Автор: Траяна Кайракова

От една игра спечелих робот! Ама последен модел, последна марка, сега съм по-маркова и от Пламен Марков. То, всичкото хубаво, ама съм само много маркова и още по-много руса. Три дни седя в кашона, щото мъжът ми беше в командировка. Гледам го, радвам му се, бърша праха на кутията, щото не смея да пипна. Айде, викам си, Траяно, уреди се до живот! Сега туй чудо ще чисти, готви, пере и простира! Кой като тебе?! На четвъртия ден роботът биде изваден и подготвен за работа. Разбира се, не от мен! Голяма работа, голямо нещо. Все едно голяма тава, дето имам за агнешко по Великден, ама в средата с нещо кръгло, дето сканирало. Викам си, дано не ми сканира килограмите, че на всички ще каже, щото туй чудо даже говори. Вярно, на английски, ама те хората да не са прости като мен, ще го разберат и отиде! Има си и поставка, седи си на нея и се кипри. Гледа мъжът ми, ръчка и натисна едно копче. Каза нещо туй чудо на английски и тръгна. Повя един вятър, вдигна прахоляка из къщи и се зае да чисти. Чисти, чисти, викам си аз, днеска облизах цялата къща, а да те видя кво ще чистиш. Тъй де, ама се повъртя 5 минути, пак рече нещо и се прибра при майка си, сиреч поставката. Бе туй ли му е чистенето? Пак гледа моят мъж, пак ръчка. Той му бил задал да почисти само един метър. Ама задавайте ги правилно тия команди бе! Вие цапате цялата къща, сега туй чудо няма само едно квадратче да ми бърше! Малкият пък бърника из телефона си, че оттам да го командвал. Накрая му разбраха личните чувства и го подкараха. Да съм вдигнела всички столове, кабели да не висели, чехли да нямало по земята. Сега! Аз основен ремонт ли ще правя, или ще чистя?! Вдигнах ги, какво да правя. Като не разбирам, слушам и изпълнявам! Хванах си кафето и се думнах в комшийката. Ми няма да му преча да чисти я! Аз поне така чистя – изхвърлям всички навънка, оправям навсякъде и любезно ги каня:“ Хайде, заповядайте да оплескате всичко наново, че другата седмица да не се размотавам по кафенета, ами пак да чистя!“

Много ми хареса туй нещо. Аз се мотам нейде, то си чисти. Прибрах се, поозърнах се, бива работата. Моят мъж вади едно контейнерче и ми показва, че е пълно с боклук. Значи, ако тоя робот ще ми подбива реномето откъм чистене, не е познал! Като много знае, ще чисти само той! Опънах се блажено на кревата и зазяпах телевизора. Таман да задремя и тъз пущина пак заприказва! Бре! Изкарах си акъла.

- Синееееееееееееее! Ела веднага!

Мисля, че целият блок ме чу.

- Какво бе, мамо?

- Ела бе, майка! Тъз пущина тебе вика!

- Е, що мене?

- Ми нали ти я командваш по телефона, тебе си те познава.

Седи и се хили малкият му серсемин с глас, пък аз ни жива, ни умряла. Той да вземе да задава команди, сетне да ги спира и да ми гледа сеира! Акълът ми на чорба стана, той шоу си прави!

Ставам сутринта и викам, чакай да го пробвам туй нещо и аз. Докато се оправя, да видя какво ще изчисти. Пък и колко да съм проста? Все някое копче ще уцеля. Пуснах го, каза ми нещо и наду из цялата къща. Ще сканира ли, ще мери ли, не го знам. Той да изчисти, другото ще го мисля. Влязох в банята и го забравих. Върнах се в стаята и затворих вратата. Бръмчи си пущинката, приказва си и хич не й пука. Направо се възгордях, че не съм толкова тъпа. Тъй де, ама кара-вара и застана на вратата. Върти, суче и думне по вратата. Направи един кръг и думне по вратата. И така десетина пъти. Ма какво искаш ти, да му се не знае? Гладен ли си, жаден ли си, зор ли имаш? И на български ми говори, щото иначе тъй ще си умреш като кон без история. Няма, брате! Мълчи като пукал и думка по вратата. Само дето не ми вика: “Отвори ми, майко, само теб си имам!“. Като ми писна да слушам, чак тогава ми светна! Ми нали, като го пуснах, то си ходи туй чудо навсякъде. Сега му затворих вратника, иска да си доочисти, пък аз го арестувах. Добре, че понякога имам умни проблясъци, не само руси! Отворих му и съм убедена, че на английски ми каза: “Разгеле, сети се!“, разпери си перките и хукна към другата стая. Ударих ключа и го оставих да се спасява.

Вечерта синът ми води сериозен разговор с баща си:

- Тате, гледай тоз робот как хубаво чисти, нали?

- Да бе, тате.

- Добре де, мама сега за какво ни е?

- Да готви бе, тате.

- Ми нали имаме мултикукър?

- Имаме, тате, ама някой трябва да му слага нещо вътре, че тогава да готви.

- Вярно, не бях се сетил.

Баща му се подхилква, аз се правя, че не чувам и си свиркам. Като се чудеха как да ми набутат това приложение, дето командва робота, на моя телефон, аз отказах категорично под предлог, че нищо не разбирам. Да не ме мислят за толкоз проста! Тоя робот ще ожени сина, казвам ви! Днешните хубавици са мързеливи и сметкаджийки. Седна си сега с дружки на кафе, набера синковеца и му викам:

- Сине, веднага да пуснеш прахосмукачка! Да е изчистено и измито, че ще имаме гости!

Около мен пълна тишина. Мацките ме гледат шашнато, после вземат да се усмихват и да питат на колко е синът ми. Много го знае някой, че е на училище и ръчка в приложението! Тъй де! Оженила съм го до две! Само да му дойде времето!

Още забавни домакински истории от Траяна:

ТенЖура ли бе, да я опишеш?