Не съм негова почитателка, не съм нито разочарована, нито разгневена. Дори не ме интересува истина ли е това, или не.

„Да напуснеш Невърленд“ е учебно пособие. Така препоръчвам да се гледа на него. Не е задължително да го гледат всички. Задължително е за родителите. Да се абстрахираш от персонажа, за когото става дума, и просто да проследиш веригата – как детето става зависимо от възрастния и „доброволно“ приема ролята на сексуална жертва.

Добре е да се види и чуе какво казват родителите на жертвите. Тогава ще разберете, че тези родители са слепи и глухи, погълнати от собствените си проблеми егоисти. В резултат – сега живеят с товара на най-тежката вина, защото вече е невъзможно да поправят нещата. Защото осъзнаването, че точно те носят отговорност за своите деца, е дошло твърде късно.

Неотдавна с група експерти работих над един случай. В Киев беше разкрито порно студио. В обикновен, многоетажен блок се е снимало порно съдържание. В главните роли са били 5 момичета на възраст от 7 до 13 години. Организаторите на студиото са двама мъже на 23 и на 50 години.

Момичетата не са били водени насила. Не са ги били, не са ги принуждавали, не са ги държали в плен. Те сами, доброволно, са ходели в студиото. В продължение на година и половина. Страшно, нали? Това не е всичко. Децата са от обикновени, нормални семейства. Със средни доходи. С добър успех. Най-малкото, 7-годишното, е доведено от по-голямата си сестра. Никой от родителите не е подозирал какво се случва с тях. Нито едно от децата дори не е намекнало на някой възрастен, какво се случва. Никой от родителите не е заподозрял, че с децата се случва нещо нередно. Всичко изглеждало нормално.

По-добре да съм мнителна

Как? Как е възможно?

Известен възрастен мъж започва да се сприятелява с детето. Показва му благата, които то няма. Привързва го към себе си. Манипулира го с приятелски чувства и духовна близост. Манипулира съзнанието му: „Ти си единствен, ти си изключителен!“ Детето е щастливо. Провървяло му е. Ударило е джакпота.

Възрастни, успели в живота чичковци, които се представят за агенти на модна агенция, казват на момиченцето: „Ти си специална! Ти са най-красивата! Имаш уникална външност, ще станеш супер известен модел!“ И му правят пробни снимки, дори му плащат за тях. Момиченцето е щастливо. Готви се за кариера на суперзвезда. Провървяло му е. Това е джакпот.

Възрастният известен мъж обяснява на детето, че между тях има специални чувства. Тази специална любов трябва да бъде доказана по специален начин. Детето първоначално е объркано, но след това дори не мисли да се съпротивлява. Защото нищо, което те кара да вършиш този прекрасен човек, не може да бъде лошо.

Успелите възрастни чичковци се сприятеляват с момиченцето и спечелват окончателно доверието му като му говорят, че е уникално. И може да бъде не просто модел, а актриса. Но не обикновена, а специална, само за специални филми. Манипулации, пари, обещания, малко натиск и момиченцето вече се снима в порно с 40-50-годишни чичковци. Но те са толкова внимателни, толкова добри с него, с тях се чувства в пълна безопасност. Те са негови приятели. Това, което вършиш с приятелите си, не може да бъде лошо.

Порасналите момчета, които са били в недетски отношения с известния възрастен мъж, мълчат през половината си живот, периодично изпадайки в депресии, неспособни да прогнозират какво ще се случи с техните деца; кои са и какви са изобщо. Страхуват се да признаят, защото са били жертва неведнъж. Защото първоначално ти все пак си жертва на възрастния насилник. После ставаш жертва на общественото мнение. Сам си си виновен, защото си приемал подаръците, парите; защото си мълчал; защото ще те разпънат на кръст; ще ти кажат, че не си мъж; защото си искал да печелиш; защото се ровиш в нечии изстинали кости; защото се връщаш към обърканото си минало.

Пет момичета на възраст от 7 до 13 години не са споменали за своите насилници на нито на родителите си, нито на приятелите си. На никого. Година и половина са ходили в студиото, където са се снимали в порно. Ако някога рискуват да признаят това – отново ще бъдат жертви. Защото са ходили доброволно, защото са получавали пари, защото са лъгали и мълчали, защото сами са си виновни, защото… какви жени ще са след всичко това, защото… на какво ще научат децата си.

По време на обиска в порно студиото, освен пълен секс-шоп арсенал, разследващите са иззели и много прилична библиотека. Книги по психология и педагогика, наръчници за отношенията с тийнейджърите, методики за изграждане на доверие у децата, правила за установяване на авторитет сред децата. Те са изучавали тези книги и много успешно са ги прилагали.

Много родители, през целия си живот, не са отворили нито една книга по психология на децата. Смятат, че най-мощният възпитателен инструмент е фразата: „Погледни ме! Ако разбера нещо, ще те убия!“ И не разбират. Когато децата се боят от педофила-насилник по-малко, отколкото от реакцията на родителите, те мълчат. Предпочитат тихо да ходят в порно студиото и да правят всичко, което им кажат техните „приятели“, но да не признаят на родителите си, защото ще стане по-лошо.

Изобщо не ми е до "паметта" на Майкъл Джексън. Интересуват ме днешните деца, на които ежедневно, зад стените на съседния апартамент, някой говори: „Ти си толкова специално дете, ние с теб трябва да покажем един на друг своята специална любов. Нека това бъде нашата малка тайна.“

Как "опитомяват" децата ни
и ги превръщат в сексуални играчки

Затова е нужно да помогнем на родителите да опазят децата си.
Как може да се направи? На каква възраст може да се разкаже за тези опасности? Ето няколко препоръки:

1. Сексуалното възпитание, като разбиране за културата на секса, трябва да започне в пубертета. Но границите на сексуалната безопасност трябва да се разяснят на детето много по-рано. От 5-6-годишна възраст, трябва да му напомняме (след посещение при лекар например), че само мама или лекарят, в присъствието на мама, могат да те помолят да се съблечеш. Само лекарят, в присъствието на мама и тате, може да докосва тялото ти. Не може чужди хора да те молят да се съблечеш.

2. По време на игра с детето, когато се прегръщаме, трябва внимателно да му обясняваме кои части на тялото могат да се докосват. Показвайки частите на тялото, спокойно да казваме: „Тук могат да те докосват, но тук не могат да те докосват“, „Тук можеш да докосваш, но тук не можеш да докосваш.“

3. Не бива да наказваме детето, затова че ни е казало истината. Не трябва да бързаме да го обвиняваме, ако признае провинението си. Нека анализираме постъпката му. Нека подчертаем, че оценяваме честността му: „Благодаря, че си призна.“, „Хубаво е, че ми каза, сега заедно ще се справим с това.“ Нека утвърдим модел на поведение, при който детето говори истината на родителите си и те ценят това доверие. Ако то знае, че мама и тате няма да го накажат, а ще му помогнат, по-скоро ще сподели какво го тревожи.

Насилниците са изкусни манипулатори на детската психика. Защото САМО от това дали детето ще си признае или не, зависят тяхната безопасност и безнаказаност. Важно е доверието на детето в родителите му да бъде по-силно от доверието в педофила.

И да помним, че докато насилниците-педофили изучават учебниците по детска психология, а ние, родителите, не, децата ни никога няма да напуснат Невърленд.

Авторката Анна Просветова е психолог. Работи с деца - жертви на педофилия.

Препоръчваме ви още:

Чат с малолетна

Жертвата на педофила

От "любов" към децата