Както е известно, всички имаме мускули, но при културистите те са свръхразвити. Тази аналогия ви идва наум, когато се сблъскате с непреодолимото упорство на своето свръхактивно дете да направи каквото е решило.

То не разбира думите „престани веднага“ и изобщо не се интересува от безсмислените ви съвети и изисквания.

Представете си средностатистически човек, който се състезава с културист в тежка категория. Това е изтощително. А вие само опитвате да накарате детето да си облече якето, ако навън е студено или да се „държи прилично“, там където останалите деца демонстрират възпитание, а вие сте принудени да крещите: „Можеш ли най-накрая! Просто! Да изпълняваш! По дяволите! Каквото ти се каже!“

Активните, любознателни деца променят границите, те не приемат статуквото. Тези момчета и момичета поставят всичко под съмнение и питат „защо“ тогава, когато други на тяхно място биха казали „добре“. Не се поучават от чуждия опит и предпочитат сами да проверяват теорията, дори ако за това е нужно да преодолеят немалко трудности.

Това, разбира се, е изтощително и безумно, но тяхното безстрашие е достойно за уважение – не се боят да рискуват, учат се от собствения си опит и не разчитат на „стара и съмнителна“ информация.

Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?

Енергията на тези деца като че ли е безгранична - от момента, в който отворят очи сутрин (понякога навън е още тъмно) до минутата, в която ги слагате да спят, дори да не са изморени (според тях). Светът е в техните ръце (или поне така им се струва) и им се иска да са будни колкото може по-дълго, заставяйки света да се върти около тях. Това е забележителна черта, но е трудно да се възхитиш, особено ако вие сте същият този човек, който трябва непрекъснато да ги усмирява. Послушанието не им е присъщо, но не защото умишлено искат да ви изкарат от кожата ви. По-скоро защото се подчиняват само когато вашите изисквания съвпаднат с тяхното мнение.

Когато активните деца не виждат смисъл в това, което изискваме от тях (или им се струва неправилно), те просто не го правят. Разбира се, понякога послушанието е задължително, например когато им говорим за безопасността: „Не пъхай пръста си в контакта“ или „Погледни наляво и надясно, преди да пресечеш улицата.“

Знаят ли децата ни как да се държат на улицата?

Понякога децата са длъжни да правят това което искаме от тях, независимо дали им харесва или не. В такива моменти трябва да се запитаме наистина ли си струва нервите. Да принуждаваш активното дете да изпълнява заповеди, само за да е послушно, е постоянна борба. Но което е още по-лошо, ако успеем да разрушим тази желязна воля и да постигнем послушание, ние го учим, че да се подчинява е по-важно, отколкото да взема собствени решения.

Детето, което следва безропотно всяко указание, е съсредоточено само в това да прави всичко, което искат от него и престава да забелязва това, което му е интересно.

Погледнете нещата от този ъгъл: упорството на децата да вървят по собствен път сега ви разстройва, но това е фантастично качество за възрастта, когато другите ще се поддават на натиск от връстниците си, а вашето дете ще остане вярно на убежденията си.

Сложно е да отглеждаш и възпитаваш активно дете, но още по-сложно е за него самото. Това е като да се опитваш непрекъснато да вкараш квадратно кубче в кръгло отверстие. Силните му чувства и стремежи невинаги се подчиняват на сценария, според който трябва да си послушен и да спазваш изискванията.

На такова дете може да поставят клеймо „проблемно“, когато единственото, което то наистина иска, е самостоятелност и възможност да прави нещата по свой начин.

Това не означава, че правилата за него не важат. Но има деца, които от раждането си са готови да следват свой собствен път, затова предоставянето на известна независимост има решаващо значение за щастието им (и за вашето също).

Правилата не са по-важни от детето

Нека сами изберат закуската си за училище, дори да не е това, което вие самите сте им приготвили. Нека избират сами дрехите си, на тях им е все едно дали шотландското каре и райето си подхождат, важно е че им е удобно. Възможно е да забележите странните погледи на околните, но това е само защото те не знаят с кого си имате работа.
Ако прекарат два дни с детето ви, бързо ще разберат защо вие не можете да се борите със зъби и нокти срещу желязото.

Да, възможно е да ви осъждат. Това трудно може да бъде понесено. Непоисканото мнение на околните се сипе от всички страни:

Опитвали ли сте да изключите глутена или продуктите с червен цвят?

Може би детето ви прекарва твърде много време пред компютъра?

Трябва да намерите добър остеопат или иглотерапевт!

Един добър бой ще помогне!

Не обръщайте внимание на купищата коментари, вземете пример от собственото си упорито дете. Предстои ви дълъг път, но в края на тунела има светлина. Защото тези качества, които са карали мозъка ви да се взривява неведнъж, ще бъдат в услуга на енергичното ви дете, когато порасне.

Вие възпитавате успешен предприемач, откривател. Неговата вътрешна мотивация и огънят, който носи в себе си, след време ще му помогнат да покори много върхове.

Неуправляемото дете не е проклятие, във вашите ръце е мощна сила, която трябва да насочвате. Тези деца се превръщат във възрастни с качества, които всички бихме искали да имаме. Това са лидерите, които ще променят света.

Източник: scarymommy.com

Препоръваме ви още:

Моето трудно дете

Помагаме или пречим?

Нашите любими манипулатори