Автор: Николай Стоянов

Детето прекрачва прага на основното училище с известно предчувствие, че му предстои да яде бой. Напразни са всички увещания на родителите, че няма да има такова нещо. Това предчувствие е така дълбоко заседнало в душата на детето, че почти се превръща в действителност, а уверенията на родителите си остават само заблуждение.

Казал го е Бранислав Нушич.

Поводът да се сетя за Нушич, беше една импровизирана пресконференция на родители пред известно столично училище. Дете обидило друго дете във Фейсбук. То се засегнало и го набило.

И се започнаха заключенията: виновна е директорката, в школото няма ред, няма охрана и децата се избиват поголовно. Лее се кръв по училищните коридори, а Бейрут е малко огледало на българското образование.

А същите тези родители, само преди няколко месеца или години, са бутали рушвети в нечии учителски ръце, за да запишат чавето в същото това училище. И са се хвалили пред приятелите, че са го уредили в 38-мо училище, "нали знаете там случайни не учат“.

Сигурно думите на Нушич ви звучат архаично, а от гледна точка на европейските ни идеали – абсурдно. Това, скъпи родители, обаче е действителността и това, че протестирате по различни телевизии няма да я промени.

Всеки родител трябва да бъде наясно, че детето му ще се бие в училище и ще бъде бито. Все пак школото е умален модел на света, а свят без агресия, както знаем, не съществува.

Нормално е двама тийнейджъри да се сбият за момиче. За някои даже е престижно.

Нормално е да се сбият и на футболен мач.

Не е нормално друго – да пазим децата си като цветя в саксия, защото не можем да преодолеем чувството за вина, че не се грижим достатъчно за тях.

Не е нормално всички български медии да истеризират и да слагат под един знаменател всички училища, даскали и директори, защото едно дете е набило друго дете.

Това ги прави по-големи насилници, защото следващият път, в който учителят му направи забележка, то ще го зашлеви с медиите, в които татко му е главен герой.

Да, не е нормално деца да умират в българските училища.

Какво правите вие обаче?

Спирате ли телевизора, когато дават филм с насилие?

Играят ли вашите деца компютърни игри, в които главният герой плава през реки от кръв, за да стигне до бонус нивото?

Контролирате ли Фейсбук и имате ли програма на компютъра, която да ограничава достъпа до сайтове с насилие и порнография?

Превърнали сме демокрацията в знаме, скъпи родители. Само че това знаме крие всички дребни инстинкти и комплекси, които ни завзеха през последните години.

Как искате да се държи дете, което знае категорично, че е прието в луксозно столично училище с връзки. Естествено, то ще се държи като насилник, защото сте го вкарали в същата тази първа класа, която толкова презирате по страниците на вестниците и телевизионните екрани.

Повтарям - там сте го вкарали вие – с парите си, връзките и комплексите, че то ще бъде втора ръка като вас, преди да станете важните персони, които сте сега.

Пробутвали сте му таблета, за да ви остави на мира, докато пиете поредната бутилка вино и обсъждате глобалния мир.

Направили сте му Фейсбук и с гордост разказвате, че не ви е приятел, „защото сме остарели“. Какво прави там обаче си знае само то и децата, които тормози чрез лични съобщения и порно клипове от учителските тоалетни. А в същия този Фейсбук първокласниците вече влизат с телефоните по 1000 лв., които вие сте им купили, за да не ги е срам от съучениците им.

Оставили сте ги да бъдат отглеждани от 90-годишни баби, защото мама и тате припечелват в чужбина. Представете си поколение, израсло без семейна грижа, и проблемите, които виждаме сега ще ни се видят като слънце.

Признайте си, че вие им плащате дипломите, вие им плащате книжките, плащате им да не мислят.

Децата не са невинни, мили родители. Те излежават нашите присъди за престъпленията, които вършим през последните 30 и повече години. Престъпленията към тях, към обществото, към социума.

Продължавайте да псувате, да търсите виновни, да си затваряте очите или да си бъркате в мозъците със сериали и риалити формати, докато децата ви се друсат, пият и умират.

Всяко малко убийство или предателство, което вършите днес, се отразява върху тях утре. Пречупва се през призмата на малкия чин и голямото училище.

Тези малки цветя на злото, които създаваме, днес са красиви. Утре ще убиват.

Защо изобщо трябва да правим деца, ако не можем да ги гледаме?

Още по темата за училищната агресия: 
Как да си отгледаме жертва
Планът Х
Мълчанието е вик за помощ