Главен редактор
Автгор: Богомил Димитров
Преди да започна със случките, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин голямата им любов към нас, родителите им.
Дъщеря ни в първи клас към майка си:
- Мамо, обичам те почти колкото другарката Клисарска!
Синът ми в шести клас, когато най-сетне му купих мечтаното голямо шах-табло за игра на стена:
- Татко, обичам те най-много от целия вход!
По-долу следват историйки от моя живот или този на децата ни, в които приумиците на някое дете са предизвиквали смях или недоумение в околните.
Бу-бу
Дъщеря ни бе току-що проходила и бърбореше някои срички. В събота с жена ми решихме тримата да се поразходим из квартала с чисто новата ни кола „Вартбург“. В нея детето се заоглежда с интерес, но когато запалих колата, зарева. Жена ми се премести отзад и взе да го успокоява:
- Не бой се, маме, това е тати - бу-бу. Добро бу-бу, оо-о, тати-бубу.
Аз, начинаещият шофьор, потеглих чак когато сълзите на малката се превърнаха в сополи - с много газ и на полусъединител. Минувачите взеха да се обръщат към нас и това успокои щерката. Тя и досега обича всички да гледат в нея. След 20 минути, изтощен, паркирах пред блока ни само с три опита. И двете бяха разочаровани от кратката ни разходка. Жена ми обясни на детето, че тати - бубу трябва да нани. Вече в апартамента тя го изведе на балкона, показа му оттам колата и го накара да й помаха. Аз също като тати-бубу исках да „понаня“. За да си осигуря тишина, реших този път по изключение лично да пусна една прахосмукачка. Но щом я извадих на стартова позиция, щерката скочи въпреки страха си от нея, хвана ме за ръка, заведе ме на балкона и ми посочи колата ни от там:
- Тати-бубу. Върна ме отново вътре, хвана майка си за ръка и й заповтаря пред прахосмукачката:
- Ма-ма-бубу, докато тя не започна да чисти с нея. Така в един ден дъщеря ни преодолея страха си от прахосмукачката и внесе ред в дейностите в семейството ни.
Вълчо
Същото дете, след още само две години започна да чете. Не само книжки, а и каквото зърнеше. Един ден тръгнахме с колата към вилата на родителите ми. По пътя имаше задръстване на един светофар. Точно там то възкликна:
- Я, не знаех, че и те имат фамилии!
Бях все още неуверен шофьор и не бе разумно да приказвам, но попитах:
- Кои те?
Жена ми ме погледна учудено, а детето отговори доста неясно:
- Как кои? – Вълците!
Наредих на жена си да провери дали детето има температура. Нямало. Все още не можеше да потеглим и попитах пак:
- Нийка, кажи, тати, за какви вълци говориш? Те са в гората, не се бой!
- Говоря за Вълчо Иванов. От животните май само Зайо-байо има фамилия - Средногорски, но че Вълчо е Иванов, това научавам чак сега.
Настъпи тишина. С жена ми се спогледахме. По едно време тя ме бутна с лакът и ми посочи усмихната голямата табела над сградата в дясно: „Завод Вълчо Иванов“. Не само движението се отпуши в този момент, а и смехът ни. Май точно тогава се отпуснах като шофьор. В оставащия път съвсем се напикахме, слушайки размислите на глас на детето ни как си представя този Вълчо Иванов - с костюм и вратовръзка, мъж на гримираната Кума Лиса Иванова.
Детска помощ
Бяхме доста малки с батко. Една събота сутрин /тогава в събота се работеше до обяд/, чухме мама да казва на татко, че като се върне я чакало голямо пране. С батко решихме да я отменим. Знаехме какво правеше тя - от котлите с вряла вода, които бяха върху кухненската ни печка сипваше в четири легена, после слагаше в тях мръсни неща и ги насапунисваше. Накрая простираше прането на телта в двора. Доста се поизпарихме докато наливахме водата от котлите, но се справихме някак си. В единия леген сложихме нейното кожухче без ръкави, в други два - възглавниците /заедно с калъфките/, а в четвъртия - нашето плюшено мече. Когато водата поизстина, насапунисахме всичко и се заехме с простирането. Взехме „гердана“ с щипките и един стол, на който батко стъпваше, за да достигне високата тел на двора и простряхме. Към 1 ч. след обяд бяхме готови и се заиграхме доволни пред бумтящата печка, на която вече бяхме върнали отново напълнените от дворната чешма котли. Бяхме сигурни, че когато мама се върне, ще се разплаче от умиление. Но не очаквахме тя да направи това още на двора. Най-дълго плака пред кожухчето, което, както ни каза по-късно, било станало "като мача глава"- след като ни пооскуба косите. Все пак, добре че не каза нищо на татко и се разминахме без шамари.
Братска любов
Като малки, когато ни купеха марципан, батко бързаше да ми предложи:
- Искаш ли да си го разделим? За теб -„златцето“ /станиоловата опаковка/, за мен - марципана.
Аз си събирах тези „златца“, имах малка колекция, с която обичах да се фукам. Бях леко гузен, че батко нямаше подобна колекция.
Покръстването на кокошарника
Като малък живеех в двор с общ външен клозет, с две отделения, градинка с домати и кокошарник. Това, което често правех, бе да застана отвън пред мрежата на кокошарника, да изкопая някой червей или просто да взема трева и да размахам това, което държа. Кокошките се скупчваха отвътре и започвах да правя движения във формата на кръст - наляво-надясно, нагоре-надолу. Те следят ръката ми и така ги „покръствах“. Петелът не ми се връзваше - скачаше върху някои кокошки, според мен залудо, те вече боготворяха само мен.
Триумфът на сина ни - 1
Един ден жена ми се зае яко със сина ни по математика. Той бе в четвърти клас и им бяха дали задача за домашно, цитирам: „ Ако сега е 12 ч. на обяд, можем ли да се надяваме след 36 ч. да грее слънце?“ Жена ми му каза да отиде в детската стая и когато реши задачата, да се върне при нея в кухнята и да й обясни как я е решил. Той пое навъсен. Минавайки наблизо до детската стая, след малко дочух следния разговор между сина ни и кака му:
- Ама аз откъде да знам дали ще има облаци? Да не съм метеоролог?
На което кака му отвърна почти веднага:
- А бе, тъпчо, не загряваш ли, че 36 ч. след 12 ч. на обяд ще е нощ?
Синът изглежда загря и изтича в кухнята при майка си. Аз го последвах и бях свидетел как след неговото обяснение жена ми се възторгна:
- Браво, мами! Мама толкова се радва, че всъщност си бил умничък! Боже, как съм се заблуждавала досега!
Триумфът на сина ми - 2
Един ден се връщам по-рано от работа и заварвам сина ми, въпреки че бе вече в пети клас да си играе с колички на пода, които блъска една в друга и озвучава сблъсъка с: „Джуф“. Чудех се за кое първо да му се скарам - че все още играе с колички или че е сложил на главата си свои гащи, при това - наопаки.
Попитах го защо има гащи на главата си. Той, без да вдига поглед, отговори:
- Ама ти не знаеш ли? Вечер преди битка на другия ден, Наполеон е слагал гащи на главата си, за да измисли как да надхитри враговете си!
Това ми бе нещо ново. Според мен, връзката на Наполеон с гащи, бяха наполеонките на дядо ми - дълги гащи, светлосини и избелели, леко пожълтели отзад. Казаното от него не ми даваше мира. Спомних си и мисълта на Съмърсет Моъм, че преди да произнесе присъдата, съдията трябва да има до себе си руло тоалетна хартия. Накрая не издържах и влетях при него с въпроса:
- А ти какво още знаеш за Наполеон?
- Вчера учителката ни спомена за него. Май накрая са го прецакали.
- А защо си е слагал гащи на главата преди битка?
- Знаех си, че ще се вържеш.
- А защо сега ти си ги свалил от главата си?
- Много ясно - слънцето вече не ми пече на главата отзад!
На всеки километър
Семейството ни се връщахме с колата от морето. Тогава всички бяха луднали по сериала „На всеки километър“. Децата често ме попитаха ще стигнем ли навреме за сериала. Когато наближихме Калофер, с жена ми им предложихме да посетим музея на Ботев. Те някак си набързо го овършаха и ни чакаха отпред. Следваше Карлово и музеят на Левски. Този път ги спирахме пред черно-бели снимки и им четяхме какво пише под тях. Показвахме им пищови и пушки. Те пак бързаха. Накрая ги скастрихме, че бяха проявили неуважение към Левски, а те нас - че май ще закъснеем за сериала.
В Сопот се оказаха гладни и посетихме музея на Вазов на галоп. След това хапнахме набързо и им обещах тържествено, че ще карам по-бързо до София и ще стигнем навреме за сериала.
Когато наближихме с. Кърнаре, се сетих, че в него живее моя леля и така и така минаваме оттам, ще е редно да я видя. Жена ми одобри идеята - и без това й се пишкало. Децата се навъсиха. Взех да се тюхкам дали леля ми ще си е вкъщи и ако не - кой знае кога ще ми се удаде нова възможност. Оказа се, че тя наистина в момента не бе там. На мъжа на лелята му се искаше да поостанем, докато тя се върне от магазина, но децата побързаха да кажат:
- А бе татко, бе, карай, бе, те и другите трима не си бяха вкъщи. И какво - заради това струва ли си да изпуснем сериала?
Още от Богомил:
Автор: Илиана Тодорова
Всички знаем за легендата, която ни е предавана през годините за мартеницата - за хан Аспарух и неговата сестра, затворена в кула, която му пратила вест по лястовица. За крачето й било привързано с бял конец писмо с картата как да стигне до нея и да я освободи. Но птицата била ранена и кръвта й окървавила конеца, та той станал бял и червен. Ханът наредил всичките му войници да си вържат бяло-червен конец на ръката и така се родил този обичай. Тъй като лястовицата пристигнала при Аспарух на 1 март, на този ден празнуваме и ние. Това, разбира се, е само една интерпретация на легендата и само една от многото легенди за този празник. Всъщност мартеницата представлява усукана нишка от червено и бяло. Нишката е универсалният символ на съдбата, завъртането ѝ е символично представяне на раждането и живота.
Защо точно през март?
Някога прабългарите са го наричали „читем”-сухият месец. Точно преди него е „тутом”-месецът на страшния лед. А след март идва „твирем”-многоцветният. По-късно тези месеци са станали февруари-сечен, март-сухи, април –брезов.
Някога са се кичили само с червен конец – ерион - вълна. По-късно се добавя и белият, като отначало мартеничките са се правили на едни пръчици, на които се слагали бели и червени топчици вълна. Това са им били „подръчните материали“, за да изразят пресичането на студеното – бялото, към топлото – червеното. От зимата, снега – бялото към слънцето, топлината – червеното. В един по-късен период са ги посуквали в едно, защото решили, че има и значение как да се почете сливането на мъжкото с женското.
Денят за закичване е избран за почитането на бог Март и неговата любима Белона.
Това е било преди повече от 2 хилядолетия. Така и се наричали в началото Пижо и Пенда – Марто и Белона. И така тази легенда се е превърнала в приказка за баба Марта - за жената на бога, която от мила и добра бързо ставала люта и зла. Така и я намираме в описанията като Баба Марта. Тя пък била сестра на Малък и Голям Сечко – месеците януари и февруари. И все била сърдита, защото ѝ правели пакости. Ето по този начин са си обяснявали времето през тези два месеца - защото Марта си сменя настроението и често се мръщи.
Обаче има и една друга легенда, която малко хора знаят.
Някога имало една млада жена – овчарка. Тя излязла със стадото си овце на паша още на първия ден от марта и казала високо:
- Еее, и аз жена, и тя жена, какво пък толкоз може да ми направи?
Това ядосало Баба Марта и тя взела от брат си Малък Сечко няколко дни в заем (това е причината февруари да има 28 дни). Тези дни се наричат „земани“,“броени“. Та тогава спуснала студ, мраз и виелица и замразила овчарката със стадото. Те се превърнали се в каменни статуи, а от нейния камък протекла лековита вода. Така разказват бабите по това място, където скалите изглеждат точно така – стадо и пастирка.
Затова не трябва да я лютим тази баба, защото че ще ни прати лошо време.
Но пък много се радва да среща весели, засмени деца и младежи. Тогава се усмихва и изгрява слънце. Когато срещне лоши и злобни хора обаче се мръщи и люти.
Как да я посрещнем?
Сутринта трябва да преметем и очистим дома си. В миналото събирали сметта на едно място в двора и заедно със старата метла я изгаряли, като вярвали, че по този начин изгарят натрупалите се лошотии и болести през зимата. Изнасяли навън на слънце дюшеците и юрганите, всички дрехи и завивки, за да не ги нападат бълхи през лятото. Огньове се палели и прескачали от младите за здраве и благополучие през годината. През целия ден домакините не месели хляб, не предели, не тъчели и не шиели. Не простирали бяло пране, за да не падат слани през пролетта и градушки през лятото. За да предпазят житото от болести, не слагали на огнището черно и опушено котле. На времето жените премятали през оградата на двора или връзвали на дървена тояжка на покрива или на стрехата на къщата, за да се вее някаква червена дреха (кърпа или пояс), за да посрещнат Баба Марта „на чисто и червено”.
Баба Марта и нашите сръчни майки
Каква е символиката на цветовете в мартеницата?
Червения цвят има защитна и прогонваща сила, свързва се с живота, кръвта, енергията. Той е основния цвят в мартеницата. Белият цвят символизира красотата, чистотата и невинността на младостта. На някои места си донаждат и зелен, и син цвят. В Родопите тази мартеница се нарича „байница” (което ни доближава най-точно до пожеланията за здраве и берекет) и слагат различни цветове конци: зелен цвят като тревата, син - като небето и жълт - като слънцето. На други места из страната си слагат синьо манисто, пера от петел, конски косми, черупки от миди, житни сламки, дървени тресчици, малки сребърни или златни монети. Така ги превръщат в един амулет. Много рано сутринта, още преди изгрев-слънце, жените в дома започват да ги усукват. Посоката е винаги на ляво, а се връзва на дясната ръка. Така тя придобива защита към лошото и магически подкрепя живота, растежа и възпроизводството.
Съчетанието на бялото и червеното, на женското и мъжкото, се изразява и в Пижо и Пенда. Така се почита възраждането на природата и плодовитостта. Закичвали са се на децата предимно на ръчичката, а на момите - на шията. Момците ги запасвали на пояса си. Така мартеничката се носела, докато човек види щъркел, чуе песента на лястовичката или кукувицата. Сваля се мартеничката и се слага на плодно дърво или под камък .Слагайки я под камък след девет дена се гадаело – ако има много мравки, ще е берекет по нивите. Ако видели бръмбар или червей, ще е берекет при стадата. А възрастните стопани слагали мартениците в полога на домашните птици.
В русенско има един обичай – всяка година в началото на Малък Сечко се започва везането и бродирането на една особено красива мартеница - Вардарка. Вардарка, защото внизвайки разни защитни нишки в тъканта се правело един вид амулет за къщата и рода. Те са изключително красиви, закачат се на вратата на дома, за да го пазят, докато стопаните чуят кукувица. Тогава се сваля, и се пази до идната година. Интересното е, че се започва от един малък символ, а в годините се добавят нови и нови, докато накрая става една красива извезана картина като гоблен.
Години наред тази ни символика се разпростира и по други краища в съседните нам държави, че даже и по-далеч. А в различна форма я има от векове насам дори в Индия, но там гривните се връзват в друг период – празникът Ракша Бандан е на 22.08. Интересно е, че това при тях е празник на братята и сестрите. В Иран пък имат два обичая - единият посреща зимата, другият я изпраща. В техният прочит за библията Адам и Ева са наречени Мартя и Мартаняк.
А през 2017 е вписана в културното наследство на ЮНЕСКО, благодарение на общата кандидатура от държавите, в които съществува тази традиция.
Днес всички се кичим, повечето даже вече сами сплитаме и посукваме тези цветове, но най-важното е, че традицията има своя живот и днес и ще продължава чрез децата ни!
Може да харесате също:
Автор: Светла Чимчимова
Щастието е различно за всеки от нас. За мен то има име, местоположение във времето и пространството, образ, ухание и вкус.
Често се шегувам, че има една област в психологията, която не е добре развита. Науката обръща изключително внимание на нещастието, тъгата и бедите, на негативните преживявания в детството ни, а незаслужено пренебрегва това, което аз наричам "Синдром на щастливото детство".
Аз съм от живеещите с този синдром.
Ранното ми детство премина в Еврейската махала на малък провинциален град, в триъгълника на улиците "Дебър" "Милин камък" и "Стара Планина". Най-интересното и любопитно нещо в моето детство бяха хората. Противно на името на махалата (останало от отминали времена) в нея не живееха само евреи. Имаше представители на всичкото многообразие по родната земя. Гърци, евреи, цuганu, турци и всички бяха българи. Сал арменци ни липсваха и всеки път сърцето ми кърви от този факт, накърняващ белетристичното съвършенство и пълнота на разказа ми. Ама хайде холан, както казваше баба, то не може всичко да е тип-топ. Аз сега за хората няма да разказвам. Това личностно, етническо и верско многообразие заслужава специален разказ. Този е за щастливото детство като усещане. За постоянното обгрижващо присъствие на баба ми Елена, която правеше нещата с такава лекота, че да изглеждат така сякаш се случват от само себе си. Всички семейни истории да изглеждат като вълшебни приказки. И че няма начин това, което ме очаква, да не е хубаво.
Детство изпълнено с най-прекрасните вкусове на света. Вкусът на яйце, печено на книжка, върху печка с дърва. На картофи оваляни в сол и печени във фурната на същата тази печка. На пиле намазано с масло и опечено в книжна кесия. На фунийки с крем, казваха им ,,Шилерови букли". На домашни бухти, които двете изрязвахме от тесто с различни по диаметър чаши. И разбира се вкусът на наливни лимонади, какъвто нямаше никъде другаде, освен в нашия град. Смес от теменужка и етър ми беше любимо. Виолетово на цвят. Струваше осем стотинки. Вкусът на детството ми струва осем стотинки обаче няма откъде да се купи.
Детство в малка къща от три стаи и салон с невероятен дървен бюфет. В него стояха специалните чаршафи с ръчно плетени дантели и мильото. Снимките, документите, шоколадовите бонбони и ликьорът.
С печка с дърва, през пролуките, на която, вечер в тъмното, играеха весели пламъчета по тавана.
С легло с метални табли с изрисувани лебеди на тях. С кавьори по стените.
С много, много цветя. Саксии с мушкато, бегонии и циклами по прозорците. И с любимото ми, цъфтящо в червено, дама и кавалер. Със сменящи се през сезоните в градината кокичета, нарциси, лалета, малки карамфилчета, шибои, кученца и опиумен мак. И най-обичаните сякаш от баба цветя - гергините или далии. Тя им викаше далчета. И полагаше големи грижи за тях. А те и се отплащаха с едри, кичести цветове.
Детство, което през зимата беше изпълнено със снежни човеци, червени кожени ботушки, чай от липов цвят, който според баба лекуваше всичко от нервно разстройство до настинка. И с приказките на Ангел Каралийчев за житената питка и изгубената ръкавичка на Тошко.
Детство, в което през лятото, вечер баба ме къпеше на двора със слънчева вода. И настоятелно изплакваше къдриците ми измити с шампоан "Лайка" с отвара от лайка, за да си остане косата ми руса и да изсветлее още. Когато косата ми все пак потъмня в юношеството ми, баба прие това като лична обида към себе си и настоятелно ме инструктира като навърша осемнайсет да се изруся. Изобщо баба ме инструктираше за всички сфери на живота, от това какво не правят дамите (не псуват, не четат чужди писма, не ровят в чужди чекмеджета, не пият вода в друго, освен във водна чаша, в чаена абсурд!) до това да не нося черни обувки с бяла рокля, от това за какъв мъж да се омъжа до това как се правят най-вкусните пурички с локум. Абе голям инструктаж падаше, ама от де в Светла толкоз мозък, че да запомни всичко.
Но някои неща помня. Помня ежедневните й рокли от басма и от рипсено кадифе, ушити в класически или редингот кройки, които се сменяха за по-официален повод с черна рокля от дебела фигурална коприна. Черни лачени ниски обувки с каишка с малка сребърна катарама, оставащи през годините един и същ неизменен модел. Черно палто с астраганена яка, единствения лукс, който баба си позволяваше, заедно с пръстен от дубле с кафяв камък. Косата ѝ сплетена на плитка и завита на стегнат кок. Вечер вадеше фибите и разпускаше кока, а плитката оставаше. Ние спяхме в едно легло и когато заспеше, аз навивах плитката около дланта си , за да съм сигурна, че ако някое приказно същество дойде да ме грабне, баба ще се събуди и ще ме спаси. Защото там, където не е тя, няма начин да е хубаво. Няма да има разкази за живота, любовта и съдбата на тези преди нас. За това как е загубила първото си дете изплашена като бременна от полудял кон. Нито как прабаба ми Вида е умряла млада и красива и баба е останала сираче. Как прабаба Зоя я е осиновила и отгледала с всеотдайност и любов. Разкази за ориста на прабаба бежанка, да загубиш децата по пътя на бягството и никога да не разбереш дали са някъде живи или умрели и погребани в незнаен гроб. Но и разкази за журове и соарета от младостта ѝ. За красиви рокли с дантелени гарнитури. За разкрасителни процедури като избелваща маска с лимон и белтък. И че зехтинът, освен за готвене и лечение на гастрит, прилагано върху невръстната ми особа, служи и за подхранване на косата.
Детство изпълнено с игри до мръкнало, чоплене на слънчоглед и набези в местната зоологическа градина върху сменящата се кожа на нищо неподозиращия американски бизон.
Детство със сбирки на всички баби - зълви, снахи, етърви на баба ми ядящи домашно или бяло сладко, пиещи вишновка и разказващи интересни и неподходящи за детските уши истории, които аз по-тиха от мишленце и свряна зад някой стол, слушах попивах и запомнях.
Детство като приказка.
Детство като атлазен юрган.
Детство като сметанов сладолед във вафлена кофичка.
Абе, щастливо детство.
Още от Светла:
Коронавирусът е тук, за да остане, заявиха учените наскоро, но това не значи, че няма начин да го преборим. Разумната цел е да го направим управляем, подобно на сезонния грип. Сезонният грип не спира живота, не пречи на хората да учат, работят, пътуват и да се забавляват. Ваксините няма да постигнат COVID – нула, но те са в състояние да върнат нормалността. Ще споделя и малко личен опит. В събота се ваксинирахме във ВМА - съпругът ми, големият ми син, снаха ми и аз. Използвахме т.нар. "зелен коридор" за желаещи в нерискови групи. През нощта аз и синът ми бяхме с температура и втрисане, аз получих и алергия и се чувствах наистина зле и в неделя, чак в понеделник се оправих. Мъжът ми и снахата нямаха никаква реакция. Късметлии :). За следващата доза ще взема предварително противоалергичен препарат, за да нямам такава неприятна реакция. След като се пооправих, подадох сигнал за страничен ефект от ваксина, по-надолу ще намерите линк къде можете да го направите, ако ви се наложи. (Дано не!) Разказвам ви всичко това, не за да ви притеснявам, а за да знаете, че се случва и не е толкова страшно. При всички положения повече ме тревожи ковид, отколкото страничните ефекти от ваксината. Ако някой се притеснява повече от ваксината, не е длъжен да я слага, но нека вземе решението си информирано не от социалните мрежи, а след консултация с лекар.
Междувременно д-р Борис Таблов синтезира най-актуалното и важно относно ваксинирането:
Разумните хора взимат решения на база на факти. Ето ви няколко:
- броя на случаите в България расте, а днес чухме и потвърждение, че от 1-ви март и заведенията ще отворят. Това няма да ограничи разпространението на вируса, а точно обратното.
- хората не носят маски дори и в институциите. Това не е твърдение изпратено ни от Марс, а реалната картинка.
- затвореното Ковид отделение там, където работи баща ми, се готви да отвори отново. Всеки мислещ човек ще разбере причината.
На този фон:
- данните от Израел и Великобритания показват, че ваксините действат, намалявайки вероятността от тежко протичане на заболяването в проценти близки до 100. Няма тежко болни, нямаме проблем.
- спазването на противоепидемични мерки ограничаващи контактите между хората намаляват вероятността за заразяване.
В тази връзка апелът ми е следният:
- ваксинирайте се, ако не искате да се разболеете тежко. Да, ще имате сигурно неприятни реакции, температура, че дори и чувство за болест ден, два, три. Но няма да умрете, което при заразяване с вируса дори и днес си остава като участие в био лотария.
- ако сте преболедувал, решете си дали да се ваксинирате. Учените спорят, но няма логика имунитет след естествено преболедуване да не е поне толкова ефективен както след заразяване, ако сте разбрали, че сте боледувал. Ако всичко е минало безсимптомно - хм...
- ако категорично отказвате да се ваксинирате, спрете ги малко тези контакти. Ще ядете и пиете на лято. Сега си носете маските и не кихайте в лицето на другите.
Година след началото на проблема с китайската кашлица вече знаем повече да не опипваме като слепци в мрака. Имаме и оръжието да се предпазим от най-тъмната му страна.
От всичко казано запомнете едно - от днес нататък всеки загинал с или от Ковид е можело да бъде спасен с разумно поведение базирано на факти!
Ако сте в рискова група
Препоръчително е за пациентите с хронични заболявания и алергии да се обърнат към лекуващия ги лекар, за да обсъдят с тях необходимо ли е да направят предварителни изследвания и резултатите от тях позволяват ли ваксиниране в конкретния момент.
Бременните жени не трябва да бъдат ваксинирани. Жените, които планират да имат дете, също не трябва да се ваксинират срещу коронавирусна инфекция поне 6 месеца преди да забременеят.
Сърдечно болните
Няма данни за проблеми при имунизация на хора с такива проблеми с одобрените до момента ваксини.
Кои пациенти трябва да се ваксинират приоритетно вижте тук.
Пациентите с белодробни заболявания
Одобрените до момента ваксини са подходящи за тях, твърдят експертите.
За трансплантираните
Препоръката е ваксина да се поставя най-малко месец след трансплантация, а за бъбречно трансплантираните поне 3 месеца след операцията.
Още за имунизацията при трансплантациите вижте тук.
Хората с ревматични заболявания
Одобрените до момента ваксини са подходящи за имунизация на хората с мускулно-скелетни и автоимунни възпалителни ревматични заболявания. Препоръката е те да бъдат ваксинирани, докато заболяването е в ремисия. Препоръките на експертите може да прочетете тук.
Хората с алергии
По принцип алергиите не са противопоказание за извършване на имунизация със съществуващите и одобрени от Европейската агенция по лекарствата ваксини. Има случаи обаче, в които имунизацията не е препоръчителна. Подробностите четете тук.
Стомашно-чревни заболявания
Имунизация срещу коронавирусна инфекция се препоръчва за всички пациенти със стомашно-чревни заболявания. Кои групи е препоръчително да бъдат ваксинирани приоритетно, вижте тук
Хората с диабет и други ендокринни заболявания
Те попадат във високорисковите групи и са сред приоритетните за имунизация групи. Цялото становище на експертите може да прочетете тук
Кожни и венерически заболявания
Противопоказания за имунизация на пациенти с такива заболявания не са открити. И тук обаче има изключения, които може да видите тук
Заболявания на кръвта
Препоръките на хематолозите за хората с анемия и коагулационни нарушения вижте тук
Пациенти с трансплантирани стволови клетки
Няма пречка да бъдат ваксинирани срещу коронавирус, се казва в становището на експертите. Може да го прочетете тук.
Хората с левкемия
Защо решението дали да се имунизират трябва да бъде взето от пациента и лекуващия хематолог вижте тук.
Имунизация срещу коронавирус и кръводаряване.
Подборът на кръводарители зависи от датата и видът на поставената ваксина.
Колко дни след имунизация може да се дари кръв четете тук
Странични реакции
Страничните реакции след ваксина са нормални, защото се създава възпалителна реакция в човешкия организъм и той реагира с температура, главоболие, отпадналост. Сред най-честите странични реакции са:
- лека температура
- зачервяване и болезненост на мястото на ваксинацията
- главоболие
- умора и отпадналост
- втрисане
- болка в ставите и мускулите
- обрив
Ако сте сред хората, проявили нежелана реакция е важно да уведомите личния си лекар, както и да сигнализирате до Изпълнителната агенция по лекарствата или Единния информационен портал.
Как да получите сертификат
Всеки, който е получил и втората доза от ваксината и има издаден квалифициран електронен подпис на свое име, може да влезе в пациентското си досие в Националната здравно-информационна система, от меню „Аз и моето семейство“, подменю „Моето пациентско досие“. След успешен вход сертификатът се разпечатва от раздел „Имунизации“.
Хората без електронен подпис могат да поискат своя сертификат от избрания от тях личен лекар или от ваксинационния пункт, в който е поставена ваксината.
Сертификатът за ваксинация няма подпис и печат, тъй като се генерира автоматично, за да бъдат избегнати всякакви злоупотреби.
Българският сертификат за поставена ваксина срещу COVID-19 отговаря на изискванията на държавите-членки на Европейския съюз, като е надграден с QR код, позволяващ достъп от всяка точка на света.
Източници: The New York Times, BNT, Единен информационен портал
Още по темата:
Наскоро ми писа читателка, че през няколко поредни дни е била жертва на опит за измама с "доставка OLX". Измамниците се свързали чрез вайбър и изпратили скалъпен на фотошоп документ. Ето как изглежда.
Жената е разбрала навреме, че такава услуга не съществува, но иска да предпази и други потребители, затова ми писа с молба да споделя. Свързах се с Нора Калионска - мениджър комуникации в OLX за коментар. Тя потвърди, че има такава схема за измами, която при това е международна, като засяга OLX на всички пазари в Европа: Полша, Румъния, Португалия и България. Ето какво още ми написа:
Какво е фишинг?
„Фишинг“ се превежда като „онлайн риболов на данни“, защото включва предоставяне на стръв за получаване на пароли и достъп до лична информация или дори данни от карти, за да се откраднат суми от тях. Чрез фалшиви уебсайтове, имейли или SMS, които много добре създават илюзията, че идват от известни и надеждни компании, престъпниците се опитват да получат достъп до твоите лични данни. Тяхната цел: пароли, банкови данни и друга поверителна информация.
Как можете да идентифицирате опит за измама?
Престъпниците винаги измислят методи, които са все по-трудни за откриване, така че е добре да си в течение. Съвсем от скоро целта на опитите за измама е OLX доставка. Атакуващите генерират фалшива връзка (линк), където продавачите са помолени да посочат данните си за картата, салдото по сметката и CVV / CVC кода под предлог, че са платени за търгувания продукт. Припомняме ти, че OLX няма система, чрез която купувачите могат да плащат за продукта онлайн. Единственото изключение, когато искаме данните на твоята карта, е когато купуваш пакети или промо опции в OLX.
Ето признаците, които трябва да предизвикат подозрение, както и препоръчителните методи за защита и безопасност:
1. Фалшиви връзки и страници за клониране
Буквата „о“ много прилича на числото „0“, нали? На това се основават нападателите. Фино замествайки определени символи, те създават илюзия за позната и сигурна уеб страница. Погледнете внимателно всяка връзка, на която сте помолени да кликнете, особено ако я получавате чрез WhatsApp, Viber, или други платформи за съобщения, различни от чата на OLX.
ВАЖНО:
Официалният домейн на сайта на OLX за България е този: https://www.olx.bg. Клонинг сайт за фишинг атаки би могъл да съдържа името и дизайна, провери внимателно има ли разлики в изписването.
Провери страницата, като обърнеш внимание на промените в нюансите на цвета, сенките и други несъвършенства на текста (граматично неправилни или с различен шрифт).
Подлагай на съмнение всеки линк, който ти се изпраща и не бързай да го отваряш.
2. РАЗГОВОРИ, ИЗНЕСЕНИ ИЗВЪН ЧАТА НА OLX
Когато продавачът премести разговора на друга платформа за съобщения, OLX няма контрол и вече не може да те защити. Ако купувач ви пише чрез Viber, че е извършил плащането и те моли да кликнеш върху линк, за да видиш доказателството, можете да си сигурен, че това е измама.
ВАЖНО: Дръжте разговора само в OLX чат.
3. ИСКАНЕ ЗА БАНКОВИ ДАННИ
Нападателите генерират фалшив линк, в който продавачите са помолени да посочат данните си за картата, салдото по сметката и CVV / CVC кода, под предлог, че са платени за търгувания продукт. Припомняме ти, че нямаме система, чрез която купувачите да могат да платят онлайн.
ВАЖНО:
Не въвеждай данните на картата си, за да „получиш стойността на артикулите, продавани в OLX“. Плащането за артикулите, продавани от потребители на OLX никога не се извършва онлайн. Това е възможно само при лично предаване, или чрез наложен платеж, извършен през куриерската фирма. Задължително използвайте опцията за предварителен преглед на артикула и никога не превеждайте пари авансово!
4. СМС СЪОБЩЕНИЯ С ФАЛШИВ ПОДАТЕЛ
Нападателите персонализират телефонните номера с името на доверена компания като OLX и след това изпращат фалшиви съобщения, насочвайки потребителите към собствените им страници. Ако това е известие за текуща транзакция, имай предвид, че тя трябва да изглежда както в нашия сайт.
5. ЕЗИК И ПРАВОПИС
Текст, написан с много грешки и с предупредителен тон, който те моли да вземете незабавно решение, почти сигурно е опит за измама.
ВАЖНО: Довери се на инстинкта си, ако съобщението предизвиква подозренията ти и незабавно прекрати комуникацията!
Тези препоръки с полезни видеа за домашни упражнения са подбрани от споделения опит на жените в майчинската ни група. Надявам се да са ви полезни – не се нуждаят от специална подготовка и се адаптират напълно към свободното ви време. Ако сте постоянни, съвсем скоро ще се убедите в положителния ефект и ще се радвате на видими промени. Успех!
Пилатес
Фитнес
Йога
Може да харесате също:
Автор: Ния Йотова
И преди съм споделяла за силната привързаност, която изпитвам към Окси, моята домашна помощница - рускиня. Освен че помага с къщната работа, Окси силно се интересува и от живота вкъщи. В добрите стари времена преди Ковид, когато пътувах много, Окси се вълнуваше повече от мен за всяко мое пътуване или липса на такова.
- Ниечка, вече цял месец не си пътувала… всьичко наред ли?
Ако ѝ кажа, че скоро ще ходя някъде, лицето ѝ се озарява. Оставя парцала и ме хваща заговорнически под ръка. С избила по страните руменина, ми споделя шепнешком история от рода на следната:
-Ти знаеш ли колко си щастльва, че си само на сорок один года. (Окси е на 75, но има желанието за живот на 18-годишна и външния вид на най-много 50 годишна). Ниечка, тьи знаеш ли колко хубаво можеш да си изкараш на ьедна командировка, например? Аз като бьла на сорок години и била командировка във Варна. И когато затваряхме конгресс, един висок, прьедставителен муж спря Волгата си на мен. Беше чул, че говоря руска реч; поканил ме да прекарам нощ с нево. А на друг ден щеше лично да ме върне с Волга на София. И аз мноога мислила, мноооога мислила и накрая отказала. Заради Кьисела Дьядка отказала. ( Кисела Дьядка е съпругът на Окси).
Окси прави необходимата пауза преди грандиозния финал….
- А потом се оказало, че непознат представителен муж бьл – тук самият въздух около Окси вече присвятква и трепти – Самий Главний Министр Тежка Промишленост СССР-а.
- Та така, Ниечка – завършва вече на висок глас Окси. - Аз многа абичам командировки. - След кратък размисъл добавя: - Ну, вече съм много стара, мень няма кой да ме покани. За тьеб още има шанс да си направиш поне един прьекрасен спомен от командировка. Да те грей до край на жьивот. И не повтаряй мои грешки – поглежда ме многозначително.
Емо, мъжът ми, минава покрай нас. Няма как да разбере какво сме си говорили допреди само минута, защото с приближаването му, Окси мигновено преустановява рубриката „Практични-съвети от-една-омъжена-дама-за-друга“ и започва усърдно да лъска кухненските плочки, заела раболепна поза.
Откакто разбра, че Емо е зодия рак, тактиката на Окси беше да няма много вземане-даване с него. За раците Окси ми е казала, че „са отговорни към семейства, но много обичат да командват свои жени.“. До този извод е стигнала от личен опит, тъй като се оказва, че и Кьисела Дьядка е представител на същата зодия.
Отначало Емо приемаше близостта между нас с Окси безразлично. Но тя е толкова забавен и интересен събеседник, че от един момент нататък, Емо започна да иска да се присъедини към нашето весело кръгче. Малко по малко той се опитва да спечели благоразположението ѝ:
-Окси, на колко си години, имаш ли 55?
Окси кокетно му отговаря, че е на 75, но просто е прокльета с много младолик ген. Иначе нямала никакви пластични опьерации.
-Еееее, представям си колко готина мацка си била като млада!
Не съм сигурна доколко комплименти тип „за 100 годишна - ставаш“ биха я спечелили, тъй като:
1. повечето жени мразят точно този тип комплимент
2. все пак Окси е крайно предубедена срещу зодията му. На няколко пъти е подхващала колко много командорят тези раци и как техни настроения непредьвидими. Дотам само тази песен пее, че и на мен взе да ми втръсва. Понеже все пак (и отгоре на всичко) и двамата ми сина са раци. Казвам й го.
-Оооой, и дьечица ли...
- Окси си слага ръка на устата, за да сподави мъката си по живота, който съм обречена да живея, обградена от 3-ма бъдещи Кьисели Дьядки. „Да имаше понье ьедна везничка около теб, Ниечка, да те пази“, жали ме тя. После чевръсто и деликатно напуска стаята, защото смята, че е прекалила със съветите. Преди това все пак ми пояснява, че ако имах везничка, тя щеше да ме пази, така както любим Путин пази нея и нейния народ. (Проверявам в Гугъл – да, Путин наистина е зодия везна).
Окси е много кротка, възпитана и човечна. Има широта на възгледите. Приема философски много човешки слабости, смятайки че всеки от нас трябва да извърви собствения си път. Обожава си работата – чисти с удоволствие и не иска да води уседнал живот „като бабичките“. Но има една тема, на която не позволява никакъв коментар – това е темата за Путин.
Един ден виждах как душата й отвътре вреше и кипеше против някаква несправедливост. Понеже знаех, че скоро ще си заминава за лятната почивка за Нижний Новгород, реших да я разведря, като я заговоря за пътуването. Попитах я с коя авиолиния ще лети.
Окси ми отговори разсеяно с някакво име на руска авиолиния. Мозъкът ѝ витаеше някъде надалеч. След няколко минути трескаво мълчание, реши все пак да ми сподели:
- Мисля как хубавичко да насоля мой сьин. Той вчера много обидил Путин.
Когато Окси си е резервирала билета за Н.Новгород се оказало, че трябва да плати допълнително за багажа си. Синът й (не мога да повярвам до каква степен не познава майка си), вероятно на шега ѝ е казал, че „нейният Путин май много не се грижи за народа си, щом кара руснаците да плащат допълнително за багаж в собствените си авиолинии“. Тази реплика беше докарала Оксана до сегашното й трескаво състояние и обмисляне на ответен удар.
- Ще му кажа, Ниечка, ще му кажа: „ПУ!!! Ти не знайш какво говориш! Тьи недостоен дори да споменаваш име на самий великий гуманист в света – име Путина“. – Сините очи на Окси ме прогарят из основи. Междуметието „ПУ“- беше изказано с цялата презрителна страст, на която е способна необятната руска душа.
Какво пък е това гуманист? Звучеше ми като комунист, който притежава гумаджийница. После се сетих - когато се развълнува, Окси преминава от български с примеси от руски на руски с примес от български. А руснаците казват „Г“ вместо „Х“. Нали на Хитлер казваха Гитлер. Значи – хуманист е искала да каже.
Докато се чудя какво да отговоря, Емо, който продължава да се бори за нейното приятелство, се намесва:
- Права си, Окси! Но недей да се сърдиш на сина си – той не е виновен. Все пак той е само 50% руснак – нали в него тече и кръвта на твоя съпруг.
Окси не казва нищо, но по изражението ѝ си личи, че е съгласна. Не можеш да очакваш кой знае какъв акъл от човек, който носи наполовина гени на Кьисела Дядка.
Следващата седмица, когато Окси пак е вкъщи, заварвам следната картинка:
Емо, приклещен в един ъгъл от Окси. Тя е запомнила, че той се чудеше как ли е изглеждала като млада и е решила да го избави от мъките на незнанието. Държи тесте черно-бели снимки и му ги подава една по една:
-А тук аз шестьдесет восма на море на Солнечний берег. Можеш ли да кажеш, че съм родила сьин преди една година?
Мисля, че официално вече Оксана е забравила за предразсъдъците си спрямо раците и Емо е спечелил доверието ѝ.
Това е малка част от историите за моята човечна, пълна с радост, с желание за живот, работа и щастие Оксана! Моята любима Гуманистка!
Още за Оксана може да прочетете тук:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам