"Женска консултация", "Педиатричен кабинет" и кабинет "Измерване на детски сърдечни тонове" ще бъдат открити официално на 12 май.
В новото крило на болницата ще отвори врати и зала „Надежда“, в която освен събитията, които се организират в болницата, ще се провежда и традиционното вече Училище за бъдещи родители.
В деня на откриването са поканени бъдещите родители, които имат интерес, да посетят лекцията, посветена на кърменето с лектор акушерката Елена Василева. Своевременната подготовка за раждането и грижата за новороденото са ключът към това жената да се чувства уверена и спокойна в най-вaжната роля на живота си – да бъде майка.

За своите почти 4 години съществуване болница "Надежда" е посрещнала  над 270 хиляди пациенти, родени са над 6000 деца, стотици семейства са сбъднали своята мечта за бебе. 

Снимка: МБАЛ "Надежда"

 Автор: Валентина Вълчева

Пазаруването винаги е било един от най-популярните начини на жените за справяне с проблеми, терзания, страхове и дилеми. Без значение дали просто имаш нужда от нови обувки или ти предстои тежък развод, пазаруването е пътят да вземеш правилните решения. Или поне такава е идеята.

С малко условие: пазаруването трябва да е без деца. Иначе нещата рязко се променят и от терапия за душата се превръща в нещо от рода на "най-прекия път към ада". А аз, честно казано, определено не съм любител на екстремния шопинг. Дори напротив – обичам да се мотая, да зяпам, да се чудя... Така де. Обичах. Поради ред независещи от мен причини, понякога (често!) ми се налага да пазарувам в компанията на синчетата. И докато малият все още е контролируем, посредством каишките на детската количка и неспособността си да направи повече от четири крачки без да тупне по дупе, то големият... Да го кажем така! Благодарение на Престолонаследник №1 от известно време насам съм добила навик дори и когато съм сама, да профучавам през магазините в стегнат тръс, озъртайки се с налудничав поглед дали някой няма да метне в количката ми я пакет желирани бонбони, я кутия маршмелоу, я някоя друга подобна благинка, само от вида на която зъбите ми започват да се развалят, а обиколката на ханша да нараства с направо стряскащи темпове.

Промяната е била неусетна, аз самата я установих, чак когато едва не пернах една госпожа през ръцете, когато прекалено близо до мен се пресегна да вземе някаква консерва. Какво имам предвид ли?

Ами-и-и... Да вземем един типичен ден, в който съм била принудена да отида до един от двата близки хипермаркета в компанията на зверчетата. Трябва ми котешка тоалетна. Проблем първи, пакетът тежи 10 килограма. Проблем втори, аз съм с бебе в детска количка и едно подрастващо, на което в магазина са му слаби ангелите почти колкото на мен и се лепва с по едно WOOOWWW!!!... на почти всяка лъскава, пъстра, шумяща опаковка. Веднъж дори ми донесе пакет препарат за отпушване на тръби, искрено убеден, че точно това иска да му купя.

Изборът в кой магазин да отидем се свежда до едно простичко условие – от кой от двата ще успея да се измъкна най-бързо, евтино и без да изпадам в истеричен пристъп. Решението е взето и тръгваме.

По пътя до там, общо взето към десетина-петнайсет минути, водя преговори с Престолонаследник №1 да не ме излага и да не се налага да го смъквам със сила от щандовете. Да не си пъха главата в хладилниците за сладолед, за да гледа как от устата му излиза „паро”. Да не се опитва да набира телефона на татко си от пос терминала на касата. Да не крещи с цяло гърло при маркирането на всеки продукт към касиерката: „ПИИИП!“ Да не опипва всички донъти, докато си избира. Да не пъха в количката неща, които не съм одобрила, т.е. нищо... Сещате се, стандартните предупреждения, които така или иначе никога не се спазват.

- Разбрахме ли се, маме?

- Да.

- Обещаваш ли?

- Много ще се постарая!

Което в неговия речник се превежда като: „Обичам те и искам да ти помогна, но нали си ме знаеш?... Няма как да стане.”

Докато водя инструктажа, наум продължавам да си повтарям за какво съм тръгнала. Котешка тоалетна. Котешка тоалетна. Котешка тоалетна... Аз винаги съм била разсеяна. Случвало ми се е да откривам ключовете си в микровълновата, кецовете – във фризера, дистанционното на телевизора – в коша за пране... Обаче откакто родих две деца, съм станала направо затра. Докато изляза от хола и стигна до кухнята (не повече от 5 крачки), вече съм забравила за какво съм тръгнала. Тя и баба едно време беше така, ама към шейсетте си години. Предполага се, че аз още съм далеч от тях.

Котешка тоалетна. Котешка тоалетна...

Влизаме. Престолонаследник №1 хуква като отвързан право към щанда с шоколади и надава възторжен писък при вида на шаренията, царяща там. Още преди да съм видяла какво точно е предизвикало писъците, аз на свой ред кресвам с тона, познат ви от най-пламенните моменти на Хитлер:

- НЕ!!!

- Ама, мамо, може ли само...?

- НЕ!!!

- ... само ето това?

- НЕ!!! Достатъчно ясно ли го казвам или да обясня? НЕ!!!

С неподправено трагична въздишка той оставя шоколада и в пръстчетата му, почти като с магия, се появява кутия от познатите ми маршмелоу.

- Муцункициииии!...

Не питайте! Нямам представа защо ги нарича така. Едно време „муцункица” означаваше „целувка”. Защо е кръстил така тези бонбони не ми е известно. Явно е остатък от бебешкия период. На всичко отгоре, благодарение на интернет, е изпоомешал в главата си български, руски и английски, в резултат на което понякога от устата му излиза някаква непонятна триезична каша от типа на: „Я хочу это шарената коробка с бабочката, дето яде apple! Please!!!”(Майка ми като чуеше „бабочка”, все си мислеше, че за нея говори, докато не ѝ обясних, че това е „пеперудка” на руски.)

- Добре. Муцункици може, но само това! Нищо друго. О`кей?

- Я слышу, капитан мама! – отдава ми чест той, мята от разстояние кутията в количката върху брат си и хуква пак нанякъде.

Котешка тоалетна. Котешка тоалетна...

Извинявам се на Престолонаследник №2 от името на батко му и тръгвам да го търся между рафтовете. Междувременно той вече е успял да заеме нещо като изходната стойка в сумото точно пред един рафт с водка. Затаявам дъх, очаквайки апокалипсиса, но вместо това той ме поглежда с блеснали очички и казва:

- Я хочу от тая вода.

- Не, не хочеш от тая вода точно! – уверявам го, докато го влача настрани от стъкларията.

- Посмотри колко е чиста!

- Да, тройно рафинирана. – мърморя.

- Какво?

- Нищо.

Пътьом не устоявам на изкушението и грабвам два пакета стафиди с шоколадова глазура. По дяволите талията! Има време за диети. Освен това, ако изкарам повече от три дни без шоколад, ставам същинска Злобара Демон. Да ми е мирна къщата, ще преживея тия десетина килца отгоре.

Котешка тоалетна...

По пътя ни кам заветната цел са хладилниците със сладолед.

- Мамоооо, я хочу мароженое! Ей това шоколадовото!...

- НЕ!!!

- Защоооо?...

- Студено е.

- Да де. Нали е мароженое?

- Навън е студено. Навън!

- Ама на мен ми е топло...

Вместо да обяснявам, съвсем непедагогически го хващам за качулката на якето и го помъквам. Извинявам се, ама нямам нерви да съм педагог петнайсет часа дневно, седем дни в седмицата!

Следващо препятствие – плод и зеленчукът. Моето по-голямо чудо иначе признава само банани, пъпеши и ягоди, но тук изведнъж решава, че ужааасно му се яде патладжан, моркови и/или цикория например. Съответно той влачи и хвърля в количката при брат си, аз вадя и връщам по местата.

Откарваме така около две минути, след което прекратявам играта с една просъскана неприкрита заплаха за целостта на ушите му, ако не престане.

- Ти си лоша мама! – кресва той и ми тропва с крак.

- А ти си лош Коко! – кресвам аз и му тропвам с крак.

Край нас една жена едва не припада от смях.

Я, краставици на промоция! И двамата ги обичаме, така че тук имаме консенсус. Успяваме да постигнем сделка и за парче кашкавал, кутийка топено сирене и още няколко кулинарни изкушения.

Хляб! Сещам се, че нямам хляб вкъщи. Коко този път е услужлив и ми донася цели три. Връщаме заедно два от тях на стелажа. Разбира се, според него точно тия двата са по-хубави. Връщаме се да заменим вече взетия с един от по-хубавите. Мразя да ми мрънкат! Крещете, бийте се, само не мрънкайте в мое присъствие! Озверявам!

Почти към касите са рафтовете с козметика. Налага ми се да упорствам, че не, нямаме нужда от боя за коса, въпреки че какичката на опаковката наистина е много хубава; не, не ни трябва парфюм от 68 лева; не, точно сега няма да купуваме лентички за обезкосмяване на интимни части, бебешко плажно мляко (април е, за Бога!) и крем против бръчки за дами от възрастова група 55 +.

Почти сме стигнали до касите, когато помощникът ми внезапно се изцъкля насреща ми и обявява:

- О, забравих нещо!

И се е изпарил нанякъде по-бързо, отколкото мога да изстрелям дежурното „НЕ!!!“ Хуквам след него, пързаляйки се по проклетите плочки. И то поне да бях Албена Денкова, но не. Мечка на лед виждали ли сте! Ако не сте, ей ме нá – вижте ме! Защо във всички хипермаркети облицоват пода с тия адски плочки?...

Но в момента нямам време, сили и желание да се замислям над такива екзистенциални въпроси относно битието.

Настигам го чак при ядките, откъдето е грабнал и отчаяно стиска пакет белен слънчоглед. По погледа му разбирам, че очаква да направя опит да му го отнема и е решен да брани плячката си на живот и смърт.

- Искам го! – отсича този път на чист български.

- Добре бе. Взимай го и да се махаме!

Готова съм на много по-големи компромиси точно сега, само и само да се измъкнем от тук час по-скоро. Той ме поглежда с неприкрито недоверие, допускайки някакво коварство от моя страна, но прави няколко несигурни крачки след мен.

Точно тогава отнякъде се разнася кански писък, който (ако трябва да цитирам Алф) ми действа така, сякаш през мозъка ми минава товарен влак с триони на колелата.

- Мамка му! – изстрелвам преди да се усетя.

Зарязала съм бебешката количка в другия край на магазина и малкият не е доволен явно. Грабвам големия за ръка и го помъквам тичешком натам. След няколко не много артистични подхлъзвания от моя страна и две падания от негова, се добираме до брат му, който ни гледа с осъдително присвити вежди. Има право детето!

Влачейки Коко с една ръка и бутайки количката с другата, минаваме през касата, без този път да разбъзикаме пос терминала, без да откъртим вратичката и без да сме наръфали лентата за стоките, за да видим дали е вкусна.

Плащам, подбирам си домочадието и се измъкваме навън. Април е, както казах, не е кой знае каква горещина, но съм плувнала в пот. Поемаме към къщи, големият щастливо подскача покрай мен с пакетчето семки в ръце и си тананика: „А нам всё равно, а нам всё равно, пусть боимся мы волка и сову...”

Някъде по средата на пътя се плесвам по челото.

По дяволите! Забравих да купя котешка тоалетна!...

Как да сприятелите детето с парите можете да прочетете тук, а какво е да пазаруваш с Дева ще разберете от този текст.

Автор: Джули Ликот-Хаймс
Откъс от книгата „Как да отгледаш възрастен: освободи се от капана на свръхродителството и подготви детето си за успех“

Ако искаме децата ни да имат шанс да оцелеят в света на възрастните без „пъпната връв“ - мобилен телефон за връзка с родителите (дежурното решение за всеки проблем), ще им трябват няколко базови житейски навика.

В това е смисълът. Ние трябва да знаем, че те могат да се справят. Как се постига тази самостоятелност? Не можеш да предложиш на другиго навици да оцелява. Ако ние не подготвим децата си за неизбежния момент, когато ще им се наложи да се грижат за себе си, ни очаква болезнено пробуждане. Да, в дългия списък от неща, които са необходими за успеха им, е сложно да се намери място и време и за житейски уроци. Но ние сме длъжни да им ги предложим. Искаме ли децата ни, формално вече възрастни, но все пак деца, които постъпват във ВУЗ или започват работа, да са безпомощни пред най-елементарния ангажимент? Нима единственият изход е да позвънят на мама или тате, за да решат проблема си?

На базата на собствените ми наблюдения като декан, а също и на съветите на родители и колеги от образователната сфера, ви представям няколко практически навика, които порасналите деца трябва да усвоят до постъпването си в университет. Ще ви посоча нещата, които им пречат да вземат живота в ръцете си.

1. 18-годишните трябва да умеят да разговарят с непознати – преподаватели, декани, консултанти, хазяи на жилището, в което живеят, продавачи, HR-мениджъри, колеги, банкови служители, медицински работници, шофьори, майстори.

Защо това е проблем?
Докато порастват, ние учим децата си да не разговарят с непознати, вместо да им помогнем да овладеят значително по-сложния навик - да отличават добрите от лошите. В резултат, децата не умеят да приближат до непознат, възпитано да установят зрителен контакт с него, да го помолят да им помогне или да се посъветват. А това ще им е много важно, когато пораснат.

2. 18-годишните трябва да могат да се ориентират в университета, в града, където преминава стажът им или там, където работят или учат.

Защо това е проблем?
Ние возим и придружаваме децата си навсякъде, дори ако сами могат да стигнат до автобуса, да изминат разстоянието на велосипед или пеша. Затова те дори не знаят пътя от едно място до друго, не могат да изберат маршрута си и да се справят с транспортния хаос, не умеят да планират и да реализират плановете си.

3. 18-годишните трябва да умеят да се справят със задачите си, с работата си, със спазването на срокове.

Защо това е проблем?
Ние постоянно напомняме на децата си кога трябва да са готови с някакъв проект, кога да учат уроците си, понякога просто правим това вместо тях. Затова те не знаят как да подреждат приоритетите си, да се справят с по-голям обем работа и да се вместват в поставени срокове, без непрекъснато да им се напомня.

4. 18-годишните трябва да умеят да вършат домакинска работа.

Защо това е проблем?
Ние не сме особено настойчиви, когато искаме децата да ни помагат в домакинската работа. А и покрай много им ангажименти с уроци, извънкласна дейност и спортни занимания им остава твърде малко време. Затова не знаят как да водят самостоятелно домакинство, да следят собствените си потребности, да уважават нуждите на другите и да дават своя принос за общото благополучие.

5. 18-годишните трябва да умеят да се справят с междуличностни проблеми. 

Защо това е проблем?
Ние се намесваме, за да разрешаваме споровете им, да ги успокояваме, когато са разстроени. Затова те не знаят как да се справят в подобни ситуации и да разрешават конфликти, без нашата помощ.

6. 18-годишният трябва да умее да се справя с обема учебни знания или с натовареността на работното си място, с конкуренцията на останалите, с изискванията на преподаватели, шефове и т.н.

Защо това е проблем?
В такива ситуации ние сме винаги насреща – довършваме проектите им, даваме им отсрочки, разговаряме с хората, от които зависи оценката на детето. Затова то не разбира, че в живота не всичко се получава както му се иска, и че не всичко може да бъде наред, ако не се намесят родителите му.

7. 18-годишните трябва да могат да печелят и да харчат парите си разумно.

Защо това е проблем?
Децата не познават истинската стойност на парите. Те получават от нас средства за всичко, което пожелаят, и обикновено не се нуждаят от нищо. Не формират у себе си чувство за отговорност за изпълнението на ангажимент, нямат чувството да отчетност за свършена работа пред шефа си, който не е длъжен да ги обича, не знаят стойността на вещите и не могат да управляват финансите си.

8. 18-годишните трябва да умеят да рискуват.

Защо това е проблем?
Ние им проправяме пътя, изглаждаме неравностите му, не ги оставяме да се спънат. Затова децата нямат разбирането, че успехът идва само при тези, които опитват, претърпяват неуспехи и опитват отново (защото са упорити) и при тези, които са устояли на изпитание (защото са издържливи), а това са умения, които се формират, когато се бориш с неуспеха.

Децата трябва да могат да правят всичко това, без да звънят на родителите си непрекъснато. Ако им позволите да го правят всеки път, когато имат незначителен или сериозен проблем, те няма да усвоят тези жизненоважни навици.

Материала подготви Янка Петкова

За автора:
Джули Ликот-Хаймс е майка на двама тийнейджъри. Учила е в Станфордския и в Харвардския университет. В продължение на 10 години работи с първокурсниците в Станфорд. Тя е автор на текстове за хиперопеката и на теорията за родителите „хеликоптери“. Книгата й „Как да отгледаш възрастен: освободи се от капана на свръхродителството и подготви детето си за успех“ (How to Raise an Adult: Break Free of the Overparenting Trap and Prepare Your Kid for Success) е сред бестселърите на Ню Йорк Таймс.

Как да общувате ефективно с порасналите си деца можете да прочетете в тази статия, а каква е рецептата за оцеляване сред тийнейджъри можете да видите тук

Баща не можеш да станеш за един ден. Потвърждават го безброй нелепи истории, които майките си разказват от ухо на ухо… и от поколение на поколение.

Бременна съм, събуждам се в 5,30, усещам, че водите ми изтичат. Бутам мъжа си:
- Светни лампата, струва ми се, че водите ми изтекоха!
Той светва, поглежда ме и казва:
- Да, май си права – после ляга пак и ме пита:
- Да угася ли вече лампата?

*********

Таткото пристига в родилния дом да види новородената си дъщеря. Взема я на ръце, дълго я разглежда, после казва:
- Гледай, тя си отваря очите! А аз мислех, че като при котетата ще се отворят чак след седмица!

*********

Таткото разглежда новородената си дъщеря, изведнъж пребледнява и казва:
- Това дете няма да може да ходи!
- И защо така реши? - пита майката. 
- Виж какви за му кръгли петичките, не като нашите, тя няма да може да стъпва на тях!

*********
Мъжът ми присъства на раждането. Много дълго време след това се дивеше и разказваше на приятелите си:
- Представяш ли си, сложиха я на гърдите на майка й и тя веднага засука. Аз мислех, че ще се наложи да я уча…

*********

В родилния дом поискаха мъжът ми да отскочи до магазина и да вземе сапунерка за детския сапун. Излезе, дълго време го нямаше. Накрая пристигна с празни ръце и казва:
- Няма детски сапунерки, има сапунерки само за възрастни.

*********

Мъжът ми ще идва на посещение и звъни да попита какво да ми донесе. Казвам му какво ми е необходимо и подчертавам, че се намира в средното чекмедже на гардероба в спалнята. Пристига следобед:
- Скъпа, не намерих, това, което поиска, затова ти нося цялото чекмедже.

*********

Една жена от съседната стая чака посещение от мъжа си. Гледа през прозореца и вижда, че той се задава с мотора:
- Мъжът ми е тук! Всеки момент ще се качи!
Младият татко обаче го няма никакъв. Минава половин час, започваме да се притесняваме всички. Най-накрая пристига. Тя го пита защо толкова време се е забавил, решила, че охраната не го пуснала, а той казва:
- Идвам от работа. Панталоните ми са изцапани, затова отидох до магазина да си купя нови.

Млад татко в деня на изписването на дъщеря си, гледа как жена му и тъщата се надпреварват да носят детето и казва:
- Добре де, защо не я пуснете на пода малко да си попълзи?

*********

В деня на изписването се обаждам на мъжа си и му казвам:
- Всички документи са при мен, ела да ни вземеш в 12.
Той ми отговаря:
- О, днес няма да мога, хайде да го отложим за утре! – и затвори. Аз онемях. После се оказа, че по това време е имал съвещание и дори не разбрал кой го търси. Все пак ни взе.

*********
Мъжът ми веднъж направо ме изуми със своята неосведоменост. Неонатологът обясняваше как да обличаме сина си, като го извеждаме на разходка. Накрая каза:
- Когато сте навън, за да не измръзва, докосвайте по-често нослето му.
На следващата разходка мъжът ми за 10 минути сигурно 15 пъти пипна нослето на малкия. На 16-ия път го питам защо прави това, а той ми отговаря:
- Нали лекарят каза да го пипаме по нослето да не замръзне!
После ми обясни, че уж новородените имали някакъв специфичен рефлекс…

*********

Нашият татко, когато малкият беше на 5 месеца, му четеше учебника си по ядрена физика. Малкият заспиваше за пет минути.

*********

Мъжът ми подари на малкия футболна топка… когато навърши един месец.

*********

Когато дъщеря ни навърши един месец, трябваше да отида до поликлиниката, за да й занеса изследванията. Предишната вечер дълго обяснявам на таткото къде ще ходя и защо. Рано сутринта грабвам още топлото контейнече и го будя:
-  Аз тръгвам!
Той скача от леглото и пита:
- Къде? В поликлиниката! А ще се върнеш ли?

*********

Едната баба подари на детето комплект дрънкалки. Таткото беше обхванат от мания всичко да стерилизира. И за 15 минути свари дрънкалките, които станаха напълно неизползваеми. А заедно с тях беше сложил и другите, които бяхме купили по-рано. Така детето остана без дрънкалки.

*********

Когато Боби беше на три месеца, лежи и плаче. Баща му го приближава: „О, ами ти си целия мокър, напишкал си се и си мълчиш…“

*********

Слагам детето в креватчето и казвам на баща му:
- Наблюдавай детето и като се събуди - извикай ме!
Беше ми дошла приятелка на гости и седнахме да изпием по чаша кафе. Само да вметна, че преди това бях накърмила бебето, но не успях да го уригна. След няма и минута таткото влиза при нас разтревожен:
- Веднага звъни на Бърза помощ! Детето е с епилепсия!
Втурвам се в другата стая… малката повърнала малко мляко.

*********
Отивам до магазина и давам инструкции:
- Ако малкият се наака, смени пелената.
На което таткото отговоря:
- Защо не я смениш още сега?

*********

Дадохме детето на ясла. Винаги аз го водя, но един ден се откри историческа възможност да го заведе таткото:
- Добре като отида там, как да го предам?
- Ами как, отиваш, сваляш му якето и го предаваш на възпитателката.
- Просто така? А не трябва ли нещо да подпиша някъде?

*********

Таткото отива за пръв път в яслата да прибере дъщеря си. Оказва се, че децата още спят. Възпитателката била заета с нещо и го помолила да я събуди и да я преоблече. Детето се прибра вкъщи с чужди пантофки, с панталонките на едно момченце и суитшъра на приятелчето си. Много били столчетата наоколо и човекът не можал да се ориентира кои дрехи са на нашето момиченце.

*********
Помолих мъжа си да сложи малкия, да спи на обяд. Детето заспа, по някое време влизам в стаята и виждам, че е с обувките:
- Защо си го сложил с обувките?
- Аз като ти казвам, че не те бива да даваш инструкции. Ти за обувките нещо каза ли ми? 

*********

Днес нашият татко се прибра след работа, извади малкия, който беше заврял единия си крак в саксията с палмата (за стотен път) и му казва: „така не може“. После тъжно поглежда как Дребният отново се хвърля към саксията и констатира: „Цял ден му повтарям едно и също…“

Материала подготви Янка Петкова

Размислите на един млад татко можете да прочете тук, а това са 15 доказателства, че мъжете не порастват. Защо всички луди семейства са луди по своему можете да разберете тук.

Никой не се е родил научен на нищо. Учим децата си да ходят, говорят, пишкат, където трябва… и какво ли още не. В един момент, в тези усилия се включват и образователната система или уроците по танци, френски, джиу-джицу, футбол, рисуване… Тогава защо масово оставяме децата си да започнат до водят сексуален живот, без да знаят какво ги очаква?

На северозапад от България това се случва чрез здравно и сексуално образование като задължителна част от училищната програма от първи до дванайсети клас. Започва се с хигиена и се стига до отговорно родителство. Освен превенция на насилие, предпазване от нежелана бременност и сексуално предавани инфекции, то включва и много други умения, полезни в най-различни области от живота. В момента, там където го има, се обмисля ъпдейт на темите с такива като „безопасност в интернет“ и „разлики между порното и секса в истинския живот“.

И докато по света правят 3D модели на клитор, с цел използването им в тези часове, създават страхотни анимационни герои, подходящи за различните възрасти, които да предават посланията за безопасен секс, толерантно и отговорно поведение така, че децата да ги чуят и след това наистина да ги използват, тук дори няма здравно и сексуално образование в училище.

Към това добавяме, че в българското семейство това са теми табу. Разговорите се водят, трудно, неловко, късно…, ако изобщо има такива. През тази учебна година, ние, от Loveguide, направихме часове по здравно и сексуално образование за близо 3000 тийнейджъра от цялата страна – в Шумен, Враца, Ямбол, Орешене, Енина, Дупница и къде ли не. Във всеки клас питаме: „Колко от вас си говорят вкъщи с някой възрастен за секс, връзки и отношения?“ - Едва 2-3 деца вдигат ръка.

Резултатите са еднозначни – България е на първо място в Европа по брой бременности на момичета от 14 до 19 години, всяка четвърта жена у нас е жертва на сексуално насилие, нивата на сексуално предавани инфекции са много високи.

Не можем да разчитаме, че скоро нещо ще се промени в образователния план. Затова ние, като родители, с цялата грижа за здравето и щастието на децата ни, трябва да започнем да говорим по тези теми. Спокойно, открито, честно, с истинските имена на нещата. Разговорите с тийнейджърите не се случват във вакуум. Когато първият такъв е, след като тя вече има цикъл, той вече е спал с момиче или недай-си-боже е ударил или забременил момиче, вече е късно. Информацията трябва да предшества събитието. А най-трудното е да изградим такава връзка с децата си, че тези теми да влязат съвсем естествено и плавно в нашите разговори с тях и то навреме, с цялото доверие на света, че (засега) те ще получат най-качествената информация вкъщи, от нас.

За нас, като обучители, отново най-трудното е подходът към тези деца, така че те наистина да ни чуят, да разберат това, което им казваме, да го осмислят, запомнят и след това приложат на практика.

На тях толкова много им се говори и имат толкова много въпроси (спомнете си какво ни е било на тези години), че само чакат някой да застане с цялото си знание и спокойния си открит, откровен и позитивен подход и да проведе тези разговори. Да го направи достъпно и атрактивно. Заради начина, по който се учат днес децата, направихме и канал в YouTube – LoveGuide – в който всяка седмица има нов епизод: „За мокрите сънища“, „Как да разбера дали ме харесва“, „Ами първата среща?“, „Митове за девствеността“, „За сексуално предаваните инфекции“, „На лекар – изключително важно за момичетата“ и много други. Съвсем спокойно може да го предложите на тийнейджърите си. Или пък да ползвате ето този наръчник – почти за всички теми, които са на дневен ред на тази възраст. Много по-изчерпателно – в над 300 поста – имаме информация тук. Можете и да кажете на учителите на вашите деца да ни поканят да направим „Час по здравно образование“ в удобно за тях време – напълно безплатно до края на учебната година, където и да се намира училището. 

Кога и как да започнете тези разговори можете да прочетете в Имало едно време секс, а как да говорите по темата с тийнейджъра вижте тук.

Автор: Ина Зарева

Ако Кръщенето за вас е само повод:

- да спретнете купон след сухия период от раждането;

- да покажете на всички колко гръмогласно е детето ви;

- да му го върнете тъпкано за безсънните нощи;

- да поизстискате богатите си лели;

- да преброите роднините;

- да угодите на бабите,

то следващият текст не е за вас.

Обаче, ако сте решили един вид да се споразумеете с Бог: „Ти ми прати това ревливо, инатливо и неспящо бебе, дай поне да си разделим разноските!“ - то добре е да знаете кое как.

Първата стъпка е да родите детето. Разберете  се за религиите с баща му предварително – най-добре преди създаването, в краен случай между контракциите – за да знаете кой Бог да викате, все пак.

Втората стъпка е да изберете кръстник. В Православието, кръстникът е духовен родител на детето и той, а не биологичният създател, отговаря за всичките му избори и действия пред Бог. Добре е да изберете човек, на когото детето ви наистина ще може да разчита. За предпочитане е да е от същия пол, за да имат по-силна емоционална връзка. В добрия случай, ако не превръща тикви в каляски и мишки в коне, кръстникът трябва да може да превърне изгубеното в превода на живота дете в мислещ, разумен и отговорен човек.

Ако сте семейни, логично е кръстник да стане някой от кумовете или техните деца. Кумовете също се водят ваши духовни родители, така че ако сте ги избрали на купон, обилно полят с изкушения, да знаете, че те вече няма да ви пускат там. Или поне не би трябвало.

В този смисъл има няколко ограничения за отношенията с кумовете и кръстниците: не се разрешава сключване на брак между кръстник и кръщелник, както и между кръстник и родителите на кръщелника му. Родителите на детето и свещеникът, който извършва тайнството, не могат да бъдат кръстници.

Третата стъпка е да решите на каква възраст ще кръщавате детето. За да не е стресиращо преживяването се препоръчва или да е съвсем малко бебе, или достатъчно голямо, за да разбира и да не се страхува.

Четвърта стъпка е да изберете ден за събитието. Важно е да се знае, че за разлика от Венчанието, например, за Кръщението няма забранени периоди от годината. Може да се направи във всеки един ден.

Ако искате да се чувствате като в сватбите на Муун, може да изберете важен християнски празник и да отидете в най-големия храм или манастир. Така детето ще сподели купела със светена вода с още двадесетина посестрими и събратя в Христа.

Ако целите да направите един съкровен семеен празник – изберете съвсем обикновен ден от календара.

Пета стъпка е да изберете храм. Кръщенетата в Александър Невски са забранени, но дългогодишни, емпирични проучвания доказват, че в него има точно толкова Бог, колкото и в малкия параклис в края на селото. Представяте ли си?!

Добре е да изберете храма, който вие посещавате. Както и свещеник, с когото се познавате.

За Светото Кръщение се издава Кръщелно свидетелство, което е официален документ и се признава във всички православни и католически църкви по света.

Таксата за Кръщенето варира в различните храмове. В някои от тях се предлагат по-пищни ритуали, включващи още един свещеник, хор, украса и пр., от което се получават и по-големи суми. Никой не би трябвало да откаже кръщене на човек, който няма възможност да заплати каквато и да била такса.

За Църквата, Кръщението е духовно раждане и логично се извършва един-единствен път в живота на човек от православен епископ или свещеник.

Основните елементи от ритуала на Тайнството са:

Водата - пречиства и освещава. Потапянето в нея символизира раждането на нов човек.

Елей (осветено олио или зехтин) - символ на изцерение, помирение и радост.

Свето Миро - символ на изобилие и защита от зли сили. Съставено от дървено масло, бяло вино от грозде, маслинен елей, смирна, канела, благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и есенции. Съставките му могат да стигнат до 57 на брой. Приготвя се много рядко – веднъж на десетина години в седмицата преди Великден, като варенето му продължава три дни и в него участват само духовници.

Подстригването на косата е символ на покорство и жертва.

Обличането на нови светли дрехи символизира получаването на нова човешка природа, чийто живот трябва да бъде чист и светъл.

„Отричаш ли се от Сатаната?“ (или Атанаса, както казва синът ми) - е въпросът, който свещеникът задава три пъти на кръщаващия се и той, или кръстникът вместо него, трябва да отговори: „Отричам се!“

Ясно е защо се прави това. Можете да гледате в упор свекървата или тъщата по време на диалозите. И за всеки случай, да я поръсите със светена вода. Ако не се изпари със съскащ звук, значи няма страшно!

Някои деца плачат силно, но това не означава, че имат много дявол или лошотия. Нито, че свещеникът ги боде, докато ги помазва.

Според свещеници, няма случай на дете, разболяло се след Кръщене, какъвто и да е бил сезонът.

Какво и защо да носите:

Акт за раждане на детето – защото това е официален документ в България и данните от него се преписват в Кръщелното свидетелство. Не може да впишете нито друго име, нито друг баща. Пробвано е многократно.

Кръщелно свидетелство на Кръстника – защото това е официалният документ на Църквата, че човекът, ако не ревностен, е поне християнин.

Две кърпи – голяма и малка. Голямата е, за да се увие детето в нея и тя да попие осветените вода, елей и миро. Добре е, да се запази и да не се пере.

Малката е за ръцете на свещеника.

Сапун – свещеникът измива символично ръцете си, в знак на недостойнството и смирението му да извърши това голямо Тайнство.

Китка от здравец, чемшир, цвете – да е здраво, силно, прекрасно детето, като цветята в нея.

Пита/сладки/бонбони – черпят се гостите, за да е сладък живота на детето.

Кръщението е толкова важно за човека, според Църквата, че въпреки многобройните елементи и техните символи, се допуска всеки християнин да може да кръсти друг човек, който е в смъртна опасност. Достатъчно е само да го поръси с вода и да изрече определени думи. Впоследствие свещеник може да довърши Кръщението, но във времена на войни, смъртоносни епидемии и природни бедствия, тези Кръщения били доста честа практика.

Вярва се, че в момента на Кръщението, човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.
И тези снимки на Ивелина Чолакова, вероятно доказват точно това.

Какъв е ритуалът в други страни межете да прочетете в Моето голямо лудо гръцко кръщене.

Автор: Милена Макавеева, логопед

Втората година от живота на детето е период, който в литературата е описван като „сензомоторен“, тъй като движението и стимулирането на сетивата са необходими условия за оптимално развитие. Това е време на активно изследване на средата. Малкият човек открива триизмерното пространство, склонен e да преминава през определени препятствия, за да достигне до целта си. Налице е избирателност към определени играчки, най-атрактивни са тези, които са ярки, движещи се, или издаващи звук. Детето става изобретателно в опитите да привлече вниманието на близките и да въвлече някой от тях в съвместна дейност. Интересува се от „работите“ на възрастните или на децата около себе си, и пресъздава част от тях в играта си. Вниманието на малкото дете е неустойчиво, но тенденцията е то да се насочва към онези действия, които носят определен интересен и бърз резултат. Открива функцията на предметите от заобикалящата среда, а също и това, че някои действия променят обектите – свършило е млякото в купата и тя е празна, крачетата са мокри, след като е изляло водата от чашата върху тях, блузата е мръсна, защото си е избърсало в нея ръцете, с които е бъркало в калта и т.н. Това е важен опит, който ние като родители е необходимо да предоставим. Посредством него, децата се научават да правят причинно-следствени връзки между действията и събитията. Полага се началото на символната игра, разбира се, в много опростен формат, но може да се наблюдава поведение „наужким“, като например: как тате говори по телефона или как мама слага бебето да спи. Детето развива своите комуникативни способности, разбира повече от езика на възрастните и увеличава активния си речник. 

Ето предложения за типове дейности, игри и занимания, които са подходящи и стимулиращи развитието в този период:

Цел: движение, изследване на средата посредством тялото, достигане на обект с промяна на позицията на тялото.
Това е важен сегмент за втората година от живота на детето, тъй като в нея движението е водеща дейност. В наши ръце е от една страна – да осигурим безопасна среда за изява, от друга, да направим движението целево, смислено, за да може да се повтори след време самостоятелно от малчугана, в търсене на интересния ефект, който ние сме заложили в началото.

- използване на детски съоръжения навън – пързалки, люлки, катерушки, тунели, при които се изисква различен моторен модел. Детето наблюдава другите и има желание да имитира действията им, важно е да демонстрираме нужните движения и да предоставим възможност на мъничето да опита, като го окуражаваме и постепенно във времето оттегляме асистенцията си. Деликатен е моментът с намирането на баланс между желанието на малките за самостоятелност и нашия усет за безопасност, но трябва да спомена, че не е редно да изземваме инициативата им. Това би им дало послание, че не се справят достатъчно добре, че да ни се харесат, и би се отразило на желанието им да опитват трудните неща.

- люлките и съоръженията, създаващи вестибуларна стимулация са препоръчителни, известна е връзката между този вид стимулиране и развитието на слуховото внимание, особено важно в следващите години за ученето.

- игрите, провокиращи баланс на тялото също са подходящи - ходене по различни по големина и плътност възглавници, придвижване по пясъчната ивица на плажа по боси крачета и др.

- възможно е въвеждането на кола за отбутване с крачета, с която мъничето да се придвижва, да се научи да управлява, завива, спира, отчитайки промените в релефа и движението около себе си.

- интересни за малките са вече и тези катерушки, съдържащи повече от едно предизвикателство, например комбиниращи качване по стълба, пропълзяване в тунел и спускане по пързалка. Промяната в позицията на тялото е важен адаптивен отговор, който се изработва на момента спрямо условията и е насочен към желаната цел, а това са базисни умения за стимулиране на моторното планиране у децата.

- добре е да се въведе игра с топка навън, като в началото е препоръчително тя да е голяма и да се търкаля (ако играта е в седнало положение) към детето и съответно то да я бута към партньора обратно. В края на периода се очаква мъничето да може да хвърля топка по посока на възрастния, ако е голяма, с две ръце отдолу нагоре, ако е малка – с една ръка отгоре, а също и да се опитва да я хване. Тази наглед елементарна игра е прекрасен начин да се стимулира зрително-моторната координация, изключително важна за развитието на детето.

- игри с пясък и вода, при които детето да трупа сетивен опит.

Цел: развитие на манипулативни и конструктивни умения:

Кула с рингове: алгоритъмът на играта включва това кръговете да бъдат последователно извадени, разгледани и прибрани обратно на основата, като в началото детето не може да прецени големините. Вие трябва да назовавате и да помагате на малкия човек да опипва и сравнява ринговете. Не е добре да бъдат изсипвани с обръщане на кулата, вместо изваждани един по един.

Чашки/ кубчета, които се прибират една в друга: с тях детето може да експериментира с големините. Не му отнемайте тази възможност с подаване на следващото по ред, нека то го открие през опита си. С тази играчка можете да се занимавате по много начини: да строите кула, да прибирате едно в друго (от голямо към малко) или да скривате малките с големите, обърнати с дъното нагоре, да криете малка играчка под една от две чашки и малчуганът да я търси и намира.

„Низанки“ - най-лесният вариант е дъска с няколко стълбчета с кръгла форма и разпределени в основните цветове кръгчета. При тази игра има един тип манипулиране при подреждането и внимание при сортирането на цветните кръгове. По-усложненият тип игра изисква въртене на ръката при прибирането, тъй като стълбчетата на основата са с различна геометрична форма - триъгълник, полукръг, квадрат и т.н. Детето трябва да гледа и усети при кое завъртане ще прибере съответните форми.

Сортери - добре е в началото те да бъдат основните геометрични форми - кръг, триъгълник, ромб и т.н. От малчугана се изисква да съотнесе форма към съответния отвор, за да прибере всички части. Играейки и отработвайки това умение се подобрява пространствената ориентация, която е важна за „бъдещо ползване".

Пъзели с дръжки - началните, които се въвеждат, са на безцветна дървена (триъгълна или правоъгълна ) основа, с малко части и с големи дръжки. Изискването към детето отново е да съотнесе формата на отделната част към тази на дървената основа. За най-малките деца са подходящи и т.нар. „музикални" пъзели, при които отделните части са с изобразени животни и при прибирането им се чува звукът, който издават. Следващите пъзели, които се въвеждат са с по-голяма основа, отново безцветна и респективно с повече части, а най-сложните са на цветна основа като фон. Те са предназначени за възраст 18-24 месеца и са подходящи и за назоваване и разказване на изобразеното.

Игри с пресипване - малчуганите експериментират с това действие в пясъчника, в банята и на брега на морето. Можете да се упражнявате с пресипване от една чаша в друга на различни семена или да дадете на детето лъжица и така да подобрите зрителномоторната му координация, контрола на ръката, стабилизирането на по-добър захват.

„Шиене наужким“ - тази игра е подходяща за края на възрастовия период. Добре е в началото връзката, на която се пришиват отделните елементи, най-често, да е с фиксиран твърд край, за да е улеснено детето. На нея се нанизват различни геометрични фигури или животни. Играта подобрява координацията между двете ръце и фината моторика.

Конструктор – добре е в началото да бъде с големи елементи, които лесно се сглобяват и разглобяват, с тях мъничето ще може да развива конструктивните си умения и усета за стабилност на изграденото, силата на натиск при сглобяване, може да се „одухотвори“ сградата, да стане дом за някое животно или кукла, т.е., да се обвърже  със символна игра.

Игри, изискващи завиване и отвиване, тип болт и гайка, при които е необходимо спиране на въртеливото движение на ръката и наместването й за следващия оборот. Тези игри подобряват сръчността и зрително-моторната координация.

Цел: развитие на комуникативните и говорни умения:

Заложете на книгите от различен тип:

Сетивни, с релефни части на изображенията - така детето може да усети чрез тактилната си сетивност различни повърхности. Тези книжки са чудесна възможност за родителите да обяснят например как изглежда някое животно (кучето е покрито с козина, рибата - не), да фокусират вниманието на малчугана върху детайлите.

С подвижни части - те са изработени така, че детето само да издърпва, отваря или натиска, за да открие скрита картинка. Тези дейности определено се харесват в тази възраст, предвид факта, че децата се интересуват от движението.

С типични за нашата култура и бит предмети и обекти, с изобразени извършваните с тях действия в типична ситуация (например строеж на къща и багер, който копае голям ров за основите). Предимството на този тип продукти е, че фокусът е върху езиковата и социално значима информация, която получават децата.

С изобразени причинно-следствени връзки и отношения. Картинките в тях представят ситуация в действие, например детето бута чашата си с мляко, разлива я и цапа дрехите и покривката на масата, следствието е, че отива да се преоблече, за да не е мокро, а изцапаните дрехи и покривка се слагат в пералнята и се перат. Този тип книги предоставят възможност за коментиране на онагледените ситуации, малчуганите могат да задават въпроси и да получават още допълнителна информация, която е от значение за интелектуалното и социалното им развитие. Подходящи са за края на възрастовия период. 
Книжки за четене с малко текст, най-добре е да е римуван.

Игри, при които обектите се подбират по даден признак например: „Хайде да приберем всички кубчета!“, или „Ще хвърляме само големите топки в коша!“ и т.н.

Игри с частите на тялото, при които да се учат техните названия и положение, например, главата е горе, а краката – долу, да се посочват при запитване и назовават частите на лицето и тялото на друг човек и на кукла.

Задаване на въпроси по време на играта, свързани с настоящия опит и дейността в момента, без обезателно да търсим вербална обратна връзка, а по-скоро да засвидетелстваме внимание и заинтересованост към заниманието на мъничето. То може да ни даде обратна връзка с жест, звукоподражание, мимика и т.н.

Игри и дейности, включващи повече информация за функцията на предметите и обектите от заобикалящата среда – с това подпомагаме езиковото декодиране и "даваме материал“ за игра „наужким“, в която детето не разполага с подходящи обекти, за да играе, имитирайки нашата дейност.

Предоставяне на информация за това как решаваме проблем, стъпка по стъпка, обяснявайки кратко. Това има за цел разширяване на връзките между извършваните действия и получените резултати от една страна, а от друга – за предоставяне на стратегии за изпробване при среща с аналогичен проблем. Влизайте в ролята на „неможещи“ в края на периода така давате възможност на малчугана да се справи сам и да остане в играта с усещането, че е необходим и способен.

Социални игри: поощрявайте малкия човек да имитира поведението ви, като обгрижва любима играчка или кукла (дори и ако е момче) - нека я храни, завива, приспива и вози. Тези игри еволюират с времето и със съзряването на детето му позволяват да влиза и в други социални роли.

Времето между 12 и 24 месеца е динамичен период с много промени и предизвикателства. Нашата роля е да предоставяме възможност за самостоятелна изява и игра, но също и да бъдем партньори в общата дейност, и „големи“, отсяващи безопасните и целеви дейности. Често се увличаме в това да предпазваме децата си от опасностите в заобикалящата среда и в този смисъл сме доста рестриктивни: „Не ходи там, ще паднеш!“, „Не пипай това, ще се изцапаш!“ и т.н. Така, от една страна лишаваме мъничето от ценен сетивен опит, от който то има нужда, а от друга, отнемаме инициативата му и отправяме послание: "Правиш все неща, които НЕ трябва.“. Факт е, че компромиси с безопасността не бива да има, като и с това да сме единни помежду си като възрастни, но е важно да осигурим достъп до среда, в която детето да опитва различно поведение и да наблюдава последиците от него, вместо ние да му да му казваме да спре и какво ще последва. Това е период, в който мъничетата имат нужда да обследват материи, текстури и консистенции с ръце, да изпробват различни двигателни модели в играта, да опитват различни стратегии за решаване на проблеми – ако им дадем тази възможност, ще отглеждаме уверени, любопитни и спокойни деца. Втората година е и време, в което те искат да са по-самостоятелни. Много важен момент от социалното развитие на детето представляват все по-настойчивите му опити да се храни само. Да, това умение е показател за нивото на самостоятелност, но не бива да забравяме, че храненето като процес е общуване и комуникация. Малкият човек имитира поведението на възрастните на масата, защото иска да участва в този процес. Затова не бива да изолираме детето да яде само и да приема изключително бебешки пюрета. Ако няма установена дисфункция на орофациалните механизми (свързани с храненето), то може да приема спокойно нехомогенна, преходна храна, а в края на периода и от тази на възрастните без силни подправки. Позволявайте му да опитва от вашите гозби, хвалете го за начина, по който яде само, въпреки че цапа себе си и всичко наоколо, нека да пипа и мирише храната. Ако мъничето има желание, позволявайте му да събува обувките и чорапките, да носи обувките си при останалите, да помага според възможностите си в домашните дейности, като се включва активно в тях.

Играта е най-мощното средство за развитие на сензорната интеграция през втората година, както и на двигателните, езиково-говорни и емоционални способности на детето. Когато играта е с ясна и обозрима във времето цел се превръща в нещо, което то ще е склонно да прави още и още, да удължава времето, в което остава в тази дейност и да извлича информация от това.

Весели игри!

Как играта подпомага развитието на детето през първата година можете да прочетете в тази статия.

Повече за Милена: завършила е бакалавърската си степен в СУ "Св. Климент Охридски", а магистърската в Нов български университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София" на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва практиката й като част от екипа на терапевтичен и обучителен център "Пумпелина", в продължение на 5 години. По-късно стартира частната си практика в Логопедичен кабинет "Светулките".
Професионалните й интереси са свързани с ранната превенция, интервенция и терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

„Родителските кооперативи няма да изместят детските градини, но са  чудесен начин да се осигурят допълнителни места за отглеждане на деца, при това доста по-бързо и разходно-ефективно от изграждането на нови заведения.“ – твърди Мария Трифонова, председател на Асоциацията за родителски кооперативи. В разговор с нея научихме повече за тази алтернативна форма на организирана грижа и занимания за малките деца.

Кое предизвика създаването на родителски кооперативи и колко такива съществуват в страната в момента?

В България в момента съществуват повече от 20 родителски кооператива, в които членуват около 250 семейства. Повечето от тях са концентрирани в столицата, но кооперативи има вече и във Варна, Бургас, Велико Търново, Плевен.

Всеобщото мнение е, че те се създават поради липсата на места в държавните детски градини и непосилните за много български семейства такси за частни такива. Тази причина не е редно да се подценява, но сякаш все по-водещ мотив стават променящите се възгледи и очаквания на съвремения родител, на които педагогическите и организационни практики в детските градини все по-трудно отговарят, както и желаението му да има по-активна роля в ежедневието на детето си.

Кооперативите дават много добър баланс между възможността за социализация от ранна детска възраст (например на година и половина, когато децата започват да проявяват интерс към своите връстници) и липсата на стрес от необходимостта детето да се раздели веднага със своя родител. Много от кооперативите в началото функционират като групи за игра - родителите се събират заедно със своите деца, пеят, танцуват, играят с тях, изграждат заедно пространството. Децата свикват постепенно едно с друго, с новото място, придобиват доверие към родителите на другите деца. На по-късен етап се въвеждат учители и се пристъпва към адаптация на децата, така че те да прекарват време във вече познатото пространство без своите родители.

Кооперативите се сформират на базата на споделени ценности и принципи. Такива например са ненасилствената комуникация; избягване стимулирането на дадено поведение у децата, използвайки поощряване и наказание; изместване на акцента от авторитетната роля на възрастния, който диктува случващото се върху тази на доверен партньор, който придружава децата и учи чрез личния си пример; желанието на родителите децата да имат повече свобода да експериментират, да играят свободно, да използват различни естествени материали в своите занимания; да създават сами своите играчки, рециклирайки материали. Родителите имат право на избор: с какво ще играят децата им; коя педагогика ще определя структурата на заниманията им; кои всъщност ще са учителите им.  Разговаряйки с родители, избрали тази алтернатива, често можете да чуете, че те вярват в принципите на привързаното родителство, емоционална интелигентност, значението на свободната игра и стимулирането на самостоятелност и поемане на отговорност от ранна детска възраст.

Не на последно място остават и мотиви, като изборът на родителите децата им да прекарват ежедневието си сред природата в така наречените горски родителски кооперативи, където независимо от климатичните условия мъниците играят свободно на чист въздух. Много родители са обединени от решимостта семействата им да се хранят по-здравословно, като обръщат специално внимание на произхода на продуктите, от които се подготвя храната на децата, а често и отглеждат тези продукти в самия кооператив, с участието на своите деца.

Може ли всеки да направи кооператив?

Родителските кооперативи са граждански инициативи. Много от тях съществуват неформално, но има и примери за такива, които избират правно-организационната форма на сдружение. Инициаторите, организаторите и администраторите на кооперативите са родителите. Родителската общност съставя правилник, за това как да съществува родителският кооператив, взима решенията на демократичен принцип (всяко семейство има право на един глас) и носи взаимно отговорност за децата, тяхното благополучие и безопасност. Родителските кооперативи не могат да се създават от трети лица, като учители или външни участници, чиито деца не са част от кооператива.

Какви документи са необходими?

Ако родителският кооператив се основава като сдружение, законът предписва какви документи са необходими за учредяването и регистрацията му. Асоциацията за родителски кооперативи (АРК) съветва родителите да подготвят тези документи с помощта на юрист и да се консултират с юристи и счетоводители по отношение на задълженията за отчетност и управление на ЮЛНЦ (юридически лица с нестопанска цел).

При всички случаи, при сформирането на родителски кооператив, родителите е редно да обмислят и да разпишат правилник, който да включва следните компоненти:

- основни принципи и ценности при отглеждането и възпитаването на децата;

- предпочитана педагогика;

- максимален брой деца и възрастов диапазон;

- правила за прием на нови родители, възможност за пробен период, както и правила за напускане на кооператива;

- роли и отговорности на родителите и как те се разпределят, така че да се гарантира равностойно участие и балансирано натоварване;

- финансово отчитане, начин за разпределяне на разходите, планиране на бюджет, срокове за плащане на вноските (кооперативите не генерират печалба, средставата, които се    събират от родителите се използват само за самоиздръжка на кооператива);

- правила, според които да се определя, кога дете е болно и не може да присъства в кооператива и в какъв период след отминаване на симптомите може да се върне в кооператива;

- правила за приготвяне на храна (в това число и ако има определени забранени или предпочитани продукти, с които да се готви);

- свикване на родителски срещи;

- принципи на взимане на решения в коопeратива;

- чек-листа за безопасност;

- правила за адаптация на нови деца (AРК наскоро публикува своите препоръки за прилагането на Берлинския адаптационен модел, като описва подробно стъпките за неговото прилагане. Документът е достъпен на сайта на АРК под следния линк.

Препоръчително е, тези правила да са формулирани писмено и да са достъпни за всички настоящи и бъдещи членове. АРК подчертава важното значение на стриктната финансова отчетност и свободния достъп на всички членове на кооператива до финансовите му документи, с цел контрол и възможност кооперативът да докаже, че не генерира печалба.

Всички родителски кооперативи са автономни и правилата в тях могат да се различават значително. Ролята на АРК е единствено и само да дава препоръки и да разпространява добри практики. Асоциацията няма регулаторна фунция и не може да отчита, доколко тези препоръки се реализират на практика в отделните родителски кооперативи.

Какви помещения се предпочитат?

Намирането на подходящо помещение може да се окаже сериозно предизвикателство, особено в големите градове. В най-добрия случай кооперативите се помещават в къща с двор. Наемите на подобен имот обаче може да се окажат непосилни за бюджета на кооператива. Тогава като втора опция се избира етаж от къща с двор или преземен етаж от сграда с непосредствен и безопасен достъп до място за игра навън. Но преди наемането е препоръчително, да се сподели със съседите, с каква цел ще се използва той и да се потърся тяхното разрешение, за да се предотвратят бъдещи конфликти. Големината на помещенията определя капацитета на кооператива. Няма стандарт, но кооператив с капацитет от 10 деца обикновено се помещава в 120-150 кв.м. Препоръчително е, помещенията да имат 2 входа/ изхода и отделни пространства за сън, игра, хранене.

По колко деца са в група?

Броят на децата в родителския кооператив зависи от тяхната възраст и капацитета на помещението, но обикновено групите са между 7 и 12 деца, придружавани от двама възрастни. Препоръчителното съотношение възрастни – деца 1:4 (1:6 при по-големите) благоприятства създаването на по-стабилна емоционална връзка с учителите. Малките групи позволяват индивидуален подход, гъвкавост при определянето на заниманията според актуалните интереси на децата, по-интензивна комуникация, сплотеност между мъниците и по-добра възможност учителите да трупат наблюдения, как децата се развиват.

На една възраст ли са децата или на различна?

Решението относно възрастовия диапазон се взима от родителската общност. В някои кооперативи се предпочитат смесените групи, т.е. деца от 2 до 5-годишна. възраст, като основният мотив е, че така по-малките учат от по-големите, а по-големите израстват по-толератни и грижовни. При смесените групи е и възможно участието на братчета и сестричета. Други кооперативи държат разликата във възрастта между децата да не е повече от една година, за да не се формират микро-групи между децата и да се улесни подготовката на занимания, адаптирани към съответната възраст.

Как се осигурява храната, има ли меню за алергични деца?

В повечето родителски кооперативи родителите се ротират при подготовката на храната. Предварително се изготвя график, така че да се знае, кое семейство какво приготвя за съответния ден и да се осигури разнообразие на менюто. Предимно обедно меню и следобедна закуска се подготвят в домашни условия и се носят в кооператива. Важно е всички родители да са обсъдили и да са се съгласили относно предпочитаните за употреба продукти и начина на обработка на храната.  В кооперативи, в които децата имат по-специален хранителен режим, предпочитаният вариант е всеки родител да подготвя и изпраща ежедневно храна за детето си. Добра практика е също децата да подготват сами част от храната си. Така месенето и изпичането на домашен хляб може да се окаже изключително забавно занимание с вкусен, мек и топъл резултат.

Учители ли водят заниманията?

По този въпрос кооперативите имат автономост в избора си. В повечето случаи заниманията се водят от учителите, които работят в кооператива или външни фирми/специалисти в дадена сфера посещават кооператива и изнасят периодично по-специални занимания като музика, йога, езикови, бойни изкуства. В някои кооперативи се въвеждат часове/ полудни на родителя. Тогава родителите се ротират, прекарват част от деня с децата и самите те подготвят занимания. Но цялостното планиране и структуриране на програмата е задача на учителите. Дори и кооперативът да следва модел, в който родителите дават дежурства, тяхната роля е по-скоро подпомагаща дейността на учителя.

Признава ли се обучението в кооператив според стандартите на МОН?

Не, не се признава. Родителите трябва да се погрижат децата им да получат задължителната по закон предучилищна подготовка в училище или детска градина. Но кооперативите следят какви са изискванията на МОН и в повечето случаи децата придобиват и надграждат предписаните от нормативите знания и умения за дадена възраст. В кооперативите децата имат много повече свобода да експериментират, да играят с вода, кал, лед и подобни, да придобиват знания чрез креативни игри и да учат според интересите си в момента, в който те се зародят, тъй като програмата е гъвкава и може да се ориентира към актуални за децата теми.

Как се организират занимания извън кооператива?

Излетите сред природата, посещенията на музеии, постановки, изложби, конни бази и ферми, центрове със стени за катерене, пожарната, кварталната църква или железария, заниманията на плажа (практикува се често от родителския кооператив в Бургас) не са никак трудни за организиране. Децата в повечето случаи се придвижват с градския транспорт или специализирана фирма и са придружавани от поне още един родител.
 

Приемат ли се деца с увеждания и СОП?

Има вече няколко успешни случаи на интегриране на деца със СОП в родителски кооперативи. Близката до семейната среда и малките групи предразполагат тези деца да се чувстват на защитено място, добре приети, да се отговори на техните индивидуални нужди и по-специфични изисквания към храната, помещенията или обучението на персонала.  От друга страна, техните родители получават подкрепа от родителската общност. Но все пак всеки случай е много индивидуален. Родителите на деца със СОП, които имат желание да се включат в кооператив, трябва да са откровени със съкооператорите си и да имат ясна представа от нуждите на децата си. Родителските кооперативи често не могат да си позволят разхода за наемането на медицинско лице, логопед или психолог, които да са ежедневно с децата, така че това остава ангажимент на родителя на детето със СОП.

Има ли медицински контрол за здравето на децата?
Както споменах по-горе, кооперативите не разполагат с медицински персонал, но това съвсем не означава, че значението на медицинската грижа се подценява. АРК организира периодично разширени курсове за първа долекарска помощ за учителите и родителите в родителските кооперативи със специален акцент върху оказването на такава при малки деца. В курсовете се дискутира и какви медикаменти е задължително да присъстват в аптечката на кооператива, как да се съхраняват и използват. Както споменах по-рано нашите препоръки са насочени и към определянето на ясни правила за това, в какво физическо състояние децата могат да посещават кооператива и колко дни е необходимо да останат вкъщи след появата на определени симптоми. Тъй като членовете на родителските кооперативи имат ежедневна и по-интензивна комуникация помежду си, техните реакциии след установяването на случай на инфекциозно, заразно заболяване (като скарлатина например) или друго силно заразно състояние могат да бъдат доста по-координирани и бързи. Смея да твърдя, че чувството за грижа и отговорност към кооперативната общност у всеки неин член е по-силно. Не напразно често наричаме кооперативите “семейства от семейства”.

Възникват ли спорове между родителите и как се решават?

Спорове възникват и това е нормално. Често дългите родителски дискусии раждат и рационални резултати. Необходимо е обаче да има уважание и чуваемост между родителите и вместо всеки да дърпа в неговата посока, да се търсят решения в полза на цялата общност. Родителите трябва да изпълняват поетите ангажименти и отговорности към кооператива стриктно и проактивно. Най-добрият начин да се избегнат част от възможните спорове е наличието на ясни правила и откровена комуникация между всички участници.

Кои са преимуществата на този тип организирана грижа за децата?

Предимствата за децата са многобройни. Най-вече те имат възможността да израстнат в хармонична и здравословна среда, близка до семейната. Спазването на едни и същи правила и ритуали както вкъщи, така и в кооперативa, улеснява децата особено в ранна възраст, когато те градят навици.

Моите наблюдения като родител на дете, израснало в кооператив са, че децата в малка група комуникират по-интензивно и по-ефективно помежду си. Поради плавната и придружена от родителя адаптация трупат положителен опит в ранна детска възраст с опознаването на нови среда, хора, правила. Обръща се много повече внимание на това, как децата решават конфликти помежду си и се стимулират да вербализират чувствата си. Свободата, на която децата се радват в кооператива, не е равна на свободия, т.е. те все пак се учат да спазват определени (по-малко на брой, но разбираеми за тях) правила и да се съобразяват с общността. В резултат, децата от кооперативите успяват да развият емоционална интелегентност, да се справят с чувствата си, което подобрява техните комуникационни и адаптивни способности, особено в по-късен етап, когато възрастта им позволява да си обясняват случващото се около тях.

Интересен факт също така е, че родителските кооперативи привличат все повече мъже, които започват работа като учители в тях, а това предлага на децата и един по-различен ролеви модел.

Какво е бъдещето пред родителските кооперативи, сигурно имате впечатления от работата им в други страни?

Родителските кооперативи не са нищо ново в държави като САЩ, Германия, Белгия, Дания. В някои от изброените кооперативите съществуват като форма за отглеждане на деца вече повече от 30 години и са доказали своите предимства. В Германия например се отброяват повече от 7 000 родителски кооператива и те се финансират наравно с детските градини. В България те все още са алтернатива, бих казала дори екзотика, но набират все повече популярност, започват да се налагат добри практики и стандарти. АРК се стреми да улесни новосформиращите се кооперативи с консултации, документи, юридически становища и обучения. Родителските кооперативи никога няма да изместят детските градини. Те дори не са в конкуренция с детските градини, тъй като се базират на различни принципи. Не всички родители могат да си позволят и да се захванат с такава инициатива, защото тя отнема много време и енергия, изисква и определени лични качества. Много хора, поради естеството на професиите си и ангажираността си, биха искали просто да оставят децата си сутрин и да ги вземат вечер, да са потребители на услуга и да не мислят за цялата организация, която стои зад нея. За тях кооперативът не е опция. Но, родителските кооперативи са един чудесен начин да се осигурят допълнителни места за отглеждане на деца, при това доста по-бързо и разходно-ефективно от изграждането на нови заведения. Аз лично се надявам, в бъдеще те да се радват на повече подкрепа от държавните и общински институции. Тази подкрепа може да е финансова под формата на еднократна помощ при стартирането на кооператив, ежемесечно съфинансиране или предоставяне на материални ресурси за безвъзмезно ползване или такова на преференциални цени.

Имате ли наблюдения как се адаптират към училищната среда децата, които са били обучавани в кооператив?

Наблюденията ни до момента са по-скоро ограничени. Децата от първите сформирани в България кооперативи започнаха училище в последните 2-3 години. Индивидуалният фактор също си казва думата и опитът, който споделят родителите, е доста различен. Много от тях продължават да следват този път и търсят алтернативата в т.нар. иновативни училища, където учебният процес следва  интересите на детето, сътрудничеството измества конкуренцията и се прилагат новаторски подходи в предлагането и оценяването на знания. Но дори и тези деца е необходимо да валидират периодично наученото с изискванията на МОН и се срещат в рамките на изпитите със „системата”. Други родители избират (или нямат въобще право на избор) традиционни частни/ държавни училища. Ако срещат проблеми, те са най-често свързани с правила, които децата не разбират и чиито смисъл не им се обяснява. Вторият споделян проблем е появата на страх от учителя и неговия изкуствено наложен авторитет. Когато този страх съпровожда деня им в училище, те започват да губят своя устрем, пламък и мотивация. Понякога трудности се появяват в общуването със съученици с агресивно поведение, чиито постъпки остават неизговорени (често и незабелязани от учителя, който физически не може да обхване и да обърне внимание във всяка ситуация при наличие на 30 деца в клас). А това, което най-вече помага на децата да се адаптират в новата училищна среда, е учителят, неговият подход и способност/ възможност да си партнира с родителите.

Снимки: Асоциация за родителски кооперативи

За плюсовете и минусите на детската градина можете да прочетете тук, а в тази статия ще откриете най-кошмарните спомени на читателите ни от този период, описани с много чувство за хумор.