След дългогодишни наблюдения върху взаимоотношенията между родители и деца, изследователката Мери Ейнсуърт откроява няколко вида привързаност. Първоначално те се разглеждат предимно като връзки между майката и детето, впоследствие се установява, че при много хора моделът на привързаност се запазва цял живот (при някои търпи промени) и се пренася върху съпрузите и собствените деца. Един от тези видове привързаност е амбивалентната – „любов-омраза“. Този тип родители се отличават с повишено ниво на агресия към децата си, което се изразява в чести наказания от един или друг вид и компенсаторна прекалена грижа и тревога за тях. За тази отношения е характерно отсъствието на безусловно приемане на себе си и детето, размити лични граници, отлагане на отделянето на детето като самостоятелна личност. Агресията се припознава като грижа за благополучието на детето, наказание за това, че се е изложило на опасност или просто се обяснява с „пороците“ му.

Амбивалентно привързаното дете преживява тежко раздялата с майка си, чака връщането й с нетърпение, но бързо разрушава реалния контакт, реагирайки с агресия или истерия на едва доловими пропуски във взаимодействието й с него - забавяне на отговор, лишаване от внимание за кратко.

По темата с шамарите

За майката, която стимулира амбивалентно поведение у детето, е типичен избирателният отговор на сигналите на дистрес у детето, игнорирането им с афект; старае се никога да не се разделя с него; възприема непослушанието му като опит да й отмъсти; често е враждебна безпричинно и разрушава хармоничното взаимодействие с него. Амбивалентната привързаност се характеризира с бурна проява на емоции от майката (гняв, мъка, депресия) и съответните на тях бурни реакции на детето при раздяла, в ситуации с ниски нива на стрес, когато с нищо не е застрашено. При проведените тестове за типа привързаност, детето оставено от майката за няколко минути насаме с психолога, а после и само в непозната стая, силно плаче, а когато майката се върне явно показва гнева си към нея.

Когато пораснат тези деца са склонни към бурно изясняване на отношенията, скандали с близките и любимите хора, понякога стигащи до насилие. В двойката, според обстоятелствата, те могат да приемат ролята на жертва или агресор.

Децата с безопасна привързаност към родителите си са по-устойчиви психически, когнитивното им развитие е по-добро, лесно се адаптират към промените, по-малко са изложени на риск от зависимости, по-лесно намират общ език с другите.

Макар типът привързаност да може да се променя с годините, за повечето хора е присъщо да отглеждат децата си така, както са били отглеждани те самите. Някои родители съзнателно решават да променят семейната история. Тогава се сблъскват с трудности, защото знаят какво искат за децата си, но нямат собствен позитивен модел.

Най-важните умения

Кои са полезните стъпки в тази посока:

Първа стъпка

Вече сте я направили, ако сте се замислили за промяна в семейните традиции при възпитанието на децата. Може би ви се струва, че крачката не е голяма, но много хора изобщо не я правят, защото това изисква усилие над себе си – да видиш проблема в отношенията си с детето и да признаеш, че си отговорен за него. Това е трудно, но вие сте го направили!

Втора стъпка

Ако имате възможност, обърнете се към психотерапевт, за да преработите заедно проблемите ви. Всичко непреработено в съзнанието ни се прехвърля като наследство върху децата ни и се умножава многократно.

Трета стъпка

Невинаги безусловната любов към детето се появява у родителите му с раждането. Можете да опитате да се държите сякаш много обичате детето си. Външните промени облекчават вътрешните. Търсете в обкръжението си хора, на които се отдават естествените, доброжелателни отношения с децата, прочетете книги по темата как да отгледаме щастливо дете.

Четвърта стъпка

Време е да поработите над навиците си за самоконтрол (за начало да не посягате, да не крещите на детето; после да не го обиждате; винаги да мислите преди да му кажете нещо). Психолозите препоръчват на родителите, които страдат от недостиг на самоконтрол, да си водят подробен дневник. Можете да сложете любима снимка на детето на първа страница. Носете го винаги със себе си и записвайте ситуациите, в които не сте успели да се справите с емоциите си („10.05. Разкрещях се на детето, защото се обличаше бавно.“), а след време и ситуациите, в които сте успели. В края на деня си отделете време да анализирате какво предизвиква загубата на самоконтрол (страх от закъснение примерно), как бихте могли да я избегнете, как е правилно да постъпите в такъв момент. Старайте се да откроите емоциите (гняв, страх, вина, мъка и т.н.), които са причина да загубите контрол. Когато се научите да разпознавате признаците, тренирайте да правите пауза щом усетите, че ще избухнете. Паузата ще ви помогне да анализирате: първо – можете ли да направите или кажете нещо такова или с такъв тон на чужд човек; второ – полезно ли ще е за детето това, което възнамерявате да кажете или направите.

Крещите ли на детето?

Пета стъпка

Ако все пак сте загубили контрол, не се притеснявайте да се извините на детето, защото в противен случай то ще поеме вината за избухването ви върху себе си. Говорете му за чувствата си (ядосах се, обидих се). Приемайте неговите извинения, прощавайте и не напомняйте за това, че сте се скарали.

Шеста стъпка

Тактилният контакт подпомага появата и запазването на привързаността. Отдавна е известно правилото „8 прегръдки дневно“, наистина работи.

Седма стъпка

Постарайте се да изградите йерархия на ценностите си. Къде в нея се намира детето? Неговото благополучие? По-високо или по-ниско от работата и почивката ви, от парите, от удобствата и другите хора? Често поведението ни не отразява йерархията на ценностите, която съзнателно изграждаме, и детето страда заради неща, които всъщност за по-маловажни за нас от него.

Осма стъпка

Запознайте се, поне повърхностно, с изследванията и методиката на бихейвиористите – накратко става дума за това, че положителната подкрепа подпомага възпитанието, за разлика от отрицателното отношение. Похвалата за добро държане действа по-добре от наказанието за лошото, освен това подобрява отношенията с детето и не предизвиква у родителя чувство за вина и вторичен гняв към детето (заради тази вина). Наказанието е метод на въздействие, който трябва да се прилага само за наистина сериозни провинения.

Девета стъпка

Постарайте се да откроите в какви ситуации детето се държи зле, за да не ги допускате. Много често лошото държане е следствие от това, че не се чувства добре (умора, глад, скука, физическа невъзможност да изпълни исканото от вас).

Десета (и много важна стъпка)

Споделяйте удоволствията си с детето. Правете заедно нещата, които ви харесват – рисуване, музика, танци, риболов, походи, театър и т.н. Това помага за укрепването на връзката ви, само защото положителните емоции започват да се асоциират с човека, който е до теб в приятна ситуация.

Източник: b17

Препоръчваме ви още:

Мамо, не прави така

12 признака на токсичните родители

Умеем ли да се сдобряваме с децата си