По повод скандалните разкрития, свързани с дарителската платформа HelpKarma, неправителствени организации публикуваха отворено писмо. В него те апелират за бързи проверки и наказания при злоупотреба с дарения, както и да не се допуска почтени организации несправедливо да понесат последствията от разрушеното доверие към една платформа. 

Ето и пълния текст на писмото:

Изнесените в медиите факти за управлението на една дарителска платформа справедливо предизвикаха скандал и напрежение, защото при дарителството най-важно и най-крехко е доверието. Работата в тази сфера изисква морал, професионализъм, отдаденост и енергия, а дарителската култура се изгражда и възпитава с години.

Като организации, които работят за развитие на дарителството и гражданското общество в България, смятаме, че причините за подобни скандали трябва да се коментират открито и честно.

Как се стигна дотук, че вместо да вдъхновява, дарителска платформа е повод за възмущение?

Безспорен факт е, че здравната система у нас не работи ефективно и не гарантира адекватна и навременна помощ на всички нуждаещи се. През последните години бяха разрушени добре работещи механизми, какъвто беше фондът за лечение на деца. Още през 2016 година, когато започнаха скандалите около фонда, довели до закриването му и прехвърлянето на дейността му в НЗОК, предупреждавахме публично, че това неминуемо ще доведе до лавина от дарителски кампании за лечение, за които няма ясен регламент, а съдбите на стотици деца ще зависят от дарители.

Реално работеща система за лечение на хора в чужбина никога не бе изградена. В момента НЗОК поема лечение в чужбина, но за първите 9 месеца на тази година за лечение на деца в чужбина например са отпуснати 547 013 лв., докато от дарители в кампании са събрани милиони. Социалната подкрепа за хората с увреждания също е минимална, особено за децата с увреждания, които често не получават най-доброто в областта на терапията и грижата, поради недофинансираната система и липсата на средства у техните семейства.

Институциите очевидно не се справят и България продължава да бъде единствената страна в ЕС, в която гражданите непрекъснато събират средства, за да спасяват животи.

В същото време огромна част от гражданските организации (сдружения, фондации, читалища, училищни настоятелства, клубове), които допринасят за решаване на значими социални проблеми, променят човешки съдби и помагат там, където държавата не достига, работят основно благодарение на дарители. И не бива да допускаме почтени организации и инициативи несправедливо да понесат последствията от разрушеното доверие към една платформа.

Ето защо очакваме компетентните органи бързо да извършат проверка и да информират обществото за резултатите от нея. Ако има злоупотребили с доверие или финанси, те да бъдат бързо и ефективно наказани. За да се върнем колкото може по-скоро към почтената и устойчива дарителска среда, която и дарителите, и надарените заслужават.

Жизненоважно е обаче и още нещо – ние, като общество, да се обединим и да изискаме от държавата създаването на адекватни и работещи финансови механизми, които да осигуряват навременно и качествено лечение за болните. А не отговорността за здравето и живота на хиляди хора да бъде прехвърляна изцяло върху дарителите.

През годините не една и две кризисни ситуации доказаха, че вие дарителите винаги сте там, където има нужда от подкрепа и надежда. Благодарим ви!

С уважение,

1. Български дарителски форум
2. Фондация „Работилница за граждански инициативи”
3. Фондация „Бикоуз в помощ на благотворителността”
4. Фондация „Обществен дарителски фонд за Варна“
5. Фондация „Карин дом“
6. Американска фондация за България
7. Сдружение „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов, д.м.”
8. Национална мрежа за децата
9. Фондация „Обществен дарителски фонд – Стара Загора“
10. Българска фондация „Биоразнообразие“
11. Фондация „За нашите деца“
12. Асоциация на парковете в България
13. Български център за нестопанско право
14. Фондация за децата в риск по света
15. Търговско-промишлена палата Стара Загора
16. Граждански клуб „ЛИПА“ (Либерална икономика, прогрес и активност), Стара Загора
17. Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“
18. Фондация „Еврика“
19. Фондация „Дечица“
20. Български фонд за жените
21. Инициативата #ЗаДоброто
22. Българско сдружение „Лимфом“
23. Фондация „Мисия Криле”
24. Фондация „Заслушай се”
25. Фондация “ПАЦЕП”
26. Сдружение “Общност Мостове”
27. Движение на българските майки
28. Фондация „Каузи“
29. Фондация „Генерация“
30. Фондация “Право на детство”
31. Българска организация на хижите с обсервация – БОХО
32. Сдружение „Операция: Плюшено Мече“
33. Фондация “Искам бебе”
34. Фондация „Благотворител“
35. Фондация „Проект Северозапад“
36. WWF България

Прочетете още:

Умора на съчувствието

Здравейте, Мария,
Следя сайта ви от години, чета винаги с удоволствие публикациите в него, но за пръв път си позволявам да пиша. Искам да споделя с възможно най-много хора нещо, за което пък чета от седмици и сърцето ми започва да се къса. Избрах да започна с вас като се моля да дадете гласност на това, което ще ви напиша.
За предисловие, ще ви кажа само, че съм една от хилядите жени с тромбофилия, родили след 9 месеца прекарани на ежедневни инжекции и други лекарства. Не това е важното, резултатът си струва абсолютно всичко преживано. Въпросът е, че все още съм член на група за тромбофилия по време на бременност. И всеки ден чета постовете на момичета, бременни в момента. Бременни по време на коронавирус. Така се оказа, че въпросният вирус нанася такива поражения върху човешкия организъм, че част от терапията включва антикоагулантни средства.

Същите, необходими на хиляди жени, за да износят рожбите си докрай. Същите, без които бременността е предварително обречена на провал.

Та какво се случва? Паниката и създадената масова психоза предизвикаха едно презапасяване. С лекарства. От напълно обоснован страх, че ако се разболееш, може и да няма кой да ти помогне. Здравната ни система изпуска отвсякъде. Всеки ден четем, слушаме и ни набиват в главите как ще умрем и как България не е способна да се справи със сполетяващото я. Та народът граби, докато може, в случай че.

И какво се оказва? Че момичетата, някои в начална, други в напреднала бременност, трети по средата на този красив и труден период, не могат да намерят така необходимите им лекарства в аптеките. Защото тези лекарства били насочвани към болниците, за сегашните и за бъдещите болни. Защото хората изпитват страх, че няма да намерат въпросното лекарство, когато доъде и техния ред.
Въпросът ми е в какво се превърна животът ни? Спряхме да живеем от страх да не умрем. Затворихме децата вкъщи, защото са преносители на вируса. Сложихме маските и загубихме идентичността си. А сега заплашваме да погубим неродените, бъдещето ни, за да се погрижим за друго едно бъдеще, неякно и неопределено. Бих искала да кажа на всички, моля ви, хора, спрете да грабите. Има хора, жени, неродени бебета, на коите тези лекарства са нужни СЕГА, не утре, не някъде неизвестно кога в бъдещето, а ТУК и СЕГА. Кажете НЕ на страха и спасете ЖИВОТ. Не мислете, че не вярвам във вируса и не спазвам мерки. Не е така, и аз треперя всеки ден за родителите си, за съпруга си, за децата си. Но се старая да запазя здрав разум. За да продължа да живея.
Стана дълго, не исках да звуча мелодраматично. Позволявам си да споделя линка към поста, който ме трогна до дъното на душата ми, защото знам какво е да обикаляш аптеки в търсене на лекарството, без което бременността няма да има щастлив край. Знам какво е да трепериш всеки ден. Моля ви, аз не мога да достигна да толкова хора, направете го вие.

*******

Споделих молбата на Десимира Асенова  без редакторска намеса. Отдолу копирам и цитирания пост: 

COVID-19 атакува белите дробове и дихателната система, като често причинява пневмония и дори остър респираторен дистрес синдром. Възстановяването на белодробната функция е възможно, но може да изисква терапия и упражнения в продължение на месеци след лечението на инфекцията.

Физиотерапевтът от „Джон Хопкинс“ Пейтинг Лиен предлага серия от дихателни упражнения за подпомагане на възстановяването на тези, които са имали COVID-19 или друго тежко заболяване.

Според нея, дълбокото дишане може да помогне за възстановяване на функцията на диафрагмата и увеличаването на белодробния капацитет. Дълбоките дихателни упражнения също могат да намалят чувството на тревожност и стрес, както и да подобрят качеството на съня. Особено важни са дихателните упражнения в процеса на възстановяване на COVID-19. 

Не започвайте упражнения и се свържете с вашия лекар, ако:

• Имате треска;
• Имате задух или затруднено дишане по време на покой;
• Имате болка в гърдите или сърцебиене („трептене“ на сърцето в гърдите);
• Имате подуване на краката.

Спрете незабавно упражненията, ако развиете някой от следните симптоми:

• Замайване;
• Задух повече от нормалното;
• Болка в гърдите;
• Студена, лепкава кожа;
• Прекомерна умора;
• Неравномерен сърдечен ритъм;
• Всички симптоми, които считате за спешни.

Диафрагмално (коремно) дишане

Дълбокото дишане възстановява белодробната функция с помощта на диафрагмата. Дишането през носа укрепва диафрагмата и насърчава нервната система да се отпусне и да се възстанови. Когато се възстановявате от респираторно заболяване като COVID-19, е важно да не бързате. Това упражнение за дълбоко дишане е разделено на фази, за да се вземат предвид индивидуалните способности. Започнете с Фаза 1 и увеличете повторенията или преминете към следващата фаза, когато можете да завършите упражнението, без да се чувствате прекалено задъхани.

Фаза 1: Дълбоко дишане, докато сте по гръб

• Легнете по гръб и сгънете краката в коленете си.
• Поставете ръцете си върху корема или върху корема и диафрагмата.
• Затворете устата си.
• Вдишайте бавно и дълбоко, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута

Фаза 2: Дълбоко дишане, докато сте по корем

• Легнете по корем и подпрете главата си на ръцете си, за да осигурите място за дишане.
• Затворете устата си.
• Вдишайте през носа и издърпайте въздуха от стомаха. Опитайте се да се съсредоточите върху натискането на корема върху повърхността, докато дишате.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута.

Фаза 3: Дълбоко дишане, докато седите

• Седнете изправени на ръба на леглото или на здрав стол.
• Поставете едната ръка на корема, другата – на гърдите.
• Затворете устата си.
• Вдишайте през носа, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута.

Фаза 4: Дълбоко дишане, докато стоите прави

• Застанете изправени и поставете едната ръка на корема, другата – на диафрагмата си.
• Затворете устата си.
• Вдишайте през носа, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута.

Прозяване до усмивка

• Седнете изправени на ръба на леглото си или на здрав стол.
• Разтворете ръцете си високо нагоре, като едновременно с това се прозявате.
• Върнете ги пред вас и се усмихнете за три секунди.
• Повторете това в продължение на една минута.

Бръмчене

• Седнете изправени на ръба на леглото си или на здрав стол.
• Поставете едната си ръка върху корема, а другата – на диафрагмата
• Със затворени уста, дишайте през носа, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• След като дробовете ви се напълнят, дръжте устните си затворени и издишайте, издавайки звука „хмммммм“. 
• Повторете за една минута.

Препоръките са от сайта на John Hopkins Medicine.

 Още по темата:

Какво да правим при COVID-19

Автор: Станислава Славова-Петкова

Госпожата по философия беше от старите дракони. Не, тя съвсем не беше стара, беше си съвсем добре. Намираше се в онази златна възраст, когато вече е изиграла главната роля в сънищата на учениците си от мъжки пол, но все още е далеч от другата, в която би могла да стане обект на подигравки заради фъфлене и забравяне. Всъщност никой не смееше да се подиграва с нея (всички предполагаха, че дори и директорът малко го е страх от леко пискливия ѝ глас). Тя беше ерудиран, начетен, интелигентен, космополитен човек, въобще от онзи тип хора, с които като се заприказваш и те хваща срам, че си чел и пътувал толкова малко.

Този срам в началото стъписваше учениците, особено след като единственият им пример до сега са били родителите или интернет. Постепенно обаче любопитството надделяваше и крадешком започваха да бодат мрежата с имена на места, личности, събития, книги, за които госпожата ей така, между другото, беше споменала. Така, в резултат на разказ за необуздания личен живот и свързаните с него пикантни подробности на един автор (английски класик), бяха прочетени десетина негови книги, които се предаваха от ръка на ръка в междучасията, а по-късно да се изгледат и няколко филма, правени по негови произведения.

Всичко това беше далеч от официалната учебна програма. Иначе в часовете си госпожата преподаваше философия, а за домашна работа даваше завъртени тези за съчинения, които изискваха сериозен размисъл и липса на източници, откъдето може да се препише.

Първата тема, която даде на учениците си за самостоятелно съчинение, беше какъв приказен герой искат да бъдат – да бъде написано като разказ. Повечето тийнейджъри нямаха никаква фантазия. Но за сметка на това бяха гледали всички филми на Марвел. Да, госпожата също ги беше гледала, най-малкото от обща култура, защото това бяха филмите с най-голяма гледаемост и тя искаше да се ориентира в нагласата на публиката. Децата може и да не бяха чели Серафим на Йовков, но Хълк си беше друго нещо. Отделни единици проявиха капката творчество, която се търсеше, с идеите си за всемогъщи лечители, избавители от глада и болестите, и щедри благодетели с вълшебни портфейли, в които винаги има пари.

Едно от съчиненията ѝ направи впечатление, тъй като на пръв поглед нямаше нищо супергеройско в него. Момчето искаше да бъде оракул. Като всеки друг предсказател, и този можеше да предрича бъдещето. Интересното беше обаче, че веднъж съобщил го на хората, те не можеха да го променят по никакъв начин. Това беше доста странна способност. Имаше хора, които идваха при оракула и го молеха да им каже бъдещето, но той не го съобщаваше на всеки. Първо разговаряше с посетителите си, отношенията в семейството им, дали имат болни роднини. И после сам решаваше дали да им каже какво ги очаква. Случваше се да върви по улиците и внезапно да почва да говори на някого. Отчасти решаваше съдбата им и ги лишаваше от избор. Разбира се, живееше сам, нямаше деца. Да притежаваш подобна дарба и да имаш любим човек до себе си беше голямо предизвикателство. Веднъж дори се беше влюбил, но видял смъртта на едно от бъдещите си деца, категорично реши, че тази страница от живота му е затворена.

Как учат съвременните деца

Госпожата беше запленена. Въобще не беше очаквала толкова задълбочено философско съчинение от тийнейджър, прикрито под бледото заглавие – „Героят на бъдещето“. Отбеляза си името на ученикът, който го беше написал, на ум и продължи да преподава по програма.

Първият срок беше преполовен, когато госпожата реши отново да даде домашна работа с темата „Парите“. Учениците имаха пълната свобода да пишат каквото решат, стига текстът да е поне една стандартна страница, да е свързан по смисъл и да се разказва за парите. Някои бяха преписвали дословно от Уикипедия кога, къде и защо са възникнали парите. Други бяха изброили какво ще си купят или къде ще отидат, ако имат достатъчно пари. Трети, усетили, че може би ще изкарат по-висока оценка, ако свирят на тези ноти, бяха писали как ще построят болници и разни центрове за подпомагане, хранене и осигуряване на работа на безработните. Точно този ученик беше писал как човек става беден. В пряк и преносен смисъл. На три страници той беше развил няколко житейски варианта как човек обеднява, дали се ражда беден или сам определя съдбата си да стане такъв. Доколко родителите или липсата на такива имат вина за това. Къде живеят бедните, с какво се хранят, как оцеляват. Беше пресметнал колко килограма пластмасови бутилки трябва да се върнат на вторични суровини, за да се купи един хляб и едно кисело мляко. Втората половина на съчинението развиваше теорията за духовната беднота – дали тя е вродена или придобита и как се лекува. Кой е истински богатия духовно човек? И т.н.

Работата на ученика в час успешно прикриваше този философски и мечтателски талант и госпожата разбра със сигурност, че домашните работи, писани вкъщи, са щедро подпомогнати от вещата ръка на родител или роднина. Самата тя гореше от желание да постави нова тема, но ограничението на годишното разпределение на материала и невъзможността физически да си причини четенето и оценяването на толкова много плява, за да се наслади наистина на едно-единствено съчинения, я възпираше.

Реши да постави капан, който щеше да щракне на родителската среща за отчитане на резултатите от първия учебен срок. Зачака датата на срещата с нетърпение, за да се запознае лично с истинския писател, който стоеше зад името в графата „Родител“.

Но остана разочарована. На родителската среща беше дошъл бащата. Пред нея стоеше уморен от работа, около четиридесет годишен мъж. Гъстата му тъмна (нуждаеща се от подстригване) коса загатваше за вече попреминала красота. Очите му бяха потъмнели и подути от недоспиване. Дрехите бяха чисти, но поизмачкани. Госпожата по философия реши да му даде шанс, въпреки запуснатия му, с нищо не издаващ интелигентност вид. След няколко провокативни въпроса, тя успя да разбере, че с детето се занимава майката, но той ще ѝ предаде всичко, което се каже и случи на родителската среща. Учителката остана изненадана как майката успява да отдели толкова внимание на сина си и очевидно никакво поне на външността на мъжа си. Остана ѝ надеждата, че съчиненията от втория срок ще се отличават със същия стил и задълбоченото мислене.

Темата беше – „Кой е най-добрият подарък“. Все още, чисто по детски, повечето ученици се бяха хлъзнали по повърхността на плейстейшъните (защото ВСИЧКИ имат), домашните любимци (може би на някой не му даваха да държи животно вкъщи), ховърборд, бижута, телефони, въобще – ЯКИ неща. Пак същите бели врани продължиха традицията и ОТНОВО писаха за здравето, помощта за бедните и лечение на болните.

