Имаме си такава новогодишна традиция в нашето семейство – на първи януари правя баница с късмети, която хапваме на късната закуска/обяд. Не ми забелязвайте, че късметите са бучнати отстрани и малко отгоре – нарочно ги слагам така, след като веднъж Коко сдъвка един, хем пак беше грижливо увит в алуминиево фолио. А иначе баницата е лесна и бърза за приготвяне – съвсем стандартната българска рецепта с готови кори от магазина, сиренце, яйца, прясно мляко и разтопено масло.
Обикновено най-голямото дете в семейството, което е налично в момента, пише късметите с огромно удоволствие. Преди много години Теди беше написал освен стандартните „здраве“, „радост“, „пътуване“ и едни такива алтернативни късмети като „болест“ и дори „смърт“. Слава богу, погледнах ги преди да ги сложа в баницата и изпищях! Естествено, попитах го защо е написал такива късметчета, а той отговори не по детски мъдро:
– Е, мамо, късметът в този живот не винаги е добър, нали така?
Както и да е, отстраних гадните късметчета и оттогава винаги тайничко хвърлям по едно око върху творенията на момчетата. Защото животът понякога наистина поднася лоши късметчета, ама хайде, ако може, да не ги намираме и в новогодишната баница все пак.
Още едно основание да правя и домашна баница освен ресторантската е, че често в ресторантските късметчетата са някак… неопределени. Като това, което вчера се падна на една приятелка.
Много се чудехме снощи дали й се пада „истинка“ като настинка или „любов“. На мен пък ми се е падало „радос“. Радостта е нещо толкова банално, но не всеки може да се похвали с „радос“, нали така?
Та по една или друга причина, на първи януари ние винаги ядем баница с късмети. Тази година, предвид факта, че семейството порасна с един брой снаха миналия август, решихме да сложим в баницата не едно, а две късметчета с бебе. Косьо старателно написа – едно мъжко бебе и едно женско бебе и ги сгъна в алуминиево фолио. Освен това написа още няколко късметчета, сред които имаше и едно, което ме понамръщи, но въпреки това го сложих.
Още едно куче (не че четири не стигат). Падна му се на самия него – нека, ще си го гледа сам. На нас с Яна по две на домакинство ни стигат. Даже понякога ни идват в повече. Макар че ако питаш тях – са незаменими помощници. Дори по време на готвене! Въртят се наоколо и обират всяка паднала трохичка по земята – живи прахосмуци.
А майка им наблюдаваше внимателно да не би да изгори баницата, а после я пазеше от малките. Винаги може да се разчита на Чара, нищо че е кучка.
Накрая баницата се изпече и огладнелите младежи се събраха да я разчупим. Естествено, късметите бяха най-интересни! Алекс много се възмути, че му се падна „любов“, това било за момичета.
– А ти какво искаш? – Коко го скастри. – На мама ли да се падне? Тя вече си има кого да обича, повече не й трябва никаква любов.
На Косьо се падна гадното късметче с още едно куче. Категорично отказвам да поема отговорност за него! Да си го гледа в мазето, ако иска. Теди и Яна още не са се върнали от новогодишното пътуване някъде из снежния троянски Балкан, така че им отделихме две парчета с късметче. Прибирайте се спокойно, деца! Двата късмета с „бебе“ се паднаха… Познайте на кого? На мен и на Пеев.
Изобщо не ми мигна окото обаче! Приех, че става дума за внучета. А докато хапвахме баницата, изпекох набързо и едно бананово кексче, макар и без късмети. Ей така, да използвам загрятата фурна Така че новата ми година започва весело, вкусно и работно! Дай боже всекиму!
