Автор: Калоян Явашев

Въпреки различията в подхода към живота, на тези семейства е наложено да общуват помежду си, понеже, честно казано, няма с кой друг. Животът им е концентриран около децата, което е разредило светските им контакти дотолкова, че идването на инкасаторката е семеен празник.

Първото семейство се радва, че площадката се е напълнила, има толкова гърла за хранене и мъжът подсвирквайки си весело, тегли ножа на 13 заека, 2 прасета и 1 бивол. Жена му се запасява с допълнително пастърма по джобовете и вади 25-литрова дамаджана с ракия. Второто семейство, чака Алекса сам-самичка да напълни кофичка с пясък, за да започнат тридневни празненства. Третото семейство пак е изкарало от количката безценния си наследник и бащата го съпровожда до люлката, където го залюлява на не повече от 7 градуса, а майката ляга отдолу играейки ролята на обезопасителна мрежа. Четвъртото семейство обикаля хаотично във всички краища на площадката.

Детето от семейство 3 изоставя люлката и с несигурна крачка се отправя към базовия лагер на семейство 1. Майка 1 не пропуска сгодния случай и пред ужасения поглед на майка 3 натъпква устата на детето със свински субпродукти и лук. Майка 3 осъществява бърз спринт, напомнящ щъркел с разстройство, към полуотровеното си дете. В движение крещи на мъжа си да донесе противоотровата за бяс, змийско ухапване, тиф, цианкалий и да се обади на 112 да пратят хеликоптер. Майка 1 гледа учудено как майка 3 остъргва устата на детето и казва:

- То само дробчета и сърце. От нашето село сме ги взели, моите се убиват да ги ядат.

Майка 3 мисли да й каже, че нейните и асфалт ще се убиват да ядат, ако го опаковат в тарелки, но се усмихва и отговаря:

- А, сигурно е вкусно, но нали нашето не яде месо.

Майка 1 се ококорва, все едно са й съобщили, че бащата на детето е октопод и си закрива устата от ужас:

- Да не е веган?

Майка 3 не иска да изглежда превзета и отговаря:

- Не, глупости. Още малко ще го захраним с пуешко.

Тук се включват семейство 2 и майката се изпъчва:

- Алекса яде месо. Нали, Алекса? Алекса, Алекса, Алексааааааа. Кажи, маме, как ядеш месо, Алекса! Много месо яде Алекса, без месо не се наяжда. Нали, Алекса? И прасенце яде Алекса, и агънце яде Алекса, и пиленце яде Алекса и....

В този момент, за всеобща радост, Алексината майка е подсечена и вдигната на метър във въздуха от едно от децата на семейство 4. Развило прилична скорост с тротинетката си, детето се движи като комбайн в пшеница и помита всичко и всички. Майка 4, кърмеща бебе, запъхтяно дотичва и се опитва да помогне на майка 2 да се изправи:

- Извинявайте, извинявайте, много се извинявам! Добре ли сте?

На майки 1 и 3 им идва да избухнат в аплодисменти, но с мъка се сдържат. Бебето, с временно разфокусиран поглед от внезапната турбуленция, се опитва да се захване по-здраво дори и с пръстите на краката си. Майка 2 с енергичен подскок се изправя и почва да маха и крещи:

- Алекса, Алексааааа, видя ли как падна мама? Видя ли, маме? Алекса, Алексаааа, искаш ли мама пак да падне? Искаш ли маме, а? Алексаааа...

Майки 1 и 3 почти започват да кимат с глава. Майка 4 оглежда за щети и реди:

- Много се извинявам, съжалявам много!

Майка 2 отговаря усмихната:

- Няма нищо, деца са все пак!

- Кои? - объркано пита мама 4.

- Ми вашите, как кои!?

Тук майка 4 започва да изглежда разколебана и смутена. Тя е сигурна, че е с човешки гени, децата също на пръв поглед правят такова впечатление, но много пъти й се е струвало, че ветеринар е по-подходящ от педиатър, що се отнася до тях. Як ветеринар, специализирал и практикувал с едър рогат добитък. Баща 3 е категоризирал детето с тротинетката като национална заплаха и го следи неуморно с поглед. Приготвил е електрошок, а ако не успее да го спре, има и двуцевка под якето. Баща 1 сочи нещо със сатъра и си бърше сълзите с парче сланина. Всички се обръщат да видят какво го е разстроило така и виждат момиченцето от семейство 4 да яде мравки. Баща 1 жално заскимтява:

- Недей бе, момиченце, моля те! Ама защо така? Не ги яж!

Майка 4 съвсем започва да губи връзка с реалността:

- Ваши ли са? Много се извинявам, извинете, съжалявам...

Бащата я поглежда подозрително и започва да се чуди, кога точно е откачила тая бедна жена. Обяснява й бавно и с жестомимичен превод за всеки случай:

- Не, няма проблеми. Нека да дойде да хапне при нас - посочва зад себе си асортимента на средно голям супермаркет.

Майка 4 става подозрителна. Досега никой не ги е канил при тях и не им е предлагал храна. Най-често хората, атакувани от изгладнелите й деца, просто изоставяха каквото имат за ядене и бягаха. Щерката обаче няма никакво намерение да пропуска безплатни калории и с подкупваща усмивка, протягайки ръка, излайва:

- Дай!

И се започва едно угощение, един пир. Татко 1 налива вино и ракия на всички, майка 1 реже осем вида салати наведнъж, детската площадка заприличва и замирисва на Октоберфест. Мама 2 и татко 2 са си натъпкали устите с бахур, чернокоп, патладжан и танцуват ръченица, а от устите им се чува вече:

- Ауууесааа, ауууесаааааа, глъй маааамъъ рцнцаааа ънцувааа, аууууесаааа! - Алекса се дърпа малко назад в опит да избегне шрапнелите хвърчащи от устите на родителите й.

Дори семейство 3 са му отпуснали края и позволяват на отрочето им да хапне малко джоланче, без да са взели проби лично от прасето. То (детето, не прасето) усеща, че скоро няма да има подобна възможност и започва да тъпче края на една сатленка в ухото си. Детето на семейство 1 чака сатленката да се покаже от другото ухо с отворена уста.

Семейство 4 са като гларуси. Прелитат бързо и забърсват каквото видят най-напред. Не могат да участват пълноценно в разговорите и чуват само отделни думи и фрази. Избухнат ли другите в смях обаче, те също започват да се кискат, макар да не знаят защо. Интензивните и внезапни спринтове не им позволяват да се почерпят нормално и го правят тичайки, с пълни ръце. Поради този факт, когато настигнат детето, променят посоката му на движение или осъществяват граничен контрол с крака, наподобявайки много сръчен орангутан.

Така всеки има възможност да поговори, да се похвали, да поплаче или да се посмее. Става време да си ходят, но се чувстват като ветерани от войната, намерили братя по оръжие. Това е началото на нещо повече от едно прекрасно приятелство. Положени са основите на партизанска групировка, която воюва с: махалата, заведенията, джи пи-тата, бездетните и щастливи хора, Е-тата в храните, с шофьорите, с пешеходците, с колоездачите, с аниматорите в детските центрове, с монтьорите... Списъкът не е от кратките, но нищо не може да се сравни с кавгаджийския ентусиазъм на хората, събрали се да си отглеждат децата заедно.

Препоръчваме ви още:

Типовете семейства според татко Калоян

Преди и ние бяхме като вас

Кошмарите на многодетните майки