Имаме си прекрасно дете… до 12-тата му година. После нещо се обърква. Всъщност това е знак, че с него всичко е наред. С влизането в пубертета се променя не само физиологията му, но и социалният му статус. Това се отразява на емоционалното му състояние и начинът му на взаимодействие с околните.

Често говорим за изграждането на доверие у тийнейджъра. Иска ни се то да съществува помежду ни или поне да се върнат отношенията от времето, когато пубертетът още не беше настъпил. Пубертететът е най-крехката възраст, но децата ни правят всичко възможно това да не бъде разбрано. Важно е да си напомняме, че кризата е временна, а дотогава могат да ни помогнат следните правила.

Да създадем сива зона

Опозиционното поведение е присъщо за тийнейджъра - той върши всичко напук, изпитвайки нашата издръжливост, изследвайки границите на позволеното. Важно е в този период да установим баланс между забранено и разрешено. Как беше с петгодишните – това може, а това не? За тийнейджъра ще трябва да създадем една нова, сива зона. В нея са нещата, които не одобряваме, но сме готови да позволим. Всяко семейство има своя сива зона. Ако забраним експериментите, тийнът все пак ще извърши своята порция грешки, но ги ще избере от черния списък. С последствията ще трябва да се справяме и без доверителни отношения.

Какво дете беше...

Да уважаваме пространството му

Стремежът към уединение е още една особеност на преходната възраст. Дори изолацията. Тийнейджърът за пръв път се еманципира от околния свят категорично и осъзнава тази своя отделност, повтаряйки кризата на 7-та година. Има нужда от собствено пространство, от собствена стая в идеалния случай, за да остане насаме със себе си. Много родители, които разбират тази необходимост, интуитивно решават проблема според възможностите на семейството, но забравят да се съобразяват с личното пространство в малките неща – да почукат на вратата на стаята му преди да влязат, да не налагат собственото си виждане за интериора ѝ. Детето ни е пораснало, превърнало се е в самостоятелна личност и ако сме готови да му предоставим персонална територия, трябва да я уважаваме. Е, не може да пали огън в стаята си, разбира се, но да почукаме, преди да прекрачим прага ѝ е препоръчително, особено, ако държим да чукат и на нашата.

Да уважаваме чувствата му

Когато говорим за уважение към личното пространство, не бива да забравяме чувствата. В преходната възраст детето е чувствително към оценката на околните. Да си представим, че синът ни, петокласник, се прибира и казва, че се е влюбил. Ще се отнесем ли сериозно? Ще успеем ли да не се засмеем? Трябва! Това е чувство и то по никакъв начин не е по-маловажно от нашите собствени. Несподелената любов в пубертета боли точно колкото несподелената любовт в по-късна възраст, а споделената кара душата да лети и и на 12, и на 40, и на 50, и на 89 години. Ако искаме детето ни да споделя с нас душевните си проблеми и като възрастен, трябва да започнем да разговаряме с него за тях, когато е на 12.

Тийнейджърът днес

За прегръдка е нужно настроение

Потребността на тийнейджъра от ласки е толкова силна, колкото и на по-малките деца. Само че по-малките идват при нас, гушват се, търсят близостта ни. От пубера не можем да очакваме подобно поведение. Да получи ласка е негово право, а не задължение. Затова не бива да се обиждаме, ако в отговор на проявената от нас нежност, чуем само недоволно избоботена реплика: „Не съм бебе.“ Просто не му е точно сега времето. Когато настъпи, ще разберем и тогава ще можем да го доближим. Една ласка навреме е равна на хиляди думи.

Да заменим критиката с обсъждане

Преходната възраст изостря чувствителността към критиката, затова ще трябва да спрем да правим забележки. Възрастните не се карат, когато решават проблемите помежду си. Те изясняват отношенията си, търсят точката на съприкосновение, не разрешават конфликтите си от позицията „аз съм над теб“. Искаме порасналото ни дете да споделя с нас своите преживявания и емоции? За това са достатъчни и първите 4 точки. Но ако искаме да знаем какви са проблемите му, трябва да престанем да го критикуваме. Понякога изискваме от него да учи по-добре или да спре с компютърните игри. Това означава, че искаме да си върнем петгодишното момиче/момче.

Основната ни задача е не само да предадем отговорността на детето, но и да му помогнем да се справи с нея. Ученикът в 5-6 клас все още не може да носи пълната отговорност за живота си, но в някои сфери може да се справя сам. Въпросът с оценките трябва да решава сам, а да има домашни задължения е не само правилно, но и полезно.

Уважението към чувствата, желанията и личните граници на тийнейджъра, вслушването в това, което иска да ни каже, може да ни помогне не само да спечелим доверието му, но и да преодолеем най-сложните моменти в пубертета. Ако се справим добре, не е изключено дори да чуем рядко произнасяната от него дума „благодаря“.

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Пубер вкъщи

"`се тая!" - отговорът на всички вселенски въпроси

Тийнейджърът боледува? Не му пречете!