Автор: Траяна Кайракова

Това майките сме страшно нещо - цяла мафия или другояче казано Мамафия. Няма значение от кой тип сте. Ако сте от типа домакиня, децата и грижите по къщата са основни. Ако сте обаче милионерки или мъжът ви е такъв, към децата добавяме гледачка, маникюри, масажи, шопинг, фитнес и друго не се сещам. Откъдя-накъдя да се сещам аз, като навремето не срещнах милиардер, та да го направя милионер! Взех си едно обикновено момче, което да ме обича, и сетне станах майка и работеща жена. Не се оплаквам. Ама сега няма да ви разказвам житието и битието си, а нещо много по-интересно, а именно за нашата Мамафия.

Тя се заформи още в детската ясла, леко напъпваща все още, а после в детската градина избухна направо с пълна сила и помете всички, които бяха въвлечени в нея, доброволно или не. Няма начин и вие да не сте били в такава група, макар и за малко. Пък ако не сте били, сега да ви кажа за какво иде реч.

Първо и задължително след оставянето на децата е кафето. Всички са на групи, няма как – с когото ти е приятно, с него пиеш и пафкаш цигари. Оправяме храната, госпожите, таксите, игрите, рождените дни, консумативите, болестите. После кой какво е готвил, какво ще готви, на работа кой шеф е гадняр. Минаваме към битовите проблеми – плочки, кранчета, спукани тръби, мазилка, добри майстори и най-вече „огън да ги гори тия некадърници“, егати цените, дето праскат! Сетне последните модни тенденции, новите ботушки от мол-а, Черният петък в нета, сладкиши, баници, кексове, свекърви, съседки, готиният баща от трета група и каквото ни дойде на ума. Кеф си е, няма какво да крия. Жени, ако не поклюкарят сутрин, няма кога да е. Някакси се покачва адреналинът, настроението е на макс и денят ти тръгва от сутринта като на 100 грама твърд алкохол.

В последната група темите минават към училището. Леле, чакало се на опашки цяла нощ, госпожите се избират две години преди 15-и септември на детето, което ще е в първи клас. То я е жива дотогава госпожата, я не, ама така се говори. В туй училище такава, в онуй онакава, ами сега възпитателката, ами директорката – то пък една директорка! Тоз първи клас го дъвкахме една година. Добре, че в групата имаме адвокатка, пиарка, секретарка в общината, директорка на градина, бизнесменка, банкерка, учителка, счетоводителка, психоложка и психиатърка.

С дружни напъни и сили натъпкахме всички деца в първи клас. Кой доволен, кой не, ама почна се, няма накъде. То всичко хубаво, ама тия дечурлига са пръснати в училища из целия град. Като бяха в една градина, юрнем се и се хакнем в първото кафене, ама сега няма как. И веднага се намери решение. Като не може да е сутрин, един път месечно ще е - вечер, ама до сутринта!

Заведението е запазено само за нас. Цял месец сме събирали материал за приказване и една през друга почваме. Кой какви ченгели пише, що са толкоз смотани тия учебници, как всички наши деца са отличници /така си беше, не е хвалба/, коя госпожа е строга, коя е добра. Екскурзии няма в туй училище, ама в другото има - съдраха ни кожите от хоцкане, столът е отвратителен, даже в единия намерили муха във въздуха! На това му викам аз женско парти. Цял месец го чакаме и цяла нощ купонясваме. Добре, че мъжете ни са свестни, че досега да сме обсъдили развода на някоя от нас. И така още 6 години. Броите ли ги? От градината са 4 групи, значи 4 години, плюс още 6.

И сега вече идва заветният седми клас. Майкооооо, ужас! Коя е най-добрата госпожа по БЕЛ, пък коя е по математика, пък какви пари вземат, не е истина направо. 12 месеца туй дрънкахме. Кой как се справя на пробните, в училище как ги забиват тия деца с ниски срочни оценки бе, милост нямат! Ама зор си е туй! Всеки иска елитно училище, езици да се учат, хора да станат. Няма да ми ходят по анцуг „Адидас“ и джапанки с хавлиени чорапи! Минаха изпитите, поляхме ги. Излязоха резултатите, пак ги поляхме. Приеха децата, пак го поляхме. Да не си помислите сега, че сме алкохолички. Няма такова нещо! Търсим си повод да се съберем. После подкарахме 8-и, 9-и, 10-и, 11-и клас. Всяка година по 12 пъти събиранки. Смятайте ги, мене ми е слаб келя по математика. И така до оня ден.

Децата, то кви деца, вече бая големи парчета, станаха на по осемнадесет и разговорите смело потекоха в друга посока. Иде реч за гаджетата и секса. Нали не ви притеснява думата „секс“? И да нямате деца, все сте чували, нищо че някои ги е срам да я кажат, макар да имат по 3 деца. Кой има гадже, кой няма гадже, купонът почва. Вече е към полунощ. Оставете тия приказки за женски партита на по чаша вино. Туй е само по филмите. Дават го сигурно, щото изглежда някак си по-елитарно. Че всички да не пием вино? Подкарваме на уиски, ракия, бира, узо, кафе, водка, каквото ти душа сака. Мезета, салати, ядки, плодове, десерти и най-вече сладки приказки и смях до пръсване! Първа почва Ванчето:

- Момичета, ако знаете оня ден какъв ужас стана, направо се разлюлях.

Сега, да поясня, че дъщеря й ходи от 6 години с едно и също момче и са като скачени съдове. Тя се уби да се ядосва, че той много я командорел, не я пускал с приятелки, всеки ден висял у тях и т.н. Тя се ядосва, пък ний се подхилкваме. Ми Ванчето ходи с мъжа си 8 години и е още с него. Тя тъз круша да не ражда ябълки! Айде де!

- Значи, някъде към пет часа следобед оня ден, прибирам прането и го сгъвам. Мойта пак с гаджето се мотат някъде из апартамента. Сгънах аз дрехите и викам, чакай да ги оставя в детската, да си ги прибира после. Влизам, гледам лампата свита и святкам. Измушва се щерката под една завивка, а отдолу остава младежът. Изтървах коша с прането, на прибежки и заднешком се изстрелях от стаята. Направо лошо ми стана.

Тя се тюхка, ний насреща със залп от смях почваме да разследваме:

- Бе, Ванче, ти как тъй влезе, без да чукаш в стаята?

- Ми какво да чукам, бе хора? Пет следобед е!

- Аааааа, ти като млада секс все след 10 вечерта си правила, а?

- Правила съм аз, ама като нямаше никой у нас! То направо срамота!

- Ама чакай де! Те секс ли правеха? Или само се гушкаха?

- Бе вий подигравате ли ми се? Тъй се втрещих, че не видях нищо, фърлих коша и хукнах да се освестявам в кухнята с една бутилка вино.

Вече се хилим с пълно гърло:

- И какво? Освести ли се?

- Ба, още ми хлопа сърцето и ми държи влага.

Аз и адвокатката не сме разбрали и връщаме лентата назад:

- Ванче, ми ква й тъз лампа в 5 следобед?

- Ми лампа.

- Че що лампа пускаш, то е светло?

- Бе, хора! Щорите пуснати, нищо не се види, няма като прилеп да ходя из къщи.

- Ааааааа, ясно.

Аз не съм местен жител и продължавам да човъркам:

- Ми каква е тъз свита лампа?

- Ми свита, каква да е. Нали затуй святкам.

- Чакай де. Как я свиваш? Сгъваш ли я нещо?

- Нееее, угасена беше.

Ми тъй кажи бе, жено! Туй само в Южна България можеш да го чуеш – „Свих лампата и си легнах“. На бохча ли си я свила, на вързоп ли, хич не знае никой. Голямо разследване му ударихме, но съм убедена, че Ванчето вече ще чука и ще чака по 5 минути, даже да си е пред къщи и да отключва входната врата!

- Мацки, чакайте аз да ви кажа – подхваща Ленчето. - Мойта щерка има гадже от тая година. Естествено, че ще правят секс, ясна ми е. Къщата е голяма и те спят в детската. Ама тя пък е до спалнята. Добре, че сме с изолация и нищо не се чува през стените. Добре, ама банята е обща. Лежим си оная вечер с мъжа и към 11 чувам душа в банята. После още веднъж. Тъй – работата е ясна. Обърнах се към мъжо и му викам: “Айде, децата свършиха, сега сме ний наред“. - Ми няма да се блъскаме пред банята я!

Пукнахме се от смях.

Тук пак се включва Ванчето. Бе тя е уникална. Падаш от смях, само като я слушаш:

- Ние навремето, като се оженихме с моя мъж, живеехме със свекървата. Чакаме я да заспи, че тогава. Някой път ний заспивахме от чакане, ама както и да е. Като се роди синът, как го научихме не знам, ама нощно време ревеше като разпран. Кошарата тъй си мухляса. Само ако го сложим в средата между нас, тогава спеше цяла нощ, без да мръдне. Познайте къде правехме секс – на земята от вътрешна страна на леглото, че ако влезе някой, да не види. То кой някой – свекървището. Една вечер до късно имахме гости. Към 2 часа, разгеле, ги изпратихме и се застопорихме на земята. Таман в сюблимния момент и вратата се отваря, влиза свекървата с една чиния в ръка и вика: “Майка, ами вий ягоди не хапнахте, че ви нося…“ Как съм дръпнала шалтето на спалнята, как сме се покрили не помня, ама секс след туй нямаше!

- Бе, Ванчеееее! Не ви ли дойде на акъла да се гушкате на единия край до детето?

- Ми нали ви казвам, че много ревеше.

- Да де! Тъкмо ще го подрусвате и хептен ще го приспивате!

Корем ме боля, устата ми се разчекна, ама не спряхме дотук.

Мила почва да разправя за сина си:

- Моят и той си хвана гадже, ама нищо не казва. Те мъжките са тъй, с ченгел да им дърпаш думите и пак няма нищо да кажат. Минаха се два месеца, гледам го, че взе да се свърта вкъщи, не ходи като бесен по кафетата. Той няма да каже, ми чакай да питам неговия приятел. Я, кажи ти на леля си Милка, какво стана с тъз хубавица, дето беше гадже на Петьо. Зарязал я. Бре! Що тъй бе? Много скъпа била. Бе как скъпа бе, тя да не е проститутка с тарифа? Ей, краката ми омекнаха, косата ми сама се ондулира. Каква била работата мислите? Момата, като ходели на кафе, си поръчвала от скъпото, че със сметана “Бейлис“, че с не знам какви екстри, та бая скъпо излизала. Затуй се разтурила работата. Пък аз удар щях да получа.

Вече се съмваше, затуй прекратихме всички истории и се прибрахме при мъжете си да видим будни ли са, или да ги събудим…

Препоръчваме ви още: 

За мама - няма

Ужасен ужас

Мамешката мафия

Какво научих от майките на София