Днес плачем за Алепо, вчера плакахме за Хитрино. Всеки ден плачем за някое дете и нечия трагедия ни разтърсва до дъното на душата ни. А малко след това я забравяме. Не защото сме претръпнали, не защото всяко чудо е за три дни, а защото човешката психика е така устроена. Задействат се защитните ни механизми, уморяваме се да съчувстваме и съпреживяваме и просто забравяме. За да имаме сили да продължим напред.

Но има хора, които не могат да изключат трагедията от живота си, дори и да искат. Просто защото са участници в нея. Защото ги е засегнала пряко. Понякога не само душевно, а и физически. Защото всъщност те не познават живота извън нея.

Представям ви Любчо. Историята на неговите родители потресе всички ни на 8 март 2002 г. Тогава всички плакахме за майка му Невена, бременна в осми месец и баща му Ивайло, и двамата убити от пиян шофьор на тротоара. Невена издъхва в болницата, докато я оперират, за да спасят поне бебето. Дано е разбрала, че детенцето е живо. Бащата остава в будна кома 8 месеца и също издъхва. На Деня на християнското семейство. Шансовете на бебе Любчо да оцелее граничат с нула. Недоносен, със скъсана от удара плацента и кислородна недостатъчност. Цяло чудо е, че остава жив, макар и с церебрална парализа, макар и сираче. Да е жива и здрава баба му, която посвещава целия си живот на него. И вече 14 години, с малки стъпки и големи усилия Любчо се бори да поправи злото, което му е причинено още преди да види белия свят. Той е с напълно съхранен интелект и голям потенциал. И се развива. Защото макар че плачем за нова трагедия всеки ден и забравяме тази от предишния, една малка група хора си спомнят за Любчо. Организират кампании за него, правят сайт за дарения и фейсбук страница.

Една от тези, незабравящите, е Красимира Василева. На 15.12.2016г. от 17.30 часа в Централния Военен клуб в гр.София ще бъде открита благотворителна изложба на която ще са изложени наградените в ежегодния конкурс на БГ ПРЕС ФОТО снимки на Любчо, направени от Красимира, с които тя печели български и международни награди. Снимката, която виждате, също е нейна.

Красимира ме покани. И аз ще отида. Макар че на същия ден едно от моите момчета има коледно тържество. Синът ми има късметът да не е сирак, да не е роден с церебрална парализа и да има освен майка, и татко, който ще посети коледното му тържество и ще ръкопляска, докато гледа как здравото му детенце пее на сцената с още куп щастливи дечица, които също си имат мама и татко. Любчо не е от тях, затова тази година, на този 15 декември аз избирам да си спомня за него. Спомнете си и вие. Като посетите изложбата или като дарите някоя паричка за лечението му. Или дори само ако споделите каузата му, за да си спомнят и други за него.

Ето сайтът на Любчо и страничката му във фейсбук.

Сметката за дарения е:

RAIFFEISEN BANK

IBAN: BG25RZBB91551000646190

BIC: RZBBBGSF

Lybomir Ivajlov Elenkov

Любомир Ивайлов Еленков

Помогнете му както можете, добри хора. А после го забравете с чисто сърце и продължете напред. Но Любчо ще ви помни, защото благодарение на вас продължава и той.