Ученикът беше писал за свободното време. Теорията, която беше развил обясняваше, че ако искаш да подариш нещо наистина ценно на любимия човек, трябва да направиш така, че да му осигуриш свобода и свободно време. За да може той да твори или просто да се занимава с нещото, което наистина му харесва и обича. Разбира се тук не ставаше въпрос за извратени или незаконни неща, а бяха дадени примери за бродиране на гоблени, четене на книги, гледане на филми, рисуване, излъскване с вакса на колата, сглобяване на кошери за пчели, разходка в природата или просто каране на колело. Госпожата по философия прочете съчинението и се отпусна на дивана вкъщи. Никога не ѝ беше хрумвала точно тази идея. Да, искаше домашните ѝ хора да помагат в домакинството, дразнеше се, когато блееха по телефоните, докато тя готвеше или миеше чиниите. Но не ѝ беше хрумвало, че свободното време може да се поднесе като подарък, при това доста ценен.

Последното съчинение на ученика беше брилянтно. Темата „Роботите и изкуствения интелект“ го беше накарала да направи паралел с „Франкенщайн“ на Мери Шели. Развиваха се две теории. Първата беше, че самоосъзнаването на роботите като интелекти би ги довела до суицидно поведение. За това би могло да „помогне“ и вечното превъзходство, демонстрирано от хората. Както и вероятната липса на сродна душа. Втората теория развиваше точно обратната логика. Осъзнаващи колко близо до самото съвършенство са, разполагащи с практически неограничени възможности за самоусъвършенстване, роботите биха могли да решат, че нямат нужда от хората, дори в ролята им на обслужващ персонал. Тук разбира се идваха съвсем на място трите закона на роботиката на Азимов. Плюс няколко препратки към филма „Матрицата“ на Уашовски съчинението показваше интелект и завършеност на мисълта.

На всички родителски срещи до края на годината отново и отново идваше само бащата, все така усърдно записващ, макар и крайно уморен и с позападнал външен вид. Обеща, че да, ще предаде поздравите ѝ на майката на момчето и че тя всекидневно помага на сина им с домашните. Явно, че жената работеше от вкъщи или беше безработна, с толкова свободно време.

Лятото госпожата по философия ги видя в един от градските паркове. Бащата на момчето – висок и слаб, с тридневна брада, косата му беше станала още по-дълга. Вървеше леко приведен към жена си – дребна, слаба, с дълга, руса коса. Хванати под ръка, като влюбени. Разминаха се съвсем наблизо, но никой от двамата не ѝ обърна внимание, не я поздрави. Мъжът обясняваше нещо, а тя с тих глас му задаваше въпроси. В дясната си ръка жената държеше бял бастун и деликатно го люлееше пред себе си, като от време на време почукваше по настилката. 

Разказът на Станислава е спечелил второ място в Националния литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, организиран от НЧ „Добри Чинтулов-1935“ за 2020 година. Препоръчвам ви и разказа Неочаквана ваканция.

Автор: Радина Бисерова

В семейството ни, както във всяко средностатистическо българско семейство, живеем с идеята за коронавирус от март месец насам. В домакинството ни не се гледа телевизия (освен детски канали), но при първоначалната паника в края на зимата, дори у дома се изгледаха няколко емисии новини и брифинги. Стриктно изпълнявахме мерките за изолация, преселихме се в къщата ни в провинцията, продължавайки да спазваме препоръките за дистанция. Петгодишният ни син още април месец ме разпита дали вирусът е опасен за децата или повече за възрастните. Не бих определила, че сме натрапвали идеята за световната пандемия вкъщи или поне така смятах до преди няколко седмици, когато се озовахме в един рибарник на едно приказно кътче от невероятната българска природа. Малкото ми момченце се любуваше на плуващите пъстърви и изведнъж радостно завика: „Вижте, вижте, златна рибка“. Наистина съзряхме риба „албинос“. Попитахме го кои ще са му трите желания към златната рибка и той започна да изрежда: „Да изчезне коронавирусът.“... Сякаш някой ми изля кофа с вода от рибарника. Предстоеше именният му ден и предположих, че ще поиска някой подарък или така обичаните от него лакомства. Дори не успях да чуя следващите му желания. Седях до него като попарена... как съзнанието на това крехко същество се е обременило, как се е случило, а ние дори не сме разбрали....

Смятахме, че макар отмененото лятно пътуване до Испания, с „шестицата от тотото“, която успяхме да изтеглим, отивайки до един гръцки остров, преди да въведат задължителните PCR тестове; както и септемврийската почивка сред дивите плажове на Северното ни Черноморие; дори юнското парти на открито по случай рождения ден на малкия; няколкото летни уикенд бягства на невероятни кътчета сред българската природа, са доказателства, че на нашата единица като домакинство - пандемията не ни се е отразила, поне привидно.

С идването на есента и повишаването на броя заразени в страната ковид започна да застига и нашето семейство. Първо в моя офис няколко колежки се оказаха заразени. Нямах пряк контакт с тях, но по препоръка на кризисния щаб на фирмата всички минахме на хоум офис режим за две седмици. В края на втората седмица се наложи целият клас на дъщеря ми да бъде сложен под карантина заради съученик с положителен PCR. Децата бяха на училище и в сряда, когато директорката беше минала да ги уведоми, а на родителите ни пусна съобщение в електронния дневник. Устното разпореждане от РЗИ било, че са в карантина от понеделник за две седмици. Интересно – децата са били в карантина от понеделник, но включително до сряда бяха на училище, дори и заразеното дете. Оттук е единият парадокс – явно трябват ясни разпореждания, че като си пуснеш PCR се предполага, че трябва да се самоизолираш до получаването на резултата, тъй като се оказа, че детенцето си е било на училище.

Седмица след обявената карантина на дъщеря ми сама потърсих личната лекарка, която каза, че фигурира в списъка за карантинирани лица. И тогава – седмица по-късно се появи кварталния да провери девойката ни, но информацията, която имаше беше, че самата тя е положителна и въпреки моите обяснения, че тя е под карантина, а не заразена, последва въпроса: „Кой ви носи храна?“. Още веднъж обясних, че само щерката е под карантина, а останалите можем да излизаме, при което получих коментар: „Добре, отбелязвам, че роднини ви носят храна“. Проверяваше я и следващите две вечери.

Точно седмица след започналата карантина на дъщеря ми вдигнах лека температура и дори обаждайки се на джипито заради дъщеря ми реших да се консултирам дали да не си пусна PCR, но тя ми препоръча да изчакам още няколко дни. Така и направих и денят, в който се почувствах добре, завърши вечерта със загуба на обоняние и вкус. Още на другата сутрин отидох да си направя тест. Почти 36 часа по-късно излезе положителният ми резултат. Тресеше ме, силите ми бяха изпити от някакво си там вирусче. Не можех да се позная. Едвам успявах да се надигна от леглото. Тъй като резултатът ми излезе през уикенда, единствено си позволих да пусна съобщение да уведомя личната ни семейна лекарка.

Какво да правим при COVID-19

Към педиатъра ни не подходих така снизходително и му звъннах два пъти, през които даваше заето. Докторът ми върна бързо обаждане. Исках да се консултирам дали да давам нещо превантивно на децата – даде ми насоки за витамини и предположи, че аз вече имам назначено лечение. Въпреки че получих смс, че от РЗИ ще се свържат с мен за насоки, веднага щом ми излезе резултата, до този момент никой не се беше свързал с мен, но нали беше уикенд. Прекрасният като човек, невероятен професионалист и един истински добър джентълмен – нашият педиатър ми даде насоки за моето лечение. Уикенд има за личните лекари, за РЗИ, но не и за хората с призвания, като лекаря на децата ми. Благодаря Ви, докторе!

В първия делничен ден звъннах на джипито, но не бях удостоена с честта да разговарям лично с нея, а със сестрата. Тъкмо им бях излязла в списъка със заразени. Интересуваше ги само дали искам болничен, нищо друго – дали съм добре, а останалите вкъщи, каква ми е симптоматиката, приемам ли медикаменти.

Същия ден трябваше да помогна на дъщеря ми с уроците за училище – темата беше – правата ни и задълженията като граждани. Четях на глас материала от учебника „Децата имат право на висококачествена здравна грижа, на чиста вода, здравословна храна и чиста среда, за да бъдат здрави“. И се замислих...от колко време се дъвче темата за строеж на детска многопрофилна болница. Моето дете вижда кварталния, който от вчера минава мен да проверява и знае, че имаме задължение да опазим околните и затова стоим вкъщи и полицията контролира дали спазваме правилата, но какво да й отговоря, като ме попита, а какви са ни правата като болни. Не знам имам ли права... Знам, че от домакинството ни се плащат ежемесечно данъци и осигуровки в размер, с който би могло да живее още едно семейство. Знам, че в този момент всички изнемогват и РЗИ, и лекари, но при положение че един лекар успява да върне обаждане и да ме попита как съм, защо личната не съумява да го стори. Въпрос на човечност или...

Безкрайно благодарна съм на подкрепата на съпруга ми, всички приятели, роднини и колеги, които безрезервно си предложиха услугите да ни пазаруват и ежедневно проверяваха как се чувствам. Благодаря на Господ, че засега не ми се наложи да звъня на спешна помощ и се моля да се опазят останалите у дома. Обещала съм си още на 41 ден от теста да ида и даря плазма, защото ако сами не си помогнем, не знам кой би могъл. Очевидно системата изнемогва, но и осем месеца бяха пропилени на вятъра. От първия официално обявен заразен с коронавирус в страната ни до ден-днешен никой от органите не намери времето да разпише ясни правила за следване при заразяване с вируса, който не се оказва като всеки друг. Определено не се имам за лигла, имам две естествени раждания без упойки и пределът ми за болка е доста висок, но тази корона успя така да натежи на главата ми, че на моменти не можех да се разпозная и както се казва „не бих го пожелала и на най-големият си враг“.

Остана да ми тежи и един въпрос. Имаме ли права като заразени с коронавирус в нашата мила държава или трябва да стискаме зъби и агонизираме вкъщи, или да се молим за връзки и невероятен късмет да бъдем прегледани адекватно?! 

Още от Радина:

Малка, черна рокля

Дано не се налага, но ето кои са горещите телефони, на които може да потърсите информация и съдействие при необходимост:

Национални телефони:

• Спешен телефон – 112

• Денонощен телефон към Министерство на здравеопазването:  02/ 807 87 57, горещи телефони: 02/ 9301 152, 02/ 9301 253

• Министерството на труда и социалната политика за информация или консултации за възможностите за държавна подкрепа и за социално подпомагане: 0800 88 001

• Информационен център на НАП: 070018700

• МОН, „E-образование“: 0800 10 112 

• Националната телефонна линия за деца 116111

• Министерството на външните работи, денонощни телефони:  +359 2 948 24 04; +359 2 971 38 56; 02 948 3052; 02 948 2552; 02 948 2085 и имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

София

• Столичната община, Общинско предприятие "Социален патронаж",  телефонна линия  за закупуването на хранителни продукти от първа необходимост и медикаменти, изписани с рецепта на самотни, трудноподвижни и лежащо болни лица и възрастни хора без близки. Заявки може да се подават всеки  ден от 09:00 до 16:00 ч. на тел. 02/8188522 и 0879 811403.
• СРЗИ: 0882 440 471 и 0882 932 220

Същата услуга предоставят още:

• Община Бургас - 0884469130 и 0885985693.
• Община Стара Загора - 0885 382 233
• Община Ямбол - 046/66 92 15, 046/66 92 12

Горещи телефони в страната

• Пловдив

070014744 -гореща телефонна линия "коронавирус"

Възрастни и хора с увреждания могат да се обаждат, ако се нуждаят от помощ  за снабдяване с хранителни продукти и лекарства на следните телефони:

0878 371710

0878 371449

• Благоевград

0883 20 14 77 - горещата телефонна линия на РЗИ. Отговаря д-р Веселка Мончева, директор дирекция „Контрол на заразните и паразитни болести

073/ 88 4461 – горещ телефон на оперативния щаб на Община Благоевград/активен от 18.03/. На него ще се приемат сигнали за нарушения и  ще се записват адреси на граждани, имащи нужда от помощ. Ангажирани с горещата линия са служители на общината и обучени доброволци от БЧК

• Бургас

0889 60 10 20 -  денонощен Call център. Ще отговаря дежурно медицинско лице - по въпроси, пряко свързани с мерките.

056 813 463; 0879 65 66 60 - за въпроси, свързани с оказване на помощ и подкрепа на възрастните хора - към Домашен социален патронаж

0886 16 16 30; 0888 25 91 60 - Детска млечна кухня - за заявки за доставка на храна до адрес

0885 00 96 70; 056 841 560 - горещи телефони на Община Бургас

• Приморско

0596 22351 - активен горещ телефон за поръчки на продукти от първа необходимост.

• Малко Търново

05952 35 36 и 0879 631 647 - за помощ на самотно живеещи и трудноподвижни възрастни хора, за поръчка на продукти от първа необходимост

• Враца

За актуални въпроси относно коронавирус и сигнали за нередности, свързани със спазване на противоепидемичните мерки:

0879 144 830 - Регионална здравна инспекция

0884 115 313 - Областен съвет по сигурност

0876 939 480 - безплатна доставка на хранителни стоки от първа необходимост и лекарства за възрастни, самотни и трудноподвижни хора

 0885 11 88 57 - инспекторат към общината за подаване на сигнали за спазването на мерките от извънредното положение

• Мездра

0885 69 55 04 и 0910/ 9 21 02 – дежурен телефон на Община Мездра

0887 46 24 00 - Иван Аспарухов, кмет на община Мездра. За връзка с общинския оперативен щаб за превенция срещу разпространението на коронавируса

0885 114 607, 0888 664 168 и 0879 830 900 -  заявки за закупуване на хранителни продукти от първа необходимост и медикаменти на самотни, трудноподвижни, лежащо болни и възрастни хора без близки

• Пазарджик -  0882080051

РЗИ-034 437 2281

• Велинград – 0885 898183, 0887102056
• Пещера -  0897870318, 0893532067
• Ловеч 

РЗОК – във връзка с епидемиологичната обстановка от 18.03.2020 г. е отворен денонощен телефон:  0885695256

• Сливен

044/ 663066 – за сигнали и нередности в общината

044/623387 – за заявки за закупуване на лекарства и продукти от първа необходимост за възрастни, самотно живеещи и трудноподвижни хора. Заявки ще се приемат от понеделник до петък от 08.00 до 16.30.

• Котел

0453/42336 – денонощен телефон за сигнали в общината

• Твърдица

0454/42308 – Оперативен дежурен телефон в общината

0454/42308 – за сигнали за помощ на самотно живеещи хора и за записване на доброволци

• Елхово

0478 88054, 0478 83054 - Дирекция „Социално подпомагане“

0478 88 487, 0478 88036 - Служба „ Социални дейности“

• Смолян – 0879 9036 08.
• Баните – 0886836036 
• Борино – 0877360536 
• Девин - 0893449965
• Доспат – 03045/ 23 10, 0894438135.
• Златоград - 0884600182
• Мадан – 08933433660
• Неделино - 03071/22-43; 0879005884 03072/37-88
• Рудозем - 0895538111
• Чепеларе – 0886 200 341 03051/8146

Психологическа помощ и подкрепа

• Психологическа помощ към ВМА -  02/ 92 26 190
• Чат за психосоциална подкрепа към БЧК на този линк
• Община Пловдив - 0800 180 54
• Спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа:  0800-20-202 

Телефонни линия за психологическа подкрепа на ученици, родители и учители:

Автор: Мария Пеева

В месеца на домашния уют и зимните гозби ще ви запозная с новите посланици  на Lidl. Те са многодетно семейство (ще се окаже, че не сме толкова малко все пак) и също като нас са завъдили цял ноев ковчег с домашни любимци. Представям ви:

Александър (Сашо) – биолог, регистрирал повечето танцуващи мечки и създал първия екип за улавяне и слагане на нашийници за проследяване на мечки в България.

Стефка (Стефи) – психолог, работи като HR мениджър в българска компания.

Хопър (Хопе) и Рия – домашни любимци и равноправни членове на семейството. Порода „Диванчапрас“  (спасени, но много глезени).

Михаил и Асен (Мишо и Айо) – близнаци на над 5 и половина години (маниаци на Star Wars), ходят на градина.

Мария (Миа) – на 4, просто прекрасна.

Грей – коте, малко и красиво.

Определят се като нормално, средностатистическо, многодетно, животнолюбиво семейство, което Джералд Даръл веднага би одобрил. Александър е завършил „Биология“ и от дълго време се занимава със зоология и опазване на околната среда. През последните 20 години специализира в едрите хищници, вълци, мечки, рисове. Участвал е активно в регистрирането на танцуващите мечки и е работил за прекратяване на тази практика, но най-активно и дълго е работил с диви мечки. Първите мечки, маркирани с нашийници за проследяване, са заслуга на екипа, с който работи, както и първите по-сериозни генетични проучвания на мечките в България. Какви интересни професии имат някои хора, нали? „За съжаление, в последните години стана изключително трудно да издържаш семейство с подобен род занимания, – споделя Стефка –  но това си остава неговата страст и призвание. “ 

Стефка е психолог, работила години наред с групи с рисково поведение и зависими, а сега е HR мениджър в българска компания. Първи в семейството се появява Хопър – куч, красив черен чаровник с жълти вежди, спасен, после Рия – същата като него, но нямат нищо общо. След много усилия и надежди се раждат Мишо и Асен, близнаците, които сега са на 5 и половина, после ги изненадва Мария, вече на 4. А преди около месец се присъединява и Грей – сиво коте с бели лапи, мустаци и вежди.

Открих в Стефка съмишленик по отношение на живота на село. Помолих я да ни разкаже какво ги притегля към китното селце Бусинци, където е вторият им дом.

Свободата – пълната. Не се съобразяваш с никого. Тоест, не ме разбирайте погрешно, но си представете да пътуваме за уикенда с нашето семейство и да искаме да отседнем някъде. А ние определено обичаме да пътуваме и да имаме нашето пространство. Привлече ни и възможността да създаваш, да твориш, да направиш нещо за себе си и околните... Направихме къща на дърво за децата, имат стена за катерене, люлка, пожарникарски стълб, мрежа, батут, пързалка, куклен театър.

Самото село е уникално. Това, което казвам, съм сигурна, че всеки би казал за неговото село или любимо място. Но когато родителите ми, преди около 30 години, построиха вилата, не оценявах това. Впоследствие малко по-малко започнахме да идваме все по-често и сега по време на пандемията от март до юни живяхме изцяло там. Това ни беше от голяма помощ – като започнем от там, че не беше стрес за децата – те тичаха по двора и не слагаха маски, през това да може да работим и да се грижим за децата, което не би било възможно в апартамент, и се стигне до това, че поради малкото жители в селото няма магазин и идва такъв на колела, което ни помагаше да нямаме много контакти с външния свят.

Освен изброените неща, Бусинци е село с уникална история – тук е първото училище по керамика, грънците, творени в него, имат история от векове назад във времето и като форми, и като шарки и цветове. От тук е и едно от малкото запазени Четириевангелия – Бусинското, взето от Константин Иречек и намиращо се в момента в Националната Библиотека. Заслужава да се види и църквата – със звездно небе и черни ангели, старите къщи – в бяло и синьо, вече толкова избледняло, но напомнящо странно за Средиземноморието. Мога да говоря още много. Затова и решихме да направим всичко по силите си да популяризираме това място. Последната ни идея е, че взехме стара полусрутена "плетарка" (къща от кал и плет) и се мъчим да я възстановим, за да я направим център – за срещи, за керамика и занаяти.

С какво животът на село превъзхожда живота в града?

Отваряш вратата и веднага си сред природата. Няма много коли и децата имат детство, за което аз мога да мечтая (не се оплаквам от моето, но аз играех във вътрешните дворове около Попа, които следдемократично бяха разделени и нямаше вече възможност за игра от оградите). Тук децата взимат колелата, даваме им радиостанции, за да ги викаме за обяд, вечеря или  сън, с по-големите деца ходят лятото на пикници -  взимат каквото намерят в хладилника и казват „отиваме на Бали“.

А спокойствието е неописуемо... Цари безвремие и все пак времето минава страшно бързо. Но е толкова различно – няма изнервени хора, няма бързане. Въздухът е кристален. Звездите – имаш чувството, че можеш да ги пипнеш. Наслаждаваме се на тишината или по-скоро от липсата на такава, защото птиците и насекомите я запълват с приятните си песни, толкова различни от изнервящия шум на големия град.

А какви са минусите му?

Липсата на дюнери, китайско и пица ;)

Шегувам се. Все още хората не са осъзнали, че не е задължително да са в големите градове. Пандемията ни показа, че много от нещата могат да се вършат и от дистанция, стига да имаш интернет. За това и инфраструктурата е още недоразвита – като пример бих дала аптеките. В началото трябваше да преосмислим и пазаруването – голяма част от продуктите не можем да намерим и затова пазаруваме основно в града веднъж седмично. От друга страна тук линейката идва за минути, лекарката от близкото градче (на 8 км. от нас) ми се обади да пита как е Мария, след като я бяхме закарали с температура! Хората пред лекарските кабинети ни отстъпват реда си, щом ни видят с малки деца. Тук все още има човечност. И да, вече има и офис на куриерска фирма (на 30 минути с кола), но това определено е добър знак за мен. Живяла съм извън България в страна, в която начинът на живот по малките населени места е такъв, че в едното селце е яслата, в другото е детската градина, супермаркетът е в третото, училището в четвъртото и т.н. Мисля, че и при нас може да се живее така.

Вие сте посланик на Lidl в месеца на семейния уют и зимните гозби от автентичната българска кухня. Разкажете ни за любимите традиции във вашия дом.

Коледа е любим наш празник – ходим в гората и събираме клони, украсяваме камината и парапетите, печем коледни курабии, цялата къща мирише на канела и звучи музика. За ужас на Сашо слагам много коледни лампички – на двора, по терасите, на прозорците. Като говорим за готвене, имаме задължителни рецепти за празниците. На Бъдни вечер – всички традиционни ястия - правя тиквеник, сарми с орехи и стафиди, сушени ядки и плодове (последното е новост за мен и всяка седмица суша различни плодове). На 25 декември - коледна пуйка с кестени, на 27 (именния ми ден) -  руло Стефани.

Учим децата на различните празници и традиции. Направихме им кукерски костюми и маски и за първи път тази година обикаляха из селото, за да гонят злите сили. Колкото повече празници познават, толкова по-широк ще е мирогледът им. Не ме заклеймявайте, но харесваме и Хелоуин. Със Сашо това беше едно от общите ни занимания – да се подготвяме за карнавалите, защото ги обожаваме! Пренесохме го и на децата – маскираме ги. Празнуваме и 1 ноември, Денят на народните будители. Децата обожават книгите, имат и Рибния буквар.

Обожаваме и Великден. Правя козунаци, курабии, боядисвам яйца. Традиция в моето семейство беше на Велики четвъртък, вечер (знам, че не е призори, но работещите не могат да си го позволят) се събирахме, аз, майка, баба, вуйна ми и малката ми братовчедка и боядисвахме. Боядисвахме по 100 яйца, шарехме ги с най-различни техники. Беше магично. Впоследствие канех приятелки, събирахме се на по чаша вино и поне 15 яйца на човек. Не усещаш, твориш, говориш...

Сега с децата боядисваме яйцата и предлагам на съседките да им боядисам.

Започнахме да се събираме в селската църква и да посрещаме празниците – слагаме колонки и осветление и пускаме службата от Александър Невски. Все повече хора идват с всяка изминала година. Имаме един поп за 52 села и не може да идва специално при нас в навечерието на празника.

Коя ви е любимата история от живота на село?

Всяка история, включваща смях и приятели. Един много мил човек, който дойде за пръв път на гости преди около месец каза: „Когато видях барбекюто, разбрах, че сте го направили за купони“.

И за финал Стефи сподели три традиционни вкусни рецепти, любими  на семейството им. Надявам се да харесат и на вас!

Боб с наденица в гърне

300 - 500 гр бял боб се измива и накисва в студена вода от предишната вечер. Вари се 30 минути и се изхвърля водата. Глава кромид лук, 1 чушка и 1 морков се нарязват предварително. В гърнето се сипва фасулът, 3 супени лъжици олио, зеленчуците, червен пипер, джоджен, чубрица.

Един час бавно се загрява фурната, за да се темперира. Готви се с капак. Предварително се запържва нарязаната на парчета наденица и се прехвърля в гърнето. Махаме капака и варим боба до омекване. По желание може да се прибави още джоджен преди поднасянето. 

Качамак с пръжки и сирене

0,250 кг царевично брашно, 1 литър вода, щипка сол до 1/2 чаена лъжичка.

Водата се налива в дълбока тенджера. След като заври, се изсипва брашното внимателно по стените на съда в кръг. Оставя се в средата дупка, в която сипваме солта. Вари се на ниска температура 10 минути и се бърка енергично до получаване на хомогенна смес -  да прави пътечка при разбъркване. На дъното на съда се сипва мазнина. По желание се слага червен пипер в мазнината. Топи се дървена лъжица в качамака и се реди - ред качамак, ред сирене, ред пръжки.

За пръжките

Поставят се в дълбока тенджера и се запържват, добавяме 100 мл вода. Пържи се до златисто на умерен огън, за да не загорят пръжките. Хрупкавите хапки се вадят с решетъчна лъжица, за да се отцедят и се посоляват. Могат да се съхраняват в буркан в хладилника. 

Пълнен хляб

Един средно голям цял хляб с твърда кора (зависи за колко души ще се прави). Кашкавал, бучка масло и стръкове пресен лук (това е пожелателно за сезона).

Хлябът се разрязва по дължина на три - четири линии, после по ширина, като се оформят квадратчета на решетка (вижте по-горната снимка). В оформените срезове се слагат тънки резенчета кашкавал. След като се напълнят срезовете с кашкавал, разтопяваме бучката масло, поливаме хляба и го оставяме за не повече от 5 минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи и леко запече. Междувременно нарязваме на ситно зелената част от стръковете пресен лук и когато извадим топлият хляб, го поръсваме.

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Зарина Василева

Здравейте, аз съм майка на едно прекрасно момченце...

Здравейте от мен и красивата ми дъщеря...

Здравейте, имам две слънчеви дечица...

Така започват постовете в тази Фейсбук група – с радостта на любящи майки от чудните им деца, с разкази за постиженията и упоритостта им, с усмивки за родителството и детството. Поредната онлайн група на родители, събрани да се хвалят от децата си, ще кажете.

Не и когато стигнете до диагнозите. Забиват се като шрапнели през екрана и дъхът секва, защото не можете да свържете красивото детско личице със страшната диагноза, живите очички с парализираното телце, сияйната усмивка с тежкото увреждане.

Но те са там - усмихват се през екрана, прегръщат ви с утеха и разбиране и ви водят нататък.

А нататък следва още по-невъобразимото.

Някъде между болката, умората, безпомощността, грижите, бденето, лечението, рехабилитацията, прегръдките и сълзите, тези майки са успели да създадат истински вълшебства с ръцете си. И това е, което ги събира този път. Не ви призовават към каузи или протести, а само да зарадват сетивата ви със сътвореното от тях.

Изобилието от ръчно изработени подаръци се увеличава ден след ден: бижута, плетива, картини, сувенири, дрехи, играчки, кулинария и то на изключително символични цени. Въображението и майсторството са се вплели като пъстра нишка в творенията, които по нищо не отстъпват на тези в галериите и бутиците.

Идеята за групата е на Ина Маринова, чиято дъщеря също е с множество увреждания. Ина обича да плете, и след като обува цялото си семейство и близки, създава групата почти на шега.

Само за две седмици обаче в „Купи подарък от майка на дете с увреждане“ се включват над 34 000 души. Сред тях има и вече пораснали деца с увреждания, които сами творят и предлагат чудесните си продукти. Посетителите в групата, освен да избират от красивите творения, започват да предлагат безвъзмездни услуги и обучения, съобразно уменията си. Сред тях е и Петя Колева, която напълно безплатно и доброволно създава електронен магазин, в който артикулите са по-добре визуализирани и подредени по категории.

„Хората с увреждания и тези, които се грижат за тях, не работят и това е начин не само да добавят средства към скромния бюджет, но най-вече да покажат, че могат да работят, имат таланти, енергия и желание. Не искаме да сме средство за благотворителност, искаме да сме полезни за себе си.“, категорична е Ина Маринова. Тя се надява изключителният интерес към групата да отвори дискусия за данъчното облагане на този вид труд и възможностите, които могат да се предложат в тази насока.

А интересът е обясним, защото в това виртуално пространство няма да срещнете съжаление, оплакване, обвинения или хейтърство. Ще намерите само благородство, красиви истории, изключителен талант. И много надежда.

Несъмнено подаръците са създадени с много въображение, труд и усилия. Но в тях има още нещо и то е любов. Всепомитащата майчина любов, пред която болестта засрамено навежда глава, диагнозата избледнява като призрак, а болката отпуска челюсти. Тази любов грее еднакво и от снимките на дечицата, и от творбите на майките им. Тази любов ще подкрепите и вие, ако си купите подарък от майка на дете с увреждане.

Вижте също:

Детето с увреждане и скритите препъни-камъчета за крехката майчина психика