Ако детето не иска да опита новата храна или бавно и с нежелание се включва в нови дейности, това не означава, че нещо с него не е наред. По-скоро му е нужно повече време да свикне с непознатото. Какво да правим, ако тригодишното дете се бои от всичко ново до истерия?

Преди всичко трябва да се разграничат ситуациите, в които обективно се появяват тревога, напрежение, безпокойство. Често при децата това е свързано с нови места, запознанство с нови хора, усвояване на нови навици и знания. Появата на нещо ново винаги изисква повече внимание и сили. Това е естествен процес, който активира емоционалните и физически ресурси за обработката на новото. Всяко дете има свой период на адаптация. Някои веднага се присъединяват към игрите на новата площадка, на други им трябва време – да поседят отстрани, да наблюдават хората, да свикнат със звуците и мястото, да се почувстват в безопасност. Така е и с навиците – когато децата се учат да рисуват, лепят, изрязват, някои се нуждаят от повече подкрепа и време за навлизане в заниманието, други се включват веднага в процеса. Този период на адаптация и тревожност е нормален и отминава. При всяко дете може да има различна продължителност.

Има няколко важни неща, които е добре да помним.

1. Да обърнем внимание на това какви ситуации предизвикват напрежение у детето и кога се нуждае от повече подкрепа от възрастните.

Храненето

Най-често тази черта от характера на детето се проявява точно в храненето. Случва се то да обича дадено ястие, но след като храната не оправдае очакванията му, да се откаже от него завинаги. Детето обича макарони, но след като мама ги пресолява, отказва да ги яде повече. Това не е повод да се нахвърлим срещу него с упреци. То не прави това, за да ни ядосва, а наистина се страхува. Затова не бива да го насилваме, защото го плашим. Препоръчва се новата храна да бъде предлагана в малки количества. Когато парченцето „подозрителен“ зеленчук лежи до познатото и любимо картофче, вече не е толкова страшно. Възможно е в началото детето дори да не го опита. Няма смисъл да настояваме. Когато свикне с външния му вид ще се престраши да си вземе.

Храненето като насилие

2. Да наблюдаваме детето – каква е скоростта му на адаптация, колко време му е нужно, за да се почувства уверено в новия си опит. Често това е свързано с факта, че е интроверт, а интровертите винаги имат нужда от повече време.

Дрехите

Ако малкото дете категорично отказва да облече новата дреха, можем да опитаме да му разкажем някоя интересна история свързана с нея. Рокличката например може да е била ушита за Пепеляшка, която отива на бал.

3. Да създадем приятна емоционална атмосфера около новото занимание на детето, по-често да го хвалим. Можем да използваме малките подаръци, поощрения и бонуси като мотивация дори за незначителни успехи. Малкото дете невинаги може да разбере логиката на родителя „това е необходимо, полезно, ще ти е интересно, когато се научиш“. За него е важна топлата емоционална подкрепа на възрастните и затвърждаването на успеха.

Недоверието към хората

Почти всички малки деца се боят от непознати, но ако това продължава и след 3-та година, трябва да обърнем особено внимание. Идват ни гости, а малкото демонстративно се обръща и се скрива. В такъв случай можем по-често да каним приятели вкъщи. Не бива да забравяме обаче и основното правило – никога да не го оставяме само, когато се изолира. Не бива да се чувства отхвърлено. Можем да го прегърнем в присъствието на гостите, за да му създадем усещане за безопасност.

Детските страхове

Ако има тревога, с която детето не може да се справи и след време, е добре да потърсим професионален съвет. Все пак по-голямата част от родителите не са специалисти по възрастова психология. Работа на професионалистите е да ни подскажат как да променим поведението към детето си.

Защо трябва да помогнем на детето да преодолее страха си от новото

Защото, ако това не се случи, то винаги ще се старае да избягва непознатите ситуации и емоции. Ще му е трудно да попита непознат как да стигне до определено място например, дори ако в продължение на часове го търси. Към всяко ново запознанство ще се отнася с изключителна подозрителност и трудно ще може да създаде пълноценни отношения. Разбира се, този страх не е психично заболяване или отклонение. Но за да се избегнат сериозни проблеми в бъдеще е добре да бъде елиминиран колкото може по-рано.

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Тъмната стая

Страховете ни

Какво ни казват детските рисунки