Автор: Ани Стойнова

Мъжът ми по образование е инженер еколог, но по стечение на обстоятелствата работи в регионалния исторически музей на гр. Перник като екскурзовод, археолог и още куп другинеща, фигуриращи в длъжностната му характерстика. Умее изключително добре да разказва- увлекателно, интересно и много занимателно. Ако имате път насам след като мине тази истерия, посетете музея и най-вече Минния (това е друга тема на разказ, за нея следващия път), ще останете впечатлени.

Та да се върнем на сегашната история. Горепосоченият е в принудителен отпуск, слава Богу за което, и си е вкъщи с мен и децата. Венелина на 3г. е свикнала на много движение и игри навън с приятели и сега има много енергия в излишък, като повечето деца в това положение. Щом стане време за сън е мисия невъзможна да я сложим лесно да спи и баща й измисли своя приказка за „Лека нощ“, която да й разкаже като легне – което се оказа много успешно начинание.

Главният герой е едно коте на име Кити, чийто прототип е Вени - много добро, игриво, не особено послушно, много умно и хитро. Та това коте всяка вечер се въплъщава в главния герой на много истории с исторически привкус. От 13.03. до сега е участвало на първа линия в боевете при Шипка, Априлското въстание, хвърковатата чета, Първата и Втората Световна война, било се е до Христо Ботев на връх Вола, заедно с него е превзело кораба Радецки, скачало е до Левски в четата на Раковски, беше на кладата до Жана Д‘Арк, до гилотината на Мария Антоанета, редом с Чърчил изнасяше речи, с Ленин и Сталин стоеше неотлъчно повреме на заседанията им, с войските пред портите на Петербургската крепост, отблъскваше набезите на византийците на хълма Кракра с едноименния пернишни вожд, през разцвета на Стамболова България и Златният век при цар Симеон Велики. Това котенце с добротата и ума си, според приказката, е било най-верният приятел на не един или двама наши и чужди владетели.

Нашият татко превърна тази на пръв поглед приказка за „Лека нощ“ в един своеобразен урок по родолюбие, патриотизъм, дълбоки човешки ценности и добродетели. Ако не друго от тази история с корони, тиари и чудесии, то дъщеря ни ще й останат хубави спомени от времето с баща й и историите му, които й разказва вечер в тъмното. А тя, между другото, ги очаква с нетърпение, единственият успешен начин да си легне е с обещание, че ще чуе новите приключения на любимото коте Кити и мигом, щом свърши историята на Кити тя заспива спокойна, щастлива и научила нещо ново и интересно, защото ще съм сигурна, че един ден ще си соимни тези уроци за „Лека нощ“ и у нея няма да са се запаметили негативни емоции от тази социална изолация. 

П.С. Намирайте време за такива неща - истории, разкази, приказки, игри, случки, сега! Децата са попивателни за всичко и хубаво и лошо, но по-добре хубавото, доброто да запомнят, а не паниката, страха и нещастието, които витаят в света на възрастните в момента.

Препоръчваме ви още: 

С деца у дома

Джони и малките човечета