Денят се познава от сутринта
Автор: Калоян Явашев
5:00 ч. е и си пия кафето. Току-що съм успокоил големия ми син, който се разрева насън. Майка му инструктира новородения му брат как да захапе, докато суче, за да не я боли. Той обаче, като типичен мъж от мойта семка, гледа с отсъстващ поглед, докато му обясняват и после си върши неговата. Майка му страда и тихо стене, а то така ръмжи, че нищо чудно на пълнолуние да му избие козина и да вие срещу Луната. Сестра му обаче спи непробудно, ама не като принцеса, а по гръб, разчекната, като препил машинист. Така започва нашия ден в 5 сутринта, а 21 часа изглежда непоносимо далеч.
Бебето започва да реве, аз получавам инструкции да му сменя памперса и да му дам да яде. Отварям, бърша, затварям, подлагам, загащвам и бебокът е готов да замезва с прясно изцедена кърма. Изцоцва шишето внимателно и съсредоточено, като с поглед ми казва, че кърмата е най-вкусното нещо на света. От висотата на моите 37 години, започвам да му обяснявам, че кърмата все някога свършва и да не се пристрастява, но той си изпъва чак пръстчетата от кеф, докато яде. Увещавам го, че чушките на баба му са много по-хубави, че му предстои да пробва свинско със зеле и студена лимонада, испански хамон, турски куру фасул, а и правата върху циците на майка му са временни, все пак. След като се наяде, имаше малко кърма по брадичката, а на мен най-близо ми беше използваният памперс. След това нещо взе да съска зад гърба ми и успях да различа въпроса:
- Ти с какво го обърса, бе?!
Този въпрос го бях чувал, но винаги непосредствено преди това бях правил секс и се отнасяше за определени части от тялото ми. Дълбоко усъмнен в сексуалния подтекст на въпроса, реагирам светкавично, макар и неадекватно:
- Кое? - отговарянето с въпрос, никога не ми е носило успех, така че Росито взе да набира скорост:
- Не се прави на тъп! - фактът, че след 7-годишна връзка, тя продължава да си мисли, че се правя, но не съм тъп, ме поласка. Тя продължи с фалцет:
- С памперса го обърса, нали?! С ИЗПОЛЗВАНИЯ ПАМПЕРС?! Ти не си нормален, бе! Ти изобщо мислиш ли с тая глава?!
Да си мисли каквото ще, но съм достатъчно умен, за да разбера, че това са риторични въпроси, на които не трябва да отговарям. Най-добрата защита била атаката:
- Абе аз от външната страна нали съм го запечатал вече, да не съм тъп да го бърша по устата с насраната страна?
С поглед ми казва, че според нея съм много по-тъп и се надява никое от децата ни да не прилича на мен.
- Ти знаеш ли колко бактерии има там? Знаеш ли? И ти с целия си акъл бършеш бебето с него!!!
"Целият ми акъл", в момента, според нея е самотната ми мозъчна клетка, която толкова дълго не е виждала себеподобни, че също е откачила и си говори с топка като Том Ханкс в "Корабокрушенеца". Аз обаче си държа на моето:
- Какви бактерии, бе? Бебето сере вътре в памперса, а аз го обърсах с външната страна. Как да отидат там бактериите, те да не са бълхи да подскачат, а? Пък и не беше акало много, приличаше на петно от кафе, голяма работа. Аз знаеш ли с колко по-гадни неща съм се бърсал? Ми к'ви съм ял?
Тук вече започна да ме съжалява. Или май себе си съжаляваше, че ми е родила 3 деца и безвъзвратно е свързала живота си с мен. Опитът й от предишни спорове с мен я накара да преосмисли подхода си и примирено да промълви:
- Дай го тука и се махай!
Аз излизам от стаята и си отбелязвам повече да не бърша устата на бебето с използван памперс. Поне не пред жена ми.
Следващите няколко дни ще отговарям за хигиената и прехраната на другите две деца. От тях и бактериите бягат. Подготвям кускуса на котлона, паничките на плота, сиренето го измивам (сигурно и в саламурата е бъкано от бактерии) и сядам с кафето да чакам нападението, когато близнаците се събудят. Хрумва ми да си подготвя гласа, както правят певците преди концерт. Да се разпея и да раздвижа гласните струни, щото започвам да изпълнявам репертоара си веднага след като Те се събудят. Иначе изпълнението ми не е сложно, но изисква здрави бели дробове и гърло като бурия на печка. Еднообразен съм като ремикс, а най-често повтарям: "Елааа!", "Сприии!", "Нееее (там)! ", "Слеееез!", "Остави я\гоооо!" и др. Всеки би си помислил, че съм ядосан вокалист на дет метъл група с хемороиди.
Нашият блок е населен гъсто с гълъби, които живеят по терасите и парапетите. В радиус от 6 етажа и 8 тераси през деня, при нас няма гълъби. Страх ги е от звуците, които се носят от апартамента. Майките гълъбки плашат децата гълъбчета, че ще ги пратят на нашата тераса, ако не слушат. Набожните гълъби вярват, че при нас е адът на гълъбите и боязливо се кръстят от дърветата. Научили са се, че вечер е сравнително безопасно да спят около нашата тераса, но сутрин трябва да предвидят събуждането на близнаците, за да избягат навреме. Така, когато чуя паническия плясък на десетки криле знам, че Те ще атакуват в следващите 2 минути. Заставам в средата на хола, поемам дълбоко въздух, затварям очи и чувам гласа на Джон Сноу: "ЗИМАТА ИДВА". Моят глас и той да не остане по-назад самовглъбено се обажда: "Наш'те дали ще колят прасе тая година? ". Отърсвам се от тоя спам, защото в този момент бейбифонът оживява и започва оживена дискусия на междукошарено ниво. Тъй като обикновено се появяват в галоп с рогата напред, при шума на отваряща се врата, аз леко изнасям назад и застопорявам левия си крак, за по-голяма стабилност при сблъсъка с ударната вълна. Отстрани изглеждам като човек, който бута влак, но липсва влакът.
Двамата обаче ме изненадват с умерен тръст, като повтарят едно и също: "Ако, ако, ако...". Влизайки в хола, започват да обикалят в кръг и вдигайки децибелите, увеличават и скоростта. Накрая се чувствам като в ускорител на частици, с два насрани и заредени протона. С див рев уточнявам мястото и реда на почистване. Пренасяме гюрлутията в банята и започваме да отваряме пакетите. Това не е ако. Много повече е. И като количество и консистенция, не може да му кажеш така. "ако" е умалително, галено име на това, с което бяха заредили памперсите. И пак почиствам, полагам, загащвам... На минаване покрай спалнята, където жена ми кърми, решавам да поразведря обстановката, щото съм прочут с ведрия си и весел характер. Отварям вратата и й показвам съдържанието на произволен памперс и поднасяйки го към нея, тържествено обявявам:
- Ей т'ва е пълен памперс, ей тука има микроби, даже и без микроскоп се виждат, като калинки са, виждаш ли?
За нещастие не прецених добре разстоянието и памперса се оказа над главата на бебето. Дръпнах се рязко назад, но от инерцията нещо малко се отдели от памперса и цопна върху темето на сукалчето. Последното, което видях е, че ме гледа както се гледа пневмония в неонатология.
Сега стоя в хола, ръцете ми треперят, близнаците тъпчат кускуса на земята и май се мъчат да изкарат вино. Мисля си, ако денят се познава от сутринта, колко точно „акан“ ден ме чака. 7:15 е, а 21:00 е още по-далеч. Пуснах си Лу Рийд и той запя:
"Just a perfect day,
you made me forget myself... ".
Препоръчваме ви още:
