Автор: Траяна Кайракова

Ама какво само се обсъждат и маят за тези камери по училища и градини? Кой е „за“, кой „против“ - хич не ми пука. Аз гласувам с две ръце и три крака да ги има. Веднага ги искам, не утре, не някога, а сега! За градините не знам, там да каже някоя детска учителка. Аз ще кажа за училище.

Искам първо на входа.
Почва се влачене на големите от 08:00 до към 10:00. Цигари, кафета, гуреливи очи, полузаспали физиономии, коли, маркови дрешки, токчета. Изпиват се кафета и енергийни напитки, влиза се във фоайето. И там искам камера. Блъска се вратата. Ако е заключена, се изрежда цялата рода на лелката на портала в детайли. Влиза се.

- Ай, ма! Ко са моташ? Убитачка такава. Знайш кът ти изпукам един.

- Ама директорката не разрешава по време на час да отключваме.

- Бе, ай ше я таковам в директорката! Ай отваряй! Нали затуй ти плащат!

Затътряне към барчето.

- Ооооо, Танче! Кво има за ядене? Пак ли тия боклуци, бе? Дай една пица, ай от мене да мине.

- Къв час имаме, бе?

- Бе, кво ми пука.

Звънец за голямо междучасие. Малките се бият, блъскат, псуват, гонят, удрят, пързалят по коридорите. И там искам камери. На всеки коридор, от всеки ъгъл. От по-горните етажи хвърчат раници, химикали, пълни бутилки с вода. Циркът, не по-скоро зоопаркът, е пълен. Дежурни учители се въртят като пумпали, да не би някой да се пребие или пък да пребие друг. 10 минути сякаш са цял час. Звънец за влизане. Класна стая. И там искам камери – поне две. На последния чин момичетата вадят лакове, гримове, парфюми. Що не им слагаме големи огледала, ами се мъчат с тия джобните, бе! До тях се почва белот. Другите мажат по телефоните и са надули звука всички да чуят последното парче на Азис, да речем. На по-предните чинове шепа деца искат да чуят нещо и да запишат. Понякога им се получава. По-често обаче са сподиряни от викове: „Зубъри!“, „Подмазвачи!“, „Тъпанари!“.

Тук ще се заснемат и учители, разбира се. Някои крещят от безсилие, пък насреща им се подиграват. Други са овладели класа и макар на никого да не му се слуша, има що-годе някаква тишина. Една от колежките вади от калъфа за очила дистанционно на телевизора, ама случва се. Някои сигурно бият, щипят, псуват, малтретират, не знам. Обаче да се запише! Нали това е целта. Пишат се двойки нарочно, изпитва се без предупреждение, пак нарочно, преподава се урок, пак нарочно. Искат се домашни без причина.

Всичко да се вижда. В близък план да се вижда! Не как да е!

Искам камери във всяка тоалетна! Във всяка! Стените – красота! Пикасо ще завиди и ще се обърне в гроба, че и той не е такъв талант. Стените са изрисувани. Къде с химикал, къде с маркер, къде не с рисувателни средства. Надписи бол – „Да ти е… майката, Пешо!“, „Марио, п…о тъпа, да го духаш!“, „ А+В= ВНЛ“, „Пешева смърди и пърди!“… Долу – минирано. Веднъж питах едно момиченце защо не пуска водата, каза, че нямало нужда. Пък неговата голяма нужда смърдеше в целия коридор. Сигурно у тях майка му ходи след всички вкъщи и пуска водата.

Няма да забравя един детски лагер. Момченце в 5-и клас, килограми около 80. Цяла седмица се оплаква от корем. Почудихме се какво да го правим. Обади се майката и каза, че не е ходил до тоалетна 7 дни. Що бе? Не можел на дупка. Трябвало седало. Бе тия хора в планината, или на село не са ли ходили? Де да му търся седалка? Както и да е, оправихме се.

В тоалетните могат да те натиснат, обарат, набият. Да ти пуснат чантата в мивката или в дупката, пълна с… ясно е с какво. Оставят се чешмите да текат, чупят се лампи, вика се с всичка сила, щото кънти много яко. Могат да те полеят с вода, да те блъскат в стените, яко да те сплашат, случайно да ти пуснат телефона в дупката.

Искам камери в дирекцията! По всяко време влиза всеки. Доставчици, снабдители, предлагащи театър, предлагащи брошури, учебници, концерти. Майстори за водата, парното, тока, течовете, газта, полиция, Закрила на детето, Детска педагогическа стая, пожарна, лекари от линейка, треньорите на детските клубове и т.н.

Обаче най-обичам да влизат родители.

- Детето ми е малко хиперактивно. Не искам ресурсната от миналата година, за нищо не става!

В същото време хлапето почупва де що намери, пищи с глас и се въргаля по земята. Оказва се, че диагнозата е доста по-сложна, ама ха де! Върви да спориш с радио.

- Ще я изгоните тая Петя от класа. Всички се оплакват. Вземете мерки, щото ще се оплача в инспектората!

- Иванова за нищо не става! За какво я държите тука? Уволнете я веднага! Що е писала двойка на сина ми? Дал е празен лист, щото не му е стигнало времето да направи контролната!

А стига бе! 40 минути и няма два реда на листа? Колежката чисто е за трепане с лопата.

- Синът ми е бил ударен от негов съученик. Да бъде изключен незабавно!

- Ама той му е счупил зъбите преди това – отговаря директорката.

- Няма значение, нали го е ударил.

Последната случка обаче ми дойде в повече. Дете в индивидуална форма на обучение, по специална програма, със специални грижи. Бе как не се яви учител, който да угоди на родителите. Искат количествени оценки, независимо от диагнозата на детето, липсата на говор и само механична памет. Разговорът:

- Тая по-български е отврат! Само дъртачки в това училище, не я искаме!

Колежката е една от най-добрите учители по БЕЛ в града. Всеки ден специално подготвя уроците като приказка, за да са подходящи за умственото развитие на детето. Разказва за Херкулес и как убил с голи ръце змии.

- Цяла нощ детето не можа да спи, бе! Тая малоумна ли е? Оная по музика що й пуска само детски песни? Народни искам!

- Ами те учат „Теория на музиката“, колежката се мъчи да пригоди материала към детето.

- Не ме интересува! Народни искам! Никой не работи в това училище. Чудите се само кога да си тръгнете. Аман от вас!

- Като цяло, харесвам всички ви учители, но отношението ви е отвратително! Не ставате всичките!

Тук всички изпаднахме в ужас и потрес. Не разбираме вече какво се иска от нас, освен да отговаряме на жалби до инспектората, кмета и министерството. Нали знаете как се радват учениците, когато учител се разболее? Да ме прощава Господ, ама ако го няма детето, дишаме като бели хора. То, горкото, нищо не ни прави, ама ние ходим като въртоглави и чакаме поредния залп. Засега, от началото на учебната година, сме имали само 5 проверки. Боже, кога ще дойде лятото? А кога ще завърши детето, или ние ще свършим?

Искам си камерите! Чувате ли? Искам ги! И ако не сте разбрали, да са със звук! Всичко да се чува ясно и подробно! Защото вашето дете не псува, не обижда, не ругае, не се гаври с учители и ученици, пише, учи, мълчи, пълен отличник е, бият го, наказват го, малтретират го, крадат му нещата, не лъже, учтиво е! И да, такова е у вас, но по цял ден е с нас…

Затова - веднага ми слагайте камерите! Умолявам ви, сложете ги!

Препоръчваме ви още:

Дайте я тая телевизия!

Денят на един учител някъде в България

Като майка и учител

Писмото на писателката Кейси Едуардс до майка й ще ви накара да се замислите за моделите, които несъзнателно натрапваме на децата си, докато сме безпощадно критични към себе си или позволяваме на други хора да мачкат самочувствието ни и да ни омаловажават.

Мила мамо! Бях на 7 години, когато чух от теб, че си грозна и дебела. До този момент бях убедена, че си прекрасна. Обичах да прелиствам семейния албум и винаги се любувах на снимките ти на един круизен кораб. С белия си бански, без презрамки, ти изглеждаш като кинозвезда. Тайно изваждах този бански от шкафа ти и си представях как един ден ще го облека и ще бъда също толкова зашеметяваща. Но в онази вечер всичко се промени…

Преобличахме се заедно, за да отидем на някакво събиране, и ти ми каза: „Виж колко си фина и прекрасна! А аз съм толкова дебела и грозна.“ В първия момент дори не разбрах, за какво говориш: „Ти изобщо не си дебела“ – възразих най-искрено. Отговори ми: „Не, мила, аз съм дебела, бях такава и като дете.“

След това направих няколко болезнени открития, които в голяма степен предопределиха живота ми. Разбрах, че:

Ако ти казваш, че си дебела, значи това е така, защото майките не лъжат.

Излишните килограми те правят уродлив.

Когато порасна, ще приличам на тебе и ще бъда същата „грозна дебелана“.

След години, спомняйки си този разговор, и още стотина подобни, аз те обвинявах, че си се чувствала непривлекателна, беззащитна, недостойна. Ти, моят първи и най-важен ролеви модел, ме учеше да вярвам, че и аз съм същата като теб.

С всяка твоя гримаса пред огледалото, с новата диета-чудо, с всяко късче „забранена“ храна, което те кара да се чувстваш виновна, аз все повече се убеждавах, че само стройната жена може да бъде пълноценна. Най-важното, което може да даде жената на света, е физическата красота. Като теб и аз непрекъснато се чувствах дебела и по подразбиране - грозна.

Пораснах, вече и аз самата съм майка, и сега разбирам, че да те обвинявам, че мразиш собственото си тяло, е нечестно. Ти си само една брънка от веригата жени в нашето семейство, които са учени да изпитват отвращение към себе си.

Какъв пример ти е давала баба? Като жертва на стереотипната представа за „истинска“ жена, тя беше на диета цял живот, до смъртта си на 79 години. Не излизаше на улицата без грим, дори за да отиде до пощенската кутия. А ако някой я види негримирана? Помня с какво съчувствие реагира на новината, че татко те е напуснал заради друга жена. Не мога да забравя думите й:„Не разбирам защо те напусна. Ти се грижиш за себе си, винаги си гримирана. Да, имаш някой и друг килограм отгоре, но не е нещо страшно.“

Баща ми, докато живееше с нас, също не правеше живота ти по-лесен: „Господи, Джен, толкова ли е сложно? Следи колко енергия изразходваш и колко калории поемаш. Ако искаш да отслабнеш, просто яж по-малко.“

Помня как една вечер ти се опитваше да изпълниш неговите препоръки. Приготви китайско рагу и сервира на всички в дълбока чиния, а на себе си сипа в най-малката. Седеше на масата и по лицето ти течаха сълзи, раменете ти потръпваха. Но всички останали ядяха в мълчание. Никой не те успокои, никой не каза: „Това са глупости. Вземи си нормална чиния.“

Никой не ти каза, че те обичаме такава, каквато си.

Като че ли твоите успехи като учител и майка на три деца се омаловажават от излишните сантиметри в талията. Сърцето ми се късаше, като гледах как страдаш. И досега съжалявам, че не те защитих тогава.

Но аз вярвах, че излишното тегло си е по твоя вина. Слушах как татко казваше, че е много лесно да отслабнеш и как само ти не можеш да се справиш. Тогава си мислех, че не заслужаваш да ядеш като всички останали и че не заслужаваш съчувствие. За нищо.

Грешах. Сега разбирам какво означава да растеш в общество, за което главното женско достойнство е красотата. При това, установените стандарти са недостижими. Знам каква болка причиняват тези нагласи, ако ги вземеш насериозно. Превръщаме се в надзиратели на самите себе си, наказваме се, защото не съответстваме на нечии очаквания.

Никой не е толкова жесток към нас, колкото ние самите към себе си.

Но на това безумие трябва да бъде сложен край, мамо! На твоето безумие и на моето. Точно сега! Ние заслужаваме по-добра участ от тази да живеем с мисълта за несъвършеното тяло, което непременно трябва да променим. Това е нужно не само на теб или мен. Това е нужно и на внучката ти. Сега тя е на три години и аз не бих искала да порасне, ненавиждайки тялото си. Това може да разруши щастието, самооценката и способностите й. Не искам тя да смята, че красотата е основното достойнство на една жена.

Гледайки ни, тя се учи да бъде жена и ние трябва да се постараем да бъдем добър пример за нея. Трябва да й показваме с думи и действия, че жените са красиви независимо от външността си. Но за да ни повярва, трябва да си повярваме и ние.

Колкото повече остаряваме, толкова по-дълъг става списъкът със загубите ни. Болести, нещастия, които ни лишават от любимите ни хора. Тяхната загуба винаги се възприема болезнено. В такъв момент сме готови на всичко само човекът да е още жив. Никой не се замисля дали е бил слаб или дебел. Бил е красив, защото е бил жив.

Ти също си красива. Усмивката ти озарява всичко наоколо, смехът ти е заразен. В прегръдките ти твоята внучка винаги е щастлива. Напразно губим време да преживяваме физическите си „недъзи“. Това е време, което не можем да си върнем.

По-добре е да обичаме и уважаваме тялото си за това, което може да ни даде, отколкото да го презираме за това, че не съответства на нечии очаквания. Не казвам, че трябва да водим нездравословен начин на живот. И нека отслабваме, когато е възможно, ако това ни е важно. Но ненавистта към фигурата си трябва да оставим в миналото, където й е мястото.

Когато, като момиченце, гледах твоите снимки в белия бански, моят наивен детски поглед улавяше истината. Аз виждах безусловна любов, красота и мъдрост. Аз виждах своята майка.

Писмото на Кейси Едуардс, автор на пет бестселъра, прочетени от над 10 милиона души по света, е публикувано в книгата Dear Mum, в която са събрани писма на известни личности до майките им. 

Препоръчваме ви още:

Добре в кожата си

Трите килограма, които убиват

Когато шоколадът загорчи

Автор: Стамена Марашева-Петкова

Не че се оплаквам, ама да си в майчинство и да не ходиш на работа, е ужасно. Разполагаш с адски много свободно време и даже пари ти дават. Затова нека направим кратък разбор на свободното време на една майка (да я наричаме "безделница", нали все пак е такава) и отчет на парите, които й се дават от държавата. Започваме със свободното време, защото то е доста повече от парите за майчинство. Нека дадем пример за един ден на майка, разполагаща с 2 години свободно време. 

7:00 Безделницата става сутрин, прави си кафе, аха, аха, да отпие и детето е будно.

7:15 Екшънът започва. Преобличане на детето.

7:30 Приготвяне на закуската за детето.

8:00 Закуска.

8:30 Почистване на масата и околните мебели след закуската.

9:00 Майката изяжда остатъците от закуската на детето.

9:05 Почистване на дома: оправяне на леглата, почистване на пода, миене на чинии.

10:00 Приготвяне на обяд за детето.

10:30 Подготовка за излизане навън: обличане на детето, събиране на багаж (вода, резервни дрехи и нещо за хапване) и все пак е редно и безделницата да се преоблече, но ако забрави, може и по пижама, тя не е важна.

11:00 Излизане навън.

11:10 След като стигне до парка, майката-безделница сяда на пейка и пуши цигара, ако не пуши, започва да чопли семки.

11:11 Майката-безделница тича след детето, решило да гони улични котки.

11:20 Майката-безделница се връща с детето в парка и започва да го люшка.

11:40 Безделницата сяда на пейка, за да пуши или да чопли семки.

11:41 Майката отива да свали детето, качено на дървото.

11:50 Носене на пищящото дете, което иска да виси като маймуна на дървото, обратно към дома.

12:10 Прибиране, преобличане, измиване, подготовка за обяд.

12:30 Обяд на детето.

12:50 Почистване на масата и околните мебели след обяда.

13:00 Дояждане на остатъците от храна от безделницата.

13:05 Измиване на съдовете.

13:15 Игра с детето.

13:45 Подготовка за следобеден сън: преобличане с пижама и приспиване.

14:00 Детето е заспало.

14:01 Безделницата решава, че е време за удоволствията на Пепеляшка.

14:02 Пускане на пералня и междувременно гладене на дрехи.

15:00 Подреждане на изгладените дрехи по шкафовете.

15:15 Приготвяне на следобедната закуска на детето.

15:59 Нахалната безделница решава, че ще полегне, видиш ли, била уморена.

16:00 Детето се събужда.

16:05 Преобличане на детето.

16:15 Следобедна закуска.

16:30 Почистване след закуската.

16:40 Подготовка за излизане навън.

17:00 Излизане навън, посока друг парк, без лесни за катерене дървета.

17:15 Тичане след детето, подгонило улична котка.

17:30 Пристигане в парка и люшкане на детето на люлка.

17:50 Безделницата сяда на пейка, за да пуши или чопли семки.

17:51 Майката-безделница успокоява детето, паднало от катерушката.

18:00 Носене на ревящото дете към къщи.

18:15 Прибиране вкъщи, преобличане и измиване.

18:30 Приготвяне на вечерята.

19:00 Тате се прибира, безделницата слага масата и започва да храни детето.

19:30 Безделницата пирува с остатъците от вечерята.

19:35 Почистване след вечерята. 

20:00 Къпане на детето. 

20:30 Приспиване на детето.

20:50 Детето спи, безделницата майка си допива кафето.

21:00 Майката си взима душ и ляга. Да, толкова рано, защото мързеливците спят по много.

Не стига, че не ходи на работа и седи вкъщи, но тази безделница има време за кафета и цигари, а черешката на тортата е, че спи по много. 

След това дълго описание на един ден на майката-безделница, ще опишем накратко финансите й.
За да си седи вкъщи, тя взема цели 380 лева (втората година от майчинството). С тази крупна сума трябва да покрие нуждите на детето си и нейните, т.е. разделяме 380 на две и получаваме 190 лева на човек!!! С тези пари трябва да купи САМО храна, памперси и дрехи за детето. И все пак тази хрантутница се оплаква, че 380 лева не стигат за двама човека, вместо да започне работа. То, в чужбина, майчинството е само 6 месеца и децата отиват на ясла. Опаааааа, само че в България яслите приемат деца, навършили 2 години. И всичко това е измислено с цел да може майките да разполагат с две години свободно време и да си харчат паричките. 

За финал трябва да уточним, че дневникът на майката-безделница е художествена измислица. Всички герои са плод на въображението на автора и всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.

И все пак, ако някой разпознае своя образ, то сигурно ще да е някоя българска майка. Безделница.

Препоръчваме ви още:

Да поиграем на майки

Не винете мама

Майките не са втора категория

Автор: Милена Макавеева

Реших да напиша тези редове по случай 6-и март - Международен ден на говорната и езикова терапия и професионален празник на логопедите в България. По този повод в повече от 40 кабинета в различни градове ще бъдат проведени безплатни консултации. (Списък ще намерите в края на статията). Надявам се искрено, че ще посрещнем празника си през 2018 г. с усещането, че са разбити митовете за посещение при логопед след 5 –тата година на детето, а също и за: „Не се притеснявайте, ще го израсте.“ В епохата на интернет, форуми и какво ли още не, като че ли все още има неяснота за това с какво би могъл да ни помогне един логопед. Със сигурност това е специалист, който трябва да има много добър поглед над детското развитие, който борави с различни тестове и методки, който може да работи в екип с педиатър, невролог, рехабилитатор, физиотерапевт, ортодонт, психолог, сензорен терапевт, учител.

Какъв специалист е логопедът: това е човекът, в чийто компетенции е оценката на говора (произношение на звуковете, гласообразуването, дишането по време на говор), езиковите способности (разбиране на езика и съответно продукция, както и сегментираното изследване на семантичната, прагматичната и граматична страна на продукцията).

Логопедът наблюдава и невербалната комуникация или езика на тялото в контекста на общуването – насочването на поглед, мимика, интонацията на гласа, позата на тялото и движенията му, жестовете.

Този специалист обследва състоянието на лицевата и орална мускулатура – структура, тонус, амплитуда на движение, орално-моторни механизми. Това е важна и необходима част от логопедичната оценка не само в случаите, в които е ясно, че има проблем, например при децата с вродени цепнатини (на устна, твърдо и меко небце) или с диагностициран фациалис (парализа на лицевия нерв). Не бива да се забравя фактът, че говорът е мускулно организиран процес и могат да бъдат наблюдавани множество дискретни трудности във функцията на оралната и лицевата мускулатура без непременно да има медицинска диагноза. Човешката реч изисква специфично и сложно координиране на мускулни усилия, които се научаваме да контролираме спонтанно – през имитацията и автоматизираме благодарение на собствения опит. При някои от децата това изисква повече време и усилия и не се овладява гладко и естествено, което е сигнал за по-внимателно наблюдение и обследване.

Логопедът се интересува от начина на хранене на детето, особено ако то е малко – ще ви пита не само за това какво конкретно яде то (вкусове, консистенции, вид на храната), но и за това какво точно прави с нея – дъвче ли добре, слага ли само хапка в устата си, има ли изисквания към средата, за да се храни спокойно, може ли и иска ли да справя само с ръце и/или прибори. Тези детайли са информативни не само защото храненето е процес и общуване и е свързано с културата и навиците в семейството, но и показва още веднъж състоянието на оралната мускулатура. Добре е да помним, че храненето и говорът използват една и съща мускулна база.

Логопедът ще наблюдава играта с предмети и играчки и ще проследи дали тя е целево ориентирана, дали е споделена с родителите и доколко детето може да продължи зададен от възрастните модел на манипулиране с обекти. Ще проследи идеацията, моторното планиране, пресъздаването на важни за детето персонажи. Да не забравяме, че играта е най-мощният двигател на детското развитие.

Ако детето е голямо и е ограмотено, логопедът ще проследи писането, четенето, уменията за преработка на слухово възприет текст и сметните операции. При констатирани проблеми, би могъл да прецени дали детето има нужда от повече време за овладяване на материала, или се касае за специфично нарушение в уменията за учене. Важно е да знаем, че диагнозата „дислексия “ не е редно да бъде поставяна преди края на първи клас.

Кога да се обърнем към логопед: най- точният отговор е - когато почувствате притеснение, независимо от възрастта на детето, потърсете мнение на специалист, той ще прецени дали може да бъде полезен и с какво.

• Ако детето е с проблем на развитието, например е родено недоносено, има заплашеност от церебрална парализа, има констатиран генетичен синдром, епилепсия или структурен проблем от типа на вродена цепнатина на устна и или небце и други, логопедът помага от първия ден от живота. След оценка на възможностите на мускулатурата и орално-моторните механизми се прави програма за стимулиране, която е част от цялостен рехабилитационен комплекс. Квалифициран хранителен терапевт би могъл да обучи родителите за това как да хранят бебето – като възможни позиции, като стимулиращи масажи и т.н. Търсете логопед, който има опит в ранната интервенция.
• Ако детето е отключило плавностни проблеми, не се колебайте да потърсите консултация, дори във възрастта на физиологичното заекване. Специалистът би могъл да помогне със съвети относно комуникативни стратегии и игри, свързани с тренировка на дихателите умения. Такъв тип консултация е възможна след 2,6-годишна възраст.
• Ако детето има затруднения с храненето – с прехода от хомогенна към твърда храна, с уменията за дъвчене, или има сериозна избирателност по отношение на храните – можете да потърсите консултация с логопед – хранителен терапевт.
• Ако детето закъснява с проговарянето, не се колебайте да потърсите консултация, независимо от ранната възраст. Послушайте интуицията си и не отлагайте във времето, понякога именно ранното начало на интервенция е ключов фактор за успешната терапия.
• Ако детето има артикулационно нарушение можете да направите консултация веднага щом усетите, че грешките в речта са устойчиви. Счита се, че успешна терапия може да се проведе след 4-годишна възраст на класическо артикулационно нарушение, тъй като тогава е възможно осъществяването на волеви контрол от страна на детето.
• Ако детето има беден речник, говори аграматично, има трудности с това да разкаже какво му се е случило, потърсете логопед с опит с езикови нарушения. Той би преценил дали се касае за просто изоставане или за специфично нарушение в езиковата компетенция Добре е при късно проговаряне да бъде проследено и езиковото развитие.
• Ако детето или възрастният са претърпели инцидент, който е предизвикал разпад на езиковата система, консултация и терапевтична намеса се извършват след острия период около инцидента – инсулт, черепно-мозъчна травма и т.н.

Логопедът далеч не е само човекът, при когото да отведем детето си, в случай че произнася някои звукове неправилно. Иска ми се с тези няколко реда да ви насоча да мислите за този специалист като за човек, който е компетентен и способен да промени качеството ви на живот. Това със сигурност е фигурата от помагащите професии, до която можете да се допитате и да си колаборирате от най-ранна детска възраст, стига да сте на една вълна с уеднаквени цели и добра мотивация. В случай че логопедът не констатира проблем с малчугана, може да ви даде насоки за стимулиране, игри и развиване на комуникативните умения, може да ви успокои и предложи работещи стратегии за овладяване на социални правила и учене. В случай че сте минали през диагностика и е констатиран някакъв комуникативен проблем заявката ви може да бъде за терапия – тогава е добре да прецизирате с логопеда близките и дългосрочните си цели, както и възможностите, които той/тя е в състояние да предложи за реализирането им.

Имайте предвид, че от една среща би било трудно да бъдат коментирани крайни констатации, по-скоро е възможно да се разискват работни хипотези, които да бъдат отхвърлени или потвърдени във времето. Ако това, което сте чули, не асоциирате с детето си, не се колебайте да се консултирате с друг логопед.

Когато заявката към логопеда е по посока на терапевтична намеса са важни няколко неща:

• Уверете се, че имате доверие на този човек.
• Имате право на пълна информация относно това, което се прави с детето ви, така че няма непозволени или глупави въпроси.
• Ако терапевтът успее да предразположи малчугана, то той ще прави и много трудните за него неща в името на този значим възрастен, т.е., важно е детето да харесва човека, с когото работи, и да идва с желание.
• Вярвайте в успеха на детето си, независимо от тежестта на диагнозата и темповете на подобрение.

Успех!

************** 

Препоръчваме ви още:

Още не говори, но всичко разбира - дали е така? 

Хранителни умения при малкото дете 

Игри с бебето през първата година

Логопеди, които участват в инициативата за безплатни прегледи днес. Не забравяйте да се обадите предварително да си запишете час:

Клиника за стимулиране на комуникацията Пумпелина
логопед Нина Йорданова
Безплатни логопедични консултации в периода 5-9 март
за деца до 3 години
от 12:00 до 17:00ч.
На адрес: жк. Изток, ул. Николай Островски 5
Записване: 0896777139 или 0899988626, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Логопедичен кабинет - Доника Борисова
Логопед: Доника Борисова
Безплатни консултации в периода 5-11.03.18
от 14:00ч. до 17:00 ч. с предварително записване по телефон или имейл
На адрес:
София, кв. Младост 1А, Търговски център City point , номер 50, ет.2
Тел. 0882 911 888
email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
www.bglogoped.com

Логопедичен център "ЕЛБО"
логопед: гл. ас. д-р Елена Бояджиева-Делева
Безплатни консултации в периода 6-16.03.2018 г.
София, ул. "Драговица" 8
Предварително записване на час на тел. 0887 204 765
За повече информация: www.logoped-elbo.eu

Детски истории - Обединена терапевтична практика
Логопед: Светлана Картунова
На 6-ти март безплатна консултация от 10:30 и от 15:10ч 
За контакт - 0887454868 
Орлов мост - бул. Цариградско шосе 23

Логопед: Арпи Анжилиан Масихи
Консултации на 05.03 между 09:00 и 12:00 с предварително записване на час
Адрес : ул. "Антим I " N°77
Телефон: 0886166065

Логопед: Румяна Иванова
Име на практиката: Думи с Руми
Телефон за връзка:0898437410
Адрес на кабинета: бул.Цариградско шосе 23
Страница във Facebook:
https://www.facebook.com/dumisrumi/

Център за детско развитие "Шарен свят"
Логопед - Ася Йончевска
Безплатни логопедични консултации в периода 5 - 8 март от 10 до 13ч.
Адрес: София, кв. Иван Вазов, ул. Бурел 9
Записване след предварително уговорен час на 0888 71 44 69
https://www.facebook.com/sharen.svyat/

Логопедичен кабинет - “НА ЛОГОПЕД”
Логопед: магистър логопед Цветомира Бойчева
Безплатни консултации в периода: 6-11.03.18г.
Предварително записване на час: тел.: 0888788007
Адрес: гр. София, жк. Гевгелийски, ул. “Сава Михайлов”, бл. 12 За повече информация: www.nalogoped.com

Логопедичен център “Стъпка напред”
Логопед: Яна Илчева
На 06.03.2018г. от 08:30 до 13:00ч.
Адрес: бул. “Арсеналски” 65, вход 1, офис 3
www.logopedi.bg
тел. +359 886 740 645

Логопедичен кабинет "БЕЛОСНЕЖКО и децата"
логопед Александра Михайлова
в периода 5-9 март
от 10:00 до 16:00ч.
Адрес: ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов 51А, ет.1
За записване: 0876 066 012

Център за социална рехабилитация и интеграция "Щастливи заедно"
Логопед: Катя Николова
Безплатни логопедични консултации в периода 5-9 март 2018г.
адрес: кв. Лозенец, ул. "Голо бърдо" № 6
Предварително записване на час на телефон: 0899/16 99 41

Логопедичен кабинет :Вера Качулева
Логопед:Вера Качулева
Безплатни консултации в периода 6-8март от 13-18ч.
Телефон за връзка:0899683451 
Адрес:Улица “цар Асен “ 37

Терапевтичен кабинет "ЛИНА"
Логопед: Веселина Тонева
Безплатни логопедични консултации в периода 5-11 март
от 09:00 - 16:00 ч.
адрес: бул.Васил Левски 114
Записване за консултация на тел. 0896975516
Сайт: logoped-lina.com 

Студио "Амалтея"
Логопед: Лилия Янчева
В периода 1- 10 март безплатна консултация и диагностика на половин цена
Адрес: ул." Гургулят" 24 
тел: 0898471053
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 
FB: studio Amaltea 
www.amalteya.org

Логопедичен кабинет "Светулките"
безплатните консултации са след предварителна уговорка за дните от 6ти до 9ти март 
записване на телефон: 0888913007 и 0887831313
адрес: бул.Евлоги и Христо Георгиеви 56

Логопедичен кабинет - "Радостина Аврамова"
Логопед: Радостина Аврамова
Адрес: жк. Люлин 9, бл.964 (партер)
тел. за връзка: 0886/177359
www.logoped-sofia.net
Безплатни консултации: 
Понеделник (05.03.2018 г.) от 09:00 ч. до 13:00 ч.
Вторник (06.03.2018 г.) от 12:00 ч. до 14:00 ч.
Сряда (07.03. 2018 г.) от 15:30 ч. до 18:30 ч.
След предварително записан час.

логопед Красимира Стоянова
на 5 и 6 март от 14 до 16 ч. 
телефон: 0896063248 
Адрес: бул. Бъкстон 40, ет. 2

Логопедичен кабинет " Палечко и Малечка"
Логопед: Ели Савова-Делева,Люба Венкова, Кети Димитрова
Мая Берова,Гергана Илиева
Безплатни логопедични консултации на:
06.03.2018г. от 9 до 13 часа 
09.03.2018г от 9 до 16ч. 
Адрес: жк. Младост 1, бл. 55
Предварително записване на тел: 0883397551 или email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Детски център " Деца слънца " 
Логопед: Деница Енева
гр. София, бул. Цариградско шосе 19
6 март 17:30 до 19:30ч. 
С предварително записване на тел. 0889594344 
https://www.facebook.com/DecaSlanca/

Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа
Безплатни логопедични консултации на 06.03.2018г. за деца от 0г. до 18год., които не са пациенти на Болницата!
от 15:45 до 17:45ч
*само с предварително записване на тел: 0884239753 и 0884029671 !!!
Адрес: Бул. Възкресение 1 В
https://www.cpcentresof-bg.com/

Център за развитие "Самознай"
Логопед: Петя Георгиева
Безплатни логопедични консултации в периода 6 -11 март 2018
от 9:30 до 12:30ч. след предварително записване 
На адрес: бул. "Проф. Цветан Лазаров" 73,етаж 2
телефон 0888/ 268708, 02/ 978 97 18
имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
сайт: www.positumtherapy.com

Семеен център за недоносени деца "Малки чудеса"
Логопед: Маргарита Габровска
Безплатни консултации на 10-ти март (събота) от 11 до 18 ч.
За запазване на час: 0887 545 446
Адрес: бул. Патриарх Евтимий, № 66, вх. В, ет. 1
За повече информация: www.chudesa.bg

Гр.Елин Пелин

Логопедичен кабинет „ Бърборини”
Логопед Елка Маркова
Безплатни логопедични консултации в периода от
5 до 10 март 2018 година от 9.00 до 12.00 ч.
Адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Детелина” №4, ет.2 Записване на тел. 0889 75 68 85

Гр.Перник

Логопедичен кабинет Милена Наумова
Адрес на кабинета:
гр. Перник ул. Н. Цанов 22
телефон: 0896001002 

гр. Пловдив

Логопед Гергана Бейчева
- 06 март (вторник) - от 8.30ч. до 10.30ч., 
- 09 март (петък) - от 8.30ч. до 10.30ч.,
записване на онлайн календара на сайта ми (logokids.bg) или по телефон - 0879 434 773 
Адрес на практиката: гр.Пловдив, ул."Кап. Райчо" 52, офис 12

Логопед Гергана Димова
Бул."6-ти септември"112А, ет.3, каб.12
В седмицата 5-9 март
записване по телефона- 0886575101 или на страницата Логопед Гергана Димова- Пловдив.
! ще се консултират и деца с нарушения в хранителните механизми.

Логопедичен център"Нелино"
Логопед Весела Петрова
Безплатни консултации в седмицата 05.03-09.03.18 г.
адрес: ул."Стоян Михайловски" 25
Записване на телефон 0899818340 или на e-mail:info@logoped-nelino>.com www.logoped-nelino.com 

Гр. Бургас

Елена Кортезова
За две деца: Безплатна диагностика на езиково - говорното развитие, която извършваме в продължение на 8 срещи с детето и неговите родители. 
Диагностично-консултативен и логопедичен център "Логос-ЕА"
к-с Славейков, адм. сграда 92, / 2-ро РПУ/
Телефон за контакт: 0886752981
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Консултативно - терапевтичен център “Дай ръка” 
Логопед: Марияна Германова
Безплатни логопедични консултации от 05.03 до 09.03.2018г. 
Facebook: Консултативно- терапевтичен център “Дай ръка” 
Web: www.dayraka.com 
Адрес: гр. Бургас, ул. “Гладстон” 70 
Само с предварително записване на тел: 0894588591

Логопед Таня Петрова
консултации в периода 5-11март
телефон за контакт: 0889337675
Адрес: ул."Васил Левски"51

гр. Казанлък

Терапевтичен център " Светулка- 1" 
Светлана Берова - магистър логопед 
За контакти и записвания: 0888 030 342; 0897 598 989 Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Facebook: Терапвтичен център " Светулка- 1" 
Безплатни логопедични консултации в периода 5-11.март от 13:00 до 15:00
адрес гр.Казанлък ул"Климент Охридски"1

гр.Видин

Логопедичен център " Мечо Пух" 
логопеди:Гергана Петрова и Боряна Мургина
От 5 .03 до 11.03 безплатни логопедични консултации
ул. Търговска над магазин " Валентина" 2 етаж 
записване на тел 0887 810 777 и 0888 877 600

Логопедичен кабинет към ДГ "Зорница" град Видин 
Логопед :Снежана Ганцова 
Безплатни логопедични консултации в периода 06-09.03.2018г. от 11.30-13.30ч.
Адрес: ул. "Цар Симеон Велики" #68 ет. 3(в сградата на ДГ "Зорница") 
Записване: 0898530960 / 0879132392

гр. Стара Загора

Детски център "В 3 стъпки" 
логопед Мария Желева
- на 5 март от 10 до 17ч
- на 6 и 7 март от 17 до 19ч
адрес: гр. Стара Загора Бул. „Цар Симеон Велики“ 156 (в сградата на ч-ще „Св. Климент Охридски“ 1858 (западен вход)), тел. 0896045411

Логопед Мария Петрова 
Безплатни логопедични консултация на
6.03., 7.03 и 8.03.18г. от 11.00 до 14.00ч. 
с предварително записан час на тел. 0899136801 
адрес: ул. Цар Симеон Велики 158, ет.4 офис 22

с.Равно поле 

Логопедичен кабинет- "НАРНИ"
Логопед:Теменужка Шунева
от 5.03. до 9.03.- след записване на тел.
0895175704

гр. Благоевград

Логопед: Росица Стоилова
Безплатни логопедични консултации в периода 7-9 март, от 09:00 - 15:00ч., с предварително записан час.
Адрес: ж.к. Еленово, улица "Георги Андрейчин", в двора на м-н "БГ Маркет", бивш "Валан"
Телефон: 0879 579 989
https://www.facebook.com/logostoilova/

Гр. Сливен 

Оренда психолог - логопед
Миглена Маринова
Консултации на 5.03; 6.03; 8.03 и 9.03.2018
С предварително записан час: 0899719530
адрес: ул Любен Каравелов 20

гр. Ловеч

логопед Даниела Тодорова
вторник, сряда, четвъртък от 13.00 - 15.00ч. ; петък от 11.00 - 14.00ч.;
тел 0889386773
адрес: ОУ "Христо Никифоров"

гр. Карлово

Диана Краева -Маджарова 
в дните 10.01-11.03.2018г.
за запазване на час: телефон 0894771180 и e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Адрес: ул"Пазарна" №1.

гр.Банско

Център за социална рехабилитация и интеграция
Фиданка Финдрина-Граченова 
Адрес: ул. ,,Радон Тодев" 14,
телефон: 0893672571

гр. Радомир

логопед Ваня Драгомирова 
в периода 5-9 Март само след предварително записване 
Адрес: площад Свобода ул.Преспа 1 етаж 2-сградата на Образователен център READY
Тел.0894 30 72 70 
https://www.facebook.com/Логопед-Ваня-Драгомирова

гр.Разград

логопед: Владислава Казакова-Йоани
безплатни консултации на 6-ти март след 13:00ч.
С предварително записване на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
адрес: ж.к.Орел,бл.1,вх.в,ап.1

гр.Плевен
Логопедичен кабинет при Институт за психично здраве и развитие - филиал Плевен
Адрес: гр. Плевен, бул. "Възраждане" №1. 
Логопед: Галя Петкова
Безплатни консултации на 9 март /петък/ от 16:00 до 18:30
Тел. за записване: 0887647838

За автора:

Милена Макавеева е завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Автор: Дана Стойнова

Скоро прочетох пост от позната, в който се питаше колко от приятелите й са правили рестарт на живота си. Замислих се, колко ли хора живеят без своя рестарт, познавам хора, които от 40 години работят една и съща работа, ден след ден... Без моите рестарти, щях да загубя жаждата си за живот, не за живуркане, не за оцеляване, а за дъх, за всяка глътка вдишване от новото, от непознатото.

Преди да скоча в света на големите, всяко лято от 11-годишна, работех по гръцкото крайбрежие, заедно със семейството си, различни неща - от продавач на обувки, помощник в сладкарница до сервитьор. Така до студентските си години! После беше още по-хубаво, защото свършваше ли лятната сесия, аз взимах един куфар, качвах се на автобус за Халкидики и си намирах сезонна работа край морето! Най-лудите ми и безгрижни години. И пораснах.

Осъзнавах, че е време за сериозната част от живота, за дисциплината, кариерата, за света на възрастните и някъде тук започнаха рестартите ми. От телевизионна водеща по кабеларки, скочих в национален ефир като режисьор на проекти, рестартирах се с нова фамилия и зарязах кариерата си от любов... лъвски скок в общински театър като зам. -директор. За разкош последва пиарска дейност, най-подир дойде и най-важната ми роля, тази на майка! Всичко това през две-три години максимум.

Та, майчинството свърши, и аз седнах, и се замислих, ей сега какво правя! Разглеждах джобс и подобни, нищо не предизвика емоция в мен, не искам да работя без тая пуста тръпка! Може би минаха месеци, когато един ден се събудих с идеята или с въпроса, който всички задават на децата: "Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?"

Ей, така и аз станах от леглото и само дето не извиках решението си, ама не посмях, викам ще премисля, вече съм зряла жена, семейна, с дете, тук вече трябва малко мисъл. Аз съм така, като ми влезе бръмбарчето в главата, вари го, печи го, ще го направя и нито плюсове гледам, нито минуси. Събрах близките на вечеря и казвам: "Реших какво искам да правя и кое ще ме прави щастлива!"

Заваляха предложения - един каза адвокат, друг учител, трети даже и лекар, а аз гордо вдигнала глава, леко се повдигам, театралнича (имам две години стаж сред актьори, я) правя многозначителна пауза и заявявам: "Гримьор!" Казвам ви, все едно казах, че кацам току-що с НЛО. Е, минаха две седмици от новото ми приключение, изкарах курс и работя върху приятелки още!

Усещам емоцията, тръпката от новото, желанието за работа. Мислех, че е изчезнало, а то просто се е крило и е чакало своята муза!

Препоръчваме ви още:

Ново начало

За начинаещи блогъри

Световете на Аглика

„В младостта си ние сме максималисти. Не сме готови на компромиси, а съветите на родителите си възприемаме като отживелица. Моят всезнаещ баща винаги предлагаше някоя житейска мъдрост, на която обикновено само извъртах отегчено очи. Исках да правя всичко по своему. След време попаднах в ситуации, в които неговите думи започнаха да придобиват смисъл. Започнах да мисля, че този „набеден Йода“, както го наричахме, разбира нещо от отношения. Колкото и да е странно, аз научих как да бъда щастлива жена, точно от него. Ето част от житейската мъдрост, която ми помогна да открия правилния човек. Може да помогне и на някой друг.“ - Журналистката Никол Уи (автор на блог) има богата колекция от съвети на баща й, които са й помогнали да открие подходящия мъж.

1. Нито един мъж не е в състояние да те прави щастлива всеки ден. Това е невъзможно, изисква твърде много енергия.

2. Повечето мъже са готови да те направят щастлива за един кратък период от време, докато се опитват да те завладеят.

3. Ти трябва да умееш сама да си създаваш щастие.

4. Ти трябва да обичаш отражението си в огледалото.

5. Никога не позволявай на друг да ти казва каква трябва да бъдеш.

6. Никога не занижавай критериите си за мъж. Бъди търпелива.

7. Мъжете също имат чувства. Затова не бива да излизаш сутрин, оставяйки 20 долара с бележка: „Не ми звъни. Ще ти се обадя, когато имам време.“

8. Изгради си представа за идеалния мъж за теб. Ако искаш той да се появи в живота ти и ти ще трябва да станеш идеална.

9. Често чувам по филмите: „Ти си част от мен.“ Избий си тази глупост от главата.

10. Никога не позволявай на мъж да се отнася към теб с неуважение и да те обижда. И, разбира се, в никакъв случай не допускай физическо насилие. Тези, които постъпват така, не са мъже.

11. Открий човека, който ще те обожава и ще се държи с теб като с кралица. Истинската любов се проявява в действията, не в думите.

12. Запомни – думите му са това, което би искал да бъде, а действията - това, което е всъщност.

Аз, жертвата

13. За да имаш щастливи и равнопоставени отношения, ще трябва да се научиш да уважаваш себе си.

14. Партньорът ти трябва да влага в отношенията ви толкова, колкото и ти. Дори повече.

15. Не започвай връзка и не се жени от самота. Работи над себе си и над чувствата си.

16. Мъжът, който ти е предопределен, не просто ще те направи щастлива, но и ще изпълни дните ти с емоции.

17. Бъди уверена и се учи да бъдеш щастлива в самотата си. Получавай удоволствие от нея. Можеш да отидеш сама на ресторант или на кино. Може дори да пътешестваш сама. Мислено казвай на околните: „Казвам се Х, аз съм силна, независима жена, която е доволна от живота си и е уверена в себе си.“

18. Ако искаш секс за една нощ, никой няма право да те осъжда. На никого, с нищо не си длъжна. Играй по своите правила.

19. Не се омъжвай преди 30. От собствен опит знам, че след тази възраст си по-уверен и спокоен. Аз тогава заобичах отражението си в огледалото.

Що е то "добър съпруг"

20. Работи над отношенията си. Не се успокоявай, че всичко е наред, ако не се карате и не си крещите един на друг. Винаги има възможност да направите връзката си по-добра.

21. Намери мъж, който обича себе си.

22. Хубаво би било, ако имате общи увлечения или хоби.

23. Веднъж попитах приятел, който се ожени за трети път:

- Добре, с какво третата ти жена се различава от другите?

- Нямам търпение да се прибера вкъщи. Всеки ден.

24. Намери си партньор, който ще пожелае да се развива, да се усъвършенства и променя, заедно с теб.

25. Позволи си да бъдеш емоционално и финансово независима, пък дано никога не ти потрябва в живота.

Думите, които спояват връзката ни

Препоръчваме ви още:

Момичето на тати

Искат ли мъжете синове?

Мъжът и дъщеря му

"Бъди себе си", "никому не си длъжен", "най-важно е да намериш призванието си"...

Тези съвети звучат много разумно, нали? Вижте една различна гледна точка за тях. Блогърът Тина Плантамура е майка на трима тийнейджъри и автор в няколко родителски издания. Предлагам на вниманието ви нейния списък с грешни съвети, които е давала на сина си с най-добри намерения.

Големият ми син неотдавна завърши училище и прави първите си стъпки като възрастен. Това обстоятелство ме накара да осъзная, че напразно съм го съветвала за много неща. Съжалявам, че не мога да върна времето и да взема думите си назад. Правех го с най-добри намерения, но сега се надявам да разбере, че не всичко е било истина.

1. На никого не си длъжен

Сега мисля иначе. Главната ни отговорност е да подпомагаме позитивните промени в света. Ние сме длъжни да се отнасяме към всеки ( и към себе си) с доброта, милосърдие, търпение, уважение и съчувствие. Всеки от нас воюва на собственото си бойно поле. В Книгата на живота си всеки има глави, които не би прочел на глас. Втурвайки се в чуждия живот, ние може да се окажем в разгара на ожесточена битка. И докато другият се бори да събере частите от битието си, ние можем да направим само едно – да бъдем добри с него. Не е трудно.

2. Уважението трябва да се заслужи

Трябва ли да чакаме, докато някой спечели уважението ни? Възможно ли е да заслужим уважение, без да проявяваме такова в отговор? Ако се отнасяме с уважение към някого, значи ли това, че автоматично сме заслужили подобно отношение? А ако някой се отнася към нас неуважително, трябва ли да му отвърнем със същото. Това ми напомня за спора за яйцето и кокошката, но е по-абсурдно. Ние носим отговорност за собственото си поведение, не е важно дали другите се отнасят към нас с уважение.

Прочетохте ли

Нека се "опарят"

3. Бъди себе си, рано или късно ще те оценят

Сега съм убедена, че само настойчивостта и вложените усилия помагат да преуспееш и бих казала на сина си: „Излез от зоната си на комфорт, заяви себе си, не плувай по течението. Глупаво е да се надяваме, че ще получим всичко желано, просто като бъдем себе си.“

4. Упоритият труд дава резултати

Това невинаги се случва. Възможно е и най-всеотдайната работа и непрестанните усилия да не доведат до нищо добро. Животът е несправедлив, но все пак трябва да се трудим, защото ако не го правим, липсата на резултати ни е гарантирана.

8 истини, които майките на синове

рано или късно ще разберат

5. Работи това, което обичаш, за да си щастлив

Попитайте 15 случайни хора работят ли това, за което са мечтали. После има задайте въпроса: „Щастливи ли сте?“ Не на всеки е нужна главозамайваща кариера, за да бъде щастлив. Едни правят това, което винаги са искали, и въпреки това са нещастни. Други изобщо нямат нормална работа, но са доволни от живота си. Разбира се, важно е да следваш мечтите си, но по-важно е устойчивото развитие. Трябва да можеш да подсигуриш себе си, дори да не успееш да намериш работата-мечта.

6. Ти си специален

Вместо това сега бих казала: „Ти не си по-добър или по-лош от другите. Всеки твой познат те превъзхожда в нещо. На някого това, което на теб ти се отдава с лекота, ще му е трудно. Използвай силните си страни, за да направиш света по-добър. Ако той е добър за другите, ще е добър и за теб. Търси помощ и я приемай, когато е необходимо. Не бъди високомерен – няма задачи и обстоятелства, които са под достойнството ти, както и такива, които не са по силите ти.“

Препоръчваме ви още:

Как излетях от клетката

Уроците, които научих

Съветите, които правят децата ни нещастни

Автор: Соня/Светът на Сончето 

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича историята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека!...

"Опълченците на Шипка", "Хайдути", "На прощаване" и толкова други, свързани с историята ни, стихове, винаги са ми били едни от любимите. Помня ги и до днес. Литературата ми беше силният и най-любимият предмет. Особено поезията. Но в моите ученически години и почитта към историята беше друга, стихотворенията не само ги учехме наизуст, а ги учехме с удоволствие, анализирахме, свързвахме със събития и декламирахме с гордост и патос. Татко също обичаше да рецитира и да пее патриотични песни и успя да ми предаде тази любов към народното творчество. Аз обаче си признавам, че не успях. Когато децата ми имат за домашно да наизустят някое стихотворение и се прибера, а те с измъчени лица се опитват да запомнят и бъркат диалектните думи, просто не издържам и започвам да рецитирам. С ръкомахане, с въодушевление, спазвайки извивките на гласа и паузите, където трябва. А те ми въртят очички в знак на досада! Признават, че се възхищават на любовта ми към поезията и на факта, че ги помня и до ден днешен, но определено нямат намерение да следват примера ми.

По времето на моите ученически години, Трети март беше един наистина осъзнато честван празник - с тържества, с кръжоци, със специално формирани за целта групи по инициативност, с организираните посещения по исторически места или музеи, с рецитали и песни, с разказване на новооткрити факти в историята...

Сега, през последните няколко години, една шепа села и малки градчета организират по една възстановка на Освобождението, изнесе се по една реч и толкова. Единствената голяма еуфория за празника е по телевизията - предавания точно от тези места и от Шипка. Хотелите се надпреварват да пускат оферти един през друг, защото повечето българи използват датата заради увеличените почивни дни, а не толкова заради празника.

Винаги съм се старала на всеки исторически празник на България да заведа децата някъде - на възстановка на боеве, двореца Врана, Историческия музей, Военния музей или където има нещо, свързано със съответния празник. Толкова малко избор, а сме ходили толкова много пъти, че започнахме дори да повтаряме местата. И макар понякога да ми замрънкват: "Пак ли там, нали вече сме били!", те уважават българските празници, тачат ги и в навечерието им ме питат: „Какви са ни плановете за утре?”.

Но виждам в хората около мен, че вече не е същото, както в моето детство, и започвам да се питам дали наистина идва онова време, в което вече дори и официалните празници няма да правят впечатление. Толкова ли стана модерен или труден животът, че не можем да поспрем и да почетем един национален празник, да се опитаме да съхраним традициите на нашите баби и дядовци? Толкова ли не успяваме да предадем на следващото поколение обичта към стиховете, патоса, с който ги декламирахме, любознателността към историята ни и самоинициативността да четем, да учим и да творим, любопитството към традициите, нравите и обичаите български, което проявявахме?

Толкова ли мразим родното и българското, че успяхме да приемем за важни всички онези чуждестранни национални, измислени и не-измислени празници, а своите ги забравихме или не ги зачитаме?

Повод да пиша тези думи ми даде един остър коментар, който прочетох в социалните мрежи по повод Трети март - че политиците ни са били виновни за нечестването на празника от сънародниците ни, защото не са организирали тържества като хората, освен на Шипка и в столицата, не са изчистили улиците, за да могат хората да празнуват, не са предвидили пищни тържества и събития, нямало окачени знамена и все в същия дух. Не че защитавам родните политици, но смятам, че ако искаме нещо да почетем и да празнуваме, никой не е длъжен да ни го организира. Колко от българите закачиха знамена на прозорците си, колко ще почетат празника в истинския смисъл на думата и колко разказаха на децата си нещо за Освобождението? Не е задължително да правим някакви огромни мероприятия или да организираме цял поучителен ден. Достатъчно е просто да го почетем – с посещение на историческо място или музей, с една питка в чест на празника, с едно опреснително прочитане на историята или дори само да си го честитим искрено?

Когато пътуваме по чужбина, впечатление ми правят всички онези крепости, замъци и дворци, които европейските столици имат. А ние - не. Защото когато Европа е строяла, нашите прадеди са се борили. За свободата на земята - тяхната и на следващите поколения. И са успели. А ние трябва да я отстояваме, да я ценим и да съхраним делото им! Или най-малкото - да ги почетем!

И по този повод, и в чест на началото на Освобождението, в навечерието на празника за вечеря сготвих чушки по панагюрски, а планът ми за Трети март е посещение на Етнографския музей. Да, пак там...

Чушки по панагюрски

Продукти:

6-7 печени  обелени чушки;

1/2 кофичка кисело мляко;

2 с. л. олио;

3-4 счукани скилидки чесън;

1 с. л. брашно;

1 ч. л. червен пипер;

1 ч. л. сол.

магданоз и червен пипер за украса.

Загрявам 1 с.л. олио в чугунено тиганче на котлона, слагам счуканите скилидки чесън и прибавям, нарязаните на ивички, чушки да се запържат. Поръсвам с брашното, разбърквам хубаво, докато започне да покафенява, и добавям киселото мляко. Посолявам и оставям на бавен огън до сгъстяване. В друго тиганче загрявам останалото олио, пускам червения пипер и махам веднага от котлона. Поливам върху чушките и украсявам тематично с магданоз, кисело мляко и червен пипер.

Препоръчваме ви още:

Понякога караулът е просто караул

Патриотична кампания „Аз съм българче“

Кулинарната фиеста на Мама Нинджа