Автор: Мария Пеева

От съвсем ранна детска възраст Теди намрази морето. Тоест не, не се изразих правилно. Теди обича да е НА море, но не обича да е ВЪТРЕ в него. Не обича лепкавия пясък, солената вода, водораслите и морските животинки, които евентуално могат да потърсят близостта му. Не обича също жегата и слънцето, от които няма спасение дори под най-огромния и плътен чадър. Най-вече, ако питате мен, упоритата му майка, която всяка година го мъкне по плажове, не обича да е далеч от компютъра си часове наред. Когато порасна и твърдо отказа да идва с нас, въздъхнах тежко и си казах, че жена му някой ден ще го отучи да мрази морето, ако не заради нея, поне заради детето. Обаче не познах. Теди вече си има съпруга, която е луда по морето и е способна да живее денонощно на плажа, също като майка му. (Не е случайна тази приказка, че мъжете си избират жени, които приличат на майките им). Но все така моето пораснало момче недолюбва плажа, само че този път по-често мрънка на нея, а не на мен. Е, има една разлика, че на нея не й отказва категорично, а стиснал зъби, отмята къдрав перчем, въздиша тежко, погалва затворения лаптоп и му обръща гръб, за да понесе бебе Боби и петнайсет чанти с багаж към това райско местенце с палмови чадъри, жълт ситен пясък и чиста вода, което напук на всяка нормална геймърска логика, така неудържимо притегля и майка му, и жена му, и децата в семейството.

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

Как протича един ден с Теди на плажа? След като успешно разхвърляме кърпите, мазилата, играчките, очилата, шапките и книгите по шезлонги, масички и близката околност, инструктираме децата да избягват да се давят, да не замерят хора извън семейството с пясък и водни струи, и да не се самозаравят на повече от метър под пясъка. След което младежта поема с боен вик да лови риба и миди, да строи крепости и да копае окопи, а ние с Яна и Теди се отдаваме на половин час кафепиене под зоркия поглед на Бобо, който се размазва на шезлонга, изпънат като шейх, докато баба му го гъделичка по петичките. През този първи половин час Теди е щастлив и доволен. После лаптопът започва да му липсва и също като магаренцето в “Шрек” релето му прищраква и той минава на вълна “Кога ще си ходим”? Само че, бидейки 24-годишен геймър, той не пита през пет минути, а измисля сложни схеми, които да ни накарат по-бързо да съберем обратно багажа и да поемем към спокойната, уютна, сенчеста къща с отличен интернет и добре зареден с напитки хладилник, която го привлича неустоимо. Тъй като Яна е непробиваема и освен това, като всеки добър мъж, Теди се старае да не я ядоса, жертвата съм аз, клетата му майка, по съвместителство и шофьор на семейството.

- Мамо - казва Теди замислен, след като си е пощракал нещо на телефона, този блед заместител на лаптопа. - Хазяйката ми е писала. Отишла да чисти, но не може да влезе, защото си е забравила ключа. Ще трябва да се приберем.

Аха, да се вържа, защото днес наистина е денят за чистене, определен от великолепната Анастасия, от която наехме къщата с отличния интернет и много други достойнства. Но се досещам, че тя щеше да пише на мен, защото няма неговия телефон. Пъкленият план е разкрит. С Яна му теглим един презрителен смях и продължаваме твърде интересния си разговор за захранването на бебето.

Захранване, водено от бебето - какво, кога и как 

Теди мълчи мрачно и продължава да си щрака на телефона. По някое си време подскача артистично:

- Мамо, мамо, видя ли гръцките новини? В околността на Неа Перамос се е запалила къща след изтичане на газ. Прилича ми на нашата. Да си отидем да погледнем какво става.

- Теди… - обажда се Яна. - Нашата къща няма газоснабдяване.

Теди въздиша и се отпуска обратно на шезлонга. Малко по-късно вече сме на друга вълна.

- Мамо, чела ли си предсмъртното писмо на Стивън Хокинг?

- Не, сериозно ли има такова? - поглеждаме го с интерес и двете с Яна.

- Да. Писал е колко е вредно да се излага човек на слънце за повече от час.

И двете пуфтим с досада и го игнорираме. Той обаче не се предава. Влиза да поплува с Яна за малко вдъхновение. Аз ги изчаквам да излязат и правя компания на Бобчо, след което се поразхлаждам на свой ред. Времето тече бавно и лежерно. Мога да откарам така часове, отпусната в солената вода. По някое си време, почти гъбясала, се връщам под чадъра.

- Баща ми се обади. - ме посреща Теди. - Каза веднага да се прибираме, защото по новините са съобщили за терористична заплаха на плаж на Северното гръцко крайбрежие.

- Теодоре, прекаляваш. Вече даже не си забавен.

Привидно се отказва. След малко обаче Коко идва и ми се оплаква, че има страшно разстройство. Горкото дете, ами ще се прибираме изглежда. Коко обаче е необичайно весел като за “разстроен”. Кратко разследване доказва, че Теодор му е дал пет евро и му е обещал да му мине играта на следващото ниво, ако ни излъже. Момчетата се заливат от смях, Бобчо се събужда, аз подскачам, Теди се усмихва гузно и отрича.

Море, цици и царевици

- Теди, ти защо толкова мразиш плажа? - пита го Алекс.

- Защото в пясъка се крият огромни чудовища, които отвличат деца навътре в морето и ги изяждат. - отвръща Теди с мрачен поглед и дори потръпва. Зяпвам от изумление и се готвя да обясня, че си измисля, но момчетата не му се връзват.

С крокодил на плажа

- Мамо, той лъже. Не му вярвай. - Алекс дори ме успокоява. - Ако има такива чудовища, ще ги натисна под водата и ще ги удавя.

След което отива на съседния чадър и разказва на ужасените деца за чудовищата. Ето как тръгвали градските легенди.

Някъде към пет часа Теодор вече се е отказал от конвенционалните методи и ме подлага на психически тормоз, който се изразява в петдесет и седем съобщения по месинджър от този сорт. Отразявам ги колкото и спортните новини по гръцкото радио.

В пет и половина благополучно събираме багажа и бебето, изравяме децата от пясъка и се прибираме. Време ни е с Яна да се наградим с едно мохито за търпението. По пътя Теди трескаво търси нещо в телефона и след малко възкликва щастливо:

- Еха, утре времето ще е прекрасно.

- Супер. - обаждам се. - Улучихме значи слънчеви дни.

- Да… - отвръща моят морски вълк с неприкрито злорадство. - Бури и валежи до края на седмицата. Идеално време за море! На това му се вика почивка!

Препоръчваме ви още:

Малко слънце и някой, когото обичаш