„Родителските кооперативи няма да изместят детските градини, но са  чудесен начин да се осигурят допълнителни места за отглеждане на деца, при това доста по-бързо и разходно-ефективно от изграждането на нови заведения.“ – твърди Мария Трифонова, председател на Асоциацията за родителски кооперативи. В разговор с нея научихме повече за тази алтернативна форма на организирана грижа и занимания за малките деца.

Кое предизвика създаването на родителски кооперативи и колко такива съществуват в страната в момента?

В България в момента съществуват повече от 20 родителски кооператива, в които членуват около 250 семейства. Повечето от тях са концентрирани в столицата, но кооперативи има вече и във Варна, Бургас, Велико Търново, Плевен.

Всеобщото мнение е, че те се създават поради липсата на места в държавните детски градини и непосилните за много български семейства такси за частни такива. Тази причина не е редно да се подценява, но сякаш все по-водещ мотив стават променящите се възгледи и очаквания на съвремения родител, на които педагогическите и организационни практики в детските градини все по-трудно отговарят, както и желаението му да има по-активна роля в ежедневието на детето си.

Кооперативите дават много добър баланс между възможността за социализация от ранна детска възраст (например на година и половина, когато децата започват да проявяват интерс към своите връстници) и липсата на стрес от необходимостта детето да се раздели веднага със своя родител. Много от кооперативите в началото функционират като групи за игра - родителите се събират заедно със своите деца, пеят, танцуват, играят с тях, изграждат заедно пространството. Децата свикват постепенно едно с друго, с новото място, придобиват доверие към родителите на другите деца. На по-късен етап се въвеждат учители и се пристъпва към адаптация на децата, така че те да прекарват време във вече познатото пространство без своите родители.

Кооперативите се сформират на базата на споделени ценности и принципи. Такива например са ненасилствената комуникация; избягване стимулирането на дадено поведение у децата, използвайки поощряване и наказание; изместване на акцента от авторитетната роля на възрастния, който диктува случващото се върху тази на доверен партньор, който придружава децата и учи чрез личния си пример; желанието на родителите децата да имат повече свобода да експериментират, да играят свободно, да използват различни естествени материали в своите занимания; да създават сами своите играчки, рециклирайки материали. Родителите имат право на избор: с какво ще играят децата им; коя педагогика ще определя структурата на заниманията им; кои всъщност ще са учителите им.  Разговаряйки с родители, избрали тази алтернатива, често можете да чуете, че те вярват в принципите на привързаното родителство, емоционална интелигентност, значението на свободната игра и стимулирането на самостоятелност и поемане на отговорност от ранна детска възраст.

Не на последно място остават и мотиви, като изборът на родителите децата им да прекарват ежедневието си сред природата в така наречените горски родителски кооперативи, където независимо от климатичните условия мъниците играят свободно на чист въздух. Много родители са обединени от решимостта семействата им да се хранят по-здравословно, като обръщат специално внимание на произхода на продуктите, от които се подготвя храната на децата, а често и отглеждат тези продукти в самия кооператив, с участието на своите деца.

Може ли всеки да направи кооператив?

Родителските кооперативи са граждански инициативи. Много от тях съществуват неформално, но има и примери за такива, които избират правно-организационната форма на сдружение. Инициаторите, организаторите и администраторите на кооперативите са родителите. Родителската общност съставя правилник, за това как да съществува родителският кооператив, взима решенията на демократичен принцип (всяко семейство има право на един глас) и носи взаимно отговорност за децата, тяхното благополучие и безопасност. Родителските кооперативи не могат да се създават от трети лица, като учители или външни участници, чиито деца не са част от кооператива.

Какви документи са необходими?

Ако родителският кооператив се основава като сдружение, законът предписва какви документи са необходими за учредяването и регистрацията му. Асоциацията за родителски кооперативи (АРК) съветва родителите да подготвят тези документи с помощта на юрист и да се консултират с юристи и счетоводители по отношение на задълженията за отчетност и управление на ЮЛНЦ (юридически лица с нестопанска цел).

При всички случаи, при сформирането на родителски кооператив, родителите е редно да обмислят и да разпишат правилник, който да включва следните компоненти:

- основни принципи и ценности при отглеждането и възпитаването на децата;

- предпочитана педагогика;

- максимален брой деца и възрастов диапазон;

- правила за прием на нови родители, възможност за пробен период, както и правила за напускане на кооператива;

- роли и отговорности на родителите и как те се разпределят, така че да се гарантира равностойно участие и балансирано натоварване;

- финансово отчитане, начин за разпределяне на разходите, планиране на бюджет, срокове за плащане на вноските (кооперативите не генерират печалба, средставата, които се    събират от родителите се използват само за самоиздръжка на кооператива);

- правила, според които да се определя, кога дете е болно и не може да присъства в кооператива и в какъв период след отминаване на симптомите може да се върне в кооператива;

- правила за приготвяне на храна (в това число и ако има определени забранени или предпочитани продукти, с които да се готви);

- свикване на родителски срещи;

- принципи на взимане на решения в коопeратива;

- чек-листа за безопасност;

- правила за адаптация на нови деца (AРК наскоро публикува своите препоръки за прилагането на Берлинския адаптационен модел, като описва подробно стъпките за неговото прилагане. Документът е достъпен на сайта на АРК под следния линк.

Препоръчително е, тези правила да са формулирани писмено и да са достъпни за всички настоящи и бъдещи членове. АРК подчертава важното значение на стриктната финансова отчетност и свободния достъп на всички членове на кооператива до финансовите му документи, с цел контрол и възможност кооперативът да докаже, че не генерира печалба.

Всички родителски кооперативи са автономни и правилата в тях могат да се различават значително. Ролята на АРК е единствено и само да дава препоръки и да разпространява добри практики. Асоциацията няма регулаторна фунция и не може да отчита, доколко тези препоръки се реализират на практика в отделните родителски кооперативи.

Какви помещения се предпочитат?

Намирането на подходящо помещение може да се окаже сериозно предизвикателство, особено в големите градове. В най-добрия случай кооперативите се помещават в къща с двор. Наемите на подобен имот обаче може да се окажат непосилни за бюджета на кооператива. Тогава като втора опция се избира етаж от къща с двор или преземен етаж от сграда с непосредствен и безопасен достъп до място за игра навън. Но преди наемането е препоръчително, да се сподели със съседите, с каква цел ще се използва той и да се потърся тяхното разрешение, за да се предотвратят бъдещи конфликти. Големината на помещенията определя капацитета на кооператива. Няма стандарт, но кооператив с капацитет от 10 деца обикновено се помещава в 120-150 кв.м. Препоръчително е, помещенията да имат 2 входа/ изхода и отделни пространства за сън, игра, хранене.

По колко деца са в група?

Броят на децата в родителския кооператив зависи от тяхната възраст и капацитета на помещението, но обикновено групите са между 7 и 12 деца, придружавани от двама възрастни. Препоръчителното съотношение възрастни – деца 1:4 (1:6 при по-големите) благоприятства създаването на по-стабилна емоционална връзка с учителите. Малките групи позволяват индивидуален подход, гъвкавост при определянето на заниманията според актуалните интереси на децата, по-интензивна комуникация, сплотеност между мъниците и по-добра възможност учителите да трупат наблюдения, как децата се развиват.

На една възраст ли са децата или на различна?

Решението относно възрастовия диапазон се взима от родителската общност. В някои кооперативи се предпочитат смесените групи, т.е. деца от 2 до 5-годишна. възраст, като основният мотив е, че така по-малките учат от по-големите, а по-големите израстват по-толератни и грижовни. При смесените групи е и възможно участието на братчета и сестричета. Други кооперативи държат разликата във възрастта между децата да не е повече от една година, за да не се формират микро-групи между децата и да се улесни подготовката на занимания, адаптирани към съответната възраст.

Как се осигурява храната, има ли меню за алергични деца?

В повечето родителски кооперативи родителите се ротират при подготовката на храната. Предварително се изготвя график, така че да се знае, кое семейство какво приготвя за съответния ден и да се осигури разнообразие на менюто. Предимно обедно меню и следобедна закуска се подготвят в домашни условия и се носят в кооператива. Важно е всички родители да са обсъдили и да са се съгласили относно предпочитаните за употреба продукти и начина на обработка на храната.  В кооперативи, в които децата имат по-специален хранителен режим, предпочитаният вариант е всеки родител да подготвя и изпраща ежедневно храна за детето си. Добра практика е също децата да подготват сами част от храната си. Така месенето и изпичането на домашен хляб може да се окаже изключително забавно занимание с вкусен, мек и топъл резултат.

Учители ли водят заниманията?

По този въпрос кооперативите имат автономост в избора си. В повечето случаи заниманията се водят от учителите, които работят в кооператива или външни фирми/специалисти в дадена сфера посещават кооператива и изнасят периодично по-специални занимания като музика, йога, езикови, бойни изкуства. В някои кооперативи се въвеждат часове/ полудни на родителя. Тогава родителите се ротират, прекарват част от деня с децата и самите те подготвят занимания. Но цялостното планиране и структуриране на програмата е задача на учителите. Дори и кооперативът да следва модел, в който родителите дават дежурства, тяхната роля е по-скоро подпомагаща дейността на учителя.

Признава ли се обучението в кооператив според стандартите на МОН?

Не, не се признава. Родителите трябва да се погрижат децата им да получат задължителната по закон предучилищна подготовка в училище или детска градина. Но кооперативите следят какви са изискванията на МОН и в повечето случаи децата придобиват и надграждат предписаните от нормативите знания и умения за дадена възраст. В кооперативите децата имат много повече свобода да експериментират, да играят с вода, кал, лед и подобни, да придобиват знания чрез креативни игри и да учат според интересите си в момента, в който те се зародят, тъй като програмата е гъвкава и може да се ориентира към актуални за децата теми.

Как се организират занимания извън кооператива?

Излетите сред природата, посещенията на музеии, постановки, изложби, конни бази и ферми, центрове със стени за катерене, пожарната, кварталната църква или железария, заниманията на плажа (практикува се често от родителския кооператив в Бургас) не са никак трудни за организиране. Децата в повечето случаи се придвижват с градския транспорт или специализирана фирма и са придружавани от поне още един родител.
 

Приемат ли се деца с увеждания и СОП?

Има вече няколко успешни случаи на интегриране на деца със СОП в родителски кооперативи. Близката до семейната среда и малките групи предразполагат тези деца да се чувстват на защитено място, добре приети, да се отговори на техните индивидуални нужди и по-специфични изисквания към храната, помещенията или обучението на персонала.  От друга страна, техните родители получават подкрепа от родителската общност. Но все пак всеки случай е много индивидуален. Родителите на деца със СОП, които имат желание да се включат в кооператив, трябва да са откровени със съкооператорите си и да имат ясна представа от нуждите на децата си. Родителските кооперативи често не могат да си позволят разхода за наемането на медицинско лице, логопед или психолог, които да са ежедневно с децата, така че това остава ангажимент на родителя на детето със СОП.

Има ли медицински контрол за здравето на децата?
Както споменах по-горе, кооперативите не разполагат с медицински персонал, но това съвсем не означава, че значението на медицинската грижа се подценява. АРК организира периодично разширени курсове за първа долекарска помощ за учителите и родителите в родителските кооперативи със специален акцент върху оказването на такава при малки деца. В курсовете се дискутира и какви медикаменти е задължително да присъстват в аптечката на кооператива, как да се съхраняват и използват. Както споменах по-рано нашите препоръки са насочени и към определянето на ясни правила за това, в какво физическо състояние децата могат да посещават кооператива и колко дни е необходимо да останат вкъщи след появата на определени симптоми. Тъй като членовете на родителските кооперативи имат ежедневна и по-интензивна комуникация помежду си, техните реакциии след установяването на случай на инфекциозно, заразно заболяване (като скарлатина например) или друго силно заразно състояние могат да бъдат доста по-координирани и бързи. Смея да твърдя, че чувството за грижа и отговорност към кооперативната общност у всеки неин член е по-силно. Не напразно често наричаме кооперативите “семейства от семейства”.

Възникват ли спорове между родителите и как се решават?

Спорове възникват и това е нормално. Често дългите родителски дискусии раждат и рационални резултати. Необходимо е обаче да има уважание и чуваемост между родителите и вместо всеки да дърпа в неговата посока, да се търсят решения в полза на цялата общност. Родителите трябва да изпълняват поетите ангажименти и отговорности към кооператива стриктно и проактивно. Най-добрият начин да се избегнат част от възможните спорове е наличието на ясни правила и откровена комуникация между всички участници.

Кои са преимуществата на този тип организирана грижа за децата?

Предимствата за децата са многобройни. Най-вече те имат възможността да израстнат в хармонична и здравословна среда, близка до семейната. Спазването на едни и същи правила и ритуали както вкъщи, така и в кооперативa, улеснява децата особено в ранна възраст, когато те градят навици.

Моите наблюдения като родител на дете, израснало в кооператив са, че децата в малка група комуникират по-интензивно и по-ефективно помежду си. Поради плавната и придружена от родителя адаптация трупат положителен опит в ранна детска възраст с опознаването на нови среда, хора, правила. Обръща се много повече внимание на това, как децата решават конфликти помежду си и се стимулират да вербализират чувствата си. Свободата, на която децата се радват в кооператива, не е равна на свободия, т.е. те все пак се учат да спазват определени (по-малко на брой, но разбираеми за тях) правила и да се съобразяват с общността. В резултат, децата от кооперативите успяват да развият емоционална интелегентност, да се справят с чувствата си, което подобрява техните комуникационни и адаптивни способности, особено в по-късен етап, когато възрастта им позволява да си обясняват случващото се около тях.

Интересен факт също така е, че родителските кооперативи привличат все повече мъже, които започват работа като учители в тях, а това предлага на децата и един по-различен ролеви модел.

Какво е бъдещето пред родителските кооперативи, сигурно имате впечатления от работата им в други страни?

Родителските кооперативи не са нищо ново в държави като САЩ, Германия, Белгия, Дания. В някои от изброените кооперативите съществуват като форма за отглеждане на деца вече повече от 30 години и са доказали своите предимства. В Германия например се отброяват повече от 7 000 родителски кооператива и те се финансират наравно с детските градини. В България те все още са алтернатива, бих казала дори екзотика, но набират все повече популярност, започват да се налагат добри практики и стандарти. АРК се стреми да улесни новосформиращите се кооперативи с консултации, документи, юридически становища и обучения. Родителските кооперативи никога няма да изместят детските градини. Те дори не са в конкуренция с детските градини, тъй като се базират на различни принципи. Не всички родители могат да си позволят и да се захванат с такава инициатива, защото тя отнема много време и енергия, изисква и определени лични качества. Много хора, поради естеството на професиите си и ангажираността си, биха искали просто да оставят децата си сутрин и да ги вземат вечер, да са потребители на услуга и да не мислят за цялата организация, която стои зад нея. За тях кооперативът не е опция. Но, родителските кооперативи са един чудесен начин да се осигурят допълнителни места за отглеждане на деца, при това доста по-бързо и разходно-ефективно от изграждането на нови заведения. Аз лично се надявам, в бъдеще те да се радват на повече подкрепа от държавните и общински институции. Тази подкрепа може да е финансова под формата на еднократна помощ при стартирането на кооператив, ежемесечно съфинансиране или предоставяне на материални ресурси за безвъзмезно ползване или такова на преференциални цени.

Имате ли наблюдения как се адаптират към училищната среда децата, които са били обучавани в кооператив?

Наблюденията ни до момента са по-скоро ограничени. Децата от първите сформирани в България кооперативи започнаха училище в последните 2-3 години. Индивидуалният фактор също си казва думата и опитът, който споделят родителите, е доста различен. Много от тях продължават да следват този път и търсят алтернативата в т.нар. иновативни училища, където учебният процес следва  интересите на детето, сътрудничеството измества конкуренцията и се прилагат новаторски подходи в предлагането и оценяването на знания. Но дори и тези деца е необходимо да валидират периодично наученото с изискванията на МОН и се срещат в рамките на изпитите със „системата”. Други родители избират (или нямат въобще право на избор) традиционни частни/ държавни училища. Ако срещат проблеми, те са най-често свързани с правила, които децата не разбират и чиито смисъл не им се обяснява. Вторият споделян проблем е появата на страх от учителя и неговия изкуствено наложен авторитет. Когато този страх съпровожда деня им в училище, те започват да губят своя устрем, пламък и мотивация. Понякога трудности се появяват в общуването със съученици с агресивно поведение, чиито постъпки остават неизговорени (често и незабелязани от учителя, който физически не може да обхване и да обърне внимание във всяка ситуация при наличие на 30 деца в клас). А това, което най-вече помага на децата да се адаптират в новата училищна среда, е учителят, неговият подход и способност/ възможност да си партнира с родителите.

Снимки: Асоциация за родителски кооперативи

За плюсовете и минусите на детската градина можете да прочетете тук, а в тази статия ще откриете най-кошмарните спомени на читателите ни от този период, описани с много чувство за хумор.