Главен редактор
Отваряне на яслите и детските градини и връщане на учениците от 1 до 4 клас в училище, при запазване на останалите мерки до 31 януари. Това е последното предложение на НОЩ относно противоепидемичните мерки.
Ако то бъде прието:
Като резултат от въвеждането на мерките е, че заболеваемостта в страната спадна и вече е под 600 на 100 000 души население, но въпреки това България запазва мястото си по заболеваемост в ЕС, продължава да държи 10-а и 11-а позиция, а по показателя смъртност страната ни е на първо място.
Това налага удължаването на останалите мерки до 31 януари.
Допълвам. Днес, 17.12 тези предложения бяха приети, потвърдиха на брифинга.
Преразглеждане на мерките се очаква на 21 януари, отнасящо се за периода след 1 февруари.
Приета е и промяна в Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, с която се осигурява възможността за издаването на електронни направления и рецепти. Личните лекари ще ги издават след консултация по телефона.
Автор: Радина Бисерова
Преди време споделих какво е да си коронясан в България или поне как аз лично се чувствах в онзи момент на вече утихващия в организма ми вирус (макар да не бях сигурно дали е финално, защото той протичаше много вълнообразно), а днес искам да споделя, благодаря и вдъхновя.
Най-често задаваният ми въпрос от близки и познати по време на боледуването и непосредствено след него беше „От къде го хвана?“. Изчерпателно отговарях: „И аз не знам – бях веднъж на фризьор, видях се с една приятелка на по питие и пазарувах в един огромен хипермаркет“. Дъщеря ми беше в карантина заради болен съученик и точно два-три дни преди нейната изолация, аз започнах със симптомите. Разбира се, че може и тя да го е пренесла... В един миг обаче честно и откровено ми втръсна от този въпрос и си казах: „Не е като да имам СПИН и да знам кога и от кого съм го хванала“. Ковидът е вирус и си пуска пипалата, без да светне лампа и да се включи аларма, просто се случва и анализът къде и как сме го хванали за съжаление не помага в преборването му.
Към днешна дата всеки, който разбере, че съм изкарала коронавируса ме пита как е протекло. Позволявам си да се самокласифицирам, че съм била „лек случай“ (макар да си имах тежките моменти и съпругът ми откровено каза, че е бил много изплашен за мен). Нямах усложнения, не стигнах до болница, домашните не проявиха симптоми покрай мен. Благодарна съм! В онези протяжни повече от 14 дни и нощи обаче си обещах, че при първа възможност ще ида да даря плазма, тъй като не всички имат моя късмет да се лекуват вкъщи.
Преброих 40 дни от датата, на която излезе положителният ми PCR тест и си отбелязах седмица по-рано да се обадя и да си запазя час в центъра по транфузионна хематология. Първият ден не успях да се свържа на нито един от стационарните телефони, които намерих в интернет. Прегледах във Фейсбук за постове на хора вече дарили плазма – там открих мобилни телефонни номера на двама доктори, но бяха изключени. На следващия ден продължих с опитите и успях да осъществя контакт на номер - 029210491, помолиха да звънна в интервала 11.30-14 часа. Беше петък. Казаха, че най-ранният час, който могат да ми предложат е следващия петък. За мен беше идеално – тогава щеше да е 41-ия ден след положителния ми PCR. В този момент си самоблагодарих за организираността и планирането. Не изчаках да минат 40 дни и чак тогава да звънна и да се окаже, че могат да ми дадат час за след още 10 дни.
Два дни преди записания час реших, че за пълна лична удовлетвореност е по-добре да опитам да направя даряването поименно. Бях прочела, че дарената плазма от един преболедувал стига за трима болни. Отново порових в интернет и разбрах, че мога да посоча двама души поименно, а третата доза – остава „резерва“. Открих група „ДАРИ ПЛАЗМА“ във фейсбук и публикувах съобщение, че след по-малко от 48 часа ще дарявам плазма и ако има нуждаещи съм на разположение.
Важно е да се знае също, че при даряването на плазма не важи правилото като при кръводаряване - нулева група не може да дарява на всички, при плазмата АВ е кръвната група, която може да дарява, освен на себе си и на всички останали.
На всеки час след публикацията ми имаше приблизително по една молба за нуждаещ се. Реших, че започвам по реда на записване и в зависимост колко бързо осъществим контакт с близките на болния. Масово хората в групата търсеха за своите родители.
Обещах на един мъж за майка му, лежаща в болница в Сливен и на една дама за нейната майка – в болница в Петрич. За възрастната жена в Петрич ми беше писала и другата й дъщеря и много други техни роднини и познати пускаха публикации с молба за плазма.
Точно преди да заспя видях публикация – мъж търсеше плазма в София за майката на свой колега със същата кръвна група като моята. И тъй като към онзи момент не бях на 100% сигурна в достоверността на правилото, че АВ може да дарява на всички кръвни групи, реших да препиша имената и данните в случай, че ми откажат да даря за другите двама. Дамата – създателка на групата във фейсбук също беше много отзивчива и на разположение да ми съдейства по всяко време. Имахме уговорка, че ако от центъра кажат, че мога да даря на хора само със същата кръвна група, то тя ще ми даде данни за още поне един нуждаещ се освен дамата в София.
На сутринта точно преди да тръгна към центъра имах съобщение от дамата от Петрич, която беше сменила името на болницата. Стори ми се странно, но вече бях на вратата, преписах името и тръгнах.
Процедурата не е болезнена. Не е най-приятното усещане иглата в ръката, но и на зъболекарския стол не ни е приятно и все пак сядаме там заради собственото си здраве, а в случая заради здравето на трима души. За мен това беше достатъчна мотивация. Връчиха ми една топка да стискам, за да поддържам налягането. Поизтръпна ми ръката и ми беше студено, но бързо премина това усещане.
Персоналът в центъра беше много внимателен, дискретен и дори пускаха шеги да ни разсмиват.
Излязох от центъра и бързах да снимам и изпратя бележките за двамата нуждаещи, които поименно бях посочила. Процедурата била такава – бележките, които се издават в центъра трябва да се представят в болниците на лекуващите лекари.
Прибрах се вкъщи. Синът на болния в Сливен ми звънна да ми благодари. Видях, че имам съобщение и от дъщерята на болната в Петрич, в него пишеше: „PCR-ът на майка ми е отрицателен. Дари за някой друг“. Като че ли някой ми изля кофа ледена вода. Удовлетворението от даряването вече имаше примеси на огорчение. Как е възможно да търсиш плазма, ако дори не е сигурно, че близкият ти има коронавирус?! Съпругът ми ме успокои, че все пак помагам на някого, но само няколко минути по-късно звъннах в центъра и попитах дали мога да сменя името – казаха, че няма проблем, но трябва да ида на място.
Написах съобщение на мъжа написал публикацията и той помогна да осъществим връзка с приятеля му, чиято майка беше хоспитализирана. Отидохме заедно в центъра и малко преди да затворят персоналът отзивчиво съдейства да сменим имената. Синът на нуждаещата се жена благодареше, а аз най-накрая изпитах пълно удовлетворение от деня.
Прибрах се вкъщи при семейството изморена, но благодарна, удовлетворена и щастлива. Децата ме попитаха дали съм добре и дали е боляло. Уверих ги, че се чувствам чудесно и ги прегърнах. Това беше един от най-смислените дни в живота ми. И ще си позволя да завърша с написаното на грамотите, които Силвия от групата „ДАРИ ПЛАЗМА“ във фейсбук публикува за всеки дарител, а именно „Ако си дал, не си живял напразно!“.
Може да харесате също:
Детските градини в София остават затворени. Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че няма основание те да бъдат отворени в понеделник:
„В момента няма основание за това. Ще продължим да следим данните. Има известно задържане, дори намаляване в броя на новозаразените, но броят на хоспитализираните се запазва на доста високо ниво, в това число и хората, които са на интензивно лечение“
През следващата седмица предстои да бъде взето решение на какъв принцип ще се възстановява учебния процес за учениците. Учениците няма да се върнат в присъствена форма едновременно. Според образователния министър епидемичната обстановка ще продължи поне още няколко месеца. Разхлабване на мерките след коледната ваканция ще е само за определени области и определени класове.
Приоритетни ще бъдат началният етап, 7, 8 и 12 клас, обяви министър Вълчев. Поетапното връщане в училище трябва да започне от 4 януари.
Зрелостните изпити за 7 и 12 клас ще се проведат в края на учебната година, като от тях ще бъдат изключени определени теми, обяви министър Вълчев. Последните теми от материала за матурите за 7 и 12 клас няма да бъдат включени в изпитите, а целта на това изпитване е да се измери начина на осмисляне на материала и функционалната грамотност на децата.
Външното оценяване след 4 и 10 клас и тази учебна година няма да е задължително.
Вече са възможни индивидуалните присъствени занимания за децата със специални образователни потребности в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа.
Източници: Dariknews, OFFNews.
Как се кандидатства за месечна целева помощ
По повод 10-ти декември – международен ден на човешките права, Национална мрежа за децата – най-голямото обединение на граждански организации, които работят в полза на децата, изпрати отворено писмо до международните и българските институции с призив да подкрепят правата на децата в България.
Писмото, подписано от 70 граждански организации, е по повод предложение за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесено в Народното събрание на 4 декември от политическа партия ВМРО, което поставя в риск децата, погазва техните права и противоречи на всички международни документи.
Според организациите, ако бъде приет в настоящия си вид, законопроектът ще върне българското законодателство и практика за закрила на детето 20 години назад. Внесените предложения са в категорично противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и разбирането за децата като субекти, личности и граждани, а не като нечия собственост
"Тази инициатива за законодателна промяна е част от поредица от действия, застрашаващи правата на децата в България. Националистически политически партии и популистки организации, често с политически цели, превърнаха българското общество в обект на дезинформация и пропаганда, използвайки темата за закрилата на децата и свързаното с нея законодателство. В резултат българските детски правозащитни организации станаха обект на нападки, а отделни активисти са системно оклеветявани в публичното пространство", се казва още в отвореното писмо.
Ето и пълния текст на писмото:
ДO:
ДУБРАВКА ШУИЦА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ „ДЕМОКРАЦИЯ И ДЕМОГРАФИЯ“ ЕК
ВЕРА ЙОУРОВА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ „ЦЕННОСТИ И ПРОЗРАЧНОСТ“ ЕК
ЕЛИЗА ФЕРЕЙРА, КОМИСАР „СБЛИЖАВАНЕ И РЕФОРМИ“ ЕК
НИКОЛА ШМИТ, КОМИСАР „РАБОТНИ МЕСТА И СОЦИАЛНИ ПРАВА“ ЕК
ДИДИЕ РАЙНДЕРС, КОМИСАР „ПРАВОСЪДИЕ“ ЕК
ХЕЛЕНА ДАЛИ, КОМИСАР „РАВНОПОСТАВЕНОСТ“ ЕК
РЕНАТЕ УИНТЕР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО КЪМ ООН
ДУНЯ МИЯТОВИЧ, КОМИСАР ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА КЪМ СЪВЕТА НА ЕВРОПА
МАЙКЪЛ О’ФЛАЕРТИ, ДИРЕКТОР НА ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВА КЪМ ЕК
ХЕНРИЕТА ФОР, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА УНИЦЕФ
МАРИ-ЛУИЗ КОЛЕИРО ПРЕКА, ПРЕЗИДЕНТ НА ЮРОЧАЙЛД
МАРИЯ ХЕРЦОГ, ПРЕЗИДЕНТ НА ЧАЙЛД РАЙТС КОНЕКТ
КАРОЛ ВЕЛЛАМИ, ПРЕЗИДЕНТ НА ЕКПАТ ИНТЕРНЕШЕНЪЛ
10 декември 2020, София
ОТВОРЕНО ПИСМО
От 70 граждански организации в България по повод атаката срещу правата на децата по повод предложенията за изменения в Закона за закрила на детето
Уважаеми госпожи и господа, представители на международни и европейски институции,
Обръщаме се към вас, за подкрепа за каузата на правата на децата в България, които в последните три години системно се нарушават.
Конкретен повод за нашето писмо е внесения на 4 декември 2020 в Народното събрание на Република България законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с номер 054-01-111. Вносител е парламентарната група на ВМРО, част от управляващата коалиция в страната. Законопроектът, ако бъде приет, ще върне българското законодателство и практика за закрила на детето 20 години назад. Внесените предложения са в категорично противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и разбирането за децата като субекти, личности и граждани, а не като нечия собственост.
Основните идеи на предложението за законодателна промяна са:
Тази инициатива за законодателна промяна е част от поредица от действия, застрашаващи правата на децата в България. Националистически политически партии и популистки организации, често с политически цели превърнаха българското общество в обект на дезинформация и пропаганда, използвайки темата за закрилата на децата и свързаното с нея законодателство. В резултат българските детски правозащитни организации станаха обект на нападки, а отделни активисти са и системно оклеветявани в публичното пространство.
„Безспорен успех“ на атаките срещу правата на децата е решението на министър-председателя Борисов да прекрати процедурата по обсъждането на проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. и дори многократно да изтъква в общественото пространство като положителен факт, че „Стратегия за детето няма“. Този акт пряко нарушава вътрешното законодателство на България (чл. 1, ал.3 от Закона за закрила на детето), което изрично предвижда приемането на тази стратегия от Народното събрание. Заедно с това, Българският премиер, легитимира твърденията на дезинформацията, въз основа на които беше прекратена процедурата по приемането на Стратегия.
Кампанията срещу правата на децата, заедно с постоянно отлаганите реформи, доведоха системата за закрила на детето в България до сериозна криза и на практика до спиране на прилагането на законоустановените мерки за закрила на децата в риск.
Негативните кампании и атаки срещу системата доведоха и до загуба на крехкия начален капацитет, започнал да се създава преди 20 години.
Уважаеми госпожи и господа,
Днес не само България, но и целият свят е поставен под сериозно изпитание по отношение на правата на човека, правата на детето и демократичните устои. С настоящото писмо бихме искали да ви алармираме за негативните промени в България, дори и след приемането на Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)).
Призоваваме ви, всеки един в своята компетентност да се противопостави решително и отговорно както на опитите за прокарване на политики за ограничаването човешките права в страните членки на ЕС, така и специално по отношение на детските права. Нещо повече, ключова мярка е адресирането на конспиративните теории и пропагандата по отношение на детските права като част от политиките за ограничаване на разпространение на фалшиви новини. Нека институциите и организациите, които ръководим, да носим отговорност за публичните интереси на нациите и да създаваме политики и мерки, които да гарантират правата на децата и останалите уязвими членове на обществото.
Трябва заедно да поставим в сърцето на нашите демокрации политиките за децата ни!
С уважение
Национална мрежа за децата
БНК "Заедно за децата"
Сдружение "Алианс на българските акушерки"
Фондация "Приложни изследвания и комуникации"
Фондация "АСИСТ - Помагащи технологии"
Сдружение "Европейски пространства 21" - Русе
Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца - ФИЦЕ - БЪЛГАРИЯ
Сдружение за споделено учене ЕЛА
Сдружение инициатива за развитие "Кърджали решава"
Фондация "Бикоуз в помощ на благотворителността"
Български център за нестопанско право
Български дарителски форум
Сдружение "Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве"
Български фонд за жените
Български хелзинкски комитет
Център за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ
Сдружение "Дете и пространство"
Конкордия България
Сдружение "Съучастие" - Варна
Фондация "Дечица"
Фондация "Детски книги"
Сдружение "Деветашко плато"
Екологично сдружение "За Земята"
Женско сдружение "Екатерина Каравелова" - Силистра
Сдружение "Еквилибриум" - Русе
Фондация "За Нашите Деца"
Фондация "За Доброто"
Фондация "Джендър алтернативи"
Фондация "Три"
Фонд ИГА - Пазарджик
Сдружение "Бъдеще за децата"
Фондация "Бъдеще" - Ракитово
Хабитат България
Фондация „Здраве и социално развитие"
Фондация „Хестия"
Сдружение "Надежда 2002"
НСНЦ Инициатива Родопа планина 21 век
Институт за прогресивно образование
Международна социална служба
Сдружение "ЖАНЕТА"
Фондация "Карин дом" - Варна
Фондация "КУЗМАНОВ"
Фондация "Право и Интернет"
Фондация "Заслушай се"
Фондация "Светът на Мария"
Фондация "Мисия криле" – Стара Загора
Национална асоциация на ресурсните учители
Народно читалище "Бъдеще сега 2006"
Клуба на НСО - Търговище
Сдружение "Шанс и закрила" Хасково
Сдружение "Организация Дром" - Видин
Фондация "Партньори - България"
Фондация „Програмен и аналитичен център за европейско право“
РФ "Искра" - Шумен
Сдружение "УСМИВКА" - Бургас
Иститут по социални дейности и практики
Сдружение "Социален диалог 2001"
SOS Детски селища България
Сдружение Спина бифида и хидроцефалия-България
Фондация "Заедно в час"
Фондация "Сийдър"
Фондация "Едно сърце"
СНЦ "Заедно за по-добро бъдеще - Средец"
Фондация "Работилница за граждански инициативи"
Фондация за децата в риск по света
Сдружение "ИМКА" Габрово
Фондация „ПУЛС“ – Перник
Фондация ДОИТ – София
Асоциация „Родители“
Асоциация „Анимус“
Трябват ни четящи и грамотни хора
Автор: Мария Пеева
Всеки има различно усещане за декември. На някои им ухае на портокал, канела и джинджифил, за други има вкус на шоколад, щолен или баклава, трети го очакват, за да грабнат ските и да потеглят на пътешествие. За мен декември е месецът на ритуалите. И дори в най-лютата зима, дори в този днешен наш свят, настръхнал от тревоги, в коледните ритуали намирам утеха и радост, надежда и споделеност. Изобщо ако има нещо, което да направи зимата по-поносима за топлолюбиво същество като мен - това е Коледа и коледните ритуали. У нас те започват в началото на декември с украсата на елхата. Признавам си чистосърдечно, че всяка година тайничко отлагам момента. С толкова животни у дома колкото по-късно наредим елхата, толкова повече шанс има да оцелее до Бъдни вечер. Но още в началото на месеца момчетата ми вече са нетърпеливи. Знам защо - за тях украсата, коледните календари, коледните сладки са поредица от любими ритуали. Това са стъпките на радостно предусещане, които водят към скорошния празник, очакваните подаръци, семейните вечери и обеди на вкусна трапеза, сред смях и закачки. В моите спомени баба все още е с мен, обикаля дома ни и кади тамян, меси питка с паричка и с блага усмивка ме подрусва на коленете си и ми разказва за бебето Исус, докато заспя сгушена в скута й. Така някой ден и аз ще съм в спомените на внуците си - може би с баницата ми с късмети или с коледната баклава, или с някоя забавна история за бащите им, или с приказката, която им чета край камината. Ритуалите ни свързват с миналото и ни водят към бъдещето. Те ни дават сигурност, че хубавото ще бъде отново, че лошото ще си отиде, а доброто ще се върне. И каквото и да става, през каквито и трудности да преминава човек, семейството отново ще се събере и отново ще бъде Коледа, и Новата година ще дойде с нов късмет.
Когато сядах да пиша историята на младото семейство от Велико Търново, които този месец са посланици на Lidl, мислех да фокусирам върху чудесните коледни рецепти, които ни споделиха. Ще има и рецепта, разбира се, но преди това искам да ви разкажа за техния коледен ритуал, който много ме впечатли - ритуалът със сурвакниците. В моя край им казваме сурвачки, но в тази история ще използвам умишлено израза “сурвакница”, защото така ги наричат Стела и Слави. А най-напред нека ви представя тяхното семейство - шарено и весело, с две усмихнати, палави хлапета. Всички спортуват активно и са винаги в движение. Имат и куче Аякс - старонемска овчарка на 12 г. Стела го нарича най-доброто, най-умно и разбиращо куче, нещо като по-голям брат на Дари и Гого. Дария е на седем и половина, вече е ученичка в първи клас. Тренира спортна гимнастика и тази година за първи път взима участие в големи състезания и дори печели медали с отбора си. Гого е на четири и е „щурецът“ на семейството. Обича да играе мач, да се прави на войник, да крещи силно и да бяга бързо. Слави, главата на семейството, пътува често по работа и затова Стела се грижи за децата, тича по задачи и поддържа домакинството, а за да поддържа форма и тонус тренира бокс. Обичат много да пътуват, да обикалят България, но и да си отдъхват в голямата им къща на село, където се събират с роднини. Велико Търново е прекрасен град с красиви паркове, в които децата играят с приятели, а понякога ходят и на езда в “Арбанаси”. В петък си правят семейна киновечер с някоя комедия, а през почивните дни с децата изпробват рецепти за сладки, питки или хлебчета. Невинаги им се получава, признава Стела с усмивка, но винаги е забавно, брашняно и изцапано.
За Бъдни вечер цялото семейство се събира на богата трапеза. Създали са си ежегоден ритуал, който първо е хрумнал на Стела, защото баща й, дядо Жоро, с огромна любов и търпение изработва с децата сурвакници всяка година. Обяснява им подробно защо се правят от дрян, защо се слага червения конец, пукат заедно пуканките и така нататък. Една година на Стела й домъчняло след празниците тези красиви сурвакници да се хвърлят, след като знае колко труд е вложен в тях. Затова предложила да ги оставят върху камината, където да стоят цялата година. Оттогава на Бъдни вечер, когато цялото семейство си е вкъщи и камината хубаво се разгори, а бъдникът се разпали, децата вземат сурвакниците и преди да ги сложат в огъня, всеки си казва "нека с тая стара сурвакница си отиде и да изгори всичко лошо от тази година”.
Помолих Стела да сподели и как изработват сурвачките.
Нашите сурвачки/сурвакници
Първо - сурвачките се правят от дрян, защото е силно и жилаво дърво и символизира здравето.
Още през лятото дядо Жоро (моят татко) си наблюдава дряна в двора. Оглежда го за подходящи клонки, тънки, гъвкави и с достатъчно разклонения, които като се огънат едно към друго и да образуват кръг. Нужно е да има за поне два такива кръга.
Когато наближи Коледа, татко отива и отрязва тези клонки, вика децата и заедно започват да ги украсяват.
Първо се правят въпросните кръгове - те са, за да бъде сплотено семейството.
После пукат пуканки и правят дълъг наниз с тях, който увиват около клонките.
Накичват ги още с неща, които се слагат на трапезата на Бъдни вечер - сушени плодове, люти чушлета, чесън, малки содени гевречета (отново кръгът, който символизира здравото и сплотено семейство). Задължително се слагат и червени вълнени конци. Могат да се сплетат на пискюли или да се увият около клонките.
Накрая, когато сурвачките са готови, ги наричат да ни носят само здраве и берекет.
На първи януари най-малките сурвакат за здраве най-възрастните. Те пък от своя страна ги даряват с орехи, сушени плодове и някое левче.
А за ритуала с изгарянето на старите сурвачки на Бъдни вечер вече ви разказах. Интересен факт е, че някога в търновския край е имало такава забравена традиция, която Стела, сякаш вдъхновена от тайнствена родова памет, е възкресила отново. А на мен толкова много ми допадна, че реших да я споделя с вас. Символизмът в нея ми допада много, особено в година като настоящата, когато всички преживяхме толкова много. За финал - една вкусна рецепта на семейство Велчеви за Коледен обяд. Като всичките ми любими рецепти и тази е сравнително лесна и тази година непременно ще я пробваме.
Шпикована свинска плешка с бекон
по рецепта на сем. Велчеви от Велико Търново
Време за приготвяне: 120 min
Степен на трудност: 1
Брой порции: 4
Необходими продукти:
600 g свинска плешка XXL без кост
300 g бекон Pikok
2 моркова
1 малка глава чесън
2 с. л. брашно
2 с. л. соев сос
сока от 1/2 лимон
2 с. л. захар
сол
черен пипер
бял пипер
олио
Начин на приготвяне:
Нарязваме бекона на ленти. Шпиковаме свинската плешка и в прорезите редуваме бекон, морков на ленти и няколко скилидки чесън. Овкусяваме със солта, черния и белия пипер и олиото.
Слагаме плешката в тава и наливаме 2 – 3 пръста вода. Завиваме с фолио и печем на предварително загрята на 200° С фурна. След 90 min махаме фолиото и връщаме месото да се допече, така че да хване коричка.
Соса приготвяме, като сгъстим брашното с бульона, в който се е пекло месото. Овкусяваме със соевия и лимоновия сос. Карамелизираме малко захар за цвят и аромат и я добавяме към соса.
Добър апетит!
В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.
Tук може да прочетете за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.
Официално проучване измежду 200 българчета разкри редица ключови зависимости при добротата на децата. То бе проведено от агенция BluePoint, като целта е данните да покажат най-важните начини, по които може да се възпита доброта у следващото поколение. Изследването е с тема „Нагласи и възприятие за доброта сред децата“ и е част от инициативата на Cartoon Network „Имаш силата – бъди приятел“. Вече 6 години кампанията популяризира извършването на добрини и милосърдието сред децата.
В проучването участваха българчета на възраст между 6 и 12 г. А резултатите показаха, че основните асоциации на децата с думата „доброта“ са свързани с оказване на помощ на нуждаещ се (49%). Те също посочват, че извършват широк набор от добри дела, като главно едно дете извършва около 11 вида такива. Най-силно застъпени са: покана към приятели за рожден ден (86%); играенето на игри с други деца (82%); оказване на помощ при нараняване (73%). Позитивен факт е, че значителна част от подрастващите консистентно дават прегръдки, споделят лакомства, вещи и помагат с домакинските задължения. Децата отбелязват, че средният брой добрини, които правят в рамките на един ден е 3. 90% от малките споделят, че тези, които главно ги вдъхновяват да бъдат добри са родителите им. Те са последвани от баба и дядо(50%), учителите(38%) и приятелите(36%).
По отношение на това какви постъпки ги стимулират да бъдат по-добри, децата посочват: „Ако видя родителите ми да се държат добре“ (90%); „Ако учителят/ те ми се държат добре“ (86%); „Ако мой приятел е добър“(78%); „Ако видя анимационен герой да е добър“(45%). Добрите постъпки, които виждат в семейството, училището, сред приятелите или героите от малкия екран определено оказват влияние и ги мотивират да бъдат по-мили.
Част от цялостните усилия на кампанията, по възпитаване на децата като по-добри индивиди, е и „Наръчникът на добротата“. Той беше безплатно разпространен по време на инициативата и продължава да е на разположение на сайта на кампанията. До този момент е прочетен приблизително от 56 500 деца, родители и учители в страната. Той е създаден от психологът Виниций Петров и подкрепен от експертите от Фондация „Асоциация Анимус“. Някои от въпросите, на които наръчникът търси отговори са: Какво означава да бъда добър?; Добър човек ли съм? Как мога да бъда истински добър приятел?. А към родителите и възпитателите: Как мога да науча децата и учениците си на доброта?. Тези въпроси могат да мотивират не само децата, но и възрастните да полагат повече усилия в проявяването на доброта и създаването на по-добро бъдеще.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам