Джони е нашият измислен приказен герой. Викам го на помощ, когато Алекс упорито отказва да ме разбере.

Имало едно момченце на име Джони. Той на всичко казвал „НЕ!“.

Сутрин татко го събужда:

– Хайде, Джони, време е за ставане!

 Джони казва:

– НЕ!

 После мама го вика:

– Хайде, Джони, на закуска!

 Джони казва:

– НЕ!

 После татко му напомня:

– Джони, време е за училище.

 Джони казва:

– НЕ!

 Следобед децата го викат навън:

– Джони, хайде да си играем!

 Джони казва:

– НЕ!

 Един ден на всички им омръзнало да чуват само „НЕ!“ и спрели да говорят с Джони.

На Джони му домъчняло. Тогава мама го успокоила:

– Недей да плачеш, Джони. Просто казвай „НЕ“, само когато НАИСТИНА не искаш нещо.

 На другата сутрин татко събудил Джони:

– Хайде, Джони, време е за ставане!

 Джони точно се канел по навик да отговори:

– НЕ!

 Когато се сетил, че всъщност много иска да стане, да закуси и да започне новият ден на игри и приключения.

 Затова казал:

– ДA!

 После мама го повикала:

– Джони, палачинките са готови.

 Джони точно се канел да отвърне:

– НЕ!

 Когато се сетил, че е много гладен и обожава палачинки, затова казал:

– ДА!

 После децата го потърсили да играят:

– Джони, хайде навън!

 А той им отговорил, без да се замисли:

– ДА! Идвам веднага, приятели!

 И бил един много хубав ден.