Попаднах на историята на тази майка и нейното хлапе, които се оказаха подложени на жесток хейт в интернет заради един доста безобиден пост. Искам да го споделя с вас и да чуя мнението ви. Кристъл Лоуъри е майка на две деца, която изглежда е убедена, че не трябва да се бърза с обучението в самостоятелно четене. Познайте какво се случи, когато публикува своя снимка със сина си във фейсбук и написа:

Аз не уча петгодишния си син да чете. Той е твърде зает с други неща.?

Не само я обстреляха с негативни коментари, но и жълтите медии взеха умело подбрани части от текстовете й, за да я представят като лоша майка, която е занемарила образованието на детето си. А всъщност Кристъл изобщо не е от майките, на които не им дреме какво се случва с детето им. Ето какво отговори на хейтърите.

Не ме разбирайте погрешно, ние много често четем заедно. Представяме си, че сме в Шоколадовата фабрика на Уили Уонка, прочетохме 170 страници от „Хари Потър и Стаята на тайните“. Учим детето си да обича историите и да разсъждава върху героите. Но не го учим да чете. Той е твърде зает с други неща.

Учи се на здравословна конкуренция – да чака реда си на въртележките и да не злорадства, ако се добере до тях преди сестра си.

Учи се да строи – да преценява теглото на различните материали с малките ръце, за изследва физическата цялост на това, което е създал.

Учи се да тренира. Тича с кучето, катери се по хълмовете и стълбите, танцува (добре) и тренира карате (не толкова добре). Трябва да е силен, затова тренира мускулите си, това не може да се случи, ако по цял ден е на стола.

Учи се да пази вещите си. С проби и грешки разбра какво ще се случи, ако остави книжката си на дъжда или ако не затвори кутията с пластилин Play Doh.

Учи се да твори. Да нарисува себе си и да оцвети рисунката си или да построи космически кораб от кутии.

Изучава екосистемата. Изследва бръмбарите, цветята и локвите. Вижда как растенията и животните съществуват заедно.

Учи се да се извинява, за да преодолява обидите и да съпреживява емоциите на другите.

Учи се да прощава, да разбира, че всички правят грешки и че можеш да обичаш някого, въпреки недостатъците му.

Всеки ден научава много важни уроци. Но не се учи да чете.

И макар че няма тръгне на училище с добри навици за четене, той ще има много по-важен багаж от знания:

- умението да опитва нови неща и да не се разочарова;

- способността да се сприятелява, да слуша другите, да спазва правила;

- умението да решава проблеми и да се съсредоточава върху задачите си.

Има деца, които не трябва да бъдат оценявани със стандартни тестове.

Моят син сега има много по-важни занимания от четенето.

Написах това, след разговорите си с други майки, усетили натиска на обществото, което превърна родителството в състезание. За съжаление не бях разбрана правилно. Дори излезе статия със заглавие: „Кристъл Лоуъри: Аз не уча петгодишния си син да чете.“ Продължението го бяха пропуснали. Хиляди тролове се нахвърлиха върху мен, наричайки ме „безотговорна“ майка, а на сина ми беше лепнато определението „глупав“.

Тези хора не знаят, че ние с мъжа ми започнахме да се занимаваме със сина си, когато беше на 18 месеца. Имам дори видеозаписи. След време трябваше да призная пред себе си, че правя това, за да има с какво да се похваля. Тогава промених подхода си.

Знам, че синът ми след време ще стане запален читател, но е важно първо да го науча уча да бъде добър, внимателен и отзивчив – всичко, което троловете не са.

Това написа Кристъл. Исках да го споделя с вас, не само защото се впечатлих как една зряла независима жена и майка се чувства принудена да дава обяснения на напълно непознати хора. А най-вече защото ми е интересно да чуя и вашето мнение за ранните занимания с децата. Нужни ли са, помагат ли, или вредят. И най-вече защо го правим всъщност? Защото детето го иска, или защото ние се притесняваме да не изостане от връстниците си.

Може би това е най-важният въпрос.

Препоръчваме ви още:

Кога ранното развитие забавя развитието 

Родителите, които ни вбесяват

10-те права на малкия читател