Автор: Калоян Явашев

Ние сме сем. Явашеви от 9-и среден, те са сем. Джендови от 10-и десен. Те имат едно, ние три. Мъжете печем пържоли, жените режат салати, а децата събарят всичко от масата. Нищо не сплотява хората така, както общите им проблеми. Жените си говорят за сополи, пъпки и лекарства, а ние, мъжете, си мечтаем да си купим бункер без обхват на телефона и с директна връзка с Винпрома. Жените казаха, че ще ни купят бункер, само ако вземем и децата. Ние категорично отказахме. Те казаха, че също искат Винпром, а ние пробвахме обратна психология и казахме, че ще отворим Детски клуб. Те ни пожелаха успех и дружно записаха децата. Абе, идилия!

Растат децата и за вас е най-добре да следите растежа отблизо, за да няма неприятни изненади. Нашият пропуск ни струваше счупени врати, много нерви, сълзи и един изпразнен хладилник.

Въпреки че никога не ми омръзва да прекарвам времето си с децата (сарказмът усеща ли се?!), понякога решавам да разнообразя безгрижния си живот с дребни удоволствия, далеч от тях. Ходя да играя тенис, понеже наподобява родителстването и не губя форма. Пак бягам след нещо малко и бързо и се мъча с удар да го накарам да отиде там, където аз искам. Близнаците са на "интересната" възраст от около годинка и половина и ние наистина не можем да се оплачем от скука. Росито е бременна в 6-7-и месец с третия, а аз гледам все по-често да играя.
Денят е прекрасен, играем си ние мача и изведнъж момчето, което работи на кортовете, тича към мен с телефон. Не съм чул моя и той ми крещи отдалеч, че някаква жена ме търси. Всеки, който е родител, може да си представи къде ми слезе сърцето. Веднага взимам моя и виждам 30 пропуснати повиквания от съседката над нас. И съобщение: "Обади ми се спешно! ". Само заради съобщението, пренебрегвайки факта, че ме е търсила 30 пъти, решавам да й се обадя. С треперещ глас, Мегито (съседката), започва да обрисува повода за издирването ми. Моята работлива съпруга решила да разтреби кочината вкъщи и започнала от нашата спалня. Децата се карали кой да счупи повече играчки и обстановката била шумна, изнервяща, напрягаща до краен предел, което е нормалната за нашия апартамент обстановка. Както Росито се чудела с ръце на кръста, дали пък да не полее с бензин за по-бързо и безопасно, чула зад нея да се затваря вратата. Нищо ново или стряскащо дотук. Лапетата обичат да затварят каквито врати видят, особено тази на пералнята, но в обратната посока. Странното щракване след това й направило впечатление, но запазила хладнокръвие. Абсурдно й се сторило, че малките гамени могат да я заключат. Все пак са на година и половина, ключовете за тях са близалки и едва ли ще се сетят как се използват. Когато се убедила, натискайки бравата, че децата са се научили да използват ключа, взела малко да се попритеснява. Придобила физиономията на камила в иглу и се огледала за телефона си, но го нямало. Повикала децата, но те вече били заети да се избиват за ключа в другата стая и изобщо не й обърнали внимание. Погледнала първо през прозореца на 9-ия етаж, после логично решила, че едва ли е време да се учи да лети и накрая видяла моя лаптоп. Влязла в моя Facebook-акаунт и решила да дири помощ. Намерила Мегито онлайн и започнали да си обменят информация, а фактът, че са го направили през моя акаунт ми дава достъп и възможност да ви направя свидетели. Росито прочела някъде, че всяка бременност намалява капацитета на женския мозък с 8%. Така тя настоява, че е била с 24% по-малко мозък в този момент, тъй като близнаците се смятали за две бремености. Мегито е руса, избухлива и с невероятен словесен арсенал, засенчвайки пиян докер. Мишени на тътнещия й гняв са най-често мъжа й и съдомиялната им машина. Ако в един момент разговора ви се стори странен и далеч от логиката, просто си спомнете горните редове. Започва така.
Роси:
- Меги, заключиха ме в стаята. Калоян е на тенис, ще му звъннеш ли, че нямам телефон?
На Мегито не й трябва да уточнява кои са "те" и възкликва:
- Ужас! Момент, ще му се обадя. Не вдига. На кои кортове е?
Росито отговаря:
- На "Проектантска къща" или на "Цурк"-а.
Следват 20 реда уточняване. Мегито:
-Че къде на "Проектанска" има кортове?
Роси:
- Де да знам, някъде отзад. До НОИ-сградата май.
Меги:
- Сериозноооо, не знаех.
И така още 15 реда уточняване на района. След това Росито започва да й изпраща телефоните на всички тенис-клубове в града.
Едно от най-честите прикрития за изневяра бил тенисът. Този факт явно е бил известен на всички в града, така че Мегито получавала отговори, че хем съм на някое игрище, хем ме няма, хем в момента съм пътувал към него, тръгвайки си от друг корт, а от едно място се кълнели, че играя там от три дни. Всички така я замотавали и увъртали, че накрая побесняла и казала, че е бременна, ще ражда всеки момент и ако не ме намерят щяла да дойде и да им роди на корта. Задружната бургаска тенис общност се стреснала не на шега, обединила сили хем да не ме хванат в изневяра, хем да не се превръщат кортовете в акушерно и накрая ме издирила. Чатът продължава.
Меги:
- Намерих го. Идва.
Роси:
- Ох, добре! Не помня дали не оставих ключа на външната врата отвътре!
Мегито:
- Да сляза ли да видя? - винаги наивно съм я подозирал в липсата на рентгенови очи, но явно съм бъркал.
С този невинен въпрос си проличават първите признаци на паника.
Росито:
- Не, не слизай.
Мегито:
- Само спокойно, моля те! В коя стая те заключиха?
Роси:
- В нашата спалня. Те са сами в апартамента.
Последният факт изглежда шокира Мегито и тя задава следния въпрос:
- Вие с какво заключване сте?
Не претендирам да съм вещ в ключарството, но видовете заключване са ми непознати:
- Не знам - отговаря Росито. Явно и тя не различава видовете заключване.
Мегито:
- Можеш ли да разбиеш вратата?
- Не.
Мегито започва да се огъва:
- Ох! - или се е спънала в нещо или почва сериозно да се притеснява.
Роси:
- Калоян тръгна ли?
- Да.
- Ох, добре!
- Роси, само спокойно. Дишай, моля те.
Не знам защо е решила, че жена ми е спряла да диша.
Мегито:
- Дишай, Росе, дишай, дишай - ако още един път й беше написала да диша, Росица можеше да почне да ражда. Росито отвръща:
- Дишам, Меги. Пея песнички и дишам - явно жена ми вече изкуква.
Меги:
- Що пееш?
Роси:
- Ми да ги успокоя.
Меги:
- Ама те плачат ли?
Роси:
- Не знам, не ги чувам.
Тук смело мога да заявя, че 8% загуба на мозъчен капацитет, по време на бременност, е доста оптимистична теория.
Роси:
- Слез да видиш дали съм заключила външната врата.
- Слизам. Заключена е.
- Мамка му. Сега и ключът е отвътре. Трябва ключар.
- Те къде са?
- Ключарите ли?
- Не, децата.
- Не знам, някъде из апартамента. Ти чуваш ли ги?
Тук си представете Мегито залепена за нашата външна врата и слухти с напрегната физиономия. След като лъснала голям участък от вратата с ухото си, споделила:
- Не ги чувам. Да изпея ли и аз една песен?
От левия апартамент си поръчали "Шушана", от десния, след две минути псуване и спорене, се спрели на "Iron Maiden". Нашият вход е мултикултурално наситен и цветен като ромски шалвар. Драмата в средния обаче апартамент продължавала:
- Не, недей да пееш - първия път, когато Мегито запяла детска песен на нейния син, домашното им канарче излязло от клетката и самичко си нарязало лук, моркови и картофи. Помолило да му напълнят една тенджера с вода, да я сложат на котлона и с много сериозна физиономия скочило вътре и си затапило ушите с магданоз. Мегито е решена да помогне:
- Роси, ще звънна на вратата да дойдат до нея.
Росито:
- Не, недей. Някой звъни.
- Аз съм.
- Те се уплашиха и разреваха.
- Ох, ужас! От звънеца ли?
- Не знам. Някой пак звъни.
- Пак съм аз.
- Защо звъниш?
- Да спрат да плачат. Ох, какво да направя?!
Тук явно и двете са на различна вълна. Явно едната е яхнала вълната някъде из Хаваи, а другата се плицика в Мандренското езеро. Росито решава да "разведри" обстановката:
- Меги! През ключалката ги видях. На устите си имат нещо бяло. Като пяна е. Какво е това? - очевидно жена ми продължава да настоява, Мегито да си включи инфрачервеното зрение.
- Росе, спокойно! Моля те, дишай! Какво си готвила, да не са набарали манджата? - явно и Мегито е яла от манджите на жена ми и знае, че като възможен страничен ефект е образуването на бяла пяна около устата, след като си вкусил.
- Не знам - отговаря Росито - Не помня!
Цяло чудо е, че след тази бременност помни къде живеем и кой аджеба съм аз.

Тук явно се появявам аз и Росито е осведомена надлежно, че ще разбивам и двете ни входни врати. Децата и бременната бяха спасени, а апартаментът изглеждаше като похитен от торнадо. Даже торнадото си беше отворило хладилника и целия го беше изпразнило, а бялата пяна се оказа кисело мляко. Всички ключове бяха прибрани на сигурно място и след почистването всички седнахме на масата да се почерпим. Естествено, към полунощ, когато стана най-весело, синът ни вдигна температура и всички дружно, с песен на уста (дори и на Мегито позволихме), се отправихме към Спешното.

Казват, че човек не си избира родителите и съседите. Дори и да сте изтеглили късата клечка в някой от случаите, тяхната помощ е необходима. Вярно, родителите ви ще се държат все едно сте хипопотам, мъчещ се да отгледа пеперуда и шансовете са повече от нищожни. Ако нямате съседи, на които да тропнете на вратата с бутилка алкохол и, подробно проклинайки Вселената, да им отворите хладилника, за да им нарежете последното парче кашкавал за мезе, значи живеете на грешното място. Не ме питайте за нашия адрес, квотите за бебета са запълнени!

Препоръчваме ви още:

Типовете семейства според татко Калоян

Типовете семейства според татко Калоян - продължението

Практически наръчник за боравене с бременни жени