Здравейте, мама Нинджа! Пише ви едно момиче на 30. Видях статията за брака Ви с Вашия съпруг, беше прекрасно написана. Исках да ви попитам: След като знаем, че бракът не е лесно нещо, и трябва да правим компромиси, това важи ли за връзките, в които, например, както в моята, вече нямам никакво самочувствие на жена до този човек? Други хора могат да ме накарат да се почувствам някак, но до него се чувствам като най-невзрачната. Заедно сме от година, преживяхме доста... Много се карахме, заради моя ревност, но и заради други негови постъпки, които са просто непочтени и неуважителни и нямат общо с ревността. Период ли е това? Подлежи ли на промяна това, че не се чувствам никак жена вече до него? Постоянно си мисля, че мисли за мен лоши неща, защото ми ги е казвал. Вече не се чувствам като жена, в която е влюбен. Работи ли се по това, това ли е истинската реалност в нашата връзка, илюзия ли ще е да се опитваме да го поправяме... Много съм тъжна. Не съм щастлива. Нито той, предполагам.

********

Това писмо ме натъжи и дълго се чудих как да му отговоря. Обърнах  се за помощ към Валентина Димитрова, фамилен терапевт от Центъра за семейно щастие "Нюанси". Ето какво написа тя.

Здравейте!

Първо искам да Ви поздравя за смелостта да питате, когато имате съмнения! Виждам, че самата Вие си давате сметка, че не би трябвало да се чувствате по този начин в една връзка, което е първата и основна крачка, за да си обясните в какви отношения се намирате!

Дали е период и дали ще отмине?

Когато се изграждат едни отношения е нормално да има и конфликти и трудни периоди, но те са важни и полезни, когато след тях двойката има усещане за израстване, за сближаване и по-добро разбиране за другия. Когато конфликтите обаче карат един (или и двамата) да се чувства по-зле и по-потиснати от преди, то значи те са деструктивни и трябва нещо да се промени. Има, разбира се, различни периоди във връзките - когато двойките са много близо един до друг, често това е началото на връзката, когато се опознават и градят доверие и сигурност. След това (може да е след месеци или след години) идва момент на отдалечаване, но когато има вече изградена сигурна основа това е лесно преодолим период, последващ от ново приближаване един към друг.

Компромисите във връзката не би трябвало да означава да търпите непочтени и неуважителни постъпки от страна на партньора и да приемате, че това е нормално, защото това може да повлияе както психическото, така и физическо Ви здраве. Може да се работи по това, когато и двамата комуникирате как се чувствате във връзката и заявите не само какво искате, но и какво не бихте търпели и толерирали като отношение. Ако може да отстоите собствените си граници, така и партньорът Ви ще знае къде са те и да не ги прекрачва, а да ги уважава. От друга страна и Вие ще имате по-голяма яснота какво преживява той. Но ако въпреки това вие продължите да се чувствате нещастни и отношенията Ви не се подобрят, значи има нещо по-дълбоко, но не бива да се приема като нормално и период, защото с течение на времето нещата могат само да се влошат. Тогава може да се обърнете към специалист, за да си изясните по-добре ситуацията.

Ако той Ви обижда, потиска, омаловажава и/или се чувствате виновна и/или манипулирана, все по-затворена и съмняваща се в себе си, може да се намирате във връзка на психологическо насилие и не трябва да го подценявате, а да потърсите подкрепа! 

Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант, завършва обучение по семейна терапия към Институт по Фамилна Терапия. Терапевт и съосновател на Център „Нюанси“.

Вижте още от същия автор:

С брак или без брак?