Автор: Мария Пеева

Не е ли забавно как раждането тотално променя представите ни за света и живота и изведнъж започваме да правим куп неща, които преди са ни се стрували странни и дори сме се подсмихвали, когато ги забележим? Чували сте тази поговорка "Всеки си е малко луд". Е, мисля, че спокойно можем да я перифразираме във "Всеки родител си е малко луд". И макар че лудостите се различават у различните майки, тези шест може би са най-честите. Наблюдавах ги у себе си, но и у почти всичките си приятелки, когато станаха майки. А вие допълвайте смело списъка.

1. Говорим в множествено число за бебето.

"Имаме колики." "Избиха ни пъпчици". "Ама какво сладко гащеризонче имаме." "Ние вече сме големи и можем да се обръщаме по корем.". И разбира се, моят личен фаворит: "Напишкахме ли се?" Всъщност според психолозите това е напълно нормален етап от развитието на отношенията между майката и детето и отразява инстинктивната дълбока привързаност между тях, която кара майката да се отъждествява с малкото човече. Виж, ако някой ден чуете майка да казва "Приеха ни в университет." или "Ние ще се женим" - положението е сериозно. Но с малкото бебе и дете няма нищо ненормално майката да се изразява по този начин и не бива да се притесняваме, когато се уловим, че го правим.

2. Лъжем педиатъра

„Дрехите на бебето трябва да се гладят. Водата трябва да се вари поне пет минути на котлон“. Препоръката за гладене я приемаме напълно убедени, че ще я спазваме, но скоро се отказваме, защото времето просто не стига, умората е голяма, а и винаги има куп по-важни неща за вършене. А за водата може да сме решили изобщо да не даваме, ако бебето е на кърма или просто я преваряваме в електрическа кана. Но най-честият въпрос, на който лъжем, особено ако сме попаднали на педиатър от старата школа е "Започнахте ли захранване". Дори да сме убедени, че сме прави и колкото и да сме твърди в решението си да захранваме късно или водени от бебето, то вместо да обясним аргументите си, обикновено премълчаваме и кимаме. Точно това правят повечето майки и вероятно така ще си продължи, докато всички педиатри не започнат да препоръчват модерните схеми на захранване. Все пак лекарят е авторитет и ако няма подходящ, с когото да го сменим, предпочитаме да не влизаме в излишни спорове. Това, което ни се е струвало немислимо - да излъжеш доктора, изведнъж е факт. А всъщност не би трябвало да се притесняваме да отговорим честно. Може би това ще накара и лекарят да преосмисли позицията си и малко повече да следи съвременните тенденции в грижата за бебето. 

3. Термометърната мания.

Помня, че имаше период, в който не само мерех постоянно температурата на стаята, на водата, но и всеки ден, без детето да има никакви признаци на заболяване, мерех и неговата температура. Това обаче е нищо в сравнение с една майка в парка, която беше се пристратила дотолкова към постоянното мерене на температурата, че носеше термометъра дори на разходка и мереше детето час по час. Майките и техните малки лудости... При мен това мина, когато кучето ни изяде термометъра, после известно време забравях да купя, след което детето се разболя и някак оживя дори без термометър. След тази история се излекувах от термометърната мания. 

Прочетохте ли

Препоръките на д-р Масларски?

4. Диша ли? Още една честа майчина странност. По няколко пъти на нощ ставаме да проверяваме дали бебето диша и дали не се е задавило. За тези, които страдат от нея, мога да препоръчам огледалце :) Това е много по-добър вариант, отколкото да разбутваме бебето. Има и една теория, според която, детето е в по-голяма безопасност в леглото на майка си, защото там неговият ритъм на дишане се регулира спрямо нейния и няма опасност просто да спре да си поема въздух, ако заспи дълбоко. Така или иначе тази лудост също отминава. След време може да се замени с манията да се събуждаме по няколко пъти на нощ, за да проверим да не се е отвило. При мен приключи чак след третото дете и последните ми две момчета спят отвити по цяла нощ. И познайте какво, те боледуват по-малко от големите си братя.

Прочетете и

9 мита за съня на бебето

5. Постоянно ровим за нещо в интернет.

Това е другата мания на всички майки на новородени. След като съпругът ни разубеди да звъним през петнайсет минути на лекаря с всякакви жизненоважни въпроси от сорта на "Защо бебето хълца", ние откриваме майчинските групи и форуми (ако вече не сме ги намерили като бременни). И там намираме отговорите на всички въпроси. Няма лошо, стига да не диагностицираме всеки обрив като шарка, да не търсим постоянно признаци за тежки заболявания и изоставяне в развитието и да не живеем във вечна тревога. И най-вече да не вярваме на всичко, което прочетем, дори когато е съвсем добронамерен съвет.

Вижте и Из групите на майките

6. Фотографската мания

Искам честно да ми кажете има ли майка, която не е половин фотограф? Самата аз даже съм мислила да запиша курс по фотография, толкова се бях пристрастила към снимките на бебетата. Снимах по 10 пози със съвсем малка разлика, поствах постоянно и изобщо осведомявах всичките си приятели за развитието на момчетата ми час по час. И познайте какво! Изобщо не съжалявам. И досега обичам да гледам бебешки снимки - и свои, и чужди, а скоро със същото удоволствие ще снимам и внуче. Само с едно условие. Никакви наакани дупета. Те са сладки само за мама!

Вижте и препоръките на фотографа

Как да снимаме с телефон

Препоръчваме ви още: 

Маркери на детското развитие до една година

Доверете се на природата

5 причини да сменим педиатъра