Автор: Весела Георгиева/Бъркоthings 

Избягвайки стриктно детски площадки, всеки ден излизаме семейно на разходка. Обикаляме улиците, а виковете ми служат на съседите за GPS ориентация – чуят ли ме, че викам, имат десетина минутки, за да затворят врати и прозорци, да приберат кокошки, коне и прането и да пуснат най-злите кучета за по-сигурно. Но все има някой, който не може да се ошета навреме и понякога по улиците срещаме и други животни.

Онзи ден се тътрим дружно към магазина в най-голямата жега, досущ като родопска народна песен. Ние с Велизар, хванати за ръчичка, се влачим най-отзад и с нестихващо любопитство изучаваме социалния живот на божи кравичките. От съседния двор муцуна подава разкошен чисто черен млад лабрадор. Маха с опашка и подскача по оградата туй животно и мята лиги от жега и радост чак до отводнителната шахта.

- Виж, Зарко, колко хубаво кученце!

- Мамо, много е сладко! Искам да го галяяяяяяа.

- Не може, маме, то не ни познава. Нищо, че се радва, пази си къщата и може да ни ухапе.

Нищо зло няма в животинката, но при мисълта как Велизар маха зъбния камък от мъдреците на кучето, предпочитам да го представя като същински върколак.

Докато си се радваме през оградата, в дъното на двора се появява собственичката. Лъчезарно момиче, помахва ни и бавно се приближава.

- Аууууу, мамо, много е сладичко...

Съгласявам се с охота, а момичето мило ни се усмихва.

- Толкова е сладичко, че ми иде да го изпапкам!

Победена от миловидния образ, нарисуван от Велизар, собственичката на лабрадора посяга към каишката му. Ръката й е на педя от дръжката на портата. Всеки момент ще я отвори и разнеженият Зарко ще може да му се порадва. Когато...

- Ще го изпапкам, мамо! Ей така. Ще го нарежа на филийки в чинийката, ще му оскубя козината, ей така! И ще го изпапкам.

Земята спря да се върти. Времето застина. Вятърът замря. А усмихнатото момиче и сладкото кученце изчезнаха по-бързи от мюон в космическото пространство.

И въпреки непрекъснатите недоразумения, аз не спирам да се отказвам от здравословния начин на живот. И все влача децата нанякъде с надеждата, че в един момент ще се случи чудото – никой няма да ни види, никой няма да ни чуе. Ще се стелим съвсем незабелязани по кварталните улички, ще пеем тихо песнички и ще си приказваме смешки като нормалните семейства.

Наскоро Роско и Велизар бяха болни в комплект, а Борко на ясла. Заслепена от утопичните си мечтания, излъгах се и двамата на разходка да водя. Хем да свърша малко работа, хем да ги уморя. 23 минути ми се видяха като безвремие. 

На 30-ия метър от вкъщи Зарко скочи до колене в кал и изгнили череши. 

- Мамо, имам кръв!

- Нямаш кръв, това са череши.

- Не, кръв е, виж!

- Добре, кръв е. Тръгвай.

- Може ли да си хапна череши?

- Пробвай.

 ……….

- Велизаре, плюй буцата с кал и върви!

- Мамо, жаден съм.

- И аз съм жаден.

- Ще пиете вода при Миленка.

- Потен съм.

- И аз съм потен.

- Мамо, искаш ли да ме пипнеш колко съм потен?

- Пипни и мен, мамо.

- Давайте ръце и да вървим!

- Ох, мамо, одраска ме! Пак имам кръв!

- Не беше нарочно! И нямаш кръв. Имаш череши!

- И аз имам кръв! И мен ме одраска!

- Теб хич не съм те докосвала!

- Цункай ме, мамо!

- И мен ме цункай!

- Хич не са вкусни.

- Кое?

- Черешите.

- Стига дъвчи калта и върви бе, момченце!

- Уморих се.

- И аз се уморих.

- Мамо, кога ще стигнем при Миленка?

- Когато стигнем.

- Това е рено!

- Да, рено е.

- А това е пежо.

- Пежо е.

- Мамо, виж пеперудка!

- Няма да я убиваме! Тя е добра!

- ?!?! Разбира се, че няма да я убиваме!

- Има ли жълти пеперуди?

- Има.

- Мамо, това е опел.

- Не е опел, мерцедес е.

- А сини пеперуди има ли, мамо?

- Това е фиат.

- Не фиат, а сеат.

- А розови пеперуди?

- Има всякакъв цвят пеперуди.

- И зелени ли?

- Мамо, какво ядат слоните?

- Кое?

- СЛО-НИ-ТЕ.

- Слоновете ли?

- Да, слоните. Какво ядат слоните?

- Това е БМВ.

- Не е БМВ, крайслер е.

- Не е краставица, БМВ е!

- Хубаво, млъкни малко и да вървим!

- Мамо, слоните имат ли хобот?

- Имат.

- А кенгуруто какво яде?

- Купи ни вода, мамо!

- Откъде?

- От този магазин.

- Това е месарница, не продават вода.

- Продават! Купи ни!

- Ще ви сипя по две кила бут да си пийнете! Тръгвайте!

- Кога ще стигнем при Миленка? Жаден съм.

- Миленка е момиче. И няма пи*ка.

- И ти си момиче. И ти нямаш пи*ка.

- А ние сме момчета и имаме пи*ки.

- Зарко, ти не си момче!

- Момче съм!

- Не си!

- Мамо, Роско е момиче!

- Не съм момиче!

- Кога ще стигнем при Миленка?

Слава богу, Миленка беше затворена.

Още от Весела:

Петото ще е момиче

Първа брачна нощ