Автор: Моника Колчевска

Обожавам да планирам. Любимото ми занимание е да си правя списъци със задачи, графици за цялата седмица, рецепти за месеца, домашен бюджет за цялата година. Ако отиваме на почивка с моя Любим Англичанин, най-хубавата част от цялото нещо е да сътворя папка с разписания, карти, пътеводители и топ 10 музеи за посещение, разделено по теми, координирани по азбучен ред и цвят. Аз съм твърд привърженик на идеята, че животът помага на подготвените.

Със същия ентусиазъм започнах да се подготвям и да забременея. Направих си списък с 25 неща, които да свърша преди да започнем – смесица от сериозни неща, като да спестим определена сума пари и да ремонтираме банята – до особени неща като да прочета всички книги от списъка на Рори Гилмор (бел.ред. - главната героиня в сериала Момичетата Гилмор, която много обича да чете книги) и да имам ръчно изработена броня за Рен(есанс) Фест. Същевременно започнах да пия пренатални витамини и да се храня по-здравословно. Моят Любим Англичанин също отслабна, защото бяхме чели научна статия, според която теглото на бащата по време на зачеването се отразява на детето и вероятността да има склонност към по-нездравословно тегло. 

Може би подведена от американските форуми, си записах час за консултация с личния ми лекар. Няма начин и английските доктори да не ми дадат някакъв режим или трикове, нали? Горкият ми личен лекар се ококори, но учтиво ми каза, че обикновено хората идват на консултация след като са забременели, не преди това... 

Вдъхновена от друго проучване, според което най-щастливите хора са родени през май месец, заявих, че ще започнем с “бебешкия танц” през август. В продължение на 7 години бях използвала мобилната апликация Clue, в която въвеждах всеки цикъл, съответно Clue предвиждаше с абсолютна точност кога ще ми дойде и – най-важното – кога ще овулирам. 

Дори за секунда не ми хрумна, че няма да ни се получи от първият път. Аз съм зачената месец след сватбата на родителите ми. Лесно ми е да сметна, че ситуацията е била същата и с баща ми. Наум веднага ми идват истории на приятелки, които също са забременели от първия опит – една от тях даже я бяха предупредили, че ще й отнеме повече време, заради  здравословни проблеми, които имаше. На едната си ръка мога и да преброя роднини и бивши съученички, които не са планирали да забременеят – просто така им се е случило. 

Следователно въпреки любовта ми към фактите и научните изследвания (според които шансът за забременяване е между 15% и 25% на месец), корените на оптимизма се бяха задълбочили. Все пак баба ми не е имала апликация, която да й каже кога е най-оптималният ден за бебе-правене; не е имала лентички (купих си цял пакет със 100 броя от Амазон), които с лилав цвят ти показват, че овулираш; не си е мерила температурата веднага като се събуди (температурата на една жена е обикновено между 36.1 и 36.4, но по време на овулация се качва между 36.4 и 37 градуса). Бях убедена, че ще имам пролетно бебе – животът помага на подготвените, нали?

Август месец мина. Изведнъж и есента приключи, и зимните празници заминаха. Станах на 28 години – същата възраст, на която майка ми е била, като ме е родила. Тогава даже са я били записали като “възрастна майка”. Много бързо спря да ми пука кой месец ще е роден нероден Петко. Даже нека съвсем откровено да ви призная: когато веднъж се видях с тази моя приятелка, която забременя от първия път – въпреки че докторите й бяха казали, че ще й е трудно – й взех назаем един ластик за коса и започнах само с този ластик да се връзвам. За късмет! Все пак животът помага на подготвените…

Мон и нейната ръчно изработена броня!

Свърши се и май месец. Въпреки че не беше минала година от началото на опитите ни, отидох при личния си лекар и му казах, че искам да направим изследвания. Обикновено тези се правят на двойки чак след година опити – шансът за забременяване нараства повече и повече с всеки изминал месец преди това. Но даже добрият доктор се съгласи, че няма да е зле да се проверят нещата за всеки случай – все пак бях първият му пациент, появил се с принтирани чертежи, с помощта на които в продължение на седем месеца уцелвах статистически най-добрите дни за забременяване. Та отидох аз на четири кръвни изследвания и на два отделни гинекологични прегледа. Моят Любим Англичанин пък се срещна само един път с една чашка.

Докато очаквах резултатите, потърсих емоционална утеха в любимото ми кошче за душевни отпадъци – мама. Осъзнавам, че със сигурност много съм я притеснила, като съм й разказала за изследванията. Все пак аз съм нейният Юнак, който или не се разболява, или ако ми има нещо, се преструва, че нищо му няма и продължава напред - най-скорошният пример е като не й се обадих цял месец, за да не я притесня, че имам стрептокок. Като ме пита как съм се лекувала, й казах: “Сладолед и видео игри.”

Та, мама в рамките на един разговор ми каза различни вариации на фразите, които съм сигурна, че и на вас ви се въртят в главата, докато четете това:

“Не стават насила тези неща.”

“Ако е рекъл Бог.”

Дори версия на цитатът на Джон Ленън, че “Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове.”

“Когато се случи – тогава, не го мисли.”

По принцип не лош съвет. Обаче се ядосах. 

- Писна ми от секс! – заявих аз на майка ми. – Писна ми! Кажи, колко пъти си правила секс преди да забременееш, а? Хм? Баба там ли е? Я, попитай я и нея колко пъти е правила креватна гимнастика с дядо преди да се появи бащатко ми?

Признавам, отчасти исках да я разсмея – исках да спре да се притеснява. Когато си счупих носа, изобщо не ми беше хрумнало да се тревожа, докато майка ми не започна да се паникьосва. Отчасти просто й бях ядосана, защото честно, какво знае тя? Не само, че от първия път й съм се получила, ами се оплаква, че не са й отстъпвали място в автобуса, докато е била бременна, защото не й личало; да не говорим, че съм се родила за половин час някъде. Много досадно, нали?

Изследванията показаха, че сме здрави, плодородни влюбени – никакви медицински проблеми. Само дето се оказа, че имам дефицит на витамин Д. Пошегувах се дали това означава, че съм станала пълнокръвна англичанка? Оказва се, че не е чак толкова често срещано във всеки островчанин – само в интровертите. Та, моята саможивост и аз сега се паркирваме в парка и там четем книги.

Този август става една година откакто започнахме първата фаза на дългосрочният ни план по човешко развитие.

Корените на оптимизмът ми не са прогнили. Лентичките ми за овулация свършиха и все още се опитвам да разубедя моя Любим Англичанин от най-крайните му идеи за имена (стига с този Тибериус!). Не плача, когато се появи първото петно кръв. Има даже един много прекрасен момент в деня преди очаквания цикъл, в който съм потенциал от две възможностти – бременна и не-бременна. Ако не съм бременна, имам още един месец да си харча парите за книги или настолни игри, да се побирам в любимите ми дънки и да ям суши. Пък ако съм бременна – ами ето! Нали ви казах – животът помага на подготвените.

Прочетете още:

Бременна сте - спрете чушките!

Едно бебе и 1616 спринцовки