За жените, които са подложени на домашно насилие и психологически тормоз, извънредните мерки, наложени от властите и принудителното затваряне в домовете ни заради разпространението на коронавируса, са повече от извънредни. Те са заключени за неопределено време със своите насилници и са изолирани от другите хора и от ресурсите, които могат да им помогнат да справят.

Много често жените, които и преди са живеели в тази ситуация, сега са изложени на още повече рискове. Партньорите не им позволяват да излизат навън, спират достъпа им до семейните финанси; обидите, побоят, сексуалното насилие зачестяват. Хаосът и несигурността, отприщени от пандемията, допълнително изострят поведението на насилника. Ако той стои у дома, не ходи на работа и усеща липса на контрол върху живота си, ако има финансови затруднения и е в риск да остане без работа, това може да се превърне в “тенджера под налягане”, предупреждава Хера Хюсейн от британската неправителствена организация Chayn, цитирана от вестник „Индипендънт“. Допълнително ситуацията може да се утежни, ако се намеси и злоупотреба с алкохол или други психоактивни вещества или има намесена депресия или психическо разстройство. Тогава нещата стават взривоопасни.

Медиите в Германия, Великобритания и САЩ алармират в последните седмици за нарастващ брой на сигналите за домашно насилие в условията на пълна карантина вкъщи. Китайската полиция съобщи за троен ръст на случаите на домашно насилие само през февруари тази година в сравнение със същия период на миналата година.

Домашното насилие се корени в желанието за власт, контрол и доминация. В момента всички ние преживяваме липса на контрол над живота си. Хората, които не могат да управляват тези чувства и преживявания, ги прехвърлят върху удобна жертва. Това са обикновено партньорките, децата и по-възрастни жени. Дори и случаите на насилие все още да не нарастват като абсолютна стойност в тази кризисна ситуация, хората, които преди това са били подложени на насилие, вероятно ще усетят по-крайни форми на тормоз. Страшното е, че сега те нямат изход и глътка въздух – да отидат на работа, на училище, да се срещнат и да поговорят с приятели.

Това, че жертвата е в капан 24 часа с насилника си, е наистина плашещо. Така затворът е постоянен и като че ли няма никакъв изход. В тази ситуация, която е кризисна за всички нас, те дори не намират сили да споделят преживяванията си, защото се тревожат да не натоварват допълнително по-възрастните си близки или приятелите, които също са в емоционална и икономическа безизходица и преживяват неясна тревога. Знаят, че е много малко вероятно да намерят помощ и в пренатоварената здравна и социална система и достъпът им до медицинска грижа, психолог или терапевт е силно ограничен. И най-страшното е, че никой от нас не знае докога ще продължи всичко това.

Къде мога да потърся подкрепа?

Сигурността за здравето и живота в условията на пандемия и пълна карантина е на първо място. Затова ние от Български фонд за жените призоваваме всяка жена, която се чувства засегната от каквато и да е форма на насилие в дома си, да потърси помощ. Горещата телефонна линия за пострадали от насилие 0800 1 8676 се поддържа от Фондация „Асоциация Анимус“ вече 23 години. И в момента, въпреки кризата с коронавирус пандемията, тя продължава да работи денонощно. На нея се приемат обаждания за случаи на домашно и сексуално насилие, трафик на хора и други форми на насилие, като специалистите консултират жертвите и ги насочват към социални услуги в цялата страна.  

На въпрос дали са зачестили обажданията на Горещата линия през последните две седмици, Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във Асоциация „Анимус“ отговоря, че все още не може да се говори за подобна тенденция. „Практиката ни през годините е показала, че увеличаването на случаите за търсене на помощ от домашно насилие идва със забавяне. Например, ако направим аналогия с Коледните празници, обажданията зачестяват след Иванов ден (7 януари), макар че семействата прекарват повече време на едно място още от Бъдни вечер (24 декември). Така че, ако направим аналогия и като прибавим страха от заразата и мобилизацията за справяне, търсенето на помощ при домашно насилие ще нарасне най-вероятно след третата седмица на интензивното пребиваване заедно“, прогнозира Кръстанова.

Към момента дори има леко намаление на случаите, за които се търси помощ. Според експертите от „Анимус“ това се дължи на „страха от това да се заразиш и да пострада някой от близките, който е мобилизирал хората и в момента те се опитват да удържат на семейното напрежение. След като обаче този период на живеене постоянно заедно и вкъщи стане твърде дълъг, ще има „взривове” на натрупаното напрежение и ще има увеличения както на пострадалите, така и на тези, които търсят помощ“.

В момента Кризисните центрове имат строг режим на прием, но жертвите на домашно насилие могат да потърсят помощ, както за настаняване, така и за консултация. Важно е да знаем, че районния съд работи по издаване на незабавни защити в случаи на подадена искова молба. Районите съдилища имат дежурни съдии именно заради Закона за защита от домашно насилие. Спазват се сроковете по закон – издаване на незабавна защита в рамките на 24 часа, и насрочване на първо заседание в рамките на месец.

Новият тип случаи към настоящия момент са свързани с ограниченията за пътуване и това, че тръгналите на гурбет не могат да се приберат при децата си, които са оставени на възрастни роднини. Тези хора в момента не могат да получат интензивна подкрепа и от институциите, поради намаления състав на екипите, а и това са напълно нови практики, за които никой не е готов.

Какво се случва в едно българско семейство в момента?

Разбира се, всяко семейство е различно и въпреки, че сме изправени пред еднакви ограничения и споделяме общи извънредни мерки, ситуацията и предисторията във всеки дом е различна.

Ето един „топъл“ случай от последните дни. Може да ви изглежда на пръв поглед „безобиден”, но дали е така? „В семейството не е имало осъзнаване на проблемите в общуването между родителите и това как то се е отразило на децата. Децата поради затворения начин на живот стават твърде изнервени и реагират агресивно на откази. Бащата обаче обвинява майката, че тя не е възпитала добре децата и става агресивен към нея, както вербално така и физически. Освен, че й вменява цялата вина и й посяга, той я обезценява пред децата, като казва, че за нищо не става. Преди броени дни бащата напуска и отива при родителите си. Жената остава с двете деца, които стават още по агресивни, защото баща им си е тръгнал“.

Звучи безизходно. Но поне насилникът е извън дома и не е 24/7 с партньорката и децата си. А може би поведението му ще се прехвърли към неговите родители, които ще станат виновни за всичките неудачи? Може би той ще се върне вкъщи и тормозът ще се удвои?

Именно затова ние от Български фонд за жените бихме искали да обърнем внимание, че в тази ситуация на общонационална и глобална извънредна ситуация всички ние носим не само лична, но и колективна отговорност. Като съседи, като приятели, като колеги, като роднини. Жизнено важно е да не мълчим и ако станем свидетели на жени и деца, изложени на насилие, да се обадим на телефон 112 и на Горещата линия 0800 1 8676 или на 02 981 7686.

Защото само през миналата година най-малко 24 жени бяха убити от своите партньори. През 2019 г. убитите жени при условията на домашно насилие са 35. Важно е да се отбележи, че държавата ни не води статистика и до момента тя се прави единствено от неправителствената организация Български хелзинкски комитет на базата на криминалните сводки от МВР и на публикациите в медиите. Вижте повече на сайта www.ubita.org

44% от убитите жени стават жертва на настоящ или бивш партньор, в 95% от случаите жените са познавали убиеца си. 62% от жените са били убити в дома си. Всяка трета убита жена е била подложена на системно физическо насилие от страна на убиеца. Всяка 10-а жена е търсила полицейска защита по повод насилие от страна на убиеца. Българският съд все още приема ревността за смекчаващо вината обстоятелство!

Три случая от България

От началото на коронавирус епидемията три случая в България дават изключително тревожни сигнали за размерите на това, което се случва зад заключените врати на домовете и какво преживяват някои жени.

На 21 март бе съобщено за убийството на 76-годишна жена от пловдивското село Милево. Тя е застреляна от 81-годишния си съпруг с незаконно притежаван пистолет. Двамата живеели сами в къщата си в селото. Жената е починала на място след като е била простреляна в главата. След случилото се, дядото е направил опит да се самоубие и е бил откаран в болница в критично състояние. По случая се води досъдебно производство и причините за трагедията се изясняват. Няма данни дали става дума за продължаващо във времето домашно насилие, за трагедия, породена от извънредната кризисна ситуация или за други обстоятелства, но независимо от това – убийството е най-крайният акт на насилие и той е налице.

През последния уикенд страната ни осъмна с още едно зловещо убийство на жена. Този път в ромския квартал „Изток“ в Кюстендил. 50-годишният извършител се почерпил порядъчно с алкохол. Последвал скандал и пияният пребил зверски жената, с която живеел на семейна начала. След това хладнокръвно я удушил. Извършителят е с криминално досие, свързано с кражби и наркотици. Той опитал да укрие уликите от убийството и първо казал на полицаите, че жената се е прибрала пребита и след това починала от раните си. В последствие признал, че той я е убил.

И друг случай прикова общественото внимание през последните дни. Медиите съобщиха, че в началото на седмицата Прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу ученик от град Варна. Момчето е обвинено за убийството на баща си при опит да защити майка си. Инцидентът станал в началото на 2019 г. При семеен скандал бащата започнал да бие и души майката, след което посегнал и на сина си, който опитал да я защити. Момчето взело кухненски нож и нанесло два удара в областта на шията на баща си. Ученикът е обвинен в убийство при превишаване на пределите на неизбежна самоотбрана. В сводката на Прокуратурата се отбелязва, че този случай на домашно насилие не е бил единствен в семейството. Бащата пиел от години и често посягал на жена си и сина си.

А може би всички тези три случая можеха да завършат по различен начин?

Въпреки кризисната ситуация и обявеното извънредно положение, което най-вероятно ще бъде удължено, от Асоциация „Анимус“ продължават да работят и да консултира нуждаещите се по телефон, Скайп, Вайбър и Месинджър, според възможностите на клиентите. Онлайн консултациите дават шанс на жертвите да осъществят връзка, но не бива да забравяме, че затворени вкъщи с човек, който се опитва да контролира живота и комуникацията им с външния свят напълно, понякога на тях им е трудно не само да се обадят по телефона, но и да пишат във Вайбър.

Останалите неправителствени организации, центрове и услуги, също продължават да работят, макар и дистанционно. Също така, те поддържат връзка помежду си, защото случаите за подкрепа на жени, жертви на домашно насилие обикновено са много сложни и изискват мултидисциплинарен подход и взаимодействие на службите от различни региони. Сред тях са Консултативният център за Сдружение „Център Мария” в Горна Оряховица, Консултативният център на Фондация „Джендър Алтернативи” в Пловдив. „Вчера обсъждахме възможностите за подкрепа на случаи от страна на Центъра за обществена подкрепа във Варна“, дава пример Катя Кръстанова от „Анимус“.

„Колегите от консултативните центрове за домашно насилие и насилие, основано на пола, работят по телефон и онлайн, а Кризисните центрове продължават да функционират, но при много строги правила за превенция на заразяване. Остава си обаче фактът, че говорим само за половината страна, защото в половината административни области на България няма нито кризисни, нито консултативни центрове“, допълва Кръстанова. През февруари месец в рамките на проект „Активни срещу насилието над жени”, финансиран по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, бяхме в Сливен и Смолян и в тези области всички професионалисти, които се срещат с домашното насилие, определят като първи и най-голям проблем липсата на услуги. Там липсват както кризисни, така и консултативни центрове.“

Нееднократно страната ни е била критикувана заради недостатъчното услуги за подкрепа на жертвите на домашно насилие. В началото на март Комитетът за правата на жените към ООН настоя българската държава да отделя повече средства от държавния бюджет за съществуващите центрове за настаняване на жени, пострадали от насилие, да разшири и да открие нови такива, както и да засили сътрудничеството на правителството с организациите, които предоставят социални услуги на такива жени.

„В момента правилата за достъп и функциониране на кризисните центрове са напълно съобразени със ситуацията и нуждата от гарантиране на безопасност. Не се допуска излизане, а новите клиенти се изследват. До сега нямаме информация за критична ситуация“, допълват от „Анимус“. „Също така до момента нямаме информация на отказана подкрепа на пострадали лица. Трудно върви работата по случаи, в които трябва да се действа мултидисциплинарно. Много от екипите са в намален състав и трудно се синхронизират действия поради липса на хора“, сподели още Катя Кръстанова.

Проблемът е не само български. Той е глобален.

Все повече правителства въвеждат крайни мерки за социална изолация. Всички ние сме затворени в домовете си и нямаме регулярен достъп до много от ресурсите и услугите, които сме използвали преди. Ако имаме здравен проблем или изпитваме дискомфорт, малко вероятно е да се свържем с личния си лекар, защото осъзнаваме, че системата е претоварена и защото се страхуваме да не се изложим на допълнителен риск. Чакаме нещата да отминат. Така е и с насилието вкъщи – вербално, психическо, физическо. „Самият начин, който използваме, за да предпазим хората от вируса, има обратния ефект върху жертвите на домашно насилие“, признава Анита Бхатия, заместник директор на United Nations Women. „Ние напълно подкрепяме тези марки за социална изолация, но в същото време осъзнаваме, че те дават възможност на насилниците да безчинстват още повече.“

По данни на Световната здравна организация всяка трета жена по света е преживявала психическо или сексуално насилие през живота си. Това го прави едно от най-разпространените и в същото време най-малко докладваните нарушения на човешките права в света. По време на кризи – войни, природни катаклизми и епидемии, рискът от насилие, основано на пола се увеличава. Той засяга в огромната си степен жените и по-рядко мъжете, но също така е бич за ЛГБТИ хората. Рискът е значително по-голям и за жените с увреждания, живеещите в крайна бедност, мигрантките, жените от малцинствата.

Има и друг аспект на кризата с коронавируса и той е икономическият. Новините, които ни заливат, не спират да говорят за икономическите последствия, за задълбочаващата се световна рецесия, за ръст на безработицата, за намалени доходи, за несправяне на социалната система. Това изправя жертвата на домашно насилие пред една гигантска психологическа преграда да напусне насилническата връзка. За да вземе решението да се откъсне от партньора си, който упражнява нездравословна власт и контрол, жената трябва да вижда пред себе си път за икономическо справяне за себе си и за децата си. Обикновено тя дълго време спестява пари преди да направи крачката или търси външна помощ – временно място, където да отиде. Това може да е при родителите й, което сега е все по-малко вероятно, защото възрастните са най-изложени на рискове от COVID-19.

Бюджетните ограничения ще се отразят и на услугите за жертви на насилие. Много от тях се поддържат от неправителствени организации и за функционирането им се набират средства с различни кампании. Филантропията също ще претърпи обрат. Възможно е даренията на индивидуалните и корпоративни донори да намалеят в резултат на рецесията, но пък кризата е и възможност да се преоценят някои нужди на обществото и дарителството да бъде насочено не само към закупуването на апарати за обдишване и лични предпазни средства, но и за меки мерки, като например психологическа подкрепа, които да смекчат последиците от пандемията върху най-страдащите и изпадналите в крайна изолация.  

Но какъв е пътят и има ли светлина в тунела?

Освен да сигнализираме, ако станем свидетели на насилие около нас и да поддържаме постоянна връзка с близките и приятелите ни, които може да са изложени на домашно насилие, ето и още една препоръка от терапевта Катя Кръстанова от „Анимус“.

 „При семействата с нарушена комуникация, както между партньорите, така и между поколенията, където насилието е станало форма на общуване, ще има трудни дни при толкова много време заедно. От друга страна, това е шанс, както да се срещнат с проблема, така и да се постави начало на неговото разрешаване. Правенето на неща заедно, говоренето помежду ни и общуването без бързане за някъде, може да създаде нови модели в семействата или поне да постави началото на такива“.

Още по темата: 

Срамната тайна