Автор: Невена Делчева

Напоследък станаха много новините от типа: ,,Учителка се държи ужасно с дете“, ,,Жена остави бебето си в парка“ и т.н. Докато чета коментарите, виждам най-вече такива от рода на: ,,Каква е тази жена… , майка…, чудовище…“ или ,,И пращаме децата си на такива хора?!“. Имаше жена, която дори беше написала: ,,Депресията и пубертета са измислени в последните години болести, преди нямаше такива неща.“ Затова преди и към мен да завалят такива коментари, искам да уточня - това, което са направили тези жени не е нормално, но има своето обяснение. Майка съм и не бих искала да се държат с моето дете по този начин. Но има нещо, което в такива ситуации всички ние забравяме, а именно – хора сме, с психика, която не винаги е толкова издръжлива, с нерви, които имат нужда от почивка, с мозък, който има своя праг на търпимост при натоварване. Тези учители, майки, жени не са били винаги такива. И психологията има своето обяснение за тези ситуации – при едните следродилна депресия, а при другите - емоционално прегаряне (burn out), а понякога и двете накуп.

Накратко ще обясня какво значи това, а за всеки, който се поинтересува, интернет е пълен с информация по въпроса. Всяка жена знае, че дори нещо малко може да повлияе на настроението й (особено в „онези“ дни). Това е така заради хормоните, които се намират в тялото ни, и ни правят емоционални. Някои от нас показват повече от тази си страна, а други по-малко, но истината е, че всички жени сме емоционални, особено когато става въпрос за някого, когото обичаме, за децата ни, близките ни, приятелите ни и дори за децата на другите. Защо си мислим, че ако една жена се държи по лош начин с един от изброените обекти на любов, ние трябва да я осъждаме, без дори да сме разбрали каква е причината за тези действия?

Една от причините може да е следродилната депресия, която е обект на изучаване от много учени - лекари и психолози, точно защото се появява доста често и защото не е шега работа. Това е истинско усещане, истинско чувство и състояние. Никоя жена, която плаче постоянно след като е дала живот, не е лоша майка, никоя жена, която се чувства ужасно след това, не е лоша майка, НО със сигурност е майка, която трябва да потърси и получи помощ, защото това състояние, особено заедно с други симптоми, може да доведе до много опасни ситуации като тези, които напълниха медийното пространство в последно време.

Емоционалното прегаряне не е много популярно сред обществото, НО съществува и се среща много често, особено при хора, които работят в социалната сфера. Тези хора започват да работят (в училища, детски градини, болници, дневни центрове и др.) с емпатия, със съчувствие, с голяма грижа към хората, с които минава повечето им време, отколкото със собственото им семейство. Децата стават техни деца, възрастните стават техни близки. Но никой човек, който гледа как някой всеки ден страда, как трябва да се справя с агресия, болка, бедност, а трябва да се справи и със собствените си проблеми, не може да издържи дълго без да се срине. И пак да поясня, не защитавам никого, просто обяснявам защо се случват тези неща, и то на хора, които са работили години в тази сфера. Решението не е да обвиняваме хората за грешките им, а като граждани на обществото, като жени, като майки, като хора да подкрепим тези, които се грижат за нас, децата ни, близките ни, за здравето и образованието. Да разберем от какво имат нужда и да им го дадем, за да могат да продължат да си вършат работата по-добре и да знаем, че децата ни са в сигурни ръце. От какво имат нужда тези хора? Не само от по-големи заплати, а от повече подкрепа и грижа за здравето им – както медицинска, така и психологическа, повече почивка, разбиране и подкрепа.


Препоръчваме ви още:

Кой се грижи за децата ни?
Когато шоколадът загорчи 
Майките, които убиват 
И твойта майка също

Автор: Ина Зарева

„Как се става пеперуда?” - попита тя. „Трябва толкова много да искаш да полетиш, че да си готова да се откажеш от това да си гъсеница.”
Trina Paulus

Тя е от онези прелестни жени, чиято естествена красота се подчертава и от най-лекия грим, а изящното ѝ тяло - и от най-лежерната дреха. Тя има зашеметяващо сладострастно и сексапилно излъчване, но без захаросаност и натрапчивост. Тя има онзи пясък в гласа, който не търпи възражения и откази. Тя може да смени три съвсем различни визии за деня и да изглежда напълно в кожата си, във всяка една от тях. Тя е жена, по която мъжете въздишат, истинските жени се възхищават, а дребнавите - намразват. Тя е и много, много лошото момиче, което вместо да продъни живота си с гръм и трясък, се взело в ръце и се превърнало в изключително интелигентна, независима и успяла жена.

На 15 напуснала дома си в малкото, северозападно селце. Нанесла се при най-добрата си приятелка и започнала своя бурен, наситен с всевъзможни преживявания, бунтарски живот.

Между 13 и 33 години взела ума на поне 30 мъже. Живяла във всякакви компании. Някои от които никак не са били безобидни. Обири, сбивания, побои, мотори, арести, алкохол и наркотици са само част от декора, който обграждал форсирания до край ритъм на живот. Младежката дързост и волност били покосени, когато била изнасилена от местния криминално проявен тип и гадже на най-добрата ѝ приятелка.

После, дали от нажежения до червено ритъм, дали от вродената ѝ изключителна интелигентност и прозорливост, или от преживяната травма, красивата бунтарка от бедното селце осъзнала, че единственият начин да замине колкото се може по-далече от задушаващия селски бит и от лъжливото спасение – лошите компании в околността, е да учи.

Без нито един час уроци, курсове или помощ от някого, с взети назаем пари за кандидатстване, хубавото момиче с лош живот, поело към университета в другия край на страната и дори не погледнало назад. Приели я в цели три специалности. Едната била „Право”, но никой не ѝ бил обяснил нищо за записване, срокове, процедури, а тя си мислела, че всичко става автоматично. Изпуснала юридическата професия и успяла в последния момент да запише друга специалност.

За първи път в живота си се чувствала на мястото си - устремена, осмислена, оценена. Ученето се оказало най-верния партньор и спасител, а животът ѝ най-накрая поел с пълни сили към дъгата, вместо към бурята.

Днес шармантната дама заема ключова позиция в голяма фирма, владее 3 езика, всеки ден учи по нещо ново, има приказна малка дъщеричка, сериозна, дългогодишна връзка със силно обичащ я мъж, продължава да изпълва всяко пространство с чар, сексапил и да посипва пясъчен смях отгоре му. И да – на тази работа е кандидатствала чрез обява в интернет и без никакви протекции. И не, няма любовник във фирмата.

Какво си мислеше на 15, как се реши да напуснеш дома си? Какво каза на родителите си?

Тясно ми е, задушавам се, не мога да живея тук, копнея за нови светове.

Искала ли си прошка от майка си? Поставяла ли си се на нейно място, ако дъщеря ти постъпи така, ти как ще реагираш?

Майка ми е светица и се моля аз никога да не преживявам това, което тя е преживяла с мен. Искала съм ѝ прошка, но никога няма да бъде достатъчно...

Какво ти даде и какво ти взе този начин на живот?

Даде ми много емоции, преживявания, незабравими моменти и в добрия, и в лошия смисъл. Отне ми възможността за лесен и спокоен живот, плащам висока цена, но вярвам, че всичко е трябвало да се случи, за да имам това, което имам сега.

Какво би посъветвала днешните 15-годишни?

Мили 15-годишни, СПОДЕЛЯЙТЕ с родителите си, те ще се разочароват, вбесяват, ще плачат и ще наказват, но винаги ще са до вас, винаги ще ви обичат и подкрепят. Живейте пълноценно и щастливо, като им позволите да ви предпазят от видими и невидими заплахи, защото те никога не биха ви подвели.

Какво би казала на родителите им?

Обичайте и приемайте децата си такива, каквито са, подкрепяйте ги и вярвайте на интуицията си, предпазвайте ги осъзнато.

Красотата и сексапилът помагат или пречат повече?

Помагат J

Как успя да не се поддадеш на лесния път и днес да си известна плеймейтка, а вместо това работиш по 10 часа на ден?

Прекалено горда и самонадеяна съм, за да си позволя да ме приемат за празноглавка (а и не ми достигат едни 10-15 см, и обичам шоколад J).

И цената е?

Нерви, упоритост, понякога самосъжаление, понякога гордост..., все хубави неща.

Какво е успех за теб?

Успехът е да бъдеш в хармония със себе си и околните.

Постигнала ли си го?

В никакъв случай.

А любовта?

С нея се знаем отблизо, тя е многолика, покварена, истинска, противоречива, изискваща и даваща.

За какво мечтаеш?

Ще приложа списък J

Коя е най-голямата заплаха за теб?

Липсата на избор.

Какво би променила в себе си, ако можеше?

По-здрави нерви J

Има ли граници амбицията?

Няма. Има граници човешкото понятие за успех.

Би ли се върнала обратно в малкото, китно селце?

Винаги се връщам там, то ми дава чувство за принадлежност, то е моето спасително кътче и знам, че ще остарея там.

Опиши живота си с 5 думи.

Бурен, емоционален, наситен, понякога изтощителен, но незабравим.

А себе си?

Бурна, емоционална, силно чувствителна, понякога изтощителна за близките, но незабравима.

Докато отговаря на въпросите ми, провежда около 7 телефонни разговора на няколко езика. Допива водата си – единственото ѝ питие от години насам. Алкохолът, цигарите и дори кафето, са останали далече в миналото. Със светнал поглед ми показва пълния с подаръци и парти аксесоари багажник на колата си – за рождения ден на дъщеря ѝ са.

Момиченцето е най-важното нещо в живота ѝ, а с порастването му са свързани единствените ѝ ужасно големи страхове.

Препоръчваме ви още:

Майка - Архангел 
Художникът е оголен нерв 
Обикновената жена

или Как Фонтанът на младостта е по-близо, отколкото си мислим

Автор: д-р Мариела Хитова

Докато чакаме Фонтанът на младостта да бъде опакован в хапче, ние можем да си помогнем с въвеждането на няколко храни в дневния режим.

Л-аргинин

Ако страхотният секс и тонусът на тялото са начело във вашия списък, това е за вас. Тази АК е известна с влиянието си върху хипофизата, която регулира отделянето на растежния хормон. Той подпомага метаболизма и усилва възможността да се изгарят мазнините, докато се усилва мускулният тонус. Подобрява кръвната циркулация, която увеличава либидото. Започва се от два грама на ден и се стига до шест.

Астрагал

Той удължава теломерите - крехките чупливи краища на ДНК, които се скъсяват при стареенето. Удължаването на теломерите се асоциира със здраве - кардиоваскуларно, имунно, ментално. Вземайте 25-50 мг на ден. Търсете астрагалозиди – екстрахирани от астрагала деривати.

Какаови флавоноиди

Естествено намиращите се антиоксиданти в шоколада дават сила на вашия мозък и сърце. Те действат директно на мозъка като намаляват възрастовите дегенеративни промени в него. Редовното консумиране има позитивен ефект върху бръчките по лицето и еластичността, но имате нужда от не повече от едно блокче черен шоколад. Така че дневната добавка трябва да е 1000 мг.

Коензим Q10

Този коензим е потенциален антиоксидант, който помага митохондриите (батериите на организма) да бъдат заредени, давайки ви енергията и горивото за дневните функции. Коензимът подпомага възстановяването на теломерите и оптималната работа на сърцето. Кожата също има ползи - очаквайте видимо изглеждане на бръчките и подобряване на кожната плътност. 200 мг на ден са достатъчни.

Куркума

Куркуминът, активната съставка на куркумата, е един от най-силните антиоксиданти и противовъзпалителни агенти. Особено е ефективен като мозъчен протектор. Влиянието му върху кожата е най-силно при пациенти с псориазис и акне. Като начало, започнете с 1 грам на ден.

За автора:

Д-р Мариела Хитова е член на Българския Лекарски Съюз (БЛС), Българското Дерматологично Дружество (БДД), УС на Дружеството по микология, Дружеството по козметична дерматология, Европейската Академия по Дерматология и Венерология, (EADV), Международната Академия по козметична дерматология (IACD), Meждународната Асоциация на лекарите практикуващи anti-aging медицина(IAPAM), Американската Асоциация по ППБ (ASTDA), Европейското дружество по козметична и естетична дерматология (ESCAD), Свeтовната Асоциация по anti-aging медицина (WOSAAM),  Европейското дружество за нокътни заболявания (ENS).

Препоръчваме ви още:

Акне - съветите на д-р Хитова
Малки женски хитрости за блестящ външен вид
С коса на индийка - шест лесни съвета 

Вечер на добродетелите 2017 ще зарадва гостите си с вълнуваща програма и неповторими изпълнения

Осмото издание на Вечер на добродетелите ще се проведе на 23-и октомври 2017, в Sofia Event Center, от 19:30. То ще зарадва гостите си с разнообразна програма, която ще донесе наслада за всички сетива!

Водещи на събитието ще бъдат популярните и обичани актьори Елена Петрова и Кирил Ефремов.

„За мен е прекрасно, че мога да бъда съпричастна към "Вечер на добродетелите"! Знам, че тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно, както казва Питър Пан! Хората, които работят, и щедростта на гостите на тази вечер са тези, които носят надежда и вяра!“ – казва Елена Петрова.

Каузата на тазгодишната Вечер на добродетелите е играта, защото след любовта и сигурността, тя е най-добрият стимул за развитието на едно дете. Играта е ключовият начин, чрез който децата в ранна възраст /0-7 години/ опознават света и учат. С набраните средства фондация „За Нашите Деца“ ще реализира програмата „Аз играя и мечтая“, с която ще насърчи развитието на 720 деца, живеещи в институции или в рискова семейна среда, и ще укрепи връзката с възрастните, които се грижат за тях.

„За мен играта е начин да виждам и опознавам света. Докосна ме каузата на Фондация „За Нашите Деца“ и се вълнувам, че ще стана част от събитието „Вечер на добродетелите“. Защото вярвам с цялото си сърце, че ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в света около нас.“ – допълва Кирил Ефремов.

Разнообразната програма, която включва участия от световноизвестни български артисти, ще пренесе гостите на събитието в прекрасния свят на изкуството и ще предизвика размисли за това как всеки от нас може да допринесе за по-доброто общество, в което децата растат в сигурна семейна среда.

Сред участниците във Вечер на добродетелите 2107 са:

Марио Хосен, наричан „българският Паганини“. Той ще се включи ексклузивно в програмата и ще разкаже със своята цигулка история, която ще докосне и най-тънката струна на всяка душа.

Валери Иванов – Жокера ще демонстрира световно ниво на илюзионисткото изкуство и ще накара дори скептиците да повярват в магията.

Миро, със своя харизматичен и дълбок глас, ще събуди мечти за емоционални пътешествия, дори отвъд върха на планината.

Калин Вельов и Funky Miracle ще представят многообразие от стилове - фънк, рок, джаз, соул, фюжън, които се открояват с невероятен ритъм и фънки звучене!

Вечер на добродетелите винаги носи и приятни изненади: гостите ще бъдат въвлечени в главната роля на музикални звезди, които ще пресъздадат добре познат рефрен на детска песен в нов аранжимент и с много нов заряд!

„Вечер на добродетелите“ е неповторимо преживяване, което ще донесе наслада за всички сетива на своите гости. Станете част от магията на Вечер на добродетелите 2017!

Можете да заявите вашето присъствие като дарите сумата от 150 лв. (€77) на интернет страницата на фондацията.

Препоръчваме ви още:

Вечер на добродетелите 2017 
Майчица 
За да няма деца "от дом"

На 26 октомври, четвъртък, от 19 часа, в Софтуерeн университет ще се състои българската премиера на книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи“, проект на онлайн списанието „Амбиция“.

Това са разказите на 61 иноватори, спортисти, музиканти, художници, бизнесмени, фотографи, бохеми, пътешественици от цял свят, които споделят как постигат мечтите си. Сред тях са Христо Тенчев от XS Software, съосновател на Софтуерен университет, Татяна Миткова от ClaimCompass, Александър Найденов от Paper Hive, Мартин Ангелов и Михаил Кленов от Halfbike, Станислав Трифонов - Nasimo.

10 автори, в продължение на 2 години, са работили по проекта. Книгата излиза в три варианта: сборник с 50 истории на хартиен носител и безплатна електронна и аудиокнига с други 11 истории.

Премиерата на „Вдъхновяващи истории на успели българи“ в София се организира в партньорство със Софтуерен университет, в. Труд и радио "105.6 Новините сега”. Заповядайте, за да сдобиете първи с копие от книгата, както и да се включите в дискусия за това каква е цената на успеха и какво ни вдъхновява.

Авторите и героите на книгата ще се срещнат с читатели в Лондон (11 ноември), Русе (14 ноември), Мюнхен (16 ноември).

Можете да получите безплатната електронна книга като въведете вашия имейл тук. Направете предварителна поръчка на печатната книга тук с първа доставка след 18 октомври.

За подробности и връзка с медиите пишете на ел. поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., irina@ambiciа.com.

Препоръчваме ви още:

Иван Ночев - българинът, който вписа името си в космическата история
Вечер на добродетелите 2017 
Благодаря ти, мамо! 

Автор: Мая Цанева

Да, ще пиша за Григор Димитров, за Гришо – по народному. Този напет младеж, осми в световния тенис, е тясно свързан с моето семейство.

Ще започна с предисловие. Ние не сме спортно семейство. Извън спорадичните ми опити за спортни занимания, тренирам крос с Митко, вдигане на тежести с Митко и тичане след автобус. Съпругът ми спи прекрасно на Формула 1, но никога не заспива на тенис мач. Особено ако в него играе Григор Димитров.

Синът ни се роди по време на US Open. Помня го, защото болките ми започнаха късно вечерта, когато от телевизора се чуваше ритмично удряне на топки и коментари на английски „15:30“. Мъжът ми изгледал един-два нощни мача, докато очаквал момчето ни да се роди. И така започна нашата одисея с Григор.

Митко е дете на тениса. Заедно с баща си гледат мачове от Големия шлем, откакто е роден. Аз съм кърмила, хранила с каша и приспивала Митко с тенис. Двамата мъже вкъщи са запечатани на снимка – всеки в своя стол, докато гледат поредния оспорван сет. И така и до ден-днешен – мач на Григор или финал е единствената неоспорима причина да не сменим канала на детско филмче. Това е и причината да закъсняваме… понякога. Tenis rules. Grigor forever.

Така, по стечение на обстоятелствата, аз понаучих правилата на играта, следя движението на Григор нагоре и надолу в ранглистата, и най-важното – пазя го от проклятието на Я. Я. е негов голям почитател, който влияе зле на играта му. Щом Я. гледа мач на Григор, той пада. Тогава аз се намесвам и изгонвам Я. от телевизора. Той, от своя страна, продължава да твърди, че аз съм дълбоко заблудена относно вредното му влияние, и има право да гледа тенис.

В интерес на истината напоследък Григор се отърси от проклятието на Я. и бие, или играе на висота, дори когато Я. го гледа. Може би… Не съм сигурна, затова щом загуби сет, аз правя пореден опит да изгоня Я. от стаята.

В резултат от облъчването ми с тенис и Григор от Я., аз развих майчински чувства към Григор. Защитавам го, когато го оплюват, радвам му се и не ми пука особено, че гаджето му била по-старша. Ако бях необвързана и той ме харесаше… любовта си е любов.

Аз съм неговият късмет, дори и той да не го знае. Но е хубаво да го научи, защото имам прекрасно момче с много енергия, което има нужда от цял корт и тричасов мач с Надал, за да се изтощи за следобеден сън. Затова, Григоре, дай знак от корта и аз ще изгоня Я. от стаята на секундата. След това го бий тоя Надал, обещаваш ли?

Снимка: offnews.bg

Препоръчваме ви още:

Лоши работи 
Искам да живея в Барселона! 
Футболът - този омразен спорт

Автор: Нина Василева

Не знам как да я нарека тази снимка... Мама я направила на Шипково, на нашата улица, пред нашата къща. А точно сега тя ми извади сърцето, изстиска го, и ми го върна малко и свито като стафида. Аз си знам.

„Залез в Шипково”... Или...

Нереално красив е, като всеки залез. Може би защото никога няма да се повтори същият.

Това е улицата пред родната къща на мама. Там, където едно време прекарвах летата си, но съм посрещала и зими, пролети и есени... Улицата си е все същата. И къщите са си все същите. Но вече са празни. Повечето. Там, на Шипково обаче, те говорят. Преди говореха с хората - с тези, които минаваха само през Шипково, с тези, които живеят там. Сега мълчат. Рядко разказват. А има какво да разкажат.

За красивата гора пролетно време, дето застила земята с прясна коприва, киселец и левурда, да има за рибник. За мостчето до Марковото, дето има Жива вода! Ледена, бистра и чиста, като че самодиви са плакали по първи петли, като че с шепи са събирали роса да засилят извора.

За малинака на Средни дял, дето малините бяха червени като кръв и сладки като мед.

Като меда на дядо Цочо Ре-то.

Къщата на баба Кръстина разказваше за глъчката, дето минаваше по улицата. Гледаше я винаги от прозорчето към нея. Сега мълчи. Скоро се надявам пак да проговори.

Когато им е охотно, къщите разказват за Конската поляна, за Коман, за Васильов, за фабриката накрая на селото.

За лятото и сенокоса, за светулките дето са толкова много, за звездите, които се виждат само там най-ясно и отблизо. За горещите летни дни и за прохладните нощи, които миришат на борови иглички, и кристалния и прохладен въздух, дето ти обръщат душата наопаки, като го вдъхнеш свят да ти се омае!

А дивите ягоди и боровинките, дето ги берат Цецо и Танчето, комшиите, и ги правят на гъсто сладко, дето като го куснеш и вратите на Рая за малко се отварят?

За дюкянчето за платове на дядо Цанко, таткото на леля Дияна.

За лятното кино и за огромните липи, дето пазят спомени за любови и срещи.

За любови и мъки, за щастие и нещастие. Разказват тия стари къщи за есента и изобилието в планината, за волните кошути, за чудновати птици, за герданите със сушена манатарка - обилни, като че ще ги кичат на цялата вселена.

Разказват за зимния сън на селото, за белия сняг, за наръчите дърва за огрев, дето карат комините да сучат дълъг дим, та от него и небето да чуе приказките за Шипково.

И сливовата ракия, дето дава топлина и сгряване.

И още толкова много разкази има, дето съм ги слушала хиляди пъти и никога не ми омръзват. Пълни с обич! Разказани с обич.

Улицата е все по-празна. И къщите. Но докато ги има, ще има и живот. Защото те са живи. И разказват.

Всъщност стана дълго. А просто се чудех как да кръстя снимката - „Залез в Шипково”, „Шипково залязва” или „Нещо залязва в Шипково”...

Препоръчваме ви още:

Малко слънце и някой, когото обичаш 
За България - с любов 
Макак Конак - едно вълшебно кътче

Автор Мария Пеева

Обичам снимки. И то не само тези съвършени студийни снимки, които ни прави моята любима фотографка и на които всички сме безупречно красиви. Обожавам всякакви семейни снимки. Алекс, който току-що си е излял пюренцето на главата и е най-доволното бебе на света. Коко помага на мама и бели тиквички, кацнал върху столче до мивката.

Начумереният пубер Косьо, когото съм уловила с онзи красноречив поглед, дето крещи: „Я ме остави на мира“. Теди и Яна, най-големите ми деца, докато се готвят за официалната сесия на сватбата.

Аз, бременна, слагам на масата новогодишната пита, а коремът ми е толкова голям, че мога да подпра тавата на него. А след три месеца - погача за Алекс…

Подобни откраднати мигове, които съвсем случайно щракаме на телефона и които казват толкова много и връщат най-истинските спомени. Такива снимки, вярвам, имаме всички, макар и само в електронен формат. Аз поне никога не се сещам да ги кача на една флашка и да ги нося да ми ги отпечатат, най-малкото, защото не са „достатъчно идеални“. Макар че за нас са вълшебни и всяка от тях ни връща в някое щастливо късче от времето.

Когато преди 10 години си останах да работя вкъщи, така или иначе трябваше да си купувам принтер и скенер, и точно заради тези снимки много исках да си вземем цветен. Но първо, бяха твърде скъпи, второ, наистина огромни. Наложи се да си вземем обикновен чернобял. Обаче технологиите се развиват, и то много по-бързо отколкото ние остаряваме. Без да преувеличавам, веднага се влюбихме в новия принтер на HP Ink Advantage AiO 3785, който ни предложиха да тестваме. Първо, че е наполовина по-малък от стария, а върши същата работа – принтира и сканира документи. Но големият му плюс са снимките, които на всичкото отгоре може да разпечатваш направо от телефона или лаптопа, без да се налага да връзваш никакви кабели и да прехвърляш файлове.

 Момчетата са във възторг и вкъщи кипи трескава творческа дейност. Направихме си албуми със снимките от пътуването ни до Леголенд и летните ни спомени. Снимките са много качествени. Както казаха децата – „съвсем истински“. А големият плюс на HP Social Media Snapshot е, че хартията от другата страна има лепилен слой, така че да може да се залепи навсякъде в къщата. Затова освен албумите, си направихме и страхотни колажи с любими снимки из къщата.

Коко разпечата и няколко еднакви снимки, на които е с любимия си влогър, та сега от цялата къща ме гледа неговата ококорена физиономия, но какво да се прави. Добре, че поне не е принтскрийн от играта му, тогава щях да гледам зелени човечета с квадратни глави.

После изработихме и специални рамки от картон, в които сложихме още любими снимки – някои за подарък за татко, да си ги сложи на бюрото в офиса, други за вкъщи. Коко каза, че ще прави нови всеки месец, така че винаги да са актуални. Свалихме си на телефоните приложението HP snapshots, с което освен че разпечатваш директно от социалните мрежи, може да си правиш и разни забавни рамки с надписи.

Най-най-милото нещо, което изработиха децата, беше това прекрасно родословно дърво, което ще подарят на Яна и Теди за детската стая на бебенцето, което очакваме този януари. Виждате ли празното местенце най-долу? Там ще бъде снимката на новото човече. И ще я сменяме всеки ден, за да се вижда как расте като малка гъбка.

А тази мисля да си я сложа на хладилника :) Може пък да работи :)

Повече за техническите характеристики на принтера можете да прочетете тук. Като обикновен потребител мога да кажа само едно - струва си. Не само върши работа, ами е и много забавна джаджа. На всичкото отгоре е лек, компактен, безжичен и не заема място. Давам му 10 от 10 за домашен офис и за семеен принтер. Единственият проблем е, че все някога стените ще свършат и не знам тогава къде ще лепим снимките и колажите.