Автор: Мария Пеева

Всеки ще ви каже, че на света има един най-прекрасен град и той е родният. За мен - това е Пловдив. За жалост, откакто и родителите ми вече не са тук, го посещаваме много по-рядко, особено семейно. Но винаги, когато се върнем, се чувствам у дома. А градът се променя, винаги ме изненадва, винаги е нов и различен, по-хубав отпреди. Само едно не се променя - тази прекрасна атмосфера, която го прави "моето място".

 Прекрасна къща с реновирана фасада в Стария град

Този път сме в разширен състав -  Митко е тук, братът на съпруга ми, който 15 години не беше се връщал в България и се държи като същински японски турист - всичко му е ново, спира се на всяка крачка, възхищава се шумно и прави стотици снимки. Много му се радваме. С нас е и свекърва ми, която пристигна миналата седмица от Канада. И една огромна фамилия се разнася напред назад из главната и Стария град, покорява Пеещите фонтани, тича из парковете и преоткрива потайностите на Града на седемте тепета, за да запознае с тях и най-малките, за които този град не е роден и го приемат просто като "мама и тате са се родили тук ПРЕЗ МИНАЛИЯ ВЕК", както обясни 11-годишният Коко на малкото си братче.

На разходка по Главната :)

Не можем да пропуснем книжарницата :)

Косьо не дойде с нас, затова му купихме подарък - страхотна книга за Втората световна война

Коко много ме разсмя вчера. Разхождахме се с из Градската градина - показах му разни мои кътчета и култови места.
- Виж, маме, тук в парка, пловдивчани обичат да седнат на хлад и да бистрят политика.
А той изтича и седна в беседката.
- Ела, мамо, седни до мен. Хайде де, ела.
Седнах, а той се наведе и ми каза на ушенце, с поверителен тон:
- Съсипаха я тая държава.

Вечерта беше ред на Алекс да ни развеселява. Седнахме в заведението, което се намира на Пеещите фонтани, едновремешната "Симфония", за да хапнем и да изчакаме Фонтаните в девет и половина вечерта. В един момент се появиха две танцьорки, уредбата загърмя яко рап и ресторантът изведнъж се превърна в нощно заведение. Но Алекс без никакво притеснение, все едно цял живот е обикалял баровете, скочи на диванчето и затанцува така, че от всички маси зяпнаха нашата. Направо им открадна шоуо на симпатичните девойчета с латексови панталони и черни бюстиета, които упорито продължиха да размятат коси в кафезите.

Но после започна шоуто на фонтаните и всички замлъкнахме. Прекрасно е, непременно трябва да се види. 

А това е детската площадка, на която преди 40 години ме водеха моите родители. Тогава, разбира се, не изглеждаше по този начин.

На същото място имаше каменна чешма, до която тичахме да наквасим устни в студената вода. Сега е ред на внучето ми, което все още не може да стигне до водата, но като същински малък Пеев не се отказа, а се набра на мускули и се повдигна. 

За днес сме планирали още цял куп интересни места за посещение, сред които е кулинарният фест на главната, нова разходка в Стария град, за да им покажем тайното местенце, където се качвахме с баща им да гледаме града отвисоко, после ще обиколим Гребната база, където се разхождахме всички заедно с баба им и дядо им, докато бяха здрави, и още, и още...

На света има един най-прекрасен град и той е Пловдив.

Тук разказвам повече за Митичният чичо Митко,  с когото се сдобихме това лято и чийто юбилей всъщност празнуваме този уикенд :) 

Автор: Христина Цонева

Замириса на огън,на чушки и сладко кисела марина...В провинцията така разбираш, че иде есен. Гледам простора с бебешки дрешки, който винаги ми прилича на летен гирлянд и на фона на зелената трева ми е някаква лятна Коледа ясеки ден. Май е последният? - казвам си тихо, сякаш някой ще ме чуе...

Лятното пране ухае на слънце, на птици и небе... Край на слънчевата вода, на синия леген, на песента на жадния цимент, която така ми прилича на цвърчене на малко птиче... Край на любимата ми първа глътка кафе под асмата и веселото гукане от лятната количка до мен. И сладката ни градинска люлка ще затвори уста. Татето така и не смаза двете халкички, но скърцането й е част от нашето вълшебно приспиващо Вселената трио... Аз ,Самуил и тя. Божеее, на колко много песни се наслуша лятото?

Отива си... Усетих го по едно студено носле и първото листо, кацнало като птиче в количката. Ще се затворим в кутийките и електрически слънца ще ни греят. На дрешките свят ще им се завие в сушилнята и докато ги гладя, ще си шушукат летни спомени за топъл ветрец, за летни танци и ръкавчета, които се докосват, за облачета лек аромат на лавандула под простора, за нас двамата, които, като първи или последни човеци тържествуваме, смеем се, хапваме пюре, преобличаме се, играем си и лятото наднича от всеки ъгъл на двора.

"Пибиип!Спирка "Смокиняяяя!" и количката спира под зелените листи на щастливото дърво.

"Пибиииип! Гара "Черешаааа!" и няколко птици се заливат от смях, чули обичайните ми бебешорски измишльотини.

"Ще идвате ли на перваза пред нашия прозорец зимата?" - питам ги на глас аз.

И ми хрумва да се подготвим, да съберем всички птици на света в кайсията пред детската стая. Слагаме къщички и от днес ще ръсим трошици и семенца, за да знаят, че и тогава ще ги чакаме. Смели са птичките, които остават тук. Врабци, синигери, гургуличета...

Зимата ще ни сближи още повече. Зимата събира същности. Тя обича гушкане, шушукане и приказки. Първата зима на Самуил ще е и първият му сняг и първото снежно човече... Ще си играем на топличко и ще чакаме татко да си дойде от работа, за да му разкажем за птичетата, с които сме си говорили за лятото. Само за зимните дрешките ми е жал... Ще омалеят, защото Самуил расте като летен ден и изобщо няма да знаят какво е ветрец, танц и слънце.

Ама че мисли ме спохождат тая есен?!Сякаш съм майка на цялата Вселена!

Прочетохте ли 

Залез в Шипково?

Рецепта за домашно пюре от сливи

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Много обичам месец септември! Не защото съм склонен да се прехласвам по пейзажи от паднали жълто-кафяви листа, а защото не понасям жегите и предпочитам меланхоличната есен, пред хаотичното и динамично лято! Започвам почти всяка сутрин да се будя в добро настроение и почти винаги го запазвам, поне докато не се събудят и децата, въпреки че "има дни, има дни, във които не върви!".
Днес станах с особена лекота в душата, а мрачното време вън ми затвърди усещането, че ме чака един приятен и безгрижен ден. Приготвих закуската на децата, пуснах каната, за да си стопля вода за кафе и гледайки през прозореца, тайничко си помечтах за малко дъжд. Сложих кафе и мед в чашата, добавих вода и накрая сипах задължителния пръст мляко. Отпих и почти повърнах в мивката. Кафето беше кисело като потен задник на автобусен кондуктор, а понеже съм много разсеян, първо погледнах дали не съм сложил кисело вместо прясно мляко, което си признавам, че се е случвало и преди! Започнах отново да си приготвям кафе и резултатът от първата глътка беше още по-отвратителен. Веднага се сетих какво става. Чувал съм или пък съм чел във Фейсбук(значи е вярно!), че когато получаваш инфаркт или инсулт вкусът в устата ти се променя! Започнах да се сбогувам със света и погледнах навън, защото не исках последната гледка в живота ми да е пълна мивка с чинии и две наръфани кебапчета. Чаках около три минути, изкарах си примирен още едно кебапче от фурната и тамън да си отворя бира, децата станаха и аз реших да отложа инфаркта поне до обяд.
Направих трети и последен опит да си приготвя кафе, но резултатът бе отново кисел. Когато Росито се появи в кухнята, аз й посочих пълната чаша и я помолих да вкуси, за да се убедя, че не полудявам. Тя отпи предпазливо, изплю се в мивката и след кратък размисъл ми каза:
- Абе, май забравих да ти кажа, че снощи сложих лимонтузу в каната, за да се изчисти!
Твойта ма……., ..……….,…………,…………………., ДА ………………….,…….,……….,…….!
Задъхан седнах на дивана, а тя още по-задъхана се превиваше от смях. Погледнато от различен ъгъл, трябваше да се радвам, защото винаги чистеше каната с веро, но аз трудно преглътнах (буквално) пропуска й да ме уведоми.
Решихме да ходим в Морската и започнахме дългия процес по обличане, хранене, преобличане, обуване на децата. Изглежда лесно за изпълнение, но не и с нашите деца. Боримир и Микаела са почти на 4 и живота им е изпълнен с Макуин Светкавицата (Коли) и Елза и Ана(Леденото кралство). Докато се хранят възникват интересни спорове, които бързо прерастват в ръкопашен бой. Кой е по-бърз - Ана или Макуин? Кой е по-красив - Елза или Макуин? Кой е по-кафяв, кой пее по-добре, кой на кого е по-голям приятел…дълъг и разнообразен списък. Габриел (почти на 2), все още не разбира защо са тези скандали, но охотно участва в тях като удря и крещи срещу този, който му е по-близо.
С цената на много ултиматуми и крясъци успяваме да ги накараме да си довършат закуската и да започнат да се обличат и обуват. Викам Габриел да дойде при мен, за да му сменя памперса, но той директно тръгва в другата посока. Това е нещо, с което трябва да свикнете. Децата никога не правят това, което искате от тях от първия път и без да им го изкрещите поне 7,8 пъти заплашително! Габи се качи на другия край на дивана, скочи ухилен на земята и приземявайки се по задник, памперсът му се пръсна и той се озова в центъра на голямо кафяво петно. Това предизвика аплодисментите на батко му, смехът на сестра му и повръщането на майка му. Баща му прегракна, докато му миеше задника, гърба и косата!
Някакси излязохме и стигнахме до алеите на Морската градина. Тук трябваше да си отпусна гласа и да дам всичко от себе си, понеже бяхме на открито и звукът се губеше. Основно крещях това - " Хайде бе, хайде по-бързо!" ; " По-бавно бе, ще претрепеш някой!"; " Върни се тук/махай се оттук!"; "Не ме интересува дали Макуин е по-силен от Елза!" и други смислени фрази.
Има моменти, в които някое от децата влиза в серия от издънки и съсредоточавате цялата си енергия в него. Боримир си опика гащите, блъсна няколко човека с колелото, мрънкаше постоянно с досаден глас и аз трудно се удържах. Чашата преля, когато с престорено жалостив глас започна да вие с молба някой да го бута, вместо той да върти педалите. Побеснях и се развиках:
- Я тръгвай бе, дрисльо! Нали искаше колело да караш, сега ще караш или ще го хвърля на боклука, ясно ли е?!
Детето тръгна пред мен, а Росито започна да ме упреква, че съм бил твърде рязък със сина ни. Трябвало спокойно да му обяснявам и с овладян глас да го убедя, че не трябва да се държи така. Моляяяя?! Абе няма да ми се лигави тука и да му уйдисваме на глупостите! Започнах още повече да крещя:
- Внимавай къде караш, момченце! Къде отиваш там бе, върни се обратно! Само да те видя, че пак гониш някое куче!
Някаква жена се приближи с решителна крачка до мен и ме попита възмутена:
- Извинявайте, господине, кога ще спрете да викате на детето ми?!

Случвало ли ви се е да си търсите ключовете и да погледнете сто пъти на масата, докато преравяте целия апартамент и когато погледнете за сто и първи път, да ги видите на същата тази маса. Това е защитна реакция на мозъка, който се предпазва от блокиране поради увеличени нива на стрес.

Погледнах момченцето с колелото пред мен и сякаш се събудих от дълбок сън. Моят син необезпокоявано газеше с колелото си някакви цветя в тревните площи на 50 метра от нас, а пред мен стоеше непознато детенце и ме гледаше със смесица от страх и любопитство. Започнах да се извинявам на майка му и да я уверявам, че сме нормални, но тя не поиска да рискува и бързо се отдалечи. Е, важното е да не обръщаш много внимание на подобни случки и ние продължихме разходката.

Микаела се спря пред две възрастни дами, които седяха кротко на една пейка и ги попита:
- Искате ли внучка?
Явно и двете баби използваха добро лепило за зъбни протези, понеже долните челюсти им виснаха доста рязко. Дъщеря ми реши, че не са я чули и повтори:
- Внучка бе! Искате ли ме за внучка?
Едната жена се престраши и каза:
- Добре, ще те взема.
Микаела отвърна:
- Куче имаш ли?
- Нямам.
- Сладолед?
- И сладолед нямам.
- Ми ко имаш?
- Едно внуче колкото тебе и ще си играете като братче и сестриче.
Да предложиш на дъщеря ми още един брат е все едно да предложиш на котка да започне работа като кучешки зъболекар. Микаела се обърна възмутена и си тръгна.
Стигнахме до една поляна, на която общината организирала някакъв рибен фестивал. Имаше детски куклен театър, димящи скари и студена бира. Избрахме си маса, отрупахме я с тарелки и започнахме едновременно да се храним, да ги разтърваваме, да крещим и да се извиняваме на съседните маси. Микаела обърна мидите върху краката ми, а Габриел събори бирата върху майка си. Слънцето взе да напича и аз бях на предела на силите си. Боримир си тъпчеше скумрия в носа и тъкмо, когато посегнах да я изкарам от там и да му я натъпча в устата, една смътно позната жена се приближи към мен. Изглеждаше изнервена , а дрехите й бяха изцапани с лютеница и супа. Усмихна ми се и каза:

- Здравейте, помните ли ме? Ще дойдете ли пак да повикате на сина ми, за да си изяде супата?!

Погледнах изключително победоносно Росито, наврях два картофа в устата на Микаела, за да не проговори и да ми развали момента и тръгнах да помогна на бедната женица.

Още от Калоян:

"Като ти казах да не ставаш наркобарон..."

Фабрика за мечти "Светлина" ни представя нова програма за дигитално-медийна грамотност за деца.

В заобикалящата ни технологична среда е необходимо да отговорим на нуждата от развитие на дигиталните умения при децата, както и тяхното здравословно използване. Всички виждаме как интересът към технологиите неконтролируемо расте и заема все по-голяма част от ежедневието на деца и възрастни. Можем ли да предложим образование, което да отговори на нуждите на децата, като им помогне да развият компетентности необходими за професиите на бъдещето?! 

Ние, от Фабрика за Мечти Светлина вярваме, че най-важното в образованието е децата да се учат да развиват своите силни страни и да бъдат успешни не само в обучението си, но и в живота като цяло. Стремим се да насърчаваме учители и родители да развиват уменията си в разбирането на децата, да вдъхновят детското любопитство към актуалните предизвикателства. Образованието на 21-ви век е неизменно свързано с дигиталната грамотност. Как да научим децата да прилагат дизайнерско мислене и изчислителни подходи към реални проблеми гарантирайки автентично учене?! Как да помогнем децата да са подготвени за бъдещето и да използват максимално съществуващите технологии?

Представете си глобална обучителна програма с най-новите курсове за деца в областта на дизайна, информационните технологии и програмирането, провокиращи креативността и способността им да създават! 

Фабрика за мечти Светлина представя цялостна холистична визия за това какво може и трябва да бъде образованието в съвременния свят. За разлика от другите технологични образователни програми, подходът е фокусиран в разпознаване на разнообразните интереси на учениците, както уменията за взаимодействие и екипност, които водят до успех във всяка една дисциплина.

Подход към ученето, основан на проекти, предизвикващи любопитство, изграждащи доверие и насърчаване на работа в екип. Предоставяне на възможности учениците да търсят решения на реални проблеми в ролята на дизайнери, програмисти, инженери, аниматори, музиканти, режисьори и творци. 

Програмата е основана от университета в Станфорд през 1999 г. с цел предлагане на иновативно технологично образование. Призната е в Stanford, Harvard, Oxford, UCLA, Duke, NYU и още 10 престижни университета. Преподавателите и специалистите, разработили програмата, са професионалисти в бранша с изключителни познания в областта на технологиите, с движеща страст към вдъхновяването, преподаването и наставничеството. 

Създадена и съобразена с нуждите на всяка възраст от 1-ви до 7-ми клас, курсовете предоставят необятно технологично разнообразие според интереса и целите на развитие. Всеки един курс е разработен и се състои между 4 и 7 модула в зависимост от уменията, които е необходимо да бъдат усвоени.

В предлаганите курсове децата се сблъскват с предизвикателства, свързани със света на анимацията, криптиране и шифри, машините на бъдещето. Очакват ги пътувания от основите на моделирането и дизайна до проектирането на градове и места за игра, разработване на апликации, както и много други вълнуващи преживявания, провокиращи желанието за учене.

Посещавайки курсовете учениците изграждат умения и увереност да бъдат създатели с технологии, което ще им помага да посрещнат предизвикателствата на бъдещето.

Всички курсове включват дейности и проекти, които насърчават груповото сътрудничество, творческото експериментиране и обучението въз основа на интереси.

Побързайте и изберете заедно със своето дете курс, който да посещава с нетърпение през новата учебна година! 

За ученици от 1-4 клас Фабрика за Мечти е подготвила следните два класа:

1.КРИПТИРАНЕ, ШИФРИ И ДИГИТАЛНИ ДЕТЕКТИВИ

Област: Програмиране и компютърни науки

В този курс децата ще се сблъскат с Декодирането на символи, Шифри и криптиране, Шпиони и секретни кодове, Защита на информацията, Криптовалута и дигитална сигурност

2.АНИМАЦИИ! КАК ДА СЪЗДАДЕМ СВОЯ СОБСТВЕНА АНИМАЦИЯ

В този курс предизвикателството за дигиталните творци ще бъде да се запознаят подробно и да научат какво точно е анимацията, ще преминат през всички процеси от създаването на сториборда до анимацията - такава, каквато я познават.

За учениците от 5-7 клас са подходящи следните курсове:

 1. ДИЗАЙНЕРСКО СТУДИО ЗА ПРИЛОЖЕНИЯ

В този курс децата ще подобряват своите дизайнерски умения, ще разсъждават върху нещата, които ги вдъхновяват и на тази база ще могат да проектират свое собствено приложение, което след това ще се научат как да промотират.

 2. ВЪВЕДЕНИЕ В 3Д МОДЕЛИРАНЕ ПРЕЗ TINKERCAD

Класът по 3Д моделиране през TINKERCAD позволява децата да положат основите на моделирането в глобалното общество, ще разберат как се става 3Д дизайнер и ще създават свой собствен 3Д модел.

Атанас Атанасов - лектор на курсовете от програмата „Дигитални компетенции на 21 век“ - отговаря на най-честите въпроси на родителите:

Колко пъти в седмицата има занятия?

Веднъж в седмицата.

Как преминават самите занятия?

Ще учим 2 предмета. Един от тях ще е свързан с дизайн и един с програмиране/логика. Всичко, което вземаме ще бъде свързано за да могат да правят завършени проекти и в двете направления.

Защо имате два предмета в учебния си план?

Нашата програма е изработена, за да могат децата да учат и изпробват знанията си директно. По този начин ако имаме да направим игра то ще могат в един час да изпробват дизайн уменията си и тези в програмирането.

Колко време продължава обучението по дадени предмети?

Един учебен срок, което означава около 15-16 посещения.

Теория или практика включват предметите?

И двете. Ще отделяме време за теория и практика при всяко занятие. Това означава, че може дадено занятие да мине без работа на лаптоп, но може да работим заедно, да рисуваме, сглобяме неща или какво ли още не.

Повече информация ще получите на телефон 0897 811 453 или направо да посетете академията в зелената част на квартал ”Лозенец”, ул”Свети Седмочисленици 23”.

Разберете повече на www.fabrikazamechti.svetlina.net

Наскоро споделихме с вас статия за кредитите и как да ги ползваме разумно, в която експерт ни разясни какво е кредитен рейтинг, как да изчислим какъв кредит можем да вземем, така че да не нарушим начина си на живот, защо е важно да изискваме от работодателя си да ни осигурява на целия ни доход и други важни въпроси. 

В тази статия ще се фокусираме на потребителските кредити - как да изберем най-подходящият за нашите нужди и на какво да обърнем внимание в договора. 

Потребителски кредити са кредитите, които можем да изтеглим за всичко, от което в момента имаме нужда и средствата в брой не достигат - като почнем от образование в чужбина или такса за школата по математика, и стигнем до покупка на автомобил. Oбикновено са с по-голяма лихва, спрямо ипотечните, но имат редица предимства:

1. Не е необходимо да се обвържат с ипотека на имот.

2. В повечето случаи не са необходими гаранти или поръчители.

3. По-лесно и бързо се кандидатства и усвоява кредит при одобрение.

4. Има възможност за избор на фиксирани условия за целия период на кредита.

5. Документите при кандидатстване са по-малко – често става само с лична карта.

Потребителският кредит може да бъде целево разпределен така:

1. За лични планове и събития - ако планирате сватба или ви предстои кръщене, можете да вземете кредит за лични цели. Този вид кредит често се ползва и за финансиране на пътувания или за обучение в чужбина.

2. За покупка на автомобил или друго превозно средство – мотор, скутер или една каравана за разходка в планината или на море. Да, могат и те да бъдат финансирани. Експертите на БНП Париба Лични Финанси споделиха, че отскоро техният кредит за употребяван автомобил, включва опция и за подобни МПС.

3. За ремонт на дома - този кредит вероятно е най-често тегленият. Винаги ще се намери какво да ремонтирате – кухнята може да е  за освежаване, или детската да има нужда от нови мебели, а банята след известен период чака за основен ремонт. В такива моменти потребителският кредит за ремонт е най-подходящото решение. 

4. За обединяване на задължения - когато имате нова идея, но изплащате други кредити, това е вариант да финансирате новия си проект и да оптимизирате плащанията по кредитите си.

5. За покупки на стоки -  влизате в някой магазин за техника, мебели или спортни стоки и искате да си купите няколко неща, но нямате достатъчно пари в брой. Попитайте търговеца дали  работи с някоя банка и можете да ги вземете на кредит. Пак ще имате потребителски кредит, но той ще бъде за покупка на конкретни стоки на изплащане. Доста популярен е този вид кредит и дори първият кредит, който ползвах беше такъв – купих си лаптоп на вноски.  Удобно е за семейния бюджет и често лихвите са много приемливи. 

Какво е важно да знаете при избора на потребителски кредити:

• Преди да се обвържете с договор за кредит, трябва да бъдете сигурни, че можете да го изплащате. Напомняме ви, че експертите съветват вноските по кредити да не надвишават 30 % от месечния ви приход.

• Проучете пазара — сравнете различните оферти. Първата оферта, която ще получите, може би не е най-добрата; 

• Информирайте се за всички тaкcи и комисионни, които кредиторът ще начисли върху кpeдитa Bи; 

• Обърнете внимание на периода на изплащане – съобразете срока, така че да можете да покривате без затруднение вноските си. 

• Преди да подпишете договора за потребителски кpeдит, прочетете внимателно съдържанието му, за да сте запознати с условията, които съдържа той; 

• Задължително проверете коректността на данните — кaктo Вашите, така и тези на кредитора; 

• Aкo потребителският кpeдит е предназначен за покупка на стока, в договора трябва задължително да бъде упомената стокaтa, кaктo и нейните марка, модел и цена; 

• Обърнете специално внимание на погасителния план, според който ще правите плащанията си и следете падежните дати, до които трябва да се правят вноските.

• Ако имате сключена застраховка във връзка с договора, запознайте се много добре с условията по нея – това е част, която много често се пренебрегва от потребителите, а в даден момент нейното действие може да Ви бъде от полза. 

За експертната информация от тази статия благодаря на финансовите консултанти от БНП Париба Лични Финанси. Повече съвети на финансова тема можете да намерите в техния блог. В статията съм добавила и линкове за отделните видове кредити, които предлагат. Надявам се да ви е била полезна. И не забравяйте да четете договорите си много внимателно, дори и малките букви, най-вече тях.

Автор: Мария Пеева

Моята снаха е готова да издаде наръчник "Как да спечелиш сърцето на свекърва си". Първата глава в него ще се казва: Пращай ѝ всеки ден снимка на сина и внучето. Вчера например получих ето тази.

Но това далеч не е всичко. Разказвала съм ви, че у нас обичаме да четем, особено аз и тя (всъщност, когато разбрах, че Яна е страстен читател, вече бях спечелена, но не ѝ го казвайте). И в тази връзка, едно от нещата, които правим заедно е да ходим на пазар за книги. Имаме различен вкус, но често тя открива нещо в моя списък, аз - в нейния, пием кафе и изобщо просто прекарваме време заедно, което ме прави много щастлива. Надявам се, нея също. Тази година обаче не мога да отида на Алеята на книгата, за което много ме е яд, защото ми е любимо книжно събитие, заедно с коледния книжен базар. Не е само заради намаленията, просто там винаги цари една такава "книжна" атмосфера, която ми пълни сърцето. Освен това откривам книги, които иначе бих могла да пропусна в огромния избор от заглавия, има и представяния на автори, изобщо усещам го като "моето нещо". Е, тази година ще го изпусна, в Банско сме по друга важна задача - показваме България на нашия чичо Митко, който 15 години не се е връщал на родна земя и затова сега сме му организирали програма "Опознай родината, за да я обикнеш".

Но да си дойда на думата. Оплаках се на Яна, че тази година ще изпусна събитието, а тя веднага предложи да отиде и да накупи книжките, които съм си избрала. И при това не сама, а със специален помощник. (Да имаш бебе в количка си има известни предимства, когато пазаруваш за книги, с бебе на гърба обаче не е толкова лесно).

Възникна обаче проблем, не всички книги ги имаше налични. Казах ѝ да не се притеснява, ще ги търся в книжарниците. И ето тук идва най-милата част. Яна реши да ме изненада и ми е избрала други книги, които на всичкото отгоре са точно по моя вкус, не по нейния. Избрала е книга за всеки от семейството. Така че ето какво ще четем у дома тази есен, благодарение на снаха ми, която знае как да спечели всяко сърце, не само моето.

За мен и за Иван - "Децата на войната" на Варужан Восганян. Зад художествените детайли се крият истини, които иначе трудно могат да бъдат казани. Авторът е румънец с арменски произход, бил е два пъти министър на икономиката, това е вторият му роман. Разказва за истински човешки съдби, за избора да простим или да търсим отмъщение. Мисля, че няма да останем разочаровани.

"Почти нормално семейство" на Матиас Едвардсон е за мен. Тя е от списъка ми - не мога да устоя на трилъри от този тип - скандинавски автор, тайните, които ни мотивират да постъпим по един или друг начин, бавното и постепенно вникване в психиката на героите, най-вероятно ще започна от тази, още като се приберем у дома.

"Времето на жените без часовник" на Мамен Санчес също е за мен. Бях ѝ чела ревю в "Аз чета" и образът на главната героиня ме заинтригува.

"Да дочакаш утрото" на Лиз Мъри също беше в първоначалния ми списък. Авторката е отраснала в семейство на наркомани, живяла е на улицата, но някак успява да оцелее, да се съхрани и в крайна сметка се измъква от улицата, печели стипендия и завършва "Харвард". Ще бъде тежка книга, но такива истински истории са много вдъхновяващи. Мисля, че всички имаме нужда от такива понякога.

"Пазители на наследството" е за нашия чичо Митко, който е страшен приключенец, а също и за Иван. По книгата има филм, който също мислим да гледаме. 

"Вещерът" е за тийновете у дома, цяла поредица е, надявам се да се запалят, защото е точно по техен вкус - страхотии и фантастични чудовища. Коко получи и манга, защото си пада много по този тип комикси, че даже и сам рисува.

За шестгодишния Алекс също има книжка - той е много запален по всякакви истории за миналото на света (чета му "Кратка история на света за млади читатели", страхотна книга, много препоръчвам). Отделно обича филмчета за животни, затова Яна му е избрала тази прекрасна книга "Големи и малки истории за изчезналите животни" с великолепни илюстрации.

Бебе Борис получи две книжки - "Дърветата" с прекрасни илюстрации, за която още е малък, но ние ще му я четем, както и едно "Малко патенце", което да си мачка на воля. Клетият му татко Теди има един куп техническа литература на английски със заглавия, които дори не мога да произнеса.

А за себе си Яна е избрала "Девет цикъла сезони" на Надежда Максимова. Не е ли снаха за обичане, вие кажете!

Автор: Вени Николова-Миронова

Една година. 

Преди година по това време усещах... страх. Сковаващ страх.

Егоистът в мен беше в паника, че трябва да се грижи за нещо по-живо от кактус (с който не винаги се беше справял добре).

Бохемът в мен ронеше горчиви сълзи над чаша безалкохолна бира, като рисуваше апокалиптични картини на тъмен зандан, от който нито ще излизаме, нито ще ни дават да пием вътре.

Пътешественикът беше стегнал два куфара до вратата и не спираше да мърмори -" И как така бебе, и кой ме е питал, и къде ще ходим с това бебе?!? До парка? Напускаааам".

Поспаливото ми аз направи няколко ритуални опита да проспи бременния си живот, докато беше в дълбок шок и истерия, че ще спим пак след… 18 години.

Философът в душата ми не спираше да блъска глава над въпроса защо и как ще се наложи да пораснем. 

Четящото ми аз отказваше да си пълни главата с бебешки глупости. 

Изобщо ни една част от мен не беше нито готова, нито съвместима с идеята" бебе".

До майката, която се крие в банята

А после... 

После се оказа, че нищо не сме разбирали от бебета :) 

Оказа се, че сме пропуснали най-важната част, която всичките ми аз вкупом осъзнаха - че всъщност не раждаме, всъщност прераждаме част от себе си. 

И в ръце държахме не просто бебе, от тези, дето хората говорят за тях, а нашето бебе.

Поспаливото ми аз се влюби в това спящо и топличко създание и се гушкаше с него до обяд. 

Пътешественикът намери в новия пасажер много нови поводи за приключения и причини да посетим и нови, и стари места, и с кеф стяга още един малък куфар (само куфарът му е малък, не целият багаж:). 

Бохемът беше в еуфория, че не спря да излиза, срещна нови страхотни хора и си пие винце на терасата. 

Егоистът се научи да сменя памперси и да бърка домашни пюрета, но беше щастлив, защото това не беше просто бебе, беше си егоистично нашето бебе. 

Оптимистът си приписа заслугите, че нашето бебе е едно такова усмихнато и яко. 

И не, не се наложи да пораснем, напротив, нашето бебе ни даде 1001 причини и извинения да се връщаме в детството, да гледаме през неговите очи и да откриваме всеки ден заедно. 

Та всъщност, вероятно още не съм готова за бебе по принцип… 

Но дефакто съм егоистично влюбена в нашето позитивно, усмихнато, поспаливо, пътуващо, обичащо малко бохемче, защото се оказа, че ТО всъщност съм АЗ, и АЗ всъщност е ТО.

Вижте още:

Синът на моя син

Плевел и плява