Сигурно ще ми се смеете, че съм толкова изостанала, но дори не бях чувала, че има такива кутии, докато веднъж снаха ми Яна спомена, че в Англия си поръчвала кутии с козметика и било много забавно, защото винаги се изненадваш. После открих романтичните кутии на Gembox, за които вече съм ви разказвала. А наскоро разбрах, че има и такива специални кутии за мама и бебе. Е, познайте дали веднага не реших да изненадам снахичката :) Малко се изложих обаче, защото се оказа, че съм пропуснала да дам телефона й, момичетата от Мамма Бокс, разбира се, веднага са ми писали, но не съм видяла и съобщението, и в крайна сметка, вместо да дойде на осми март, изненадата на Яна дойде малко по-късно. Но какво да ви кажа, всяка жена, всяка майка заслужава да бъде зарадвана не само на осми март, а винаги, когато имаме възможност да й подарим малко щастие. И така, най-после вчера Яна си получи изненадата, а аз получих едно много мило съобщение от нея, което ме просълзи. Но както и да е. Искам да ви представя момичетата от Мамма Бокс, които ни доставиха това удоволствие.

Здравейте! Ние сме Мамма Бокс.

Може би ще ни попитате:

- А какво представлява Мамма Бокс?

Нека първо да се представим, нека да разкажем за двете майки, стоящи зад инициативата Мамма Бокс. Ние сме Веси и Биби - жени, приятелки, съпруги, но най-вече, ние сме две горди майки - на 4 дечица.

Бременеейки заедно, отглеждайки децата си заедно, стремейки се да удовлетворяваме всички нужди на нашите бебчета, често личните ни потребности бяха пренебрегнати. На мнение сме обаче, че майката винаги е била, е, и трябва да бъде, център на вниманието и грижата, дори и след появата на бебето.

Още тогава ние имахме мечта - да съществува цялостна грижа и за нас - майките. Тази мечта се превърна в идея, която с времето добиваше все по-ясна представа в съзнанието ни. Знаехме, че трябва да сме различни. Искахме към всяка майка да подхождаме индивидуално, защото за нас детайлите имат значение. Така се "роди" Мамма Бокс. Тя се превърна в нашата пета рожба. И както всяка майка обича своето дете, ние влагаме сърце и душа и в грижата за нашата кутия. 

Освен това имахме желание идеята ни да обхваща цялата бременност, искахме да бъде уникалният подарък за всяка бъдеща майка. Да съдържа най-интересните продукти, най-нужните продукти, да бъдат подбрани за съответния период от бременността на мама, но в същото време да са естествени и екологични. 

Продуктите подбираме с голяма грижа и любов. Внимателно проучваме и търсим, докато намерим най-подходящите - за разкрасяване, за коремче, за бебе, а защо не и за таткото. Но си признаваме, него по-рядко включваме в нашите кутии. Опаковаме с грижа и любов и когато правилните продукти са вече в нейната кутия, тя получава изненада, за да се поглези, ей така, просто защото го заслужава. А ако получите Мамма Бокс за подарък? Какво по-хубаво от това някой да е помислил за вас и да се е погрижил да се чувствате специални?

Впоследствие, някак съвсем естествено, добавихме към деветте месеца грижа за бъдещата майка и грижа в кутия за мама и бебе. Вярваме, ще се съгласите, че в този период, тя има най-много нужда от подкрепа. В нея се грижим за мама след раждането и за вече най-ценното й на този свят - нейното мъниче.

Работейки с нашите партньори, имаме желание да разширим диапазона на грижата и за мама и за бебе. Имаме много идеи, влагаме цялата си любов в нашите кутии и скоро ще зарадваме нашите майки с много изненади. Защото вярваме, че с раждането на едно бебе, се ражда и една майка!

Накрая ще добавя какво ми написа Яна вчера и толкова ме трогна :) "Благодаря ти, Мими Peeva, че от първия ден ме направи част от семейството ви и никога не ме накара да се почувствам като пришълец. Че винаги мога да ти поискам съвет, но никога няма да ми натрапиш мнението си. И че ще имам кой да ме учи някой ден да съм готина свекърва ". Прекрасно е, нали? Пак се просълзих...

Ако решите и вие да зарадвате някоя майка (може би снаха си :) или да си направите някой от моите любими подаръци "от мен за мен",  можете да разгледате тук великолепните кутии на Мамма Бокс.

Снимките са от личния архив на Мамма Бокс, а на последната снимка е подаръкът на Яна.

Препоръчваме ви още:

Щипалка – много любов и щипка магия

Петя и нейните кукли с душа

Ина от магазИНА

Нов безплатен онлайн наръчник учи директори и учители как да намалят неизвинените отсъствия

30% от шестокласниците в България са в риск от отпадане - не виждат смисъл да ходят на училище, сочи национално представително проучване на Център за приобщаващо образование. 

Как да върнем смисъла в училище – това е основната тема на новия безплатен онлайн наръчник, създаден от Център за приобщаващо образование, който може да бъде свален от интернет страницата на организацията. Неговата цел е да подкрепи учители и директори от цялата страна да се справят с постоянно растящата липса на мотивация на учениците да ходят на училище.

Наръчникът събира опита на Център за приобщаващо образование от междинната фаза на Програма „Училището има смисъл“, която се осъществява с подкрепата на фондации Velux в две български училища – СУ „Георги Бенковски“ в град Тетевен и СУ „Христо Смирненски“ в град Брезово. Само за една година иновативният подход на Програмата успява да повиши мотивацията за учене на над 70% от включените деца и дори да намали броя на неизвинените отсъствия с 20% спрямо предходната година, като поставя основен фокус върху връзката между ученето и живота. 

Именно скъсаната връзка между училището и живота се оказва един от ключовите проблеми пред българското образование – децата не разбират как това, което учат в клас, ще им е полезно за живота и съответно губят интерес към училището. Според национално представителното проучване на Центъра, 30% от шестокласниците в България са в риск от отпадане от училище, а цели 45% от тях смятат основните предмети като математика, история и природни науки за напълно безинтересни. 

„Когато видяхме тези данни, си казахме, че трябва да се вземат спешни мерки, защото училището става все по-неадекватно спрямо изискванията и очакванията на съвременните деца“, обясни Димитър Лазаров, програмен директор на Център за приобщаващо образование, и допълни: „С работата си в Брезово и Тетевен ясно видяхме, че е възможно, и дори не е сложно, да направим така, че децата да ходят на училище с радост. И за да вдъхновим учители и директори от цялата страна да направят същото, решихме да съберем научените уроци в новия наръчник.“ 

Наръчникът „Да върнем смисъла в училище“, събрал опита от междинната фаза на програмата. В края на 2018 г. предстои и създаване на цялостна методология, която ще представи пълните резултати от проекта в пилотните училища.

-------------------------------------

За програма „Училището има смисъл“:

Програма „С поглед в бъдещето - училището има смисъл“ има за цел да разработи методология за задържане на децата в училище чрез повишаване на мотивацията им за учене и придаване на практическа стойност на наученото в час. Училищата-партньори са - СУ „Христо Смирненски“ в гр. Брезово и СУ „Георги Бенковски“ в гр. Тетевен.

Програмата представлява доброволна и дългосрочна работа на деца в шести и седми клас с професионалисти от местната общност. Посещенията се провеждат заедно с учител, който преподава предмет, от съответната научна област. Работата на учителя е да свърже практическите занимания с учебния материал.

За Център за приобщаващо образование:

Център за приобщаващо образование е неправителствена организация, която работи за утвърждаване на приобщаващата училищна среда като стандарт за качество в образованието. Подкрепяме училищата да се развиват като общности със споделени ценности и визия така, че децата да бъдат насърчавани да разгърнат способностите си и да превъзмогват трудностите; учителите да се чувстват подкрепени и уверени, че са ефективни и че могат да се справят с предизвикателствата; родителите да поемат своята отговорност в партньорство с училището.

Препоръчваме ви още:

10 причини да не обичаме училището

Учителка с решение срещу агресията

За преписването в училище

Автор: Лени Рафаилова

Аз съм си градско чедо. Софиянка по произход, но най-вече по душа. Цял живот съм кръстосвала улички, улици и булеварди в тоя град, "в полите на Витоша". Познавам и крайните му квартали, но те откровено са ми неприятни и не ги смятам за част от София. Да ме прощават всички хора, които живеят в Надежда, Обеля и Свобода. Нищо лично. Обичам си "Графа", "Шипка", а "Иван Асен" е улицата на моя живот, с кино "Влайкова", сладкарница "Пчела" и "Дървеното". Обичам парка на Свободата и езерото с лилиите, "Маймунарника", чешмите (които отдавна не работят) и райската ябълка, която цъфти в едно толкова много розово. Повечето градинки в София са слушали смеха ми, а често и неудържимия ми рев. Много бира и вино се изконсумираха навремето в Докторската до Софийския, ама наистина много!

София си е моят дом, моето кътче от Вселената. И си го обичам. Нищо, че е мръсна и смрадлива понякога. Ама напролет на места става зелена и като завали оня следобеден дъжд, почва да мирише на гора. Минете по ул. „Гогол“ в един такъв следобед и ще ми повярвате. Лесно ще я намерите, има я и на картата. Много места обичам в тоя град, но тази малка пряка, в близост до Канала, си ми е на сърце. И как да не е, като тя носи спомена за детството ми. С филиите лютеница и вишнев сироп. Сакрално пространство. Всеки си го има. И то се нарича "Дом". Но домът не е само някаква къща или апартамент на улица Х в някой град или село. Домът е онова спокойно и тихо местенце във всеки от нас. Там може да вали летен дъжд, да грее слънце или да живеят снежни човеци. Или всичко заедно. Що не?! Може да е пролет и лято, есен и зима. Може да е цъфнал люляк или пъстър листопад. Домът е усещане за близост, за утеха и за обич. Може да е селска къща с пробит покрив или двор с килим от разноцветни иглики. Лалета. Калдъръмени улици в Созопол през август. Може да е първата ми любов… или последната. Мама и татко. Баба и дядо. Първият вик на детето или първата му усмивка в 3 сутринта. Океанът и приливът. Или от всичко по малко. Като пъзел с много дребни детайли, който никога не можеш да объркаш как да подредиш. Защото няма неправилен начин да подредиш любовта. Тя по природа е хаотична, объркана и объркваща, но всяка нейна част си пасва идеално към другите. Като капки вода, като дъжд по листата напролет. Не се реди, нея само я има.

Аз живея в София, тя е моят роден град, но не ми е дом, защото моят дом няма стени от тухла и бетон, няма под с паркет и окачени тавани, досадни съседи и скапан водопровод. Моят дом са люляците на Ловеч, гарата в Бургас (странна работа :)) и фламенкото във Валенсия. Моят дом е майка, в момента когато си слага очна линия, и татко, който вечно си разливаше бирата по покривката. Моят дом са сините очи на един барабанист и още по-сините очи на сина ни. Моят дом - в усмивката на дъщеря ми, когато с длани притиска бузите ми и ме кара да кажа "поничка".

Пролет е, не бъдете бездомни. Всеки дом почва с някоя улица "Гогол".

Препоръчваме ви още:

Преоткрий спомените

Залез в Шипково

Ничия земя

Майката е длъжна: да отглежда децата си в голяма къща, без технологични джаджи, полуфабрикати, ГМО...

Бунми Ладитан е блогър, писател и майка на три деца. В пост във фейсбук тя споделя размисли за ролята на майката днес. Трудно е да не се съгласим с нея.

Да си майка днес е сложно. Животът ти прилича на гонка по скоростно трасе, чийто край не се вижда. Ежедневната рутина – да събудиш децата, да ги приготвиш за детска градина или училище, да ги заведеш на балет/футбол/рисуване/, да контролираш подготвянето на уроците, да отговаряш за къпането, вечерята и лягането те потиска. Ами ранното развитие, ами плуването за бебета и детския масаж? Някои от нас успяват да включат в дневната си програма и осемчасов работен ден извън дома, съвместявайки тези ангажименти с отговорностите си на персонален шофьор, готвач и прислуга. Ако чувствате, че се въртите в кръга на безкрайната работа и ангажиментите, знайте, че не сте сами."

Как да бъдеш съвременна майка?

Ти трябва да можеш да задоволиш учебните, емоционалните, психологическите, духовните, физическите и социалните потребности на децата, като избягваш хиперстимулацията, недооценяването, неправилното лечение, излишната родителска опека или недоглеждането; да ги отглеждаш по възможност в просторна двуетажна къща, далеч от лаптопите и смартфоните, полуфабрикатите, ГМО-то, вредните излъчвания, пестицидите, врените пластмаси, в атмосфера на позитивизъм, социална отговорност, равенство, но и послушание; да възпитаваш и поощряваш независимостта, меко, но не твърде; в мултиезична среда, за предпочитане - на някакво по-уединено място със собствен двор и 1-5 братя и сестри, които са родени с разлика от минимум две години. И не забравяй за кокосовото масло!

Какво е било да си майка във всяко друго време преди нашето?

- Да храниш децата, понякога.

Постът на Бунми получи одобрението на повече 8 хиляди души. Много от тях споделят аналогични емоции.

"Да бъдеш майка е изнурителен труд, понякога не ти стигат силите да съответстваш на очакванията към теб." – пише една от читателките й.

"Към съвременните родители и техните деца има твърде високи изисквания. Моята свекърва смята, че тригодишното ми дете е длъжно да знае азбуката например." – споделя друга жена.

"Жал ми е за днешните майки. Те живеят с натиска на социалните мрежи, трябва да организират идеални рождени дни, разбира се тематични; да могат да приготвят петстепенно меню-гурме, защото приятелките им непрекъснато постват снимки от кулинарните си постижения; домовете им трябва да бъдат елегантно обзаведени и във всичко трябва да има изключителен ред." – казва трета.

Много жени споделят, че количеството на ангажиментите им расте, при това са на пълен работен ден. Някои дори се шегуват, че новото поколение майки все по-уверено се превръщат в многофункционални роботи.

Друга част от читателите не са готови да се примирят с многобройните изисквания към тях и се задоволяват да бъдат просто любящи родители:

Разбира се, неуспехи или провали се случват всеки ден, но с един ангажимент ще се справя при всякакви обстоятелства – никога не забравям да казвам на децата си колко ги обичам.

*********

Препоръчваме ви още: 

Наръчник за мултифункционален домакински уред "мама"

Спрете да ни плашите!

Не слушайте чужди съвети

или какво представлява родителството

Всички ние, като сериозни ползватели на социалните мрежи, сме виждали какви ли не постове по темата. Неотдавна The Huffington Post дори предложи статистика в проценти, извлечена от най-забавните туитове по темата „Какво представлява родителството“. Ето някои по-интересни констатации.

79% от родителството се състои от опити да измислиш оригинален отговор на поредното: „Не искам!“

Родителството е 50% крясъци, 40% рев и 10% лъжи за това колко добре се справяме.

Родителството е 20% любов и подкрепа и 80% търсене на детската обувка.

90% от родителството са отговори на детските въпроси, а останалите 10 са молитви тези въпроси да не са свързани с математиката.

Родителството е 90% бърсане на мръсни ръчички и 10% вадене от устата на предмети, които не са за ядене.

50% от родителството са повторения на фразата: „Не прави така!“, а останалите 50 са повторения на фразата: „Нали ти казах!“

50% от родителството са опити да се престориш, че си видял нещо, което не си, а другите 50 са опити да се престориш, че не си видял, това, което си видял в действителност.

80% от родителството са усилия да запишеш детето във всевъзможни кръжоци и форми, а останалите 20 са очакване да отменят заниманията.

90% от родителството са опити да си спомниш къде скри бисквитите, които планираше да изядеш, когато децата заспят.

Кога става по-лесно?

Ако имате някои разминавания със статистиката, погледнете 11-те признака, че вече не сте родители-аматьори.

1. Вие все още дишате. Да, този признак е толкова очевиден, че можеше да го пропуснем и да преминем направо към по-трудно забележимите.

2. Рязко сте намалили дневното количество снимки, които правите на детето – от хиляди - на стотина.

3. Започнали сте да вземате душ повече от веднъж седмично. Невъзможно, но факт. Има вероятност да ви поканят за участие в предаване, посветено на свръхестествените явления.

4. Започнали сте, малко или много, да познавате защо детето плаче. Вече знаете (с умерена точност) кога иска да яде, кога му е скучно, кога вече не може да понася памперса си…

5. У детето са започнали да се появяват първите признаци на човешки характер. Вече се смее (макар и по неизвестни за вас причини), обръща се от корем по гръб, прави и още по-екстремни неща – като да пълзи например. В общи линии не прилича на съществото, което само яде, спи и плаче.

6. Като стана дума за яденето – храненето вече не ви отнема цял ден. Защото мъникът е задобрял в сукането, бързо се засища, за да има време за по-важни занимания.

7. Страхът ви от излизане навън с детето почти е отминал. Само преди месец ви се струваше, че посещението в поликлиниката е „бягство към победата“, а сега с лекота можете да направите прехода до най-близкия парк.

8. Значително по-рядко сменяте памперси. Първо, защото и детето е разредило нуждите си, второ, защото вече сте разбрали, че не е нужно да го правите всеки път, когато заплаче.

9. Все по-често се доверявате на себе си. Вие вече не сте онези притеснени родители, които при всяко мръдване на бебето, търсят отговори в майчински групи. Интуицията ви е толкова изострена, че вече сте склонни сами да давате съвети.

10. Понякога се случва да спите. Това е успех. Възможно е дори да затворите очи за цели 4 часа, без никой да ви събуди. Не ни се иска да ви разстройваме, но радостта от този напредък скоро ще бъде заменена от най-обикновена умора.

11. Ако нещо ви боли, най-вероятно източникът е само един. В началото ви болеше всичко едновременно. Като че ли тялото ви се късаше по шевовете. Сега вече се случва да ви заболи я гърбът, я главата, я ръцете. Но като цяло сте доста по-устойчиви на физически натоварвания.

Препоръчваме ви още:

 Защо никой не ме предупреди?

За някои от нас 8-и март е старомоден празник, други му се радват и го очакват. А за мъжете това е ден за размисъл. "Да подаря ли цвете, или не?" Но дори да сме от различни планети, не пречи да се посмеем заедно с любимите ни осмомартенски вицове. :)

Разговор в навечерието на празника:

- Скъпи, купи ли ми подарък за 8-и март?

- Разбира се!

- Ще ми хареса ли?

- Ако не ти хареса, можеш да ми го отстъпиш. Отдавна мечтая за такава въдица.

***

Съвет към мъжете: „Ако сте успели да преживеете Свети Валентин, не се отпускайте. Предстои ви 8-и март.“

Ако на 8-и март не ви подарят това, за което сте мечтали, значи трябва да мечтаете на по-висок глас.

***

Двама приятели, порядъчно почерпени, си говорят:

- Какво си се умислил такъв?

- Мисля си какво да подаря на жена си за 8-и март.

- Тя кога има 8-и март?

***

- Скъпа, какво да ти подаря за 8-и март?

- Ох, не знам, не съм мислила…

- Давам ти още една година да го измислиш.

В детската градина има тържество по случай 8-и март. Изведнъж, насред празника, едно момченце заревава с глас.

- Какво става, защо си толкова разстроен?

- Дядо Коледа не дойде!

***

- Господине, мога ли да Ви помогна?

- Да, търся подарък за 8-и март.

- Нужно Ви е нещо по-скъпичко, предполагам?

- Защо решихте така?

- Като имаме предвид, че днес е 24-и…

***

Дете поздравява баба си:

- Бабо, честит 8-и март! – пауза…

Бабата подсказва:

- Желая…

- Желая крем супичка с крутони.

- Знаеш ли кой е измислил да се празнува 8-и март?

- Не бяха ли Клара Цеткин и Роза Люксембург?

- И защо им е било нужно?

- Сигурно са били в бизнеса с цветята.

***

Сутрин. Дъщерята мие чиниите от закуската.

- Тате, днес е 8-и март, защо аз трябва да мия чиниите?

- Ти още не си пораснала за този празник.

- Добре, тогава защо мама приготвя празничен обяд?

Бащата се замисля:

- Ами тя вече го е надраснала.

***

Съпруг размишлява: „С какво да я зарадвам за 8-и март? Не мога да готвя, нямам пари за подарък… да взема да изнеса елхата… “

Двойка се буди сутринта на 8-и март. Жената сладко се протяга:

- Какъв прекрасен сън сънувах! Сънувах, че за 8-ми март ми подаряваш колие с диаманти. Какво ли означава това?

Мъжът (целувайки я):

- Почакай до вечерта и ще разбереш.

Вечерта жената се прибира по-рано от работа, приготвя празнична вечеря, пали свещи. Мъжът пристига и й поднася красива чантичка с панделка. Жената нетърпеливо разопакова подаръка и вижда – съновник.

***

Мъжът играе на телефона си пред телевизора, жената – мие чинии. Изведнъж чува, че днес е 8-и март и се сеща, че не е купил подарък:

- Скъпа, остави чиниите, днес е празник. Утре ще си ги довършиш.

***

Рано сутрин мъж и жена пият кафе.

- Любов, нали не си забравил, че скоро е 8-и март?

- Какво, пак ли?

***

Мъж в недоумение: „Спомням си, като бях в детската градина, нарисувам една картичка на мама, с двете леви, и тя умира от радост. Защо номерът не минава с жена ми?“

Препоръчваме ви още:

Да е умна, но не много!

Мъжки манифест

Семеен хумор

Сватбена агенция „Кадифе“ и Мама Нинджа са на вълната на наградите „Оскар“ и с вълнение обявяват победителите в конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари“. Журито в състав Мария Пеева, Генка Беломачева и Мая Цанева дълго въздиша от любов, смя се и се вълнува до сълзи от всички разкази, които получи от читателите участници. И макар че любовта е над всичко, все пак в конкурса има първо, второ и трето място.

И така, с единодушно решение, първа награда отива при… Моника Далекова с разказа й „Три пъти „Да“. Честито на Моника, която ни разказа за своя път към решителното „да“ и още нещо от две различни гледни точки! Тя печели 14% отстъпка от всички услуги на сватбена агенция „Кадифе“ до края на 2018 г., подготовка на прическа и маникюр в деня на събитието, предметни награди и публикация в „Мама Нинджа“ и в блога на агенцията.

Второ място е за Тина Сълчева, която е получила зимно предложение за брак на връх Царевец! Пожелаваме й любовта им, калена при минусови температури, да гори силно като в тропическо лято! Тина печели 14% отстъпка от всички услуги на сватбена агенция „Кадифе“ до края на 2018 г. предметни награди и публикация в „Мама Нинджа“ и в блога на агенцията.

Третата награда е за Стела Шулте, която отвори кутията си със спомени за нас с история, която ни стопли сърцето. Нейната награда е 14% отстъпка от всички услуги на сватбена агенция „Кадифе“ до края на 2018 г., предметни награди и публикация в „Мама Нинджа“ и в блога на агенцията.

Честито на победителките! Благодарим ви за споделената любов!

Насладете се на красивите истории на победителките!

Три пъти "ДА" - първо място - Моника Далекова

Тя

Никога не съм мечтала да бъда булка. Шестгодишна бях шаферка на съседска сватба. Бяла тюлена рокля, пантофки, венче, кошничка с бонбони и конфети - с това се изчерпа целия ми интерес към сватбената стилистика.

И така, след навършване на съответна възраст, след няколко връзки ей така, за житейски опит, започнах да се оглеждам за онзи, единствения, заради когото бих започнала да ставам рано, за да пия кафе с него и чиито чорапи бих простирала с удоволствие. Както е казано - търси и ще намериш, искай и ще ти се даде. Открих го не къде да е, а в Уелс. Всеизвестна и неподлежаща на съмнение истина е, че най-желаните ергени са от там - я вижте Уилям и Хари.

Моят човек напусна Англия в една студена зима и пътува три дни из заснежена Европа, изгубвайки се междувременно в снеговете на Румъния, за да живеем заедно. От самото начало и двамата знаехме, че сме с правилния човек. Останалото беше просто въпрос на време. Това същото време, през което сменихме два града, две квартири, три коли и още толкова работни места и фирми. Важна стъпка в общия ни бит беше решението да си осиновим куче - за ужас на хазаите и съседите.

Аристократът Мосю дьо Рош - накратко Рошо - попаднал кой знае как в приюта в Долни Богров, благоволи да ни приеме за своите хора и изпълни всекидневието ни с емоции, мебелите с косми, а дома ни - с първичен хаос.

Времето си течеше и многобройните ни приятели някак неусетно се прегрупираха по двойки, започнахме да получаваме покани за сватби, момински и ергенски партита, впоследствие за  погачи и кръщенета.

Ние като че ли стояхме някак си над тия неща, но от самото начало знаехме, че един ден ще имаме деца. И сега си идваме на думата.

От известно време получих сърцебиене. Като един интернет образован индивид прочетох съответните статии и изпаднах в тих, но всепоглъщащ ужас. Записах си час при кардиолог, впоследствие при ендокринолог, направих си изследвания по всички възможни пътеки и пътечки, само за да установя, че съм в отлично здраве. И през ум не ми мина да отида на гинеколог - откъде-накъде? Споделих притесненията си с колежката, а тя изстреля: ”Бе, ти, що не си направиш тест за бременност?”

Накратко, тестът беше положителен. Датата беше 14-и февруари. Аз стоях в къщи права - въобще не се сещах да седна - гледах двете чертички и си мислех само едно - тестът е вносен, от Китай, просто не може да бъде. Оставих го на масата и се тръшнах на дивана, без никаква мисъл в главата. Рошо се разлая - той се прибираше, влезе, Рошо се нахвърли върху него, той започна да го гали и тогава погледна към масата, отмести поглед, погледна втори път и каза : „Значи  това е денят.”

Извади кутийка, отвори я пред мен и каза „Ще се омъжиш ли за мен?” Извиках „Да!”, кучето залая яростно, и тримата излязохме на вечерна разходка.

Той

Аз, като бивш поданик на Нейно Величество и ценител и последовател на традициите, бях взел важното решение да предложа на любимата пръстен с диамант, в комплект със сърцето си. Никакви кристали, никакви цирконии. Това беше доста трудно начинание предвид общия бюджет - налагаше се да крия премии, да поработя в уикендите и да хитрувам. И не, не бях го планирал за 14-и февруари, от чуждите традиции ценим само Хелоуин. Бяхме замислили пътуване до Южна България, представях си как спирам на Шипка, наоколо тишина, величествена гледка, кучето си гони опашката в пухкавия сняг, а аз на коляно, като един Ланселот, изричам заветните думи. Точно този момент обаче беше доста неясен в представите ми, затова проведох консулт с приятел младоженец.

„Виж сега - ми каза той - просто вадиш кутийката и я отваряш. Тя си знае какво да прави.”

Нооо, събитията се развиха доста встрани от моя сценарий. Прибирайки се от работа, кучето ме посрещна треперещо от ентусиазъм, което означаваше незабавно извеждане. Хвърлих ключовете на масата, при телефоните, зарядното, цигарите, дистанционното на телевизора, тест за бременност, запалка... ТЕСТ ЗА БРЕМЕННОСТ!!!

Тя седеше, подвила колене на дивана и се правеше на безучастна, но явно е следила всеки мой жест. Направих единственото правилно, извадих пръстена и я помолих да се омъжи за мен. Тя каза единствения правилен отговор- „Да!”

После двамата изведохме кучето и купихме още тестове - и те показаха същия правилен резултат.

Третото „Да” ли? - Каза го семейството ѝ, когато в съответствие с всички източни и западни традиции, поисках ръката ѝ от него.

Сега... сега следва сватба, по-скоро сватбичка, защото няма желаещ да си продаде бъбрека, за да я финансира, а кредитирането е за ситуации от рода на жилище, примерно казано. Понеже Меган и Хари си заплюха 19-и май, за нас остана последната неделя на май.

Чиста случайност беше, че това стана на 14-и февруари. Но Господ, природата и Свети Валентин си знаят работата, и каквото има да става, просто се случва.

И тогава кралят предложи на кралицата - второ място - Тина Сълчева

14 февруари… Денят на влюбените… и ние, като много двойки, решихме да заминем на малка почивка до Велико Търново. Как ми предложи ли? Случи се миналата година. Денят беше 13-и февруари. Много хора ни питаха: „Ама защо не на 14-и? 13 е фатално число, не ви ли притеснява?“. Не, не ме притеснява и за мен беше перфектният начин и перфектният момент (предполагам всяко момиче казва това за своето предложение.., че как иначе).

Учудващо (дори за мен) никога не бях си представяла как ли ще ми предложи моят любим, нямах набелязани сценарии в главата или идеални места, на които това да се случи. Бяхме заедно от малко повече от 5 години, но някак се бях оставила по течението и не правех предварителни планове за съвместното ни бъдеще. Не че не съм го искала, разбира се… просто си ми беше хубаво заедно и се отдавах на момента, не мислех за „после“.

Та да се върнем на предложението. Ще вметна само, че като студенти на един 8-и декември (бяхме колеги в университета) пак бяхме на екскурзия до Велико Търново и нямаше как да не се качим на Царевец. И качвайки се нагоре към върха, си измислихме една малка сценка и си представяхме, че ние сме крал и кралица като от приказките и това е нашият замък, а градът, който остава в краката ни, е нашето кралство. И така на 13.02.2017 г. ние сме на същото място, качваме се към Царевец. Имаше много сняг, беше страшно студено с пронизващ вятър и освен нас, и още двама-трима заблудени души, нямаше почти никой навън. Но ние сме упорити (да приемем, че любовта ни е топлила) и сме си наумили да се качим. По пътя нагоре аз го попитах: „Скъпи, помниш ли на онзи 8-и декември как се качвахме нагоре и си представяхме, че сме крал и кралица и това е нашият замък…“. Съвсем бегло си обсъдихме тази случка и понеже беше наистина много студено, решихме, че май е по-разумно да не говорим много. И така лека-полека, внимавахме да не се подхлъзнем някъде по заледените и неособено почистени стъпала до върха, бавно, но славно стигнахме до върха. Влезнахме в малката църквичка - хем да разгледаме, хем да се стоплим. На излизане моят любим се спря, хвана ме за ръката и заедно излязохме през вратата. Направи ми впечатление този жест, но не отдадох много по-голямо значение на това, че е решил да бъде мил и сладък предвид предстоящия празник.

Вече сме отвън, пред нас се беше разкрила невероятна гледка на приказно побелялото Велико Търново, той се спря (държейки ме още за ръката), обърна се към мен и ме погледна. Аз продължавам нищо да не подозирам и да не се усещам… След което започна една (предполагам) дълго обмисляна реч, която беше изпълнена с много емоционални думи. Тук вече усетих накъде вървят нещата, но всичко се случи толкова бързо, а в същото време все едно гледах на забавен кадър и се опитвах да осъзная случващото се. Той коленичи пред мен, извади една кутийка от джоба си, отвори я, а аз вече бях останала без думи и, разбира се, със сълзи на очите.

Останалото е ясно, аз казах заветното „ДА“ (дори приятелят ми ме бъзика, че съм казала „ДА“ преди той още да попита точно думите „ще се омъжиш ли за мен“). Следваха много целувки, прегръдки, въздишки и сълзи, стичащи се по лицето ми. Така се случи нашето предложение и беше наистина вълшебно за нас двамата.

За всяко момиче това е най-емоционалният момент и наистина емоциите те връхлитат и са адски силни. Една много важна подробност е и фактът, че годеникът ми е поискал предварително позволение от баща ми и татко всъщност е бил първият (и мисля единствен) човек, на когото е споделил намерението си, преди то да се осъществи. Това ме впечатли и разчувства още повече (ако изобщо беше възможно).

И сега, макар и година след предложението, си спомням всичко, сякаш се е случило вчера и се вълнувам всеки път щом се сетя за него. Мили дами, това е най-съкровеният и мил момент между двама влюбени и пожелавам на всяко момиче да го изпита и да бъде вълшебно. Аз се радвам, че нямах предварителни очаквания, защото начинът, по който го беше замислил и реализирал моят годеник, беше невероятен, емоционален и наистина приказен момент, който ще помня винаги и ще се усмихвам широко.

"ДА" - трето място Стела Павлова Шулте

Преди... 18 години... Кюстендил

9-и февруари. Сутринта излязох и се разходих до работата на Ирена - приятелката ми, исках да ѝ споделя моите очаквания и вълнения от предстоящата среща. Мислех оттам направо да отида на гарата, за да хвана влака за София и след това с такси или автобус до летището. Но се отбих първо вкъщи. Татко Павел, бръснейки се, изскочи от банята и ми каза: "Няма смисъл да тръгваш." Изтръпнах. Какво ли можеше да се е случило? Оказа се, че Томас е изпуснал самолета и следващият полет е след 2 дни. Още 2 дни в очакване.

След 3 месеца се видяхме за втори път.
На 14-и решихме да останем вкъщи и не отидохме в "Мистрал". Дойде и въпросът: "Ще се омъжиш ли за мен?" След утвърдителния отговор последва и халката, сребърна, "Есприт" и с надпис. На другата сутрин се хвалех на баба и майка. Почерпихме се с пица вечерта, както и с вълнения, примесени с вино, очаквания и време тепърва да се опознаем...

Препоръчваме ви още:

А защо да не предложите вие?

Моят разказ за доброто – победителите!

Мравчо, Непородистото куче, Добрата магьосница и други истории

Тийнейджъри пишат за доброто

от книгата „Как да избираме козметика“ на Надя Йорданова

1. Крем с ботокс ефект

Ботулинът (познат под търговското наименование Botox) е разреден смъртоносно отровен бактериалентоксин, който блокира нервните сигнали и така отпуска мимическите мускули и намалява видимостта на бръчките. Не е измислено вещество, което да има ефекта на ботулина и да е достатъчно безопасно. Ботулинът има странични ефекти и неправилното му приложение може да обезобрази пациента. Не се плашете много, това се случва безкрайно рядко, но всеки лекар с радост би използвал по-безопасни вещества в практиката си. За съжаление, такова вещество все още не е открито. И със сигурност не се намира в крема ни против бръчки.

2. Подпомага, помага за, въздейства благоприятно върху...

Подобно твърдение ще срещнете за всички козметични продукти, но най-много се използва за онези, предназначени за конкретен проблем, т. нар. медицинска козметика. Работата е там, че има ограничения относно това, което компаниите могат да твърдят за своите продукти, макар и крайно недостатъчни. Най-сериозното от тях е, че козметичен продукт не може да претендира, че лекува. За съжаление, това ограничение не е достатъчно и компаниите го заобикалят. Достатъчно е да напишат на етикета „влияе благоприятно върху... “ и вече могат да продават продукта спокойно. Не може да се докаже, че подобна реклама е невярна. И като стана въпрос за медицинска козметика...

3. Медицинска козметика

На българския пазар има няколко козметични компании, чиито продукти се продават основно в аптеки и често са наричани „медицинска козметика“. Подчертавам, че това не е официален термин, който въпросните компании използват, но техните представители, фармацевтите и консултантите, които ги продават, често изтъкват как тази козметика е „медицинска“ и следователно е по-добра от другите. Истината е, че всяка козметика може да се нарече „медицинска“, защото няма закон, правило или наредба, която да определя коя козметика е медицинска, коя не е и изобщо какво означава „медицинска козметика“. Нещо повече, след директивата, приета от Европейския съюз през 2009 година, терминът е забранен. Никакъв проблем за козметичните компании – вече се използва „дермокозметика“. Всяка козметика на пазара трябва да отговаря на определени условия за безопасност и невинаги „медицинските“ козметични продукти са по-чисти или по-ефективни от другите. Както при всяка компания, има продукти, които са подходящи за едни потребители и крайно неподходящи за други.

4. Препоръчван от дерматолози, одобрен от дерматолози

Фактът, че някой продукт е препоръчан от най-известния дерматолог в момента, български или чуждестранен, не означава нищо. Възможно е той да не е обективен и да е получил възнаграждение, за да препоръчва тази марка. Може дори да не я използва в практиката си. Твърдението, че някой продукт е одобрен от дерматолози, е подвеждащо. Обикновено дерматолозите, които са го „одобрили“, не са независими, а работят за компанията. Това е честа практика на по-големите марки, които могат да си позволят да наемат огромни екипи от медицински специалисти.

 5. Предпазва от появата на нови бръчки

Две са основните причини за появата на бръчки – генетиката и UVА увреждането. Продуктите, които до известна степен успешно предпазват от бръчки, са тези с висок UVA филтър, ретиноиди и витамин С, макар и в по-ниска степен. Кремовете на пазара масово твърдят, че предпазват от бръчки, но всъщност съумяват само да запълват вече съществуващите бръчки със силиконови масла и други оклузивни съставки. По този начин лицето изглежда малко по-младо. Ефектът трае, докато употребяваме крема.

6. С ефекта на дермални филъри

Дермалните филъри са агенти, прилагани в меките тъкани. Служат за запълване на бръчки, коригиране на белези, промяна на формата на устните, корекция на хлътнали бузи и т.н. Те не са вечни, тъй като тялото в крайна сметка ги резорбира. Съставени са от хиалуронова киселина, колаген или биосинтетични полимери. Както можем да се досетим, процедурата не е евтина и много дами не могат да си я позволят. Козметичните компании знаят това и се възползват от ситуацията. Не може да се рекламира крем, който едва прониква в кожата, с дермални филъри. Ефектът на което и да е средство, приложено върху кожата, е много по-слаб.

7. Със съставки, срещащи се в природата

Много потребители на козметика в днешно време желаят техните продукти да са максимално чисти – тоест да съдържат натурални съставки. Като под „натурални“ разбират реално извлечени от растение. Горното твърдение обаче всъщност не обещава натурални добавки. Уловката е, че съставките в продуктите са синтетични аналози на натуралните. Много от съставките на етеричните масла например днес могат да се получат и по изкуствен път. Разлика реално няма, но зелените поддръжници на идеята, че всичко в тяхната козметика трябва да идва от майката природа, остават излъгани.

8. Напълно безвреден и нетоксичен

По време на викторианската епоха голям брой „безвредни и нетоксични“ материали са съдържали арсеник. Оловото се е използвало за пудра, а смъртоносната отрова антимон – за сенки за очи и туш за мигли. Защо? Никой не е подозирал, че тези вещества са опасни. Съвременната наука е доста напреднала, но ние все още не знаем чак толкова много, за да твърдим, че дадено вещество е напълно безвредно. Най-малкото вече сме наясно, че алергична реакция може да възникне към всяка козметична съставка. Ето защо продуктите в козметиката нямат право да носят този етикет.

9. рН балансиран

Понякога компаниите хвалят продуктите си като „рН балансирани“, за да ни внушат, че са по-безвредни и с по-добър ефект. Kaкто вече обяснихме, нашата кожа има голям толеранс към широки амплитуди на рН. Ако не беше така, нямаше да понесем нито водата под душа, нито в морето. Често се твърди, че сапуните са с високо рН – 10-11, и изсушават. В действителност проблемът не се дължи на алкалността на продукта, а на факта, че той съдържа детергенти, които отмиват естествените за кожата липиди и я лишават от защитна бариера. Сапуните съдържат силно изсушаващи, повърхностно активни вещества – натриеви и калиеви соли на мастни киселини като палмитиновата. Разликата в твърденията е малка, но значителна.

Относно pH 5,5 – вълшебното число, което ни рекламират много различни марки, със сигурност можем да кажем, че едно неутрално рН от 7 върши също толкова добра работа. Отдавна вече се доказа, че реалното кожно рН варира приблизително от 4 до 5, а рН 5,5 дори би могло да подскаже известен дисбаланс. Няма вещество в козметиката, което може трайно да промени киселинността на кожата. Това се наблюдава единствено при някои доста опасни метаболитни заболявания – например диабет, и последиците са сериозни. Изключение има само когато активната съставка на продукта изисква определено рН, за да проникне в кожата, и при някои заболявания, когато (по препоръка на дерматолог) може да се подбере продукт с рН, по-високо или ниско от неутралното.

10. Патентована формула

Козметичните фирми обичат да демонстрират превъзходство с тази фраза. Очакваме нещо „патентовано“ да е по-добро, по-ефективно, по-щадящо за кожата. Подсказва се също, че съответната марка е на гребена на вълната по отношение на иновациите. В действителност, за да добиеш патент върху нещо, не трябва да покриваш особени критерии. Всеки може да вземе патент върху някаква джаджа или технология, ако докаже, че е плод на неговия мозък, а не на чужд.

11. Доказана формула, доказан ефект

Щом чуят, че нещо е „доказано“, потребителите очакват това да означава: „Продуктът ще има точно този ефект, който рекламираме“. Но в огромна част от случаите не е така. Много рядко козметиката има ефекта, който се очаква. За съжаление, „доказан ефект“ е просто подвеждаща фраза, която козметичните компании използват както им е изгодно.

12. С натурални съставки

Подобно на едно от горните твърдения, и това се заиграва със зелената идея, че всичко в козметиката трябва да е естествено. Когато чуем „с естествени съставки“, е логично да си помислим, че продуктът е съставен изцяло от натурални добавки, нали? Нищо подобно. Дори има вероятност той изобщо да не съдържа такива компоненти, а всичко да е синтетично, просто „срещащо се в природата“ (вижте подвеждащо твърдение 7).

Препоръчваме ви още:

Малки женски хитрости за блестящ външен вид

С коса на индийка – 6 лесни съвета

Само за момичета