Съобщенията за случаи на тромбози след поставяне на векторни ваксини предизвикаха основателни притеснения. Притеснени са и хората, на които предстои първа ваксина, както и тези, на които предстои втори прием, сред които съм и аз.
Най-честите въпроси, които възникват са: Да се ваксинираме ли? С кой тип ваксина? Може ли да се имунизираме с различни препарати? Има ли сериозен риск?
Ето какво казват експертите:
Британски учени обявиха, че рискът от тромбози в мозъка е много по-висок при COVID-19, отколкото в резултат от ваксините срещу него. При това рискът е десет пъти по-висок при боледуване от коронавируса, отколкото са обявените случаи при една от ваксините.
Изследователите подчертават, че COVID-19 се свързва с по-чести прояви на тромбози от този рядък вид церебрална тромбоза като сърдечния удар например и че дебатът около ваксините е оставил на заден план сериозните рискове от самото заболяване. По думите им, установеното в изследването припомня факта, че това е наистина ужасна болест с множество въздействия, включително и повишен риск от церебрална венозна тромбоза.
Ваксинираните у нас с първа доза от препарата на "АстраЗенека", ще могат да избират дали втората ваксина да е от същия продукт или да им бъде поставена друга ваксина, обяви министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов на брифинг през седмицата:
"Всички хора, които желаят да си поставят ваксината на "АстраЗенека" като втора доза, да си я поставят, защото експертно ние сме сигурни в нейната безопасност и ефикасност. А тези, които не желаят да си поставят такава ваксина, ще бъде взето решение с какво може да бъде заменена."
Достатъчно количество от РНК ваксините срещу COVID-19 на един от производителите (на "Пфайзер"/"БиоНТех") се очаква в началото на май, така че да има реален избор на записалите се в електронния регистър.
Според проф. Кантарджиев обаче е добре да се изчака становището от производителите относно поставянето на две дози от различни ваксини:
"Всяка ваксина е лекарство и се прилага по кратката характеристика, дадена от производителя. Когато той е казал, че може да се слагат две дози, те трябва да са само от тази ваксина. В момента се провеждат изследвания дали Оксфордската ваксина може да се комбинира с иРНК ваксина. Официални резултатите все още няма и това, което се прави в момента от някои държави, юридически не е издържано."
Според него при ваксинация с повишено внимание трябва да бъдат младите жени, които ползват контрацептиви. Специалисти от Германия са установили, че рискът е по-голям, когато при първа доза от векторната ваксина жената е овулация.
Проф. Кантарджиев съветва ако след поставяне на ваксина не са изработени антитела, при втората ваксинация да се приема по-голямо количество Витамин Д и да не се използват имуностимулатори. При липса на ефект, след около два месеца да се приложи друга ваксина.
Оказва се, че около 8-10% от хората не реагират правилно на ваксинацията, не изграждат имунен отговор към коронавируса.
Хората не трябва да се успокояват, ако имат много антитела, защото те ще намалеят, важен е клетъчният имунитет. Никой, прекарал вируса, няма антитела след 8-ия месец, заяви акад. Богдан Петрунов. Според него първата доза не е достатъчна, за да ни защити от болестта и не можем да разчитаме на качествен имунитет.
На същото мнение е и проф. Илко Гетов. Според него, ако са минали 14 дни след първата доза, и не са се появили проблем, втората доза от ваксината трябва да е от същия препарат, с цел да бъде завършен цикълът на ваксиниране. Първата доза играе ролята на фон, а втората доза е усилваща, която създава крайния имунитет.
Ваксините - кои, защо, как?
Ето и мнението на д-р Аспарух Илиев:
"Със съобщението на FDA и CDC за тромбози с ваксината на Johnson & Johnson става ясно, че макар и изключително редки, т.нар. венозни синус-тромбози (венозни синуси се наричат големите вени на мозъка) – при Джонсън от около 1 на милион, при АстраЗенека – от 1 на 200 000, имаме един характерен за този тип ваксини проблем. Той е изключително рядък, пренебрежимо малък по мое мнение, проблем (аз се ваксинирах без колебание с Астра), но изникват два въпроса:
1. Mога ли, ако желая (отново казвам – не мисля изобщо, че има нужда. Моята втора доза ще е Астра) да поставя втора ваксина от друг производител и трябва ли две или само една доза?
2. Каква е всъщност причината за изключително редките странични ефекти?
По-важен е първият въпрос. Засега отговорът е – не се знае дали ваксините са взаимозаменяеми, но се предполага, че да.
Затова и немската комисия по ваксините STIKO го препоръча като вариант за втора доза някоя от РНК ваксините - на Модерна и Файзър. Защо е така? Всички ваксини – били те векторни или РНК – съдържат генетична информация за ключовия за залепването към клетките ни S (спайк) белтък на Ковид вируса. В РНК ваксините тази информация е във формата на РНК, опакована в мастни капчици. Във векторните – във формата на ДНК във вътрешността на безвреден аденовирус. И в двата случая тази генетична информация достига до клетките на тялото (например мускулни на мястото на инжекция), нашите клетки произвеждат този спайк-белтък от генетичната информация на ваксината и го показват на имунната система. Т.е. и аденовирусната ваксина, и РНК ваксината са като различни коли, които водят почти същия товар. И ако разликата в опаковката между Модерна и Файзър е като между две леки коли, Астра и Джонсън се различават от тях както камион от автомобил. От тази гледна точка не би имало проблем да се заменят.
Но има един капан – всяка фирма е направила мънички промени в генетичната информация на спайк-белтъка – между Модерна и Файзър се предполага малка разлика; Джонсън са го попроменили, така че да е активен спрямо повече модификации; Астра също, много мъничко. И това си е част от търговската конкуренция – да избереш най-добрия вариант. Вероятно тези малки промени и разлики от ваксина до ваксина няма да са фатални, белтъкът е кодиран от съответната ваксина е 99,9% еднакъв, но все пак, в медицината и биологията понякога има парадоксални неща, които противоречат на логиката. Доказателство е нужно и ще се получи, но съм почти сигурен, че ваксините ще могат да се комбинират.
Вторият въпрос - причините за редките тромбози и защо почти изцяло млади дами – е все още без отговор. Знаем, че засегнатите развиват антитела срещу собствените си тромбоцити (кръвни клетки, залепващи местата на кървене), които предизвикват тромбоцитите да се залепват и запушват нормални съдове. Дали причината е спайк-протеинът? Фактът, че не всички ваксини предизвикват страничната реакция говори, че по-скоро не. Но! Има един капан – при Ковид пациенти този специален тип тромбози на мозъчните венозни синуси е също повишен. Фактът, че две аденовирусни (векторни) ваксини имат този страничен ефект, може да означава, че аденовирусните носители предизвикват проблема. Известно е, че те имат склонност да се залепват към тромбоцитите, както и че некачествено приготовление на аденовирусни проби (на ваксината в завода) може да доведе до тромбози в пациенти (установено е при ветеринарни ваксини). Ако проблем е аденовируса, това е лоша новина И за ваксината Спутник, която ползва частично същият аденовирус като Джонсън. АстраЗенека обаче ползва друг и има подобен проблем – възможно е да е общ проблем на аденовирусите. Последният вариант е особеност на имунната реакция, която предизвикват аденовирусите в комбинация със спайк-белтъка. Научно очакваме отговора.
И накрая моят апел – по-добре някаква ваксина, отколкото никаква ваксина. Никога не сме имали толкова ефективни ваксини, с толкова малко странични реакции. Ваксинирайте се, независимо с коя. Дори и с минимални проблеми, аденовирусните ваксини са изключително ефективни."
Източници: БТА, БНТ, Дневник, OFFNews
Още по темата:
