Готово ли е детето да бъде оставено само вкъщи?
Ваканцията вече започна, а с нея отново стана актуален и дежурният родителски въпрос: „На кого да оставим детето?“ Временни варианти се намират, но в един толкова дълъг период все се налага малчуганът да бъде сам вкъщи. А дали е готов? Как да преценим? Може би трябва да си зададем и въпроса – а ние готови ли сме? Все пак опитът на поколения родители преди нас, ни дава основание да се ориентираме, макар и условно.
Коя е оптималната възраст?
В някаква степен решението зависи и от традициите на страната, в която живеем. Обикновено това се прави около 10-12-годишна възраст. Любопитна подробност например е, че в някои американски щати родителите нямат право да оставят своето „дете“ само вкъщи, ако не е навършило 18 години. У нас няма категорично посочена възраст, но като че ли първите плахи опити на родителите се правят около 7-та година, с тръгването на училище. Предполага се, че в този период от развитието си, детето вече е запознато с елементарните правила на безопасност, умее да ползва мобилен телефон и да изпълнява препоръките на родителите си. Но в крайна сметка всичко е индивидуално. Разбира се, колкото по-голямо е детето, толкова по-безопасно е да бъде оставено само, да не забравяме, че в подобна ситуация (макар и рядко) могат да възникнат непредвидени обстоятелства, при които то няма опита да реагира адекватно.
Ето 10 въпроса, чиито отговори ще ви помогнат да се ориентирате за степента на самостоятелност у малчугана.
1. В състояние ли е детето ви да се занимава само, в продължение на час и половина –два, без да търси вашето внимание?
2. Страхува ли се от тъмното или не, на затворена врата ли спи или на отворена, с включено осветление?
3. Запознато ли е с правилата за безопасност – знае ли защо не бива да доближава отворен прозорец, да играе с огън и да отваря вратата на непознат?
4. Може ли без проблем да използва мобилен телефон, има ли навици за чат-комуникация?
5. Справя ли се успешно с поставени от вас задачи, свързани с домакинството – да си оправи леглото за сън, да се погрижи за домашния любимец и т.н.?
6. Прибира ли играчките си, без да се налага да му напомняте, приготвя ли се за сън навреме?
7. Знае ли номера, на който може да звънне, в случай на опасност?
8. Знае ли към кого от съседите може да се обърне, при екстремна ситуация, и как да го направи?
9. Прави ли истерични сцени, когато се налага да го оставите само в стаята, защото сте заети в момента?
10. Споделя ли с вас, че иска да стане голям самостоятелен човек?
Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете
Ако отговорите на тези въпроси са окуражаващи поне в 8 от 10 случая, можете да започнете спокойно и постепенно да приучавате детето към самостоятелно пребиваване, без непрекъснат контрол от ваша страна. Ако отрицателните отговори са повече, ще се наложи да изчакате с първите стъпки към самостоятелност вкъщи.
Кои са абсолютните противопоказания за подобен експеримент?
Детето е болно в момента или страда от хронично заболяване (астма, епилепсия).
Детето е с увреждане, което го прави неспособно само да се грижи за себе си.
Детето е хиперактивно и не може да се контролира, дори в присъствието на родителите си.
Детето е доверчиво към непознати.
Детето е твърде емоционално.
Ако тези ограничения не касаят вашия случай, можете да направите първата стъпка към оставянето на детето само вкъщи. Разбира се, преди това трябва да сте обърнали особено внимание на правилата за безопасност.
Обяснете на детето, че при екстремна ситуация (огън, дим, наводнение, спиране на тока и т.н.) могат да му помогнат само възрастни, затова трябва веднага да потърси помощ, дори ако самото то е виновник за създадената опасност. Подчертайте убедително, че няма да има неприятни последствия за него – да му се карат или да го накажат. Напротив – възрастните само ще му помогнат.
Сложете на бърз бутон номер 112, обяснете какъв е той и кога се звъни на него, поставете и своя номер за бързо избиране, номер на роднина, съсед или приятел, който живее най-близо до вас ( и е предупреден, че може да бъде потърсен). Проиграйте ситуацията с детето, все едно вие сте операторът на спешния телефон, за да го научите как да обясни какво се е случило. Убедете се, че знае домашния си адрес и може да го каже без да се замисля или обърка.
На излизане затворете всички прозорци. Желателно е да са обезопасени, т.е. да не може детето да ги отвори само. Не оставяйте на видно място съблазнителни опасни вещи – запалки, кутии кибрит, режещи предмети, препарати, алкохол и цигари.
Проверете дали всички електроуреди са изключени, ако имате съмнение, че детето лесно може да ги включи, изключете ги директно от мрежата.
Оставете резервен ключ у съседите и ги предупредете, че няма да ви има известно време вкъщи. Предупредете детето, че те може да го проверят.
Периодично звънете на детето, разговаряйте по телефона или чрез видео връзка (ако сте го научили как се прави). Не прекалявайте, за да не си изключи апарата. Това ще създаде тревожност и у двама ви.
Първите няколко пъти оставяйте детето за не повече от 15-20 минути. Обърнете внимание на настроението му след като се приберете. Ако е тревожно или уплашено – не му е дошло времето за самостоятелност.
Бъдете дисциплинирани и се прибирайте точно, когато сте обещали. Вашето закъснение е повод за много силна тревога у детето.
Не се карайте на детето за безпорядъка, в който заварвате дома. За хлапето да остане само вкъщи е сериозно преживяване, важното е, че е живо и здраво. Това е напълно достатъчно за начало.
Не излизайте, когато детето спи. Събуждайки се само вкъщи може да се изплаши, дори да сте го предупредили, че ще отсъствате и дори да е оставало без надзор и друг път.
Осигурете му някакви развлечения, за да е ангажирано с нещо интересно и да не му хрумват екстремни идеи, докато ви няма.
Препоръчваме ви да проверите и дали детето ви знае отговорите на тези въпроси.
Материала подготви Янка Петкова
Препоръчваме ви още
Ваканцията - урок по самостоятелност
Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват?
5 признака, че детето не е готово за летен лагер
Философията на немската образователна система е насочена към разгръщане на индивидуалните възможности на всяко дете.
В Германия детската градина не е задължителна. Всеки родител има право да даде детето си за толкова време, за колкото прецени, дори да става дума само за два-три часа. За най-малките има ясли. Децата на чужденците са задължени да посещават детски градини, защото със Закон от 2009 година, немският език (когато е чужд) се изучава още в доучилищна възраст. Този закон беше приет от правителството на Федералната република в рамките на програмата за интегрирано образование „Добро общество – ясни правила“. Ако детето-чужденец не бъде дадено на детска градина, родителите не получават надбавките, които му се полагат („Kindergeld“) и биват лишени от помощи по някои от съществуващите социални програми. Изключение се прави само за деца, чиито родители са в състояние да обучат самостоятелно детето си до нужното езиково ниво.
На училище в Германия се тръгва при навършване на шест години. Повечето деца постъпват в начално училище (Grundschule). Началата степен продължава 4 години, но в Берлин и Бранденбург има и шестгодишно начално обучение. Всяко дете е длъжно да посещава базово начално училище, в което се изучават основите на немския език, естествознание, математика, изобразително изкуство, музика, физическа подготовка и първи чужд език (по избор).
След четиригодишното обучение в начален етап започва „етапът на ориентирането“ (Orientierungsstufe), който продължава 2 години. През това време учителят трябва да оцени способностите на всеки ученик и да препоръча най-приемливия, според възможностите му, вариант за по-нататъшно обучение. Децата от своя страна трябва да изградят представа за развитието си в бъдеще и реално да оценят своите възможности.
След този преходен етап учащите се разделят на 4 групи – тези, които ще продължат образованието си в средно училище (Hauptschule), в реално училище (Realschule), в общообразователно училище (Gesamtschule) или в гимназия (Gymnasium). Престижът на учебните заведения нараства точно в споменатия ред: в средното училище постъпват деца, които нямат амбиции да продължат образованието си в университет, което за възпитаниците а гимназиите е основна цел.
От избора на училище зависи бъдещето на детето. Ученикът завършил средно училище няма шанс да постъпи в университет. В този тип учебни заведения учат само до 9-10 клас и получават основни знания за практическа професионална подготовка. В реалното училище се учи до 10 клас и получената диплома позволява да продължат професионалното си обучение или да учат в профилирани гимназии. След завършването на това училище ученикът може да постъпи в гимназия и да продължи до дипломирането си.
Общообразователното училище включва целия спектър основни предмети. В този тип училища се учи основно до 10 клас (понякога до 11). За да имат възможност да продължат в университет, учениците трябва да учат още две години, за да получат диплома за завършено гимназиално образование.
В гимназиите учениците се обучават до 12-13 клас, след което имат държавни изпити по 4 предмета, които могат да да изберат сред няколко възможности. Едва след успешното полагане на тези изпити, се дипломират.
Образованието в Германия е безплатно, както в трите споменати видове училища, така и в университетите. При това – за всички, независимо дали са местни или чужденци. Процедурата при постъпване в гимназия (Gymnasium) се изчерпва със събеседване и подаване на документи.
Английски език се учи от втори клас, а от шести се включва втори западен – обикновено френски.
Ако дете от друга държава трябва да постъпи в немско училище, задължително се отбелязва каква религия изповядва. Ако не си религиозен, вместо час по религия изучаваш философия. Политология, след шести клас, изучава целият клас, независимо от вероизповеданието.
Математиката е общ предмет, няма делене на алгебра и геометрия. Часовете по биология, химия и физика са предимно съчетани с практически занимания. Децата са непрекъснато мотивирани да прилагат придобитите знания в ежедневието.
Друга особеност са индивидуалните задачи към всеки ученик. Избягва се поставянето на една и съща домашна работа за целия клас.
В последните три години в гимназията обучението е почти на университетски принцип – на учениците се възлагат проекти, които трябва да подготвят в рамките на седмица или месец. Това значително понижава нивото на стрес. След полагане на изпитите при дипломиране могат да се насочат към конкретен университет.
Ваканции и адаптация в училище
Както знаете, Германия се дели на 16 провинции. Лятната ваканция във всички е шест седмици, но започва и свършва по различно време. Най-често началото на учебната година е 1 август.
Обикновено за децата на емигрантите има две години гратисен период, в който независимо от степента на усвояване на знания, детето преминава от единия клас в друг. В този период има допълнителни часове по немски, за да бъде компенсират езиковия дефицит.
Материала подготви Янка Петкова
Източник: Studieren
Още за особеностите на образователните системи по света можете да прочетете в О, школе мио!, На детска градина в Швеция и Училище от бъдещето - Сингапур.
Автор: Люси Рикспуун
Започвам този текст с уговорката, че не всички трудни деца имат диагнози! Следейки коментарите по темата за трудните деца, се замислих, че често наричаме „трудни“ нещата, които не разбираме, или които ни безпокоят, или пък при които се чувстваме безсилни. Като родители, трудните неща ни се струват още по-трудни, защото от нас се очаква да знаем всичко, свързано с тях, да се справяме с всичко.
Едно от най-трудните неща за психолог-диагностик е не да тества и определи правилната диагноза, а да я съобщи на семейството. Напоследък хората подобриха информираността си за психичните разстройства и все по-често те се диагностицират в детска възраст. Това обаче доведе и до проблема със срама и вината у родителите.
Децата стигат до психолог (или психиатър) обикновено след като проблеми са се появили не само на едно място. Родителите винаги помнят първата "грешна душа", която се е осмелила да им каже, че нещо в детето им не е съвсем „наред“. Реакцията им е остра, обвинителна и пълна с възмущение. Понякога води до отчуждение и враждебност към „безсрамната“ персона. За съжаление, този инцидент рядко се оказва изолиран. В повечето случаи, подобни определения и коментари се чуват и от учители и други служители, които се сблъскват с детето, от познати с интерес към популярната психология или достъп до гугъл, и дори от непознати.
Проблемите в поведението/настроението/вниманието на детето не започват в училищна възраст. Но по това време промените в ежедневието му изострят предишни по-минимални инциденти. Със започването на училище социалният натиск върху детето се увеличава. Ако преди това семейството „се съобразява“ с особеностите на детето, в училище е по-малко вероятно да се случи. Вкъщи детето е учило със свой собствен темп, но в училище системата изисква от него да се развива заедно с връстниците си. Образователната система отхвърля децата, които научават бавно и трудно и тези, които учат много бързо и лесно. Поради това и двете групи обикновено имат проблеми в очите на учителя. Понеже болшинството е установило норми, тези извън тях автоматично привличат вниманието на педагога. В първи клас, когато трябваше да се представим с имената си, един мой съученик каза: „Пепи на Гошо“ (името е сменено). Това представяне е нормално в друга среда, но не в училищната, и Пепи спечели вниманието на госпожа учителката за дълго време.
При децата, които посещават детска градина или предучилищна, тези проблеми излизат наяве по-рано, защото там има интензивен социален натиск. Не е необичайно за родител да чуе, че детето му отказва да спи следобяд в градината или пък удря този или онзи при спор за играчка (в моя случай пастата ми за зъби, която един юнак се беше осмелил да използва).
Сред най-често срещаните основания за притеснения са:
- Детето често се тръшка, когато нещо му е отказано, и е на възраст по-голяма от 4 години. Понякога прибягва до агресия към себе си или към другите. Агресията може да бъде насочена и към неодушевен обект, например ритане на стена, хвърляне на предмети.
- Детето избягва контакт с очи, когато е възможно.
- Детето е импулсивно, често върши неща, без да ги обмисля.
- Настроението на детето се мени драстично – с по-къси периоди, или по-дълги. Веднъж кипи от енергия, видимо е еуфорично, има проблеми със съня. Друг път е тъжно, без видимо обяснение, и нищо не е в състояние да промени това настроение.
- Детето не може да приеме алтернативно обяснение на нещата – има една и само една истина. Може дори да реагира остро при опитите на друг да докаже алтернативна теза.
- Детето се притеснява за много неща. Непрекъснато се тревожи за събития или обстоятелства, които е малко вероятно да се случат. Когато се обсъжда възможна развръзка на събитие, е склонно да възприема негативното развитие на нещата като по-вероятно: „Като се преместя в новото училище, никой няма да ме харесва. Ще се проваля на теста утре. Нищо не знам.“
- Детето играе с огън.
- Детето проявява жестокост към животни или други деца.
- Детето не успява да се съсредоточи върху книга, разговор, филм. Разсеяно е – възможно е да си губи вещите, или пък да оставя отворени врати на шкафове.
- Детето проявява изключителен интерес към определена тема и неуморно събира информация по нея, дори препрочита или гледа отново и отново материали. Теми, свързани с динозаври, определен вид животни, машини, са популярни.
- Детето настоява нещата да са подредени по определен начин. Ако някой наруши този ред, реагира остро и е неутешимо дълго време.
- Детето потъва в мисли за дълго време, блуждае.
- Детето често спори с възрастните около себе си и прави неща „напук“.
- Детето е раздразнително.
- Детето е склонно към отмъстителност.
Този списък със сигурност не е изчерпателен, но дава представа за някои знаци. Всички тези черти от поведението му са повод за притеснение, ако присъстват в ежедневието за определен период от време. Всички имаме дни, в които сме раздразнителни или пък нямаме търпение да чуем нечие мнение. Става дума за реакции, които могат да бъдат наблюдавани отново и отново. Понякога детето се държи различно вкъщи и в социална среда – в училище или сред приятели или непознати.
Въпреки че тези проблеми са обект на мъчителни разговори и консултации с психолог или психиатър, не ги отлагайте. Задавайте въпросите, които ви интересуват, слушайте внимателно, и не бързайте да съдите или да обвинявате някого в некомпетентност. Наскоро в една фейсбук група, прочетох съвети от хора към майка на дете с очевиден проблем да го заведе да му баят, или да му дава билки или някакви капки. Самолечението е опасно, като става дума за психични проблеми! (Сигурно и за други е опасно!) Като правило изпитваме ужас от думата психиатър, но понякога такъв човек е нужен. Потърсете помощ навреме. Повечето психични разстройства се контролират по-добре, ако са диагностицирани рано. Проблеми от такъв характер не изчезват от само себе си, но понякога отшумяват временно и по-късно се завръщат. Промените в живота на детето компрометират чувството му за сигурност и изострят прояви, които може да са намалели преди това. Понякога при раждането на следващо дете, по-голямото започва да се напикава, или пък отказва да се храни, дори има гневни епизоди. Ако това е изолиран случай, твърде вероятно е проблемът да е ситуационен и с подходяща терапия да изчезне скоро.
За един родител е невероятно трудно да приеме, че детето му има психическо разстройство. Много родители споделят, че не преживяват по същия начин новината за друг здравословен проблем. Психическите разстройства все още са повод за срам и осъдителни коментари от околните. Понякога родителите дори биват директно обвинявани за психичните проблеми у децата си. Да сме наясно, родителите могат да наранят децата си по много начини, но не могат да им причинят разстройство на вниманието, аутизъм, депресия.
Родителят има нужда от време да приеме, че детето му има психични проблеми. Той преживява тази новина като загуба – загуба на мечти за бъдещето, планове, представата за идентичността на детето, евентуален конфликт със семейни ценности, които могат да се окажат невъзможни или несъвместими с възможностите на детето. От психолога или психиатъра се изисква търпение и разбиране към него. Естествено, това не е оправдание за прояви на грубост от страна на родителя. Но от срам и вина човек е склонен към крайности.
Важно е да имате предвид, че ако диагнозата не е изречена или написана някъде, не означава, че не съществува. Както небето е синьо, и без да бъде назовано, така и дете с проблем е дете с проблем, без значение дали сме дали име на този проблем. Понякога ни се ще да се скрием от всички хора, които искат да произнесат плашещи думи като аутизъм, но от това в крайна сметка никой не печели. Детето с аутизъм има специфични нужди и наричайки го „калпазанин“, „особняк“, или „силен характер“ не задоволяваме тези нужди.
Поемете дълбоко дъх, намерете специалист и задайте въпросите, които ви тревожат. Ако сте скептични към това, което чувате, потърсете второ мнение, но не пренебрегвайте проблемите!
Още от същия автор можете да прочетете в Аутизмът не е присъда и Родителите нарциси.
Препоръчваме ви и личните наблюдения на Мария, мама на четири момчета, в Моето трудно дете.
Възможно ли е наистина да постигнете мечтания плосък корем без изтощителни тренировки? Отговорът е ДА, с подходящия режим на хранене. Избрахме за вас три рецепти от новата книга „Плосък корем без упражнения“ на Джей Джей Смит. Авторката е специалист по здравословно хранене, сертифициран експерт в борбата с нежеланите килограми, страстен лайф коуч и вдъхновяващ оратор.
Печено пиле с бадемова коричка
Продукти:
3 средно големи пилешки гърди
2 белтъка
1 ч.ч. бадеми
¼ ч.ч. пармезан
1 ч.л. мащерка
2 ч.л. риган
1 ч.л. морска сол
Начин на приготвяне:
1. Загрейте фурната на 180ºС.
2. Сложете бадемите, ригана, пармезана, морската сол и мащерката в кухненски робот и ги смелете добре.
3. Сложете пилешкото в чиния, отделете белтъците в плитка купичка, а бадемовата смес – в друга чиния.
4. Нежно оваляйте всяко парче месо първо в белтък, после в бадемовата смес и оставете в тава, покрита с хартия за печене.
5. Печете около 30 минути.
Веджи бургер
Той е добра алтернатива на телешкия бургер, много вкусен и ароматен.
Продукти:
1 кг сварен черен боб (може и от консерва)
1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
4 ч.ч. сварен кафяв ориз
300-400 г гъби
1 зелена чушка, нарязана на кубчета
1 червена чушка, нарязана на кубчета
1 глава лук, нарязана на ситно
½ ч.ч. лук на прах
½ чесън на прах
1 ч.ч. хранителна мая
¼ ч.ч. подправка за пиле
1 с.л. морска сол
¼ ч.ч. листа босилек
Начин на приготвяне:
1. В кухненски робот смелете черния боб и половината гъби.
2. Изсипете сместа в купа.
3. Нарежете останалите гъби на ситно и ги добавете към сместа.
4. Добавете останалите съставки.
5. Оформете кюфтета и ги сгответе на среден огън.
Ретро кекс с моркови
Продукти:
3 ч.ч. бадемово брашно
1 ч.ч. наситнени орехи
1 ч.ч. стафиди
3 ч.ч. рендосани моркови
5 големи яйца
½ ч.ч. сироп от агаве
2 ч.л. морска сол
1 ч.л. сода за хляб
1 с.л. канела
1 ч.л. индийско орехче
¼ ч.ч. олио от гроздови семки
Начин на приготвяне:
1. Загрейте фурната на 160ºС.
2. Намазнете две тавички с диаметър 23 см с олио и поръсете с бадемово брашно.
3. В голяма купа смесете бадемовото брашно, морската сол, канелата, индийското орехче и
содата.
4. Смесете олиото от гроздови семки, сиропа от агаве и яйцата в средна купа и разбъркайте с
тел.
5. Смесете мократа и сухата смес и добавете морковите, орехите и стафидите; разбъркайте
добре.
6. Разделете сместа в двете тавички и печете 30-35 минути. Накрая проверете с клечка
за зъби центъра на блата, клечката трябва да излиза суха.
7. Оставете кекса да се охлади за около час преди сервиране.
Още за книгата
Макар физическата активност да е безспорно важна за цялостното ни здраве, упоритите коремни мазнини не се поддават на упражнения и трудно се коригират във фитнеса. Добрата новина е, че дори не е нужно да опитвате. В „Плосък корем без упражнения“ са събрани 6 метода, които ще ви помогнат да постигнете мечтаната талия с упоритост, но без усилия. Книгата, издание на СофтПрес. ще ви предложи още: примерно меню за седем дни и над петдесет разнообразни и вкусни рецепти, които ще ви помогнат в борбата с упоритите коремни мазнини.
Снимки: СофтПрес
Как да поддържате оптимално тегло можете да прочетете и в 14 трика как да спазваш диетата си и 10 открития, които ще ви помогнат в битката за добрата форма.
Автор: Нина Любенова
Баба ми се пенсионира като чистачка в селското училище. Всички поизписани и счупени тебешири вместо на боклука се озоваваха у нас и цялата тайфа от съседски хлапета се забавлявахме с тях. Прашните пръсти и цветната улица са едни от най-ярките ми детски спомени. По-късно, като ученичка, ползвах бял тебешир да задрасквам по учебниците и книгите информацията, която смятах за маловажна, а в края на учебната година с влажна кърпа заличавах следите.
Днес все още съм почитател на тебешира и не спестявам на сина си цветните прашни ръце, бузи и дрехи. И понеже дъждът от последните дни изми старите рисунки, купих нова кофа с тебешири и започваме да творим отначало.
Разбира се, за къде без играта на дама?! Много му хареса скачането следвайки числата, а малко след това измисли и свои правила.
Ето и няколко модела на играта, ако сте забравили как се чертае:
Имам цяло лято на разположение, за да му покажа всичките си любими игри и няколко нови, заимствани от интернет. Ако и на вас ви се играе с хлапетата, представям ви няколко идеи за забавления с тебешир:
Като деца играехме често на Охлюв като усложнен вариант на горната игра.
Любима обаче ми беше Галактика. С братовчед ми я измислихме, докато скучаехме един следобед. За целта освен тебешир ви трябва и по една капачка от буркан за всеки участник. Очертавахме планети, едни добри, други лоши. От добрите можеш да продължиш да летиш, а лошите те връщаха на стартовата линия. Имаше и Слънце и ако попаднеш на него, корабът ти изгаря и отпадаш от играта. Някъде в далечината беше финалната звезда, която трябваше да достигнем. Стартът беше на около метър от първата планета. Хвърляхме капачката с надеждата да полети към някоя от добрите планети. Ако решите да пробвате тази игра, да знаете обикновените капачки за буркани летят по-добре от тези с винт.
Когато се събирахме повече деца, непременно играехме на Кър. Играта е малко грубичка, но пък много забавна. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора, извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки: "Кър!", докато противниковият отбор се опитва да го избута от очертанията на играта.
Играехме и еквивалент на дартс, но нарисуван на земята, и вместо стрели ползвахме камъни. Целта е да се събере определен брой точки като участниците последователно хвърлят камъче опитвайки се то да попадне в зоната с желаната цифра.
Точки и квадрати и до днес ми е любима игра, макар и на хартия, в зимните дни. За по-малките деца 6*6 или 8*8 точки е идеален размер като за начало. Очертайте точките на равно разстояние една от друга. Играчът си избира цвят тебешир, с който ще играе. Изберете кой ще започне пръв. Всеки участник свързва две точки в права линия. Който завърши квадрат, го оцветява. Победител е този, който е съединил най-много квадрати.
Друга игра, която бяхме пренесли от листа на асфалта, е Морски шах.
Рисувахме градове с магазини, училища, улици и пресъздавахме сцени с наличните коли и кукли.
А ако обичате нестандартната фотография, може да направите оригинален фон с тебешира за следващата домашна фотосесия.
Ако обичате да изрязвате коледни снежинки или въобще да изрязвате причудливи форми, може да го направите и през лятото като ги ползвате за шаблони, които да оцветите след това.
Направете портрет като очертаете сянката на детето с тебешир и след това заедно дорисувате детайлите.
За лудетини като моя хлапак, една завъртяна линия, която да следва тичайки, също носи много забава. Може да се добавят успоредни пресечени линии, по които да скача, и спирали, върху които да се върти. Вариации има безброй.
И най-вече - забавлявайте се на воля. Най-добрите идеи идват неочаквано!
Как да направите ваканцията на детето си незабравима прочетете в 5 начина детето да учи с удоволствие през лятото и 10 идеи за забавление с децата през лятото.
Снимките са от личния архив на Нина и от интернет.
Никой не би могъл да оспори важната роля, която имат татковците във възпитанието на децата. Независимо от това, че мъжете изразяват вниманието и чувствата си по друг начин, техният пример е решаващ за израстването на малкото момче в уверен силен мъж. А за момичето бащата е примерът, с който ще сравнява всички останали мъже в живота си. Бащината обич има различни проявления и в голяма степен се определя от темперамента, характера, интересите и начина на живот на мъжете. Обобщенията са условни, но все пак могат да се откроят основните типове татковци.
Приятелят
Той е интересен, добър, готов да бъде най-близкият човек на детето си, да общува с него като с равнопоставен събеседник. Справедлив е в преценките си и се старае да разрешава конфликтите с мирни средства.
Съдията
Този татко няма да пропусне нито една стъпка на детето. Коментарите, съветите, а понякога и забележките, ако хлапето е направило нещо не както трябва, са основен метод на общуване с него.
Главата на семейството
Негова основна грижа е всички да са сити, облечени, здрави. Той поема изцяло обезпечаването на семейството, но за сметка на това подценява другите аспекти във възпитанието – игрите с децата, семейните разходки, обучението.
Психотерапевтът
Обективен, когато трябва да въздаде справедливост, рационален и спокоен. Той може да предложи решение за всеки проблем, без излишни емоции, може да изслуша и да даде полезен съвет.
Отсъстващият
Това е бащата, който стои извън семейния кръг и събитията в него. За него не е особено важно какво се случва в дома, който възприема само като място, в което може да си почине след работа. Не влага усилия във възпитанието на децата и няма особена необходимост да го прави.
Таткото-майка
Той е иззел майчинските функции, дори и най-неприятните. Къпане, обличане, смяна на пелени, четене преди сън, разходки – с всичко това се справя не по-зле от всяка майка. Има обаче един малък нюанс – ентусиазмът му изчезва след време.
Доброто ченге
Този баща, който се старае да угоди на всеки детски каприз, рядко мисли за последствията от поведението си. За него най-важно е детето да е доволно и щастливо и в името на тази цел пренебрегва елементарни правила на възпитанието.
Баща-заплаха
Ролята на лошия, на страшния герой от приказките, е оставена на бащите, които не познават други методи на възпитание, освен боя и наказанието. Обикновено с такива бащи плашат децата: „Ако не слушаш, ще кажа на баща ти.“
Минувачът
Това е мъжът, станал баща случайно. За него семейният живот е непосилно изпитание, тъгува за свободата си. Не обича да поема отговорност, предпочита да се отдаде на работата си, тъгува по времената, когато е бил напълно свободен. Възможно е да живее със семейството, но не изпитва никаква привързаност нито към съпругата, нито към децата си.
Костеливият орех
Това е бащата, който не признава компромиси, неговата дума винаги е последна. Непреклонен, категоричен, уверен, че винаги е прав – това са основните качества на този тип баща.
Голямото дете
Добър приятел на децата си, но често влиза в конфликти с жена си, за които основна причина са неговата инфантилност и безотговорност. Обича децата си, но ги възприема като приятели. Въпросът с отговорността е на заден план. По-интересно му е да кара колички с малчуганите, да строи с конструктора или да пуска влакчето, което им е подарил. Не е човекът, който се занимава активно с възпитанието на децата си.
Безгласната буква
В семейството не го възприемат като равнопоставен родител, няма право на глас, всички решения взема жена му, тя единствена понася отговорността за последствията от тях. Отношенията му с децата са белязани от напрежение. Той не е тяхна опора и не може да ги защити нито в семейството, нито извън него.
Несъмнено върху поведението на бащата влияят и отношенията с майката. Ако те са ясни, с правилно поставени приоритети, и всеки изпълнява своите ангажименти и носи отговорност за тях, а решенията се вземат съвместно, децата растат в здравословна среда, обградени с любов.
Препоръчваме ви и 10 разлики във възгледите на майките и бащите за възпитанието, Бащи и синове.
Прочетохте ли историята на този татко - Да си в бащинство е да си нещо като министър на здравеопазването и образованието.
Точно сме открили идеалния мъж, точно сме го убедили, че сме идеалната жена, точно започваме идеалния брак и... на повърхността изплуват дразнещите му навици.
Не, не става дума за клишета като хвърлените на пода чорапи, капака на тоалетната чиния или незатворената паста за зъби. Фаворити се оказват съвсем други навици.
Не познава цветовете
Ако съществува някъде мъжки ад, стените му най-вероятно са боядисани във всички оттенъци на кафявото. Шоколадово? Бежово? Кафе с мляко? Екрю? Всички тези жизненоважни за тоалета ни нюанси, за него се изразяват с една дума – сиво. Още по-зле стоят нещата с розовото, което най-често е определяно като червено, а в някои ексцентрични изключения и оранжево.
Отказва да види очевидното
„Скъпа, да не би да изядохме онази салата?“ – пита той за трети път, отваряйки ( за трети път) хладилника. Не му омръзва. Да не би да си мисли, че при някое поредно отваряне салатата ще му намигне от рафта? Този въпрос той ще задава, докато не му напомниш, че салатата е била опустошена предния ден лично от него.
Или пък друг любим въпрос: „Къде ми е ризата, с която бях вчера?“ Тя е при ризите от онзи и по-онзи ден – т.е. за пране. Защото ризата, която си обличал веднъж, вече носи онзи уловим специфичен мирис, който може да ориентира кучето ти сред хиляди други мъже (и ризи).
Да признаем – това с въпросите е талант.
Нищо не може да купи без списък
Не че ако има, е застрахован от грешки. Защото той може и да импровизира. Но списък трябва да има, дори да става дума за две покупки. И това не е достатъчно. Трябва да сте му предоставили информация за марката и производителя, иначе ще стоите половин час втренчени в месинджъра, по който получавате снимка след снимка на кофички кисело мляко и видове хляб.
Оставя пътеки по кухненския плот
Дори да става дума за правене на кафе. Струва ви се прекалено? Какво толкова – пускаш кафемашината, после наливаш в чашата и слагаш лъжичка захар. Една лъжичка захар, но и тя е достатъчна да се образуват бели пътечки по плота. Да ги изтрие? А къде е кърпата?
Обича упътванията
Купили сте си кухненски робот. Избрали сте го с предпочитани от вас характеристики и нямате никакъв проблем, и търпение, да го пуснете в експлоатация. Ще трябва да почакате, защото мъжът ви не се е запознал в детайли с упътването. Той не може да остави непознат електроуред в двете ви леви ръце. Много са битовите злополуки, които биха могли да се случат, в резултат на неграмотното ви ползване. Той, разбира се, с тези уреди не работи, но контролира процеса. Затова чете внимателно и дава съвети.
Критикува шофирането ви
Вие не можете да шофирате. Признайте си. Дори да имате 10-годишен стаж зад волана, а съпругът ви да е придобил права преди месец. Той се ражда с този талант: „Как спираш? Натисни газта най-сетне! По-полека, ще излетим! Зелено, тръгвай! Защо сега избра този маршрут, а не вчерашния?“
Идва ви да го закарате на някое отдалечено, безлюдно място и да го оставите там завинаги.
Задава неуместни въпроси
Защото не ви слуша естествено. Прави това най-често в две ситуации. Първо, когато не слуша какво му говорите и в някакъв момент, откъсвайки поглед от монитора от учтивост пита: „А на кого беше кучето?“ Вие самите вече сте забравили за това куче, далечна несъществена брънка от историята ви.
Другият много често срещан вариант, е в момент, когато сте под душа или бръмчите с миксера да се провикне от съседната стая с въпрос, от който до вас достигат откъслечни звуци. Гениално!
Той е заклет колекционер
Купува, сглобява и тунингова модели от Първата, Втората световна война и най-новите невидими за радарите самолети. Откъде сте толкова наясно – защото всеки път ви убеждава, че поредният изключително ценен експонат, който има „невероятни“ екстри, напълно си струва сто и петдесетте евра. При това, такъв модел няма и колегата му по хоби Цветанов, който най-редовно печели награди по изложенията.
Обсебва цялата спалня
Дори да сте притежатели на креват два на два, любимият може да го окупира целия, без да се свени. Ляга в центъра, разполага крайниците си по четирите лъча, оставяйки ви ъгълче в периферията, където можете да се сгънете на четири. Една лайт-версия на нощната окупация е „общото“ одеяло. Защо изобщо му викат общо? Вие се будите посреднощ премръзнали, установявайки, че зъбите ви тракат, защото ви липсва завивка. Поглеждате в другия край на леглото – там дълбоко спи, увит като мумия, мъжът на живота ви. Решавате леко да издърпате едното крайче, за да се покриете все пак. Това предизвиква раздвижване в мъжката половина и докато се усетите вече е метнал морния си крак върху вас. Поне ще ви е топло.
Мрази да му подсказвате
Ако искате да сдъвче дистанционното от яд, кажете му кой е убиецът в кримката, която току-що е започнал да гледа. Още по-голям грях е да коментирате сюжета на Междузвездни войни, които сте гледали заедно 147 пъти, а той сам още два пъти по толкова. Защото Междузвездни войни е имало и преди вас, и след вас също ще има. Може да е в състояние да изрецитира репликите на всички герои от начало до край във всеки филм от поредицата, но ако вие решите да го направите, ще ви отпрати в другата стая. Мъжът и Междузвездни войни – има ли нещо по-интимно?
Материала подготви Янка Петкова
Препоръчваме ви и ОбъркАл си сметките, пич! и 15 доказателства, че мъжете не порастват.
Автор: Янка Петкова
1 юни 2050-а година. Днес е специален ден. Откриваме новия туристически сезон. Всъщност откакто из Европа се разчу, че носим на бой, не успяваме да го закрием. Почти целогодишно ни заливат скандинавски туристи. Правим ръст от 35 % всяка година.
Миналата зима се превърнахме в хит сред бранша, с новата си атракция „Игрите на студа“. Доброволци, вързани за колчетата от слалома по пистите, биват пометени от лавина. Има голям интерес сред почиващите. Правят се залагания за броя на оцелелите. Мислим догодина да предаваме игрите на живо онлайн, през платени канали, за да осигурим допълнителни средства за хазната. Но това е второстепенна цел. Важното е, че скандинавците са доволни и идват пак.
Самолетът с първите туристи вече кацна на летище Варна. Отвътре се чуват песни. Вероятно отново са се засекли агитки на Малмьо и Мелбю. Те много обичат да пеят в самолета, и да пият. Стюардесите, малко уплашени, но усмихнати, изпращат групата веселяци, които закачливо ги щипят отзад и си правят селфи с тях.
Не са ни лоши туристите. Повечето са със средно образование, идват от селски райони, но напоследък се забелязва положителна тенденция – увеличава се броят на резервациите от някои малки градове. Като цяло повечето са на социални помощи, но вече започнахме да привличаме и общи работници. Много от тях са изкушени от лековитите ни минерални извори, които са благодатни за псориазиса им. Това е заболяване, което прави пациентите психически нестабилни. Но ние сме запознати със страничните му ефекти и сме много толерантни. Важното е, да не се разсърдят скандинавците, защото може да не стъпят в нашите курорти в следващите пет години.
Групата вече е в автобуса. От няколко години екскурзоводките са със шлемове. Туристическата камара взе това решение, защото след няколко летални случая, вследствие на замерване на гидовете с бутилки, има сериозен отлив от професията. Сега работят с предпазни средства. Изглеждат малко странно, но скандинавците са доволни, създавало им се впечатление, че са в космически кораб. Хем са пияни до безтегловност, хем екскурзоводката е със скафандър като Дженифър Лоурънс в един много стар филм. Важното е, че са доволни и казват, че ще дойдат пак.
В последните години вече не се предлага туристическа обиколка на курортния град. Набелязани са няколко алкохолни дестинации, с които гостите веднага биват въведени в специфичната атмосфера на българския туризъм. Това е по споразумение сключено между туристическите камари на България, Швеция, Финландия, Норвегия и др. скандинавски страни. Добре, че поддържаме приятелски международни взаимоотношения, защото това рефлектира положително и върху ръста на туристическия бизнес у нас. Казах ли ви, че го качваме с 35 % на сезон.
Вече сме пред хотела. Персоналът се е строил да посрещне новите скандинавски туристи. Съставът е малко редуциран, защото още имаме хора, които са в болнични след последния туристически сезон. Леля Радка, камериерката, не успя да свали гипса, но каза, че нямало да го направи, дори да й заздравее ръката, защото туристите се респектирали и я отминавали без бой.
Всички са усмихнати, поне тези, които имат зъби. Все пак откриваме Лято 2050!
За всеки сезон ние се готвим много отговорно. От миналата година въведохме мобилни балконинг групи. Колегите тичат по цяла нощ с един надуваем дюшек и дебнат от коя тераса ще полети пиян турист, да падне на меко. Защото, ако пропуснат и гостът се пребие, скандинавците ще се разсърдят и няма да стъпят в курортите ни в следващите 5 години.
Като стана дума за нововъведения вече имаме и нощни спасители. Да сме подготвени да реагираме, ако някоя агитка, след алкохолния тур по заведенията, реши да си направи нощно къпане. Спасителите дори ги задължиха да вдигат флагчетата за спокойно и бурно море. Нищо, че е нощ и никой не ги вижда. Така било според единните европейски туристически стандарти. В това отношение сме много стриктни.
Споменахме алкохолни турове - от няколко години ги съчетаваме с тренинги на местните футболни агитки. Понеже нашите запалянковци са по-трезви от гостите, ги ползваме при потушаване на безредици, граждански неподчинения и други суматохи. Някои от тях дори работят като информатори в групите. Представят се за скандинавски туристи и благодарение на техни сведения, успяхме да предотвратим няколко сблъсъка между викинги.
По линия на подобряване на обслужването от този сезон въвеждаме и една друга услуга - free sex. Всяка втора събота местните проститутки ще работят благотворително. Очаква се с тази инициатива да привлечем още скандинавски селяни и общи работници. От гръцката туристическа камара са чули за идеята и вече искат да купят лиценза, провокирани от големия туристически интерес. Както разбирате, за всичко сме помислили. Няма начин скандинавците да не се върнат пак.
Туристическият сезон Лято 2050 вече е открит. Оцелелите ще разказват.
Препоръчваме ви да прочетете и Как Вълчо изяде ол инклузива и Записки по българското образование.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам