Ninja Editor
Публикувам и тук писмото, което пратих до министъра на образованието г-н Вълчев и председателя на комисията за защита от дискриминация - г-жа Джумалиева.
Уважаеми г-н министър, уважаема г-жо председател на комисията за защита от дискриминация,
Подавам този сигнал във връзка с дискусия протекла вчера в социалните мрежи, която можете да видите ето тук. Дискусията се проведе във Форума за свободно обсъждане на образованието. Повод за нея стана мой пост, споделен преди няколко дни на страницата ми Мама Нинджа, страница с над 50 000 последователи, на която обсъждаме широк кръг от проблеми, свързани с родителството. Постът беше споделен хиляди пъти и получи широк отзвук в медиите и социалните мрежи. Ето и въпросния текст.
Интересно ми е какво мислят учителите в тази група за участието на ВСИЧКИ деца в тържествата и не само...
“Мили майки, получих молба да споделя с вас този призив от група майки. Ето какво ми пишат.
Преди няколко дни една майка сподели, че е била помолена нейното дете да не ходи на тържеството за 8 март днес, не знаело стихчета/песнички, не говорело. Днес още две мами също са били помолени от градината да си вземат децата по-рано, преди тържеството за 8 март, защото не говорят. Не искам да си представя дори как се чувстват тези майки и деца! И се питам за кого са тези осмомартенски тържества, ако има дори една майка, която плаче, защото от детската градина не искат тя и детето й да е част от тях?
Бих искала да ви помоля да споделите във вашия блог и да призовете всички майки днес, които могат, да отидат на тържествата в яслите, градините и училищата в България. Днес е ден, който е празник, но и всъщност ден на борба за равнопоставеност. Празненствата в градините са за всички деца, независимо дали могат да говорят, пеят, танцуват или само ще седят и гледат. Важното е да са заедно с другите, важното е всички педагози да осъзнаят, че тържествата са, за да научим децата да бъдат заедно, а не просто да се представят перфектно научени стихчета.
Никога преди не съм писала с такава молба, но се чувствам ужасно безсилна, а бих искала да помогна на тези майки, които плачат днес.”
В коментарите под поста, както може да се убедите, ако отделите време да ги прочетете, много учители изразяват категорично мнение, че празникът е за всички деца и учителят винаги може да намери начин да включи детето. Направиха грозно впечатление изказванията на една дама, които бяха много крайни, обидни и непрофесионални. Копирам две от тях, които особено ме притесниха.
Идеята на статуса, ПОД КОЙТО ПИШЕМ е, че образователната институция трябваЛО в един слънчев ден - 8 март :) да утешавала всички мами. Всяко дете нещо да казвало, правело, ровело, мяукало, правело ...само и само да бъдело като другите! и пр.
Всъщност образователната институция трябва да образова децата, които стават за образоване.
Цялата дискусия, която е огромна, може да проследите тук, прилагам скрийншотове на част от нея. Обърнете внимание, че в нея участват не само учители, но и майки на деца със СОП, за които подобни думи са особено уязвяващи и нараняващи.
Това, което ме притеснява, е че дамата, която се изказва по този начин, не е обикновен учител. Тя е доцент по педагогика. Доцент доктор Елена Петкова.
Преподава на студенти, бъдещи учители. Оставям настрана мнението й за приобщаващото образование и има ли то почва у нас, защото не е от моята компетенция. Това е специфична дискусия, в която тя умишлено отклони разговора, за да мине в професионалната си област и да се измъкне елегантно от вече наговорените обиди.
Най-тревожното в случая е именно пренебрежителното, дори злобно отношение към децата със СОП, към родителите им. Звучи толкова крайно, че сякаш има намесен личен мотив. Но каквото и извинение да има г-жа Петкова в личния си живот, то не оправдава изказванията й на професионалист.
Защото има огромно значение дали случаен човек изразява подобно отношение, дали го показва учител, или, както е в конкретния случай и е най-опасно, дали го прави преподавател на бъдещи учители.
Преподавателят не преподава само суха теория и познания. Той учи и на отношение. Това отношение към децата усвояват и бъдещите учители. Може би до голяма степен тук е обяснението защо се цикли на едни и същи проблеми в образованието години наред и защо всяка година излизат нови скандални истории с насилие в детски градини. Защото педагозите не се учат още в университета на позитивно отношение и уважение към учениците, дори когато тези ученици не се вписват в нормата. И ако голяма част от тези млади учители следват човешкото отношение и примера на добри колеги, то със сигурност някои ще приемат за нормално и редно това, което видяхме на грозните кадри от не една детска градина в страната. Нима можем да обвиняваме само тях, след като някой ги е научил на това?
Именно това отношение ме накара не просто да напиша писмото до доцент Петкова в сайта си, а и да подам сигнал до вас. Има ли смисъл, има ли основа, има ли воля да се предприемат мерки? Това ще кажете вие. Решението е ваше и отговорността е ваша. Но докато има преподаватели, които сеят злоба и омраза, ще има и учители като госпожите от детска градина “Брезичка” - Бургас. Когато дървото е гнило от корен, няма как да спасим листата.
С уважение: Мария Пеева
Препоръчваме ви още:
Автор: Яна Пеева
С Теди задачите ги вършим ударно и винаги в последния момент - чакаме да се съберат повечко, отделяме си един ден и правим всичко накуп. Та си бяхме отделили петък за обикаляне по институции и за първа консултация на Бобче при педиатър.
Аз съм абсолютен заплес. Не ме е срам да си призная, работя по въпроса, полагам усилия, но съм си заплес. На телефона си имам 4 планера, ползвам два календара, както и едно приложение, което ми напомня да пия вода, но пак забравям. Затова започнах да се подготвям отрано. В понеделник следобед, когато Борис най-накрая заспа, а кучетата спряха да се гонят из хола и ми се свиха в краката, започнах голямото проучване “Първата консултация - какви въпроси да зададем?”. Смейте се, колкото искате, но аз или си ходя със списъка, или всичко забравям. За цялата бременност може би съм задала общо 10 въпроса и то не на консултация, а по телефона. Та направих си аз един импровизиран списък (Прекалено ли е дебел?; Защо му хрипти носът?; Сигурно ли е, че е окей лудите му родители да го качат на самолет?; Какво да правим, ако се задави?; Кога ще ходим на ортопед?) и се подсигурих, че Теди ще дойде с мен, за да запомни отговорите на въпросите, които успея да не забравя.
В крайна сметка в петък станахме в ранни зори, разходихме кучетата, подготвихме малкия човек и се отправихме на приключение.
Първа спирка - общината. Навън е гадно и кишаво, няма места, предвидливо не сме взели количка, а само столчето за кола. Оставям си момчетата в колата и отивам да взема акта за раждане и да видя как е положението пред гишето за издаване на документи.
За успешното изпълнение на операцията “паспорт на новородено” са нужни - двамата родители + прилежащите им лични карти (или единият родител + пълномощно), акт за раждане на бебето, бебето, добро настроение и услужливи служители, бонус е ако нито една тийнейджърка не ви пререди, но какво да се прави… Най-сложното в случая е снимането на новороденото, защото то трябва да е изправено, да гледа в камерата и да е на бял/сив фон. Демек, трябва някак да го държите с изправена глава, да го накарате да гледа в една точка, докато се правят n на брой снимки и едновременно с това да не се виждате!
Първо пробвахме Теди да го държи, аз да държа един плакат между тях двамата, а милата дама зад компютъра да дрънка с една дрънкалка. Така не стана, сменихме се, аз взех бебето, Теди взе плаката, милата дама продължи да натиска копчето на фотоапарата. На въпроса ми дали не може просто да се ползва една и съща бебешка снимка за всички новородени, защото с това качество те така или иначе ще изглеждат еднакво, ми се позасмяха и любезно ми казаха, че и на тях им се иска, но няма как. Третата конфигурация беше аз и Теди да седим отстрани прегърнати, треперещи и пред истерия, втора мила дама да ни държи бебето пред сивия фон, докато първата мила дама настиска копчето за хиляден вече път. После трябваше да се обадят “на хората отдолу”, за да получим одобрение на единствената снимка, на която Борис гледа напред и не плаче.
Циркът е пълен, а бебетата бързо се изнервят, така че е хубаво и да е нахранено, наспано и със сменен памперс, ако не искате да плаче до откат, докато вие танцувате пред кабинката и му шепнете на ухото “съжалявамизвиняваймолятенемемрази”.
В крайна сметка получихме заветното „да“ за снимките, документите бяха пуснати (ръст - 61cm, снимка - леко размазана и сигурно валидна за външния вид на бебето максимум 3 месеца) и стигнахме до болницата, докато аз трескаво продължавах да се извинявам на Бобче.
Докато аз чаках, Теди стоеше в колата с Борис и го вкара вътре чак когато дойде нашият ред (още един бонус на това да се вършат задачите в тандем). Аз, естествено, си забравих всичките въпроси, а Теди се сети единствено да пита дали пъпките по личицето на бебето са от алергия към кучетата (Кучетата са невинни, каза доктора!), както и дали не е много дебел - не, не е, имаме си един здрав българин! Биха му и ваксината, докато Теди го държа, а аз гледах в стената и стисках зъби. Не му дадоха близалка накрая (както Теди се надяваше), но какво да се прави… другият път!
Борис спа цял следобед, ние свършихме разни други неща, а на следващия ден даже се сетих, че е трябвало да питам какво се прави, ако бебето се задави. Ами обръща се и се потупва, добре, че свекърва ми има 4 деца и ги знае тези работи, та имам кого да питам вместо Google!
И ви препоръчвам... разпределяйте ги задачките във времето, не се мъчете като нас.
И един съвсем истински списък с въпроси, които можете да зададете на педиатъра:
1. Колко често ще се виждаме? (През първата година, всеки месец)
2. Какво да правя при евентуален спешен случай, къде да отида, как да окажа първа помощ на бебето си?
3. Какво да очаквам през следващия месец в развитието на детето ми?
4. Храни ли се достатъчно?
5. ... нормално ли е? (В нашия случай беше - нормално ли е да киха и да кашля понякога?)
6. Какъв е имунизационният календар и колко стриктно се спазва той?
7. Какво може да се очаква след ваксината?
8. Как трябва да изглежда акото при хранене с кърма/АМ/смесено?
9. Какво да правим ако детето връща или повръща?
10. Какво да правим, ако бебето има запек или диария?
11. Какви упражнения да правим на този етап?
Не е зле да си ги запишете предварително, защото вероятно иначе ще ги забравите. И най-вече е важно да не се притеснявате да попитате педиатъра на детето си, каквото и да е. Ако нещо ви съмнява, потърсете второ мнение, а ако му нямате доверие, намерете друг.
Няма тъпи въпроси, когато става въпрос за новородено!
Препоръчваме ви още:
или Най-смешните вицове за домашни любимци
Госпожице, позволява ли вашето куче да го доближи човек?
- Разбира се, иначе как ще го ухапе!
***
- Мамо, купи ми кученце!
- Ще се грижиш ли за него?
- Ама ти ми купи здраво!
***
На един кораб работел фокусник. Тъй като пътниците непрекъснато се сменяли, той показвал все едни и същи фокуси. За нещастие, папагалът на капитана бил негов постоянен зрител. По време на представленията непрекъснато му провалял фокусите с крясъци: „Това не е шапка!“; „Той крие дама пика в джоба на панталоните си!“; „В кутията има тайник!“. Илюзионистът бил бесен, но нищо не можел да направи. Все пак това е капитанският папагал.
Един ден станало корабокрушение. Като по чудо оцелели само фокусникът и папагалът. Двамата се носели върху отломка от кораба и се гледали един друг с омраза. След близо седмица в мълчание, папагалът най-сетне проговорил:
- Добре, предавам се! Къде е корабът?
***
- Ники, вие имате ли някакви домашни животни?
- Имаме. Куче, котка и замразена скумрия.
***
Две момиченца си говорят:
- На колко години е брат ти?
- На една.
- Странно и моето куче е на една, но ходи два пъти по-добре от брат ти.
- Че какво му е странното? То има два крака повече!
- Какво красиво куче имате! Сигурно е и много умно.
- Разбира се! Снощи, по време на разходката, му казах: „Струва ми се, че забравихме нещо.“- И какво мислите, че направи?
- Навярно побягна към къщи, за да донесе забравеното?
- Не, седна, почеса се по ухото и се замисли, какво може да сме забравили…
***
- Имам страхотно куче. Всяка сутрин ми носи вестника – хвали се шотландец.
- Какво толкова, всяко дресирано куче може да го прави.
- Да, но аз не съм абониран за нито един вестник.
***
Мъж води козел на изложба за кучета.
- Регистрирайте ни, ако обичате.
- Но това е козел!
- Видяхте ли му брадичката. Това е ризеншнауцер!
- А рогата?
- Ще ви помоля да не обсъждаме личния живот на кучето ми.
- Извинете, може ли да видя кучето, което спечели първото място в конкурса за кучета-пазачи?
- За съжаление го откраднаха още същата нощ.
***
6-годишният Гошко много искал да има куче. Най-накрая, за Коледа, му подарили един огромен санбернар. Детето, дълбоко замислено, обиколило няколко пъти огромния пес и попитало родителите си:
- На мен ли го подарихте или му подарихте мен?
***
Две кучета минават покрай хранителен магазин:
- Дай, да влезем, ще си ръфнем месце!
- Луд ли си? Пише, че е забранено за кучета!
- Че те откъде да знаят, че сме грамотни?
***
Кучкари си говорят:
- Учих кучето си да лае, когато огладнее.
- И как е?
- Сега не яде, докато не залая.
***
- Ало! Асоциацията на кучетата-пазачи ли е? Моля ви, изпратете някого тук. На дървото, в двора, се е качил пощальонът и обижда кучето ни.
В кабинета на ветеринаря:
- Котката има ли родословие?
- И се съмнявате! Ако можеше да говори, нямаше да разговаря нито с мен, нито с Вас!
***
- Съседе, имам голяма тревога! Котката ми избяга!
- Интересно, когато беше изчезнала жена Ви, не ми се сторихте толкова разтревожен.
- Но жена ми няма три медала от международни изложби!
***
Изчезнала е съпруга. Съпругът подава сигнал в полицията:
- Господин полицай, жена ми снощи излезе от къщи, да се разходи, и досега я няма!
- Опишете ми я!
- Ами жена… с рокля… А, с нея беше и кучето ни!
- Какво е кучето?
- Померански шпиц, рижа козина. Очите му са малки, кръгли, тъмни. Ушите са остри като на коте. Гърдите са бели, а на гръбчето с има черно петно. Нашийникът му е кожен, кафяв.
***
- Чух, че си си взел ловджийско куче.
- О, великолепен пес! Без него просто не мога да тръгна на лов!
- Защо не те виждам с него в гората?
- Какво общо има гората? Когато отивам на лов, кучето остава вкъщи, слуша монолозите на жена ми, гледа с нея телевизор и ходят да пазаруват заедно.
Препоръчваме ви още:
Министерството на образованието планира отпускането на допълнителни средства, за да се осигури достъп до електронно-четими варианти на учебниците за всички ученици от I до VII клас. Мярката е резултат от усилията на МОН да изпълни поетите ангажименти за намаляване тежестта на ученическите раници и съответно за по-голяма ефективност на образователния процес и повишаване качеството на обучението. Достъпът до електронно четимите учебници ще бъде осигурен чрез създаване на електронен портал с учебно съдържание, в който ще бъдат публикувани тези учебници. Порталът трябва да заработи от април.
Същевременно учебниците от I до VII клас включително, които са печатни издания с обем над 18 печатни коли, ще се отпечатват вече като две отделни книжни тела. Това предвижда промяна в Наредбата за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, която също е насочена към олекотяване тежестта на ученическите раници и е предложена за обществено обсъждане до 23 март.
За финансиране на електронните варианти допълнителните средства ще са 3% върху съответните нормативи за учебниците за I клас, които се използват за една учебна година, и 8% върху нормативите за учебниците за II – VII клас, чиято годност е три учебни години.
Междувременно бе оповестено, че министерството предвижда 2,9 милиона лева за закупуването на персонални шкафчета в училищата. С тези средства ще се осигури място за учебни пособия за около 200 хиляди ученици. Средствата са за държавни и общински училища. Шкафчетата трябва да бъдат монтирани до 15 септември.
Припомняме ви, че mamaninja.bg постави темата през март 2017-а с текста „Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма “.
Препоръчваме ви още:
Веднъж по време на разходка към едно малко момченце се втурна група деца, които искаха да им даде играчките си. Нищо ново, нали? И ние сме били свидетели и участници в такива ситуации. Само че майка му реагира по начин, който на пръв поглед може да се стори неправилен на много родители. Алания Колбърг обаче дава съвсем логично обяснение на позицията си.
Постът й е прочетен от над 200 хиляди души и, както може да се очаква, последван от лавина от коментари – от одобрителни до откровено осъдителни. Ето какво споделя тя:
Детето ми не е длъжно да дели с вашите
Щом влязохме в парка, при Карсън веднага дотичаха поне 6 деца, които настойчиво искаха да им даде играчките си – трансформъри, фигурки от Minecraft и камионче. Той беше шокиран и стискаше силно играчките си, когато другите момченца посегнаха към тях. Погледна към мен, очаквайки реакция.
- Можеш да им кажеш „не“, Карсън – отговорих аз. - Просто кажи „не“. Не е нужно да обясняваш.
Разбира се, щом каза „не“, децата се втурнаха да ми се оплакват от него. Казах им: „Той не е длъжен да ви даде играчките си. Ако реши да ги сподели с вас, ще го направи.“
Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?
Естествено, останалите родители веднага ме „възнаградиха“ с неприязнени погледи.
Но аз ви предлагам да помислим за следното:
Представете си, че в парка пристигне възрастен, който яде сандвич. Длъжен ли е той да раздели сандвича си с непознатите? Не, разбира се!
Възможна ли е ситуация, в която някой възпитан непознат ще протегне ръката си, за да ми вземе сандвича и ще бъде ли раздразнен, ако му откажа. Отново не!
Прави ли са родителите, които ме гледат недоволно, и си мислят, че аз и синът ми сме невъзпитани?
Кой в крайна сметка е невъзпитаният – който не иска да даде играчките си на непознати или непознатите, които искат нещо, което не им принадлежи, особено когато на собственика му е неприятно?
Съветите, които правят децата ни нещастни
Нашата цел е да научим децата си да реагират като възрастни.
Познавам неколцина зрели хора, които не са били учени да делят като деца, и значително повече хора, които не могат да казват „не“, не могат да очертаят личните си граници и да се грижат за себе си.
Всъщност Карсън донесе играчките, за да си поиграят с едно малко момиченце, дъщеря на моя позната, с което често се срещаме в парка. Той не желаеше да ги даде на настоятелните момчета, защото искаше да направи изненада на приятелката си.
Следващия път, когато детето ви дотича при вас разстроено, че някое друго дете не му дава играчката си, помнете. моля ви, че ние не живеем в свят, който поощрява отказа от всичко, което имаме, само защото други искат да го притежават.
Аз не смятам да уча детето си на това и да давам вид, че така е правилно.
Сред коментарите към поста на тази майка имаше и осъдителни. Някои родители смятат, че така децата се учат на егоизъм. Но всяка от нас е изпадала и в едната, и в другата ситуация - да е майка на детето, което не дава, и майка на детето, което иска чуждата играчка и се разстройва. Да не забравяме, че по-малките деца не са готови да споделят играчките си до определена възраст, защото имат усещането, че ще ги изгубят. А след това сами ще поискат да споделят, когато осъзнаят, че удовлетворението от приятелството и общата игра надвишават радостта от играчката. Нека решението да е тяхно. Чувството да даваш е прекрасно, но само когато го правиш с удоволствие, а не по принуда.
Препоръчваме ви още:
Автор: Prince
Здравейте, мили хай-тек родители!
Днес отварям темата и ви „светвам“ как да вземете телефон и абонаментен план на детето си.
Започвам от телефона – лично аз, съм на мнение, че за невръстен малчуган между 5 и 12 години не е нужно да купувате последния Айфон или Самсунг, но все пак това определя вашият семеен бюджет и колко много искате да се изфукате пред другите родители. Няма нищо лошо в това, че сте заможни, но все пак очаквайте, че ефектът, който ще постигнете, е завист срещу вас, срещу детето ви (Иванчо има по-хубав телефон от моя) и излишни въпроси към колегите, от които сте закупили телефона – „Ама това, че детето го строши (намокри), как да не покрива гаранцията?“ - Имайте предвид, че първият и най-ценен съвет, който ще ви дам за абонаментния план на вашето дете работи дори и на най-обикновения апарат с копчета и се нарича FDN – fiхed dialing numbers. Елементарно е – с няколко щраквания ограничавате телефона на детето да може само и единствено да набира избрани от вас до 10 номера. Тоест - въвеждате мама, татко, баба, леля и край. Устройството не може да направи нищо повече и не може да набере абсолютно никой друг, дори 112 (ако искате, вкарайте и него). Така не може да ви натрупа никаква сметка за изговорени минути, защото то ще звъни само и единствено на вас. Все пак, от време на време, ще проверявате минутите и ако се наложи, в края на месеца, ще му затваряте и ще набирате вие. По този начин можете да изберете произволен план с национални минути в рамките на 10-15 лева. За тази настройка се изисква ПУК код, който може да откриете на пластиката, част от вашата СИМ карта. Можете да сменяте номерата в групата, колкото си искате. В този случай забравете за интернет през СИМ картата. Още по-добре – детето ви ще влиза в интернет само, когато е на Wi-Fi. Така, при евентуален случай на кражба или загуба на апарата, картата на детето ви практически е неизползваема за друг. Ако някой иска да злоупотреби с вашата сметка би било почти невъзможно. Единственото, което прави тази СИМ карта, е да набира избрани от вас до 10 номера.
За мен това е най-добрата защита – все пак телефонът на детето е нужен повече на вас и ви дава спокойствие, че винаги ще можете да се свържете с него, а и то ще може да ви се обади. За мен не е необходимо дете да може да звъни на всички, освен на най-близките си, и на някое приятелче, което също можете да добавите с уговорката, че няма да прекаляват с разговорите. И все пак, последното е на ваша отговорност. Сигурен съм и че детето ви няма нужда от мобилен интернет.
Следващото нещо, което ви предлагам, е да развалите SMS центъра в настройките за съобщения. Например – за Теленор номерът е +3598910000, за Мтел +35988000301. Просто го изтрийте и сложете някакви произволни цифри. По този начин може да забравите, че телефона ще прати някога СМС. Тук съществува риск, детето само да се сети за тази настройка. В дългогодишната ми практика обаче, това никога не съм го срещал.
Мили родители, в съчетание тези две семпли неща ви осигуряват и избягването на така често срещаните напоследък УДС – услуги с добавена стойност. Това са СМС-ите, за които плащате между 6 и 12 лева, и в повечето случаи са нежелани абонаменти. Моля да имате предвид, че нито един от тях не е свързан по никакъв (ама никакъв) начин с вашия мобилен оператор и това не е причина да отидете и да направите скандал в офисите.
Теленор, от своя страна, отскоро предлага и пълното им ограничаване за клиентите си.
Друг вид услуга, която мобилните оператори предлагат, е тарифен план Джуниър. Това върви при всички случаи с устройство – детски часовник. Устройството представлява съвсем свежо часовниче за момченца и момиченца, което се ползва на ръката и се говори чрез високоговорител. Разговорът за мен е леко дразнещ, защото става достояние на всички, но устройството си има своите почитатели. То ви дава постоянен контрол над местоположението на детето – чрез мобилно приложение, което теглите на вашия телефон. Така винаги можете да следите къде се намира вашият беладжия, посредством GPS. Освен това чрез приложението можете да добавяте номера в телефонния указател на часовника, да нагласяте аларма, да му изпратите СМС, дори да видите дали в момента е сложен на ръката и още куп щуротии. Абе, съвременна работа. Сега идва и тънката част, за която искам да ви информирам. Понеже Теленор ми е най-познат като оператор, ще дам пример с тях. Така – часовничето е устройство, което работи със СИМ карта, както работят и всички съществуващи телефони (засега). Ако се замислите по-внимателно – таксата за тази карта е 7.99 и включва неограничени минути към Теленор, 50 национални минути, интернет на 2G и 15 лева лимит. Устройството се доплаща в брой, или на изплащане – там вече както вие си искате. Не може без него, но не правете драми. Вземете го и го пуснете в някой сайт за продажба, колкото да му вземете същите пари. И ето тънкия момент – извадете картата от часовника и я сложете на телефон. Така за 8-10 лева имате страхотен тарифен план дори и за вас (или за баба ви)!
Следващ съвет – Google Play и App Store и платените им приложения. Често срещано е децата да играят всевъзможни игри. Някои от тях са платени. Други са безплатни, но в самата игра има възможност да си купиш злато, камъни, рубини, минерали, семки и бонбонки, които да те направят „по-силен” и наистина „по-силно” се плащат във фактурата. Тук решението е е-ле-мен-тар-но. Просто звъннете от този или друг номер, на който се води картата, на вашия оператор – 123 или *88, свържете се с някой жив човек и помолете да ограничи достъпа до плащания за Google Play и App Store (не важи за Виваком) през сметката за телефона. Воала – забравяте и че детето ще си купи нещо оттам.
Гугъл предлага и още възможности за ограничаване на приложенията – има си специална секция „Родителски контрол”, която можете спокойно да разгледате в Google Play. Лесно е и е достъпно.
Какво научихме и от какво се предпазихме с тези мерки – детето не може да надговори минутите; не може да прати СМС; не може да купи приложение; не може да се абонира за нищо. Ами то това, мили родители са начините и да ви натрупа сметка, общо взето.
Ако става дума за тинейджър/ка в пубертета, искащ безкрайно много хиляди милиони мегабайти и вече смятате, че вашият "случай" е готов да ползва телефона си самостоятелно, направете карта на някой от вашите роднини, който няма друг на негово име. Простичко – картата на 16-годишния на името на дядо му. Изберете тарифен план с по-сериозна сума, да кажем 20 лева, но цялата далавера за това е, че ще можете да направите лимит на картата. Това е така, защото клиент само с една карта може да поиска лимит 30 лева и така никога няма да платите повече от 50 лева за пубера. С подписването на договора, поискайте най-ниския възможен лимит, по-висок от месечната такса. Още нещо – преди да му дадете картата, проведете сериозен разговор с него. Обяснете му кое се плаща, кое не се плаща, колко минути има, как може да натрупа сметка. Ако все още не сте сигурни в него и му нямате пълно доверие, все пак спрете плащанията за Google Play и App store, за да сте една идея по-спокойни. След като ви натрупа сметка от СМС-и, примерно, вземете телефона на сладура за 1 седмица и пак проведете същия разговор. Нека дядо ви да ви напише и едно пълномощно за пред оператора, с което да можете да променяте договора, ако се наложи.
Да се върнем на децата. Моля ви, не пускайте 30-40 лева такси на дете в осми клас. Не купувайте най-скъпите телефони, за да изпъкнете в обществото. И спрете да вдигате скандали на мобилния си оператор – замислете се в коя друга държава хората имат проблеми с оператора си? Компании като Теленор, Мтел и Вивател (в България), Водафон, О2, Тюрксел и така нататък са организации, които със зъби и нокти се борят за абонатите си. Проумейте, че тяхната цел е да сте доволни от тях, а не да ви ощетят. Разберете, че в нито един мобилен оператор няма човек, назначен да ви надписва сметката. Това не е монопол или картел, това не е мафия, това не е ТКЗС. По цял свят това са най-приветливите фирми, а и едно желано място за работа. Всички те водят какви ли не кампании за свобода, защита и благотворителност. Това не е Енергото, ВиК-то и Топлофикация, на които наистина не можете да хванете спатиите. Тук всичко е написано на вашата фактура – до минута, секунда, стотинка. Всеки разговор, СМС или УДС. При все това – дори да стане грешка, имайте предвид, че който и да е оператор, ще ви се извини писмено и ще коригира грешката си. Достъпно е - не е като киловатчаса, дневна, нощна, кубик топла студена вода и не знам си какви загуби, от които никой от нас няма понятие. Това са просто минути, СМС-и или мегабайти, които дори вашето устройство записва.
Искам още веднъж да обърна внимание, че според мен телефон, даден на дете е необходимост, а не лукс, парадиране и изхвърляне. Използвайте го, за да можете винаги да му се обадите, а и то на вас. Използвайте го просто като телефон – за да сте спокойни и да имате връзка с него. Все пак ние сме оцелели без такава техника.
Ето и още няколко начина за ограничаване на смс-ите при необходимост.
Забрани за съобщения - НАБИРАТЕ ТОЗИ КОД НА ТЕЛЕФОНА СИ:
1. За всички изходящи *33*0000*16#
2. За всички входящи *35*0000*16#
3. За всички входящи в чужбина *351*0000*16#
4. Премахването на забраната става, като се вкара повторно същия код.
5. Код *330*0000*16# премахва всички SMS забрани.
И още нещо – съветите, които ви дадох, ще ви предпазят от висока сметка в поне 90% от случаите. Но от вас зависи да предпазите детето си в интернет. Обръщайте внимание и проверявайте, поне няколко пъти в седмицата, телефона, компютъра или таблета на детето. На кого е звъняло, писало ли е СМС-и, историята в интернет, чатовете в приложенията. Разбира се, правете това без то да разбира, за да не ги трие само.
И завършвам с една моя фраза – висшето образование, шофьорската книжка и смартфонът не са задължителни със закон в нашата родна страна. За това, ако не знаете как да ги използвате – недейте!
Препоръчваме ви още:
Днес получих този текст от Деница Мангаракова. Мисля, че е уместно да го споделя и с вас.
Пише ви една мама-военнослужещ във връзка с разпалената дискусия за участието на деца със СОП в тържествата в детската градина. От изказванията на доцентки и други "светила" на педагогическата наука разбирам, че имало норматив за децата.
Ако за три месеца не си научил четири реда, мястото ти е на пейката...
В системата, в която служа, на някои места има такава практика: не си ли уцелиш мишените, нахлузваш противогаза и стреляш с него, или пък помпиш лицеви опори в траншеята. Ей тъй, за назидание, защото не си влязъл в норматива. За казармата е нормално да очакват от теб да се вместиш в даден стандарт. Приемливо е някакси да сме под калъп. Още повече, че сами сме си избрали да сме в тази система. Само че едно дете не си избира, то попада в образователната система. И не е негова отговорността, ако заради индивидуалните си особености не може да отговори на изискванията й. В крайна сметка, какви са функциите на детската градина? Да образова? Аз, като родител, имам други очаквания: там да е мястото, където детето ми да се чувства добре и да се научи да бъде заедно с другите деца, да се социализира.
Имам син на три години, скоро и те ще имат тържество. Далеч са обаче от трескавата атмосфера, която неизменно съпътства подготовката за този тип мероприятия. Слава Богу, случихме на госпожи, за които не е приоритет да си покажат режисьорските възможности, а децата да са спокойни. За мен е по-важно друго: преди дни на площадката едно дете се спъна и падна. Стефко се приближи до него и го попита: "ДобЛе ли си?" Тогава се почувствах истински горда майка. Защото не е важно колко приказки, песнички и танци е научило детето ти, ако не се е научило да проявява емпатия към по-слабия и страдащия. Или по-несправящия се. А децата ни няма как да се научат, ако скрием "онези другите деца". А на тържеството има място за всички.
Скъпи учители, опростете, ако трябва, тези сценарии. Готвите празник за децата все пак, не тържествена проверка-заря. И, знаете ли... войникът ще забрави, че са му нахлузили противогаза. Но детето няма да забрави, че е липсвало на празника.
Бел.ред. В края ще споделя отново как мина осмомартенското тържество в градината на сина ми. На предния ден учителките бяха снимали филмче, в което всяко детенце от групата споделя нещо мило за майка си. Най-вероятно са го снимали с обикновен телефон, не с някаква специална техника. Прожектираха ни го на стената в стаята на групата. Беше толкова естествено и искрено, може би много по-трогателно от всички наизустени стихчета за мама, които съм чувала. После раздадоха на всички ни листове, пастели, боички за лице и всички заедно - деца, майки, баби, сестри и лели рисувахме картинки, лица, ръчички, кой каквото си иска. Беше прекрасно, затрогващо и надали е отнело повече от два часа предварителна подготовка. С тази история не искам да обезсмисля усилията на учители и възпитатели, които в някои случаи отделят месеци за подготовка на училищните празници. Искам само да им напомня, че основната цел на празника все пак е... да носи радост. На всички участници - и малките, и големите. В момента, в който празникът се превърне в тежест, в мъка, в болка, той остава само празен и безмислен ритуал.
Препоръчваме ви още:
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Що е социална мрежа и има ли почва у нас?
О, да, има, и то доста плодородна. Но както доста неща, и това е объркано и криворазбрано. Преди няколко години само малцина бяха удостоени с честта да ползват интернет. Днес обаче няма човек, който не е чувал за социалната мрежа. Тази мрежа е хванала млади и стари, затова нека да разгледаме няколко възможни сценария, които показват как можем да бъдем хванати в мрежата като едни малки заблудени шаранчета.
1. Губене на време
Натискаме бутона Log in и се впускаме в безцелно скролване и зяпане на какви ли не снимки, клипчета и публикации. Виждаме, че комшийката от третия етаж е споделила снимка на някаква манджа и се чудим, аджеба, да се възхищаваме на фотографските й умения или на мазното петно на покривката, което всъщност е доста по-атрактивно от подлучената яхнийка на Ленчето от третия етаж. След това попадаме на разни снимки на хора, които не се сещаме откъде ги познаваме, след това пък четем дълъг пост, относно състоянието на държавата. После гледаме клипче как момче и момиче си погаждат номера. Накрая поглеждаме часовника и виждаме как два часа са отлетели. Изгубени завинаги...
2. Хиперактивна активност
Влизаме във фейсбук и биваме заринати със снимки и публикации на познати и не толкова познати персони. Гледаме как колежката на мама, леля Станка, е публикувала снимка с поздрав за добро утро и снимка на кафе, после е споделила мъдра мисъл на неизвестен автор, след това три еднакви снимки на внучето, след това е споделила публикация на друга колежка на мама с още четири мъдри мисли. Една минута след това е качила снимка с цветя, след това с пухкави зайчета. След това е публикувала виц, който не е смешен, но на нея й се струва забавен. Ако пък се случи да е някакъв празник, тогава виждаме какви ли не картички и поздравления. Накрая идва и последната публикация, в която пожелава лека нощ на всички.
3. Дискутиране на важни теми
Скролваме си и попадаме на публикация, засягаща житейска дилема, изразяваме мнение и продължаваме да скролваме. След минута обаче някой отговаря на нашия коментар с леко хаплив коментар. Ядосваме се и се опитваме да обясним на този малоумник, че ние сме прави, а той греши. Разбира се, без успех. Тогава започват нападки, заплахи, включват се и други хора. Влизаме в профила на този малоумник, за да видим що за тъпо същество се осмелява да спори с нас. След като сме преценили, че този селянин, който качва снимки по потник и джапанки, е под нивото ни, започваме опити да прекратим спора с достойнство, показвайки класа и надмощие. За жалост, пичът с потника не се отказва и вашият спор продължава с дни. ( Това може да впише и към губенето на време.)
4. Разучаване на рецепти
Попадаме на клипче как се прави екзотична манджа и решаваме да опитаме. След като олиото почти е загоряло, мятаме в тигана малко лук и слагаме подправки, като не забравяме да сложим малко сол. Добавяме някакви сирена, на които не им помним даже имената, после маслини, малко солчица, соев сос, киноа, паста, босилек, сол, варен ориз, готварска сметана, черен шоколад, малко джинджър, варено пилешко месо и накрая щипка сол. Слагаме в голяма бяла чиния. Сервираме на семейството, но се оказва, че в бързината сме забравили да сложим гроздето, най-важната съставка на манджата с грозде.
5. Завистливо зяпане
Влизаме си в профила и първото нещо, което виждаме, е как оная кифла (Йорданка, дето се е писала Дани) с големите джуки е качила пак снимки от Тора Бора (според нея) или по-скоро Бора Бора, и се чудим как може такъв крокодил да ходи на такива места, а ние не. Еми може, нали се е хванала с някой богат идиот, който й плаща да налива силикон в джуките и да я води в Дубай, Хаити, Мароко, Бали, Анталия и разни други екзотични места. Позеленяваме от завист и си казваме, че имаме повече акъл от Данчето и си сипваме една ракийка.
6. Търсене на нови приятели
Приятелите в социалните мрежи се оказват много повече от тези в реалния живот. Затова добавяме хора, с които дори не се поздравяваме от години, или дори хора, които не познаваме. И всичко това, с цел да се увеличи списъкът с приятели и когато дойде нашият рожден ден да получим поздравления и картички от тоя и оня.
7. Участие в каузи и събития
Виждаме благородна кауза и веднага решаваме, че трябва да се включим. Оказва се обаче, че после не ни се занимава и се отказваме и само четем как други хора помагат в благотворителните каузи и си мислим, че тия с каузите и събитията са се вкарали яко във филма, чак толкова благородност… хайде няма нужда.
Като цяло социалните мрежи имат и добри черти, които не можем да отречем, а именно факта, че можем да прочетем тази статия и други полезни статии от Мама Нинджа (минутка за автореклама), пък някъде из Гугъл, или във Фейсбук, може да намерим и наистина полезна информация или да помогнем на някого.
P.S.: Всичко написано е преувеличено с цел да забавлява.
Препоръчваме ви още:
- Най-популярни
- Най-нови
