Мантрите на щастливите майки... Изглежда въпросът как да си добра майка и в същото време да се грижиш за себе си, без да изпитваш вина, вълнува не само българската майка, а родителите по цял свят. В родителския портал Parents са се опитали да извлекат най-важното, което прави майката щастлива и й помага да намери баланс в напрегнатото ежедневие. Очакваме и вашите мнения и коментари.

1. Останете верни на себе си

С раждането на детето животът ни се променя завинаги. Вместо да тъгуваме за изгубените възможности, можем да намерим време за любимите си занимания. Да, сложно е, понякога почти нереално, но има смисъл да легнеш час по-късно или да станеш час по-рано, за да се посветиш на нещо любимо. Ако не го правим, след време ще загубим устоите си. Или най-малко ще се дразним на света, мъжа до себе си, детето и околните. Така рано или късно ще стигнем и до кощунствената реплика: „Заради теб се отказах от всичко, което обичам!“

2. Не се превръщайте в мъченици

Не може да сме майки 24 часа в денонощието. Дори и заради това, че имаме и други предназначения – ние сме жени, дъщери, приятелки, любими, хора със своите потребности и мечти. Ако сме оставили детето (или децата) на таткото, не е нужно да звъним на всеки 10 минути, за да питаме дали са нахранени, дали са легнали да спят навреме. Понякога е добре напълно да игнорираш рутината. Да не забравяме – излизането ни без децата е нужно не само на нас самите, а и на хората около нас. Здравословно е да си отдъхваме един от друг от време на време и е съвсем естествено.

3. Не се опитвайте да бъдете идеални майки

Няма такива същества в природата, защото няма и идеални хора. Освен това, полезно е децата да виждат, че с тях живее нормален човек, а не всезнаещ компютър, безгрешен робот или ходеща енциклопедия. Не е слабост да признаваме, че не можем да правим торта, че не обичаме да играем на футбол, че не искаме да отидем на излет или че не знаем защо всички зайци са сиви през лятото. Когато детето вижда не само достойнствата, но и недостатъците ни, когато наблюдава как отстояваме желанията си, ще си формира верен модел на поведение и съществуване.

4. Спрете да се обвинявате

Едва станали майки, у нас се отключва онзи вътрешен глас, който с времето се превръща в най-яростния ни критик. Всяко наше действие или бездействие, всяко решение, ще бъде подлагано на безпощадна дисекция. Позволяваме на детето да гледа филмчета цяла сутрин? Да, ние егоистично искаме да закусим на спокойствие, а през това време то уврежда необратимо очите си. Наказали сме тийнейджъра да не догледа любимия си сериал и сме го неглижирали пред съучениците, с които го обсъждат в група? Не сме майки, а хиени! А купихме ли му ски? Не, защото ни мързи да го водим и вземаме от школата вероятно? Съучениците му ще напреднат, а нашето дете ще се комплексира. Този безкраен поток от обвинения е изключително вреден за здравето. Вътрешният съдия ни подвежда, изтощава ни емоционално и физически, защото често ни пречи да заспим.

5. Смейте се по-често и се наслаждавайте на дребните удоволствия

Невинаги животът е прекрасен, както би ни се искало. Финансова криза, проблеми в работата, скандал със съпруга, конфликт с учител на детето и за капак – лошо време навън. Но ако има на света място, където можем да изпитваме радост и да сме щастливи – това е домът ни, семейството ни. Какво ни спира да се веселим по-често с децата си, да се забавляваме заедно, да си устройваме малки представления или „дни наопаки“ (като разменяме ролите си)? Нека учим децата да виждат красотата на света около нас – в снежинките, в полетялата птица над главите ни, в сянката от нощната лампичка върху стената. Колкото повече положителни моменти имаме през деня, колкото повече са приятните емоции, толкова по-успешни и щастливи ще се чувстваме.

6. Направете вечерята за цялото семейство традиция

Това време заедно ще ни се отплати значително по-щедро от посещениата в мола или на поредната атракция. Защото в края на деня, сред най-близките ни хора, ще имаме възможност да си отдъхнем и да се заредим с обич. А това е прекрасен имунитет срещу всяка неприятност и отлично сънотворно преди лягане. Можем да споделяме, да търсим подкрепа, да станем още по-близки – и всичко това по време на една най-обикновена вечеря. Вярно е, че това е и времето, в което умората е най-осезаема, но в бъдеще тези делнични моменти ще ни се отплатят.

7. Инвестирайте в себе си

Защо да не си правим подаръци от време на време? Дори бюджетът ни да е ограничен? Имаме право на малките си радости като всички останали членове на семейството. Иначе ще се чувстваме недооценени, ощетени, а това е най-прекият път към неудовлетвореността и депресията. Освен това е и възпитателно. Учим поколението си на равнопоставеност и справедливост. Ако сме събирали пари месеци наред, за да си купим „онази“ чанта, а тийнейджърът недоволства, че новите му маратонки вече не са толкова модерни, можем да откажем и още на следващия ден да си набавим мечтания аксесоар. Заслужили сме си го. И е добре да му се радваме, без да изпитваме угризения, че не сме обзавели любимото дете с още един чифт маратонки. След това можем да обясним на наследника как се редят финансовите приоритети.

Препоръчваме ви още:

Добре дошли в клуба на идеалните майки

Мамо, живей си живота!

Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала

Автор: Яна Пеева

Днес празнуваме женската сила и постоянство и факта, че преди около 100 години едни феноменални жени (и мъже) са седнали и са си казали “стига толкова”. И са се събрали, и с много усилия са сложили началото на живота ни такъв, какъвто е сега. Живот с право на избор, с право на глас, с право да бъдеш такава, каквато пожелаеш. Отбелязваме и това, че все още има страни, в които момичета и жени нямат това право.

Преди няколко дни някой (не помня кой наистина) ми каза, че тази година най-накрая ще мога да празнувам 8-и март, все пак съм майка. Но аз и преди това си бях жена. И преди това бях заобиколена от силни, страхотни жени, които ми дават пример, и ме учат как да се справям с живота.

Нека бъдем вдъхновяващи и силни, и добри. Нека се подкрепяме, а не да се критикуваме напразно. Да подаваме ръка, когато някой има нужда, когато няма кой да му помогне, когато е сам. Да се вглеждаме в страданието на другите, да не го причиняваме, да го лекуваме. Да се борим - за щастието си, за щастието на хората, които обичаме, за правата си и за правата на тези, които не могат да се борят сами. Да не затваряме очи, защото ни боли да гледаме грозното, а да го направим красиво.

И ако някой ви каже, че не сте майка и затова не празнувате днес, най-любезно можете да му кажете да си гледа работата. А пък ако ви попита кога е Денят на мъжа след като ние, жените, си имаме специален, можете да му кажете - 19-и ноември.

Всяка година Ричард Херинг прекарва целия 8-и март, правейки точно това в Twitter - отговаря на всички кисели хора, които недоволстват, и им казва точната дата, която да си отбележат в календара, за да празнуват мъжете, и междувременно събира пари за благотворителни каузи в полза на жените!

Ето и някои организации, които са се посветили на жените не само днес, а и през всеки друг ден от годината:

Български фонд за жените

Фондация “Асоциация Анимус”

Алианс за защита от насилие, основано на пола

Препоръчваме ви още:

На мама, която винаги мисли за другите преди себе си

Най-умната от красивите майки

Корона от любов

Сигурно ще ми се смеете, че съм толкова изостанала, но дори не бях чувала, че има такива кутии, докато веднъж снаха ми Яна спомена, че в Англия си поръчвала кутии с козметика и било много забавно, защото винаги се изненадваш. После открих романтичните кутии на Gembox, за които вече съм ви разказвала. А наскоро разбрах, че има и такива специални кутии за мама и бебе. Е, познайте дали веднага не реших да изненадам снахичката :) Малко се изложих обаче, защото се оказа, че съм пропуснала да дам телефона й, момичетата от Мамма Бокс, разбира се, веднага са ми писали, но не съм видяла и съобщението, и в крайна сметка, вместо да дойде на осми март, изненадата на Яна дойде малко по-късно. Но какво да ви кажа, всяка жена, всяка майка заслужава да бъде зарадвана не само на осми март, а винаги, когато имаме възможност да й подарим малко щастие. И така, най-после вчера Яна си получи изненадата, а аз получих едно много мило съобщение от нея, което ме просълзи. Но както и да е. Искам да ви представя момичетата от Мамма Бокс, които ни доставиха това удоволствие.

Здравейте! Ние сме Мамма Бокс.

Може би ще ни попитате:

- А какво представлява Мамма Бокс?

Нека първо да се представим, нека да разкажем за двете майки, стоящи зад инициативата Мамма Бокс. Ние сме Веси и Биби - жени, приятелки, съпруги, но най-вече, ние сме две горди майки - на 4 дечица.

Бременеейки заедно, отглеждайки децата си заедно, стремейки се да удовлетворяваме всички нужди на нашите бебчета, често личните ни потребности бяха пренебрегнати. На мнение сме обаче, че майката винаги е била, е, и трябва да бъде, център на вниманието и грижата, дори и след появата на бебето.

Още тогава ние имахме мечта - да съществува цялостна грижа и за нас - майките. Тази мечта се превърна в идея, която с времето добиваше все по-ясна представа в съзнанието ни. Знаехме, че трябва да сме различни. Искахме към всяка майка да подхождаме индивидуално, защото за нас детайлите имат значение. Така се "роди" Мамма Бокс. Тя се превърна в нашата пета рожба. И както всяка майка обича своето дете, ние влагаме сърце и душа и в грижата за нашата кутия. 

Освен това имахме желание идеята ни да обхваща цялата бременност, искахме да бъде уникалният подарък за всяка бъдеща майка. Да съдържа най-интересните продукти, най-нужните продукти, да бъдат подбрани за съответния период от бременността на мама, но в същото време да са естествени и екологични. 

Продуктите подбираме с голяма грижа и любов. Внимателно проучваме и търсим, докато намерим най-подходящите - за разкрасяване, за коремче, за бебе, а защо не и за таткото. Но си признаваме, него по-рядко включваме в нашите кутии. Опаковаме с грижа и любов и когато правилните продукти са вече в нейната кутия, тя получава изненада, за да се поглези, ей така, просто защото го заслужава. А ако получите Мамма Бокс за подарък? Какво по-хубаво от това някой да е помислил за вас и да се е погрижил да се чувствате специални?

Впоследствие, някак съвсем естествено, добавихме към деветте месеца грижа за бъдещата майка и грижа в кутия за мама и бебе. Вярваме, ще се съгласите, че в този период, тя има най-много нужда от подкрепа. В нея се грижим за мама след раждането и за вече най-ценното й на този свят - нейното мъниче.

Работейки с нашите партньори, имаме желание да разширим диапазона на грижата и за мама и за бебе. Имаме много идеи, влагаме цялата си любов в нашите кутии и скоро ще зарадваме нашите майки с много изненади. Защото вярваме, че с раждането на едно бебе, се ражда и една майка!

Накрая ще добавя какво ми написа Яна вчера и толкова ме трогна :) "Благодаря ти, Мими Peeva, че от първия ден ме направи част от семейството ви и никога не ме накара да се почувствам като пришълец. Че винаги мога да ти поискам съвет, но никога няма да ми натрапиш мнението си. И че ще имам кой да ме учи някой ден да съм готина свекърва ". Прекрасно е, нали? Пак се просълзих...

Ако решите и вие да зарадвате някоя майка (може би снаха си :) или да си направите някой от моите любими подаръци "от мен за мен",  можете да разгледате тук великолепните кутии на Мамма Бокс.

Снимките са от личния архив на Мамма Бокс, а на последната снимка е подаръкът на Яна.

Препоръчваме ви още:

Щипалка – много любов и щипка магия

Петя и нейните кукли с душа

Ина от магазИНА

Нов безплатен онлайн наръчник учи директори и учители как да намалят неизвинените отсъствия

30% от шестокласниците в България са в риск от отпадане - не виждат смисъл да ходят на училище, сочи национално представително проучване на Център за приобщаващо образование. 

Как да върнем смисъла в училище – това е основната тема на новия безплатен онлайн наръчник, създаден от Център за приобщаващо образование, който може да бъде свален от интернет страницата на организацията. Неговата цел е да подкрепи учители и директори от цялата страна да се справят с постоянно растящата липса на мотивация на учениците да ходят на училище.

Наръчникът събира опита на Център за приобщаващо образование от междинната фаза на Програма „Училището има смисъл“, която се осъществява с подкрепата на фондации Velux в две български училища – СУ „Георги Бенковски“ в град Тетевен и СУ „Христо Смирненски“ в град Брезово. Само за една година иновативният подход на Програмата успява да повиши мотивацията за учене на над 70% от включените деца и дори да намали броя на неизвинените отсъствия с 20% спрямо предходната година, като поставя основен фокус върху връзката между ученето и живота. 

Именно скъсаната връзка между училището и живота се оказва един от ключовите проблеми пред българското образование – децата не разбират как това, което учат в клас, ще им е полезно за живота и съответно губят интерес към училището. Според национално представителното проучване на Центъра, 30% от шестокласниците в България са в риск от отпадане от училище, а цели 45% от тях смятат основните предмети като математика, история и природни науки за напълно безинтересни. 

„Когато видяхме тези данни, си казахме, че трябва да се вземат спешни мерки, защото училището става все по-неадекватно спрямо изискванията и очакванията на съвременните деца“, обясни Димитър Лазаров, програмен директор на Център за приобщаващо образование, и допълни: „С работата си в Брезово и Тетевен ясно видяхме, че е възможно, и дори не е сложно, да направим така, че децата да ходят на училище с радост. И за да вдъхновим учители и директори от цялата страна да направят същото, решихме да съберем научените уроци в новия наръчник.“ 

Наръчникът „Да върнем смисъла в училище“, събрал опита от междинната фаза на програмата. В края на 2018 г. предстои и създаване на цялостна методология, която ще представи пълните резултати от проекта в пилотните училища.

-------------------------------------

За програма „Училището има смисъл“:

Програма „С поглед в бъдещето - училището има смисъл“ има за цел да разработи методология за задържане на децата в училище чрез повишаване на мотивацията им за учене и придаване на практическа стойност на наученото в час. Училищата-партньори са - СУ „Христо Смирненски“ в гр. Брезово и СУ „Георги Бенковски“ в гр. Тетевен.

Програмата представлява доброволна и дългосрочна работа на деца в шести и седми клас с професионалисти от местната общност. Посещенията се провеждат заедно с учител, който преподава предмет, от съответната научна област. Работата на учителя е да свърже практическите занимания с учебния материал.

За Център за приобщаващо образование:

Център за приобщаващо образование е неправителствена организация, която работи за утвърждаване на приобщаващата училищна среда като стандарт за качество в образованието. Подкрепяме училищата да се развиват като общности със споделени ценности и визия така, че децата да бъдат насърчавани да разгърнат способностите си и да превъзмогват трудностите; учителите да се чувстват подкрепени и уверени, че са ефективни и че могат да се справят с предизвикателствата; родителите да поемат своята отговорност в партньорство с училището.

Препоръчваме ви още:

10 причини да не обичаме училището

Учителка с решение срещу агресията

За преписването в училище

Автор: Лени Рафаилова

Аз съм си градско чедо. Софиянка по произход, но най-вече по душа. Цял живот съм кръстосвала улички, улици и булеварди в тоя град, "в полите на Витоша". Познавам и крайните му квартали, но те откровено са ми неприятни и не ги смятам за част от София. Да ме прощават всички хора, които живеят в Надежда, Обеля и Свобода. Нищо лично. Обичам си "Графа", "Шипка", а "Иван Асен" е улицата на моя живот, с кино "Влайкова", сладкарница "Пчела" и "Дървеното". Обичам парка на Свободата и езерото с лилиите, "Маймунарника", чешмите (които отдавна не работят) и райската ябълка, която цъфти в едно толкова много розово. Повечето градинки в София са слушали смеха ми, а често и неудържимия ми рев. Много бира и вино се изконсумираха навремето в Докторската до Софийския, ама наистина много!

София си е моят дом, моето кътче от Вселената. И си го обичам. Нищо, че е мръсна и смрадлива понякога. Ама напролет на места става зелена и като завали оня следобеден дъжд, почва да мирише на гора. Минете по ул. „Гогол“ в един такъв следобед и ще ми повярвате. Лесно ще я намерите, има я и на картата. Много места обичам в тоя град, но тази малка пряка, в близост до Канала, си ми е на сърце. И как да не е, като тя носи спомена за детството ми. С филиите лютеница и вишнев сироп. Сакрално пространство. Всеки си го има. И то се нарича "Дом". Но домът не е само някаква къща или апартамент на улица Х в някой град или село. Домът е онова спокойно и тихо местенце във всеки от нас. Там може да вали летен дъжд, да грее слънце или да живеят снежни човеци. Или всичко заедно. Що не?! Може да е пролет и лято, есен и зима. Може да е цъфнал люляк или пъстър листопад. Домът е усещане за близост, за утеха и за обич. Може да е селска къща с пробит покрив или двор с килим от разноцветни иглики. Лалета. Калдъръмени улици в Созопол през август. Може да е първата ми любов… или последната. Мама и татко. Баба и дядо. Първият вик на детето или първата му усмивка в 3 сутринта. Океанът и приливът. Или от всичко по малко. Като пъзел с много дребни детайли, който никога не можеш да объркаш как да подредиш. Защото няма неправилен начин да подредиш любовта. Тя по природа е хаотична, объркана и объркваща, но всяка нейна част си пасва идеално към другите. Като капки вода, като дъжд по листата напролет. Не се реди, нея само я има.

Аз живея в София, тя е моят роден град, но не ми е дом, защото моят дом няма стени от тухла и бетон, няма под с паркет и окачени тавани, досадни съседи и скапан водопровод. Моят дом са люляците на Ловеч, гарата в Бургас (странна работа :)) и фламенкото във Валенсия. Моят дом е майка, в момента когато си слага очна линия, и татко, който вечно си разливаше бирата по покривката. Моят дом са сините очи на един барабанист и още по-сините очи на сина ни. Моят дом - в усмивката на дъщеря ми, когато с длани притиска бузите ми и ме кара да кажа "поничка".

Пролет е, не бъдете бездомни. Всеки дом почва с някоя улица "Гогол".

Препоръчваме ви още:

Преоткрий спомените

Залез в Шипково

Ничия земя

Майката е длъжна: да отглежда децата си в голяма къща, без технологични джаджи, полуфабрикати, ГМО...

Бунми Ладитан е блогър, писател и майка на три деца. В пост във фейсбук тя споделя размисли за ролята на майката днес. Трудно е да не се съгласим с нея.

Да си майка днес е сложно. Животът ти прилича на гонка по скоростно трасе, чийто край не се вижда. Ежедневната рутина – да събудиш децата, да ги приготвиш за детска градина или училище, да ги заведеш на балет/футбол/рисуване/, да контролираш подготвянето на уроците, да отговаряш за къпането, вечерята и лягането те потиска. Ами ранното развитие, ами плуването за бебета и детския масаж? Някои от нас успяват да включат в дневната си програма и осемчасов работен ден извън дома, съвместявайки тези ангажименти с отговорностите си на персонален шофьор, готвач и прислуга. Ако чувствате, че се въртите в кръга на безкрайната работа и ангажиментите, знайте, че не сте сами."

Как да бъдеш съвременна майка?

Ти трябва да можеш да задоволиш учебните, емоционалните, психологическите, духовните, физическите и социалните потребности на децата, като избягваш хиперстимулацията, недооценяването, неправилното лечение, излишната родителска опека или недоглеждането; да ги отглеждаш по възможност в просторна двуетажна къща, далеч от лаптопите и смартфоните, полуфабрикатите, ГМО-то, вредните излъчвания, пестицидите, врените пластмаси, в атмосфера на позитивизъм, социална отговорност, равенство, но и послушание; да възпитаваш и поощряваш независимостта, меко, но не твърде; в мултиезична среда, за предпочитане - на някакво по-уединено място със собствен двор и 1-5 братя и сестри, които са родени с разлика от минимум две години. И не забравяй за кокосовото масло!

Какво е било да си майка във всяко друго време преди нашето?

- Да храниш децата, понякога.

Постът на Бунми получи одобрението на повече 8 хиляди души. Много от тях споделят аналогични емоции.

"Да бъдеш майка е изнурителен труд, понякога не ти стигат силите да съответстваш на очакванията към теб." – пише една от читателките й.

"Към съвременните родители и техните деца има твърде високи изисквания. Моята свекърва смята, че тригодишното ми дете е длъжно да знае азбуката например." – споделя друга жена.

"Жал ми е за днешните майки. Те живеят с натиска на социалните мрежи, трябва да организират идеални рождени дни, разбира се тематични; да могат да приготвят петстепенно меню-гурме, защото приятелките им непрекъснато постват снимки от кулинарните си постижения; домовете им трябва да бъдат елегантно обзаведени и във всичко трябва да има изключителен ред." – казва трета.

Много жени споделят, че количеството на ангажиментите им расте, при това са на пълен работен ден. Някои дори се шегуват, че новото поколение майки все по-уверено се превръщат в многофункционални роботи.

Друга част от читателите не са готови да се примирят с многобройните изисквания към тях и се задоволяват да бъдат просто любящи родители:

Разбира се, неуспехи или провали се случват всеки ден, но с един ангажимент ще се справя при всякакви обстоятелства – никога не забравям да казвам на децата си колко ги обичам.

*********

Препоръчваме ви още: 

Наръчник за мултифункционален домакински уред "мама"

Спрете да ни плашите!

Не слушайте чужди съвети

или какво представлява родителството

Всички ние, като сериозни ползватели на социалните мрежи, сме виждали какви ли не постове по темата. Неотдавна The Huffington Post дори предложи статистика в проценти, извлечена от най-забавните туитове по темата „Какво представлява родителството“. Ето някои по-интересни констатации.

79% от родителството се състои от опити да измислиш оригинален отговор на поредното: „Не искам!“

Родителството е 50% крясъци, 40% рев и 10% лъжи за това колко добре се справяме.

Родителството е 20% любов и подкрепа и 80% търсене на детската обувка.

90% от родителството са отговори на детските въпроси, а останалите 10 са молитви тези въпроси да не са свързани с математиката.

Родителството е 90% бърсане на мръсни ръчички и 10% вадене от устата на предмети, които не са за ядене.

50% от родителството са повторения на фразата: „Не прави така!“, а останалите 50 са повторения на фразата: „Нали ти казах!“

50% от родителството са опити да се престориш, че си видял нещо, което не си, а другите 50 са опити да се престориш, че не си видял, това, което си видял в действителност.

80% от родителството са усилия да запишеш детето във всевъзможни кръжоци и форми, а останалите 20 са очакване да отменят заниманията.

90% от родителството са опити да си спомниш къде скри бисквитите, които планираше да изядеш, когато децата заспят.

Кога става по-лесно?

Ако имате някои разминавания със статистиката, погледнете 11-те признака, че вече не сте родители-аматьори.

1. Вие все още дишате. Да, този признак е толкова очевиден, че можеше да го пропуснем и да преминем направо към по-трудно забележимите.

2. Рязко сте намалили дневното количество снимки, които правите на детето – от хиляди - на стотина.

3. Започнали сте да вземате душ повече от веднъж седмично. Невъзможно, но факт. Има вероятност да ви поканят за участие в предаване, посветено на свръхестествените явления.

4. Започнали сте, малко или много, да познавате защо детето плаче. Вече знаете (с умерена точност) кога иска да яде, кога му е скучно, кога вече не може да понася памперса си…

5. У детето са започнали да се появяват първите признаци на човешки характер. Вече се смее (макар и по неизвестни за вас причини), обръща се от корем по гръб, прави и още по-екстремни неща – като да пълзи например. В общи линии не прилича на съществото, което само яде, спи и плаче.

6. Като стана дума за яденето – храненето вече не ви отнема цял ден. Защото мъникът е задобрял в сукането, бързо се засища, за да има време за по-важни занимания.

7. Страхът ви от излизане навън с детето почти е отминал. Само преди месец ви се струваше, че посещението в поликлиниката е „бягство към победата“, а сега с лекота можете да направите прехода до най-близкия парк.

8. Значително по-рядко сменяте памперси. Първо, защото и детето е разредило нуждите си, второ, защото вече сте разбрали, че не е нужно да го правите всеки път, когато заплаче.

9. Все по-често се доверявате на себе си. Вие вече не сте онези притеснени родители, които при всяко мръдване на бебето, търсят отговори в майчински групи. Интуицията ви е толкова изострена, че вече сте склонни сами да давате съвети.

10. Понякога се случва да спите. Това е успех. Възможно е дори да затворите очи за цели 4 часа, без никой да ви събуди. Не ни се иска да ви разстройваме, но радостта от този напредък скоро ще бъде заменена от най-обикновена умора.

11. Ако нещо ви боли, най-вероятно източникът е само един. В началото ви болеше всичко едновременно. Като че ли тялото ви се късаше по шевовете. Сега вече се случва да ви заболи я гърбът, я главата, я ръцете. Но като цяло сте доста по-устойчиви на физически натоварвания.

Препоръчваме ви още:

 Защо никой не ме предупреди?

За някои от нас 8-и март е старомоден празник, други му се радват и го очакват. А за мъжете това е ден за размисъл. "Да подаря ли цвете, или не?" Но дори да сме от различни планети, не пречи да се посмеем заедно с любимите ни осмомартенски вицове. :)

Разговор в навечерието на празника:

- Скъпи, купи ли ми подарък за 8-и март?

- Разбира се!

- Ще ми хареса ли?

- Ако не ти хареса, можеш да ми го отстъпиш. Отдавна мечтая за такава въдица.

***

Съвет към мъжете: „Ако сте успели да преживеете Свети Валентин, не се отпускайте. Предстои ви 8-и март.“

Ако на 8-и март не ви подарят това, за което сте мечтали, значи трябва да мечтаете на по-висок глас.

***

Двама приятели, порядъчно почерпени, си говорят:

- Какво си се умислил такъв?

- Мисля си какво да подаря на жена си за 8-и март.

- Тя кога има 8-и март?

***

- Скъпа, какво да ти подаря за 8-и март?

- Ох, не знам, не съм мислила…

- Давам ти още една година да го измислиш.

В детската градина има тържество по случай 8-и март. Изведнъж, насред празника, едно момченце заревава с глас.

- Какво става, защо си толкова разстроен?

- Дядо Коледа не дойде!

***

- Господине, мога ли да Ви помогна?

- Да, търся подарък за 8-и март.

- Нужно Ви е нещо по-скъпичко, предполагам?

- Защо решихте така?

- Като имаме предвид, че днес е 24-и…

***

Дете поздравява баба си:

- Бабо, честит 8-и март! – пауза…

Бабата подсказва:

- Желая…

- Желая крем супичка с крутони.

- Знаеш ли кой е измислил да се празнува 8-и март?

- Не бяха ли Клара Цеткин и Роза Люксембург?

- И защо им е било нужно?

- Сигурно са били в бизнеса с цветята.

***

Сутрин. Дъщерята мие чиниите от закуската.

- Тате, днес е 8-и март, защо аз трябва да мия чиниите?

- Ти още не си пораснала за този празник.

- Добре, тогава защо мама приготвя празничен обяд?

Бащата се замисля:

- Ами тя вече го е надраснала.

***

Съпруг размишлява: „С какво да я зарадвам за 8-и март? Не мога да готвя, нямам пари за подарък… да взема да изнеса елхата… “

Двойка се буди сутринта на 8-и март. Жената сладко се протяга:

- Какъв прекрасен сън сънувах! Сънувах, че за 8-ми март ми подаряваш колие с диаманти. Какво ли означава това?

Мъжът (целувайки я):

- Почакай до вечерта и ще разбереш.

Вечерта жената се прибира по-рано от работа, приготвя празнична вечеря, пали свещи. Мъжът пристига и й поднася красива чантичка с панделка. Жената нетърпеливо разопакова подаръка и вижда – съновник.

***

Мъжът играе на телефона си пред телевизора, жената – мие чинии. Изведнъж чува, че днес е 8-и март и се сеща, че не е купил подарък:

- Скъпа, остави чиниите, днес е празник. Утре ще си ги довършиш.

***

Рано сутрин мъж и жена пият кафе.

- Любов, нали не си забравил, че скоро е 8-и март?

- Какво, пак ли?

***

Мъж в недоумение: „Спомням си, като бях в детската градина, нарисувам една картичка на мама, с двете леви, и тя умира от радост. Защо номерът не минава с жена ми?“

Препоръчваме ви още:

Да е умна, но не много!

Мъжки манифест

Семеен хумор