logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Иво Иванов

Надя Брайт написа чудесен текст за непорасналите мъже – нахакан, свеж, остроумен и болезнено уцелващ слабите места на силния пол – подейства ми като ритник в слабините, образно казано. Прочетох го два пъти. На първо четене оцених добрия хумор, но се подразних от стилистиката, издържана в духа на манхатънската мъжемелачка Саманта от „Сексът и градът“. При втори по-внимателен и задълбочен прочит обаче установих, че тя е ужасно права, по дяволите (Надя, не Саманта)! Разбрах какво всъщност ме е подразнило – не толкова стилът, а фактът, че се разпознах донякъде в описанията на типовете мъже. Даже на няколко места се разпознах, а това не е добре. И това за разликата между грижа и контрол е много точно наблюдение и много валидно в моя случай. Вероятно и много други мъже ще се разпознаят в типажите, но малка част от тях ще си го признаят. А майките им – още по-малко.

Накратко, статията и коментарите под нея провокираха у мен размисъл и в резултат от мисленето съм нахвърлял некои наброски, които споделям тук с широката аудитория. 

Напълно съм съгласен с авторката, че за кусурите на (не)порасналия мъж е отговорна в огромна степен мъжката майка. Това си е направо азбучна истина. У нас (а и сигурно не само у нас) майките на момчета проявяват ярко изразена склонност да фаворизират, глезят, обгрижват и дундуркат синовете си от малки, та чак докато станат кос коджа ми ти мъже, а и след това. Такива мъже и на 50 си остават мамини синчета. Показателно е, че към дъщерите отношението на майките е доста по-сурово и са доста по-взискателни, според моите наблюдения. Това е най-малкото несправедливо и мен лично силно ме възмущава и ако аз имах дъщери, лелееее, глави щяха да хвърчат!

Кога да го пратиш при майка му 

54033796 m

Ако към специалното отношение на майката се добави и фигурата на дистанцирания, вечно зает и постоянно отсъстващ баща, то бъдещият мъж е изправен пред сериозни предизвикателства в развитието си и в бъдещите си връзки, ама тук вече нагазваме в дълбоки и мътни води. 

Няма да се впускам в анализ на причините за това поставяне на пиедестал на мъжката рожба - да кажем само, че психоанализата, географското местоположение и народопсихологията могат да дадат добри отговори. Така или иначе, по-специалното и „щадящо“ отношение към момчетата е неоспорим факт, който не води до нищо добро в бъдеще. 

Така че, уважаеми майки, опичайте си акъла Овреме. Това – съвсем сериозно!

Имам безброй примери за разлигавени мъже и за жени – пичове и затова темата е важна за мен, макар и болезнена. Затова внимавам със собствените ми синове. Непрекъснато повтарям на жена ми как не им прави добра услуга като върши разни неща вместо тях, защото така потиска самостоятелността им. Също така не ги натоварва достатъчно с домашни задължения, според мен. Те могат да поемат много повече. 

Не знам защо майките все гледат да спестят на малките си мъже разни досадни рутинни занимания и гледат да ги свършат вместо тях – може би смятат, че синовете им са родени за много по-значими и велики дела? Че това не е мъжка работа? Познавам мъже, които не излизат да изхвърят боклука, защото смятат, че е унизително и ще им се подиграват. 

Като изпращахме Йоан на училищна екскурзия в чужбина, на летището една такава „образцова майка“ на негов съученик до последно лангъркаше куфара му до гишето за чекиране, услужливо подаваше исканите документи,  отговаряше вместо сина си на въпросите на служителката, до последно имаше някакви супер важни напътствия към детето и сигурно щеше да му помогне и при качването в самолета, ако не беше хладно възпряна от служителката с „Госпожо, той може и сам!“. На 15 години със сигурност може и сам и освен това така го излага пред приятелите му. Не мога да разбера как някои хора не си дават сметка за тези неща. Не правете така с вашия син, ако не искате един ден да имате „рекламации“ от бъдещата му жена или жени. Той може много повече неща сам, отколкото си мислите! Особено ако вече е на 35. 

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

18394778 m

Лошото е, че когато порасне и си намери партньор в живота, този мъж ще очаква и изисква по подразбиране същото отношение, ще смята, че му се полага по право и ще се сърди и вдига скандали, ако не го получава.

В общия случай май става така, че с времето мъжът наистина се превръща в домашен търтей, както беше написано в един от коментарите, а жена му – в пчела-работничка, която неусетно се нагърбва с всичките грижи около децата и домакинството. В един момент обаче тази роля много й натежава и започва да се пита дали сама не се е вкарала в тази мазохистична въртележка на изнемогваща от съвместяването на професия и домакинство майка и съпруга, която е свикнала да прави всичко сама и е поела върху крехките си плещи повече товар, отколкото може да носи. Всичко е започнало, разбира се, с най-добри намерения, направила е тази „жертва“ пред олтара на семейното огнище, защото смята, че така е правилно, защото обича този мъж и иска да му е добре, да се чувства комфортно. Какво става обаче, когато жертвата й не се оценява? Когато всичкият й труд се възприема от отсрещната страна като нещо, което си е„ в реда на нещата“, като функция, която й е изначално присъща. Йероглифът за съпруга при китайците е комбинация от два йероглифа - за жена и за метла. Пробвайте обаче да излезете с този аргумент пред съвременната българска жена и ще усетите какъв силен контрааргумент може да бъде дръжката на метлата.

Тук идва моментът да ви разкрия защо в големия процент от случаите ние мъжете постъпваме така - дали е защото не сме научени още като момчета от майките си, или защото сме гадни безчувствени копелета, или по някаква друга мистериозна причина, която психоанализата се мъчи да извади на бял свят. Моментът на истината! Правим го по една много проста причина: защото така ни е по-лесно!

Ние мъжете сме енергоспестяващи. Ако има вариант да не свършим нещо, ще си спестим усилието и няма да го свършим. Това не е мързел, нека го наречем „селективно участие“. Нали знаете как електрическият ток търси пътя на най-малкото съпротивление. Е, ние сме като тока. Децата „функционират“ на същия принцип на търсене на най-малкото съпротивление. Виж, жените са по-сложно устроени и по природа по-отговорни и затова се нагърбват с куп задачи, вместо да ги делегират. 

Делегиране му е майката, мили дами! Не простирай, делегирай! 

Трябваше да ми кажеш

72630033 m

Това тренираме и вкъщи, засега без зашеметяващ успех, но опитите продължават. Оказва се, че любимият на всички тъщи израз „Както го научиш“, колкото и да не ни харесва, защото, както отбелязва Надя, ние не сме немски овчарки, е все пак абсолютно валиден и приложим не само за домашните любимци, но и за съпруга, и за децата.

Между другото, тук е мястото да поясня за тези, които не знаят, откъде идва думата „съпруг“, защото това е важно за целите на моето изложение. Идва от старобългарското „съпронг“, което означава „впрегнати заедно“, СЪ-прегнати. Сещате ли се накъде бия? 

СЪ-прузите са като двойка добичета, впрегнати заедно в един общ хомот, за да теглят с обединени усилия каруцата на СЪ-вместния живот. Като Белчо и Сивушка, помните ли. СЪ-единението прави силата. Ама не Сивушка да оре на нивата, а Белчо, изтегнат на дивана, да пие бира и да гледа телевизия. Това последното не прави съединенито, а разединението. 

Ако жена ми чете това, ще реагира бурно. Точно ти ли си тръгнал да даваш акъл на хората, бе! Признавам, не съм идеалният съпруг, не съм ангел, не изкарвам отзад паста за зъби и често съм енергоспестяващ и аз, докато жена ми шета като Пършинг 2 (американска балистична ракета със среден обсег на действие) из къщи, но се старая! 

Като врял и кипял в брачния живот, искам също така да хвърля светлина върху някои широко разпространени заблуди и да дам някои съвети за намиране на подходящ партньор, за да няма после „рекламации“. 

Първо, както се казва в стария виц, винаги трябва да се прави разлика между туризъм и емиграция. Когато сте гаджета, всеки се опитва да се „продаде“ и затова се представя в най-добрата си светлина пред другия. Не се оставяйте тези евтини маркетинг стратегии да ви заблудят! Всички се правят на много мили и грижовни, сменят веднага изгорели крушки и оправят течащи казанчета, пекат настървено курабии и мъфини. Аре не на мене тия! Ако наистина сте се ориентирали към сериозна връзка, задължително се запознайте с родителите на набелязаната бъдеща половинка. Те са базата данни, на която можете да се доверите към настоящия момент. 

Всички жени рано или късно заприличват на майките си, казва Оскар Уайлд. Колкото и да се бунтуват срещу тях, в един момент възприемат същите нагласи и стил на поведение. Затова гледайте внимателно майката – ако тя ви хареса като цялостно излъчване, значи всичко е наред. Същото се отнася и до бащата – той е сравнително точна индикация в какво ще се превърне вашият бъдещ съпруг или партньор. Отваряйте си очите на четири при тези срещи: как се държат един с друг, какви са отношенията родители-деца, как си поделят домакинските задължения и поделят ли си ги въобще, кокошка ли пее в тази къща, или петел, защото този модел ще се пренесе и във вашето бъдещо семейство и отсега трябва да решите дали сте ОК с това, или не. 

Второ, обикновено жената очаква, че мъжът ще се промени след брака, че тя ще го доизкусури и ошлайфа и ще го превърне в мечтания идеален съпруг. Мъжът – тъкмо обратното – че жената ще остане все така мила, добра, сговорчива, стройна и красива, каквото е била преди брака. Ще ви разочаровам: обикновено и двете страни остават излъгани в очакванията си. Това вероятно е една от причините за разрив у много двойки – излъганите очаквания. Хората не се променят. Поне не и и в степента, в която би ни се искало. 

Затова поживейте известно време без очаквания заедно с обекта на чувствата си. Споделяйте една тоалетна. Изяжте една торба сол (добре де, цяла торба чак няма да можете, но такъв е изразът). Ще видите как след полунощ, също както в приказката за Пепеляшка, романтично посипаните по пода на спалнята розови листенца се превръщат в мръсни гащи и чорапи.

Сега е времето за рекламации, после вече е късно. Да сте гледали Овреме. Рекламации – само на касата!

Още от същия автор:

Като чуя за матура, се хващам за кобура

Йонизми & Бобизми

Най-хубавото време на годината

Или в случая - какво ѝ трябва на една майка. 

Спомням си, че преди да родя в отчетната група, в която членувах, през ден се обсъждаше какво точно ще ни е нужно. Колко чорапчета, шапчици, пелени, колко пакета памперси, шишета и биберони. Аз, благодарение на депресията, нищичко нямах желание да купувам и дори не ми се мислеше за това. Добре че двете бъдещи баби се бяха развихрили, та да има някакви дрешки детето. За биберон дори не бях помислила, докато моята баба не ме попита какво ще правим без и аз ѝ отговорих със свиване на рамене и изсумтяване. Два дни по-късно ми подари биберони, два на брой, синичък и зелен, първите и единствени, които Борис използва. Шишета имам общо три, две от тях дойдоха с помпата, третото ми го подариха в един магазин. Борис ги мрази със завидна страст и както казва баба му, искрено се обижда всеки път, когато някой се опита да го храни от шише.

С Теодор стигнахме до заключението, че за второто дете ще сме много помъдрели и няма да купуваме разни ненужни глупости (като двете бебешки корита, които в момента само заемат място). Той даже стигна до там да каже, че и количка може да си спестим, след като така или иначе само го носим и я ползваме за стол, когато сме някъде навън.

Вижте защо смятам, че бебеносенето е мега яко! бебеносене3

По този повод ето един доста опростен списък на нещата, които според мен ще ви трябват през първите месеци с бебето вкъщи.

1. Столче за кола. Или кошница, както искате му казвайте. Това, за мен, е единственото абсолютно задължително нещо, което трябва да купите. И да проучите. Да, бебенцата са много сладки, да, много е готино да ги гушкаме, но когато сме в колата мястото им е в кошницата, със затегнати колани. Борис никога не се е возил извън столчето, дори и за две минути, и няма и да се вози. Гледайте краш тестове, четете ревюта, питайте консултантите по магазините. Но задължително го купете и то преди да си доведете бебето вкъщи от болницата. 

2. Няколко чифта дрешки. Не се увличайте. Помолете приятелите и семейството да не се увличат. Новородените растат много бързо! Борис въобще не влезе в най-малкия размер дрешки. Продължавам да намирам из гардероба необличани, дори неизпрани и още с етикет дрешки, до които въобще не сме стигнали. Сега пазаруваме доста по-обрано и реално успява да носи всичко. А старите дрешки ще раздам с кеф и ще се надявам някое друго бебенце да ги носи!

3. Еднократни или многократни пелени. Така де, трябват си памперси и това е. За ужас на бабите (всички баби - и моите, и тези на Борис) бях обявила, че ще ползваме многократни пелени. Така се развиха нещата обаче, че така и не започнахме, което още ме човърка и се чувствам малко виновна. Във всеки случай обаче - не забравяйте пелените. Ние използваме мокри кърпички само навън, вкъщи директно мия дупето на чешмата, но памперсите са си нужни навсякъде.

4. Храна и вода. Колкото и очевидно да звучи, напомняйте си. Сложете в списъка за пазаруване лесни за хапване неща, които са и хранителни. Аз си държах в халата по две бисквити - много големи, единично опаковани, с мюсли, фурми и куп други вкусни и хранителни неща. Често се случваше да кърмя (а в началото кърменете отнемаше цяла вечност) или Борис да е заспал върху мен и да не мога да стана, а да усещам, че ми прималява. Кърменете гори до 500 допълнителни калории на ден, а за да имате кърма и да се чувствате добре, а не като парцали, трябва тялото ви да е получило достатъчно гориво, че да функционира. Разнасях си и една стъклена бутилка вода с мен навсякъде и си напомнях да пия. Бях помолила и Теди да ми напомня, защото постоянно забравях. Ако има и кой да дойде и да ви сготви, още по-добре.

bebeitedi

Невидимо присъствие 

5. Половинката. Знам, че не всеки може да си позволи да вземе този първоначален болничен по бащинство. Но ако има как, направете го. Първите две седмици вкъщи са.. много сюрреалистично преживяване. Нашите бяха безмерно щастие. В същото време обаче трябва да свикнеш с новото си тяло (аз поне го чувствах като ново), с новото същество вкъщи. Всички освен Теди ме дразнеха. Признавам си го, колкото и да помагаха и мама, и Мими, и Иван... много ме дразнеха. Исках да сме си сами, да се гушкаме, да обсъждаме колко са му малки крачетата, ушите, нослето. Само с него можех да споделя цялата си радост и уплах, и удивление. И наистина имах нужда да е с нас през това време. А и искрено вярвам, че това допринесе за желанието му да се грижи за Борис наравно с мен - да го къпе, да му сменя памперсите, да го успокоява и приспива.

6. Почивка. Каквато и да е тя. Може и да не измиете чиниите. Може и да не сготвите. Може да не пуснете пералнята. На фона на адекватността и спокойствието ви, това са дребни работи. Да, приятно е да живеем в чист и подреден дом, но не и за сметка на собственото ни спокойствие, а и на това на бебето. Имало е дни, в които въобще не сме ставали от леглото. Имало е и такива, в които съм приготвява тристепенно меню, изчиствала съм цялата къща, даже съм успявала и да се среша. Нещата се нормализират и влизат в ритъм, но в началото най-важното наистина сте вие и бебето. А не чиниите.

7. Спокойствие. Това го приемете по-скоро като пожелание от мен за вас. Аз съм страшен непукист и трябва да се случи нещо наистина страшно, за да се притесня (за разлика от Теди, който се притеснява за всичко!). Та в това отношение съм много спокойна майка. Всички ми казват, че заради това Борис е спокойно бебе. Не знам дали е така, може и да е, може и просто така да се е случило. Това, което искам да кажа е, че.. няма нужда да се притеснявате излишно. Бебетата не са толкова чупливи, колкото изглеждат. Истината е, че имат нужда от много малко - храна, прегръдки и мама и тати. Нямат нужда от скъпи дрешки, модерна количка и хиляди играчки. Имат нужда от грижи и спокойствие, за да бъдат и те спокойни. Естествено, има по-плачливи бебета, има боледуващи бебета, има кисели бебета, има социални бебета и бебета, които не обичат непознати хора. Но ако сте здрави и заедно, всичко ще бъде наред и абсолютно страхотно, сигурна съм!

 

Това е. Нищо друго не ми е трябвало в самото начало. Леглото в стаята на Борис и до днес се използва за склад на изпрани, но неприбрани дрехи. Двете вани само заемат място в банята. Помпата за кърма използвахме само когато искаме да се поглезим и да излезем двамата за няколко часа, но ни е страх Борис да не огладнее. Играчките в началото са абсолютно ненужни, с времето ще разберете кои ви дразнят и кои са ви симпатични и нямате против да ви се търкалят в краката.

Снимайте се много и често. И бебето, и себе си, и всички останали с него. Гушкайте се, колкото можете - бебетата не се разглезват, те имат нужда от топлина и близост, за да са спокойни. Махнете негативното от живота си, доколкото можете - осъзнах, че толкова много време и нерви хабя по негативни хора, негативни фейсбук групи, негативни неща, които гледам, че не ми остава време да си почина и да се отпусна. Като цяло... колкото и безумно сектантско да звучи, отдайте се на майчинството през тези първи месеци. Няма нищо лошо единственото, за което мислите, да е бебето. Няма нищо лошо да не искате да сте далеч от него, да не искате да излизате все още. И, надявам се, няма нищо лошо в това да се чувствате сякаш точно това е най-щастливият период от живота ви..

Поне с мен беше така. И продължава да бъде.

Автор: Яна Пеева

Препоръчваме ви още: 

Бебешка аптечка

Плевел и плява

Бащите, които пълнят морето

 

Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

Майка ми вчера дойде за един ден. Вече си тръгна. Не я привлича селският живот. В Бургас имало концерт на Стефан Вълдобрев. Тя е по-социална от мен. Аз ще изляза веднъж на високосна година, майка ми обикаля кат бита мастия цял ден улици и концерти лятото.

Нека! Да е жива и здрава! Не е това темата, обаче, драги приятели.

Темата, е че детето прихвана за няколко часа нещо ужасно гнусно от нея! Ако беше бактерия - щях да се радвам и сега да не пиша тези редове, а да правя кълбета и да звъня на двама различни доктори. Друго прихвана, а именно сричката, възклицанието - ИИИИХХХ!

Това е страшна напаст, приятели жарки, това е безумие, което вече се впи и пропи в речника на детето. От друга страна и аз много се стряскам, защото той подвиква ИИИИХХХ на всяка крачка, и а-ха да заиграем и завием всички едно дунавско хоро и да разчупим стари снаги, ние се плашим и сме в тиха наближаваща истерия какво всъщност е станало този път! Детето е на двора и се чува:

- ИИИИИИХХХХХ!!!

Хвърлям картофа във въздуха, пускам черпака в мивката и излизам в свински тръс на двора, за да видя какво е станало!

Нищо!

Нада!

Не е станало нищо! Минал комар през краката му.

Отива в тоалетната:

- ИИИИХХХХХ!!!

- Коце, добре ли си, майка? Да звъня ли в шокова зала? Постоянно казваш ИИИИХХХХ, все едно нещо лошо се е случило или си се уплашил, а то няма нищо! Така притесняваш и мен, не мога една цигара, дет се вика, да изпуша на спокойствие, на рахат и на влага, да му се не види!

Играе в двора. Напълнила съм му леген с вода. Топла, не бойте се, приятели, от минералните извори на Девин, лично за мен една цистерна докараха, да играе детето, да се плацика в скъпотия и богатлък.

ИИИИХХХХХ!!!

Т'ва е, казвам си, вече верно нещо има! НЛО е кацнало точно в нашия двор или минимум онзи хеликоптер, който върти по сто пъти дневно Лозенец-Писменово е стоварил перки в ябълките. Дошла е трета раса и ще изляза да ги посрещна с бъклица вино и топла питка с брашно от рожков! Т'ва са трета раса хора, те за глутен не са и чували!

- Коце, тамън ли си, мама? Ихкаш цял ден, всичко наред ли е? Тик ще ти стане, ще отворим работа на една сюрия логопеди, сума пари ще изхарчим по теб!

- Айде, стига вече, майче! Намерих червей. - казва. - Умрял е!

В този печален момент излиза съседката, която крещи на внучка си:

- Говно с говно, ща пребия, стига си викала!

И ние с Коцето в един глас:

- ИИИИИИХХХХХ!

Препоръчваме ви още:

Да случиш на съседи

21962506 m

Автор: Анелия Зарева

Скъпи майки, ако детето Ви е болно, ВОДЕТЕ ГО НА ЛЕКАР, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!

От няколко дни съм в отпуск, всичките ми сто деца са на море и упорито късат нерви на баби, дядовци и хазяи. Аз нямах шанса да присъствам на тоя малък апокалипсис и останах вкъщи да се лекувам и да си чистя бърлогата! Лекувах се, чистих, лекувах се, чистих иси рекох: „Я седни, опъни си краката и разходи поглед по нюзфийда да не пропуснеш някой изригнал вулкан, голямо астрономическо събитие или обявена наскоро война, че ти отиде общата култура!“

Та опънах се, забих подута муцуна в монитора и се зачетох. Поредната холивудска знаменитост се самоубила, херцогинята Меган с нова рокля на Прада, ново доказателство, че Луната е станция за наблюдение на извънземни... Май трябваше да продължа с хигиената...

Иизведнъж - пост в една от стотиците групи за майки по градове, в която нямам идея как съм попаднала, който гласи горе-долу следното: „Мами, дете на 2,5 год., повръщане 5 пъти, температура 38,5. Не мога да сваля температурата! Помагайте!“ 

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ

29032961 m

Аз съм майка на 3 деца, по образование съм фармацевт и всеки път, когато вляза и се зачета в някоя от тия групи, сърцето ми спира на всеки три минути, изпотявам се, прилошава ми и получавам паник атаки до края на деня! Затова и рядко го правя!

Но този път прочетох толкова много глупости от жени, които говорят с невероятен авторитет и убеденост, че знаят какво казват, без да си дават сметка колко могат да навредят! И реших да седна и да напиша няколко реда по въпроса. Вероятно ще предизвикам гнева на стотици майки, но ако накарам дори една да се замисли и да вземе правилно решение, имало е смисъл!

Скъпи майки, 

групите във Фейсбук, в които споделяте проблеми и търсите съвети са страхотни като идея. Стига исканите и даваните съвети да са за: ваканции, петна от боровинки, учебни помагала, частни учители и всички други дребни неща, които НЕ СЕ ОТНАСЯТ ДО ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА ВИ! Научето го това, повтаряйте си го, сложете си го като тапет на телефона и следващия път, когато детето Ви е болно, заведето го на лекар, по дяволите!

Състояния свързани с повишена температура и /или често  повръщане и разстройство са опасни за малки деца. Хомеопатията и кърпите с оцет са чудесни практики, но не и в тези случаи!

Ако детето Ви има такива симптоми, направете следното:

  1. Изключете си интернета – незабавно!
  2. Отидете до най-близкото  превозно средство!
  3. Заведете детето до най-близката болница!

14155652 m

Децата по различен начин понасят повишената температура, някои я свалят без лекарства, на други лед и оцет им действат много добре, трети се справят само с помощта на хомеопатията, НО това са изключително малобройни случаи и гореспоменатите начини НЕ СА най-доброто решение  ЗА ВСЯКО ДЕТЕ! Спрете да давате съвети, без да имате никакви познания и наблюдение върху състоянието на детето, за което коментирате!

Антибиотиците не са дело на Сатаната! Знам, че много от вас вече са в пълен шок, но е научно доказано, че не ги е открил той с ясната цел да отрови децата ви!

Антибиотиците:

  • Не предизвикват зависимост!
  • Стига да са изписани адекватно и за състояния, които изискват лечение с тях, вършат страхотна и бърза работа!
  • Не помагат при вирусни инфекции!
  • Не се назначават от Дидето, Лили и Пепи и основанието за включване на такъв не е: „Пък една приятелка е много доволна!“

Мога да напиша още сто неща за тях, но това са най-честите глупости, които чета! 

Билките? Много ги харесвам - факт! Те също са чудесни, но главно като  съпътстващо лечение, а когато става въпрос за дете- винаги се консултирайте дали са приложими - с лекар или поне с фармацевт!

Същото важи за всички домашни илачи – оризова вода, компреси и каквото друго се сетите!

МОЛЯ ВИ, имайте  грам здрав разум и престанете да излагате децата си на риск!

Разберете, че лекарите наистина учат много и важни неща,могат да предвидят как ще се развие състоянито на детето ви и са подготвени да реагират адекватно!

Освен това познават лекарствата и начините им на действие много по-добре от всичките Ви приятелки и комшийки взети заедно Гарантирам!

Това, че искате и давате съвети, различни от "Заведете го на лекар“ е престъпно безхаберие, неимоверна глупост и според мен трябва да е подсъдно! 

Това, което няма да ви кажат...

105389256 m

Забравих да спомена любимите ваксини

Спрете да спекулирате по темата! Не познавам нито един лекар или фармацевт, а вярвайте  - познавам много, който не е ваксинирал детето си! 

Но в крайна сметка, какво пък толкова разбират лекарите и фармацевтите – учили там известно време, прочели стотици хиляди страници, повечето от които могат да цитират, излекували хиляди хора...

Отказвам да повярвам, че българската майка е способна на такава деградация!

Все пак в края искам да благодаря на майките, чиито бисери четох. С такава ярост не съм чистила никога! И да им кажа едно последно нещо:

Много е тъжно, когато някой непознат е по-загрижен за детето ви от вас самите! 

Наистина много тъжно!

***********

Препоръчваме ви още от същия автор:

Някога си бях съвсем наред

Дарге Преателе! 

Еротичният сън на една домакиня

Размисли за теглото, вселената и всичко останало. Да го коментираш или не – това е въпросът. Този текст ни прати Алина Свиленова, млада майка, на която е писнало разни и случайни познати и приятели да коментират теглото ѝ. 

Разговор с колега в университета. Интелигентно, будно момче. По принцип.

- Ти защо си толкова слаба? – с искрено любопитство пита той.

- Ами не знам, такава съм си откакто се помня. – отговарям аз за 1278249 път в живота си.

- Ама по колко пъти на ден се храниш? Какво ядеш?

И така нататък, и така нататък, близо 40 минути. Едва в края на кръстосания разпит осъзнавам една шокираща за мен истина, за пръв път в живота си. Когато за пореден път някой познат вместо “Здрасти, как си?” ми каже, че (ПАК) съм отслабнала (а аз цял живот с малки изключения си тежа едни и същи килограми, нещо не преценяват добре тези чужди доброжелателни очи!) и когато аз обясня любезно и търпеливо на човека, че няма нужда да се притеснява за мен, защото съм абсолютно здрава и си хапвам предобре, човекът просто не ми вярва. Колегата ми, оказа се накрая, е бил убеден, че съм патологична лъжкиня и просто гледам да пренасоча разговора, криейки, че пазя безбожно строги диети или тичам дълги километри всяка сутрин.

Някой може би ще си помисли, че щом чак пък толкова често в живота ми са отправяли коментари за това колко съм слаба, че съм седнала да пиша този ферман, може би наистина имам някакъв здравословен проблем с килограмите. Повярвайте ми, здрава съм. Не просто не съм болнав човек. Жилава съм. Боледувам по 4/5 дни в годината максимум. Откакто родих преди почти година и половина, съм била болна един следобед. Поставяла съм рекорди на работа по изпълнени задачи в най-напечените периоди, които са траели не една или две седмици. И, като се замисля, мога държа и на глад рекордно дълго време. Това отчасти може да обясни кльощавостта ми. Или пък е следствие от нея... Тъй като тук историята заприлича на вечния философски въпрос за “Кое е било първо – яйцето или кокошката?”, мисля да прекратя лиричното отклонение.

Доста години минаха от случката с колегата, но го помня като вчера. Сега съм по-категорична в отговорите си и нежеланието си давам обяснения защо тежа еди-колко-си, но пак често получавам подобни въпроси/коментари. Останах с впечатлението през годините, че някак си се подразбира, че наднорменото тегло не е прилично да се коментира. Тук веднага уточнявам, че не говоря за грозни коментари, направени зад гърба ви, докато вървите по улицата. Говоря за ситуациите, в които съвсем съзнателно и в лицето ви ваш познат коментира теглото ви като част от някакъв разговор. Ако някой е възслаб в чуждите очи, обаче, няма проблем да се направи коментар по въпроса, бил той абсолютно добронамерен или не. Може и да греша, но като човек, свикнал да получава въпроси и/или коментари по темата ежедневно, откакто се помни, а е почти на 30 години, няма как да мисля иначе.

Трите килограма, които убиват

photo 1524678516592 b3fbf8938717

Някои хора ще си кажат “И какво, какъв е проблемът? Щом си слаба, единствено можеш да се радваш, а ако го “правиш” и без усилия – нямаш право изобщо да се оплакваш! Голяма работа, че някой нещо е изкоментирал”. И сега ще обясня защо изобщо подхващам тази тема, която бих искала да нарека “Що е то тегло и има ли почва у нас”.

Теглото на човек, било то ниско или високо, или нормално (но кой по дяволите може да каже кое е нормално? Стига човек да се чувства добре и да е здрав, значи е нормално, независимо от мнението на хиляди експерти) не е самостоятелна величина в съществуването ни и съответно отделни откъслечни коментари по негов адрес са свързани с дълбоко неразбиране за неговата същност.

Философът в мен завоалирано се опитва да каже, че повечето пъти хората тежат, колкото тежат, без сами да са си го избрали и без задължително да се харесват – да, включително в случаите, когато имат ниско тегло, гарантирам ви го.

Теглото се влияе от всякакви неща, които ни се случват непланирано, изневиделица, често направо против волята ни. Всяка промяна, било то малка или голяма в живота ни, положителна или отрицателна, може да се отрази на теглото ни. Смяна на жилище. Проблеми вкъщи. Проблеми на работа. Или по-точно “промени”, а не “проблеми”. Липса на здрав сън. Липса на хубава храна. Липса на време да ядеш хубава храна, дори да си си я сготвил лично. Липса на време/мотивация/средства да се захванеш със спорт. Липса на здравословни навици. Наличие на здравословни навици, но такава промяна в обстоятелствата около теб, при която просто не можеш да си позволиш повече да ги практикуваш както преди. Изреждам неща, които ми хрумват като на новоизлюпена майка. За друг човек може да има други причини. Но причини винаги има. И за разлика от килограмите, причините не се виждат с просто око.

По традиция, за нещата, които се виждат от всички, всеки е експерт. Всеки може да изкометира дали сте твърде пълен/слаб и как трябва да промените живота си, за да постигнете подходящото според него тегло, дори да ви е виждал само един единствен път. Но почти никой не вижда причините за теглото. С други думи, всички страшно добре разбират какво да се прави по отношение на симптома (теглото), но никой нищо не казва за причината, защото дори не се сеща, че я има. А тя не е една, не са две.

Тук не искам да отрека ролята на волята. Знам, че има хора, които изглеждат така, както изглеждат, защото са полагали много усилия за това и буквално с пот са извоювали атлетичното си тяло. Но в повечето случаи, човек изглежда така, както изглежда, не по собствен избор, или поне не напълно. Повечето хора, които познавам, да не кажа всички, имат поне по едно нещо, което не си харесват в тялото, дори да спортуват редовно и това нещо обикновено не могат да го променят волево.

До голяма степен пиша този текст, защото сигурно в 90% от случаите, когато някой за пореден път е коментирал колко съм слаба, е било с най-добри намерения. Вярвам, че често хората го правят с искрена загриженост или с убеждението, че правят комплимент. Оценявам добрите намерения, но смятам, че като разумни същества не можем да правим нещо, само защото мислим на някого доброто, хубаво е и от време на време да поразсъждаваме това нещо помага ли му действително по някакъв начин. И всъщност дали единственият резултат от намерението не е да накараме човека сконфузно да се усмихне и да се чуди как да отбие темата. Няма да чуете някой бясно да отказва да говори, когато му кажете – “Ама, Марийче, пак ужасно си отслабнала!” По тази тема просто преглъщаш и се молиш по-скоро да приключи. Защото е дълга, сложна и широка, и както всеки обича да пуска доброжелателни съвети/коментари по темата, така почти никой няма наистина да вземе да те изслуша докрай и ще си каже, че ти, не той, от мухата правиш слон и не си наред да взимаш този осемстотен коментар чак толкова насериозно.

Мамо, не казвай...

photo 1531928351158 2f736078e0a1

Всичко, което искам да постигна с този текст, е, ако вие лично, или пък ваши познати, обичате от време на време най-доброжелателно да коментирате колко слаб е някой, бил той дете, тийнейджър, възрастен, да не забравяте в този момент, че човек не тежи много или малко, защото така му е кеф и така си е наумил. Въпреки че цял живот съм слаба, малко след раждането започнах да смъквам още повече. Исках ли го? Не. Харесвам ли се още по-слаба? Не. Но причини за голямото отслабване много. Липса на сън. Много често кърмене в продължение на повече от година. Нередовно хранене. С две думи – всички нужди на бебето са първи, да поддържам добри отношения със съпруга, въпреки че главата ми е все недостатъчно отдадена на връзката ни, откакто се появи нашето съкровище, него ако питате – второ, поддържането на някакъв ред в джунглата, наречена дом – трето, а аз и моите лични нужди... някога, някъде. Това не значи, че се оплаквам. Всичко това са неща, които отново бих направила по същия начин заради прекрасното си семейство. Те са абсолютно съзнателен избор. А загубата на няколкото килограма е просто едно незначително за мен следствие от избора, независимо че за много хора изглеждам болезнено кльощава. Всякакви коментари за това, че съм твърде слаба по нечий критерии, покрай грижите за най-важните неща в живота ми, са абсолютно излишни. Единствено показват, че човекът отсреща идея си няма какво е важно за мен в момента.

Накратко – ако не сте абсолютно убедени, че смъкнатите/качените килограми на човека пред вас са резултат от преднамерените му действия и  че той е доволен от резултата, по-добре изобщо не коментирайте теглото му.

Да, не само когато е наднормено, а и в случаите, когато е ниско. А ако наистина, ама наистина смятате, че човек, на когото държите, има здравословен проблем (и/или пък психически) по отношение на килограмите и сте искрено загрижени, опитайте се да разберете какво се крие ЗАД ниското тегло, по възможност на истинска среща с човека, в която да му отделите поне час два, а не при кратко разминаване по улицата. Директен коментар за килограмите, ако има наистина сериозен проблем, единствено ще накара човека да ви заобикаля отдалеч и да избягва темата по всякакъв начин. Вместо това, попитайте го как е напоследък, как се чувства с новите неща в живота му, ако няма такива – със старите. Нещо тревожи ли го. И така нататък. И не се фокусирайте само върху проблемите. Дори най-хубавите неща в живота водят до стрес, а той може да се отрази на килограмите. Аз съм отслабвала най-много в живота си два пъти – първият път при много тежки семейни проблеми, а вторият - когато се грижех за бебето си и бях (и все още съм) по-щастлива от всякога.  Не забравяйте – човек понякога просто си е такъв, колкото и съмнително да звучи, възпълен или възслаб. Ако не му вярвате и сте убедени, че лъже, защо изобщо подхващате темата в края на краищата?

А ако става въпрос за новоизлюпена майка/татко - заведете го/я на място, където можете да си хапнете хубаво. Или, ако има как, подарете му/й няколко часа сън, като помогнете с гледането на палавото му съкровище например ;)

 

Препоръчваме ви още:

Добре в кожата си

Защото се заслужавате

 

 

Автор: Лени Рафаилова

- Цекооо! - провикна се от леглото Цеко. - Де си, ма? Де ми захвърли гащите бе, жено проклета? Пу, маааа му! Егати жената, като ти трябва я нема, а като не щеш да ти дреме до гъза, тя ти се вре и ти пие неуморно кръвчицата, досущ проклет кърлеж.

Седнал в кревата, зачервен, запотен и без гащи, Цеко чоплеше палеца на левия си крак. Някаква мръсотия се бе загнездила в края на пожълтелия нокът и не му даваше мира, па нали и Цека не идваше, трябваше с нещо да се занимава. Хубав мъж е Цеко, 100-110 кила, мъж канара, дето вика Марчето от кебапчийницата, с ръце като мечешки лапи, хем големи, хем топли. Като те подхванат и ти стопяват лагерите. За тия ръце често мислеше Марчето нощем и се потеше от нежност, от горе до долу. Едър, голям човек е Цеко, ама и хубавец го раздава.

Преди години даже в конкурс за мистър мускул спечелил второто място. Второ, не, защото другият бил с по-големи или по-мускулести мускули, а защото бил син на Ванко Пачата. Ванко Пачата пък бил  в интимни отношения със Сийка Моцева, ама нещо не им се напаснали химиите и се разделили с малко рев и лек кьотек от страна на Сийка. Ама това отдавна било, после Сийка се сгодила за Мишо Хърбата и заживели в село Драгойчинци, някъде близо до Сръбската граница. Две дъщери родила Сийка. Бойка и Сойка ги кръстили. Така пожелал Хърбата, щото звучно било като вземеш едно след друго да ги произнасяш. Живели в Драгойчинци, после отишли на Варна, че климатът там по-сгоден бил за Сийка. Бизнес завъртял мъжът й, с карантия - дроб, уши, свински крачета. За десет години така му пораснал бизнесът, че поръчките станали повече от прасетата, а парите в дюшеците повече от мечтите. Ама то нали много хубаво на хубаво не е, та една нощ като се прибирал леко почерпен Хърбата, някакъв турист го отнесъл с кемпера си, само на две пресечки от дома. Лошо идело за Сийка, Бойка и Сойка. Сами трябвало да се оправят, ама Сийка била съобразителна жена и набързо се захванала с кротък бизнес. Работите на мъжа си разпродала светкавично, хич без да й мигне окото, щото тия смрадливи карантии, къде двайсет години произвеждали в деликатния й стомах такъв силен и постоянен рефлукс, че ни доктори, ни илачи чудодейни помагали. Основала Сийка модна агенция. Осъществила моминската си мечта. И тая осъществена мечта не миришела, поне не и на свински крачета. Ароматно станало за Сийка. Колкото и да казват, че парите не миришат, развитото до съвършенство Сийкино обоняние безпогрешно надушвало всякаква валута конвертируема. Бойка и Сойка станали топ модели и това съвсем естествено наложило малко да се тунинговат, започвайки от тия "недодялани", както се изразявали, имена. Така модният небосклон се сдобил с новите си бляскави и звучни момичета Бони и Сони. Сийка пък се пременила на Сия и неочаквано животът сменил напълно и аромата и формата си!

Забързали се дните, затъркаляли се презглава между конкурси, фото сесии и изискани празненства. Мис мокра фланелка, мис суха фланелка, мис монокини, мис без бикини. Барове, кръчми, Планета, Комета, красиви мъже с красиви шкембета и бременни портмонета. Зловонието на карантията бързо било забравено и Сийка засияла от щастие и прескъп брокат. Но нали много розово не е на розово, та една утрин, след бурна, луда нощ, Сия вдигнала натежалите си от златист брокат клепачи и внезапно осъзнала, че изпитва остра необходимост от мъж. Ама не от мъж, дето само да й зяпа в портфейла и да й лиже стъпалата, а мъж стабилен, силен и могъщ, дето знае къде да те шляпне, та да не остави следи. С пробуждането на слънцето и деня, в мислите на Сия се пробудил и засиял споменът за Ванко и оная тяхна недовършена любов. Мъчила се Сия да укроти обзелата я страст, но колкото повече се мъчила, толкова по-отчаяно желаела да се отдаде на мощната Ванкова прегръдка, да впие той мокри уста в нейните бухнали устни, да плъзне яката си лапа по нежния й гръб и да я сграбчи жадно за сочния, плътен задник. На това си желание Сия просто нямала сила да устои. А голямата страст възбужда мозъка и го кара да работи по-усилено и ефективно, та Сия набързо отменила три конкурса и шест партита, звъннала тук-там и  уредила грандиозен спектакъл в родния си град, в града на Ванко. Метнала се на колата с момичетата и хукнали да съживят любовта.

Щом Ванко разбрал за предстоящата фиеста и чие дело е тя, мускулът му изтръпнал и се втвърдил като камък. Страстта нахлула в кръвта  и в зениците му лумнали дяволити пламъци. Викнал Ванко големия си син. Ячко момче и хубавец, любимецът на всяка женска аудитория в града. Решил се Марко да участва в конкурса за "Мистър мускул", кулминационната част от програмата на Сийкината фиеста. В конкурса се записал и Цеко, който по нито един мускул не отстъпвал на Марко, само дето в джоба му имало най-много 5-6 смачкани лева, а в тоя на Марко парите били навити на дебело руло и вързани с ластик, така че образували забележителна подутина в джоба му, която наред с другите негови съвършенства му давала достойна преднина пред синеокия Цеко. Както се и очаквало, при срещата на Ванко и Сийка, при този грандиозен сблъсък на заредените им с кипнала страст молекули, настъпил гигантски емоционален взрив, ударната вълна от който помела де що имало жив човек наблизо. Като се разцелували всички, като се запрегръщали, та за малко да пропадне и конкурсът. Пляснал Пачата Сийка по задника и доволно опипал чатала си. Сойка и Бойка трепкали с осемсантиметрови мигли около Марко, та да не му е много жега на момчето и да не се много поти. Ама и потен леко така, даже по-впечатляващ им се струвал той. А пък и като се изправил на прясно скования подиум, като изпъчил гърди и надул мускули, време било да се вика линейка за тия момичета.

След Марко, ред дошъл на наш Цеко. Неспокоен бил той, за пръв път му идвало сега на сцена да се показва, а пък и така по долни гащи само. Ама хубави били гащите на  Цеко. Миро Лудия му ги бе дал, за отплата, че Цеко му оправил сифона на мивката. Биваше го Цеко в тия работи и лесно не се отказваше. Баща му болен, майка му си заминала, а брат му още фърфалак. Та де що възможност за работа имаше, Цеко бързаше да я свърши, та да скалъпят и тоя месец. Затова и се захвана с конкурса, въпреки че по природа скромно и притеснително момче беше. Горещо е под прожекторите и Цеко се поти, краката му треперят, по пръстите на ръцете му боцкат игли от напрежение. Бойка и Сойка са на сцената, в светлината на калпавите прожектори. Кълчат заоблени кълки и хвърлят пакостливи погледи към тържествуващия в публиката Марко. Музиката гръмва и Цеко ще не ще попива мътните погледи на елитната аудитория. Затваря очи и си представя, че още е дете и тича бос по поляната. Майка му полива градината, баща му в другия край на двора цепи дърва, надига потно шише бира и подсвирква закачливо на жена си. Тя вдига очи от земята, усмихва му се широко и му се заканва по детски с пръстче. Какви нежни ръце имаше тая жена. Цеко помнеше мекотата и топлината им. Помнеше Цеко и го болеше, ама не плачеше ни пред баща си, ни пред брат си. Плачеше в съня си и сълзите безпощадно пареха лицето му.

Още от Лени:Четири литра море

21962506 m

Горещ смях се разля сред възбудената публика. Овации, дюдюкане и кикот. Цеко отворя очи. За миг двете палави моделки са дръпнали и свалили гащите му, до сами земята. Стои Цеко и не помръдва. Прожекторите още по-силно светват и светлината им дращи по мократа му кожа. Овациите не стихват и ето, че Цеко започва да се олюлява. Една тъмнокоса келнерка дръпва покривка от близката маса, разхвърчават се чаши, кюфтета, домати. Стъклата се пръсват по пода, звънят, дрънчат вилици и ножове. Тя скача на сцената и увива покривката около кръста на Цеко. С една ръка я придържа да не падне, с другата го хваща за мократа студена длан и го дръпва назад. Извън светлините на алчните прожектори и хищните погледи на публиката. Набутва пребледнелия Цеко в тоалетната за персонала и тиква в ръката му гащите, които предвидливо бе успяла да грабне от сцената. Излиза.

След малко се връща. Цеко е вече по гащи, лицето му що-годе е възвърнало цвета си. Той се обръща към момичето и с потрепващ глас благодари. Тя  се усмихва леко. Очите й са големи и тъмни, приличат на лъскави черни копчета. Турмалин. За сърцето на Цеко. Така станало, че голямата любов взела, че дошла точно в този неприятен момент. Ама нали така е в живота - малко лошо - малко хубаво, малко сол - малко мед, малко дъжд - после слънце. За разкош. Разкошна била и Цековата Цека. С очи като копчета, крака на богиня и сърце на кошута.

Такава я виждаше Цеко и тогава и сега, докато я чакаше да се върне от банята и да му донесе гащите. Без гащи Цеко никога не ставаше от леглото. И колкото и да й се щеше на Марчето от кебапчийницата, за Цеко неговата Цека беше единствената жена, която можеше да сваля гащите му, когато си поиска. А тя искаше често. Той също.

Препоръчваме ви още:

Дантелени недоразумения

Исполин, който може да промени света

Диана, ти си страхотна жена

Две краставици и шише ракия

Автор: Виктория Бешлийска/Words do worlds
Който търси, намира — понякога „повече”, отколкото е търсил.
Така става, когато сам си измисляш мъдрости. Например, ударил си дъното и си викаш, че единственото, което може да те оправи, е само дъното на някой хамак, защото дъно дъно избива. И докато гледаш в любимото Airbnb картинка на лилав хамак, опънат пред къща в гората, вземеш, че я букнеш цялата за събота вечер — хем близо до София, хем уединена в планината, за да бъде само за твоето семейство, което е натрупало излишък от умора, с какъвто и цяла Източна Азия не може да се похвали.

Автор: Ина Зарева

Катя е на 24, неомъжена, без деца. Следва задочно и работи по специалността си. Има много хобита, достатъчно свободно време за тях и безкрайно вдъхновение. Доскоро е живяла активно и пълноценно. После среща нея.

Мила е на 38. Разведена с едно дете. Има собствен бизнес, красив и луксозен живот. Влюбена е в пътуването, шопинга и козметичните процедури. Докато не се появява тя.

Ваня е на 40. Има две прекрасни деца и грижовен съпруг. Работи като фрийлансър и разполага напълно с времето си. Обича да спортува, да шофира, да се разхожда, да играе с децата си. После тя влиза в живота ѝ.

Започва със силно сърцебиене, изпотяване, изтръпване, треперене, втрисане, гадене, дезориентация, чувство за нереалност и неописуемо силен страх. Единствените две думи, които успяват да се откроят във все по-замъгления и потъващ някъде дълбоко разум, са: „Умирам!“ и „Бягство!“. Тя те държи в ледената си прегръдка не повече от 10 минути, но умората е като след няколкочасова борба. Толкова си изтощена, че дори не можеш да се разплачеш.

И после започва истинският ужас - страхът от нея.

Вече никога и никъде не си сама. Тя винаги е с теб. Ужас, очакване, ужас, очакване. Кошмарният калейдоскоп разбърква целия ти свят и те оставя съвсем слаба, трепереща и уплашена до смърт.

Първо решаваш, че умираш. После, че си болна от неизлечима болест. Накрая – че просто полудяваш. 

Изследвания. Прегледи. Страх. Много страх.

След месеци разбираш, че и ти, както трите безкрайно различни жени, си срещнала нея – паниката.

gabriel matula 300398 unsplash

Катя:

- Знам, че все някога ще умра и не ме е страх от това. Но не искам да умирам по няколко пъти всеки ден. Започна на един много тежък изпит. Излетях от залата и знаех само, че умирам и искам да избягам. Прибрах се вкъщи и не излязох цял ден.

Мила:

- Не мога да отида никъде. Случва се постоянно. В мола, в пробната, във фризьорския салон, в офиса. Навсякъде. Това вече не е моят живот. Бих дала да ми отрежат пръст, ако знам, че ще си отиде завинаги.

Ваня:

- Започна след много тежкото раждане на второто ми дете. Отначало отдавах всичко на хормони, следродилен стрес и депресия. Докато не осъзнах, че не мога да изляза от вкъщи. Не мога да изведа децата си. Не мога да стигна до детската площадка. Многото хора ме ужасяват. Шумове, светлини, какъвто и да било дискомфорт – всичко отключва нови и нови пристъпи. Тъпча се с успокоителни, за да отидем на кино. И винаги сядам в края, за да мога да изляза веднага, ако се наложи. 

Паниката изважда всичко от контрол – животът, работата, удоволствията. Иронията е, че тя се настанява най-често точно там, където контролът винаги е властвал. А заедно с него и неизменните -  напрежение, умора и тревожност. Те често биват пренебрегвани и потискани, избутвани и неглижирани. Докато един ден не се завърнат триумфално с нея – тапата на шампанското, както често наричат паническата атака. Тя изважда на повърхността всичко преглъщано и търпяно, в името на добре подредени и управлявани кариери, семейства и начин на живот. Тя изкрещява във вените ти:  „Спри вече! Промени се!“

Паниката е предупреждението, което съхранява живота ти. Кара те да забавиш темпото, да почувстваш отново себе си, да прецениш  приоритетите си, да преподредиш света си, да промениш, да смениш, да напуснеш, да започнеш, да изградиш, да се откриеш и да живееш.

Паниката се оказва най-добрата ти приятелка. 

Тя няма да ти причини болка, смърт или каквото и да било от това, което ужасеният ти мозък диктува.

Няма да умреш. Няма да получиш инфаркт. Няма да се задушиш. Няма да полудееш. Няма да припаднеш. Няма да се срутиш на улицата. Няма да загубиш себе си.

Това, което може да те спаси от страха, е да му се отдадеш. Звучи абсурдно, но единственото, което можеш да направиш в такъв момент, е да се отпуснеш, да дишаш в шепи или в хартиен плик и да се предадеш на всички тези ужасяващи симптоми. А когато те отминат, когато си направила всички необходими изследвания, които само да потвърдят, че всичко ти е наред, тогава започни да действаш.

Untitled 2

Потърси техники за дишане и релаксация. Психотерапевт. Терапия. Но най-вече потърси себе си. Някъде по пътя си се оставила да паднеш от натоварения с ангажименти, отговорности и задължения, добре контролиран твой живот. Оставила си се да не живееш. Много преди паниката да те откъсне от живота ти си се запокитила във външния му ъгъл, така че да можеш избягаш бързо.

Когато се преоткриеш, ще се въоръжиш и с всички възможни оръжия за твоята нова приятелка. Ще разпознаваш идването ѝ отдалече. Ще затваряш вратите или пък ще отваряш широко и ще я каниш да влезе. Скоро след това, тя ще си тръгне, но никога няма да те напусне напълно. Ще се връща винаги, когато живееш нечий друг живот, а не своя собствен. Винаги, когато избягаш от себе си. Винаги, когато ти е трудно да решиш дали това ли е пътят ти. Ще се връща точно като стар приятел, който припомня къде си и къде искаш да бъдеш. Тогава ще започнеш да живееш все по-истински и все по-пълноценно.

Катя, Мила и Ваня вече не се страхуват от страхуването. Не се опитват да контролират. Не бягат от живота. Не се крият от новата си приятелка и дори не ѝ се сърдят колкото преди.

Те вече се обичат такива, каквито са – несъвършени.

 

Препоръчваме ви още:

Сами пишем себе си

7-те мантри на щастливите майки

Уроците, които научих от мама

 

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам