Автор: Янка Петкова

Преди да ви разкажем за интересното начинание на една група хлапета, позволете да ви зададем този въпрос:

Искате ли децата ни да растат и живеят сред „глупави“, „крадци“, „лъжци“, „просяци“, „невъзпитани“, „мръсни“, „простаци“, „хитри“, „мръсни мангали“, „черни“, „негра“ и „цигани“? 

Не, нали?

Тогава вариантите ни са три:

- много бързо да бягаме от България в държава, населена само с „бялата раса“ (там ние ще сме „циганите“ най-вероятно);

- много бързо да изгоним всички различни по етнос от нас (пробвано е вече от един „симпатичен“ любимец на народа на име Адолф и не работи добре);

- да спрем да учим децата си да слагат етикети на хора, с които те ще споделят улицата, града и страната си.

Защото днешните ромски деца, са утрешните роми, с които собствените ни наследници ще съжителстват. Те няма да изчезнат, няма и да намалеят. Ако сега ние негодуваме срещу маргинализирания етнос (който сами сме си направили такъв) след време с това ще се занимават децата ни. Освен че им „завещаваме“ една свикнала да живее от социални помощи общност, ние много усърдно сме им имплантирали собствените си предразсъдъци и с това определено не им помагаме.

Нека ви представим какво установиха тийнейджърите от Интеракт клуб към ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, които направиха проучване на нагласите срещу ромското малцинство сред учениците. 

Стефани Баева:

„С още двама младежи от моето училище се захванахме с пилотния проект „Търсачи на (не)равенства“, кампания на УНИЦЕФ България и Националната мрежа за децата. Всички повтарят как днешната младеж запада все повече, с всяко изминало поколение, и как процесите са необратими. Това не е вярно, просто за да има развитие, нещата трябва да се случат отвътре навън, което единствено и само ние, младите, можем да направим.“

Филип Славов беше един от презентаторите на форум, посветен на ролята и потенциала на младежите за развитие на обществото. Той е лидерът на бургаските търсачи – мотивиран, активен, отговорен:

„Търсачи на (не)равенство беше доста интересен проект. В него аз и екип от още 4-ма души направихме проучване относно мнението на хората в Бургас за децата от ромски произход. Пуснахме анкети в няколко бургаски училища и в един сайт. От обратната връзка направихме заключението, че дори да става въпрос само за децата, а не за всички роми, мнението е негативно. Проучването беше полезно за целия екип. Рядко се случва да се отнасят към хора на нашата възраст като с равни. Много се надявам това да е проект, който ще получи голям медиен отзвук. Със сигурност бих продължил работата си по темата. След време може би и не само като младеж, а и като възрастен.“

Какво чуха за неравенството Търсачите?

Дрийм-тиймът от Бургас анкетира 66 тийнейджъри на възраст от 13 до 18 години. От УНИЦЕФ  ни помогнаха да разберем нагласите, с предварителна  информация за проучването. Младежите е трябвало да отговорят на няколко въпроса:

Кои са първите три неща, които ти идват на ум, когато чуеш „дете от ромски произход“: с отговорите на този въпрос започнахме, спомняте си дългата редица от негативни определения в началото на текста. Едва 19 от анкетираните деца смятат, че връстниците им от ромски произход нямат вина за създаването на такива нагласи.

Какво е поведението на ромските деца: „лъжат само за да са окей те“; „лъжат държавата“; „мързеливи са“; „изнасилват“; „крадат“; „бият се“; „забременяват в ранна възраст“.

Как живеят: „те са аутсайдери“; „дискриминирани са“;  „нямат право на личен избор“; „без възможности са“; „те са зависими“; „имат труден живот“; „бездомни са“; „цялата власт е зад тях“; „те са тежест за обществото“; „взимат само помощи от държавата“; „нямат място сред нас“; „ще станат повече от българското население“; „не бива да общуваме с тях.“.

Къде чуваш да се говорят тези неща и от кого: „в медиите“; „по улиците“; „в училище“; „вкъщи“; „от съученици“; „в семейството“; „от приятели.“.

От коментарите им можем да разберем още за нагласите към малцинството сред тийнейджърите:
 

Как другите хора говорят за децата от ромски произход няма никакво значение за това как ще живеят те.

Въпреки че понякога другите могат да им въздействат, те имат собствена култура и не могат да се променят.

Зависи от тях какво искат да постигнат.

Няма как чуждото мнение да им повлияе.

Много често се чуват негативни коментари от страна на родителите, които възпитават у децата си расизъм, но това трябва да спре.

Стига да искат, могат да постигнат нещо.

Не могат да взимат нашите места, средства и бъдеще.

Дори не са народ.

Какви са изводите на Търсачите

Според младите българи равенство все пак съществува. 60% от отговорилите на онлайн проучването обаче споделят, че при никакви обстоятелства не биха се сприятелили с дете от ромски произход. Повечето младежи смятат, че родителите, учителите и хората с власт трябва да внимават как говорят за децата от малцинствени групи. Интересен факт е, че тийнейджъри, които са от ромски произход, не приемат себе си за такива. В хода на проучванията те не са пожелали да бъдат интервюирани.
Анкетираните ученици имат силно отрицателно мнение за децата от ромски произход. Следват се определени стереотипи свързани с цялостното ромско общество. Нагласите и предразсъдъците към децата от ромски произход доказват липса на толерантност.

Сигурно ще попитате нужно ли е да се прави проучване на нагласи, които са предварително известни? В изводите няма нищо изненадващо, нищо ново и нечувано. Има една важна подробност – то е направено от тийнейджъри – от тези, дето уж прекарват деня си втренчени в смартфона или лаптопа си и нищо друго, освен онлайн чата, не ги интересува. От същите тези тийнейджъри, които обвиняваме в незаинтересованост, инертност и липса на визия за бъдещето си. От поколението, което ще живее в среда много по-различна от тази на родителите си – мултиетническа. И ако иска да си спести нашите грешки, ще трябва да приеме различните, да се научи да дели територията си с тях и да им признае правото да развиват възможностите си. Иначе ще трябва да си ги отглежда така, както правим ние „по-мъдрите“.

Препоръчваме ви още:

Как участвах в етническата интеграция
Черно-бялата съдба на пъстрите деца
Отпадането