За пореден път фондация „За Нашите Деца“ бе одобрена да се включи в благотворителната кампания на Райфайзенбанк „Избери за да помогнеш“, която тази година празнува своя 10-и юбилей.
Проектът „Приемната грижа - сигурност, развитие и щастие за уязвимите деца“ дава възможност фондацията да организира различни надграждащи обучения за приемните семейства, с които работи екипът на Центъра по приемна грижа. Обученията повишават техните умения за създаване на сигурна и безопасна среда за децата, изграждане на позитивна идентичност у тях и справяне с раздялата. Тези дейности сформират общност от приемни родители, които се подкрепят взаимно, обменят добри практики и опит, споделят и се справят с емоциите. С тази подкрепа, приемните семейства са още по-успешни в грижите за най-уязвимите деца и по-мотивирани да посветят професионалния си път на тази нелека мисия. Със средствата от проекта се организират и различни събития за децата в приемна грижа, като работилници за мартенички, празник за Деня на детето, забавления сред природата, които провокират любознателността и разширяват кръгозора им. Тези събития са и повод децата да се срещнат с други деца със сходна съдба, което е силна психологическа опора за тях.
Дарения в подкрепа на проекта на фондация „За Нашите Деца“ могат да се направят по няколко начина:
Получател/Титуляр: Фондация ЗА НАШИТЕ ДЕЦА
IBAN: BG32RZBB91551060533767
BIC: RZBBBGSF
При банка: Райфайзенбанк България
Основание за плащане: Избери, за да помогнеш
Благодарение на инициативата, миналата година фондацията събра над 7000 лв. за проекта „Подари щастливо детство на деца с трудности в развитието“. Със средствата са подкрепени 6 деца с трудности в развитието, с възможност, според потребностите им, с тях да работят различни специалисти и да посещават иновативни терапии (хипо- и хидротерапия).
Прочетохте ли
47 деца с трудности в развитието
подкрепи фондация "За Нашите Деца"
Според Китайския календар всяка година има за символ животно, което определя и характера на следващите 12 месеца. Има отношение към навиците и темперамента на хората родени в такава година и влияе върху събитията в живота на всички нас. Настъпващата 2019-а година е под знака на Земната Свиня. Това е 12-ят знак в китайския хороскоп. Месецът на този знак е ноември, сезонът е есента, а цветът е черният. Според китайските астролози 2019-а година започва на 5 февруари и продължава до 24 януари 2020 година.
Цветът на Годината на Свинята
Независимо че основният цвят за родените под този знак е черният, цветът за 2019-а година е жълтият. Все пак не бива да се забравя, че това е Земната Свиня. Всички цветове свързани със земята са актуални. Ако искаме да сме адекватни в украсата на дома – златното и зеленото са цветовете, които можем да изберем.
Друг моден цвят през следващата година е пепелно сивият, който символизира домашното огнище, постоянството и семейството. Добър знак е, ако присъства в интериора на дома ни.
Как да посрещнем Годината на Земната Свиня
Свинята е символ на компаниите, приятелските събирания, обилната трапеза, затова можем да бъдем разточителни. Нека я посрещнем шумно, весело, в голяма компания.
Иначе това животно е символ прагматичността, която не бива да ни напуска през цялата година. Асоциацията за нечистоплътност на свинята е отдавна развенчан мит. Запознатите казват, че се валя в калта, за да се избави от паразитите. Калните бани имат функцията на скраб или пилинг.
В какво да посрещнем Годината на Свинята
Астролозите съветват да бъдем прагматични – в удобен панталон и риза, без пищни тоалети. Добър акцент е нещо в жълто, а златните украшения са особено подходящи, като аксесоар. Модни цветове за годината са и различните нюанси на виолетовото и лавандуловото, които носят късмет и успех.
Какво да очакваме от Годината на Земната Свиня
Звездите вещаят сериозни промени. Необвързаните имат шанс да срещнат партньора си. В делови план годината е богата на възможности, които обаче изискват системни усилия. Те се компенсират с възможност за повече пътувания. Изобщо това е годината, в която куфарите ни трябва винаги да са готови.
Сериозни промени се очакват и във финансов план. Ако се боим да рискуваме, не бива правим крупни инвестиции и да купуваме особено скъпи вещи. Преди да предприемем подобна стъпка, трябва внимателно да обмислим решението си.
Децата родени в Годината на Свинята
Родените под този знак се отличават с дружелюбност и прагматичност. Много от тях са искрени, гостоприемни и щедри, верни приятели, готови на жертви за другите.
Сред недостатъците на родените под знака са наивността и избухливостта. Това са емоционални и добродушни хора, лесно създават приятелства. Не се стремят към лидерство на всяка цена, но ако заемат ръководна позиция може да проявят авторитарност.
Източник: uaua.info
Препоръчваме ви още:
12 идеи за незабравима новогодишна нощ
Как да сбъднем новогодишните си планове
Преди време бях написала един текст "Пет причини да смените педиатъра", който предизвика доста противоречиви реакции. Това беше моята гледна точка като майка, прекарала месеци, ако не и години от живота пред лекарски кабинети. Когато прочетох тази статия на Фьодор Катасонов, педиатър, баща на две деца и автор на книгата „Федиатрия“, веднага реших, че трябва да я споделя с вас. В нея той съветва как да изберем добър педиатър за детето си; кога трябва да се пият антибиотици; защо са вредни откашлящите препарати и как да не направим детето си хипохондрик. Не знам дали ще приемете мнението му, но си струва да се прочете. Все пак той е и специалист, освен баща. Очаквам коментарите ви.
Характеристика на лошия педиатър
В професионалната общност има понятие „медицинска етика“, което много често се подменя с едно друго „вътрешнозаводска етика“. Причините за съществуването на тази вътрешнозаводска етика са ясни – професионалистите трябва да защитават представителите на съсловието от външни нападки, защото така е по-изгодно за всички. При лекарите съществуват етични правила, изначално създадени за повишаване на доверието към общността. Не е прието например да се обсъждат грешките на колегите, те да се критикуват пред пациентите. С времето обаче това създаде обратен ефект и у пациентите се формира усещането за заговор на „бялата мафия“. Персоналното доверие към лекарите започна да спада. Лекарят, който критикува други лекари, започна да издига доверието към себе си на фона на своите колеги.
Лично на мен тази „вътрешнозаводска етика“ не ми е присъща, защото не се стремя да се асоциирам с големи и нееднородни групи, за чиито действия не мога да нося отговорност. Признавам, че нерядко критикувам препоръките на другите лекари. Но не го правя, за да изпъкна на техен фон, а за да предпазя родителите от следването на неразумно лечение занапред. В същото време с голяма радост хваля колегите си, когато виждам професионално отношение. Защото според мен предназначението на медицинската етика не е да защитава съсловието, а пациента. Във връзка с това искам да споделя с вас някои признаци, които ще ви помогнат да отличите неособено грамотните педиатри.
Разбирам, че всеки лекар може да се сгреши, когато добросъвестно се заблуждава, и това не означава, че в бъдеще няма да израсне като прекрасен специалист. Но ако упорито и неоснователно повтаря едни и същи грешки имате повод да потърсите друг специалист.
Стойте по-далеч от лекари, които:
1. Поставят следните диагнози
Перинатална енцефалопатия – нищо не значещо съчетание от букви.
Хипертензионно-хидроцефаличен синдром (или вътречерепна хипертензия) – реално съществуваща, но много рядка диагноза, която трябва да бъде потвърдена от клинична картина (повръщане, главоболие, увеличени размери на главата, подута фонтанела) и визуална диагностика.
Хипертонус – това не е диагноза. Мускулният хипертонус е норма за новороденото.
Лактазна недостатъчност – рядко наследствено заболяване. Тази диагноза се поставя при транзиторна недостатъчност на лактаза, която не изисква лечение и не се диагностицира по „съдържанието на изпражненията“.
Дисбактериоза – това не е диагноза, а временно състояние на чревната микрофлора, което няма отношение към дисбактериозните тестове и най-често не изисква корекция.
Вегетативна дистония – диагноза „изтривалка“, с която се обясняват множество симптоми, които могат да съществуват при състояние в норма или при кардиологични и неврологични нарушения.
2. Предписват следните препарати
Имуномодулатори – тази група препарати е с недоказана ефективност като цяло и се намира в спектъра от „безполезни“ до „вредни“. Трябва да спомена и групата „индуктори на интерферона“ (интерфероните са вещества, които се образуват от клетките инфектирани с вируса). Хората, които са далеч от медицината, не знаят, че най-силният индуктор на интерферон са вирусите. Вирусната инфекция предизвиква такова повишаване на интерферона, че всички останали препарати са просто чаша вода в езерото.
Противовирусни препарати – съществува много малка група истински противовирусни препарати, които работят срещу следните вируси: херпесвируси, СПИН, вирусите на хепатит В и С и грипните вируси. Препарати против вируси, предизвикващи баналните респираторни инфекции не съществуват.
Хомеопатични средства – изследвания на стотици хиляди пациенти напълно и окончателно доказват, че ефектът от хомеопатията не превишава плацебо ефекта. В общи линии те не са опасни, ако не заменят обичайното лечение и не способстват за формиране на „модела на болното дете“ (мой собствен термин, който използвам, когато обяснявам негативния ефект от твърде честите посещения при лекаря). За съжаление те най-често правят точно това. Във всеки случай назначението на хомеопатия е срам за лекаря. Нека с това се развличат хомеопатите.
Препаратите против кашлица и за откашляне – при деца до 4-годишна възраст са забранени, а останалите могат да минат без тях. Единственото изключение са препаратите потискащи кашлицата при коклюш.
Пробиотици с антибиотиците – няма никакъв повод за предписването на тези препарати. Чревната микрофлора се възстановява сама.
Антихистамини при остри респираторни инфекции – за такова предписание също няма никакъв повод.
Ентерофурил при чревни инфекции – повечето от тези инфекции са предизвикани от вируси, на които препаратът не действа. А бактериалните инфекции се лекуват с по-сериозни антибиотици.
Имодиум при чревни инфекции – да „заключиш“ червата, когато организмът се стреми да се избави от вирусите с помощта на диарията е контрапродуктивно. Той се приема крайно рядко, при обилни воднисти диарии.
Местни антибиотици и антисептици за уши-нос-гърло – ако инфекцията е вирусна (най-често е така) те са безполезни, а ако е бактериална са нужни системни антибиотици (сиропи и таблетки).
3. Назначават антибиотици без доказана бактериална инфекция
Това заслужава отделно внимание, защото сами по себе си антибиотиците са нужни – по предназначение. Продължилата твърде дълго температура, зелените сополи, негнойният среден отит, негнойния синузит и нестрептококовата ангина не са такива показания.
4. Назначават диета на кърмещата майка при атопичен дерматит, без да е открит конкретният тригер-фактор (отключващ заболяването). Ограниченията в диетата трябва да бъдат обусловени от експериментално доказана еднозначна реакция на конкретен продукт.
5. Назначават изследвания преди имунизация и не предприемат ваксиниране при незначителни промени в тях. Както и при атопичен дерматит, кашлица и хрема.
6. Назначават изследвания и консултации със специалист, чиято цел не могат да обяснят (просто така, за всеки случай).
Родителят има право (и според мен е длъжен) да изисква обяснение от лекаря с каква цел се назначава дадено изследване и как резултатите от него ще повлияят на лечението.
7. При всяка неясна ситуация предписват изследвания за вируси от херпес групата. Откривайки антитела срещу тях, ги обявяват за „основни виновници“ и започват да ги лекуват. Тези вируси са много разпространени, но рядко са причина за заболяване. Освен това антителата, които се откриват при кърмачетата, най-често са на майката.
Всички тези точки се отнасят за чисто медицинските аспекти, но има и психологически.
Веднъж отидох с дъщеря си в болница, да се консултирам със специалист по повод предстоящото опериране на сливиците й. Лекарят ми беше препоръчан от колеги като „златните ръце на отоларингологията“. Когато видях как този лекар се държи с чакащите пациенти, а след това и как прегледа дъщеря ми, си взех детето и напуснах. Скъпи докторе, плюя на златните ти ръце, щом се държиш с хората като с нисши. Истинската медицинска етика е в създаването на комфорт и безопасност на пациента. Емпатия (ако не ти е вродена, можеш да я развиеш), съпричастност, грижа, деликатност, предпазливост и спазване на границите – недостигът на тези качества може да зачеркне и най-задълбочените медицински знания. Най-добре е да се доверим на усещанията си. Не бива да се мъчим да общуваме с човек, който ни е неприятен. Той няма да предизвика пълното ни доверие, а това може да се отрази зле на здравето на детето ни.
Препоръчваме ви още:
Това, което няма да ви кажат...
Лечение на кашлицата с телевизия
Ваксини и автоимунни заболявания
Автор: Нора Ардашева
Странно нещо са съседите, ще знаете.
Понякога са единственото, което ще ви спаси от проблема, но повечето пъти те всъщност са проблем.
Как пък не попаднах на едни свестни хора в тоз живот, бе!
Ей на - и сега пак.
Нанесохме се с целия панаир, на който сме способни, запълнихме им времето с циркаджийските си номера и озвучение, поздравявахме чинно всеки път, хранихме кучето им с пържолки (то като ни види, само дето с човешки глас не проговаря да благодари), внимателно следихме да не нарушим крехкия селяндурско-пенсионерски баланс, който ни наложиха, ама... йок, не стана.
С дъщерята на едното семейство вчера се засякохме в автобуса и на моите махания, подскоци и жизнерадостни поздрави, тя отговори с поглед, който би бил гордост за всяко уважаващо себе си искърско говедо. Поради тази и ред други причини, теглихме по една стена от двете страни на двора си, та сега се налага да надничат зад колоните и да се катерят на райската ябълка, за да ни контролират. Защото все пак трябва да знаят какво правим, нали?
Вече и съседите не са това, което бяха. Едно време какви съседи имаше, ееех ....
Сещам се за Гошо Алкохолика от старата ми махала.
Пиян, но възпитан! Задължително поздравяваше с лек поклон. Дори когато падна (втория път) от балкона на апартамента, се изтърколи, надигна се, поизтупа се и като видя изумената физиономия на баща ми, който мирно и тихо се прибираше човекът от работа с мисълта за вкусната вечеря, която го чака, поклони се и с неизменната усмивка на лице, рече:
- Здравей, чичо Кики!
Хем не се долюбваха много двете ни семейства. Някак си двете коли на баща ми (рено, купено от корекома и лада, получена чинно по реда си) паркирани пред кооперацията във време, когато хората чакаха по 20 години за кола, не спомагаха твърде за радушните им взаимоотношения.
Мотото им беше: "Аз на този мръсен арменец, няма да му дам да... " Гараж, асма, чешма в двора - нищо не му позволяваха да прави. Това, естествено, доведе до ответни мерки и стана така, че баща ми си заслужи прозвището.
Често отивахме с децата на гости, минавахме покрай странно затихналия двор, качвахме се на третия етаж и ни посрещаше мила картинка:
Татко седнал на пода в хола, чопли семки с едната ръка, гледа си телевизия, а с другата ръка монотонно удря по пода с дръжката на хавана.
Майка ми се появява от кухнята с измъчена усмивка и пояснява:
- Така сме от 5 часа сабахлем.
А той ни поглежда радушно и добавя:
- Те цяла нощ пиха и пяха "Градил Илия килия" и ние не спахме. Като утихнаха в 5, аз вече бях готов. Ха да ги видя сега кон боб яде ли, магаре в джамия пърди ли.
Часът беше 13.00!!!
Явно и съседите не са спали твърде, защото отмъщението не закъсня много.
С присъщата си вежливост, Гошо Алкохолика се провиква някъде след обяд отдолу:
- Чичо Кики, тази асма трябва ли ти? Я виж, виж.
И със сатанинска усмивка отрязва от дъно 15-годишната лоза, която баща ми беше докарал до третия етаж, и посредством която беше превърнал балкона си в красива градина.
На другия ден сагата се развива вече в ущърб на второетажникови, демек родителите на Гошо и по-точно на курника, който те си бяха сковали в двора, а баща ми с присъщото си „милосърдие“ беше позволил.
Това става в идеалния център на Варна, нали ме разбирате правилно?
Та идва една бодра смяна от общината и буквално им разпердушинва кокошарника за има-няма два часа. Летяха кокошки, перушина, жито, разнасяха се псувни, в които майката на мръсния арменец беше главно действащо лице и те така...
Съседите като извор на вдъхновение
Живущите в съседната на нашите сграда, ако и да не бяха селяндури като нашите, а професори и преподаватели, също бяха големи терци. Дори не знам дали не бяха по-големи, ако ме разбирате.
Веднъж баща ми помоли зет си (моя съпруг) да се качат на покрива да проверят антената защо се е@ава. Верен на авторитарните си принципи, качи младежа на билото, а той даваше наставления, подал глава от капандурата. Докато им чувах гласовете анализиращи атмосферата, майка ми, и телевизора в частност, изведнъж - тишина.
Не след дълго баща ми, развеселен се провиква:
- Какво стана? Тодорова ли видя? Не се плаши, тя е сляпа, не те вижда. Обича жената да си прави слънчеви бани на... Не се разсейвай, хайде, завърти я тази антена, на тези години сигурно си виждал всичко.
Горкият ми мъж, на какво ли не се беше нагледал, след като се ожени за мен, ама толкова блед не го видях никога повече.
Свиква се, да ви кажа.
След доста години, татко почина, мама остана сама в големия апартамент и на мен ми хрумна идея за размяна. Събрахме се трите: сестра ми, майка ми и аз, извикахме Гошо горе и го попитахме дали е съгласен да си продаде апартамента на мен, или да го замени за моя, който е чисто нов, ремонтиран луксозно, но в по-далечен квартал.
Помисли точно една секунда и каза мило:
- Ама, Норче, защо да пия на "Сливница", като мога да си пия с аверите на центъра?
Отдавна продадохме бащиния имот, но и сега като минавам по онази мила на сърцето ми малка уличка, виждам Гошо, седнал на един изтърбушен стол на балкона на изтърбушения си апартамент с вечната чаша в ръка. Види ли ни, неизменно маха с ръка и се усмихва. Предполагам, че алкохолът го е мумифицирал някак си, защото само той е останал от тогавашните ни съседи.
Ех, какви съседи имаше на времето!
Прочетохте ли
Автор: Любов Даскалова
Вие знаете ли какво е евакуация? За мен евакуацията е един същински празник на разнообразието в училищния живот. В него се преплитат елементите на спортно състезание с прединфарктно сърцебиене и едно особено изпитание на нервите, сбутало се между главното дежурство, контролното по математика и проверката на шестдесет и девет тетрадки.
Онзи ден се отваря вратата по време на втория час и едната заместник-директорка нахълтва някъде между първо и второ упражнение, за да каже, че в голямото междучасие ще има евакуация. Тази жена е дошла в училището с тайната задача да стряска хората, казвам ви! В междучасието се разминаваме, погледът й ту събира прахоляка по пода, ту брои паяжините по тавана, а обноските й са някъде в аутистичния спектър – ни приема, ни предава. Това е така, защото в атмосфера на тичащи, скачащи, викащи и играещи деца само земетресение може да въдвори ред за по-малко от пет минути. Обаче настъпи ли някакво спокойствие и смирение в училище, ето точно тази заместник-директорка изскача от различни ъгли и сенки, за да може тялото ти да се натъпче с адреналин от ноктите на краката до миглите. Хичкок би спечелил двадесет и четири Оскара поне, ако тази му беше главна героиня и му помагаше в сценариите.
Та, да не се отплесвам, въпреки че плюя в пазва и сега и се прекръствам за всеки случай с едно приглушено „Анатема!“ . Влиза заместничката, децата се опъват като че ли слаб ток протича по седалките на чиновете, аз спирам методическата работа по урочната единица и заслушвам посланието: „В голямото междучасие правим евакуация! В 10:05 да сте на двора! Никакво мотаене! Излизате през вратата на физкултурния салон!“. Аз, докато измисля с „добре“ или „разбира се“ да отговоря, вратата на класната стая се хлопва със замаха на дългогодишен надзирател в Софийския затвор. Едно дете плахо изрича: „Приятен ден!“. Дано поне за него самото да е приятен.
Любов Даскалова и компютърното моделиране
Четири деца ме питат какво е „евакуация“, едно иска да си подостри червения молив над кофата, на две им се ходи до тоалетна, а едно разказва, че е гледало този филм по телевизията, но не бил интересен. Разказвам на учениците, че при подаден сигнал трябва бързичко да се строим по двама, да си вземем само якетата, всичко останало да остане по чиновете и в раниците, да излезем на двора, след което ще се приберем. Три деца казват, че не им се излиза на този студ, други две ги подкрепят, седем казват, че ще закусват. Обяснявам им, че това е тренировка за светкавична реакция, в случай че стане авария в училището. Десет скачат от местата си, обличат якета и хукват към вратата, но успявам да ги спра. Разказвам им, че сега е наужким, но някой ден може да се наложи да го направим и за нещо истинско.
Учебният час вече е невъзможно по никакъв начин да бъде завършен методически, ние продължаваме да говорим за рискове и причини, които могат да ни накарат да се евакуираме. Две деца разказват, че роднините им са се евакуирали в Ирландия и Испания, защото там било по-спокойно и безопасно. Съгласявам се с тях, иска ми се и на мен да се евакуирам на някой плаж във Валенсия или Бенидорм, но за момента това може да стане само в мечтите ми.
Бие звънецът за малкото междучасие, евакуацията е следващия час, дванадесет деца тичат като обезумели към вратата на класната стая, аз хуквам след тях и успявам да ги настигна и възпра едва на входа при портиера. Говоря им на пресекулки, защото не мога да си взема дъх, че това е междучасие, а не евакуация. Тя ще е следващото междучасие и ще бъдем заедно всички. Пет деца звънят на родителите си и искат да ги вземат от училище, защото щяло да става нещо страшно – или пожар, или земетресение и всички сме щели да умрем. Телефонът ми започва да звъни на първа и втора линия, чувствам се като звезда на CNN, която трябва да дава изявление за новина от последната минута.
Успокоявам майки и татковци, че ще правим само тренировъчно извеждане на децата в двора на училището, че това е рутинно и планирано събитие в живота на всяко учебно заведение, че всичко е наред. Седем майки успяват да ми изредят с коя жилетка, шапка, ръкавички, ботушки, шалче да подготвя децата им. Двама татковци молят да прибера мобилните телефони на синовете им, една майка иска да пусна живо излъчване през фейсбук, за да гледа какво става и да е спокойна за детето си. Жената имала притеснения какво ще се случи с детето й, защото цялото й семейство до девето коляно били много притеснителни и стеснителни същества и тази драматична обстановка може да доведе до психологически промени, които да изискват задълбочена специализирана помощ и терапия впоследствие.
Малкото междучасие приключва, започва учебен час, в който децата продължават да питат какво ще се случи след малко. Три деца с надвикване предполагат, че някой ще запали училището или цунами ще залее двора и футболното игрище. Едно разказва, че учителите може да се превърнат в зомбита и да започнат да ядат деца. Двадесет вече ме гледат доста особено, в погледите им се чете страх и недоверие. Шест искат да ходят до тоалетна.
Аз отново разказвам, че това е само една тренировка, която е продиктувана от заместник-директорката, а не от някое друго бедствие. Че всичко се прави, за да знаем как да действаме, когато дойде време за такива истински събития. Една майка ми звъни по телефона в този момент и с разтреперен глас ме пита за кои истински събития говоря, защото ме била слушала през телефона-часовник на дъщеря й и в момента не можела да се успокои какво точно съм имала предвид. Казвам й, че съм й благодарна, че и тя е станала вече неразделна част от класа ни, но да си върши работите, с които се е захванала в момента, и да не ни прекъсва урочната единица, независимо в какво съм я обърнала.
Предупреждавам децата да идат до тоалетна сега, защото след петнадесет минути вече няма да може. Всички отиват, класната стая остава празна, в коридора настава паника, Ставрева отваря нейната врата, подава главата си под наклон от 45 градуса и започва да крещи какво е това безобразие. От съседната класна стая също се отваря врата, оттам се показва главата на Маринова, която на свой ред подвиква дали можело по-тихо. Абе, аз съм виждала в училището да е било по-тихо, но само през летните месеци.
Учениците се връщат, сядат на чиновете си и всяко е застанало в готовност да хукне. Оставям тази тишина да укроти малко нагорещилите се страсти. В този момент звънва телефонът на едно от тях и всички скачат на бегом към вратата, включително и детето, чийто телефон не спира да звъни. Аз предвидливо съм застанала на портала и този път не пропускам никой да излезе.
Остават десет минути до вълшебния звънец. Аз подканям децата да се облекат дебело, да сложат чорапогащници, шалове, шапки, ръкавици. Да закопчаят циповете на якетата догоре, да вдигнат яките и да пазят тишина. Пет деца питат къде са им шапките, шаловете и ръкавиците. Започваме да ги търсим по шкафчетата, под чиновете, зад гардероба. Три от тях се сещат, че шапки и шалове не са носили от миналата зима. Едно звъни на майка си да я пита какъв цвят му е шапката днес, майката разпитва с кое палто и кои ботуши е обуто детето, за да даде предположение с коя шапка може да е. Никой не звъни на татковците по този въпрос.
Остават пет минути до дългоочакваната евакуация, аз строявам малките мечета по двойки пред вратата в класната стая. Шест така са се опаковали, че ми е трудно да позная кои са. Девет не искат да са хванати за това другарче, четири искат да вървят заедно, пет си разказват последния епизод на айде.бг. Обяснявам им, че сега само трябва с бърза крачка да стигнем до футболното игрище и да почакаме 10 минутки там, след което ще се върнем в класната стая и ще се радваме на голямо междучасие. Казвам на учениците да не си взимат пари, телефони, ценности, защото няма да им трябват. Десет ме питат дали парите им няма да изгорят, ако останат в класната стая и какво ще се случи със смартфоните? Опитвам се отново да ги успокоя, че няма нищо страшно, на никого нищо лошо няма да се случи, едно ме пита дали заместник-директорката ще идва пак в класната ни стая. Ще идва, разбира се, за такова бедствие евакуация няма.
Звънецът за евакуация зазвънява. Аз победоносно тръгвам напред в коридора с мисълта, че съм строила децата и вървим в същия строй като при смяна на караула пред Президентството. Реалността показва възстановка на събитията от последния Черен петък в някои магазини в Ню Йорк и други големи градове на Щатите.
Единствено аз вървя само с шест деца, останалите са на състезание за най-бързо достигане на футболното игрище. Вървя с надеждата, че в цялата суматоха няма кой да забележи какво става. Вече сме на стълбите при охраната и тъкмо извървявам последните два метра пред отворените училищни врати, когато някой ме дърпа за ръката с думите:
„Госпожо, ака ми се!“
Препоръчваме ви още:
Денят на един учител някъде в България
Записки по българското образование
Автор: Нора Калионска - мениджър комуникации в OLX
Вчера попаднах на публикацията с розовите маратонки и дълбоко се потресох, че тази жена е успяла да измами толкова много хора и има наглостта и безочието да държи подобен език, когато й се потърси сметка.
Пиша основно, за да споделя повече информация относно правилата и политиката на нашата платформа, както и да ви информирам какви мерки сме предприели спрямо подобни случаи към момента.
В OLX всеки може да си направи профил, като задължително се съгласява с Общите условия на сайта. Ако потребителят желае да публикува обява и да продава, тогава е задължително да верифицира профила си с телефонен номер, на който получава смс. По този начин контролираме потребителите да не си правят много акаунти и да злоупотребяват с правилата.
Друг важен детайл е, че обявите в OLX подлежат на т. нар. постмодерация, т.е. преглеждат се от колега след като вече са публикувани, а не преди това. В платформата има регистрирани 2,6 милиона потребители, а към момента има активни близо 1,5 милиона обяви. Сами разбирате, че не е възможно екип от 15 човека да проверява всеки ден подобен обем информация.
В случая с въпросната потребителка, зпоупотребила с толкова много хора, сме получавали няколко сигнала. Всеки път обявата бива свалена, а профилът на жената блокиран. Проблемът е, че тя си прави нови и нови профили, с различни данни като телефонен номер и IP адрес.
В такива случаи разчитаме потребителите да ни сигнализират веднага, за да можем да предприемем съответните действия. Освен на нас, съветваме хората да сигнализират и в полицията, които имат право да изискват лична информация за потребителите от нас.
Тъй като ние не сме онлайн магазин, а платформа за обяви, нашата цел е да свързваме продавачи и купувачи за взаимноизгодни сделки. Не носим отговорност за съдържанието и качеството на предлаганите стоки, освен ако не са в нарушение на законите на Република България или правилата за ползване на платформата.
Винаги съветваме хората, пазаруващи онлайн, да следват правила за безопасност, подробно описани на сайта:
1. Винаги, абсолютно винаги, да се изисква опцията "преглед и тест" от изпращача. Ако той откаже, да си имаме едно наум.
2. Да избягваме да се срещаме лично с продавача, освен, ако не го познаваме. Ако това се налага, да се случва по светло и на оживено място. Никога да не отиваме в апартамента му.
3. Никога да не изпращаме лични данни и копия от лични документи онлайн.
4. Да не предплащаме стоката, а да заплатим след като сме я прегледали и сме се уверили в нейното качество.
5. Да сме подозрителни, когато видим странно ниска цена.
6. Да не пишем и да не отговаряме на обяви и съобщения, написани на чужд език, или преведени с google translate.
Искрено се надявам подобни злоупотреби да спрат да се случват и се надявам да съм била полезна с горната информация.
Препоръчваме ви още:
Как да не ни измамят на Black Friday
Срамната тайна, която научих в Продавалник
Автор: Мария Иванова
1. Артистът
Дали са артисти по професия, или по душа, тези мъже никога не изпадат от въртележката.
Не иде реч за някой паун-фантазьор, който изживява екзистенциална криза, хранейки се върху покривка с щампа на круши и сливи, същата като на баба му Ленка. Става дума за онази приятна част от бохемството, когато четейки любима/омразна книга, гледайки филм, картина или житейска ситуация, се влиза в спор. Прехвърля се една цигарета от уста в уста, мерлото се пресушава, погледът се прелива, спорът утихва, музиката е фон, после страст, един път за автора, втори път за критика. С тези мъже никога не е скучно.
За "Дедовия" комплекс или връзката между любовта и парите
2. Увереният, но не нарцис
Уверените момчета не живеят за одобрението на околните, защото се одобряват сами.
Не си служат с клишета, не се страхуват от промяна, стига да си струва усилията, още по-малко от критика. Разликата с нарциса е, че жълтото отражение ще ти разкаже пет пъти за едно и също постижение. Без него съседката не може да отключи мазето, вуйчо му да заколи прасето, фирмата ще фалира, дъждът ще спре да вали, земята да се върти, и светът ще отиде на майната си. Истински увереният мъж ще ти разкаже за себе си само веднъж, ако ти проявиш интерес. Сигурен в собствената си значимост, той все пак осъзнава човешката природа и е готов да признае, когато греши и най-важното - готов е да се извини или да прости. Никой не е идеален, дори и той.
3. Приятелят, с главно „П“
Мъжете приятели са емоционална благодат, те не съдят, често критикуват, но го правят с разбиране.
Винаги са готови да помогнат без да се натрапват, независимо дали сте просто приятели или таят надежда за нещо повече. Не се изживяват като спасители, приемат чуждите проблеми с уважение, а не със снизхождение. Ще ви посочат грешките и пътя към решението, но няма да го извървят вместо вас, а до вас.
Как да стана интелигентен колкото жената
А кои мъже отбягваме?
Обсебващият
Става въпрос не само за ревност, но и за нужда. Този мъж не умее да функционира самостоятелно. Иска да знае къде сте, с кого, как, защо, кога ще се приберете. Ще ви се обади в работно време три пъти, по спешност, да ви напомни да не закъснеете, да ви пита изгладихте ли ризката, къде са му чорапките, защо ще ходите на бар с приятелки, вие сте обвързана с него, той е вашият център, ядро, мантия и земна кора. Нямате право на самостоятелен живот, АЗ отдавна се е трансформирало в НИЕ. Няма фирмени партита, ако той не е с вас, няма семейни събирания, ако единият е възпрепятстван. Може би последната фаза е ежедневен общ душ, обща четка за зъби и групово пускане на вода в тоалетната (дано никъде не се случва нещо подобно). Мъж-октопод. Тук си задаваме въпроса - заради деветото пипало, заслужава ли си да търпим останалите осем?
Кога да го пратиш при майка му
Нерешителният
Ох, леле!!!!! Все съм се чудила, дали на въпросните господа им е трудно дори да се къпят, все пак смесителят на чешмата има две дръжки, една в червено и една в синьо, през зимата сигурно е ад. Харесва ви, но и той не е сигурен, първо да пита майка си, колегата, съседа и бай Тошо от супермаркета. 2:2, ами сега, абе харесва ви, ще ви стане гадже. После в този ред се започва за ресторанти, хотели, почивки, чинии, торбички за боклук. Разбира се, винаги ще иска мнението ви, не толкова защото го цени, колкото да му спестите дилемата. В началото всичко ще е нормално, той ще предложи два варианта, вие ще изберете един или ще предложите трети, той, разбира се, няма да се съгласи с третия. Годините ще минават, докато не обвини вас за собствената си нерешителност, липса на прогрес и всичкото си нещастие. Той ви бе предложил два варианта, но вие сте избрали грешния. Вие сте виновна, край!
Препоръчваме ви още:
Автор: Невена Митрополитска
Когато, в началото на века, първото ми дете се готвеше да кандидатства в гимназия, получихме дългоочакваните визи за имиграция в Канада. Тогава не знаех на кое повече да се радвам - че се сбъдва мечтата ни за нов живот отвъд океана, или че кандидат-гимназиалните ни занимания приключват преждевременно. Още същия ден се обадих на частните учителки на дъщеря ми - по литература и по математика, и, трудно прикривайки радостта в гласа си, им съобщих, че тя вече няма да ги посещава. И радостта ми не беше преувеличена: за тези уроци давах половината си заплата. А за да получавам тази заплата, и аз на свой ред бях ходила на уроци - и за гимназия, и за университет. Предполагам, че някои са успявали и без такива, но майка ми бе предпочела да не рискува.
Въпреки двадесетгодишния интервал, протичането на частните уроци при мен и при дъщеря ми беше сходно: учителката диктуваше своите бележки, ние записвахме, а вкъщи дооформяхме нейните думи и ги превръщахме в завършена тема. Това, което ме изненада при обучението на моята щерка, беше високият академичен стил, на който й беше диктувано - сложни термини, много нива над тези от учебника й, звучащи абсолютно неестествено за 13-годишно дете, правещи впечатление дори на мен, филоложката. Попитах учителката й защо процедира така. Отговорът й бе, че това "да се изразяват като професори", както самата го нарече, и тя го намира за ненормално, но че оценяващите го очаквали и детето щяло да пострада, ако не възприеме този стил. Повярвах й, защото имах доказателство: познати деца, подготвени от нея, бяха "вкарани" в желаната гимназия. Системата беше такава, а тя я познаваше. Точно заради тези й познания - не толкова по литература (с такива разполагах и аз), а на системата, бях склонна да преглътна и да плащам на нея и на другата учителка половината от моята заплата. Тогава се зачудих как не им омръзва на тези проверяващи да четат едни и същи високопарни академични фрази, при които си личи от километър от кой преподавател са били диктувани. И за друго се запитах: какво става с онези деца, някои от които вероятно много умни, чиито родители не могат да отделят пари за уроци? Кой ще научи тези тийнейджъри да се изразяват като професори, така че да задоволят очакванията на оценяващите?
Родителите са против предстоящите промени в НВО по БЕЛ в седми клас
Тези мои терзания бързо секнаха с подготовката ни за емиграция. Кандидат-гимназиалната треска обаче ни затресе отново няколко години по-късно, вече в Квебек, Канада, около по-малкото ми дете. Втората вече не беше прекъсната и приключи успешно, но целият период ми е в мъгла - тогава освен кандидат-гимназист, имахме и новородено. И тази есен, единадесет години по-късно, покрай вече порасналото бивше новородено, нашето семейство щурмува за трети път достопочтената институция.
Каква е ситуацията с гимназиалното образование в Квебек? Тук също има държавни и частни училища. За основното училище повечето родители смятат, че е най-удобно детето да ходи в кварталното държавно. Когато стане въпрос за гимназия обаче, обикновено стават по-придирчиви. Частните франкофонски гимназии са частично субсидирани от държавата и не излизат особено скъпо - детските надбавки, получавани от едно бедно семейство за дете, биха покрили таксата. Не знам какви са заплатите в частните - те, вероятно, варират, но в държавните са отлични. Въпреки това в челната десетка на гимназиите в провинцията през 2017-а фигурираха едва три държавни гимназии; в други години са били и две. Едно е сигурно: тези цифри се следят с особено внимание от отговарящите за публичното образование.
Преди известно време се очерта една неприятна тенденция: най-добрите ученици от основното училище да обръщат гръб на държавните гимназии и да се записват в частни. Появи се опасността държавните училища да се гетоизират, да се превърнат в развъдници на посредственост и проблемно поведение. От друга страна, изследвания потвърдиха, че академичните резултати на едно училище се определят не от това дали е частно или държавно, а преди всичко от подбора: ако на входа приема добри ученици, и на изхода "изкарва" такива. Неслучайно качествените частни училища приемат с изпит - и колкото по-стриктен е подборът, толкова по-високо в класацията се изкачват. И въпреки че държавното училище е еманация на идеята за социално разнообразие - в една и съща общност да съжителстваме и бедни, и богати, и интелигентни, и посредствени, вместо да се капсулираме в собствената си социална прослойка, то започна да се приспособява към новата среда и обърна курса.
Как в Англия стимулират децата да четат
Как стана това? Като използва печелившата формула на добрите частни училища: приемът - с конкурс. Още отпреди това всяка училищна комисия (административна структура, управляваща държавното образование на част от територията на провинцията) имаше по една "образцова" държавна гимназия, в която приемаха с тест. Именно елитните гимназии от училищните комисии на Монреал и предградията бяха тези, които влизаха в челната десетка на класацията. През последните няколко години нашата училищна комисия построи нова сграда за тази гимназия, за да увеличи броя на учениците. Нещо повече - в обикновените гимназии се нароиха паралелки с обогатена програма, в които също се приема с изпит. Тези училища не стоят високо в класациите, защото "обикновените" класове в тях свалят резултатите, но специалните им паралелки са достатъчно добър вариант за некласиралите се в най-елитното училище. Получи се така, че единадесет години по-късно изборът от прилични държавни училища или класове за третото ми дете беше много по-голям, отколкото беше за батко му. Оставаше само едно: да се представи на изпитите добре.
Какво представляват тези конкурси? Те са сходни за държавните и за частните гимназии - вариации, разбира се, има, но не се изисква различна подготовка. Изпитът се състои от няколко блока с фиксирано време за всеки от тях: математика, логика, обща култура, френска граматика (става въпрос за франкофонски училища) и кратко нелитературно съчинение. Уточнявам: тук кандидат-гимназистите са 11-годишни. Примерни въпроси по обща култура са: "В какво животно се превръща котаракът в чизми в приказката?" (изброени са няколко опции за отговор); "Кой е авторът на "Хари Потър?"; "Кое е главното действащо лице в Руската революция от 1917?" (изредени са Ленин, Сталин, Николай Втори и Достоевски). В частта за логика могат да те накарат да продължиш една поредица от числа, да кажеш колко крака имат 4 прасета и 6 щъркела, да се сетиш коя е сестрата на дъщерята на сестрата на твоя баща, или да определиш колко е половината на четвъртината на третината на 120. На изпита на сина ми се падна и нещо, което никой не очакваше: четене на текст и отговаряне на въпроси по него. А колкото до съчиненията, върху тях бих искала да се разпростра повече. Както пише в учебника за подготовка за кандидатстване (ще стане въпрос за него по-нататък), но и както децата са учили в училище, съчиненията биват разказвателни (за случка) или описателни (за място, личност, ситуация, явление и т. н.). Ако съчинението е разказвателно, се изисква да започне с началната ситуация (като се отговори на въпросите "Къде се случва историята?" "Кой участва в нея?" "Кога?" и "Къде?"). Следва развитие, в което да се представят отключващият момент, перипетиите и развръзката. За финал се представя финалната ситуация: какво прави накрая героят или какви са разсъжденията му. Примерна тема от учебника: "Разкажи история от около 200 думи, която започва с: "Тази сутрин Клотилд си обу чорапи с различни цветове. Разкажи за деня й в училище". Описателният текст трябва да включва увод, в който се представят темата и аспектите, за които ще се говори; развитие на темата, в което се описват три нейни аспекта - всеки по един параграф, и заключение, в което се прави резюме на развитието и се добавя нова идея. Пример на тема от учебника: "Какво очакваш от твоята гимназия?". Дължина - 150 думи. На детето ми му се падна темата "Какво мислиш за тормоза над децата в училище?", дължина - между 80 и 120 думи, времетраене - 20 минути. Това е всичко. Максимално опростена структура, която обаче остава валидна дори за научните трудове. Оттук нататък следва въпросът как детето да се подготви, за да вземе успешно този изпит.
В Квебек частните уроци за подготовка за изпита за гимназия не са непознати. Доколко са разпространени, ми е трудно да преценя, но според мен по-скоро не са. Сравнително ново явление са частните курсове - някои от моите сънародници дори вярват, че посещението им е задължително, за да успее детето. Предлага се дори летен дневен лагер за подготовка. На тези курсове обаче не се занимават със съчиненията. Има и трети, много разпространен вариант: самостоятелна работа с учебни пособия за подготовка за кандидатстване. Всяка година излизат нови издания, но те се различават незначително от старите, така че могат да се заемат и от библиотека. Учебникът съдържа съвети за родителите, кратки обяснения по материала (нищо извън това, което са учили в училище), много упражнения, като накрая могат да се прочетат правилните отговори с подробни и леснодостъпни обяснения, преговор на най-важното и накрая примерен тест. Също както и при по-голямото ни момче, със съпруга ми избрахме последния вариант.
Не че частните уроци или курсовете щяха да ни разорят - щяха да ми струват далеч по-малко от половината ми заплата. Да не се плати нищо винаги е за предпочитане, но за нас играеше роля и усещането, че имаме контрол над процеса - че когато синът ни се заблее, ще го забележим веднага. Че ако не разбира нещо, ще му го обясним според неговите нужди. Другият важен за нас фактор бе, че в учебника всичко изглеждаше ясно и достъпно обяснено - до степен, че и ние, никога не учили във френско училище, можехме да му помогнем и дори да си опресним знанията по френска граматика. Но за мен и това не беше най-важната причина.
За равен достъп до качествено образование
Училището подлагаше детето ми на изпит, но в същото време аз подлагах обществото на изпит. Изпит за зрялост - зрелостният изпит на всяко обществото - това е за мен кандидатстването в гимназия. Ще може ли едно дете - отличник в кварталното си начално училище, будно и любознателно, да бъде прието в елитна гимназия, без родителите му да плащат за това? В състояние ли е това общество да обновява елита си; не да го излъчва от един затворен кръг от поколение на поколение, а да дава шанс и на други да стигнат до него? Ще се намерят ли механизми, за да се оползотвори потенциалът на онези, които не могат да си платят?
Е, обществото, в което отглеждам децата си, издържа успешно моя тест. Детето ми беше прието, също както и батко му преди единадесет години, без да отделяме средства от бюджета си. Признавам: експериментът ми не беше абсолютно чист. Ние с баща му имаме привилегията да сме образовани и да живеем в семейство. Дали дете, отглеждано от един необразован, страдащ от зависимости и незаинтересован родител, би имало същия шанс? Не знам. Надявам се да е така. И за негово добро, и за доброто на всички.
Препоръчваме ви още:
Национално външно оценяване 7 клас 2019 - всичко, което трябва да знаете за матурите
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам