logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Комбинираната площадка за игра на деца с увреждания на възраст от 0 до 12 г. ще бъде официално открита на празника За Нашите Деца, който едноименната фондация организира на 1 юни. Тя е в двора на Центъра за обществена подкрепа „Св. София“, на ул. „Гюешево“ 21, и е финансирана изцяло от партньорите на организацията от АбВи България. Проектът е изготвен безвъзмездно от „Иво Петров Архитекти“. Площадката и уредите, монтирани на нея, са изцяло съобразени с с необходимостта да се стимулира развитието на децата със специфични нужди.
Тържественият момент е част от големият детски празник, с който фондацията ще отбележи Международния ден на детето 1 юни. Това епразник за всички, с които „За нашите деца“ работи – децата и семействата от нашия център за обществена подкрепа, приемните семейства и децата от центъра за приемна грижа, и бебетата от Детска къща.

След официалната част празненството ще продължи със забавления и изненади за малчуганите.
С какви проблеми се сблъскват семействата на тези деца можете да прочетете в Майки, за които няма празнициЗа Алекс, която заслужава щастливо детство и Слънчевото семейство на Силвена.

„Непълноценни семейства не са тези, в които липсват майката или бащата, а тези, в които не достига родителска любов.“

Игор Кон – руски психолог, психотерапевт и сексолог


Бащата е връзката на детето с външния свят. Той е човекът, който позволява, провокира, общува с теб като с равен, като едновременно с това ти проправя пътя към самостоятелния живот и зрелостта. В днешно време обаче много жени отглеждат децата си сами, възпитават прекрасни синове, които нямат никакви проблеми в личния си живот в последствие. Защото знаят как да го направят. Майката е напълно способна да възпита истински мъж – силен и мотивиран, който да стане добър партньор и баща. В същото време, в едно привидно „пълноценно“ семейство, с двама родители е напълно възможно да отрасне неуверен човек, който не изпитва уважение към жените. Ето някои споделени от практиката съвети.

Как може да се справи самотната майка

1. Детето започва да осъзнава половата си принадлежност след първата година. В този момент му е нужен модел, към който да се стреми, да копира поведението му, чертите от характера му. Разбира се, най-добре е този човек да е таткото, но тази роля може да бъде успешно изпълнявана от дядото, чичото или друг мъж от приятелското ви обкръжение. Добра идея е, след като поотрасне, да запишете момчето в някаква спортна секция, където ще може да общува с мъже и ще има пример, който да следва в лицето на треньора си.

2. Ако бащата е починал, идеал за детето може да стане споменът за силния мъж, който е бил приживе, който майката трябва да поддържа с разкази от съвместния им живот. Ако сте разведени и нямате добри взаимоотношения, не поставяйте детето в центъра на конфликта си. По-приемливият вариант е мъжът да остане в представите на детето добър баща. Можете да му обясните, че родителят му го обича, но няма възможност да бъде с него достатъчно често. От вменяването на омраза детето само ще загуби. Ако бащата има желание да се среща със сина си – не отхвърляйте подобна възможност, колкото и болезнено да е това за вас. Ако му изградите представа за бащата-чудовище ще отблъснете момчето от мъжете по принцип.

3. Важно е и какво е собственото ви отношение към мъжете. Ако изпитвате, неприязън, страх, агресия, срам или други негативни емоции в присъствието на мъже, момчето също ще ги усеща. Знаете колко интуитивни са децата. Това може да му създаде проблем в общуването с представителите на неговия пол.

4. Четете на малчугана книги за рицари, избирайте му филми, в които мъжете са храбри, силни герои, победители.

5. Не се опитвайте да компенсирате бащината любов с грижа 24 часа в денонощието. Самостоятелността е важно мъжко качество. Момчето трябва да може всичко: да мие чинията си, да чисти стаята си, да „забие гвоздей“ (както гласи клишето). Не е нужно да сте непрекъснато над главата му и да контролирате всяко негово движение. Много е важно да му се доверявате.

6. Често срещана грешка на самотните майки е пълното посвещаване на детето. Те пренебрегват напълно личния си живот, а след това очакват подобно отношение от детето. На малчугана тази жертва не му е нужна. Не бива да му се изтъква при всеки удобен случай какви жертви правите заради него. Това само ще му вмени чувство на вина.
MotherAndSonLove 1024x683

7. Майката трябва да е ласкава и грижовна, а не желязна лейди, решаваща всякакви проблеми. Важно е момчето да разбира, че за жената трябва да се грижиш. При това без да „пресолявате манджата“ и да го превръщате в силен мъж, който отрано трябва да поеме отговорност за слабата си беззащитна майка.

8. Хвалете го често. Казвайте му: „Ще успееш! Ти си защитникът на мама!“ и т.н. За момчето, което расте без баща, това е особено важно. Така укрепвате увереността му, че е значимо за вас.

9. Когато в живота ви се появи друг мъж, трябва да сте готови за ревността на сина си. Затова сближаването на двамата ви любими мъже трябва да стане постепенно, тактично и ненатрапчиво.

10. Не очаквайте синът ви да запълни празнината от отсъствието на главния мъж в семейството. Не забравяйте, че това е дете, което се нуждае от любовта и подкрепата ви. Глава на дома то ще стане едва след като създаде собствено семейство.

11. Не се възмущавайте, ако синът ви не споделя вашите възгледи за живота. Мъжете и жените изпитват различни емоции и начинът им на мислене се различава. Вслушвайте се в мнението му и го уважавайте. Интересувайте се от неговия вътрешен свят.

12. Винаги се отзовавайте на помощ, ако някой е обидил момчето ви или ако то се нуждае от вашата подкрепа. Не му крещете, не го обвинявайте, ако сгреши. То трябва да е сигурно, че сте на негова страна. Така му създавате усещане за безопасност, което ще му помогне в годините на порастване.

13. Жените, които сами отглеждат синовете си, рискуват да изпаднат и в друга крайност. Да ги отглеждат сурово, спартански, стараейки се да наподобят мъжкия модел на поведение. Тази позиция формира изкривена представа за света. Така децата растат в дефицит на родителска любов.


Правилното възпитание на момчето без баща е сложна, но напълно осъществима задача. Семейството, независимо от това дали е пълно или не, е преди всичко източник на уважение и увереност за детето. То трябва да излъчва посланието: „Тук те чакат и винаги ще те подкрепят.“

За взаимоотношенията бащи-синове можете да прочете в Младите лъвове.
На какво един татко може да научи момчето си ще разберете от Бащи и синове.
Ако отглеждате дъщери може да ви е полезен текста Не казвайте това на момичето!, а личната изповед на едно пораснало дете можете да прочетете в Разказът на една дъщеря.

 

От 1 юни влиза в сила нова възможност за получаване на майчински. Жените, които изберат да се върнат на работа след 135-ия ден от раждането до навършването на една година на детето, ще получават и заплата, и половината от високоплатеното майчинство. Така на практика ще получават заплата и половина.

Законовата промяна беше направена миналата година. Сега майките не получават компенсация, ако изберат да се върнат на работа, преди детето да навърши една година, но ако го направят, получават половината от нископлатеното си майчинство, или по 170 лв. месечно.

Според данни на осигурителния институт между 1 и 2% от жените в момента се връщат още в първата година от майчинството на работа. Прогнозите са, че след влизане в действие на промяната, този процент ще се увеличи. Според анализите, ако 10% от майките се възползват от тази възможност (около 4200 жени), НОИ ще спести над 5 млн. лв. Над 3 млн. лв. се спестяват, защото осигурителният институт ще им плаща само половината от обезщетението, а още около 2 млн. лв. – от осигуровките, които жените ще плащат след връщането си на работа. 

 

Източник в. Сега

 

Тук можете да прочетете съветите ни за работещи майки. Препоръчваме ви и статията ни "Тръгването на работа като приключенски екшън".

Дългоочакваната лятна ваканция започна и лагерите отново са предпочитана от много родители опция. За някои деца, това ще е първото подобно преживяване. Можем ли да преценим предварително дали детето е готово за самостоятелна почивка? Ето някои ориентири, които ще ни помогнат да го направим.

Нека първо запознаем детето с „офертата“ и да наблюдаваме реакцията му. Радостно ли е или е силно развълнувано? Налагало ли му се е досега да бъде разделено от нас за по-дълго време? Ако това още не се е случвало, можем да опитаме за начало с опцията „градски лагер“. В него децата са ангажирани със занимания през деня, но вечер отново се прибират вкъщи.
Ако почивката е свързана с отделяне от дома и нямаме възможност за „репетиция“ в градски лагер трябва да обърнем внимание на следните признаци в поведението на детето:

1. Може ли да се грижи за себе си?

Тук са включени не само уменията да си измиеш лицето и зъбите, но и способността да се ориентираш сред вещите си и да ги поддържаш в ред. Подготвяйки багажа си, младият пътешественик трябва да може да обясни защо взема една или друга вещ, за какво ще му е необходима и сам да нареди нещата си така, че да му е лесно да открие нещо, когато му потрябва. Лагерът не е добра идея за дете, което е капризно към храната. Не бива да подминаваме факта, че при една такава почивка, никой няма да се занимава специално с нашето дете, да го облича, храни, да прибира вещите му, да го слага да спи и т.н.

2. Може ли да прекара продължително време отделено от нас?

И ние, родителите, изпитваме стрес при мисълта, че детето ще ни напусне за известен период. Обсебват ни страхове, един от друг по-абсурдни. Безусловно всички деца тъгуват по дома, родителите си, но всяко от тях има различна честота и дълбочина на проявление на тези чувства. Тук е важно да вземем предвид предишния опит на детето не – колко често се разделя с нас; нощувало ли е при приятелчета или при баба и дядо, при други близки; с каква продължителност и колко често е отсъствало; какво е било поведението му в тези случаи? Ако подобни раздели протичат трудно, малчуганът плаче, престава да спи и яде, не може да се занимава с нищо, което би отвлякло вниманието му от обстоятелствата, не можем да се надяваме, че в летния лагер тези реакции ще изчезнат.

3. Може ли да спазва правила?

Това умение е необходимо изобщо в живота и е важен фактор за безопасността на мъника. За съжаление често децата не знаят какво представляват правилата и ги възприемат по-скоро като забрани или ограничения. Това донякъде е вярно, от друга страна правилата им дават възможност да действат в определени граници, да преценяват дали са прави или не в дадена ситуация, да защитават интересите и безопасността си.

4. Може ли да общува с околните?

Детето ще е чувства добре в лагера, ако успее да установи добри отношения с групата. Това в голяма степен зависи от самото него, от способността му да се сприятелява и общува, и от това какви условия са създадени за интегрирането му в новата среда. Лагерът е своеобразен комуникативен тренинг, на който можеш да се научиш да намираш общ език с останалите. В противен случай рискуваш да останеш без приятели, а това никак не подпомага приятните впечатления от този вид почивка.

Лагерът може да се окаже проблемен вариант за децата интроверти или меланхолици, които по принцип бързо се изморяват от връстниците си, предпочитат да общуват с възрастни или да бъдат сами.

5. А иска ли всъщност да ходи на лагер?

Има такива случаи - първоначално идеята е посрещната с ентусиазъм, но колкото по-близо е отпътуването, толкова по-малко е желанието на детето да тръгне. А може би всъщност изобщо не му се ходи.
575549b077973 575549b0779bf

Как да го подготвим

1. Да го оставим за ден-два  при роднини.
2. Да изберем по-краткотрайна почивка - за не повече от седмица например.
3. Да изберем дестинация, която е по-близо до дома, за да можем да го посещаваме и подкрепяме.
4. Да го подготвим психически за предстоящата раздяла и срещата с непознати деца. Можем да му разкажем истории от собственото си лагеруване, да му обясним му колко е хубаво да си намериш нови приятели от други места.

5. Да го запознаем с условията, в които ще живее в следващите няколко дни. Вече има страници на почти всяка база за летен отдих, можем заедно да разгледаме галериите и да се запознаем с мястото.

6. Да обръщаме внимание на емоциите, страховете и преживяванията на детето. Нашата подкрепа и окуражаване ще са му от полза. Можем дори ние да го заведем до мястото, ако ситуацията позволява.

7. И най-важното – нека му „завиждаме“, затова че ще почива на толкова хубаво място, че ще срещне нови приятели, че ще се забавлява, докато ние работим, а няма да скучае само в града. Така мъничето ще си създаде положителна нагласа за привлекателното пътешествие, което му предстои. 

Материала подготви Янка Петкова

Как да преодолеете родителската си тревога можете да прочетете в Зависими ли сме от децата си, а в Залепен за теб - как да направим раздялата с детето по-безболезнена, можете да откриете полезни съвети. В статията Хайде на лагер Мария споделя личния си опит с лагерите с трите си по-големи момчета.

 

Темата за ваксините никога няма да загуби популярност. Докато у нас все още се водят спорове „за“ и „против“, в Италия отново направиха имунизациите задължителни. Поводът, разбра се, е бумът на морбили, който здравните власти констатират в последните няколко години. Ваксинирането е задължително в държави, в които нивото на обществено съзнание не е особено високо. За коментар по последните случаи на болестта у нас и последствията от нея поканихме д-р Валери Велев.

В Пазарджик вече има пет случая на морбили, но това, което ни шокира, е, че при два от тях в картона на детето е вписано, че е ваксинирано, а се оказва, че не е. Възможно ли е да се установи, че имунизация не е правена и какви изследвания се правят?

За съжаление така е и в много други случаи, за много други ваксинопредотвратими болести. Когато ви имунизират срещу дадено заразно заболяване, или го преболедувате, в кръвта ви се образуват специфични антитела срещу причинителя. Със специализирани изследвания титърът, т. е. стойностите на тези антитела, могат да бъдат изследвани и да стане ясно дали сте защитен чрез ваксина или преболедуване. Разбира се, генетично ние сме различни и не всеки от нас изработва достатъчно количество антитела, но ако са приложени двете последователни дози на ваксината за морбили само 2% от популацията няма да са отговорили адекватно. Тях очакваме да ги пази „стадният имунитет“. С две думи, има лабораторни тестове да се потвърди имунизацията, но е скъпо, трудоемко и не е законово регламентирано.

Ще има ли санкции за лекарите, които са вписали фалшива имунизация?

Не разбирам от право, но трябва да има. Ако не се измъкнат чрез юридически хватки, би трябвало да отговарят за документно престъпление.

Ще има ли санкции за родителите?

Ще дам същият отговор. Ако се окаже, че са настоявали не само да не се имунизират децата им, но и да получат фалшив документ за извършена процедура, трябва да бъдат наказани много по-строго от стандартна глоба.

Мислите ли, че проблемът с негативното отношение и избягването на ваксини може да се реши в обозримо бъдеще и по какъв начин? Настроенията между родителите са на двата полюса.

За жалост природата в обозримо бъдеще ще реши проблема, но на висока цена. Виждате, че по-масовият отказ от ваксинации бързо води до повишаване на заболеваемостта и дори до завръщане на забравени инфекциозни болести. Когато обществото се опари от собствената си глупост, разумът ще се завърне.

Според някои родители е по-лошо да излъжеш, че ваксинираш, за да запишеш детето си на градина, отколкото да не ваксинираш, но и да не се криеш. Вие на какво мнение сте? Мислите ли, че тази практика е опасна и кой е най-застрашен от нея.

И аз мисля така. Когато излъжеш, че си ваксинирал детето си, лишаваш другите от избор как да постъпят. Те смятат, че са пратили детето си в защитена среда, а ти ги мамиш. Най-застрашени отново са децата, които не са достигнали възраст за имунизация или са неимунизирани по здравословни причини.

Смятате ли, че ако родителите имат правото да не ваксинират децата си, и ако се отделят детски градини за неваксинирани деца, проблемът с вписването на фалшиви ваксини ще се реши?

За жалост не. Документът вече може да няма значение, но децата общуват помежду си не само в детските заведения. Проблемът си остава в парка, на кино и къде ли още не. Родителите, които съзнателно не ваксинират децата си са опасни. Тяхното ретроградно и псевдо-интелектуално мислене вреди освен на собствените им деца, и на чуждите.
 

MA8AekqД-р Валери Велев е завършил медицина в МУ София. Има признати специалности по медицинска биология (2008 г.) и медицинска паразитология (2015 г.), специализант е по инфекциозни болести от 2016 г. От 2013 г. e докторант по докторска програма „инфекциозни болести" към МУ София. Клиничните му интереси са детски инфекциозни болести, паразитози, чревни инфекции. От 2004 до 2011 г.  е асистент и главен асистент в Катедра по биология на МУ София. От 2011 г. е асистент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ София и лекар в Детска клиника на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров". 

Мнението на специалиста можете да прочетете и в текста Морбили - рискови групи, мерки и усложнения, още по темата ще намерите и в С какво ли да наплашим родителите днес?

 

Тази статия не е медицинска, просто споделяме опит. Отдавна се каня да пиша по темата, така че писмото на тази майка е добре дошло и отговаря до голяма степен на изводите, които и аз съм си направила. Ето какво ни написа Йорданка, а отдолу можете да прочетете и коментара на редактора.

Скъпи родители,

Майка съм на две прекрасни деца, родени със секцио и от двумесечни бебенца хранени с адаптирано мляко.

Искам да споделя с вас моя тригодишен опит като майка, която се бори да повиши имунитета на сина си с имуностимулатори, но без ефект.

Синът ми на два месеца получи кашлица, хрема, червено гърло, нормалните симптоми за респираторни проблеми. Тогава изпи първия си антибиотик.

На десет месеца имаше бронхиолит. Наложи се да ни хоспитализират. Там детето получи алергичен обрив от двете най-широкоспектърни групи антибиотици – пеницилини и цефалоспорини. Оттогава до ден-днешен нашият кръг от антибиотично лечение е силно ограничен до ниво макролидна група.

Започнах много да пазя детето си. Да не играе на детски площадки с много деца. Когато имаше болно дете около нас, се отдръпвах и така, докато детето си тръгна на детска градина. През това време, заедно с нашия прекрасен педиатър, работехме много по завишаване имунитета на детето. Давали сме и хомеопатия, и стандартни лекарствени продукти по схема, стриктно, в различни периоди. (бел.ред. Тук имаше изброени ДЕВЕТ различни имуностимулатори, които решихме с Йорданка, че не е редно да изброяваме, защото пък може да помагат на други хора, или най-малкото други хора да са убедени, че им помагат – при лекарствата плацебо ефектът винаги е от съществено значение.).

Водя детето си на море, но не след 9.00 ч. на плажа, а от 4.00 ч. до 9.30 ч., за да дишаме йодните изпарения. Водя детето си всяко лято и на планина.

18834499 10211743592639045 1972448593 n

Свикнала съм то да яде плодове и зеленчуци, но не го лишавам и от нещо сладичко. Всичко е в умерени граници. С баща им правим най-доброто за децата си, но вирусите не ни пропускат. Понякога минават много леко, друг път доста тежко. И доста пъти се замисляме и питаме къде грешим, но не намираме отговор.

Три месеца преди синът ми да тръгне на детска градина направих курс от даване на най-мощния имуностимулатор. Детето тръгна на детска градина, аз продължих да го давам. Давах сребърна вода, инхалирах детето с физиологичен разтвор всеки ден, откакто тръгна на градина. Бях много спокойна, защото мислех, че дори и да се разболее, всичко ще мине много леко. Да, ама не. Вирусът засегна изведнъж дробчетата му, без гърлото да е червено или да има хрема. Дишаше тежко и имаше хрипове. Всичко се разви от долу на горе по дихателната му система и премина доста тежко. От тогава си казах КРАЙ. Повече няма да давам на детето си никакви имуностимулатори. Дадох си сметка колко пари съм оставила в аптеките без да има смисъл. Аз давам имуностимулатор, но и пазя детето от вирусопреносители. И като попадне в една среда с много вируси, отново не е защитено. На мнение съм, че трябва да се оставя детето само да си изгради имунитета. Започвам да си мисля, че то така се ражда - или ще боледува, или няма.

Това, което ще давам, са природни продукти като клеева тинктура и мед. (бел. ред. Не забравяйте, че билките са силно лекарство, както и алерген, и трябва да се внимава с тях при деца под 4 години, а мед и производните му продукти не се дават под годинка). Продължавам да давам плодове и зеленчуци. Абсолютно съм за сок от черен бъз, чай от билки - лайка, шипка, липа. На мнение съм, че смяната на климата действа благоприятно на децата и се моля по-бързо и по-леко да израстат децата ми този период.

Синът ми е на 2г. и 10м., дъщеря ми е на 6 м. и съм решила дъщеря ми да не приема никакви имуностимулатори. Силно разочарована съм.

Надявам се да помогна на много родители, които живеят в заблудата, че имуностимулаторите помагат по-леко да премине болестта. Всичко си е до дете и до това, как е устроен организмът му да се бори срещу болестта.

Йорданка Бянова

Тук се досещам, че ще зададете въпроса – може би детето боледува, защото не е кърмено, или защото е родено със секцио? Бързам да ви опровергая, че моите и четиримата са кърмени, което не попречи големият, роден нормално, да боледува толкова често, че така и не успя да посещава детска градина, а вторият – също като синът на Йорданка, се разболя на два месеца от вирус, и влязохме в болница с бронхиолит. Третият и четвъртият пък, също кърмени, родени със секцио, се случиха здрави. На всичкото отгоре, сега вече са поотраснали, и забелязвам, че детето ми, което се храни най-здравословно и не обича сладко, а набляга на салати и плодове, боледува най-често. А другият младеж, на когото му дай само шоколад да яде, почти не боледува, или дори да прихване нещо, е леко. И не е пил антибиотици от много години насам. Така че дали детето ще боледува или не… може би наистина е въпрос изцяло на организъм и гени. Но нека все пак да не забравяме, че в детството полагаме основите на бъдещия му имунитет – така че в зрелите си години, и някой ден на златна възраст, да боледува по-малко и да се радва на добро здраве. Затова и не разчитам изцяло на това, че не боледува, а упорито продължавам да създавам навици за правилно хранене, да готвя домашна храна, да слагам на масата винаги салати и плодове, и да търся баланса.

Към препоръките на Йорданка за правилно и здравословно хранене, без да се лишават децата от нищо, бих добавила малко повече закаляване още през първата година, чист въздух, слънце и движение, по възможност кърмене по-продължително време и добър педиатър. При все това няма гаранция, че децата няма да боледуват. Ако това е някаква утеха за вас – веднъж педиатър ми каза, че децата, които много боледуват като малки, били по-здрави като възрастни. Не знам дали да му вярвам, може човекът да е опитал да ме утеши. Но звучи някак успокоително, нали?

Наистина ще се радвам да споделите вашия опит с имуностимулаторите. Може пък на вас да са помогнали.

Препоръчваме ви Частният случай на Ани - изключително важна статия за приема на желязо по време на бременност и кога може да ви навреди. 

Статията за закаляването може да прочетете тук.

Предлагаме ви още една полезна статия за кърменето.

Тук има подробна информация за стандартно захранване и захранване, водено от бебето.

Автор: Ивайло Василев

Имате куче в семейството...и дори повече от едно? Тогава или не ходите на почивка, или знаете в какъв кошмар се превръща търсенето на хотел където да ви приемат вас, децата... и оня рошав любимец, който от години е част от вашето семейство. Почвате да звъните на телефони, изровени от сайтове, рекламиращи се с добро отношение към гости с домашни любимци. Да, ама не. Оказва се, че това е било преди, вече политиката на този велик хотел с две звезди не толерира домашните любимци. Някои от тях лаели. Ами кучетата лаят, котките мяукат. Виж рибките мълчат, ама пък и кой ходи с рибки на почивка!

Е, и ние сме така. От години. Първо имахме едно куче, почина от старост. Сега имаме друго, осиновено... с тежък живот зад гърба си. А обичаме да пътуваме. И обичаме да пътуваме с кучето си, което от деня, в който влезе в доми ни, е част от семейството. И преди всяко свое пътуване се с сблъсквахме с този проблем. С домашни любимци не може! Не, абсолютно не може, шефът не дава. Или може, ако кученцето е малко и не лае. Няма да лъжа, няколко пъти сме се пласирали в хотел с твърдение, че сме с ,,кученце”. А то ,,кученцето” е 30 кг производна на амстаф, питбул и още нещо. Плащали сме допълнителни такси... спали сме в колата с него. И това в България. Виж в други държави не сме имали проблеми. И решихме да направим нещо по въпроса. Донякъде и на инат.

13450206 1743483842592930 3819286709515396491 n

Идеята ни да започнем бизнес с къщи „ЕкоСтар“ беше проста и се заключаваше в едно изречение: Защо по дяволите хората да не могат да почиват със своите домашни любимци? или Защо затова да плащат допълнителна такса? И решихме да направим обратното. Да поканим хора с домашни любимци на почивка при нас, без да ги питаме какво е кучето, лае ли /аз куче да свири като синигер не съм виждал/ и прочие уточняващи въпроси. Дори за бройката на кучетата да не питаме. И не просто да ги посрещнем с ,,добре дошли”, но и да получат отстъпка за това, че почиват с домашния си любимец.
kuche
Тук отварям една скоба, че хората които почиват със своите любимци и ги приемат като част от своето семейство, са хора, които помагат и на животни в беда. И спестените пари от почивка много често отиват при животно в беда. Почнахме със съвсем малко жилища миналата година. Буквално за дни запълнихме целият сезон. Идваха хора с едно, две... дори с пет кучета. Идваха хора с куче и котка. Всички ни питат за правилата при настаняване. Ами, правилата са прости - няма правила. Правилата са си точно тези, при които и вие самите отглеждате своите домашни любимци вкъщи. Единственото правило за нашите гости е да си почиват, без да се притесняват.

13585148 1749576715316976 5329377605635604428 o
И така, тази година увеличихме броя на жилищата за почивка. В интерес на истината сезонът още не е започнал, но вече почти всичко е пълно. В момента изграждаме площадка за аджилити до комплекса, където кучетата на нашите гости ще могат да тренират и да се забавляват. В плановете ни е и специален кучешки басейн. Опитваме се да създадем ненатрапчив комфорт на нашите гости. И удобства за тях, за децата им и за техните домашни любимци. Само това. Нищо повече. И не пиша това за реклама. По-скоро се надявам да го прочетат хора от туристическия бизнес и да разберат, че с политика ,,без домашни любимци” губят едни чудесни клиенти и гости.

18319010 1902316436709669 6706319730507339561 o

Още снимки и информация за къщи "ЕкоСтар" и възможностите за почивка ще намерите във фейсбук страницата на комплекса.

А ако сте без кучета, нека ви препоръчаме едно вълшебно планинско кътче в България - Макак Конак.

За почивка в Гърция можете да прочетете тази статия за плажовете със син флаг.

 

Блoгърът Аnastasia NA живее в Швеция. Синът й посещава детска градина, която сериозно се отличава от нашите. Шведските детски градини обикновено са едноетажни сгради, в които има малко мебели и килими, а на група се полагат по двама и половина възпитатели. Изборът на храна в тези заведения също може да ви учуди.

Почти всички градини са предназначени за малко на брой групи – 4-6. Това се компенсира с голямото количество детски заведения, които са разположени в близост до дома. Помещенията са уютни, но липсват килими и излишни мебели. Общото впечатление е, че са много функционални.

Как можеш да попаднеш в шведска детска градина

За да я посещава, детето трябва да е навършило една година. Попълва се молба в електронен вид, три месеца предварително (срокът е приблизителен). В молбата могат да се посочат до три детски градини по желание. На детето се предлага място в една от тях, но родителите могат да откажат и да изчакат. Разбира се, има райони, в които се чака повече.
Не се изисква бележка (или здравна карта) от личния лекар, за да постъпи детето в градината. Сумата, която се заплаща, зависи от доходите на родителите. Максималната месечна вноска е около 150 евро.

С приемането, родителите предоставят информация за работното си време и времето, което им е необходимо за придвижване, за да се осигури наблюдение на детето, ако родителят закъснее.

Ситуация, в която майката е в отпуск по майчинство, а детето посещава детска градина, в Швеция е недопустима.

Ако двамата родители не работят по 40 часа седмично или не учат, детето посещава градината само в часовете, в които те са ангажирани с работа или учене. Тоест може да бъде записано и за 15 часа седмично. Най-често това са три посещения по пет часа. Същата схема се прилага и ако майката е в отпуск със следващо дете. В Швеция е разпространена дистанционната работа от вкъщи и в този случай детето също има право да посещава детска градина. Вземат се предвид и болничните на родителите.

Допуска се детето да бъде заведено на градина с хрема, с кашлица, но не и с температура, ротавирусно заболяване, шарка и други вирусни инфекции. Дете, което видимо е отпаднало, също не бива да се води.

В повечето детски градини има „мокро помещение“. В него децата рисуват, цапат се, пръскат се с вода, без притеснение.

На входа на градината обувките се свалят и поставят на рафтче с името на детето. В гардеробната всяко хлапе има свое шкафче, на което е написано името му (със снимка) и имената на неговите родители. На един от рафтовете в шкафа се съхранява кутия, в която е резервният чифт дрехи на мъничето. На капака й има чек-лист, с примерно съдържание: Тук има 2 чифта панталони, 2 чифта чорапи, един суитшърт.“

В някои детски градини, в гардеробната има магнитна дъска с пиктограми. Когато възпитателят вземе последната резерва (например памперс), за да даде знак на родителите просто сваля от дъската едно от магнитчетата, което изобразява памперс и го лепи на рафтчето на детето. Така с идването си, родителят вижда кои запаси са изчерпани и какво трябва да „зареди“ на детето, без да се налага да търси възпитателя и да обменя информация с него. За „обратна връзка“ родителят връща магнита на основната дъска. Това означава, че е „получил съобщението“.

Максималният брой деца в групата е около 15. Официално за една група се грижат три и половина ( или две и половина) възпитателки. Тоест едната е в групата в 50 % от времето си, в другите часове е в други групи.  Тази бройка е достатъчна, защото рядко се случва всички записани в групата деца да я посещават.

kindergarden 1010

Примерен режим

Работно време от 6.00 до 18.00 часа

Закуска в 8 часа. Обичайното меню е сандвич с шунка и кашкавал, каша, вода или мляко.

Междинна закуска: между 9 и 10 часа – плод. Често той се дава по време на разходка.

Разходка

11,45 - обяд

От 12 до 14 часа, сън, за тези, които искат да спят. Децата си почиват върху матраци, с възглавници и завивки, без да се преобличат.

14,15  - закуска, която обикновено е като сутрешната.
Следват разходка или активни игри в помещението. Веднъж седмично се организира разходка в гората, в библиотеката, в съседния двор – извън градината.

16,45 – междинна закуска – плод за тези, които не са прибрани от родителите си.

Температурата в стаите е около 20 градуса, проветрява се редовно.

На практика (извън официално обявения режим) шведските деца са на разходки независимо от времето. Обикновено те продължават най-малко час, а най-често децата са навън в повечето време между храненията и обедния сън.

sweden

Изборът на храна е интересен. На децата се дава и пикантна храна и специфична (национална) кухня. Много разпространено схващане е, че тъй като не всяко семейство може да си позволи разнообразие в менюто, децата трябва да се запознаят с кухнята и на други страни. Конфитюри и други сладки се предлагам само на деца, чиито родители са разрешили това, обикновено в по-горните групи. Да се носят почерпки за рождени дни не е прието.

Защо шведските деца са толкова възпитани

Столовата в детската градина не се отличава от заведенията за бързо хранене. Използва се принципа на шведската маса. Има поставени купи с нарязани зеленчуци, бурканчета със сосове, подноси с топла храна. Децата (от двегодишна възраст) се редят на опашка, вземат поднос, прибори и чиния, сипват си колкото и каквото искат, отнасят подноса си до масата на която се хранят, ядат, могат да си сипят допълнително, ако желаят.

След като се нахранят отсервират подносите в обозначената зона. Готвачът само наблюдава процеса и зарежда храната, която се е изчерпала.

Изобщо в детската градина има много строги правила – свързани с реда и хигиената, всякакви ритуали, безкрайни „благодаря“ и „моля“, сериозни забрани, свързани с безопасността. При това никой не повишава тон. Възпитателите често държат деца на коленете си. Вярно, че и децата сами идват и се гушкат в госпожите, но тук постоянно ги прегръщат и целуват.

Повечето градини и училища имат защитени с парола страници, в които се публикуват новини, снимки, съобщения. Особено важните съобщения се изпращат и като есемес на родителите. На страницата може да се намери пълна информация за политиката на конкретната детска градина или училище.

Ако персоналът забележи, или заподозре, че над някое от децата е оказвано физическо или морално насилие, без да се известяват родителите започва разследване, което се провежда от социалните служби. Все пак трудно ще видиш родител, който крещи или посяга на детето си. Това в Швеция е крайно срамна гледка.

Материала подготви Янка Петкова


Препоръчваме ви статията ни за образователната система в Сингапур, където учители стават само най-добрите студенти.

Прочетете и защо холандските майки са най-щастливи.

 

 

Снимките в галерията са от детска градина в Швеция, създадена по уникален архитектурен проект, вдъхновен от местните рибарски колиби.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам