"Безобидните" реплики, които могат да бъдат опасни

„Виж сестра ти… защо ти не се държиш така.“, „Като се върне баща ти, ще му кажа какво си направил.“ Всички сме съгласни, че подобни думи са недопустими в общуването ни с децата. Има обаче и такива, които привидно ни изглеждат съвсем невинни, често ги употребяваме, но имат не по-малко разрушително действие.

„Браво!“
Последните изследвания показват, че постоянното поощряване на децата с похвали, ги прави зависими от мнението ни. Ако непрекъснато казваме на детето си „умник“, „браво“, „ти си номер 1“, трябва да имаме предвид, че похвалата може да стане основен мотив за действията му. А от това произтичат цял куп проблеми: неувереност в себе си, занижена самооценка след първия сериозен неуспех, отсъствие на собствени амбиции и т.н. Затова похвалите по абсолютно всеки незначителен повод трябва да се избягват. Бързо се облича, прибира чинията си, без да му се напомня – това не са поводи, достойни за овации, това е норма. „Браво! Ти си номер 1!“ – можем да оставим за истинските победи. Ако все пак не искаме да подминем някоя постъпка на детето, можем да я отбележим без излишни възклицания: „Много е хубаво, че даде играчката си на това дете.“

„Не говори с непознати!“
Това е трудна и неразбираема за детето задача. Ако непознатият е любезен, то не го възприема като потенциално опасен човек. Освен това, ако детето сляпо приеме тази инструкция за общо правило, светът постепенно започва да му се струва недружелюбен и пълен с опасности. Затова не бива да го сплашваме непрекъснато, а да му дадем обяснение. Можем да проиграем няколко конкретни ситуации. Детето трябва да знае как да се държи, ако непознат му предложи лакомство или го покани в колата си, за да го откара вкъщи.

Прочетохте ли Ако детето се изгуби?

„Няма страшно!“
Детето пада, паникьосани тичаме към него и виждаме, че нищо опасно не се е случило. То реве сърцераздирателно, а ние му казваме, че всичко е наред и това не е страшно. Това е опит да успокоим повече себе си. От висотата на нашата възраст и опит, едно ударено коляно не е нещо фатално, но детето мисли иначе. То изпитва болка, некомфортно му е и затова плаче. Не бива да игнорираме емоциите му, а да му помогнем да се справи с уплахата и болката си. Можем да го прегърнем и да попитаме: „Боли ли те? Искаш ли да сложим лепенка на крачето или мама да го целуне?“

„По-бързо! Не се бави!“
Детето се бави със закуската или му трябва повече време, за да обуе обувките си, а ние усещаме, че закъсняваме. Вместо да го подканяме и да засилваме напрежението му, можем да смекчим тона и да кажем: „Хайде да побързаме!“ Така подчертаваме, че сме екип и снемаме от него излишната вина. В крайна сметка ние сме си виновни, че не сме разчели правилно времето, след като много добре познаваме навиците на детето си. Най-добрият изход от подобна ситуация е да я превърнем в състезание – кой пръв ще опразни чинията си например.

„Не можем да си го позволим!“
Това е компромисен отговор на молба да бъде купено нещо. Но ако често го използваме, у детето се създава впечатление, че не можем да контролираме парите си, че сме неуспешни. А при по-големите деца, този отговор е още по-рисков. Особено ако например семейството скоро се е сдобило с автомобил, но отказваме на тийнейджъра да му купим нов телефон. Той остава с впечатлението, че неговите потребности са маловажни за нас. Затова отговорът трябва да бъде друг: „Можем да си го позволим, но не точно сега. Изхарчихме много пари за колата и ще ни е нужно време, за да спестим отново.“ Така детето няма да се чувства пренебрегнато.

Видяхте ли Опасните игри?

„Внимавай да не паднеш!“
Когато крещим на детето, което се кани да скочи от катерушката, ние само отвличаме вниманието му. Така със сигурност ще падне. Освен това, доказано е, че реплики, които съдържат „не“ (не тичай, не скачай), задължително предизвикват у децата обратна реакция. Най-добрият ход в подобна ситуация е просто да сме наблизо и да сме готови да се намесим, ако стане нужда наистина. „Дръж се!“ вместо „Да не паднеш!“ или „Спри!“ вместо „Не тичай!“ са по-добрите реплики в случая.

„На диета съм.“
Следим ли теглото си? Дори да е така, не е нужно да посвещаваме детето си във всеки детайл. Ако то постоянно вижда как се претегляме и кълнем излишните си килограми, може да развие нездравословно отношение към тялото си. По-полезни са коментарите в този дух: „Храня се здравословно, защото така се чувствам по-добре.“ Същото е и със спорта: „Трябва да почна да правя гимнастика“ – звучи по-скоро като оплакване и не прави спортът привлекателен в очите на детето ни. „Колко хубаво е времето днес! Ще изляза да потичам!“ – разликата е очевидна.

„Сладко ще ядеш, като се нахраниш!“
Не е ли време да забравим тази фраза? След подобно изявление детето обикновено бърза да изяде храната си, за да получи мечтания десерт. В резултат си създава нездравословни навици и основното ястие е по-скоро наказание. Една лека промяна във формулировката, може да промени нагласите: „Първо ще изядем, това което мама специално е приготвила, а за десерт ще имаме…“ Полезно е по-често да хвалим „обикновената“ храна и да й се наслаждаваме. Не бива да забравяме, че ние сме примерът, който детето следва.

„Дай да ти помогна!“
Когато детето ни се опитва да построи сложна фигура с конструктора или да реши някаква задача, често ни се иска да се намесим и да сложим край на мъките му. Можем да го правим, но не постоянно. Иначе ще подроним неговата самостоятелност и ще го приучим да чака готови решения. Най-полезно в случая е да зададем насочващи въпроси, които да му помогнат да се справи само.

Източник: Parents

Препоръчваме ви още:

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

Урок по безопасност за най-малките

49 фрази, които ще ви помогнат да успокоите детето