Автор: Йоана Боянова
Когато бях малка ми казваха Йоанка калпазанка, на вид бях добро дете, а все белята си търсех. Мама и тати рано-рано са се събрали, макар че за онова си време точно навреме е било, тя на 18, а той на цели 22 години. А аз да си призная, на 18 още имах нещо като вечерен час, за гаджета, семейство и деца направо дума не би могло да се издума. Както и да е.
Та мама и тати, млади неопитни родители, са ме захранили с боб и шкембе чорба. Баба ми веднъж дошла на гости, баща ми ми приготвя обяда. Как ли? Пасира шкембе, слага го в шише с биберон и в момента, в който прибавя оцет и чесън, баба ми си е тръгнала с гръм и трясък. Още няколко пъти така е изпадала в ужас от действията на младите родители. Мама ме е къпала на чешмата. Няма корито, няма специална подготовка. Пуска чешмата и готово. Ужас на ужасите е бил това. Добре, че тогава норвежците ги е нямало.
Но и аз не съм останала длъжна на родителското тяло. В резултат на това закаляващо отглеждане, станах калпазанка и половина. Спомням си, когато бях на 4-5 години, висша форма на просперитет беше да имаш вила. Та и ние, проспериращото семейство, сме на вилата един ден, имаме гости, веселба, деца. А аз в пристъп на ентусиазъм със засилка хвърлям ключовете от колата в копривата. Представете си огромен двор, неокосен, пълен с коприва. Четири семейства цял един ден търсят ключ от кола. Незабравим уикенд съм им спретнала.
Баба по онова време работеше като вещо лице в съда. Спомням си, че носеше пролетно време бежов шлифер. Модерен, не бабешки, с огромни джобове отпред. Много красив. С кой акъл реших, че ще е много весело да напълня в джобовете ѝ всичките щипки от простора. Щеше да е много весело наистина, ако в съда не правеха проверка. На входа караха всички да си отворят чантите и да извадят съдържанието от джобовете. Представете си я как вади щипки, много щипки от тези ми ти дълбоки джобове.
Не остана доволна баба, но на мен номерът толкова ми хареса, че същия го спретнах и на тати, но с тежести от гири. Баща ми по онова време, та и до ден-днешен, е лекар в болница в съседен град. Тогава пътуваше всеки ден с рейса и от спирката до болницата имаше доста ходене пеш. Та една вечер се прибра и казва: “Много тежка тази чанта.”
Ах, като видя тежестите… Апартаментът ни изведнъж отесня.
Най-странната шега, която съм правила и после съжалявах, беше една вечер, когато видях, че мама и тати се прибират. Загасих лампите и се скрих под масата в кухнята. Мама и тати ме търсиха, търсиха и много се притесниха защо ме няма. И тогава, тогава изведнъж протегнах ръчичка изпод масата и хванах крака на мама. После много съжалих, защото наистина я стреснах.
А веднъж бях напоила всичките дамски превръзки на мама да проверя дали рекламата казва истината. С научна цел беше. После грижливо си прибрах всички на място и не си и личеше даже. Поне докато не й потрябваха.
Та така, калпазанка си бях. Дано не ми се връща.
А вие бели правили ли сте?
Още забавни истории от Йо:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам