Главен редактор
Здравейте, мама Нинджа! Пише ви едно момиче на 30. Видях статията за брака Ви с Вашия съпруг, беше прекрасно написана. Исках да ви попитам: След като знаем, че бракът не е лесно нещо, и трябва да правим компромиси, това важи ли за връзките, в които, например, както в моята, вече нямам никакво самочувствие на жена до този човек? Други хора могат да ме накарат да се почувствам някак, но до него се чувствам като най-невзрачната. Заедно сме от година, преживяхме доста... Много се карахме, заради моя ревност, но и заради други негови постъпки, които са просто непочтени и неуважителни и нямат общо с ревността. Период ли е това? Подлежи ли на промяна това, че не се чувствам никак жена вече до него? Постоянно си мисля, че мисли за мен лоши неща, защото ми ги е казвал. Вече не се чувствам като жена, в която е влюбен. Работи ли се по това, това ли е истинската реалност в нашата връзка, илюзия ли ще е да се опитваме да го поправяме... Много съм тъжна. Не съм щастлива. Нито той, предполагам.
********
Това писмо ме натъжи и дълго се чудих как да му отговоря. Обърнах се за помощ към Валентина Димитрова, фамилен терапевт от Центъра за семейно щастие "Нюанси". Ето какво написа тя.
Здравейте!
Първо искам да Ви поздравя за смелостта да питате, когато имате съмнения! Виждам, че самата Вие си давате сметка, че не би трябвало да се чувствате по този начин в една връзка, което е първата и основна крачка, за да си обясните в какви отношения се намирате!
Дали е период и дали ще отмине?
Когато се изграждат едни отношения е нормално да има и конфликти и трудни периоди, но те са важни и полезни, когато след тях двойката има усещане за израстване, за сближаване и по-добро разбиране за другия. Когато конфликтите обаче карат един (или и двамата) да се чувства по-зле и по-потиснати от преди, то значи те са деструктивни и трябва нещо да се промени. Има, разбира се, различни периоди във връзките - когато двойките са много близо един до друг, често това е началото на връзката, когато се опознават и градят доверие и сигурност. След това (може да е след месеци или след години) идва момент на отдалечаване, но когато има вече изградена сигурна основа това е лесно преодолим период, последващ от ново приближаване един към друг.
Компромисите във връзката не би трябвало да означава да търпите непочтени и неуважителни постъпки от страна на партньора и да приемате, че това е нормално, защото това може да повлияе както психическото, така и физическо Ви здраве. Може да се работи по това, когато и двамата комуникирате как се чувствате във връзката и заявите не само какво искате, но и какво не бихте търпели и толерирали като отношение. Ако може да отстоите собствените си граници, така и партньорът Ви ще знае къде са те и да не ги прекрачва, а да ги уважава. От друга страна и Вие ще имате по-голяма яснота какво преживява той. Но ако въпреки това вие продължите да се чувствате нещастни и отношенията Ви не се подобрят, значи има нещо по-дълбоко, но не бива да се приема като нормално и период, защото с течение на времето нещата могат само да се влошат. Тогава може да се обърнете към специалист, за да си изясните по-добре ситуацията.
Ако той Ви обижда, потиска, омаловажава и/или се чувствате виновна и/или манипулирана, все по-затворена и съмняваща се в себе си, може да се намирате във връзка на психологическо насилие и не трябва да го подценявате, а да потърсите подкрепа!
Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант, завършва обучение по семейна терапия към Институт по Фамилна Терапия. Терапевт и съосновател на Център „Нюанси“.
Вижте още от същия автор:
Автор: Богомил Димитров
На една алея в полите на Витоша мъдро пише: Няма горска пътека, която да води в аптека! Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптека и там често се обърквах. Ще дам два примера.
Предубеждение
Преди доста години ми трябваше нещо против настинка. Наскоро бях гледал ТВ реклами, на които хората още щом отпиеха от чашата с разтвореното там вълшебство, веднага грейваха. Зад щанда в аптеката стоеше красива млада служителка, от която лъхаше на чистота и приятен, ненатрапчив парфюм. Според мен мястото й бе в моден салон. Бих предпочел на нейното място да бе някоя с повече професионален и житейски опит, но се престраших да споделя проблема си. Помолих я да ми препоръча нещо разтворимо. Тя предложи няколко варианта, от които избрах средния по цена.
- Цяла опаковка ли искате?
- Да. Как се използва - моля, обяснете ми, да не чета листовката.
- Изпивате по едно Шаше сутрин, обед и вечер.
Ударението й бе на е. Поради стъклената преграда или увредения ми слух, който трудно различаваше съгласните, се замислих дали пък не бе казала Чаше. Ние, недочуващите, тълкуваме подочутото и разчитаме повече на вътрешното си ухо. Точно в този момент си спомних, че като малък бяхме на почивка и там една баба се гордееше с наскоро проговорилото си внуче. Сочеше му:
- Какво е това?- Масе. - А това?- Столе. И двете - с ударение на е. Те бяха от Дупница. Аа, ясно - казах си- и аптекарка е оттам. Тук, в София, чаше е малка чаша. Предположих, че опаковката съдържа пакетче с лекарство и няколко чашки, за които не ми се плащаше - вкъщи имах всякакви. Но кои от тях биха били подходящи?
- Ама това Чаше - натъртих деликатно на “е”- какво трябва да е?
- Каквото си е. Опаковката е за 10 чашета.
- Все пак - колко да е голямо?
- Ами те са стандартни. Такива са, каквито са.
И моите бяха такива, каквито са. Бях ги купувал отдавна, когато още нямаше ментета и със сигурност бяха по БДС. Ако тя ми бе отговорила нещо по-ясно, например: чаше за ракия /50/100 грама/, винско, чаено, за кафе, за бира и т.н., щях да си тръгна веднага, кълна се. Мина ми идеята, че бих я насочил деликатно към размера на чашето, ако й подскажех с усмивка:
- Вижте, госпожице, нали знаете, че „Размера има значение“, ха-ха.
Но щеше да е неуместно предвид възрастта ми. Самият аз мразех дърти „пиргиши“.
Б.а.: „пиргиш“- разг. - противен, омразен дъртак, развратник, мръсник.
Тук е мястото да уточня, че съм зодия Дева и държа всичко да бъде пределно ясно. В момента нямаше други хора и аптекарката имаше прекрасни условия да накара клиента, дори да бе самият Алцхаймер, поне да почне да кима. Вдигнах въпросителен поглед към нея, на който тя устоя мълчаливо. Видът й бе на жена, пояснила вече надълго и нашироко очевадни неща по задължение, иначе откога да ми е теглила една майна. Явно не й се повтаряше, че чашетата са каквито са си и са стандартни. В погледа й се четеше убеденост, че ако сега излезе навън и зададе на 100 човека гатанката: „Малко, стандартно, каквото си е. Що е то?“, всички, освен мен, ще отговорят веднага:
- Чаше!
Сигурно за нея „Размера“ нямаше значение. Трябваше бързо да намеря верния път към ленивото й мозъче и опитах заобиколно:
- Извинете ме, но се опасявам да не сбъркам с дозировката.
- Тя е много проста: сутрин, обед и вечер - по едно Чаше. Разтваряте го в чаша топла вода, не гореща, например 200 милилитра и я изпивате.
Най-после бе казала нещо конкретно - 200 милилитра. Но пък се оказваше, че разтварям чашето в чаша. По тази логика щеше да се разтвори и самата чаша. Опаковката, бе казала тя, била за 10 чашета. Не бях сигурен дали вкъщи имам 10 чашета от един и същи вид и подпитах:
- А задължително ли е чашетата да са еднакви?
- Може би две няма да ми достигнат - имам предвид от същия модел.
- Тогава си купете още две отделно!
Тонът й бе като на даскалица и вече не ми изглеждаше толкова хубава. Тя взе да си тактува нервно по поставката за парите и след няколко такта отсече:
- Искате ли отделно две чашета или не?
- Не, благодаря, май не искам. Ще се оправя някак си и без тях.
Концентрирах се пак. Преди малко, може би неволно, тя бе изрекла и думата Чаша. В русата й главица кое е чаше и кое - чаша може би бе на принципа „онче-бонче“. В напрегната ми глава се появи представа как като Мистър Бийн влизам вкъщи и избирам едно по-малко чаше, може би юзче за ракия. След това разделям лекарството на 10 равни части - имах фина теглилка. Натъпквам в юзчето една от 10-те дози и го цамбурвам в чашата 200 милилитра, предварително пълна наполовина с притоплена, но не гореща вода. В чашата ще започнат се появяват мехурчета. Това бе добра насока. Отказах се да я помоля да извади от опаковката чашетата, понеже си имам и й предложих примирено:
- Добре, дайте да оправим сметката!
- 4 и 20.
Правех се, че прибирам бавно рестото. Не измислих нищо по-умно от:
- А чашето ще се разтвори ли лесно в чашата?
- То си е разтворимо. Мега-лесно разтворимо. Дори и за Вас, господине!
Нейното „господине“ прозвуча като „тъпанарю“.
За наша обща радост се появи друг клиент. Тръгнах си с чувството, че настинката ми в момента бе последното нещо, което ме вълнуваше. Много мразех епитети от рода: Мега“, ,„Яко“, „Хипер“ и други, характерни за сегашното поколение и си зацъках наум: Боже, как първото впечатление може да те заблуди!
Вкъщи отворих листовката. В нея пишеше, че опаковката съдържала 10 разтворими Сашета. Със С, а не с Ч. Имаше прилежна рисунка как се отваря Сашето, как се изсипва съдържанието му в чашата топла вода и дори как се разбърква - в посока на часовниковата стрелка. Евала на производителите- „Made in France“. Мега-якият ми извод бе, че Чашето е Саше, а Саше /с ударение на е/, бе пакетче. И че аптекарката може и да не е от Дупница. За свое оправдание ще добавя, че тогава думата Саше бе известна толкова, колкото сега думите: джангър, пенкелер, пиростия, пиргиш, стахановец и Гулаг.
Когато мъжът ти е от Северозапада
Подарък от аптека
Късно вечерта се сещам, че утре жена ми има рожден ден. По това време наблизо работеха само „Фантастико“ и аптеката. Влизам в нея и заставам пред щанда за дамска козметика. Служителката - младо момиче, кацва до мен:
- Нещо да Ви помогна?
Точно на това се надявах. За да я улесня, започнах отдалеч:
- За миг си представете, че сте моя съпруга и утре имате рожден ден!
Тя затвори очи, после ги отвори и каза с усмивка:
- Готово.
- А сега си представете, че се надявате да Ви изненадам приятно с нещо от този щанд! Какво да бъде?
- А аз на колко години съм?
Каза това със закачливо пламъче в погледа си, но въпросът й ми се видя неуместен и отговорих малко хладно:
- Някъде между 23 и 25. Защо питате?
- За да знам какво да си избера.
В главата ми светна червена лампичка:
- Внимавай, тя май намеква за комисионната си.
Бъди твърд!
- Вижте, ще платя с карта, но в края на месеца в нея едва ли ще има повече от 40 лв. Ако нещо остане след подаръка за жена ми, ще е ваше. Но само то.
- Да Ви разбирам, че мога да се разпростирам в рамките на 40 лв., така ли?
- Не, разпрострете се само в рамките на остатъка от картата, след парите за подаръка за жена ми, ако изобщо там е останало нещо.
- Май не Ви разбирам. И сега какво правим?
Не бях очаквал в аптека да ми зададат този типичен катаджийски въпрос.
- Вижте - казах с почти умолителен глас - трябва на всяка цена тази вечер да купя подарък за жена ми, която утре има рожден ден!
- На всяка цена или до 40 лв.? Все пак до колко лева да е подаръкът?
- Ами колкото си пише на етикета му!- но повтарям - Някъде до 40 лв., ако имам толкова в картата. Сега пък аз не разбирам какво толкова умувате.
Тук вече и тя се поразпали:
- Господине, отначало ме накарахте да си представя, че съм жена Ви. Попитах ви за възрастта й, отговорихте - между 23 и 25. Избрах този комплект - спирала, крем за лице и гланц за устни с хиалурон. Той е 37 лева. Взимаме ли го?
Ако ме бе попитала:
- Взимате ли го? - бих отговорил веднага с „Да“, но вече в нищо не бях сигурен и реших да доизясня:
- Ама накрая комплектът ще е пълен ли? Имам предвид за жена ми?
- Сега ще видим - каза тя и отиде пред касата. Последвах я объркан. Бях съгласен на бакшиш, но не повече от 3-4 лева. Девойчето чекира картата ми:
- Парите Ви стигнаха. Давам Ви комплекта цял-целеничък. Бъдете сигурен, че жена Ви ще го хареса. С останалите в картата пари Ви съветвам да купите от магазина отсреща и цвете за нея, а не бира - ще Ви е в повече.
За пореден път излизах от аптека с натежала глава. Подаръкът за жена ми бе подходящ, момичето бе точно, а аз - явно не. Идеше ми да перифразирам: „Няма аптека, която да не ме води до горска пътека.“ Тръгнах по една градска алея, проветрих се и с последния си кеш купих една роза.
На сутринта първото нещо, което жена ми видя пред себе си, бе подаръка и цветето. Бе приятно изненадана и се зае с ентусиазъм да се гримира. Когато тя отиде на работа, купих от близкия магазин друга роза и я подарих на аптекарката като извинение за снощи. Май не ми бе сърдита и се усмихна. В магазина за алкохол и цигари поисках две бири, но парите в картата стигаха само за една и я отказах. Искаше ми се да си пофилософствам, но само с една бира нямаше да се получи. Върнах се вкъщи и заспах с книжка в леглото.
Следобед жена ми ме събуди и попита как я намирам. Стоеше права пред мен, лежащия и гледаше с надежда. Добре че мигна изразително - познах „от раз“ верния отговор:
- Като Клеопатра!
А какво ли би станало ако АЗ се изтъпаня пред нея, задам същия въпрос и мигам изразително? Тя бе естествена жена и дори и да я подготвех предварително с историческа справка за Марк Антоний, Цезар и Клеопатра, би отговорила с въпроси - добре ли съм, имам ли очен проблем, защо питам, какво точно искам, ял ли съм и т.н. Я по-добре да си кротувам, иначе ще се изложа и пред нея както пред аптекарката.
