logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Разговаряйте с бебетата и давайте вид, че ги разбирате. Така ще се развиват по-бързо.

Да говорим на бебето е важно. Знаят го всички родители. И няма никакво значение на колко месеца или години е то. Но, както можем да предположим, важно е не само да разговаряме, а и да реагираме с разбиране. Защо е така, разказва Кари Ром, в колонката си за The Atlantic.

Науката непрекъснато изследва човешкото развитие. Последните стъпки в тази посока доказват, че успешното езиково развитие на децата зависи не само от това колко често разговаряме с тях, но и от това как го правим.

Преди няколко седмици бях в сладкарница със семейството си. Зад нас беше седнала жена с дете на около година. То се обърна към мен, „избръмча“ нещо на сладкия си бебешки език и после силно се разсмя. След това ми помаха с изцапаната си със сироп ръчичка. „Той е такъв флиртаджия!“ – каза майка му с извинителен тон.

„О, виж го ти!“ – обърна се към него моята майка, която е готова да се сприятели със всеки, и ме срита под стола.

„Ей, здравей, миличък!“ – включих се и аз. Но мъжете (дори най-малките) са непостоянни създания. Нашият съсед се обърна пренебрежително и се залови с палачинката си.

Смисълът на тази история не е в това, че детето не се впечатли от моят опит за флирт. Макар че и такива мисли ми минаха през главата. Не, става дума за това, че с бебетата е трудно да се разговаря. Когато бях малка, избягвах възрастните, които се опитваха да ме заговарят. Сега вече съм възрастна, но се обърквам, когато трябва да общувам с малки деца (явно на бъдещите ми деца няма да им провърви особено).

За ползата от ранното приобщаване на децата към езика е писано в много научни статии. Авторите на едно ново изследване, публикувано в списание Infancy, дори уточняват: с децата трябва не просто да говорим, а и да даваме вид, че ги разбираме.

Когато обменяме реплики с бебето, вслушвайки се в неговото гукане, и отговаряйки така, сякаш сме го разбрали, ние можем да ускорим езиковото му развитие.

Изследователи от университетите в Айова и Индиана, в продължение на 6 месеца, наблюдавали как майките си взаимодействат със своите бебета (в началото на изследването малките били на по 8 месеца). В хода на изследването учените разделили реакциите на майките на детското бърборене на две категории.

Отговорите с препратка предполагат отвличането на вниманието на детето с нещо друго. Например майката може да покаже на детето играчка или да привлече вниманието му към някакъв предмет от стаята.

Сензитивните отговори са свързани със словесна реакция на произнесените от детето звуци или имитации. Макар изследователите да отбелязват, че имитацията рядко е точно възпроизвеждане на звуците, които издават децата, често майките моделират подобен по звучене „израз“ и го обясняват на детето. Тоест, ако детето произнася „та-та“, майката казва – „Та-та е на работа. Аз съм ма-ма.“

Месец след приключване на наблюдението, майките попълнили анкета, в която трябвало да оценят прогреса на децата си в речевото им развитие. Изследователите открили, че децата на участничките, които давали сензитивни отговори на децата си, са започнали по-често да използват вокализирането (преходът от съгласен звук в гласен). Това означава, че тяхното бърборене все повече напомня на срички, а сричките са първа стъпка към истинските думи.

Освен това, точно тези деца не просто издавали звуци, те действително имали успешна комуникация с майките си.

„Децата използват вокализирането като средство за общуване, защото интуитивно усещат, че гласните им помагат в комуникацията.“ – казва проф. Джули Грос-Луис от университета в Айова.

Иначе казано, когато майките дават вид, че разбират какво им „говорят“ децата и им реагират с реплика, те им помагат да разберат, че гласът не е само инструмент за издаване на звуци, а и за социално взаимодействие.

Как родителите говорят с децата си е също толкова важно, колкото и това, което вършат. Тези, които не са особено добри в подобни „диалози“, не бива да се притесняват. Могат просто да разговарят с бебетата като с малки възрастни. В крайна сметка, един ден те наистина ще станат възрастни и ще напуснат родното гнездо, за да разбиват сърца във всички сладкарници по света, докато си ядат палачинката.


Препоръчваме ви още:

Още не говори, но всичко разбира - дали е така?

Късно проговаряне

Игри с бебето през първата година

Като част от турнето „За пълноценни мигове с музиката“, голямата ни изпълнителка ще излезе на сцената за 11 концерта в 8 града

След като посрещна 2018 г. с новината за 3 концерта – в Пловдив, Варна и Русе, сега Лили Иванова добавя още осем нови дати към турнето си „За пълноценни мигове с музиката“, като една от тях е втора за град Пловдив.

Звездата на популярната ни музика ще излезе на сцената за 11 концерта в общо 8 града – Варна, Русе, Благоевград, Ботевград, Свиленград, Плевен, 2 концерта в Пловдив и 3 поредни в зала 1 на НДК в София. Партньор на Лили Иванова, за поредна година, е Лидл България, компания, която се стреми да подкрепя българската култура и изкуство и да допринася за повече пълноценни моменти със стойностната българска музика.

Пловдив е първият град, който ще посрещне Лили Иванова – на 21 февруари, в спортна зала С.И.Л.А. Само за няколко седмици концертът там бе напълно разпродаден – предстои голямата певица да излезе пред над 2 000 човека. На сцената с нея ще бъдат доказани музиканти - Ангел Дюлгеров, Огнян Енев, Веселин Веселинов-Еко, Орлин Цветанов, Росен Ватев и вокално трио ЛаТиДа. А онези от пловдивчани, които не са успели да се сдобият с билет за първия концерт, вече могат да купят билет за втората дата в града на тепетата – на 28 юни, в Античния театър.

Билетите за всички концерти вече са в продажба през мрежата на Eventim и онлайн:

21-и февруари 2018 – Пловдив, спортна зала С.И.Л.А;

20-и март 2018 – Варна, Дворец на културата и спорта;

22-ри март 2018 – Русе, Булстрад Арен;

16-и април 2018 – Благоевград, зала Скаптопара;

18-и април 2018 – Ботевград, спортна зала;

10-и май 2018 – Свиленград, спортна зала;

22-ри юни 2018 – Плевен, летен театър;

28-и юни 2018 – Пловдив, Античен театър;

25-и, 26-и 27-и октомври 2018 – София, НДК, зала 1.

Към партньорите на турнето тази година се включва и фирма Аполо (www.apolo.bg).

 

За Лидл България

От стъпването си на българския пазар досега Лидл България подкрепя българската култура, изкуство и спорт. Компанията застава зад едни от най-изявените и доказани български артисти като примата на българската музика Лили Иванова, световноизвестния цигулар Васко Василев, художника Васил Горанов, както и превърналия се в повод за национална гордост волейболен отбор на България.

 

Филм за необичайни училища открива кинофестивала „(не)Възможното образование

Заснет преди цели 27 години и носител на редица филмови награди, „Защо тези деца обичат училище?“ представя осем необичайни училища, в които учениците учат осъзнато и получават трайни знания, учителите и директорите са свободни да експериментират и да преподават по начина, по който желаят, а родителите имат пълно доверие в преценката им.

Филмът започва с кратък преглед на няколко американски училища, преди да изследва в детайли училище в щата Калифорния. Пристъпваме в класна стая, където учител и ученик разменят погледи на дълбоко единение. Виждаме ученици в „Час на класния“ да обсъждат и решават проблеми без намесата на учители. Чуваме една майка да казва, че училището е „идеалното място за всяко семейство“. Практичното и модерно изучаване на математика, социални науки, чужди езици и изкуства в това училище се случва с една-единствена цел – да развие увереността и индивидуалните способности на децата и автономността и въображението на техните учители.

Но тъкмо да въздъхнем и да си кажем, че това училище все пак е изключение, филмът ни повежда по дълъг път с много други училища, в които оптимизмът, изобретателността, решителността и успехът са основни характеристики. Тези училища с независима и новаторска визия не обещават всичко на всеки. Те служат на децата, своите учители и общности независимо от цвета на кожата на учениците или отпуснатия държавен бюджет.

„Защо тези деца обичат училище?“ ни пренася от света на възможното в света на споделеното изживяване и общ език и по този начин ни помага да променим реалността в задния ни двор. Този филм е диалог, изпълнен с хиляди идеи, които бихме могли да използваме на практика в нашите училища, но какво би се случило, ако наистина го направим?

Прожекцията ще се състои на 16 февруари 2018 г., петък, от 18:30 часа в Център за култура и дебат „Червената къща“. Входът е 3 лева, като всички постъпления са предназначени за създаване и безплатно разпространение на сборника „(не)Възможното образование“. Цялата програма на фестивала можете да видите тук и във фейсбук страницата на кинофестивала.


Препоръчваме ви още:

Кинофестивал не-Възможното образование

Празниците в канадското училище

5-те най-красиви училища в света

Автор: Мария Истатков/WittyMermaid

В днешно време получаваме парфюми, цветя, вечери, звезди и планети, с повод и без повод. Всичките тези летящи, сърцати балони и червени рози са доста банални, особено за Деня на любовта. Затова за този Свети Валентин ще ви споделя моите топ 8 предложения за искрен, запомнящ се и дълбоко разтърсващ емоционалния мир подарък-изненада. Работи както за жени, така и за мъже :)

1. Изповядвам категоричната убеденост, че най-ценният подарък, който може да предложим на някого, е нашето време и внимание. Затова абсолютният ми фаворит е лично сътворено стихотворение. Не е въпросът да блести с гениални рими и помпозни метафори, а да даде, в червена велурена кутийка, ключа към сърцето ни на този, когото истински обичаме. Душевното ни разкриване, в няколко истински реда емоция и мисли, може да направи чудеса. Ако искате да сте още по-очарователни, качете стихотворението онлайн, направете QR код към него, сложете го върху ваша любима снимка и изпратете този завършен шедьовър на мейла на вашата половинка.


2. Живея в чужбина от доста време и един от най-трогателните ми моменти е, когато най-добрата ми приятелка ми гостува. За да увековечим последните дни, които изкарахме заедно с нея и дъщеря ми, си правехме ежедневно кратки видеа, наситени до червено с хумор, безпрецедентна забава и духовити размисли за живота, приятелството и всякакви други неща, които са ни грабнали на мига. Гледайки днес сборното видео, което направихме от всички дребни дневни случки, си направих коремните плочки за цял живот, изплаках сълзите си за до декември 2045 минимум, и се заредих с най-прекрасните и чисти вибрации. Затова - направете видео с най-забавните ви моменти от деня, когато мислите ви отлитат право към лика на любимия човек. Станете рано сутринта и докато си миете зъбите, пиете кафето, разхождате кучето, "благославяте" трафика, правите се, че работите и т.н. заснемете по един кратък миг с мислите и настроението си към този, когото обичате. Съберете в едно всички видеа, добавете по някоя обща снимка от любимата почивка, мега забавния купон или междузвездната битка с възглавници от онази сутрин, добавете Love is in the air - и ви гарантирам, че ще постигнете разтапящ душата ефект.
val43. Изберете една/няколко любими снимки с вашата половинка и направете колаж във фото студио. Принтирайте го като фототапет, платно като за картина или магнит за хладилника.


4. Качете се на Витоша (ако сте в София) или на някоя точка, от която се разкрива красотата на целия град, късно вечерта. Покажете му/й ВАШАТА звезда като двойка, съзерцавайте нощното небе с чаша шампанско, с лично послание, и споделете любовта.


5. Изпечете сладки с формата на сърца и вербувайте колега, който да ги остави на бюрото на любимия човек, без да ги изяде :)


6. Намислете си 365 прекрасни емоции, пожелания, предизвикателства и мечти, които да осъществите двамата. Купете красива кутия, обрисувайте са я с бои и сложете по едно листче изненада за всеки ден от следващата обиколка на Земята около Слънцето и любовта.
val1
7. Подарете си екстремно преживяване заедно - скочете с парашут и снимайте всяка милисекунда с видео камера. Скочете с бънджи, направете полет с парапланер, отидете на рафтинг - нека да е нещо диво, непривично и вълнуващо. Това ще създаде ореол от адреналин, емоция и мега доза любов.


8. Подарете си изненадващо пътуване до любима дестинация - няма значение дали ще е в страната, чужбина, в друга Слънчева система. Направете си среща за ресторант, но вместо таксито да ви отведе до мястото на вечерята, нека е до летището. Импровизирано, неочаквано, емоционално - където и да отидете, подарете си качествено време заедно и се потопете в местната атмосфера. Нарисувайте заедно най-красивите спомени, които да топлят сърцата ви през всеки следващ миг от живота.

Направете всеки ден Свети Валентин и поканете трайно любовта в живота си.

 

Препоръчваме ви още:

Шантав Свети Валентин

За любовта - не само на Свети Валентин

Всичко е любов

Author: Ina Zareva

She's covering her ears with her palms, knuckles white with effort, but she can still hear them. Her mom is screaming. They are in the bedroom. The dull sound of the blows, the muffled cry, the pleading for help. She has locked the bathroom door and is not moving, not breathing, not existing. She is trying to blend in with the tiles. She knows these tiles by heart, how many there are, which are cracked,where do their patterns reach and break.

She is not just hiding in there, she has become a part of the bathroom. She opens the taps, grabs them tight until her fingers hurt, she leans a feverish forehead to the cold wall. She doesn't want it to be like this. She doesn't want to hide. She doesn't want to be here.

Her little body is shivering from cold and fear and something else - the slippery and stifling feeling of guilt. Of betrayal. Her mom needs help, but she doesn't dare come out from her hiding place. Even if she did, what could she do? - That’s her daddy there. He loves her, he plays horsey with her, he tickles her, he makes her breakfast, he's the best daddy in the world.

But why, why, why? She crumbles to the cold tile floor, curls up and prays that this is just some game for adults, that they are just pretending, and this never really happened.

But the following night it happens again. And the next. And the next.

Her father is charming and well-liked by everyone. He is intelligent, polite, generous, open-minded and sharp-witted.

Her mother is so beautiful, so exquisite and delicate, that she doesn't even dare to hug her tight. They are the best-looking couple in the world. No one would believe that her daddy turns into this monster every night, that he slams her mom in the walls, and his warm and careful hands are in tight fists, swinging at her.

Every night she grows more into the bathroom tiles, buried under the suffocating weight of guilt and betrayal. She now knows what these words mean, they mean her.

During the day her parents are completely different. She has long looked for an explanation, for a reason, but she cannot find one. She cannot fathom what her mom does to make her dad so mad. It must not be the mom then, it must be her. But no matter how she tries to be good, nothing changes. The excellent marks at school, the tidy room, and the presents she gives dad- nothing helps.

She's terrified of him. She doesn't believe that he loves her anymore. She doesn't want to play, she doesn't want him to tickle her, to touch her. She doesn't want to be here. She doesn't trust anyone. She doesn't trust her mom, who denies everything. One day she mustered all the courage she could find, scrapped strength from her shivering thoughts, frightened heart and guilty veins, and told everything to their family friend. Then hid, while the two women were talking. And her mom denied everything. She said, laughing, that it's was just childish tall tales. But she heard it there, in her mom’s voice, she recognized this artificial nervous laughter. Why did she deny it? Wasn't she hurt by his punches, by slamming into the wall, did she enjoy the bruises, carefully hidden under the clothes; didn't she teach her to always tell the truth? Her little head could not fit in all the questions and the possible answers. She felt numb and useless. She wrapped her heart in shiny tinfoil, its beat, and its pain could not be felt anymore, and the reality could not get in, it got reflected away. She was empty inside.

**********

Twenty years later. She is not present in her body, in her mind, in the words that she can hear herself say. She knows they are ugly, she knows the hatred spewing from her eyes, she knows her words are landing like knives in him, and then somehow hurting her even more. She is in pain too, but she doesn't know how to stop. The tinfoil has long penetrated her heart, and she can feel metal spikes in her blood.

His kind eyes are burning with perplexity, he tries to calm her, but that enrages her more.

She hurls insults and accusations at him. A small part of her wants to tear away and to hug him, to explain, to apologize and plead for forgiveness.

But that part is so small, on the cold tile floor in that far away bathroom, she doesn't know how to get out and fight to be heard. The present her, she is merciless. She cuts and slices with words, she humiliates, she stomps on his dignity, she blots the last sparkles in his eyes, she taunts him, she meticulously annihilates the last signs of his pride. He is squirming under her assault. The struggle between his ego and his love for her is peaking in his bulging veins, in his tight fists, any moment, and she'll win. Just one more cruel word, and he'll swing at her. She's been waiting for this moment for seven years now. To hurt him till he fades away, till he loses himself, till he is helpless. To enrage him so much, that he has to come out of this kind and warm pretendance and finally hit her.

Like all the men do.

He just needs a little time. She can wait. She can show him why she doesn't trust him, why she cannot accept to marry him, why she'll never be his. Because he'll hit her. There's no way he won't. It's stronger than the image he has built and hidden behind. All men do it. There, he is rising up slowly. She can feel his anger, burning threateningly hot. She keeps on throwing taunts. His eyes are blurred with pain, indignation, fatigue, and helplessness. He raises a fist. She freezes, expecting the blow, the way her mom did. His hand misses her and lands on the wall. Pieces of the paint quietly crumble to the floor under the deafening sound of cracked bones.

- Don't you understand I'll never hit you? - reaches his voice, raw with pain.

She understands.

Suddenly sobered.

Scared.

Paralyzed.

She realizes she is the abuser now.


The original version in Bulgarian you can read here.

Общо над 700 деца и семейства и над 90 здравни специалисти получиха подкрепата на мултидисциплинарния мобилен екип от психолози, специалисти „Ранна детска интервенция“, „Ранно детско развитие“ и рехабилитатори по проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“. През изминалата 2017 година те работиха директно с деца, семейства и специалисти от УМБАЛ – Пловдив, 1 МБАЛ – София и СБАЛДБ – проф. д-р Иван Митев – София, като част от партньорството със здравните заведения, както и с Центъра по приемна грижа и Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща“.

Историята на Камен

Едно от 250-те деца, подкрепени от мобилния екип на фондацията, е малкият Камен, с когото специалистите работиха упорито в продължение на близо една година, за да се пребори с трудностите и да се прибере у дома.

Камен се ражда много преди определената дата. Веднага е настанен в отделение по неонатология на Първа МБАЛ в София, за да се стабилизира и да се прибере у дома час по-скоро. Там семейството се среща с мобилния психолог на фондация за „За Нашите Деца“, който разговаря с тях, дава им насоки как да се грижат по-добре за малкия, за да се подобри по-бързо, подрепя ги в този труден момент.

Независимо че лекарите дават всичко от себе си, за да му бъде осигурена най-подходящата грижа, Камен се влошава и това налага преместването му в други отделения, където преживява няколко животоспасяващи операции. Така детето и семейството му се озовават в отделението по неонатология на „СБАЛДБ - проф. д-р Иван Митев“ в столицата, където мобилният психолог продължава да ги подкрепя ежеседмично.

През това време Камен е хранен по изкуствен път, но идва момент, в който показва, че е готов да се наслаждава на храненето. Тогава психологът представя на семейството специалиста по „Ранна детска интервенция“ от мултидисциплинарния екип по проект „Грижа в ранната възраст“, който го обучава как да подкрепя детето си в това позабравено начинание.

Днес, почти година по-късно, благодарение на подкрепата на мобилните специалисти на фондация „За Нашите Деца“, Камен и семейството му са вече готови да отпразнуват първия му рожден ден заедно у дома.

 **********

Проектът „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“ и финансиран от фондация ОУК цели да подобри развитието и благосъстоянието на децата в ранна детска възраст (0-7г.) като въведе интегриран здравно-социален и семейно-ориентиран подход към грижата. На територията на три болници, с които e сключено споразумение, работи мобилен мултидисциплинарен екип от специалисти, който подкрепя деца-пациенти, родители и здравни специалисти. Там екипът предоставя психологически консултации, рехабилитация и услуги по ранна детска интервенция, както и социализиращи и развитийни дейности за децата, услуги за късно проследяване (след изписването от болницата), дискусионни групи и обучения за родители и здравни специалисти. Чрез изследователски и застъпнически дейности, както и чрез пилотиране на социално-здравни услуги за директна работа с деца и семейства, проектът цели да подобри политиката и практиката по отношение на ранното детско развитие в здравната, социалната и образователната системи у нас.


Препоръчваме ви още:

"Грижа в ранната възраст" за 458 деца, родители и специалисти

Безплатно обучение за родители от фондация „За Нашите Деца“

Фондация "За нашите деца" установи пропуски в Наредбата за стандартите за ранно детско развитие

Автор: Станислава Симидчийска

Насилие в детска градина. Първи път. Втори. Десети. Пореден. Колко още записа, в които се малтретират деца, трябва да изгледаме, за да се промени статуквото? Докога ще бъде нормално децата ни да бъдат пошляпвани, защото не искат да си изядат обяда или защото не са запомнили стъпките за танца, на който „педагозите“ така ентусиазирано се опитват да ги научат? Докога ще си затваряме очите пред обществени тайни, според които на децата в градините не дават да се пие вода, за да не ходят до тоалетна? И този път ли трябва да се стигне до фатален случай, за да се предприемат мерки?

Скандалните клипове от детски градини и ясли са толкова много, че явно който родител не е сложил записващо устройство на детето си, той не е станал известен в интернет. И въпреки че камерите присъстват почти постоянно в ежедневието ни, „педагозите“ упорито отказват детските заведения да се оборудват с такива, за да не се нарушат правата им. Кои права, колеги педагози? Правата, които служителите в банките явно нямат, щом са се съгласили да работят в помещения с камери. Права, от които са се отказали почти всички служители в масовите бизнес сгради, в които дори асансьорите са снабдени със същите тези камери. Права, които не притежават още работещите в супермаркети, всевъзможни офиси и да, колегите ви от частните детски градини.

Излиза, че е по-важно да се заснеме дали някой ще открадне парче салам, отколкото дали друг ще посегне на дете. Поне така се получава, когато човек постави на кантар двете ситуации. Защото разлика няма. Както касиерът бива наблюдаван дали няма да свие някой лев, така и педагогът е редно да се следи дали няма да плесне един шамар. Или повече.

Когато човек няма какво да крие, той не се тревожи дали шефът е в офиса, дали му следи компютъра, дали го гледа на камерата. Когато човек има какво да крие, той обикаля по всевъзможни телевизии и обяснява как ще му бъдат нарушени правата, когато някой му следи работата.

Работа, за която му се плаща. Работа, която е с деца. Работа, която е толкова отговорна, че е цяло чудо как през 2018 година се налага да обсъждаме естественото право на родителите да наблюдават целия този процес.

Разбира се, една притеснително голяма част от педагозите приемат професията си за лична услуга към родителите. Имам предвид онези там нехранимайковци, които са си захвърлили децата, за да им ги гледа някой друг. И в своя защита същите тези "педагози" изтъкват неоспорими аргументи за ужасните детски характери и ниското заплащане. Сигурна съм, че хигиенистите например (или тези от тях, които работят на минимална заплата), също налагат шефовете си с метлите, защото не са доволни от социалното си положение. Или пък не съвсем, защото забравих, че е много по-лесно да малтретираш човек, който не може нито да ти отвърне, нито да се защити. Нещо като мини боксова круша, която обаче ходи и често ѝ текат сополите.

И така. Днес половината майки ще се възмущаваме във фейсбук от агресивните и психически нестабилни „професионалисти“, на които поверяваме децата си. Другата половина ще ни обяснява да не знаем много, защото не им е лесно на тези хора с отвратителните малки зверчета и е напълно нормално да си изпускат нервите понякога. Сутрешните блокове и новинарските емисии ще се състезават с гръмки заглавия и ще се чудят кое е по-подходящо: „Пореден случай на терор в детска градина“ или „Ужасът продължава: нов запис показва насилие в детска градина“.

Ще има един протест, на който ще се повъртим, ще си поговорим кой какво дава за обяд и ще си ходим. И ще забравим. Както вече забравихме за случая през октомври миналата година в русенската детска градина „Червена шапчица“ и последвалия го малко по-късно ужас в детска ясла „Ежко Бежко“ в София? Вече не си ги спомняте, нали?

Затова искам да попитам отново: колко още бой трябва да отнесат децата ни, за да се нанесат елементарни промени в закона? Фатален край ли чакате, за да се задействате, защото май в тази държава трябва да ти падне лампа на главата или да те прегази влак, за да се вземат „незабавни“ мерки. Сигурна съм, че всички направихте връзката.

Станислава е един от основателите на Vibes, филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Ако имате възможност, включете се в протеста на родителите срещу насилието в детските градини. Това е линк за събитието в София. Ето и датите за останалите градове.

27544696 1901532363232625 6062697351306745633 n 

Препоръчваме ви още:

Така можем да си караме още 100 години

Призванието да работиш с деца

"Системата" я правим ние

 

Автор: Станимир Михов

Алкални храни – кои са те, какви здравословни ползи носят и какви са основните заблуди, свързани с алкалните диети

Какво е рH? – определение, алкални храни

РH („potential hydrogen“ или „потенциален водород”) е показател, който измерва съотношението на положително заредените водородни йони (киселинни) и отрицателно заредените (алкални), в един разтвор.

Човешкият организъм поддържа постоянно рН на кръвта и извънклетъчната течност от 7,4. Това pH се смята за неутрално с много лека алкалност (7 е неутрално рН, по-ниско от 7 е киселинно, над 7 е алкално).

Храни, която изместват стойностите на pH в алкална среда, наричаме алкални храни. А такива, който намаляват pH стойносттa в организма ни, наричаме киселинни.

pH skala alkalni kiselinni hrani

Приемът на алкални храни помага на тялото ви да се поддържа в алкално състояние, като по този начин:

  • повишава енергията и обмяната на веществата;
  • подпомага храносмилането, понеже зеленчуците съдържат много храносмилателни ензими и фибри;
  • засилва имунитета, стимулира оздравителните и регенерационни процеси в тялото.

Поддържането на постоянство на средата на организма се нарича хомеостаза. Това означава, че всички системи и процеси функционират в посока да поддържат оптимални стойности на pH. Показателите, по които се съди за КАС (киселинно-алкалното състояние), са pH концентрация на кислород, въглероден диоксид, излишък на основи, бикарбонати и др.

Какви са нормалните стойности на показателите на КАС?

  • рН – 7,36-7,44 log/mol;
  • рСО2 – 4,7-5,99 кРа или 35-45 mm Hg;
  • рО2 – 10,7-13,3 кРа или 80-100 mm Hg;
  • стандартни бикарбонати (SB) – 21-25 mmol/l;
  • излишък от бази (BE) – от -2,5 до +2,5 mmol/l.

Как работи киселинно-алкалният баланс в организма ни?

Всяка храна, която приемаме в тялото ни, води до киселинност или алкалност. Дали една храна е алкална или киселинна се определя от минералното ѝ съдържание. Едни от алкално-образуващите елементи са калий, натрий, магнезий, калций, желязо, а киселинно-образуващи са фосфор, сяра, хлор, йод, манган.

С всяка внесена храна в тялото ни, ние променяме киселинно-алкалната среда – ако приемаме храна с киселинно pH това означава, че внасяме киселинност. При прием на киселинообразуваща храна, организмът започва да издърпва от запасите ни алкални елементи, за да може да неутрализира тази киселинност и да запази неутралното pH на кръвта и течната среда.

Оттук следва, че това какво има в чинията ни, всъщност има голямо значение за оптимално функциониране на нашия организъм.

Как да регулираме алкално-киселинния си баланс:

  • при прием на силно киселинна храна, може да добавим и силно алкална, за да постигнем баланс. Например за една свинска пържола, добър вариант за баланс е голяма салата, включваща високо алкални зеленчуци (спанак, броколи, авокадо);
  • като избягваме или редуцираме храни, които имат високо киселинен състав;
  • Като спортуваме и се движим повече – по този начин метаболизмът ни ще се ускори и тялото ни ще обработва и използва храната по-ефективно.

Алкална вода

Лесен начин да се възстанови киселинно-алкалният баланс в организма е приемът на високо алкална вода, т.е. pH е добре да варира между 9,5-10. Голямото количество отрицателно заредени йони я прави мощен антиоксидант. В допълнение, пиенето на йонизирана алкална вода може да помогне за неутрализирането на киселините и да изчистването на свободните радикали от тялото.

На българския пазар може да се намерят различни йонизатори за алкална вода. Ключов фактор при избор на такъв е окислително-редукционният потенциал – ORP. Той трябва да бъде с ниски стойности (от -400mV до -500mV), за да може да се достигнат желаните рН (9,5 – 10,0) на водата.

Другият лесен начин за алкализиране на вода са каните за пречистване на вода.

Как да измерим pH в организма си?

Много лесен начин за измерване на киселинно-алкалния баланс в организма са pH тест лентите – намират се в био магазини и в някои аптеки. С тях, чрез тест на урина или слюнка, можете да получите информация в какви граници е вашето моментно pH.

Алкална диета – основни храни

За да осигурим балансирана диета на организма си, тя е препоръчително да бъде съставена от приблизително 60-80% алкални и 20-40% киселинни храни.

Алкалната диета набляга на консумирането на зеленчуци и някои видове плодове – тя е предимно вегетарианска.

Месото, яйцата, алкохолът, кафето, пържените храни (и други преработени храни), захарта и содата спадат към групата на киселинните храни. В случай че те присъстват в менюто ви често, можете да включите повече салати и зеленчуци, за да се запази киселинно-алкалният баланс в организма ви.

limoni

Храни, с алкален характер са:

  • Лимон

Дали една храна е киселинно-образуваща не следва от това дали е кисела.

Лимоните не само попадат в графата на алкалните храни, но и са една от храните, внасящи най-много алкалност, поради високото ниво на алкални микроелементи. Приемът им помага да се балансира рН на организма и осигурява много други лечебни ползи: поради високото съдържание на витамин C – помага при грип и настинки; влиза в ролята на детоксикатор на черния дроб; има анти-бактериални свойства, с което предотвратява много заболявания.

  • Кокос

Любопитно е, че за да влезе вода в кокосовия орех, тя се просмуква между множество фибри и бива „филтрирана“ през черупката му в продължение на почти девет месеца. Така образувалото се кокосово мляко е най-богата на електролити напитка в природата.

Към днешна дата има над 1500 проучвания, доказващи, че кокосът е една от най-здравословнитe храни на планетата. Ползите от приема му надхвърлят това, което повечето хора осъзнават, тъй като полученото от него мляко (изработено от копра* - месестата част, ядката на кокосовия орех) – е истинскa суперхрана.

Важно е да споменем, че кокосовото олио не е палмово масло, макар че има абсолютно същия тип кулинарни приложения. Заема ключова роля при алкалните храни, тъй като е единственото олио, което не се окислява при пържене, т.е. запазва алкалният си характер при обработка.

  • Ананас

Може би един от най-добрите избори сред плодовете, ако искате да повишите алкалността в организма си. Този вкусен тропически плод е зареден с много витамини и минерали, които са от съществено значение за доброто здраве. Често се използва като естествено средство за лечение на кашлица, настинки, зъбобол, артрит и храносмилателни нарушения.

  • Морков

Морковът е добър източник на витамин А и осигурява много впечатляващи защити за тялото, като противоракови, анти-стареещи и също така може да способства за предотвратяване на сърдечните атаки.

Морковът е добър за зрението, тъй като бета-каротинът в него редуцира риска за макулна дегенерация с 40%.* (Когато чувствителните на светлина клетки в макулата постепенно спират да функционират и рано или късно умират).

  • Цвекло

Цвеклото е високо антиоксидантен зеленчук, който е изграден от хранителни вещества, които почистват и спомагат детоксикацията на черния дроб. Помага – както на физическото, така и на психическото здраве, като почиства тялото и осигурява необходимата му енергия за лечение на депресия.

Съдържащите се в цвеклото хранителни вещества като бетаин (Betaine), пектин и беталаини*(растителни пигменти, от които всъщност идва червеният му цвят) имат мощни противовъзпалителни и фунгицидни свойства.

  • Канела

Като добър източник на калций, желязо, манган и фибри, канелата спада също към списъка с алкалните храни.

Може да се използва при готвене, печене и допълнително овкусяване, а също така е широко използвана като естествено средство за лечение на здравословни проблеми.

Помага за понижаване на холестерола, регулиране на кръвната захар, лечение на инфекции, предотвратяване на рак, облекчаване на артрит и подобряване на мозъчната функция.

В допълнение към този списък, в таблицата по-долу може да се запознаете по-подробно с други алкални и киселинни храни.

Списък с алкални и киселинни храни:

alkalni i kiselinni hrani tablica

Висока киселинност в организма ни – как да разберем за нея?

В случай че често изпитвате част от тези симптоми, то със сигурност е добра идея да добавите повече алкални храни към дневното си меню:

  • сутрешна умора;
  • мигрена;
  • трудна концентрация;
  • раздразнителност и разсеяност;
  • омазняване на косата и кожата;
  • обилно потене при леки напрягания;
  • лош дъх и обложен език рано сутрин;
  • затруднено храносмилане;
  • неспокоен сън;
  • болки в тялото и мускулите.

Няколко начина за стимулиране на алкалността в организма ни:

  • консумация на повече зелени зеленчуци (краставици, спанак, броколи, маруля, репички);
  • прием на вода с лимон;
  • двуседмично прочистване два пъти годишно с пресни плодове, зеленчуци и зеленчукови сокове.

spanak

Заблуди за алкалните диети:

  • Консумацията на киселини храни води до остеопороза

Грешна теория: За да поддържа постоянно нивото на pH на кръвта като неутрализира киселинността от приетите храни, тялото извлича минерали от костите. Това може да доведе до деминерализация на костите и остеопороза.

Всъщност: Бъбреците играят роля за поддържане на рН на тялото без никакво участие на костите.

  • Диетата предпазва от рак

Грешна теория: Туморните клетки виреят само в киселинна среда, която предразполага развитието и размножаването им.

Всъщност: Ракът може да се развива, както в алкална, така и в киселинна среда. Веднъж възникнали раковите клетки създават собствена pH среда, различна от pH на кръвта и останалите тъкани.

  • pH на кръвта е динамична променлива

Грешна теория: Алкалните диети могат да променят pH на кръвта.

Всъщност: Киселинните и алкалните храни наистина оставят отпечатъци в човешкия организъм – това променя pH на урината, но не може да промени pH на кръвта.

  • Алкалната диета води задължително до загуба на килограми

Грешна теория: Диетата води до трайно отслабване.

Всъщност: Ефектът от диетата е строго индивидуален и няма как да действа по един и същ начин (дa води до еднакви резултати). В крайна сметка всичко зависи от приема на калории.

Ако човек приема повече калории, отколкото изразходва, той ще качва килограми, независимо дали консумира алкални храни.

Вкусни предложения как да сe храним, за да стимулираме алкална среда в организма си:

Зареждащо смути – алкална закуска

За 2 порции:

  • 1 бр. авокадо
  • ½ краставица
  • 200 мл. бадемово мляко
  • 3 с. л. кокосово масло
  • по 1 с. л. слънчогледово семе и чиа
  • шепа спанак
  • 25 г бадеми и 25 г кашу (накиснати от предната вечер)

Енергийни бонбони

  • 180 г фурми
  • 1 1/4 чаши суровo кашу
  • 1/2 чаша изсушен кокос
  • 1/2 чаша протеин
  • 2 супени лъжици семена от чиа
  • 1 лимон
  • ½ ч. л. хималайска сол
  • още половин ч. ч. кокосови стърготини (за овалване)

Разбийте фурмите, кашуто и кокоса в кухненски блендер до получаване на ронлива паста.

Добавете протеина, семената чиа, сока от изцедения лимон и сол.

Разбийте отново, докато не получите хомогенна паста.

Разпръснете кокосовите стърготини на плоска повърхност и от пастата оформете малки топчета, които оваляйте в стърготините.

Какво още?

Страхотен старт на деня дава чаша вода с лимонов сок половин час преди хранене сутрин.

Крем супа от моркови (тиква, броколи); спаначени кюфтенца; печена сьомга със зелен лук и зехтин; зелена салата с рукола, домати, авокадо – подправена с малко зехтин.

14 дни преди започването на алкална диета можете да направите детокс, който изключва консумацията на газирани напитки, алкохол, тлъсто месо, шоколад и изкуствени подсладители. В допълнение е добре да приемате минимум 2 л. течности на ден.

Заключение

Алкалната диета се препоръчва, ако имате установен алкално-киселинен дисбаланс или като средство за детоксикация на организма.

Когато се храните качествено и балансирано и към това добавите движение, тялото ви ще се погрижи за всичко останало без да спазвате конкретни строги и рестриктивни диети.

Все пак добавянето на алкални храни към менюто ви винаги е добра идея от здравословна гледна точка.

За автора:

mihov
Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация.
Занимава се с фитнес над 10 години. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм. 


Препоръчваме ви още:

10 признака за недостиг на протеин

17 храни, които потискат апетита

14 трика как да спазваш диетата си

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам