Автор: Нели Славова - Истории от гардероба
- Коце, ела да се облечем и да отидем заедно за милинка!
Коце казва не.
Четири пъти.
Гледа също и на панаир.
Трийсет кандърми по-късно пак го заставям да дойде с мен, да му купя закуска. Той пак казва не. Щял да остава тук. Сам. Сигурен бил.
- Добре - казвам - щом е така, отивам до закуските, връщам се по най-бързия начин, а ти ме чакаш тук. Знаеш къде са ножовете, можеш да си отвориш терасата, няма да ти включвам телевизора, за да не се разсейваш. Ок?
- Мамо, всичко ще бъде наред! Отивай. Чакам те тук.
Знам, че всичко ще бъде наред, та нали другия месец ставаш на пет години. На твоите години децата оттатък Вала правят маратонки и тениски.
Набивам крак и вземам разстоянието до закуските за три минути.
Черна котка ми сече пътя.
Братовчед ми ме видя и спря.
- Нели... Ако ти сега си тук... Кой гледа детето?
- Виж – казвам - нямам време за small talk точно сега. Излизам да му взема закуска! Милинка! Телевизорът гледа детето. Дадох му и три шуслерови соли преди да тръгна. Ще се оправи!
Супер, няма никаква опашка. Приготвям лев и двайсет, вземам щафетата и се прибирам.
Трябват ми и вода, картофи, магданоз, яйца, но ще отидем после заедно. Нямам време сега.
Прибирам се. Бързам. Още не е горещо, а ситни струи саламура капят по лицето и гърба ми.
Самосъжалявам се. Ако имах цици, щях и между тях да имам саламура.
За кво ходя? Да изяде три хапки от милинката. Забравих си телефона вкъщи. И да го бях взела, все едно мога да му се обадя. Имам му доверие. На тръгване ме попита:
- Мамо, може ли още една бонбона да си взема (разбирай шуслерови соли номер 3, 6, 7)?
- Коце, можеш да изпиеш цялото шише! Няма нищо да ти стане!
Отключвам вратата. Тихо е. Туинпийксово тихо!
- Коце?
Туинпийксова депресия.
- Коце! Върнах се! Нося милинката! Къде си? Не е смешно!
Бърша с финес саламурата, вървя и свалям дънките, които са станали на чорапогащник.
Няма го в кухнята. Няма го в спалнята. Няма го в детската. Няма го в хола. Няма го в банята.
Стефан Вълдобрев пее в главата ми "Аз ли съм или не съм", онази готина балада със зловещия клип.
- Коце, на минутата излез!
Отваря леко вратата на гардероба и излиза оттам. Първо показва ръката си. Сетне вика:
- Бу! Исках да те стресна и ти хвърлям паяжина, за да замръзнеш.
И тъкмо искаш да му струпаш три бича в зъбите, но вместо това го прегръщаш, сърцето ти бие лудо, сякаш е на концерт на Металика, обвиненията изчезват и даваш милинката в спайдърменските ръце.
Всичко това, за да чуеш след втората хапка репликата:
- Мамоооо... (дълга пауза все едно се е задавил с буркан кисели краставици)... наядох се!
Препоръчваме ви още:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам