Джони е нашият приказен герой. Викам го на помощ винаги когато Алекс има нужда от убеждаване.

Имало едно момченце на име Джони. Веднъж излязъл на разходка с мама и срещнал на пътя малко, пухкаво котенце. Котенцето изглеждало много тъжно и самотно и на Джони му домъчняло за него.

– Мамо, виж колко е тъжно котенцето. Сигурно си няма майка и татко. Хайде да си го вземем, моля, моля, МОЛЯ!

Мама помислила малко и отговорила:

– Добре, Джони, но трябва да ми обещаеш да си мил с него, защото то е много малко и беззащитно. И трябва всеки ден да му даваш вода и храна.

– Обещавам, мамо!, отговорил Джони. И котенцето се сдобило с нов дом и семейство.

На другия ден приятелите на Джони го повикали да си играе с тях. Джони хукнал навън и забравил да даде водичка и храна на котето. То мяукало гладно и жадно и накрая скочило на масата и бутнало вазата с цветята. Джони се прибрал и го замерил с обувката си. Котенцето се уплашило, скрило се в гардероба, без никой да го види, и заспало.

Вечерта мама се върнала от работа, а Джони се хвърлил на врата й разплакан.

– Мамо, аз не бях добър с котето и то избяга. Колко искам да се върне! Никога вече няма да правя така!

Мама гушнала Джони, за да го успокои, а после му сготвила вкусна пилешка супа. Котенцето усетило уханието и изскочило прегладняло от гардероба. Джони подскочил от радост и извикал:

– Мило коте, ти се върна! Никога вече няма да съм лош с теб! Ще съм най-грижовният стопанин!

И удържал на думата си.