Още от Богомил:
Автор: Силвия Симеонова
Годината е около 2001, юли. Горещо лято. Аз трябва да пътувам с влак от Пекин до Шънджън – това са около 2,200 км от север на юг и отнема около 24 часа. Вече не съм студентка и оставането ми в Китай изисква виза.
Визи се продават в Хонконг. С влака ще пристигна в Шънджън, ще пресека границата, ще си купя виза от някоя туристическа агенция, както всички правеха тогава, и ще се върна обратно.
Горещо е и пътувам само с раница и летни дрехи. Китайският влак е от онези изчезващи зелени влакове за дълги разстояния, където спалните кушетки са на три етажа, има само прегради между тях, не и купета, краката на всички легнали сочат към коридора, а тези на третия етаж могат да са само легнали, че са под тавана. Средните легла бяха най-скъпи, хем можеш да седнеш, хем никой не ти седи на леглото. Долните бяха по-евтини, удобни са, да, но всички рано или късно сядаха там.
Аз имах пари за най-високото легло и съответно си прекарвах времето, седнала на крайчето на най-долното, до китайците.
Те бяха шумни, любопитни, белещи ябълки и гонещи деца с голи дупета, общо взето забава.
Снимки: topchinatravel.com
Моят китайски по това време беше функционален, но не и свободен. Обясних на всички откъде съм и че съм студентка, и ме оставиха на мира. От време на време една баба ме черпеше кренвирши със странен вкус. Отказвах, но тя не се отказваше.
Изведнъж оризовите полета, дето бягаха покрай прозореца, взеха да спират. И да стоят. Влакът прекарваше ужасно много време спрян ей така, насред полетата. Тогава мобилните телефони не бяха разпространени толкова и малкото бизнесмени във влака, които имаха, взеха да звънят. Оказа се, че заради проливни дъждове южните провинции са сериозно наводнени, има дерайлирали влакове и нашият е спрян.
Седим и чакаме. Аз започвам да се притеснявам.
Идва новина от човек на човек – ще ни откарат в Гуанджоу. Очаква се да стигнем към полунощ.
Тук вече аз сериозно се притеснявам. Не познавам града, в полунощ да си търся хотел е ужасяващо, китайските гари по това време бяха огромни и объркващи, отделно, че веднъж слезеш ли от влака и извън гарата, няма как да се върнеш вътре без билет - като летища са с охрана, и оставам на улицата.
Другите взеха да ме разпитват какво ще правя, къде отивам…, един си предложи мобифона да звъня…., но на кого? Обадих се на арменската ми бивша съквартирантка от Пекин да я питам познава ли някой от Гуанджоу, била е в Китай по-дълго от мен. Познава!! Заирец, който е в някакъв университет, даде номер, ще помогнел да ме настанят на общежитие за една нощ, и друг път се е случвало на други! Спасена съм!
Да, ама не. Заиреца не си е в стаята в лятната нощ и никой не вдига, ама въобще, колкото и да звъня.
Влакът пристига в Гуанджоу, часът е 2.30 сутринта.
Всички си събират куфари и торбички и шумно и облекчено се редят към изхода, аз стоя притеснена с мойта раница и се чудя какво ще правя.
Един оплешивяващ китаец, с очила и вързоп книги, с къси панталони и кокалести колене жестикулира към мен.
Кани ме да дойда с него.
Аз не го познавам.
Не съм и говорила с него.
Може да е сериен убиец.
Мълча през цялото пътуване.
Носи около 20 книги, овързани с канап. Има очила.
Ще отида.
Слизам с него от влака, той само повтаря – ела с мен, ще намерим хотел. Все още не съм сигурна че ще отида в хотела, но в момента, в който излязохме от гарата и ни нападна тълпата потни шофьори на такси с викове- хотел! Такси! Тука! Ей, лаоуай! ( чужденката!) хотел! – реших, че по добре с него.
Отидохме в един хотел наблизо, където той явно знаеше собственика, и се опита да заговори момичето на рецепцията, но тя беше току-що събудена и го отряза, че не знае къде е шефа ѝ. Поиска документи, за да оформи две стаи.
Успокоих се – две стаи!
Да, но не. Това беше от хотелите, които нямат право да приемат чужденци, и тя хвърли обратно паспорта ми и отряза- тя няма как да влезе.
Бездетен пътепис на многодетно семейство
Преди да се паникьосам за това, китаеца след кратко мислене заяви- „Тогава една стая с две легла. Тя няма да се регистрира.“ .
Сега вече леко взех да се паникьосвам. Рецепционистката ми хвърли поглед, подсмихна се и оформи стаята. Ясно беше за каква ме мисли.
Каза му номера, нямаше ключ.
А нямаше ключ, защото всички стаи се заключваха с огромно резе отвътре, желязно, което преминава през цялата врата напречно, и е с електрически магнит. Качихме се в стаята, която беше отключена, затворихме вратата отвътре, и той звънна на рецепцията, и тя активира резето. Сега никой не можеше нито да влезе, нито да излезе.
Обясни ми, че има много обири и даже убийства, и затова с резето е най-сигурно и затова той отсядал само в този хотел!
Зааабавноо.
Имаше две легла, избрах си това, което е в по-в средата, с идеята че поне има две страни за измъкване от леглото. Just in case.
Човекът попита дали ще се изкъпя.
Не, благодаря, ще си седя тук на диванчето. Може и до сутринта.
Той вдигна рамене и отиде да се къпе. Излезе по къси гащи оттам, седна и той на дивана и взе да ме разпитва. Коя съм, откъде, на колко години, къде отивам, защо сама и така нататък. Тръгнах да му показвам някакъв документ, който ми беше в раницата и той изсумтя шумно. След това се повдигна и взе да си разкопчава колана на панталонките. Да смъква ципа.
Аз си седях така, с отворената раница в ръцете и трескаво мислех – вратата е затворена, прозореца дали се отваря? На трети етаж ли сме или на втори?
Той стигна до слиповете си, тъмно сини на цвят, чудно какви детайли хората помнят след толкова години, и там – отпред, на слиповете, имаше малък хоризонтален цип. Който биде разкопчан, и от там триумфално извадени неговите документи и пари!
Размаха ги той пред смаяната ми физиономия и ми се скара- ей така се носят документи! А не като теб в раницата! Ако някой ти я издърпа!!
Не можех да не се съглася, че е по-сигурно… Ама не бях виждала досега такова бельо!
И така. Легна си той на неговото си легло в ъгъла и заспа като къпан. До сутринта така или иначе имаше около два часа. В 6 станахме, звънна на рецепцията да отключат, после навън ми купи автобусен билет до Шънджън и закуска, и ми даде визитка. Оказа се, че има издателство на остров Хайнан (това е острова с белия пясък на Китай, най-южната им точка). Следващата година, когато и аз си купих телефон, му писах и години наред си пращахме поздрави за Китайската Нова Година.
После му загубих номера, но дано да е жив и здрав!
Снимките в историята са от личния архив на Силвия и от сайта topchinatravel.com
Може да се посмеете също и на:
Какво знаем до сега за ваксините в България?
У нас вече са налични две от одобрените ваксини срещу COVID-19. Това са ваксините на Пфайзер/Бионтех и на "Модерна". Очаква се в страната ни да бъде доставена и ваксината на АстраЗенека. Тук може да видите обяснението на д-р Аспарух Илиев - ваксините, кои, защо как?
По какво се различават
Ваксините на Пфайзер/Бионтех и Модерна са от новото поколение иРНК-ваксини. Те съдържат синтезиран фрагмент от генетичния материал на SARS-CoV-2 (иРНК), който „дава инструкция“ на клетките в тялото да произведат характерния за вируса протеин. Когато е ваксинирано, тялото произвежда негови копия, които не причиняват заболяването и научава имунната система да реагира защитно, предизвиквайки имунен отговор срещу SARS-CoV-2.
И двете ваксини - Пфайзер/Бионтех и Модерна гарантират до 95% защита срещу Covid-19, при две дози през определен интервал. Ваксинирането с Пфайзер/Бионтех в България вече започна. Към момента ваксинирани са почти 16 000 души.
Ваксината на АстраЗенека е векторна ваксина. Този тип ваксини използват друг вирус като носител и са проектирани да носят генетичен материал от SARS-Cov-2.
Ваксината дава защита до 80%, при поставяне на две дози през интервал от три месеца.
Най-важното
Кои хора НЕ ТРЯБВА да се ваксинират:
Хора, които МОГАТ да се ваксинират след обсъждане на ползите и рисковете и/или след консултация с техния наблюдаващ/лекуващ лекар:
Хора, които трябва да следват СПЕЦИАЛНИ ПРОЦЕДУРИ
Подробна и достоверна информация може да получите от създадения от Министерство на здравеопазването информационен блок за ваксините.
Всякакви въпроси, свързани с ваксините можете да задавате и на безплатна телефонна линия 0800 14 515. Медицински специалисти ще отговарят на въпросите ви всеки делничен ден от 9.00 до 18.00 ч.
Междувременно гръцкият премиер Мицотакис прати предложение до Еврокомисията за стандартизирано удостоверение за ваксинация, което важи в целия ЕС, за да осигурява свободно движение на всички ваксинирани. В писмото си до Еврокомисията той дори е приложил мостра за бъдещия европейски имунизационен паспорт. Идеята му е, че това ще стимулира гражданите да се ваксинират. Той набляга обаче, че ваксинирането трябва да бъде доброволно. В ЕС продължава дискусията възможно ли е ваксинираните хора веднага да се върнат към нормалния си начин на живот или пък би трябвало да се солидаризират с останалите граждани на Евросъюза до момента, в който ще има достатъчно ваксини за всички? И нещо важно, което сега, вторачени във вируса, може би сме пропуснали. Според учените РНК ваксините са огромен пробив в медицината. Приложението на тези технологии извън пандемиите със сигурност ще се окажат вълнуващи за всички. РНК технологиите се разработват от години от десетки научни колективи за различни терапии. И сега очакванията на всички са, че епидемията и форсирането на изследванията около ваксината, ще ускорят неимоверно въвеждането на другите РНК терапии. Възможните им приложения са десетки, в различни области, като терапевтични ваксини срещу рака, в регенеративната медицина, за вируси, които се изплъзват на класическите ваксини.
Масовата ваксинация в България се очаква да започне в края на февруари или началото на март, когато ще бъдат налични достатъчно ваксини, каза министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Имунизирането се провежда етапно, като първи биват ваксинирани медицинските лица, след това учителите и работещите в ключови институции и производства.
Имунизацията в България е по желание и безплатна.
Източници: coronavirus.bg, OFFNews, БНТ, Свободна Европа
Още по темата:
Учениците от 5 до 12 клас и студентите остават на онлайн обучение до края на януари. Присъствено ще бъдат само практически занятия и изпити, които не могат да се проведат в дигитална среда.
Те ще могат да извършват практически присъствени дейности и изпити, които не могат да се проведат в електронна среда. Останалите им занятия остават онлайн до 31 януари.
Ще бъде подготвен списък с конкретно изброените практически занимания, които по изключение ще се извършват присъствено. Предстои да се разгледат различни варианти за възстановяването на класните занятия при по-големите ученици от 5 до 12 клас. Останалите противоепидемични мерки в страната също ще продължат да действат до края на януари.
Това е последното решение от днес на МС. Според математика Лъчезар Томов, се наблюдава повишаване на случаите на коронавирус сред децата. Не е време за разхлабване на ограниченията, а връщането в училище трябва да е съпроводено с много строги мерки, категоричен е той.
Децата и разпространението на COVID-19
В помощ на обучението в електронна среда е националната електронна библиотека на учителите, създадена от МОН, свободно достъпна на адрес: e-learn.mon.bg. В платформата има възможност за публикуване и споделяне на авторски обучителни, дидактически и методически материали за работа в електронна среда – видеоуроци, обучителни програми, иновативни методики, тестове, филми, упражнения, занимателна педагогика, презентации и най-вече проекти, които са свързани със самостоятелност при изпълнението в електронна среда. Те може да са изработени самостоятелно или в екип, като е необходимо да съответстват на държавните образователни стандарти и на учебните програми. Авторските материали се разпределят по класове, по тематични направления и по вид на материала – за обучение, за самоподготовка и за изпитване.
Източници: БНР, OFFNews
В Световния ден на думата "благодаря" споделяме стоплящата история на Каролина Дия от групата ни 365 дни добрини. Нека си припомним колко са важни онези най-малки жестове, които не ни костват нищо, а струват много. И да благодарим за житейските уроци.
Винаги по това време си мисля за един човек.
Ранна съботна сутрин преди 6 години. Бях още студентка и пътувам за вкъщи. Купувам кафе от автомата в студената и много мръсна гара "Торун-изток". Предстояха празници и гарата беше пълна с хора. Пейките разбира се препълнени. Единственото свободно място беше до един бездомен, който си хапваше хляб и още нещо.
Защо да не седна до него?
- Да ви е сладко! - Казах.
- А, мерси - усмихна ми се човекът. - Много си мила.
Така прекарахме час и нещо. Той ми разказа за себе си. Какво да кажа - стана ми жал. Човекът не ме помоли за нищо, но аз исках някак да му помогна. Извадих някакви останали в портфейла ми 5 злоти, помолих го да си купи топла напитка, и дадох едно листче с адрес на институция, даваща подслон на бездомните. Моята съквартирантка тогава ходеше на "практични занятия" там. Честно казано, не вярвах много, че той ще отиде. Но мисълта, че ще седи в този студ на мръсна гара не ми беше приятна.
Върнах се в Торун след празниците. Качвам се в трамвая и чувам зад себе си:
- Добър ден, госпожице! Веднага те познах!
Гледам, "моят" бездомен, но чист и усмихнат. Питам как е.
- Ама каква прекрасна идея беше да отида в тази институция! Топло е, хубава храна... Виж какво, сега отивам в библиотеката, ще си взема няколко книги. Много обичам да чета!
Даже не си спомням името на човека. Но всяка година по това време се сещам за него. Надявам се, че е добре. И му благодаря за житейския урок!
А ето и центровете за временно настаняване в България, към които и вие може да насочите бездомни хора:
Област | Местонахождение | Телефон |
Благоевград | гр. Благоевград ж.к. "Еленово", бл. 202 В, ет.1 |
0884 19 91 71 |
Бургас | гр. Бургас кв. "Акациите", ул. "Беласица" №6 |
056/82 55 43 |
Бургас | гр. Бургас кв. "Акациите" ул. "Беласица" №6 |
056/82 55 43 |
Видин | гр. Видин, ул. "Искър" №17 |
0877 84 26 48 |
Монтана | гр. Лом, ул. "Призрен" №31, вх.Г, ет.2, ап.5-6 |
097/16 02 86 |
Монтана | гр. Монтана, ул. "Иван Вазов" №4 |
096/30 60 77 096/30 74 59 |
Пазарджик | гр. Пазарджик ул. "К. Величков" №91 |
0889 30 08 23 |
Русе | гр. Русе, ул. "Тракия" №25 |
0882373619 |
Силистра | гр. Силистра ул. "Богдан Войвода" №1А |
086/82 15 83 |
София град | гр. София, р-н "Илинден" кв. "Захарна фабрика", бл. 51а, вх.А |
02/822 08 88 |
София град | гр. София, р-н "Красна поляна" ул. "Ришки проход" №2 |
02/920 18 07 |
София град | гр. София, р-н "Люлин" ж.к. "Люлин", бл.464, вх.А |
02/925 07 27 |
Стара Загора | гр. Стара Загора, ул. "Свети Княз Борис" №1 |
0885 87 93 44 |
Има толкова много заблуди за това как да се грижим за зъбите на нашите деца, че е крайно време да сложим край на остарелите и грешни схващания за тях. Какво включва правилната зъбна хигиена, кога е най-правилно детето да посети за първи път зъболекаря и как да възпитаме полезни навици, така че срещата със зъболекаря да не го плаши, са все важни въпроси, на които сме решени да намерим отговорите.
Специалистите казват, че ако успеем да възпитаме правилно отношение на детето към зъболекаря, ще му спестим много главоболия в бъдеще, защото превенцията е разковничето в грижата за зъбките.
Д-р Анифе Сюлейманова е детски дентален специалист в Medical Dent, клиника с над 15 години опит и постоянно усъвършенстващ се в детската стоматология екип. Обърнахме се към нея, за да развенчае някои от най-разпространените митове около зъбите на малките пациенти.
МИТ 1: Детето се нуждае от зъболекар, само когато има проблем или оплакване.
ИСТИНАТА:
Профилактика, профилактика и пак профилактика! Само това е най-лесният път да съхраним по-дълго здравето на зъбите на нашите деца! При профилактичен преглед може да се открият проблеми още в самото начало, а тогава лечението е по-леко и евтино в сравнение с бъдещите усложнения.
За превенция на появата на страх от зъболекар е необходимо първото посещение в стоматологичен кабинет да бъде максимално рано, т.е около първата година на детето. Не е необходимо да има причина за визитата в кабинета, това е просто едно запознанство с нов човек, който ще се грижи за здравето на Вашето дете. Правете профилактични посещения на всеки три месеца, за да може постепенно да се изгради доверие и приятелство между „детето-пациент” и зъболекаря.
МИТ 2: Храната, която приема детето, не е от определящо значение за появата на кариес.
ИСТИНАТА:
Основният фактор за възпалени венци, както и появя на кариеси е не толкова лошата устна хигиена, а повишената консумация на захар в различните ѝ форми, което води до нарушена минерализация на твърдите тъкани в тялото.
Освен прекомерната употреба на захари, влошеното дентално здраве при децата се дължи и на липсата на минерали и неусвояването им от детския организъм. Имайте предвид, че за да бъдат оптимално полезни минералите за организма, те трябва да бъдат активирани. Това е възможно само при наличието на мастноразтворими витамини А, D и К. Такива витамини се съдържат най-вече в продукти от пасищни животни, дива риба и естествено ферментирали храни.
Спазването на добра зъбна хигиена и редовните посещения при стоматолога трябва да са съчетани със спазването на хранително меню при малките дечица, за да се гарантира добро дентално здраве и блестяща усмивка.
Не забравяйте, не е нужно да забранявате сладките храни и да изпадате в крайности, но когато децата ги консумират, винаги почиствайте зъбките или изплаквайте устата на детето.
МИТ 3: Полезните храни не са вредни за зъбите.
ИСТИНАТА:
Без значение дали храната е здравословна или не, ако тя е със сладък състав и лепкава текстура, може да навреди на зъбната повърхност. Много от здравословните храни като сушените плодове и различните видове цитруси са точно такива и за да не предизвикат образуване на кариес е важно зъбите на детето да се изплакват след консумацията им. Храненето късно вечер и през нощта, както и честото хранене през деня също са фактори, които благоприятстват образуването на плака и кариеси в последствие, така че винаги е добре да след консумация макар и на полезни храни, да следва почистване на зъбите.
МИТ 4: Млечните зъби ще бъдат заменени и няма нужда да се лекуват.
ИСТИНАТА:
Млечните зъби, подобно на постоянните, са изградени от емайл и дентин и се разрушават лесно при лоша хигиена. Кариесът се развива при тях много по-бързо, защото те са по-малки и емайла им е в пъти по-склонен да образува кариеси от този на постоянните.
Още по-лошото е, че повечето заболявания на млечните зъбки могат да се отразят върху постоянните.
Възпалението на временните зъбчета лесно достига до зародиша на постоянния, разположен само на няколко милиметра разстояние. Ако не се погрижите за денталното здраве на Вашето дете, рискувате то да загуби преждевременно детските си зъбки и да получи увреждане на постоянните. Възможно е и отключването на ортодонтски проблеми, свързани с неправилно подреждане на зъбните редици.
Ако млечният зъб се развали и трябва да бъде изваден, тоест налице е преждевременна загуба на временни зъби, това смущава нормалното дъвчене, съответно и храносмилането. Може да се наруши развитието на дъвкателния апарат, лицевия скелет, говорната функция.
МИТ 5: Когато пораснат децата, сами ще станат по-отговорни към зъбите си.
ИСТИНАТА:
Именно във възрастта между 2 и 6 години хигиенните навици се залагат и възпитават най-лесно. Навикът за двукратно миене на зъбите се създава подобно на създаването на навика за миене на ръце. Средствата за орална хигиена при децата трябва да са съобразени с тяхната възраст и потребности.
Включването на вода за уста към ежедневното почистване на детските зъби подпомага създаването на правилни хигиенни навици от най-ранна възраст. Препоръчително е децата да започнат използване на разтвори за плакнене след шест годишна възраст, тъй като преди това съществува риск от поглъщане на част от разтвора, с който се жабури.
МИТ 6: Флуорът в пастата за зъби е опасен.
ИСТИНАТА:
Флуорът е един от микроелементите, отговорни за здравината на зъбите. Той повишава устойчивостта на зъбите срещу кариес. Редно е да се употребяват зъбни пасти с флуорно съдържание, стриктно дозирано съобразно възрастта на детето. Поставянето на количество „колкото грахово зърно“ от пастата върху четката на детето и старателно четкане в продължение на 2 минути общо горните и долни зъбки, осигурява контрол върху зъбната плака и потиска болестотворните микроорганизми (причинители на кариеса и възпалението на венците).
МИТ №7: Всеки зъболекар може да лекува детските зъби.
ИСТИНАТА:
Денталните проблеми при децата трябва да бъдат разглеждани от специалисти в областта, защото са специфични и е необходимо да бъдат съобразени с детския организъм.
Профилактичните и лечебни грижи за временните и постоянни детски зъбки изискват приложение на определени инструменти, материали и лекарства, подходящи за съответната възраст. Подходът към децата е от изключителна важност, а не всеки владее това. Освен подготвен с отлични теоретични и практични умения, детският дентален медик трябва да е добър психолог и с лекота да общува с децата. Първоначалното посещение на стоматологичния кабинет е изключително важно за по-малките пациенти – ако те не изпитат болка или дискомфорт – при следващите посещения ще останат спокойни и дори ще сътрудничат при лечението.
МИТ №8:
Използвайки страха на детето от зъболекаря, ще го стимулираме да се грижи по-усърдно за зъбките си.
ИСТИНАТА:
Точно обратното! Редно е да обясняваме на детето, че срещата със зъболекаря е безобидно, дори приятно преживяване. Добрият дентален специалист трябва да направи вълнуващо посещението на детето и да не се провокира у него страх и неприязън към извършваните процедури.
В първите посещения трябва да се започне лечението с интервенции и процедури, които не предизвикват страх у детето (например полиране на зъбите). Много е важно в края на посещението да се даде информация на детето какво ще се прави на следващото посещение. Така се предотвратява появата на страхови защитни реакции у детето.
Темпото на стоматологичните процедури трябва да е в зависимост от това как е настроен пациентът, така че нито да се избързва, нито да му доскучава.
На 23 и 24 януари Medical Dent ни канят заедно с децата ни на уикенд, посветен на детската консултация. Ще ни посрещнат с настроение, музика и весели игри, за да бъде посещението при зъболекаря незабравимо и позитивно и да се създадат от най-ранна възраст полезни навици за здравето на детето. Прегледите ще се осъществят при спазване на всички противоепидемиологични мерки и в защитена от други пациенти среда. Kонсултациите са безплатни, а телефонът за записване е: 02/473 87 98.
Повече за дентална клиника Medical Dent и д-р Анифе Сюлейманова може да откриете на сайта на клиниката.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам