Автор: Мария Пеева

В първия  месец на новата година нашата обиколка из България с посланиците на LIDL ще ни отведе в едно китно планинско градче - Якоруда. Този път наши  домакини са Илиана, Николай и петгодишната Софи. Историята на тяхното малко, щастливо семейство е колкото интересна, толкова и обикновена.  Обикновена е, защото както хиляди други семейства в България, те се срещнали, влюбили, създали дом и дете. Интересна е, защото са разлика от хиляди други семейства в България, вместо да напуснат малкия град и да потърсят реализация в столицата, те са направили точно обратното. И въпреки трудностите не съжаляват.

Преди живеехме в Лозенец, разказа ми  Илиана. И двамата сме творчески натури, аз съм завършила моден дизайн, а Николай е художник, обича да майстори неща, занимава се с архитектура и дървообработване. За хора като нас столицата с кипящия й артистичен и културен живот е идеалното място. Живяхме няколко щастливи години в една уютнамансарда под наем в Лозенец и имаместрахотниспомени оттам. Но после се появи дългоочакваната Софи и се запитахме дали това е най-подходящото място да отгледаме детето си. Якоруда е родният ми град, там премина детството ми. Имахме стара наследствена къща и решихме да направим тази голяма стъпка. Събрахме багажа, грабнахме детето и заминахме.

Надали е било лесно, особено когато човек не разполага с много средства, а само със сръчните си ръце. Но Илиана  и Николай с помощта на родителите и близките им успели да превърнат старата къща в просторен  уютен  дом, топъл и светъл, където всичко е сътворено с майсторлък, обич и талант - от кухнята и камината, до картините по стената. Днес  тримата са щастливи и осъществени, както се казва, намерили са си мястото. Докато Николай  рисува и твори красоти от дърво, Илиана се връща към стария семеен занаят - пекарството и сладкарското. Мечтата й е някой ден да си отвори собствена пекарна, където да се предлагат и книги, и всякакви красоти. В нейната фамилия има сладкари и пекари поколения наред, така че младата жена запретва ръкави и с  много любов започва да меси сладки и соленки, питки и погачи, красиви торти и всякакви сладки изкушения. И понеже сръчното си е сръчно, покрай тях прави картички и подаръци, а по време на ситуацията с Ковид, започва да шие маски с весели и закачливи десени. Малката Софи е винаги край нея и помага с пухкавите си ръчички. А когато е на градина,  Илиана работи в местно училище като социален работник. Да се чуди човек как успява да се справи с всичко това и да намира време за любимия си спорт. Двамата с Николай са си направили в старата плевня домашен фитнес с всякакви аксесоари и професионални уреди, а последното им хоби е  тракинг. Така че ако някой си представя, че животът извън столицата е скучноват, просто трябва да се разходи до Якоруда.

Помолих  Илиана да сподели с нас любимите си зимни семейни рецепти с едно-единствено условие - да са лесни. Тя  се засмя и каза, че нищо трудно няма, стига човек да го прави с желание. И като я гледам, напълно й вярвам. 

БОБ С РЕБРА

2 консерви черен боб

½ консерва домати

Морков

Чушка зелена

Лук

Целина

Джоджен, чубрица, сол

Пушени ребра 

Слагаме всички неща в тенджера и го оставяме да къкри за един час. 

След това правим запръжка. 

Запържваме лук, червен пипер и брашно. 

Слагаме я в манджата и готово.

********

Към този бобец, много върви Памук погача.

За малка погача са ни нужни:

420 гр брашно

120 мл топло мляко

120 мл топла вода

120 мл олио

2 ½ с.л захар

½ с.л сол

½ с.л суха мая или 6гр прясна мая

Пресяваме брашното със солта. 

В купа смесваме млякото, водата, захарта и маята. Разбъркваме и добавяме 1ч.ч от брашното, пак разбъркваме и оставяме покрита купата за 10 мин да се активират съставките.

След като са готови, започваме да добавяме брашното и олиото.

Получаваме меко тесто, което разделяме на 3 топки, оставяме ги за 10 мин д починат и след това ги точим на кръгове, режем на триъгълници и завиваме като кифлички.

Редим в тава и оставаме да втасат.

Преди печене мажем със 1 яйце и поръсваме по желание с мак и сусам.

Печем на 180 градуса в предварително загрята печка. Питката става двойна.

Проверяме с клечка дали е готова.

*******

Най-любимо вкъщи ни е да си направим Якорудска шупла.

За нея са ни необходими:

500  гр брашно

300 мл айрян

1 яйце

4 с.л олио

1 ч.л сол

200 гр сирене

Спанак или нещо зеленолистно

Всички продукти объркваме в купа, като се получава тесто с консистенция за кекс.

Цялата смес можем да изпечем в тава с размери 32-36 см или да разделим на 2 и дори 3 части. Тогава печем в по-малка тава. Всичко зависи колко дебела искате да е шуплата.

След като се запече, мажем с масло и печем още малко. Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса.

Любима рецепта на Софи, която е любима на всички вкъщи от деца е следната: 

Бисквитени бонбони

Необходими продукти:

Ние правим смес от няколко вида бисквити:

½ пакет обикновени,  ½ пакет със сметана, ½ с масло

15 сушени кайсии, може и червени боровинки

От 50 до 100 гр Масло

Малко мляко, колкото да се разтопи маслото.

Начин на приготвяне: 

Смиламе бисквитите, нарязваме на ситно кайсиите и боровинките. Разтапяме маслото с малко мляко. Омесваме всичко. Трябва да стане хомогенна, лепката смес, от която се оформят топчета. После ги овалваме в натрошени бисквити, кокосови стърготини, шоколадови пръчици или каквото обичате.

Най-любими торти вкъщи са морковената и напоследък спаначената.

Морковена торта

Необходими продукти: 

За блатовете:
3 яйца
2 ч.ч кристална захар
3/4 ч.ч слънчогледово олио
3/4 ч.ч прясно мляко
2 ч.ч брашно
2 ч.л сода
1/2 ч.л сол
2 ч.л канела
1 ванилия
2 ч.ч настъргани моркови
150 гр орехи
100 гр златна стафида

За крема:
500 гр маскарпоне
300 гр заквасена сметана
50 мл прясно мляко
4 с.л кристална захар

За декорация:
1 ч.ч. пудра захар

Начин на приготвяне: 

Приготвяне на тестото за блатовете: В дълбока купа разбийте с миксер яйцата (жълтъци и белтъци заедно), като постепенно добавяте захарта. Бийте до побеляване. Прибавете олиото, прясното мляко и ванилията. Разбъркайте до хомогенност. Добавете сухите съставки - брашното, содата, солта и канелата. Отново разбъркайте добре с миксера. Накрая прибавете настърганите на фино моркови, натрошените орехи и стафидите. По желание можете да добавите и настъргана портокалова кора. Получава се течно тесто. 

Печене на блатовете: В тортена форма покрита с хартия за печене изсипете 1/3 от тестото и печете 20-25 минути на 180 градуса в предварително загрята фурна. Поетапно изпечете и останалите два блата. Ако разполагате с три форми, можете да печете едновременно на режим с вентилатор. Не ви съветвам да печете наведнъж - цялото тесто в една форма, защото има опасност вътрешността да остане сурова. Оставете изпечените блатове да изстинат напълно и отстранете хартията за печене. Блатовете са изключително сочни и крехки и затова работете много внимателно.

Приготвяне на крема: В купа изсипете маскарпонето и заквасената сметана. Разбийте с миксер като постепенно сипвате по малко от прясното мляко (трябва да е студено). Добавете и четирите супени лъжици захар. Трябва да получите сравнително гъст и пухкав крем.

Сглобяване на тортата: Върху поднос или тортена чиния поставете първия блат. Не сиропирайте! Отгоре нанесете от крема и размажете. Процедирайте така и с останалите блатове. Заделете 5 с.л. от крема, а с останалото количество измажете тортата отгоре и отстрани. Приберете в хладилника да стегне. 

Декориране: 

Към заделеното количество крем добавете 1 ч.ч. пудра захар и разбъркайте добре. 

Трябва да получите гъста течна каша. Изсипете в пош с обикновен накрайник .

Декорирайте тортата както ви подскаже въображението. 

От захарно тесто можете да си направите украси с морковчета, елхички или каквото пожелаете.

Спаначена торта

За блата:

4 яйца
80 гр масло
60 мл мляко
360 гр захар
260 гр брашно
60 гр фино смлени ядки
1 бакпулвер
3-4 ванилии
200 гр спанак
100 мл олио

Начин на приготвяне:

Спанакът се размразява(ако е замразен) или се бланшира (ако е пресен) и се отцежда от водата. Смила се на дребно в чопър. Смесва се с олиото и прясното мляко. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се мекото масло. Разбива се отново. Смесват се със спаначената каша. Разбърква се добре. Добавят се смлените ядки. Разбърква се отново. Брашното се смесва с бакпулвера. Постепенно се добавя към сместа от яйца и спанак като се разбърква добре. Накрая се добавя ванилията.
Пече се в кръгла форма (24 см) в предварително загрята фурна на 175 градуса до готовност.
След като изстине, блатът се изважда от формата и се разрязва на две.

За крема:
400 заквасена сметана
4-5лъжици захар (Аз използвах кафява)
250 гр маскарпоне
400 мл сметана

Заквасената сметана се смесва със захарта и маскарпонето. Разбърква се добре.
Сметаната се избива до твърд крем и се смесва с другата смес.

Една трета от крема се слага върху едната част от блата, една трета върху другата част от блата и с една трета се измазва тортата отстрани. Аз добавих и пресни ягоди.

Тортата се прибира в хладилник за няколко часа, за да стегне и блатът да поеме от крема.

Декорацията - както ви харесва.

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за Стела и Слави от Велико Търново, за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Надя Брайт

Една статия изпълнена с чуждици, жаргон и недоумение, в която проследявам пътя на „загурялата леличка“ из чисто новата социална мрежа. Освен в ролята си на гореспоменатата леличка, аз се занимавам професионално със социални мрежи, така че – слушайте ме внимателно – няма да повтарям.

@nadiaisbright

здравейте, пичове! минутки за грамотност ☕️ ##fyp ##foryou ##foryoupage ##comedian ##standup ##standupcomedy ##bulgaria ##кирилица

♬ original sound - Nadia Bright

Признавам - пристрастена съм към социалните мрежи. Единствената причина да не съм голям инфлуенсър е, че имам душевност на кактус. Тя не може да се декорира и избива през всичките ми постове. Обаче съм наясно с механизмите на мрежите, както и с трендовете.

Имам ежедневна висока активност във: Facebook, Instagram, Twitter и LinkedIn. Акаунта в Tinder си го изтрих, друг път ще Ви разкажа защо. Планирам догодина да заплувам по-сериозно в YouTube. А сега, непланирано, се хвърлих от високото в дълбокото…

Какво е TikTok?

Какво казва Интернет: „Тикток“ е социална мрежа, позволяваща създаването на кратки клипове и обмен на съобщения. Китайска е. Тръмп се опита да я ограничи в САЩ. Засега неуспешно. Най-сваляното приложение за 2020г. 800 милиона потребителя. 

Какво казва Надя: ТикТок е свят на бързите послания – кратко време за фокусиране на мозъка, дълго време за прокрастинация. Мислите, че не е възможно два часа да гледате клипчета по-кратки от минута? Значи нямате ТикТок. Засега.

Потребителят е Алиса в страната на огледалния свят – едно след друго, едно след друго изскачат танци, смешки, мода и гримове, чалга (за бг потребителя), изумителни спортисти, сериозни и образователни акаунти, КОТКИ, още смешки, още грим, още танци, акробатика, мода, КОТКИ... 

Всички съветват потребителите да правят по 2-3 видеа на ден, за да трупат фололъри и лайкове. И доста потребители са послушали този съвет (дори потребителката, която пише тези редове).

Създаването на клипове само по себе си е много интересно преживяване. Предоставени са най-различни тулове, филтри, ефекти и най-вече (най-вече!) – всякаква музика, звуци, човешки и нечовешки гласове, които може да използвате в клиповете си.

Какво казват „хората“: В ТикТок има само простотии, чалга и деца (*). Несериозно е.

Какво казват „децата“: Нищо. Защото не слушат „хората“, а си правят и гледат клипове.

(*) Това, че ТикТок е за деца е заблуда, от която трябва да се отървете, ако сте родител. Да, в мрежата има деца, но съдържанието ѝ невинаги е подходящо за тях. Затова ако давате достъп на децата си до ТикТок – интересувайте се какво гледат. Много се интересувайте дали и кой ги следва, им пише и изобщо – дали контактуват с някого. Преглеждайте всички клипове, преди да ги пуснат в мрежата. Казвам това не защото конкретно ТикТок е заплаха за детето Ви. Просто напомням, че както не бихте оставили детето си да танцува само на улицата, без да му хвърляте едно око от балкона, така и в Интернет трябва да се наглежда.

Личното ми пътуване или иначе казано user experience:

Настройки на съдържанието: Първо започнах да гледам. И като започнах – не спрях. Понеже съм си умница, веднага започнах да обучавам ТикТок какво съдържание да ми показва. Когато видя клип, който е тъп – не го доглеждам целия, а минавам към следващия. Препоръчвам Ви този подход. За да не се окаже, че само защото сте от България, ТикТок не спира да Ви показва пъпчиви младежи по анцузи, които се гънат като тръстики на чалга. Лайквам съдържание, каквото бих искала да гледам повече. Забележете – не непременно каквото ми е харесало в тази секунда, а каквото искам да гледам повече. Защото един път се отпуснах и си лайквах само по сърце и за отрицателно време видеата станаха само КОТКИ. За щастие – мрежата реагира много бързо на предпочитанията Ви и всичко може да се поправи.

@nadiaisbright

#fyp #foryou #foryoupage #foryourpage

♬ original sound - Nadia Bright

Клиповете ми: Решението да започна да правя клипове дойде безапелационно и необратимо. Не можеш да спреш нито гората да се разлиства, нито Надя да говори глупости на целия Интернет. Важно е да се отбележи, че най-големият процент аудитория в ТикТок е с 10 години по-млада от мен. А моето модно увлечение в момента е  побелял перчем на почти черна коса. Аудиторията на ТикТок не знае какво е „перчем“. Но предполагам, че всичките знаем Круела, нали... Нещо такова, ама без далматинците. Но се гримирах. Сценично. И започнах... Избиране на песни, избиране на ъгли за снимане, сюжети, реплики, монтажи... Чудеса, хора! Чудеса! Наводних всичките си приятели с клиповете си, мислех че ще ги гледат само те...

На 24-тия час от създаването на акаунта си, направих клип за ползите от другаруването с жена над 30, ако си момче на 20+. Без да искам го качих два пъти и имам общо към 35 хиляди гледания. В момента 98% от последователите ми са момчета 20+. Голяма част от тях ме последваха и в Инстаграм. Което само показва как наивитет не се лекува с пълнолетие.

Много се забавлявах с коментарите... Повечето бяха позитивни. Засега почти не са ме харазвали сериозно, а често ми се случва в други мрежи. (Това е една дълга тема, по която някой път трябва да пиша). 

Един акаунт от типа jorkatasuperbmw ми написа, че съм „загуряла леличка“. Така се случи, че на 48-мия час от създаването на акаунта си, аз вече бях направила клип, в който се заяждам с хората и им поправям правописа. Казах „Мило момче“ и обясних, че може би „загуряла“ идва от гурел. 

Бях сигурна, че това ще ме закопае. В България правописът не е тренди. Обаче – не! Имам близо 15 хиляди гледания на клипа и отново – коментарите бяха по-скоро позитивни. В смисъл... Не ми отрекоха лелството, но ме последваха в Инстаграм, ако ме разбирате.

Един акаунт с профилна снимка на гол до кръста мускулест тип в асансьор (?!), ми каза да си боядисам косата. Пожелавам си през новата година да имам самочувствието на момчето, което казва на жени в мрежата какво да направят с косата си. Както и на онези хора, които ми казват „Мислех, че като си стендъп комедиант, ще схванеш шегата“. 

Най-големият ми любимец обаче е GinoTr387452, който ми каза: „Ако имаш пари, ще спя с теб колкото кажеш!“. Аз му написах, че чак толкова пари нямам и той отговори: „Е, тогава без пари“. Още го обмислям, мило момче.

@nadiaisbright

##fyp ##foryou ##standup ##comedia ##standupcomedy ##bulgaria

♬ original sound - Nadia Bright

Към настоящия момент не спирам да гледам и правя клипове. Гледам ги, защото са забавни и защото ми дават почивка от ПОСТОЯННОТО споделяне на МНЕНИЯ в други мрежи. В ТикТок почти цялото съдържание, което виждам е позитивно. 

А ги правя, защото ми е забавно. Аз обичам да ми е забавно. Не съм от тия, които ще танцуват за Интернет. Не ми отива на кактусовата душа, да се гъна сластно публично (защото аз така танцувам – гъна се сластно). Така че това забавление си го спестявам. Но други глупости – бол. А и е много хубаво, да експериментирам с гримове. Аз не съм от тези момичета, които се преобразяват в холивудски звезди с грим. Аз мажа с размах като индианец преди битка. А после гледам да не стоя статично пред камерата, за да не се вижда твърде добре резултатът. Имам и котка, тя направи над 2 хиляди гледания също. С дикторски глас „My mom is a lazy b*tch”, между другото.

Искам да отбележа, че колкото и да изглеждат неясни правилата в тази мрежа, все пак се опитват да вложат някакъв разум. Например - гледах клип на дама с милиони последователи, която снимаше, докато шофира. На това видео излиза предупредителен надпис, че подобни действия може да са опасни. Над всяко видео, в което се споменава Коронавирус, излиза иконка на информационен център за Covid. 

Като цяло, при мен положението е “Камера! Работи!“. По-малко мнения и спорове във Фейсбук и повече филтри с муцинки в ТикТок. Да идва 2021-ва и нека всички момчета 20+ ме последват.

Още от Надя:  

Типовете мъже според Надя

Елхата е един от символите на Коледа, а украсяването й е част от празника. Но и при тези символи има актуални тенденции. Темата тази година е Заедно със семейството. Това заяви г-н Йонко Земярски от българската фабрика в град Раковски, позовавайки се световното изложение във Франкфурт, Германия. Експертите очертават три тенденции в избора на коледно дръвче: „близо до природата“ (максимално реалистични елхи в зелено); „дълбок океан“ (елхи със син нюанс) и „бягство в заскрежената гора“ (посипани със сняг елхички).

Според проучване на американския производител Balsam Hill през 2020 г. търсенето на коледни дръвчета и украса започва по-рано. Петдесет и осем процента от семействата са поръчали своето коледно дръвче в края на ноември, 32% през първата седмица на декември, а 20% – още в началото на ноември. Търсене на елхи и украса по-рано отколкото предходните години се наблюдава и в България. Заради несигурността и епидемичната обстановка, семействата планират по-рано празниците. 

И този сезон в България най-много се търсят зелените 3D елхи, които наподобяват естествени. Следва ги елха с натежали от сняг клони. По-малък интерес има към цветни елхи – в яркосиньо или в цикламено. Цветни елхи търсят основно търговски центрове, офиси, хотели. Много от тях поради епидемията в момента не работят. Хората, за които дизайнът, а не традицията са важни, посягат и към... чисто черна елха. „Това обаче е по-скоро любопитно изключение“, коментират производителите. „Семействата у нас залагат на елхата в зелено или на посипаната със сняг, като в природата“. 

При украсата две са нови тенденции: „щастливо семейно събиране“ и „нова носталгия“ – съчетаване на естествено с изкуствено, традиционно с модерно. На изложението във Франкфурт например един от дизайнерите закачва на елхата кафяви плюшени мечета и ги съчетава с топки в червено и златисто. Мелания Тръмп украсява елха в Белия дом с детско влакче. 

Три са новите български елхи тази година. Първата е „Виктория 3D“. Тя е трудно различима от естествената (има триизмерни иглички), клончетата й са тънки и на тях лесно се закачва украса. Втората, „Аурора 3D“, наподобява сребрист смърч, висока e 2.2 метра и под нея е предвидено място за подаръци. „Коронавирусът се отразява на разходите и спестяванията“, коментират производителите, „но трудно можем да си представим Коледа без подарък под елхата, макар и само за тесния семеен кръг.“ Стройна елха за по-тесни пространства е третата новост. Тя се поставя на перваза на прозореца, зад вратата, в ъгъла на стаята, в коридора. Украсата й е от паднали по земята естествени шишарки.

Изборът на коледно дръвче зависи от бюджета, големината на помещението, в което ще бъде поставено, предпочитанията към цвят и форма и др. Експертите съветват белите дръвчета да се поставят на място, където няма много светлина, за да се открояват. Ако нямате достатъчно пространство, изберете елха до 1.50 м., а ако сте с високи тавани – коледно дръвче над 2 метра. Обърнете внимание и на клонките – те трябва да са достатъчно здрави, за да издържат украсата. Клонките на 3D елхите са над 85% реалистични. Оставете минимум 50 см разстояние от елхичката до тавана, за да поставите коледна звезда на върха. 

Според проучване на Nielsen за Американската асоциация на коледните дръвчета търсенето на декоративни елхи нараства през 2014–2018 г., като през 2019 г. над 20% от семействата в САЩ са поръчали повече от едно коледно дръвче. „В България ръст при търсенето на декоративни елхи има, но за траен интерес към „втора елха“ вкъщи все още не може да се говори“, заключават от гр. Раковски.  

Фабриката за коледни дръвчета и украса в гр. Раковски е създадена преди 17 години. Над 70% от българските елхи се изнасят в Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватска, Македония, Словения, Австрия и др. 

Какво е Коледа без коледна звезда

Отваряне на яслите и детските градини и връщане на учениците от 1 до 4 клас в училище, при запазване на останалите мерки до 31 януари. Това е последното предложение на НОЩ относно противоепидемичните мерки.

Ако то бъде прието:

• учениците от 1 до 4 клас да започнат да посещават училище от 4 януари
• детските градини и яслите отварят от 1 януари;
• галерии, музеи, кина, както и театрите, които не са затваряни, като работят при капацитет от 30% и през седалка, отварят от 1 януари;
• местата за хранене в хотелите да могат да работят, но с до 50% заетост само за гости на хотелите и до 22 часа.

Като резултат от въвеждането на мерките е, че заболеваемостта в страната спадна и вече е под 600 на 100 000 души население, но въпреки това България запазва мястото си по заболеваемост в ЕС, продължава да държи 10-а и 11-а позиция, а по показателя смъртност страната ни е на първо място.

Това налага удължаването на останалите мерки до 31 януари. 

Допълвам. Днес, 17.12 тези предложения бяха приети, потвърдиха на брифинга.

Преразглеждане на мерките се очаква на 21 януари, отнасящо се за периода след 1 февруари.

Приета е и промяна в Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, с която се осигурява възможността за издаването на електронни направления и рецепти. Личните лекари ще ги издават след консултация по телефона.

Децата и разпространението на COVID-19

Автор: Радина Бисерова

Преди време споделих какво е да си коронясан в България или поне как аз лично се чувствах в онзи момент на вече утихващия в организма ми вирус (макар да не бях сигурно дали е финално, защото той протичаше много вълнообразно), а днес искам да споделя, благодаря и вдъхновя.

Най-често задаваният ми въпрос от близки и познати по време на боледуването и непосредствено след него беше „От къде го хвана?“. Изчерпателно отговарях: „И аз не знам – бях веднъж на фризьор, видях се с една приятелка на по питие и пазарувах в един огромен хипермаркет“. Дъщеря ми беше в карантина заради болен съученик и точно два-три дни преди нейната изолация, аз започнах със симптомите. Разбира се, че може и тя да го е пренесла... В един миг обаче честно и откровено ми втръсна от този въпрос и си казах: „Не е като да имам СПИН и да знам кога и от кого съм го хванала“. Ковидът е вирус и си пуска пипалата, без да светне лампа и да се включи аларма, просто се случва и анализът къде и как сме го хванали за съжаление не помага в преборването му.

Към днешна дата всеки, който разбере, че съм изкарала коронавируса ме пита как е протекло. Позволявам си да се самокласифицирам, че съм била „лек случай“ (макар да си имах тежките моменти и съпругът ми откровено каза, че е бил много изплашен за мен). Нямах усложнения, не стигнах до болница, домашните не проявиха симптоми покрай мен. Благодарна съм! В онези протяжни повече от 14 дни и нощи обаче си обещах, че при първа възможност ще ида да даря плазма, тъй като не всички имат моя късмет да се лекуват вкъщи.

Преброих 40 дни от датата, на която излезе положителният ми PCR тест и си отбелязах седмица по-рано да се обадя и да си запазя час в центъра по транфузионна хематология. Първият ден не успях да се свържа на нито един от стационарните телефони, които намерих в интернет. Прегледах във Фейсбук за постове на хора вече дарили плазма – там открих мобилни телефонни номера на двама доктори, но бяха изключени. На следващия ден продължих с опитите и успях да осъществя контакт на номер - 029210491, помолиха да звънна в интервала 11.30-14 часа. Беше петък. Казаха, че най-ранният час, който могат да ми предложат е следващия петък. За мен беше идеално – тогава щеше да е 41-ия ден след положителния ми PCR. В този момент си самоблагодарих за организираността и планирането. Не изчаках да минат 40 дни и чак тогава да звънна и да се окаже, че могат да ми дадат час за след още 10 дни.

Два дни преди записания час реших, че за пълна лична удовлетвореност е по-добре да опитам да направя даряването поименно. Бях прочела, че дарената плазма от един преболедувал стига за трима болни. Отново порових в интернет и разбрах, че мога да посоча двама души поименно, а третата доза – остава „резерва“. Открих група „ДАРИ ПЛАЗМА“ във фейсбук и публикувах съобщение, че след по-малко от 48 часа ще дарявам плазма и ако има нуждаещи съм на разположение.

Важно е да се знае също, че при даряването на плазма не важи правилото като при кръводаряване - нулева група не може да дарява на всички, при плазмата АВ е кръвната група, която може да дарява, освен на себе си и на всички останали.

На всеки час след публикацията ми имаше приблизително по една молба за нуждаещ се. Реших, че започвам по реда на записване и в зависимост колко бързо осъществим контакт с близките на болния. Масово хората в групата търсеха за своите родители.

Обещах на един мъж за майка му, лежаща в болница в Сливен и на една дама за нейната майка – в болница в Петрич. За възрастната жена в Петрич ми беше писала и другата й дъщеря и много други техни роднини и познати пускаха публикации с молба за плазма.

Да си коронясан

Точно преди да заспя видях публикация – мъж търсеше плазма в София за майката на свой колега със същата кръвна група като моята. И тъй като към онзи момент не бях на 100% сигурна в достоверността на правилото, че АВ може да дарява на всички кръвни групи, реших да препиша имената и данните в случай, че ми откажат да даря за другите двама. Дамата – създателка на групата във фейсбук също беше много отзивчива и на разположение да ми съдейства по всяко време. Имахме уговорка, че ако от центъра кажат, че мога да даря на хора само със същата кръвна група, то тя ще ми даде данни за още поне един нуждаещ се освен дамата в София.

На сутринта точно преди да тръгна към центъра имах съобщение от дамата от Петрич, която беше сменила името на болницата. Стори ми се странно, но вече бях на вратата, преписах името и тръгнах.

Процедурата не е болезнена. Не е най-приятното усещане иглата в ръката, но и на зъболекарския стол не ни е приятно и все пак сядаме там заради собственото си здраве, а в случая заради здравето на трима души. За мен това беше достатъчна мотивация. Връчиха ми една топка да стискам, за да поддържам налягането. Поизтръпна ми ръката и ми беше студено, но бързо премина това усещане.

Персоналът в центъра беше много внимателен, дискретен и дори пускаха шеги да ни разсмиват.

Излязох от центъра и бързах да снимам и изпратя бележките за двамата нуждаещи, които поименно бях посочила. Процедурата била такава – бележките, които се издават в центъра трябва да се представят в болниците на лекуващите лекари.

Прибрах се вкъщи. Синът на болния в Сливен ми звънна да ми благодари. Видях, че имам съобщение и от дъщерята на болната в Петрич, в него пишеше: „PCR-ът на майка ми е отрицателен. Дари за някой друг“. Като че ли някой ми изля кофа ледена вода. Удовлетворението от даряването вече имаше примеси на огорчение. Как е възможно да търсиш плазма, ако дори не е сигурно, че близкият ти има коронавирус?! Съпругът ми ме успокои, че все пак помагам на някого, но само няколко минути по-късно звъннах в центъра и попитах дали мога да сменя името – казаха, че няма проблем, но трябва да ида на място.

Написах съобщение на мъжа написал публикацията и той помогна да осъществим връзка с приятеля му, чиято майка беше хоспитализирана. Отидохме заедно в центъра и малко преди да затворят персоналът отзивчиво съдейства да сменим имената. Синът на нуждаещата се жена благодареше, а аз най-накрая изпитах пълно удовлетворение от деня.

Прибрах се вкъщи при семейството изморена, но благодарна, удовлетворена и щастлива. Децата ме попитаха дали съм добре и дали е боляло. Уверих ги, че се чувствам чудесно и ги прегърнах. Това беше един от най-смислените дни в живота ми. И ще си позволя да завърша с написаното на грамотите, които Силвия от групата „ДАРИ ПЛАЗМА“ във фейсбук публикува за всеки дарител, а именно „Ако си дал, не си живял напразно!“.

Може да харесате също:

Малките герои на пандемията

Детските градини в София остават затворени. Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че няма основание те да бъдат отворени в понеделник:

„В момента няма основание за това. Ще продължим да следим данните. Има известно задържане, дори намаляване в броя на новозаразените, но броят на хоспитализираните се запазва на доста високо ниво, в това число и хората, които са на интензивно лечение“

През следващата седмица предстои да бъде взето решение на какъв принцип ще се възстановява учебния процес за учениците. Учениците няма да се върнат в присъствена форма едновременно. Според образователния министър епидемичната обстановка ще продължи поне още няколко месеца. Разхлабване на мерките след коледната ваканция ще е само за определени области и определени класове.

Приоритетни ще бъдат началният етап, 7, 8 и 12 клас, обяви министър Вълчев. Поетапното връщане в училище трябва да започне от 4 януари.

Зрелостните изпити за 7 и 12 клас ще се проведат в края на учебната година, като от тях ще бъдат изключени определени теми, обяви министър Вълчев. Последните теми от материала за матурите за 7 и 12 клас няма да бъдат включени в изпитите, а целта на това изпитване е да се измери начина на осмисляне на материала и функционалната грамотност на децата.

Външното оценяване след 4 и 10 клас и тази учебна година няма да е задължително. 

Вече са възможни индивидуалните присъствени занимания за децата със специални образователни потребности в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа.

Източници: Dariknews, OFFNews.

Как се кандидатства за месечна целева помощ