Японските деца като че ли са от друга планета – организирани, възпитани, скромни. Разхождайки се по улиците на тази страна, едва ли ще видите дете, което се тръшка заради някакъв каприз или пък ще станете свидетели на истерична криза в супермаркета. Това е резултат от столетните традиции във възпитанието, които японските майки спазват и до днес. Да открехнем завесата към тайните на японските родители, за да разберем има ли нещо, което можем да прилагаме в собственото си ежедневие.

Тайна първа: амае
В тази страна не е прието децата да се дават на ясла до навършването на три години. Не се използват и услугите на баби и детегледачки. До тази възраст детето е едно цяло с майката – заедно спят, заедно са навсякъде - майката носи детето си в старинно приспособление подобно на слинга – онбухимо. Никой не се кара и не наказва децата в доучилищна възраст. За майката образът на детето й е идеален и тя понася с любов и търпение всичко, което то прави. В отношението към малките япончета няма строгост и назидателност, въздейства им се в много мека форма, оставаш с впечатлението, че сами се възпитават и че Япония е някакъв детски рай, в който няма „забранен плод“.

Този подход според японците формира у детето усещане, че е нужно, значимо, добро и красиво. Затова то не иска да разрушава тази представа и да разочарова майка си. „Амае“ в приблизителен превод означава „привързаност, зависимост от любовта на близките“. Амае е в основата на взаимоотношенията между родители и деца – малките могат напълно да разчитат на родителите си и не искат да ги разочароват, а възрастните хора се радват на грижите на наследниците си.

Тайна втора - икудзи
Сигурно сте чували за японската система на възпитание икудзи. Да си припомним – детето до 5 години е Бог; до 15 години е слуга, след 15 години – равен. Много хора не разбират за какво всъщност става дума. До 5-та година във възпитанието на детето родителите се водят от традицията „амае“. В този първи етап то бива обгрижвано с безусловна любов и подкрепа. Това не се променя и във втория възрастов етап. Но когато стане по-голямо, започва неговата социализация, чиято главна цел е да осъзнае, че интересите на общността са над интересите на конкретния индивид. И родителите му помагат да намери мястото си в обществото. В японските училища, където значителна роля има не само образованието, но и възпитанието, конкуренцията е изключена. Децата не биват сравнявани едно с друго и никое от тях не се ползва с привилегии. Дух на съперничество няма дори в състезанията. В третия етап детето се възприема като напълно формирана личност. За възпитание вече е късно, време е да се берат плодовете му.

Тайна трета: традиционните семейни ценности
Макар във възпитанието на децата основна роля да има майката, голямо значение има общуването им с по-възрастните членове на семейството – баби, дядовци и други роднини. Кръвните връзки в Япония са много важни. Семейството е „амае“, затова детето винаги усеща подкрепата, защитата, грижата и любовта му. Отношенията между поколенията са много сърдечни и търсенето на съвет от по-възрастните е норма.

Тайна четвърта: личният пример
В книгата на Икено Осаму „Япония. Как да я разбереш“ е описан интересен експеримент. Японски и европейски майки били помолени да направят пирамида заедно с децата си. Японските майки показали на децата си как се прави това, а след това ги помолили да опитат сами. Ако детето не се справяло, му показвали още веднъж. А европейските майки подробно обяснявали на децата си какво трябва да направят. След това ги оставяли да построят пирамидата сами. Японските майки никога не изискват от децата да направят нещо, без да им покажат как става на практика. Така с личен пример ги подтикват към действие.

Тайна пета: възпитание на чувствата
За да живееш в общност, трябва да уважаваш чувствата и да цениш интересите на другите. Така учат децата си японските майки. И както обикновено правят това с личния си пример – ценят и уважават чувствата и интересите на децата си. Във възпитанието те много често задействат емоциите. Ако детето чупи играчките си, не му се карат, не го укоряват, че постъпва лошо, че е повредило скъпа вещ. Японската майка ще каже: „Виж, играчката я боли. Сега тя ще плаче.“

Може би японските методи на възпитание не са идеални, но има какво да научим от тях – подкрепата на семейството, търпението, с което се отглеждат децата, личният пример, това са неща, които не би било зле да възприемем в собственото си ежедневие на родители.

Статията преведе за вас Янка Петкова.

Препоръчваме ви още:

Как детето да заобича здравословната храна – 20 съвета от японските майки

Се ла ви, както казват французите

Кой как отглежда децата си по света