Винаги е любопитно да разберем как изглежда страната ни през погледа на чуждия турист. И ни става много мило, когато попаднем на позитивно мнение. Ето какво разказва една рускиня, която от години почива с децата си в България.

По света има толкова много интересни и забележителни страни, които могат да ти вземат ума с примамливи предложения и пейзажи! Разглеждам туристическите сайтове и винаги си казвам: „Някога ще посетя това място…“ Но когато почивам с децата си, предпочитам проверени дестинации. Ето защо изборът ми отново беше България.

Шестгодишният ми син Гриша посещава страната за четвърти път, а за двегодишната ми дъщеря това беше първото летуване тук.
Отдавна обикнах тази слънчева и гостоприемна страна. Посетила съм много български курорти. Очарована съм от Балчик, с изумителните му розови градини и резиденцията на румънската кралица.
Обичам балнеоложкия курорт „Свети Константин и Елена“ с горещите извори, малките манастири и великолепните паркове. Какви пейзажи се откриват пред погледа, от последния етаж на най-високия хотел в курорта!
Винаги посещавам и Варненската катедрала, разхождам се по улиците на този красив град и всеки път си купувам от местния пазар чифт смешни кожени терлици.


Но най-близо до сърцето ми е малкото уютно рибарско селище Кранево.
И този път избрахме да почиваме с децата там.
Стопанката на семейния хотел, в който почиваме вече трета година, ни приема като близки на семейството. Удивително добри и радушни хора! Собственикът ни посрещна още на летището, помогна ни с багажа и ни откара до хотела.

Хотелът е малък, но много красив, с големи комфортни стаи, в които има всичко необходимо. В пакета са включени закуска и вечеря в ресторанта към него. Искам да отбележа, че това не е шведска маса, а домашно приготвена храна. Всяка сутрин нашият домакин зарежда с пресни продукти. За най-малките готви съпругата му – много мила жена. Така важният за мен въпрос – как ще се хранят децата - отпадна.

В Кранево има много кафенета и ресторантчета. Това, което го отличава от другите курортни селища е, че тук винаги можеш да си поръчаш прясно уловени риба, скариди и миди. Аз например бях учудена, че в „Свети Константин и Елена“ се предлагат само замразени морски дарове. На въпроса ми защо в морски курорт няма пресни, управителят на ресторанта отговори, че никой от местните няма разрешително да лови риба, скариди или други морски обитатели. А в Кранево явно има. Това е рибарско селище. И цените на тези продукти са по-ниски. Така е и с плодовете. Вероятно във Варна, и по-големите морски курорти, се доставят от други райони и това вдига цената им. Там например могат да се намерят турски праскови. И това в началото на лятото! В Кранево плодовете са от местни стопани и затова са по-евтини. Попадали сме на ароматни ягоди и вишни – сочни, зрели, безподобни! Обожавам вишните!
Времето през юни е най-подходящо за децата – няма ги изнурителната жега и августовската гмеж от туристи. Морето е чисто и топло. Вълни в България, според мен, има винаги. Този път не бяха големи, а игриви, точно като за малчугани. Какво блаженство е да наблюдавам как моите деца се търкалят по брега, играейки си с прииждащите вълни!
Веднъж ни провървя и видяхме в далечината делфини. Местните казват, че делфините често плуват в този район, но тогава аз ги видях за първи път в стихията им. Синът ми беше във възторг! Всяка сутрин след това, той първо изтичваше до брега и се вглеждаше в далечината с надежда, че ще ги срещне отново.

Какво още обичам в Кранево?
Там има огромни бели миди. Никъде другаде по българското крайбрежие не съм виждала такива. Много са красиви! Децата събраха цяла торба, както всяка година, и си ги донесоха в Питер. Изсипаха ги в пясъчника на двора. Колко се радваха всички малчугани!
Видяхме и как се ловят раци. И – ето ти възторг – подариха ни един рак! Децата си поиграха с него и го пуснаха отново във водата.
Разбира се, няколко пъти плавахме с корабче по крайбрежието. Видяхме Албена, която се намира непосредствено до Кранево, Златни пясъци. На вахта, както се полага, беше един едноок пират.

Какво още освен дивно море, слънце и плодове?
В България можете да си организирате много интересни екскурзии. Мечтая да посетя ферма за миди. Или да отида до нос Калиакра, където танцуват върху жарава. Има и организирани с автобус екскурзии до старинните градове. Щом децата поотраснат, непременно ще ги посетим. Когато си с малко дете, се налага да ограничиш някои свои желания.
Но пиратско парти на яхта позволихме, защото синът ни беше много настоятелен. Подготвихме се, купихме подходяща кърпа за вратлето, тениска в синьо и бяло райе. Все пак подготовката за празника е важна част от него. Някои по-взискателни туристи може и да не смятат това за нещо особено, но на нас детският празник край морето много ни хареса.
Освен това малките успяха и да почернеят, все пак няколко часа на яхта са прилично време за слънчева атака.
Веднъж се качихме в един симпатичен двуетажен автобус и се повозихме до Варна. Там има малък уютен зоопарк. На децата много им харесаха розовите пеликани. Между другото в зоопарка има евтини детски атракции и това също не беше пропуснато. Бяхме и в Музей на куклите, който малко ни разочарова. Малък е, а посетителите бяха много и не успяхме спокойно да разгледаме всичко. Но това, което видяхме, ни хареса.

Разбира се, всеки има различна представа за хубава почивка. Няма да скрия, че за мнозина отдалечеността на хотела от морския бряг е голям минус. Наистина, всяка сутрин ние вървяхме около 20 минути, за да стигнем до брега, по тесни пътечки, осеяни с цветя, по криво мостче, което пресича почти изсъхнала рекичка. Радвахме се, когато попаднем на магарета, които пасат наоколо. Харесваше ни да наблюдаваме летящите балони, парапланери и други въздушни атракции в небето. Пътят ни беше приятен и лек. Освен това далече от центъра и големите дискотеки, ние спяхме в тишина и спокойствие, а над главите ни беше безкрайното кадифено, черно, звездно, българско небе…

Тръгнахме си. От прозореца на колата се виждаха жълтите поля на жизнерадостните слънчогледи. И, както всеки път, си обещахме да се върнем тук отново!

Мама Иволга

Материала подготви Янка Петкова

Оригиналния разказ можете да прочетете тук.

Дано четем все такива коментари за нашето Черноморие и да не се сбъдне апокалиптичната картина в този фейлетон.

А ако пътувате с домашен любимец, непременно прочетете На море с куче в България?