Автор: Соня/Светът на Сончето

И двете деца ги заведохме за пръв път на море на едногодишна възраст.

Дъщеря ми, при вида на пясъка върху крачетата си, нададе един страшен писък, не искаше да стъпи на него и до ден днешен го мрази. Когато беше малка, я носехме до плажа, постилахме хавлиите, тя се настаняваше и при най-малките песъчинки върху телцето й, почваше да пищи: "Мий, мий, мий!". С нея плажуването беше спокойно - от хавлията до водата и обратно на ръце, можехме спокойно да затворим очи или да почетем книга, без да се притесняваме, че детето ще е изчезнало нанякъде. При предстоящата първа среща на сина ми с морето, очаквахме, че ще е по същия начин. Едногодишният фъстък повлече една торба с играчки за плажа, таткото нарами количката за дрямка, чадърите и дюшеците, аз - с торбата с кърпите на рамо, хванала по едно дете за ръка. Вървим спокойно с мисълта, че и с него ще се повтори ситуацията и съм в очакване да ми се метнат и двамата на врата при сблъсъка си с пясъка.

Как да отидеш на почивка с детето и да останеш жив

Като видя плажа и морето, синът ми само възкликна: "Коооооко ного ДА!" и се втурна през кърпи и хора да се топне във водата. В първата секунда всички се стъписахме от изненада, във втората грабнахме другото дете и с все багажерията хукнахме всички след него. Таткото успя да го хване, както беше си нагазил с дрехите и обувките, точно преди да се пльосне по очи в дълбокото. Сеир и половина! През целия ден му обяснявахме, че първо трябва да се настаним, да разположим кака му на кърпата, да се намажем с мазилата и тогава чак може да влиза във водата и то в никакъв случай сам, защото е дълбоко. Малкият юнак кима и обещава.

На другия ден тръгваме отново мирно и спокойно, но не би - как го изтървах, не зная, но отново хукна към морето, колкото го държат краката... явно обещанията бяха само за предишния ден. Следобеда, докато се чудя как да му обясня, да го заплаша или да го стресна да не търчим трима след него по целия плаж, се сещам, че в колата е останал коланът му за прохождане! Третата сутрин го екипирам, връзвам коланчето към количката и си се подсмихвам. "Ето да-та... !" - боен вик и хукна отново... Ама този път не успя да си изнесе представлението. Настанихме се по план и с едното за ръката, другото - в ръката, изкарахме спокойно деня.

Явашеви на почивка

Когато премина еуфорията от откриването на морската вода обаче, мъникът откри и пясъка, а заедно с това и фобията на кака си към него. То не беше заравяне, то не беше посипване по главите, то кули и замъци, то цели езера... налагаше се да търсим място далеч от хората, а на новодошлите казвахме, че около нас е опасно... Нов сеир! Едното пищи от кеф, другото - от ужас. И тъй като бедите винаги идват по три, не закъсня и третата - губехме го по три пъти на ден. Тогава бяхме избрали да се настаним в бунгала сред горичка, пълни с дечурлига и разположени в двор с ограда. Както се заиграят с другите деца, изведнъж нашето го няма - кой как тръгне да излиза през портата - той с него. Добре че хората го научиха, та го връщаха обратно. Толкова му беше интересно всичко, че току се заплесне нанякъде, закатери се по батутите или тръгне да гони чайките и го затърсим. Е, изкара си първото море все с колана за прохождане...

А ние тогава разбрахме значението на израза „с деца на море“.

Препоръчваме ви още:

Когато мама каже "Ще видим"

Малки гръцки хроники

Идеално време за море