Автор: Соня/Светът на Сончето

Дъщеря ми, като малка, беше доста дива. В детската градина нея, заедно с още две девойки, ги наричаха "Трите бесници". Когато дойде време да бъде в първи клас, реших да търся строга начална учителка. Поразпитах моя позната, тя ме насочи и аз я избрах, без да я познавам - Нашата учителка. И нито за миг в следващите осем години не съм съжалила за избора си. Първата година първокласничката се прибираше с нашарени в червено тетрадки и почти ежедневни забележки, че "нарушава дисциплината в час". Четвъртата година тя и нейните съученици посрещаха всеки влязъл в класната им стая, ставайки прави, усмихнати, изричайки "Добър ден!" и пазейки пълна тишина през учебните часове. Класът завърши началното си образование с голям успех, щастливи, задружни и сплотени, покрай тях, ние - родителите им, също. 

Когато дъщеря ми трябваше да започва пети клас, синът ми беше на шест години и четири месеца. С таткото обсъждахме дали да го дадем една година по-рано на училище. Много трудно решение. Все се питах дали не го ощетяваме с детството, дали ще се справи, имайки предвид, че ще е по-малък от съучениците си, дали няма да съжаляваме за взетото решение? Но везните се наклониха в полза на доброто начално образование, което беше получила кака му при своята госпожа, направихме избора и той започна първи клас при Нашата учителка. Това будно дете тръгна с такова желание на училище и върви наравно със съучениците си от началото, нищо, че е по-малък с една година. Класът им е сбор от най-палавите, щури, шумни, своенравни и енергични човечета, срещани някога. И макар да имаше моменти, в които Нашата учителка се отчайваше и умората беше изписана на лицето й, тя не се отказа и пак успя да направи един успешен, дисциплиниран и респектиран клас, доколкото беше по възможностите и.

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна

Нашата учителка е строга, изискваща дисциплина и старателна в работата си, но същевременно с това е състрадателна, опрощаваща и нищо човешко не й е чуждо. 

Тя научи децата ми на грамотност и последователност. 

Учебник, учебна тетрадка, тетрадка. Урок, домашно, упражнение. И двамата много рядко са имали нужда от нашата помощ с уроците, защото успяваха да разберат всичко в учебните часове. И двамата се стараят да пишат сами домашните задания и с голямо желание се включват в почти всички незадължителни, извънучебни проекти.

Тя научи децата ми на самодисциплина. 

Дъщеря ми - вече тийнейджър в гимназия, и до ден днешен отива поне петнадесет минути по-рано на училище, не се поддава на провокациите на съучениците си да бяга от час и не отсъства от занятия без причина или без моето знание. Синът ми негодува всеки път, ако се случи да закъснеем някъде, независимо къде, и присъства дори в дните на спортните празници.

Тя научи децата ми на толерантност към съучениците. 

Умее да решава проблемите, дрязгите, възникналите спорове и всевъзможни казуси и каши, по свой си начин, още в зародиш в класната стая. Непрекъснато им повтаря да зачитат съучениците си, да се уважават взаимно и да си помагат. Да бъдат добри, да си подават ръка и да бъдат внимателни един с друг.

Тя научи децата ми да харесват училището и да изискват повече от себе си.

3 елементарни стъпки към дисциплината и уважението на учениците

Не се ограничава само със задължителните учебни пособия, а се старае да им предложи допълнителна информация и да им предаде материала по достъпен за тях начин. Настоява децата да признават затрудненията с уроците си, държи на обратната връзка с нас, родителите, и изисква помощта ни. Не пести забележките и похвалите и дава всичко от себе си да направи нещата разбираеми и интересни. 

Тя научи децата ми на респект към учителя и уважение към образователната институция. 

Върл противник на телефоните в училище, всеки ден преди началото на часовете, тя ги прибира в една кутия и ги връща в края. Децата ми не приемаха това с досада, а напротив - като една рутина. Синът ми в началото каза: "Не ми звъни! Ако на теб ти е спешно, обади се на госпожата, а ако на мен ми е спешно, аз ще ти се обадя." 

През всичките тези осем години и тя си имаше своите лоши дни и лични проблеми, но никога не отказа да изслуша, да се отзове, да бъде съпричастна и да помогне. Тя е мила, състрадателна, внимателна, загрижена и винаги е насреща.

Аз съм изключително щастлива, че децата ми имаха късмета да попаднат на страхотен учител и да получат изключително добро начално образование. Ако бъдат повече такива като нея, има надежда за българската образователна система. Няма да стигнат думите да благодарим за грижите, отзивчивостта, усмивката и знанията, които им предаде и ги подготви чудесно за по-нататъшен учебен период в живота! 

За сина ми тя беше "Учителката на кака", после стана "Моята госпожа". За дъщеря ми тя винаги ще бъде "Моята любима учителка!", а за цялото семейство тя е "Нашата учителка"!

Нашата учителка е госпожа Дарина Тодорова, старши учител в 101 средно училище в София. 

Честит празник, госпожо Тодорова! Сърдечно благодарим!

Препоръчваме ви още:

Не са ни толкова много учителите

Учителко любима

Три великолепни години... като учителка